www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Piaf в Октомври 04, 2008, 00:19:05 am
-
Решена съм да имам дете и тъй като нямам мъж до себе си ясно е, че следва да бъде извън "естествения" начин. Не ме напуска дилемата обаче, редно лие да лишаваш детето си от родител /бил той баща или майка/?
-
А какъв е начинът по който си решила да имаш дете?
На скоро на известен холивудски артист(не помня кой точно беше) му се родиха двама сина близнаци чрез сурогатна майка. Доста се замислих редно ли е, само защото той няма партн*рка до себе си да лишава децата си от майка? Не можах да си отговоря.....но защо пък не? Важното е да съумее да отгледа децата си щастливи.
Виж ако става въпрос за осиновяване, тогава 100% казвам да - редно е!
-
Много деца си имат само по един родител и това не им пречи да са щастливи.Стига да е добър родител.
-
Някои "бащи" напускат жените си като бременни. Тези деца също не са ги виждали и не са ги имали и пак са отгледани и възпитани добре от майките си и щастливи. След като се чувстваш готова за това и го желаеш какъв е проблема? Успех ти желая :)
-
Някои "бащи" напускат жените си като бременни. Тези деца също не са ги виждали и не са ги имали и пак са отгледани и възпитани добре от майките си и щастливи. След като се чувстваш готова за това и го желаеш какъв е проблема? Успех ти желая :)
Подкрепям това мнение :balk_46:
Пожелавам успех и късмет! :goodluck:
-
Според мен едно дете трлябва да има и баща й майка. В повечето случай обаче детето има само майка и неизвестне баща или пък такъв който е помни. Един мой познат се ожени броени дни преди жена му да роди, а развода последва след раждането на детео, което се вижда с бащата ,но живее при майка си. Едно дете може да получи всички и от майка си-като обич, възпитание и грижа, но най-бошото е когато оставиш детето с в дом, където грижите не са такива каквито би ги дарила една майка на детето си.
-
А какъв е начинът по който си решила да имаш дете?
На скоро на известен холивудски артист(не помня кой точно беше) му се родиха двама сина близнаци чрез сурогатна майка. Доста се замислих редно ли е, само защото той няма партн*рка до себе си да лишава децата си от майка? Не можах да си отговоря.....но защо пък не? Важното е да съумее да отгледа децата си щастливи.
Виж ако става въпрос за осиновяване, тогава 100% казвам да - редно е!
?
-
Ами децата на разведени родители или починали (недай боже)?
Един ден може да срещнеш мъж, който ще бъде най-подходящия баща на детето ти и то пак ще си расте с баща.
А дали тогава ще можеш да родиш?
Подкрепям те в начинанието ти.
Щом питаш - значи мислиш. Щом мислиш - ще бъдеш страхотен родител.
-
Според мене такова решение трябва да бъде много добре обмислено. Проблема е доста деликатен...
Най-вероятно детенцето един ден ще иска да знае повече за себе си и за другия си родител. И тогава ще трябва да му се обяснява много… Дали порастналото човече ще те разбере? А дали няма да те обвини за това, че е „различно”?
Хм… не знам, какво да те посъветвам… :dontknow:
Но ако си убедена в това, което правиш няма начин, да не се получи добре... (и аз,като други тук, мисля че ще си добра майка :) )
Пожелавам ти успех, каквото и да решиш!…
Поздрави и прегръдки.
-
Моите възгледи по тази тема са следните:
В случай, че човек съзнателно решава да бъде самотен родител, то нека това бъде посредством осиновяване. И за конкретната ситуация по-подходящо е да е момиченце.
Поне така бих постъпила аз :D
-
Piaf, в днешно време много съществен процент от децата са отглеждани само от един родител. От гледна точка на психологическото развитие на детето, мога да дам около сто примера на деца, зле отглеждани в лошо функционираща двойка и добре формирани от един родител.
По-лесно е, разбира се, когато родителите са двама. Надявам се обаче, че около теб има хора (родители, приятели), които да те подкрепят. Напълно разбирам желанието ти да имаш дете, аз бих постъпила като теб. Желая ти успех, ако решиш да тръгнеш по този път.
-
А дали няма да те обвини за това, че е „различно”?
Какво значи различно, Chandra ?
-
Моето мнение е следното:
Няма значение по какъв начин си останал "сам" родител!
Много са родителите,отглеждащи децата си сами!
Важното е да се стремиш да отгледаш детето си по най-добрия начин!
Аз също сама си гледам малките,и не съм забелязала да им
липсва нещо,поне за сега!Самата аз съм дете на разведени родители,но
никога не съм мислила че съм "различна"!
След като си решена да отгледаш детенце,подкрепям те напълно!
Няма нищо по-хубаво от това на тоя свят!
Да-трудно е да си сам родител,лишаваш се от много неща,но пък
малките ръчички които ще те галят,и муцунката която се цупи за да те целуне,
запълват абсолютно всички празноти!Няма по-голямо щастие!
Успех ти желая,и много късмет!
Пиши какво предприемаш!
-
А дали няма да те обвини за това, че е „различно”?
Какво значи различно, Chandra ?
Мила Жекова, затова сложих "различно" в кавички. Аз не смятам, че това детенце би било "различно", но е много възможно, то да си го мисли. (И пак казвам, възможно е... не е задължително...) Какво имам в предвид? Всички знаем, че децата мислят по определени схеми, чрез които се самоопределят, имат социални контакти, сравняват се и всичко останало. На тях им се иска, да не се различават от останалите. Дечицата на разведени родители, или на самотни майки, или пък осиновените дечица знаят, че има и други като тях... Те знаят също така, че са в тази ситуация не поради осъзнатия избор на родителите си.
Но в БГ все още няма толкова много деца, заченати например със сперматозоидите от анонимен баща... (ако изобщо има такива :wink: )Тези понятия са все още много нови за нас...
Мислех си просто... Тиана пише:
На скоро на известен холивудски артист(не помня кой точно беше) му се родиха двама сина близнаци чрез сурогатна майка. Доста се замислих редно ли е, само защото той няма партн*рка до себе си да лишава децата си от майка? Не можах да си отговоря.....
Дали не е възможно, порастналото дете да си задава същите въпроси и да не намира отговора... Как ще се чувства то от факта, че не знае кой е баща му по избор на майката...
Не ме разбирайте грешно! В никакъв случай не осъждам подобна идея!Просто си споделям задръжките... (Дори Мадона обмисляше подобни варианти, но уреди реален баща на децата си :wink:)
Иначе ако става въпрос за осиновяване, подкрепям 100%...
Възможно е, да теоретизирам прекалено, за което се извинявам, но предположих, че Пиаф ще се радва да прочете различни гледни точки...
Приятен ден!
-
но предположих, че Пиаф ще се радва да прочете различни гледни точки...
в случай, че въобще се появи отново :D
Така или иначе дискусията е полезна.
В България сме мега консервативни по тези въпроси и рано или късно трябва обществото ни да свиква да подкрепя родителите, отглеждащи сами децата си.
За да отглеждаш дете без външна подкрепа се иска сериозно "дупе" ... Обикновено това са хора, свикнали да поемат отговорност в големи дози. И поредната отговорност, която трябва да поемат, е да разяснят, когато му дойде времета, защо детето няма мама или тати.
-
Тъй, като аз ползвах донор за инсеминация, въпреки 4е имам съпруг, ако процедурата беше успешна, за нас детето ни щеше да е "разли4но" - от донор, не можеш да му кажеш нищи4ко за 50% от биологи4ното и генети4ното му наследство, 4удиш се дали да му кажеш истината някой ден или не, да казваме ли на близките или не, да се преструваме ли 4е детето си е 100% наше- е дори и да се преструваме, ние щехме да си знаем, 4е при нас нещата са разли4ни
тогава много се вълнувах как постъпват хората в подобни ситуации, и какво то4но казват на децата си, но дискусия тогава по темата не можа да стане, дано пък сега се полу4и....Но според мен в БГ нещата засега са много ... дори не знам как да се изразя- консервативни може би, гледа се нормално на жена, която е забременяла, но няма партниор до себе си, да реши да остави беб4ето и да го дари с цялата си любов , но ако някоя жена, копнее да дари любов на беб4е, но отиде и поиска да стане самотна мама на бебе от донор, едва ли не 4ака одобрение или разрешение от останалите.
