www.zachatie.org
Семейство, дом и свободно време => На чашка кафе и на халба бира => Темата е започната от: Eфирче в Юли 09, 2008, 10:36:10 am
-
Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма
-
Някъде го четох пак,наистина много жалко!
На мен повече носталгия ми причинява.Всичко свързано с онези години ми носи носталгиа...
Ех,не ви ли се иска понякога да се върне това време?
Толкова безгрижни времена,и толкова хубаво беше!
На моите дъщерички им пея песничката "Детство мое",и много им харесва!
Пея им я,обаче на мене винаги ми се насълзяват очите!
-
Как ме върна 20 г. назад, правила съм всчико това, израстнала съм на село... колко прекрасно беше, най-хубавото детство, незабравимо. Перопуснали са да напишат и дъвките идеал, които оцветявахме с графитите от моливи, как цяло лято ходехме боси, как се къпехме в селския язовир... и ей богу ми живи и здрави сме :) А сега децата като стъпят на морето дори и се подрискват, ужас :?
-
и моите лета бяха на село... :D
скачахме на въже в прахоляка , мажехме филийки с домашна лютеница , направо от огнището , играехме си с козлетата , правехме колиби с чергите на баба....
ех , къде са тези години...
-
Направо ми се насълзиха очите.Често си спомням какво детство имахме (през 80-те) и ми става много тъжно и мъчно за времето тогава.Искам пааак :balk_145:
-
А технологиите правили живота по-качествен. :lol:
-
С мъжа ми честичко си говорим за своето детство.Говорим и за това колко е жалко,че днес децата са лишени от всичките тежи простички удоволствия.Днешните деца нямат детство.В момента в който се научат да говорят и започнат да разбират заобикалящия ги свят,те с всеки изминал ден започват да губят детското в себе си :(
Повечето ми познати които имат деца на около 5-6годинки,са ги снабдили с мобилни телефони,компютъризирали са ги и изобщо не им идва на акъла,че по такъв начин не им дамат нищо,напротив-те ограбват тяхното детство!След цял ден прекаран пред компютъра и телевизора,детето е зомбирано и претъпкано с информация крайно неподходяща в неговата възраст.
Децата никога няма да разберат какво е да играеш на подаръци пред блока и да изпитат трепета от първата целувка...по бузата...та те знаят що е секс на 7,а на 8 вече стоят до късно и не само знаят,но и гледат какво е секс!
Филмите и компютърните игри са пълни с насилие,което децата възприемат като пример и повтарят.Не са виновни те,не сме виновни и ние,не е виновно и времето...
...искам дядовата лютеница и ...дядо :(
-
на мен изобщо не ми е смешно. пътувам назад в детството си и си спомням колко щастливи деца бяхме, и напред в бъдещето, виждайки детството на нероденото си дете и изпадам в ужас....
...незмам....
-
Наскоро си говорехме с мъжа ми (понеже живеехме в един и същ блок и съответно една компания) как по цял ден бяхме на вън. Момчетата на фуниики и билички, а момичетата на ластик и въже. Е, кварталът ни е пълен с деца, НО никой няма навън с тези игри. Всички са в интернет залите или в къщи пред компютрите с разните му ужасяващи игри. Много жалко...
-
леле Ефирче къде ме върна :D. в хубавото безгрижно детство.мога да допълня няколко нещица, за които често се сещаме с мъжъ ми.бригадите от училище,военното обучение,пишехме си бележки в час :lol:,в часа по трудово обучение се целехме с шарените бонбони Радост :lol:.лятото играехме цялата махала навън до късно - нямаше наркопласьори,нямаше бездомни псета...никога няма да се върнат тези години,отиваме все към по зле.
-
Прекрасно, изпълни ме с много носталгия и малко тъга... насълзиха ми се очите. Наистина беше така, прекрасно, игриво, забавно, палаво, весело. А може би го виждам толкова идеалистично, защото е било моето детство, не знам :grouphug2:
-
хихихи , а помните ли още:
-бонбоните "виолетки ", "снежинка" , "карамел му"
-големите руски панделки
-показните магазини
-кооп кола и алтай
-бирата без етикет , която се разваляше за два дни
-киселото мляко в...стъклени бурканчета
-пионерските връзки /аз още си пазя моята :oops:/
-радиоточките
-лада , ама нова :D
....
-
аз съм може би от последното поколение, за което тези неща значат нещо и носят толкова скъпи спомени. после всичко много бързо се промени. имам познати едва с три-четири години по-малки от мен, но говорим вече на съвсем различни езици...
