www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Опити за забременяване => Темата е започната от: white rose в Август 12, 2008, 09:33:00 am
-
Имаме вече едно детенце и сега пробваме за второ, но нещо не се получава. Пробваме от 4 месеца,знам че не е много. Мъжът ми обаче мисли, че може и да имаме проблем /с първото лесно се получи, не сме го и мислили/. Дали има жени с по-трудно второ забременяване? Колко време ви отне бебеправенето на следващото дете?
Моля, ако темата ми не е за тук модераторите да я преместят.
-
за тук си е темата, не се притеснявай.
както сама знаеш, 4 месеца не е много. обикновено се счита за нормално да настъпи забременяване до 1 година редовни опити.
-
Нашето второ бебе, стана след година и три месеца :) Минахме през прегледи и малко лечение, но сега всичко е наред и съм бременна в седми месец. Мъжа ми беше по-притеснен от мен, защото пъвото ми дете е от първия ми брак, а сега се забави. Но когато искаш нещо много силно то се случва :)!!! Успех и не се притеснявай още, има време:)
-
Здравей,
четири месеца не са много.
Аз също бях притеснена,но забременях точно на четвъртия месец,въпреки,че го изгубих.
Не се притеснявай,все пак има и значение и на колко години си сега,може да ти е нужно повече време.
Желая ти успех. :D
-
И при мен с пъвото и втората бременност(за жалост неуспешна)нещата станаха от раз,ама сега нещо се бави...
-
По-ред причини вече почти година и половина.Сега след известно ходене по лекари и няколко манипулаций се надявам да не чакам много. :)
-
Първата ми бременост беше от раз и безпробленна .Но втора вече шеста година няма .Скоро започнахме по сериозно лечение че да видим.Успех не се плаши 4мес не е голям период.Ще стане.
-
Благодаря ви момичета! :)
-
При нас първото се получи след 1 година всекидневни опити, но не самоцелни. Още от малка имах проблеми и почти всички лекари, които обиколоих ми казваха че най-вероятно няма да мога да имам деца. На 18 години ми казаха че трябва да ме оперират и веднага след това да забременея, имаче нямало да стане. напуснах кабинета на лекарката мигновено и я обявих за невменяема. Да говориш такива неща на едно 18 годишно момиче......
Тъпкаха ме с какви ли не хормони, от които на абитуриенския си бал бях като плондер, а иначе винаги съм била слаба. Реших че ще спра каквото и да е лечение, пък каквото стане. Когато срещнах бъдещия си съпруг и решихме, че така или иначе ще бъдем заедно започнахме с опитите. Месец след сватбата разбрах че вече съм бременна във втори месец. Мисля че съм забременяла в момента, в който съм се успокоилаи не съм мислила само за това.
Сега правим опити за второ, но вече 6 месеца не става. Сега съм на 30, иска ми се да стане. Никога не съм следила овулация и подобни неща, но сега съм решила да се заема по-упорито със задачата. От друга страна си мисля, че ако ми стане фикс идея сигурно ще претърпя провал. Успокоявам се че имам едно безценно съкровище, което ми е най-големия подарък в живота и ако Господ е решил ще ми подари още едно.
Пожелавам успех на всички, стискам палци.
-
При нас първото се получи след 1 година всекидневни опити, но не самоцелни.
...лекарката мигновено и я обявих за невменяема
...Месец след сватбата разбрах че вече съм бременна във втори месец. Мисля че съм забременяла в момента, в който съм се успокоилаи не съм мислила само за това.
..ако Господ е решил ще ми подари още едно.
Браво, така се прави, успокояваш се и то става
От утре и аз започвам така - обявявам всички за луди и невменяеми и разчитам само на подаръци. Ако ми подарят дете, ок дете. Ако ми подарят количка, ще го извеждам. Ако ми подарят дрешки, ще го обличам. Ако намине лекарка през къщи ще го лекувам.
А ако някой донесе пистолет вкъщи ще се отърва набързо от всички подаръци (http://mitku1.hit.bg/emoticons/icon-based/lol/grinning-smiley-048.gif)
-
При нас първото се получи след 1 година всекидневни опити, но не самоцелни.
...лекарката мигновено и я обявих за невменяема
...Месец след сватбата разбрах че вече съм бременна във втори месец. Мисля че съм забременяла в момента, в който съм се успокоилаи не съм мислила само за това.
..ако Господ е решил ще ми подари още едно.
Браво, така се прави, успокояваш се и то става
От утре и аз започвам така - обявявам всички за луди и невменяеми и разчитам само на подаръци. Ако ми подарят дете, ок дете. Ако ми подарят количка, ще го извеждам. Ако ми подарят дрешки, ще го обличам. Ако намине лекарка през къщи ще го лекувам.
А ако някой донесе пистолет вкъщи ще се отърва набързо от всички подаръци (http://mitku1.hit.bg/emoticons/icon-based/lol/grinning-smiley-048.gif)
(http://www.bghelp.net/forums/images/smilies/good%20&%20happy/lolup.gif)
-
Мисля че съм забременяла в момента, в който съм се успокоилаи не съм мислила само за това.
.....
От друга страна си мисля, че ако ми стане фикс идея сигурно ще претърпя провал.
dimmabg - от поста ти установявам, че явно не си чела внимателно всички раздели на форума, за да си дадеш сметка къде точно си попаднала. Тук момичетата се борят, за да имат своите безценни съкровища, и то с години.
На тях препоръки от сорта на "Успокой се и ще стане" не им вършат работа, това са го чували и им е втръснало да го чуват.
Ако обичаш прочети малко, и прояви повече уважение към хората, пишещи тук.