Искам да кажа на Пиаф, 4е всяка жена ме4тае да стане мама, независимо с съпруг или не до себе си, така 4е ако си готова за това- давай, направи го, никой няма право да те съди, в тази дилема няма правилен отговор, това не е математика, има само разли4ни гледни то4ки, и всяко решение е правилно. :goodluck:
-
това не е математика, има само разли4ни гледни то4ки, и всяко решение е правилно. :goodluck:
съгласна съм с това.
С "различното" дете не съм. Не се хващам за думата защото Чандра е обяснила какво е имала предвид, но ще споделя моето (нашето-и на съпруга ми) мнение. При ИКСИ-то ни имаше голяма вероятност да ползваме донор.Не се наложи тогава, но сега при предстоящото може и да се наложи:)
И двамата сме наясно какво значи това и не ни притеснява ни най-малко:)Не ме притеснява, че някой ден ще обясня на дъщера ни, или сина ни, или и на двамата , как са заченати. Не вярвам в благородни лъжи и спестяване на истината с цел "предпазване" на човек от болката. Не вярвам защото премълчаната истина винаги излиза наяве...някога.
Същото е и когато осиновим дете. Макар и не биологично наше, то няма да е различно защото ще знае истината и няма да се наложи да се чувства така или поне се надяваме:)
Пиаф, пожелавам ти най-доброто решение за теб и смело напред.
-
Пиаф,
Винаги ще има мнения "за" , както и "против". Най-добре е да послушаш сърцето си, ако то ти казва да го направиш - го направи.
Вече семейството и ролята не семейството не е това, което беше.
"Различни" бяха преди децата, сега според мен никой не обръща никакво внимание на това, много по либерално стана и самото общество, особено ако си в София - проблема е нулев. Освен това:
Първо - това че в ммомента нямаш мъж до себе си, не означава че няма да срещнеш за в бъдеще и той да се окаже чудесен баща на детето ти - много по-добър от много биологични.
И второ - дори и да не срещнеш ти сама можеш да бъдеш много добър пълноценен и любящ родител, много по-пълноценен от 2 ма които са безотговорни и нефеляви.
Аз самата съм отгледана само от майка и нито се чувствам нещастна - нито непълноценна, нито пък ощетена. Спомените от баща ми бяха само скандали и след като той си замина - едно огромно облекчение, че вече ще ни е спокойно.
Така че смело напред миличка, биологиния часовник тиктака безжалостно, а винаги е добре да дадеш шанс на още едно дете да се роди на този свят;-).
Успех ти желая каквото и да решиш;-)
-
Момичета,
защо така се хванахте за думата „различно”? :balk_133: Пак ще спомена, че не съм и намеквала въпроси за това, кое е морално и кое - не! Просто се опитах да си представя, какви усложнения биха могли да възникнат (евентуално, а не задължително!) в определена ситуация.
А ситуацията не е просто„самотна майка” (както някои са си помислили), нито пък става въпрос само за донорство на сперматозоиди (което аз от сърце подкрепям!!!)…
Ситуацията е: Сама жена, която решава да забременее без да съществува баща за детето (в какъвто и да е вид)... И според мене тази ситуация не е чак толкова проста... че даже си е леко сложна…
На това мнение съм, без да се смятам за консервативна :wink: (толкова съм отворена за чуждо мнение, че дори нямам нищо против консервативните :balk_69: )…
И моите родители се разведоха (когато бях седем годишна), и аз, като вас, не съм имала проблеми с този факт, нищо не ми е липсвало, не съм била лишена от любов и всичко останало.…
В момента една част от приятелките ми по стечение на обстоятелствата също гледат дечицата си сами (израза „самотна майка” хич не ми е по вкуса)… - Някои от тях се справят много добре, на други (защо да крием) си им е мъчно, че са в такава ситуация, но всички те са прекрасни майки… Само, че това не е ли малко в страни от темата??
Аз просто се питах, как би се чувствал един човек, ако знае, че няма и никога не е имал баща, това беше всичко…
Отговора не го знам ;-)
...
тогава много се вълнувах как постъпват хората в подобни ситуации, и какво то4но казват на децата си, но дискусия тогава по темата не можа да стане, дано пък сега се полу4и....
Преди известно време гледах едно предаване за англичанин, който решил, че иска да има дечица, но не му трябвала майка.
И така, чрез ин-витро, донорска яйцеклетка и сурогатна майка този човек се беше сдобил с 3 деца. Те бяха навършили 5 годинки и, според таткото, вече бяха достатъчно големи, за да научат истината за произхода си. И по тази причина бащата ги поведе по различни срещи: най-напред заведе дечицата в ин-витро клиниката, показа им останалите замразени ембриончета и им обясняваше, че това са евентуални „братчета и сестричета”… После ги запозна с една много красива жена, която беше донорката на яйцеклетките, а след това имаха среща и с една пълничка дама, която е износила бебетата…
Вярвайте ми, гледах предаването със зяпнала уста (дано не ме сметнете за консервативна! ;-) ) и със странни, смесени чувства…
Направи ми впечатление, че донорката на яйцеклетките беше много студена, приказва си с дечицата, но някак по задължение…
Но срещата със сурогатната майка, беше много драматична. Като видя децата, жената се разплака (и аз се просълзих ), показваше много и неудържими чувства… Затова си мислех, явно не генетичната връзка предизвиква чувството за близост и любов! Та тази жена само беше износила децата… Ако я бяхте видели, и вие щяхте да ревнете…
Май много писах…
Поздравявам ви, момичета!
Дано не съм обидила никого!
Желая от сърце много успехи и сбъдване на мечтите ви/ни :wink:
-
Макияки, аз не живея в БГ и наистина тук ги няма тези предразсъдъци. Може би така е по-правилно. Много са самотните родители и няма нищо нередно в това. Хора различни и съдби много. Аз лично може би също бих използва анонимен донор ако се беше наложило. Но все пак си мисля че едно е да обясниш на едно дете че мама и тати не са успяли да останат семейство, че единият родител е починал, че тати не се интересува от него и го е изоставил, а съвсем друго е да кажеш че баща ти е анонимен донор неизвестен на никого.Затова имам колебания по темата.
Затова и си мисля че в подобна ситуация е по-добре да се осинови и да се отгледа дете което вече се е появило на този свят и има нужда от родител.
-
... че тати не се интересува от него и го е изоставил, а съвсем друго е да кажеш че баща ти е анонимен донор неизвестен на никого.Затова имам колебания по темата.
На мен лично, би ми било много по-тежко и трудно да му кажа първото отколкото, че е използван донор.И разбира се нямам ни най - малка представа как би реагирало детето във отделните ситуации, но затова има психотерапевти с които, когато и ако се наложи бих се допитала.
Нищо лично Тиана, само споделям моите си мисли:)
-
И аз смятам, че е по-добре да е анонимен донор, отколкото някой който е изоставил майката. Човешката, а дори и детската психика приемат трудно изоставянето като чисто психологически фактор...
Но може би, ако се вкючи някой психолог би обяснил по-добре....
-
Има толкова отговора на тзои въпрос, а авторката изобщо не се включва :D
Каквото и да е решила можем само да и пожелаем успех(ако изобщо го прочете)!
-
Има толкова отговора на тзои въпрос, а авторката изобщо не се включва :D
Каквото и да е решила можем само да и пожелаем успех(ако изобщо го прочете)!
като се има предвид, че е публикувала темата си в подфорума на кафето "красива и стилна" :P ...
аз като типична камила доста късно забелязах ...