детето ми няма да има нищо от моето прекрасно детство. стояхме до 02 часа пред блока и брояхме звездите, родителите ни не се притесняваха и нямаше за какво, толкова деца, толкова игри, толкова въображение, мечти, устрем.
ето една музикална препратка от мен към доброто старо време
http://vbox7.com/play:030892c6
-
аз си пазя шапката бялата,която ни я слагаха на 3 март.но не помня кога - за чавдарчета или пионерчета като ни приемаха. :lol:
-
хихихи , а помните ли още:
-бонбоните "виолетки ", "снежинка" ,
Тези още ги има... :wink:
Аз помня едни бонбонки в кутия.
Кафеви топченца, нещо като цар. пръчици покрити с шоколад.
Как се казваха не се сещам.
-
аз си пазя шапката бялата,която ни я слагаха на 3 март.но не помня кога - за чавдарчета или пионерчета като ни приемаха. :lol:
Чавдарчета! :D
-
Аз помня едни бонбонки в кутия.
Кафеви топченца, нещо като цар. пръчици покрити с шоколад.
Как се казваха не се сещам.
" Перла" мисля че бяха. Но аз помня варианта от карамел с ядки и отгоре шоколад. А целофана отгоре не обвиваше цялата кутия. И като я сиснеш и наклониш може да изсипеш бонбоните. Всеки от моето поколение на когото съм разказвала за това казва, че и той го е правил.
А иначе - да страхотно време беше, на криеница почвахме да играм като се скрие слънцето чак. Изобщо спокойни времена бяха.
-
Но аз помня варианта от карамел с ядки и отгоре шоколад.
Ааааааааа, и тези ги помня.
-
:)))и аз помня всичко, което сте споделили и което съм преживяла.
Бях си голямо селянче с моите 2 села, където прекарвах всяка свободна секунда.
Реката на която се къпехме и не усещахме пусти студ:)колелетата покрити с прах и кал от хайманосване по цял ден.Раните от прекрасните игри до тъмно, за които сега си спомням винаги поглеждайки към белезите по коленете или лактите си, та даже и по главицата:)
Боже, какви времена бяха:)
Ей...разплакахте ме:))))
Колко сладоледи ескимо съм излапала и колко хубави бяха.
как пиех топлото мляко направо от менчето...току що издоено от баба ми или дядо ми.
колко цветя унищожавахме с братовчедка ми за да "зготвим":)
и колко кокошки удуших докато ги водех на връвчица като домашни любимци:)
а копривата...помните ли колко ви е жулила крачката:))))
Винаги съм го казвала...имах/ме най-прекрасното,лудо,спокойно и НАШЕ ДЕТСТВО:)))
С УСМИВКА:)
ЛИСКО
-
ауу тези топчета от зрънчо обвити с шоколад, карамел му и лакта ми бяха любимите бонбони :lol:
а панделки позволявах само за снимки да ми връзват, както и да съм облечена с рокля, за ужас на майка ми. Винаги излизах с номера, че като облече на брат ми рокля, тогава и аз ще облека :lol:
-
Ех,момичета,чета ви и ми идва да рева с глас./Остави друго ама съм на работа,не мога/ :lol:
Как бързо минава това време.....
Тогава искахме да пораснем,да сме големи.А сега какво ли не бихме дали да се върне това време....
-
а помните ли дъвките "идеал", колко бяха твърди и големи, чак ченето да те заболи;
а всички игри на ластика;
а как нямаше кафенета и всички умирахме да отидем на сладкарница, да хапнем пастичка и да пийнем бозичка;
а безплатните закуски в училище;
как ни учеха да уважаваме възрастните и да им правим място в автобуса, и ние наистина ги уважавахме.....
и изобщо толкова много неща, които са непознати на сегашните деца, но всичко тива ни направи хора смятам
-
На мен много ми липсва "Милион и едно желания" с кака Лара :(
Ама най-много ми липсва как ядя по 5цигански баници за 5 минути и все се седях кльощава...
-
А това помните ли!!!!
http://www.vbox7.com/play:32fba45c
-
помните ли филмите :lol: - Малка къща в прерията,Арабела - исках и аз такъв пръстен :lol:, Призраци в блока, Синьо лято - май харесвах едно от момчетата :lol:. за лека нощ -Приказки под шипковия храст ми бяха любими.Сега гледам дават нещо анимирано и героите не говорят а издават звуци. :x
-
помните ли филмите :lol: - Малка къща в прерията,Арабела - исках и аз такъв пръстен :lol:, Призраци в блока, Синьо лято - май харесвах едно от момчетата :lol:. за лека нощ -Приказки под шипковия храст ми бяха любими.Сега гледам дават нещо анимирано и героите не говорят а издават звуци. :x
"Седморката на Блейк" , "Таралежите се раждат без бодли","Ум белият делфин", "Семейство Барба" :D
-
Ето и моите коментари:
Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници.