-
При нас първото се получи след 1 година всекидневни опити, но не самоцелни. Още от малка имах проблеми и почти всички лекари, които обиколоих ми казваха че най-вероятно няма да мога да имам деца. На 18 години ми казаха че трябва да ме оперират и веднага след това да забременея, имаче нямало да стане. напуснах кабинета на лекарката мигновено и я обявих за невменяема. Да говориш такива неща на едно 18 годишно момиче......
Тъпкаха ме с какви ли не хормони, от които на абитуриенския си бал бях като плондер, а иначе винаги съм била слаба. Реших че ще спра каквото и да е лечение, пък каквото стане. Когато срещнах бъдещия си съпруг и решихме, че така или иначе ще бъдем заедно започнахме с опитите. Месец след сватбата разбрах че вече съм бременна във втори месец. Мисля че съм забременяла в момента, в който съм се успокоилаи не съм мислила само за това.
Сега правим опити за второ, но вече 6 месеца не става. Сега съм на 30, иска ми се да стане. Никога не съм следила овулация и подобни неща, но сега съм решила да се заема по-упорито със задачата. От друга страна си мисля, че ако ми стане фикс идея сигурно ще претърпя провал. Успокоявам се че имам едно безценно съкровище, което ми е най-големия подарък в живота и ако Господ е решил ще ми подари още едно.
Пожелавам успех на всички, стискам палци.
Аааа ясно.. Пак от онези съвети.. Аз пък като една истинска тапирка, 1.5 години даааже не съм си помисляла защо не се пазим ,пък нито един път даже не ми е закъсняло..От тогава по- спокойна не съм била,ма що ли не е станало?! Ма то и аз ходя при едни " Невменяеми" лекари ,дето ми решиха 90% от проблемите до сега..
-
При нас първото се получи след 1 година всекидневни опити, но не самоцелни.
...лекарката мигновено и я обявих за невменяема
...Месец след сватбата разбрах че вече съм бременна във втори месец. Мисля че съм забременяла в момента, в който съм се успокоилаи не съм мислила само за това.
..ако Господ е решил ще ми подари още едно.
Браво, така се прави, успокояваш се и то става
От утре и аз започвам така - обявявам всички за луди и невменяеми и разчитам само на подаръци. Ако ми подарят дете, ок дете. Ако ми подарят количка, ще го извеждам. Ако ми подарят дрешки, ще го обличам. Ако намине лекарка през къщи ще го лекувам.
А ако някой донесе пистолет вкъщи ще се отърва набързо от всички подаръци (http://mitku1.hit.bg/emoticons/icon-based/lol/grinning-smiley-048.gif)
:good_post:
тук наистина понякога попадат хора дето говорят без да мислят,ако бебе се получаваше така с успокоение,то аз се мъча да се успокоя всеки месец след поредния цикъл следователно 6 години по 12 месеца,бе около 11 деца :bonk:
-
Най-малко съм имала желание да нараня нечии чувства. Включих се единствено в темата за второ бебе, след като прочетох мненията на жени, при които първото се е получило от раз. Рзбирам, че освен злобни емоции не съм предизвикала нищо друго. Това бе мое мнеие, но явно тук се приемат само определени такива. Трябва да съм жестоко изстрадала и нещастна, за да бъда приета тук. Поднасям извинения на всички прочели "злокобната" ми публикация. Определено ме отказахте изобщо някога вече да участвам във форуми. Пишете победа за вас. Пожелавам ви повече положителни емоции и повече усмивки.
-
А от твоя пост аз разбрах че ти всъщност не си част от двойка с репродуктивни проблеми..Сайта е предимно за такива... И ако случайно пишеш в други форуми ,първо се поинтересувай какви са точно те !
-
Рзбирам, че освен злобни емоции не съм предизвикала нищо друго.
Напротив - злобни емоции не можеш да предизвикаш и да искаш.
Но никога не е късно да станеш за резил.
Чухме твоето мнение и в кръга на шегата се опитахме да ти покажем защо не върши работа. Никой не е искал да те засяга. Все пак с дете вече, би трябвало да си пораснала. Тук израза "Успокой се и ще стане" не се толерира. Не и в този му вид. 95% от жените тук са започнали борбата съвсем спокойни. И едва ли има някой тук, на който да му харесва да се тормози, притеснява или да изпада в истерии и депресии.
Съвет от рода на:
"ходете на лекар и изпълнявайте заръките им, но се съхранявайте, радвайте се на вече родените си деца (да са живи и здрави) и пестете емоциите си за тях, а второто бебе вече не е въпрос на живот и смърт"
би казал същото, което може би ти си имала предвид, но без квалификации и без намесата на висши сили и други, доказали ниската си ефективност, бабини деветини.
Всеки има право на мнение тук и никой не иска да те гони. Изказванията не са злобни. Прочети ги, виж гледната точка на повечето момичета тук. Твоето мнение също е много ценно за нас. Малко са тези с вече родено дете, които да имат същите емции като жните, които никога не са успявали да прегърнат детето си и не знаят дали изобщо това някога ще се случи. Ясно е, че ти ще имаш по-трезв поглед в някои отношения, а в други предишният ти опит ще ти изиграва лоша шега. Никой не очаква да си точно като него. И ако сега се разсърдиш ще го приемем за нормално. Ти ще намериш своя форум ние сме намерили нашият.
Но каквото и да се случи, никога не казвай "никога". Нагледали сме се тук на случаи, когато афектиран някой започва да "ръси" квалификации и всякаква помия по наш адрес, кълне се, че никога няма да пише тук, а след три месеца се връща. Кому е нужно това.
Най-лесно е да се разделим, но това не е най-добрият начин.