Но това не значи, че омаловажавам темата. Още по-малко всички отговори в нея. :D
-
като се има предвид, че е публикувала темата си в подфорума на кафето "красива и стилна" :P ...
аз като типична камила доста късно забелязах ...
Но това не значи, че омаловажавам темата. Още по-малко всички отговори в нея. :D
Но нека се има и в предвид, че е първата и публикация и е възможно да не е знаела в коя тема точно да попита:)Затова нека все още не търсим под вола теле:)Може момичето (жената) да няма възможност да пише редовно.
аз самата в началото пишех не винаги на правилните места и благодарение на момичетата от форума се ориентирах по-бързо.
Всичко е възможно:)
-
като се има предвид, че е публикувала темата си в подфорума на кафето "красива и стилна" :P ...
Ей, това много ме зарадва! :lol: :lol: :lol:
:balk_95:
Аз обаче ще продължа да умувам, защото Мakiyaki се надяваше на дискусия.
(Хммм Дилемата май не е: самотна майка или майка с донор - кое е по-добре, или? :wink:)
Напълно подкрепям донорството като решение на проблема с фертилността…
Но не съм сигурна, че подкрепям донорство, ако съществува само един родител (от самото начало!)
Все пак, в случая вероятно става въпрос за жена, която няма проблем да зачене и роди и която с донорство би решавала емоционален проблем, а не здравословен!!!
А иначе как би се чувствало едно детенце, като/ако един ден научи за донорството, можем само да гадаем… Според мене е хубаво да помислим, но изобщо не би трябвало да се притесняваме от това, как ще кажем един ден на децата си, защото този факт (сам по себе си) със сигурност не би бил такъв проблем …А и, все пак, докато пораснат децата ни, ще има толкова много други като тях – заченати чрез ин-витро, икси, с донорство, със сурогатна майка и тн… Времената се променят (както са писали някои :wink:) По мое мнение е важно, ние да сме спокойни със себе си, здрави и със самочувствие и тогава и децата ни ще се чувстват така :)
Прегръщам ви и приятен ден!
-
"Но нека се има и в предвид, че е първата и публикация и е възможно да не е знаела в коя тема точно да попита:)Затова нека все още не търсим под вола теле:)Може момичето (жената) да няма възможност да пише редовно."
Да, много е вероятно!Въпреки, че когато задаваш въпрос трябва да изслушаш и отговора, независимо от това какъв е, било то и онлайн!Или поне да отпратиш благодарности, за тези който са отделили време и са я подкрепили морално!
Това е моето мнение! Аз лично, когато имам въпрос във форума с нетърпение очаквам вашите отговори и уважавам всеки един от тях.
Но както и да е :), нейният въпрос е бил първата и публикация, много е възможно да си е забравила паролата :lol:
след като прочетох въпроса и мнооооооготο отговори се сетих за " Пиши си не ми пречиш "! :D
И за това реагирах така.Дано се включи авторката някой ден с добри вести! :)
-
Добре де, давам пример само без да знам дали е такава съотетната ситуация:
жената иска дете, не е намерила все още подходящ партньор, а осъзнава че възрастта напредва или има разочарование от мъжете като цяло - има и такива случаи. Но иска да стане майка и да отгледа дете. Дали ще го направи с първия, който я покани на танц в дискотеката или ще отиде в клиника по стерилитет каква е разликата? В първия случай има риск освен с бременност да се сдобие и с нещо друго като "екстра" на случайните сексуални контакти. Щом е готова да стане родител и е готова да поеме отговорностите и ангажиментите да го отгледа и възпита сама.
-
Нищо против намеренията и!Напротив дали е правилно или не то трябва да бъде уважавано.Така и стана :D.Авторката ни постави една задача и ние даваме решения :D
-
Добре де, давам пример само без да знам дали е такава съотетната ситуация:
жената иска дете, не е намерила все още подходящ партньор, а осъзнава че възрастта напредва или има разочарование от мъжете като цяло - има и такива случаи. Но иска да стане майка и да отгледа дете. Дали ще го направи с първия, който я покани на танц в дискотеката или ще отиде в клиника по стерилитет каква е разликата? В първия случай има риск освен с бременност да се сдобие и с нещо друго като "екстра" на случайните сексуални контакти. Щом е готова да стане родител и е готова да поеме отговорностите и ангажиментите да го отгледа и възпита сама.
Абсолютно безспорно. А и според мен съществува като практика ...
Обаче дайте да погледнем и от още един ъгъл. В клиниката, която аз посещавам, наред там с всички микробиологии, цитонамазки, вирусологии и пр. изискват и удостоверение от психодиспансер, /в случай че жената е сама без партньор, нали за това говорим/ ...
Тогава го обърнах на майтап, като ги запитах: кое би наложило такава верификация на моето психично здраве, че искам дете без мъж или че искам дете изобщо? Независимо от това хората ми отговориха. Всички знаем за шизофрении, циклофрении и прочие ...
-
Е, (ако искаме да си чешем езиците :)), то по принцип шизофрения може да има и жена с партньор, ама нейсе :wink:
Явно Пиаф няма да се включи.... и жалко! Аз мисля като Zayana:
[...] когато задаваш въпрос трябва да изслушаш и отговора, независимо от това какъв е, било то и онлайн![...] Аз лично, когато имам въпрос във форума с нетърпение очаквам вашите отговори и уважавам всеки един от тях.
Но както и да е :) [...]
Дано се включи авторката някой ден с добри вести! :)
но в последствие продължих да пиша най-вече заради Мakiyaki :)
(http://s14.rimg.info/388aa96ff1c245f3f2c8520dfb8c634b.gif)
Последно, преди да изосавя темата :wink: :
Според мене доносртвото трябва да се използва преди всичко за решаване на медицински проблеми, а ако някой го използва за запълването на други дефицити, тогава ще е добре да обмисли вероятните последствия от всички страни...
Желая успех на Пиаф, каквото и да реши!
Прегръщам всички вас много силно и съм благодарна, че ви познавам!
-
Доста стара тема подновявам. Снощи четох темата до късно и реших да се включа на сутринта. Не ми се е променило мнението за една нощ, :)
Не смятам, че жената с репродуктивен проблем трябва да бъде лишена от емоциите на бременността и майчинството, само защото не е получила "информирано съгласие". Нейната болка е не по-малка от болката на жената без репродуктивен проблем и без партньор или от болката на жената с репродуктивен проблем и с партньор. Има мнения, одобряващи тази жена да е самотен родител, ако е забременяла по естествен начин от партньор, но не и това да е съзнателният й избор. Защото какво ще се обясни на детето. Дотогава има толкова много време, нека разрешаваме проблемите по реда на тяхното постъпване. Факт е, че може да се случи детето да бъде отглеждано от един родител, възможностите са най-различни:
- разведени родители;
- безотговорен родител, който не се интересува от детето си;
- починал родител;
- родител, изтърпяващ наказание "Лишаване от свобода";
- родител, който е в кома, под запрещение и т.н.
Много по-трудно е без партньор, но докато бъде намерен подходящ такъв, ще може ли жената да има и този шанс? Разбира се, този въпрос не би стоял, ако няма репродуктивен проблем. Но неполучаването на "информирано съгласие" е поредният удар за мен. Защото, когато бременността на жената е свършен факт, е едно, но съвсем друго е същият този мъж да се гмурне през глава в такова начинание съвсем съзнателно. С всичките, произтичащи от това проблеми преди, по време на и след процедурата. Поне имам избор и това е, което ще ми помогне да изплувам, :crossfingers: Защото можеше да съм омъжена за такъв човек и той да откаже да участва, а пък още по-малко да даде съгласието си за ползване на донор.
И остава надеждата за помощ от кампании, като тази на Роза импекс, където могат да участват и жени без партньори.
