www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Kristty в Юли 17, 2008, 14:36:49 pm
-
Здравейте мили момичета,имам нужда от помощ и не знам към кой да се обърна ,надявам се и се моля някой от вас да ми помогне. Преди известно време загубих много близък човек и все оше не мога да го преодолея ,а от това страдам аз, работата ми ,семейството ми ,здравето ми ,пия лексотани за най-малкото нещо ,затворих се в себе си нямам приятели ,не мога да общувам ,плача за най-малкото нещо ,нервна съм ,неспакойна ,намирам се в една безпътица в която ,не знам какво искам ,как да живея ,за какво да се боря. Понякога сутрин ми се иска да потъна вдън земя и да ме няма .Мъчи ме голяма самота ,въпреки че не съм сама. Много ми е болно и тъжно и толкова самотно и всеки един ден за мен е празен и пуст.
-
Здравейте мили момичета,имам нужда от помощ и не знам към кой да се обърна ,надявам се и се моля някой от вас да ми помогне. Преди известно време загубих много близък човек и все оше не мога да го преодолея ,а от това страдам аз, работата ми ,семейството ми ,здравето ми ,пия лексотани за най-малкото нещо ,затворих се в себе си нямам приятели ,не мога да общувам ,плача за най-малкото нещо ,нервна съм ,неспакойна ,намирам се в една безпътица в която ,не знам какво искам ,как да живея ,за какво да се боря. Понякога сутрин ми се иска да потъна вдън земя и да ме няма .Мъчи ме голяма самота ,въпреки че не съм сама. Много ми е болно и тъжно и толкова самотно и всеки един ден за мен е празен и пуст.
От колко време си така? ако това състояние е риск за здрваето ти и здравето на околните или продължава повече от 6 месеца трябва да се обърнеш за помощ към психиатър.
-
Според мен трябва сериозно да си обърнеш внимание и наистина ако не можеш да се справиш с проблема отиди на лекар.Съществуват много видове терапии с които може да ти се помогне.Направи усилие първо сама успкои се опитай се сама на себе си да си обясниш нещата от живота да тежко е да загубиш скъп човек но въпреки всичко живота продължава и този твой скъп човек не мисля че ако беше жив щеше да е доволен че ти си в такова тежко психическо състояние.Опитай се заради любимия човек да живееш по добре заради него преодолей това състояние.Пожелавам ти да успееш и да направиш така че да се върнеш отново към контктите с хората и приятелите да се успокоиш и да разнообразиш ежедневието си а пък и щом си била такава преди значи можеш да бъдеш пак.Успех
-
Благодаря момичета,ще се замисля над думите на всяка една от вас :thankyousig
-
Благодаря момичета,ще се замисля над думите на всяка една от вас :thankyousig
Моля няма защо макар и не всички да сме момичета. Повече са ти необходими действия мисленето се постараи да го игнорираш. Успех
-
Благодаря ти Joe! От много мислене и задълбочаване във миналото май го докарах до тук.
-
Pall,
По много и различни причини - и професионални, и лични - не вярвам в съвети от рода на "стегни се и гледай да не мислиш". Още не съм видяла опитите за немислене да са помогнали на някого да преодолее скръбта си. Забелязала ли си, че у нас, когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?
Съгласна съм, че професионалната помощ много помага при проточило се скърбене. Но,докато и ако вземеш решение да потърсиш такава помощ, много по-полезно ще ти е да се отпуснеш, да поостанеш малко насаме и лице в лице със скръбта си, да обмислиш нещата и да видиш какво се опитва да ти каже житейската ситуация, в която си попаднала. "Отричането" и игнорирането на болката, преди тя наистина да си е отишла, само ще вроши депресията ти. Всеки има право да скърби, когато загуби близък, по един или друг начин. Ненормалното е да не тъгуваш. Въпросът е, че ако дълго след това не можеш да продължиш живота си, малко помощ отвън ще ти дойде добре! Но и тук е много важно да си избереш добър професионалист.
Успех
-
когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?
това е защото у нас хората реват когато се размекнат а на другите места когато са напрегнати.
-
Pall,
По много и различни причини - и професионални, и лични - не вярвам в съвети от рода на "стегни се и гледай да не мислиш". Още не съм видяла опитите за немислене да са помогнали на някого да преодолее скръбта си. Забелязала ли си, че у нас, когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?