-
Здравей!За мен тази тема е дискусионна единствено и само от гледна точка на детето.На никой не му влиза в работата по какъв начин една жена или двойка се е сдобила с дете.Важното е че детето или децата ще бъдат много обичани.Да ама около тях другите деца ще си имат по двама родители и дали това дете няма да се чувства "различно" защото си има само мама.Аз също трябваше да взема такова решение,но по друг повод и в момент когато вече гушках най-прекрасното бебе на света.Моя мъж изтъргува бащинството си и тогава приех сделката,за да има детето баща.Мислех единствено и само какво би искало детето ако можеше само да вземе това решение.Накратко:баща му отказа заедно да изберем името,защото то вече си имало и когато ми го заяви точно в момента в който трябваше да попълня документа с данните на детето за общината и добави "Направи каквото трябва" аз написах името което със сърцето си на майка чувствах че ще е на късмет на детето-с първата буква на свекъра /както междувпрочем и мъжа ми е кръстен на неговия дядо/.Е,да ама той и близките му отказаха да признаят детето с име различно от името на баща му буква по буква и никой от тях не дойде на изписването.С бебето бяхме изгонени от дома на баща му и се прибрахме от родилното при нашите.Даже мъжа ми чак в последния момент се съгласил да даде на баща ми нещата които бях приготвила за детето,а цялата тази идиотщина ми я сервира около 34 часа преди изписването-в полунощ,чрез посредник.Дойде да го види на 6-я ден след изписването и тогава изтъргува бащинството си.Направи лек компромис и предложи вместо Костадин да се споразумеем детето да се казва Константин вместо Калоян както чувствах че трябва да се казва и както го бях вписала в документа.Каза че ако не се съглася се развеждаме,а когато го попитах какво ще е отношението му към детето каза,че пътищата им нямало повече да се пресекат.Вечерта погледнах бебето в дълбоките му тъмносини тогава очички,разплаках се и се запитах,ако можеше то да решава какво щеше да избере и реших че ще иска да има баща.Съгласих се да му сменим името и после 3 месеца беше без име /докато трае съдебната процедура по смяна на името /бяхме прибрани в дома на баща му веднага след като се съгласих да му сменим името/.Разбира се след такова преживяване отношенията ни никак не са в графа любов и разбирателство и ето че 2г. и 3 месеца по-късно аз определено се питам дали не сбърках и се чудя какво да правя.Детето познава и обича баща си,баща му също го обича /по-скоро като по-голям брат отколкото с отговорност,грижа и себеотдаване,които би трябвало бащата да дава,но все пак го обича и му е баща/ и аз не знам дали имам право да отнема на детето бащата с който е свикнало.Написах ти всичко това защото силно вярвах че нямам право да отнемам на детето другия родител и направих голям компромис със себе си.В резултат детето живее с двама родители,които обаче почти непрекъснато се карат,а на моменти дори не се понасяме.То е нервно,вечно криво,плаче почти за всичко и хленчи с повод и без повод.Вярно че и много неща му се наложи да преживее извън семейните ни отношения,които са твърде сериозно преживяване за крехката му възраст,но съм убедена че напрежението между нас му се отразява много.Всеки ден се питам дали тогава взех правилното решение,какво щеше да бъде ако бях приела да съм самотна майка,как щеше да се чувства малкия когато порастне и открие че другите деца освен мама си имат и тати.Много си блъскам главата по този въпрос и си давам сметка че сега ако си тръгнем за детето ще е много по-травмиращо да се раздели с баща си,отколкото ако изобщо не го познаваше.Така че май тези въпроси нямат еднозначен отговор и никоя от нас няма право да дава съвет как да постъпиш.Само можем да споделяме нашето мнение и четейки ни да откриеш себе си,своето усещане за теб и бъдещото ти дете.Аз бих казала-следвай интуицията си.Вярвам че със сърцето си знаеш отговора.Каквото и да решиш ти желая да си уверена че това е правилното решение и в момента в който го взимаш,и в годините,в които вече ще бъдеш майка.Успех!И ако още четеш темата и вече си взела решение можеш да го споделиш с нас.Аз бих те подкрепила и в двата случая.
-
Някои "бащи" напускат жените си като бременни. Тези деца също не са ги виждали и не са ги имали и пак са отгледани и възпитани добре от майките си и щастливи. След като се чувстваш готова за това и го желаеш какъв е проблема? Успех ти желая :)
Нас ни напуснаха преди стартиране на процедурата ИКСИ.Нямал нерви повече да се разправя с това!И сега на къде?
-
Нас ни напуснаха преди стартиране на процедурата ИКСИ.Нямал нерви повече да се разправя с това!И сега на къде?
Ужасно съжалявам, за това, което ти се е случило. Знам, че няма думи, които да те утешат, но дано намериш изхода на лабиринта. Пожелавам ти го от все сърце, :crossfingers:
Всичко сега зависи от много неща, но най-важното е да преодолееш психологическия шок. Може пък да е необходим само един разговор с него. Имаш ли време за чакане (макар че всеки месец чакане е убийствен), имаш ли сключен граждански брак. Не е нужно да отговаряш в темата. Ужасно е да се правят преценки, а и всеки случай е много личен и много различен. Успех ти желая, каквото и да измислиш!
П.П. Аз съм приела идеята за Анонимен Донор и съм я съобщила на роднини и двама-трима приятел/к/и. Но аз нямам сключен граждански брак към момента, което ме улеснява с решенията.
-
Добре де, давам пример само без да знам дали е такава съотетната ситуация:
жената иска дете, не е намерила все още подходящ партньор, а осъзнава че възрастта напредва или има разочарование от мъжете като цяло - има и такива случаи. Но иска да стане майка и да отгледа дете. Дали ще го направи с първия, който я покани на танц в дискотеката или ще отиде в клиника по стерилитет каква е разликата? В първия случай има риск освен с бременност да се сдобие и с нещо друго като "екстра" на случайните сексуални контакти. Щом е готова да стане родител и е готова да поеме отговорностите и ангажиментите да го отгледа и възпита сама.
Напълно съм съгласна с това мнение :book:. Напълно подкрепям донорството при липса на партньор независимо от причината. Всеки иска да остави "следа" след себе си.Хората в България са доста консервативни. Най-лесно е като нямаш дете и неможеш да се разведеш.Често са ми го казвали :( и какво като се разведа да не би тогава да родя... :x. Съпрузите сами трябва да решат кое е най-добре за тях.Да не се отклонявам от темата. Всеки решава кое е най-изгодно за него и неговия живот.
-
Нас ни напуснаха преди стартиране на процедурата ИКСИ.Нямал нерви повече да се разправя с това!И сега на къде?
Ами какво да ти кажа, мила, приеми го от към добрата страна - нервите можеше да се изчерпат и когато си с две-три бебета, все пак след икси, не се знае... Тогава по-добре ли щеше да се чувстваш? Все пак откровенноста е за предпочитане. А сега ... си на нов път, нови надежди, може би те чакат приятни изненади ... дано!
Децата са си деца, но светът е за двама, а това определено не е бил твоят Човек.
Или пък може би е ... точно един такъв срив ще сложи картите на масата, само трябва смело да погледнем истината в очите и ... да продължим напред :bighug:
Лесно казано, нали :wink:
-
Дилемата сега пред мен е дали наистина да направя това донорско ИКСИ,което подготвяхме двамата?Та кръстопъта е следния:Дали ще мога да се справя при една евентуална бременност,която толкова искам и с отглеждането на бебето сама,което също много искам....
-
Много неприятно наистина. Трудно решение ти предстои. Аз самата не знам как бих постъпила в подобна ситуация. Ако мислиш, че има на кой друг да разчиташ да ти помага в отглеждането на детето или евентуално децата /имам предвид близки, приятели.../ и наистина много силно искаш дете, направи го. Не вярвам някога да съжаляваш, че си го направила. Да имаш дете според мен е най-страхотното нещо което може да се случи на една жена, особено когато не е станало по "лесния начин". Прави са момичетата които казаха, че да останеш самотна майка може да се случи дори след като бебето е вече факт. Тогава няма как да не се наложи да се оправяш сама. Разликата е че в твоя случай предварително може да се подготвиш психически. Пожелавам ти да вземеш това решение, което след това ще те направи истински щастлива. И все пак дано половинката се вразуми, защото всички знаем, че на мъжете често се случва да не им издържат нервите когато срещнат по-серизен проблем, но пък и често се случва в последтвие да се осъзнаят. Късмет, мила! Бог да е с теб.
-
Решена съм да имам дете и тъй като нямам мъж до себе си ясно е, че следва да бъде извън "естествения" начин. Не ме напуска дилемата обаче, редно лие да лишаваш детето си от родител /бил той баща или майка/?
Дали такава дилема изобщо съществува е леко спорно, защото... Както са писали момичетата, едно дете може да остане без баща, или майка, или дори и без двамата си родители по ред причини и игри на съдбата. Въпросът дали априори имаш правото да го "лишиш" от единия му родител, отива в такава философска плоскост, че аз не се наемам да го коментирам, не и публично. Но ако ще избиваме на философии и предположения...
Кой може да твърди, че твоето заченато от някого дете, няма да намери своя истински баща (в емоционален план) в евентуална твоя бъдеща връзка? Има и такива случаи.
Ако си решена и изпитваш нуждата да бъдеш майка - това е твое право и трябва да го осъществиш както намериш за подходящо. Ако имаш колебания - просто не го прави.
И понеже аз съм ужасно прагматична понякога....все пак искам да кажа следното. Когато решиш да си "самотен родител", добре е да обезпечиш и най-лошите варианти, доколкото това е възможно. Първо да си наясно и юридически да подсигуриш нещата, кой ще се грижи за това дете, ако с теб се случи нещо. Какво е твоето материално състояния, можеш ли да си позволиш сама качествено да отглеждаш дете, понеже все пак поне година (най-малко) няма да можеш да работиш...и в този ред. Сигурна ли си, че това дете няма да отиде в институция и да бъде третирано зле от хора на които би го поверила, в случай, че ти се случи нещо...
Детето не е каприз и играчка, това не бива да се забравя никога. В момента в който сърчицето му забие в твоята утроба - ти си отговорна за целия му живот и бъдеще, което е хем страшно, хем вълнуващо.
Щом си задаваш такива въпроси - ще бъдеш страхотна майка. :)
-
Аз може да прозвуча малко несериозно, но в повечето случаи няма ненахранено и неотгледано дете. Мисля, че ще се справиш, макар че реално ще ти е трудно, най-вече емоционално. Но дотогава може да се променят много неща. И тогава ще му мислиш! (Това, знам, че звучи несериозно.) И Джиджи, и Jbrul са разгледали нещата от много страни. Единствено ме притеснява, той все пак да няма претенции, защото пишеш за донорско ИКСИ. Но в най-лошия случай би могъл да оспори бащинството, което е автоматично при подадено писмено съгласие за извършване на АРТ. Но това мисля, че не трябва да те притеснява. Наистина, ако има кой да ти помага, не би трябвало да се притесняваш. Дори и да нямаш възможност за помощ от роднини и приятели, мисля, че пак ще се справиш.
Успех ти желая!
-
Аз може да прозвуча малко несериозно, но в повечето случаи няма ненахранено и неотгледано дете. Мисля, че ще се справиш, макар че реално ще ти е трудно, най-вече емоционално. Но дотогава може да се променят много неща. И тогава ще му мислиш! (Това, знам, че звучи несериозно.) И Джиджи, и Jbrul са разгледали нещата от много страни. Единствено ме притеснява, той все пак да няма претенции, защото пишеш за донорско ИКСИ. Но в най-лошия случай би могъл да оспори бащинството, което е автоматично при подадено писмено съгласие за извършване на АРТ. Но това мисля, че не трябва да те притеснява. Наистина, ако има кой да ти помага, не би трябвало да се притесняваш. Дори и да нямаш възможност за помощ от роднини и приятели, мисля, че пак ще се справиш.
Успех ти желая!
Никой не може да има претенции за съжаление...Нали ще ползвам донорска сперма.С мъжки фактор бяхме,а сега не знам с какво сме.При мен всичко е наред,с изкючение на това,че нямам тръби...
-
kisela_2000, решението, което трябва да вземеш не е лесно и не е от днес за утре. Първо трябва да се успокоиш, да си дадеш време да утихнат емоциите. Хубаво е, както rtfrtf е направила, да споделиш с най-близките си роднини и приятели. Времето лекува болката и от дистанция помага да се видят по-ясно нещата.
Може пък уплашилият се кандидат-татко да се върне, а може да срещнеш "Мъжа на живота си" - има описани такива истории във форума. Ако решиш да продължиш сама да се бориш да станеш майка, нека това да е обмислено и спокойно решение.
Знам, че не е лесно и каквото и да кажем ние или близките ти, изборът как да продължиш е само твой. Затова първо се успокой, после обмисли вариантите с всичките плюсове и минуси, обсъди ги с хората, на които разчиташ и постъпи според вътрешното си чувство. Сигурна съм, че ще бъдеш страхотна майка, независимо по какъв начин ще го постигнеш. Желая ти възможно най-скоро да се почувстваш спокойна, уверена и щастлива и да смениш ник-а kisela-2000 с нещо по-сладко и весело! :bighug:
-
Kisela_2000,
Бих те посъветвала да проведеш един сериозен разговор с твоята половинка. Какви точно са причините да "бие отбой". Не може само факта, че "няма нерви да се занимава с донорско ИКСИ". Предполагам, че нещо друго го мъчи и трябва да разбереш какво точно, какви са му чувствата и какво иска.
Т.е, ако да речем примерно, че ти се съгласиш да се съобразиш с неговоте желания и нема да правите нищо - това означава ли, че връзката ви ще се запази?
Изясни ги нещата, мила, за да знаеш точно какво се случва.
После взимай решенията.
Понякога на мъжете им трябва повече време, за да "узреят", за някой неща в живота, предполагам, че добре знаеш, че вече ние сме "силния пол".
Ако все пак нещата при вас са необратими в момента, помисли си добре какво искаш ти самата и ако си сигурна, че искаш да бъдеш майка - го направи!
Мъже много, можеш да срещнеш и след време, няма никакви гаранции, едно дете се отглежда и без баща, аз лично съм пример за това и не бих казала, че се чувствам зле от този факт!
Успех и късмет ти пожелавам от сърце, каквото и да решиш!
-
Благодаря на всички,които ми писаха тук!Чувствам подкрепата ви и не съм сама.Още не знам какво следва.Много трябва да премисля.Прегръщам ви всички,виртуални мои приятелки!
-
Здравейте, момичета!
Първо, благодаря, че ви има и че сте взели отношение в тази тема. Тя силно ме вълнува отдавна. В момента съм в началото на пътя - самотна майка на дете,заченато(дай Боже) чрез хетероинсеминация. Сега провеждам изследванията, необходими за цветната снимка, така че съм в самото начало. Вече съм информирала майка ми за решението си. Тя е притеснена от реакцията на всички видове заобикалящи - близки, роднини, съседи и затова подкрепата й е по-скоро загрижено - символична.Не я виня и много я обичам. Малцината приятели, на които споделих, са твърдо зад мен. Вече имам съгласието на семейство за приемане на детето ми при нещастен случай с мен. Кандидат-кръстница също ми стиска палци... Подкрепата е осезаема. Още отсега градя около бъдещото си дете свят от информирана обич.
Но въпросителните остават.
Така се стекоха нещата при мен, че имах щастливо детство с двама родители и трудни "млади години" след ранната смърт на татко, така че съм живяла в семейство с двама и в семейство с един родител. Знам какво е и в двата "лагера". Естествено, че ще е трудно да отговарям на невинни въпроси и питащи детски очи.
Определено мисля, че си заслужава трудният път на самотното майчинство. Обичта от един човек, дадена на детето след дълъг път и много болка е по-пълноценна, отколкото колебливото мъжко присъствие.