Съгласна съм, че професионалната помощ много помага при проточило се скърбене. Но,докато и ако вземеш решение да потърсиш такава помощ, много по-полезно ще ти е да се отпуснеш, да поостанеш малко насаме и лице в лице със скръбта си, да обмислиш нещата и да видиш какво се опитва да ти каже житейската ситуация, в която си попаднала. "Отричането" и игнорирането на болката, преди тя наистина да си е отишла, само ще вроши депресията ти. Всеки има право да скърби, когато загуби близък, по един или друг начин. Ненормалното е да не тъгуваш. Въпросът е, че ако дълго след това не можеш да продължиш живота си, малко помощ отвън ще ти дойде добре! Но и тук е много важно да си избереш добър професионалист.
Успех
:good_post:
Напълно подкрепям...
Може би защото съм пробвала с форсиране, работа, бягах от мислене...
Честно казано още тъгувам, още изпитвам гняв и в кожата не ме побира...а вече минаха 4 и половина години откакто загубих сестра си...
Само бачкането ми беше спасението- до изнемога за да не мислиш- не съм ревала на никого пред никого, а трябваше да вия като куче...
защото така стресът се оказва двоен, троен и май отглючих не каквото трябваше и...
сега си блъскам главата...
Ако имаш желание насреща съм и можем да говорим...
Знам колко е тежко и как с времето дори ти се чудят като споменеш името...
Какво да се направи близките хора са част от нас, от живота ни и стоим като посечени...
но истината е, че някак трябва да намерим сили да продължим...
:balk_145:
-
Благодаря ognyana за подкрепата само,който го е преживял знае какво е.
-
когато някой се разплаче, му казваме "я се стегни", а в едни други краища на света - "relax"?
това е защото у нас хората реват когато се размекнат а на другите места когато са напрегнати.
Навсякъде по света, хората плачат по едни и същи причини и механизми. Само културално приетите реакции на околните спрямо плача са различни.
Успех, Pall, пиши как се справяш!
-
Ще пиша Saule_Nova,така се моля и надявам всичко да се оправи и нареди както трябва с мен yahoo_17
-
Защо толкова мъка,Господи по този свят....
-
Търси начини да говориш. Да говориш много с хора. Без това да те притеснява. Просто говори...
Срещай се с хора. Сменяй места. Разговаряй с много хора...
Наблюдавай хората... Спомняй си. Мечтай. И помни, всеки човек е с мисия. Каква е била мисията на твоя познат?!
Аз понякога си мисля, че моята сестра е била ангел пратен ми от Бога, за да не се чувсвам самотна и да направи детството ми богато... И като е изпълнила своята мисия Той просто си я прибра, за да й даде друга задача и да й отреди по-добро място...
Остава ние да изпълним нашите мисии...
Ние сме живи не за да тъгуваме - а за да си спомняме за хубавите мигове с обичаните хора и да се радваме на шанса, че сме ги познавали и са ни обогатили...
Пиши ни как се чувстваш. Важно е да споделяш и ако наистина имаш нужда някой да те изслуша в профила ми има координати не се притеснявай да потърсиш контакт... Не знам дали ще мога да ти помогна, но със сигурност мога да те изслушам...и да те прегърна.
-
БЛАГОДАРЯ ТИ OGNYANA, много си мила,толкова е хубаво ,че има хора като теб със добри и мили сърца,който са способни да подадът ръка на съвсем непознат човек каквато съм аз за теб. Това което си написала е толкова хубаво и полезно и истинско,че освен да ти благодаря друго какво мога да кажа. Ще пиша как съм,но моята битка за справяне с всичко,което се случи тепърва предстои. :bighug: БЛАГОДАРЯ!
-
Ще чакаме, мила!
Кураж! И много сила!
:balk_104:
-
Здравеи мило момиче напълно разбирам това което описваш.Толкова ми е познато.Аз самата за 2 месеца загубих баба ми дядо ми и другата ми баба която беше като маика за мен.Мъката която изпитвах и все още изпитвам макар че е малко по поносима ме накара да се затвора в себе си.Контакти почти никакви освен с моето семеиство.Плачех всеки ден ,чувствах се на дъното.Аз се и уплаших .Незная защо,голям човек съм.Непрекъснатао мислих лоши неща.В страх и депресий минаха доста месеци.Мислех че сте се справя сама но уви.Започнах да усещам бодежи в гърдите,тежест.Започнах да мисля и се страхувам че нещо ми има.Побърках всички около мен.И един ден след поредната паник атака реших че имам нужда от помощ.След няколко кардиограми и ренгенови снимки на гърдите моят доктор ми даде антидепресанти които ми помогнаха много .Аз съм в САЩ и не мога да си позволя психолог но се опитвам да чета книги -secrets е една от тях ,тренирам по малко излизам след природата, медитирам и съм по добре.Това което искам да ти кажа е да потърсиш помощ,не се затваряи в себе си-това прави нещата по лоши.Не оставаи нещата да излязат извън контрол защото колкото изчакваш толкова по дълъг е процеса на въстановяване.Дано скоро се почустваш себе си отново. Много късмет ти желая.