Стана малко дълго, за което се извинявам.
Стискам палци на всички бъдещи мами. Ще се радвам, ако мога да говоря тук с вас.
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Успех, Марта! Ти си смела жена и заслужаваш много щастие и любов! Вярвам, че ще сбъднеш мечтата си! yahoo_17
-
marta10 ,искрено ти се възхищавам да знаеш .
Дано се сбъдне мечтата ти ,защото ще бъдеш най-добрата майка .
-
Марта, успех ти пожелавам от сърце!
Каузата си заслужва, сигурна съм, че ще бъдеш прекрасна майка и детето ти ще бъде много щастливо. Един или двама родители - не това е най-важното - важното е любовта, която съм сигурна, че ще му дадеш ! От моята си камбанария съм категорично на мнение, че решението ти е правилно!
-
Благодаря ви, Meme, Дидомира, Tanita7 и всички, които изказвате подкрепа. За мен тя е жизнено важна в момента. Ако щете, вярвайте - без преувеличение! :bighug: Чаках отговорите ви много нетърпеливо и съжалявам, че отговарям чак сега. :wink: (Защо пише, че нямам нови съобщения? Сигурно аз бъркам някъде. Нова съм тук. :wink:)
При мен нещата вървят бавно засега. Нямам търпение да се сдобия с цветна снимка и най-вече с резултата. Засега всички лекари тук приемат (без да ме питат), че имам проблем със стерилитета и ме успокояват, че "Ще стане". Приятелката ми от гимназията роди след трудна бременност и още е в болница. Малкият мъж се държи геройски и отнема цялото време на мама. Тя вече не ме информира с sms-и как са нещата. Сигурно е нормално.
В работата се чудя дали и какво да обяснявам на този етап...
Не излизам много, защото сама си събирам паричките за процедурата, а приятелите ми не знаят как да тълкуват отказите ми. На всичкото отгоре като се видим, отказвам да си поръчам алкохол заради антибиотика, който пия...
Пак се разприказвах. :oops:
Искам да знам и вие как сте, как са нещата при вас, върви ли справянето в този сняг (не само на вън)...
Чакам ви! :balk_121: И скорошни новини за :bori_007: :bori_004:
От мен - :bighug:
-
Марта, силно ти стискам палци и ти желая успех. Надявам се да има повече жени като теб, които искат да имат дете независимо от обстоятелствата.
А на приятелите си отговаряй, че те е налегнала такава умора, че просто не можеш да гледаш вечер като се прибереш и си решила да се попречистиш от токсини, затова си на витамини и си изключила алкохол, кафе и други вредители. В днешно време и предвид дългата зима навън си звучи правдоподобно :)
-
Марта, успех!
По възможност в работата по-малко се обяснявай, ако може. Аз казвам, когато ми се налага да излизам за прегледи, че съм на прeглед, че трябва да си направя едни спешни изследвания и да изчакам резултататите, че трябва да изляза (без да се обяснявам много). Но аз много разчитам на колега, който ме покрива по време на отсъствието ми, ако не съм питала шефката да изляза.
Майка ми, милата, много се притесняваше може ли с донор. Обясних й че може и тя се успокои.
Пиши за резултата от цветната снимка. Ей тук има тема за цветната снимка, ако искаш да я прегледаш. http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=23707.0 (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=23707.0)
П.П. Ще ти излиза, че имаш нови съобщения, ако имаш такива на ЛС. За нови отговори в темите трябва да натиснеш на "Нови отговори на моите публикации". Коментарът = публикация.
-
Благодаря ви, момичета! :bighug:
Вече съм горд притежател на лични съобщения!
Даже отговорих и се надявам двете дами да са получили думичките ми. :)
С вас съм във всяка крачка от пътя ви. :crossfingers: osi_9.Нищо,че съм нова тук. Разбирам ви :bighug:!
Да питам и вас - дали може да пия Сумамед по време на МЦ?
А за работата - за сега няма страшно. Ще стане по-сложно, когато трябва да пътувам до Пловдив, но нали точно за това се боря!
Пожелавам на всички само добри вести и кратък път до :lovedock:
На всяка по отделно по една голяяяяма :bighug: от мен!
Знаете, че съм ви много благодарна, нали?:balk_7:
-
Подкрепям всички жени, които са готови на тази смела постъпка. В нагласата на обшеството има промени. Вече съм видяла случаи когато жената с дете намира нов партньор който е по-отговорен от собствения му баща. Има сами жени които се справят с майчинството успешно. Навремето имах възможност за такава постъпка и се уплаших, сега съжалявам за това.Така че кураж и късмет !
-
Решението за ползване на анонимен донор е взето и приведено в действие. Днес избрах моя човек - анонимния донор. Предложиха ми списък с донори, от които трябваше да избера поне трима, защото в деня на оплождането може да няма материал по някаква причина от първия избор. Първоначално избрах 7 и после редуцирах до 5. Всички донори от списъка са означени с 4-цифрени номера. Следват: раса, националност, цвят на очите, цвят на косата, ръст, тегло, професия, образование, кръвна група. Подписала съм информирано съгласие и че няма да търся кой е този човек. Разяснено ми беше, че тези хора са изследвани за болести (вирусология, наследствени болести), съществуващото законодателство. Доволна съм и освен това срещам разбиране и подкрепа от екипа. Сега остава само да си чакам близнаците, :D И да се запася с консерви ананас, :D
-
Здравейте момичета! Аз бях щастливо омъжена за най прекрасният мъж в живота си но той почина преди 9 дни...Бременна съм в 5 месец и съм съкрушена ...самотата ми е убийствена а мъката неизмерима...чакахме детето 3 годни и когато се появи се случи и най- лошото...Незнам какво ми е вече бъдещето, защото за мен то не съществува, но съм решила да рода детето...
-
Миличка :bighug:
Много дълбокo и искрено ти съчувствам за загубата.
-
Здравейте момичета! Аз бях щастливо омъжена за най прекрасният мъж в живота си... но съм решила да родя детето...
Миличка, :bighug:. Съчувствам ти за загубата.
Стискам палци всичко да е наред с теб и детето.
-
Това е ужасно...Не знам какво да кажа...
Остава ти утехата,че скоро на бял свят ще се пръкне частичка от него,която да ти остане до края на живота ти!!!Съчувствам ти искрено!Дано Господ да ти помогне да преодолееш тази загуба!(http://s15.rimg.info/aba96d80ab08c56ce99926752ad1c9a6.gif) (http://smajliki.ru/smilie-887325447.html)
-
Ужасно съжалявам. Толкова е тъжно. :balk_146: :balk_146: :balk_146:
Имам една приятелка в подобно на твоето положение - мъжът й загина в катастрофа малко преди детето да стане на годинка.
Трябва да се изправиш и да продължиш напред - заради любовта ви и заради вашето дете - тази част от любимия човек, която винаги ще е до теб.
-
Бладодаря ви момичета...аз незнам как ще продължа, защото той бе всичко за мен и дори въздуха ми напомня за него..Не съм обичала толкова силно ..Имам още едно дете и бебето което очаквам ще растат без баща, което ме още повече задушава...Минавама ми разни мисли за самоубийство, но ще обрека дечицата си ...
-
Isidimi, никакви такива помисли!!!
Поплачи си, гадно е, но имаш спомен от този човек. Помисли си, че и той би искал да отгледаш вашите деца. Мен ме успокояваше арт терапия, когато ме друсаха нерви - правех ръчно изработени картички за празници и ги пращах на приятелки. И си плачех откровено и даже по улицата, ама не ми пукаше особено. Е, само сутрин носех тъмни очила, да не стряскам хората в автобуса.
:bighug: :bighug: :bighug:
-
Isidimi, миличка ... едва ли някой ще намери думи да те утеши :hug2:
Трудно ми е да си представя по-ужасно изпитание в житейския ни път.
Но преди всичко не забравяй, че си Майка!
Вярвам, че тук във форума ще намериш огромна подкрепа.
Споделяй ... и не се притеснявай да поемеш протегнатите към теб ръце :bighug:
-
Isidimi, страшно много съжалявам за това, което преживяваш в момента... :( :( :( Болката ти е голяма, никога няма да спре, но ще понамалява по мъничко, ще остават само хубавите спомени, лека-полека ще започнеш да се усмихваш, да разказваш за любимия мъж със сълзи в очите и болка в сърцето... Но, ти имаш за какво да живеш. Трябва! Заради тях! Заради децата! Темата е такава - "Сами, но жени". Аз бих я допълнила така - "Жени, но сами..." Много силно те прегръщам, миличка! Дано намериш сили да се усмихваш на едното си детенце и скоро да прегърнеш здраво и другото!
-
Isidimi, моите съболезнования! :(
Не мога да си представя мъката ти. Аз също имам позната, която загуби мъжа си когато второто и детенце беше още бебе, много тежко преживя нещата, но тръгна на психолог и след време сподели, че той много и е помогнал.Ако виждаш, че не можеш да се справиш потърси помощ от специалист, защото дечицата ти имат и ще имат нужда от теб.Силно те прегръщам.
-
От днес тръгнах на работа, за да съм сред колегите си но вечерта ще е самотна..Надеждата ми е, че работата ще ме поеме и няма да имам време да мисля за него като за човек, който не е жив. Искам да върна времето назад и да опитам всички хубави моменти отново и отново...Ужаса, че детето ми един ден ще попита къде е тати ме изпълва със злоба към съдбата ми, че цял живот съм се борила за децата си и с този мъж усетих какво е да си обичана..Специалисти за подобни неща не съм чувала в града в който живея, но ще трябва да се поинтересувам...
-
Isidimi, съжалявам за загубата ти! Кураж ти желая! Предстои ти доста трудности, но и страхотно събитие, ще се справиш!
-
Isidimi, много съжалявам мила! Не зная какво да ти кажа. Ние сме на среща ако имаш нужда ....
-
Здравейте мили момичете,
прочетох всисчко от първа до последна страница и на всички ви пожелавам: Не спирайте да мечтаете!
Позволете ми да ви разкажа и моята история: преди година ми откриха киста на яйчника, чаках да се спука-прегледи, протиовзачатчни, но НЕ, и така преди три месеца ме оперираха. Кистата излезе доброкачествено образовани, беше отстранена само тя. По време на операцията ми беше направено изследване за проходимост на тръбите, оказа се, че едната е причупена/може би от рождение, а другата запушена/, посъветваха ме да си направя още веднъж цветна снимка, макар че докторът твърдо каза единственият начин от тук нататък за забременяване е ИН ВИТРО-краката ми се подкосиха, прималя ми, имах чувството, че не говори на мен, нямах сили да ревна дори......, но това не е всичко...само месец след операцията се разделихме с моя дългогодишен приятел/причината беше не само това, за което пиша, той се влия от родителите си и те му бяха наговорили какви ли не неща/. Та така един прекрасен ден аз бях не само с тубарен фактор, но и сама....с разбито сърце, разочарована и съсипана от болка...ревах, ревах, ревах....докато един ден не прочетох за донорска сперма и сягаш отново се почусвах силна и решителна, но пък за сметка на това много объркана. Бях в София на консултация при известен доктор в клиника по стерилитет, като му разказах историята си той ме прие без час и сега отново ще ходя октомври при него. Пусна ми изследвания, каза ми, че трябва мн. добре да обмисля този вариант, а и че дотогава мога да срещна подходящия татко, но вие сами знаете, че това не е "концерт по-желание" :band: Майка ми казва, защо не си осиновиш детенце? Не знам какво да правя? Объркана съм!
Родителите ми и най-близки приятели ме подкрепят, но пред мен стоят много други въпроси, ако дай боже всичко мине добре, как ще го кръстя, как ще му обясня, защо няма тати, дали ще се спрявя в тези трудни времена/в момента съм в процес на търсене на работа, а не е лесно/, освен това християнството не приема тази форма на зачеване и не на последно място финансовата страна
-
Ако наистина го желаеш - бори се за твоето щастие!
Анализи и интерпретации има за всичко, послушай сърцето си!
-
Дал,
От твоя пост струи много трезв разум, рационалност и същевременно дълбока чувствителност.
Мисля, че заслужаваш да изживееш магията на бремеността, раждането и майчинството.
Защо не сега, и то точно по този начин.
Когато "единствения" се появи, ще ви приеме каквито сте, а тогава дай боже да изживееш всичко отново и отново.
Късмет yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17
-
daL, нормални са такива притеснения, но не се отказвай. Всички тези екзистенциални въпроси просто ще изчезнат от само себе си. Имам два опита инвитро с донорски сперматозоиди, за съжаление неуспешни, сега чакам заповедта за втори опит по Фонда (реално трети). Няма да се предаваме, защото не сме срещнали подходящия човек. А дали когато го срещнем, ще имаме още този шанс? Дотогава много неща може да се променят. Да решаваме проблемите един по един, :) Ако имаш въпроси, също съм насреща. Успех ти желая.
-
Момичета, благодаря на всички ви!
Ще се радвам и занапред, ако споделяме общите си терзания и радости. Засега се уповавам на твърдия разум и вярата си в Бог.
-
Скъпа Dal,всички преминаваме през трудности,едни повече други по-малко.Искам да ти вдъхна кураж,няма да се предаваш-само напред. :balk_602:Ще видиш.че всичко ще е наред.Имаш моята подкрепа,дано скоро да се случи,всичко,което искаш! :wink:
-
Не знам на колко от вас ще успея да вдъхна кураж, но само искам да ви кажа, че аз намерих верния човек, когато бях на 39 и вече с 3 деца (на които той е по-добър баща от себствените им бащи, та аз затова сега се боря да родя и едно детенце от него). Не се отчайвайте, не си затваряйте очите, общувайте с различни хора, някъде там има човек, който мисли като вас, диша като вас, обича като вас, но за да го откриете, не трябва да се капсулирате. Когато любовта е истинска, това, че вече имате деца не пречи, даже помага, защото ще можете на прецените какъв баща е този мъж преди да е станал биологичен баща...
-
Благодаря Ви, момичета!
Аз съм силна, но понякога ме обземат мисли и терзания, затова дали имам право да бъда майка по този начин! Винаги съм си мислила, че ще имам нормално семейство.
Живот и здраве октомври съм на консултация и едва тогава ще говорим за подаване на документите към фонда и подробности по самата процедура.
Поздрави
-
Желая успех , много добре ти е отговорила сами важното в случая е да обмислиш добре нещата и да си готова да приемеш всички последствия от решението си , и дано след като се появи твоята рожба жива и здрава , съдбата да те зарадва с подходящия татко, защото е по-весело да сте трима ! Късмет и успех !
-
включвам се и аз в отбора на самотните жени, които се борят за бебе. имам два опита ин-витро, но без успех. правих втора лапароскопия и уж отстранихме проблема. трябва да опитвам по естествен начин. но мъжът, с когото имах връзка, е несериозен и няколко пъти се покри в дните, когато бях в овулация. сега се замислям да търся донор, но моят док е във Варна, а клиниката няма донорска банка. чудя се и аз по кой път да поема?!
-
pisss , ако все още имаш връзка с този мъж, е най-добре да поговорите за вашето общо бъдеще. Трябва да сте наясно с чувствата си един към друг и дали мечтата за дете е мечта и на двамата.
А защо се замисляш за донор?
-
Здравейте! Отдавна наистина не е писано тук, но ще побутна леко темата. :)
Какво значи "да лишиш детето си от родител"? Питам от позицията на самотна жена, която копнее да стане майка. Какво от това, че дай Боже, детето ми ще бъде заченато от донор? Имах общо 9-годишна връзка и брак с човек, с когото се разделихме буквално седмици преди сватбата, и ако бях родила дете от него, какво? Пак нямаше да има баща до себе си, може би само за няколко дни в годината (съпругът ми беше чужденец), нима това щеше да му се отрази по-добре?!