-
Благодаря ти BUMBLERIDE,лошото е че се затворих в себе си. Някак си светът се преобърна за мен. Човекът,когото загубих имаше добро сърце,беше слънчев човек ,усмихнат,правеше толкова добро на всеки,беше грижовен,мил,не завиждаше,не злобееше на другите за нищо,не е казал 1 лоша дума по адрес на някой,беше полезен на хората,имаше толкова добро у него и толкова живот,а си отиде без дори да види дъщеря ми,за което ми е най-мъчно. И сега ми е трудно и мъчно да говоря,да споделя .... просто този човек беше моята майка. Много ми е трудно и тежко като го казвам,незнам сякаш за пореден път умирам и аз ... отново и отново всеки божи ден. Загубих пътя си,вярата в доброто,надеждите си,мечтите. Нещата са отдавна без контрол и сама не знам как ще се оправят.
-
Майка не може да се оплаче, pall. Но имаш едно спасение, мила, детето! Наблюдавай я, когато е спокойна, когато спи, наблюдавай усмивката й... Знам колко е трудно и може би се нуждаеш от помощ при грижите за детето в това състояние. Но ти трябват и сламки, които да те изправят, за да не страда то, което е толкова мъничко.
В момента си малко след раждането на дъщеря ти или греша?
-
Здравей pall, дълго се колебаех дали да пиша.
Мисля, че няма думи, които да те утешат, загубата ти е безмерна.
Мога само да ти кажа, че разбирам как се чувстваш.
Но това е част от животът, за съжаление.
има толкова много болка
Но аз вярвам, че ти си способна да продължиш напред, имаш детенце, сигурно имаш близки роднини и приятели.Те ще бъдат твоята опора.
Но ще ти трябва време, много време.
Понякога цяла вечност.
Прегръщам те
е.
-
Благодаря Ви! Да много е трудно,когато няма кой да помага с детето,но обстоятелствата са такива и аз не мога нищо да промения. Дъщеря ми е почти на 2 годинки, тя е моето :sunshine: ,но болката от загубата дори и тя не може да заличи. Просто при мен едното няма нищо общо с другото. А така ми се искаше да си отиде болката,като с вълшебна пръчка!
-
pall ,
да разбираме ли, че това състояние продължава 2 години, защото казваш че дъщеричката ти е на почти 2, а твоята майка дори не е успяла да я види?
-
Не знам защо, но като четох постовете се сетих за това:
"Казват, че времето лекувало.
Времето не лекува.
Мъката, като жилите, с възрастта се подува.
Времето е проверка за любовта голяма.
То помага само там, където мъка няма."
Не се сещам кой беше автора /май нещо Емили Дикенсън ми се върти из главата/, но винаги като ми е мъчно се сещам за него. След като загубих доста близки хора често ме обхваща тъга, но моя начин да я преодолея е като си говоря с тях макар и мислено или си припомням хубавите моменти.
Pall успех и дано успееш да се пребориш! :bighug:
-
Макси,
това е наистина хубаво :)
Палл, наистина няма лек за болката, просто се научаваме да живеем с нея.Това е.
-
"Казват, че времето лекувало.
Времето не лекува.
Мъката, като жилите, с възрастта се подува.
Времето е проверка за любовта голяма.
То помага само там, където мъка няма."
Не се сещам кой беше автора /май нещо Емили Дикенсън ми се върти из главата/,
Изключително е!
Maxi, благодаря, че го сподели!
-
Загубих я преди 4 години. Колко много време,нали!? ...а за мен сякаш беше вчера. Толкова е ясен спомена за всичко,което се случи. Сигурно се чудиш,какво съм чакала или чакам след толкова време,та чак сега търся помощ и съвет,за да си помогна след всичко,което се случи. Ами,търсех и преди помощ,но някак си всичко,което ставаше т.е съветите,позитивното мислене,вярата в по-доброто бъдеще,думите на другите си минаваха покрай мен. Чувах,но не слушах! Затворих се,аз не съм много отворен човек ,по-затворена съм си по принцип и така всичко сякаш стана и става по-лошо. В един момент толкова се обърках ,че не знаех на кой свят светувам.
Maxi,благодаря! Чудя се,как в няколко реда човек може да каже токова много.
:bighug: Ви и много ви благодаря за подкрепата и разбирането.