От цялото си сърце подкрепям жените, които са готови сами да отгледат детето си, повярвайте ми, това е много смела постъпка! Желая ви успех, мили момичета, бъдете все така смели и преследвайте мечтата си! Прегръщам ви всички. :bighug:
-
Здравейте! Отдавна наистина не е писано тук, но ще побутна леко темата. :)
Какво значи "да лишиш детето си от родител"? Питам от позицията на самотна жена, която копнее да стане майка. Какво от това, че дай Боже, детето ми ще бъде заченато от донор? Имах общо 9-годишна връзка и брак с човек, с когото се разделихме буквално седмици преди сватбата, и ако бях родила дете от него, какво? Пак нямаше да има баща до себе си, може би само за няколко дни в годината (съпругът ми беше чужденец), нима това щеше да му се отрази по-добре?!
От цялото си сърце подкрепям жените, които са готови сами да отгледат детето си, повярвайте ми, това е много смела постъпка! Желая ви успех, мили момичета, бъдете все така смели и преследвайте мечтата си! Прегръщам ви всички. :bighug:
Здравей! Всеки има право да изживее единствения си живот, както иска и както, намери за добре! Ако се чувстваш, че си готова за тази крачка и желаеш това от цялото си сърце - какво по-хубаво от това! Желая ти успех и скорошно сбъдване на мечтата!
-
Благодаря за подкрепата, du6ka! Мисля, че на моята възраст, човек вече има по-ясна представа за живота и какво иска от него, надявам се да не съм сгрешила в решението си...
Желая и на теб много щастие и сбъднати мечти!
-
Защо не , след като природата ни е създала да даваме живот и да бъдем майки. После можем да бъдем съпруги,зависи от човека до нас. Така че аз бих поискала същото нещо и дано се случи .
Въпроси като ,какво ще му кажа или какво няма да му кажа на детето си ,само времето ще покаже. А и аз сама ще си преценя. Вкрайна сметка мъжът е участник в отглеждането на дете но аз съм също дете на разведени родители така че какво като знам че имам баща,като майка ме е отгледала. Идеалния вариянт няма никъде така или иначе все някуде нещо куца. :balk_602: :balk_602: :balk_602:
-
Всеки роден на тази земя заслужава да е щастлив.
Щастието е несъизмеримо понятие и строго индивидуално.Има стотици жени ,които на теория или на хартия са женени или са с някой а на практика са сами във всяко начинание.Бъдете смели в мечтите и желанието си и ще постигнете това към което се стремите .Мога само да ви се възхищавам и да ви пожелая най-искрено успех във начинанието.Щастието е достъпно за всеки стига да намери верния път към него.Успех момичета! :balk_7:
-
Решена съм да имам дете и тъй като нямам мъж до себе си ясно е, че следва да бъде извън "естествения" начин. Не ме напуска дилемата обаче, редно лие да лишаваш детето си от родител /бил той баща или майка/?
И аз останах сама мила...Не мисля,че това е повод да останем без деца завинаги....Знам,че някой ден и нашите мъже ще дойдат ей така без да сме ги търсили,но дотогава какво???Не мисля,че е добре едно дете да живее без баща,но немисля,че и трябва да останеме без дечица...В крайна сметка нали затова сме жени...
-
ето ме пак в тази тема, но вече в различно положение. чакам своето бебче скоро и се надявам всичко да е наред докрая. все още се чувствам сама и не ме е страх да съм самотен родител. таткото не живее с мен, въпреки че се виждаме. преди време аз исках да се съберем, сега пък той иска... в момента моите приоритети са други и бебчето е на първо място. какво ще става след това с нашите взаимоотношения, ще решавам по-нататък. нито за миг не съм се отказала да се боря за моето бебе. трудно ми е да карам бремеността сама, тежи ми особено в последните месеци, не мога да върша ежедневните неща както преди. понякога ми е много тежко емоционално и не мога да удържа сълзите, макар да знам, че бебо усеща и може да не му се отразява добре... но борбата продължава!
-
pisss, успех ти желая. Ще е трудно, но сигурна съм, когато прегръщаме малките слънчица, всички сълзи ще пресъхнат. То почти не останало до раждането. Желая ти най-прекрасната среща с бебчо.
-
pisssнай-важното е станало. Много е трудно самичка но ти вече си имаш другарче. Няма лесни неща. За теб сега това е най-тежко ,че нямаш човек за себе си.За други пък ,които нямат детенце това е най-тежко. За други пък липсата на средства. Абе,няма угодия.
Но в живота жената е по-силна емоционално от мъжа.
Стискам ти палци да си гушнеш бебето скоро и съм сигурна че като го вземеш в ръцете си ще си най-щастливата жена.
-
благодаря, момичета! толкова ме радва бебчо, когато го усещам... нито за миг не съжалявам, че стана точно от този мъж, макар и той да ме разочарова. сега съм по-силна и сама вземам решенията в своя живот. бях готова да му се моля за бебче, но не го приемам за унижение - заслужава си! да си гушна бебчето, пък после ще решавам какво ще става с мъжете в моя живот.
-
Разбира се че няма за какво да съжаляваш. МОже да съжалява само този който не е с теб.
Още веднъж ти пожелавам много прекрасни и щастливи мигове.
-
Успех pisss и бъди силна,бебчо трябва да е на първо място всичко друго ще се оправи когато му дойде времето.
-
Да се включа вече и аз официално :) Въпреки, че моята "самота" ако мога така да се изразя е от почти 2 години. На 06.06.2011 официално станах пак ГОСПОЖИЦА. Вече официално, законно, искано и щастливо съм самотен родител. И за секунда не съжалявам за случилото се - в предвид кошмарните години които ми се наложи да изживея, сега свободният въздух който дишам дори ме прави неописуемо щастлива. Децата ми дори не го познават - за двугодишният си живот им се събират общо около 2 месеца време прекарани с "баща им", а от тези два месеца няма да вадя часовете в които е бил навън. Както и да е. Когато го видяха за 20 мин (толкова време имаше) онзи ден и той ги попита "Кой съм аз?", отговорът беше "Един чичо!" Стана ми леко криво, но .... по старата поговорка Който каквото си постели на това ще легне" придоби окончателен смисъл в съзнанието ми. Децата през цялото време (доста дълго :D ) викаха "Мамо ела тук". В съда се получи грозна картинка - искал децата с преспиване - след 9 дни правят 2 годинки!!! - с какъв акъл си е помислил, че някой ще му разреши да ги взима с дни нямам си на идея, и искал да му се даде семейното жилище за ползване, тъй като живял в "мизерни" условия в дома на майка си. Хахах - отговорът на съдията беше " Ами момче, като искаш апартамента изплати на съпругата си половината, за да може тя да купи нещо и да има къде да живее с децата, пък ти си го взимай този!" На иска ми за издръжка от 150лв на дете месечно, коментарът беше "Аз 15лв не мога да дам за тия деца, тя 150 за едното ми иска!", последвано от " Аз искам да взимам децата с преспиване за по 2 дни при мен!" osi_12 Как да не се радвам, че вече съм сама. Сама, но силна. Сама, но истинска. Сама ли... съвсем не - имам децата си - те осмислят всичко :)
-
Браво, Магичка! Радвам се, че вече си се развела с този мъж!
Както се казва - по-добре сама, отколкото зле придружена!
Ще срещнеш мъж с който да си щастлива - сигурна съм!
-
силна си, maggi4ka! на добър час по новия път!
-
Браво, Магичка! Присъединявам се към написаното от Танитка.
Силно те прегръщам и ти желая късмет в новото начало!
-
Магичка, добре е, че всичко лошо е останало зад гърба ти. Сега предстои по-добрата част. Браво за смелостта да бъдеш щастлива! Късмет!