Колите бяха рядкост - пътищата широки, комплексарите не си избиваха комплексите по пътищата. Скороста която колите от онова време развиваха бе около 40-50 км/ч като само по новите модели Лада и Жигули можеха да вдигнат на някой по хубав и прав път около 80 км/ч.
Живота като цяло бе по спокоен заради "уреденоста" в държавата и никой за никъде не бързаше.
Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово.
В бъдеще предстои да разберем това кави последствия ще има за нас.
На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога.
Това не еточно така. Лекарствата винаги са били в шкаф който не може да се достигне от деца а вратите не се заключваха защото и престъпленията бяха много малко. Полицията биеше лошо а и да имаш досие онези години си беше гаранция за пропилян живот.
Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки.
Това и сега го правим - стига да намерим чешмички.
На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска.
Това до някъде е свързано с първата тема за колите и предпазните колани. Проблеми от паднали велосипедисти на пътя са не повече от ужулени колене и лакти, но срещата на велосипедист с автомобил е почти винаги фатална.
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки.
Това не сме го правили защото са ни разрешавали родителите, а защото ние така сме решили и разбира се сме го правили тайно. Предполагам нашите деца ще правят подобни изпълнения за които ние може би никога няма да научим - както и нашите родители не са научавали за нашите премеждия с количките.
Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше.
Тук ще коментирам уличното осветление, другото ще го обсъдя малко по надолу. Сега също както преди тук таме има улично осветление :-)
И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме.
Напротив. Тогава много добре се знаеше къде сме. Радиуса на отдалечаване от къщи не беше повече от 300-400 метра, като местата на които бяхме най често са 2 или 3 в близост то дома ни. Така родителите ни ни викаха с леко подсвиркване на сигнала от терасата (ех спомени) и ако до 3-тото подсвиркване не си чул сигнала може и да има наказания. Аз лично предпочитам да имаше мобилни телефони тогава.
Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Тва вече го обсъдих - всички бяхме като дресирани кученца с каишка 300-400 метра реагиращи на подсвиркване.
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря.
Горе долу това се случва и сега - не че са ни го разрешавали, или пък че ние го разрешаваме на децата си.
Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия,
Така е - но иамхме книги. Аз лично мисля че за някои дейности предпочитам компютрите пред книгите.
интернет
Категорично съм за интернет пред книгите.
на тълпи ходехме на кино
и сега е така, само дето киното тогава беше 30, 40 и 50 стотинки, като само "Междузвездни Войни" гледах за 80 стотинки. За сравнение дневните ми бяха около 50 стотинки и всеки ден можех освен баничка за 18 ст, да гледам и един филм за 30 ст :-) Сега дневните на децата са макс 5 лв от които 2 лв са за баничката и 3 лв за транспорт - за кино няма. Сега в киното 2-ма човека остават над 20 лв, което си е причина да се интересуваме какво точно ще гледаме и дали си струва да дадем 20 лв?
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме.
И сега е така, даже може да се потърсят и в интернет - вие примерно сте моите приятели от интернет и смятам че сте добри :-)
Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане!
Истинските приятели и сега правят така - тва с предварителното обаждане не знам кой го измисли?
Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Няма такова нещо - времето беше в 100-тици пъти по безопасно от сега. Корупцията в полицията тогава стигаше до пътния полицай който казваше - хайде от мен да мине без да прибере 50 лв на баща ти. Централно беше решен проблема с наркотиците - такива просто не можеше да се намерят никъде. Бандите от онова време не се биеха а играеха мач за да оползотворят неизползваната си енергия.
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема.
Тук имаме малък проблем, хайде в квартала в който ние живеем все още е пълен с плодови дръвчета и ние продължаваме да си късаме каквото има по тях, но за повечето квартали проблема е най вече в наличието на плодови дръвчета.
През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”.
Е спринцовките сега се интерпретират различно - заради наркотиците, а Веро не съм виждал от години, но сега си има равностойни забавления при учениците - примерно замяргане с пълни памперси и снимане на момичетата под полите с GSM-а. (Това не е позитивно, просто е начин за изразходване на енергия.)
Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше.
И сега никой никой не съди, тук малко се преекспонира.
Ако детето бъде затиснато от паднала конструкция на баскетболен кош в училищния двор - съм 100% сигурен че и тогава и сега родителите ще се разправят с училището и най малкото човека отговорен за поддържане на спортните съоръжения ще бъде уволнен. КОлкото до паданията и ожулванията - много филми гледате.
Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите.
Това е горе коментирано.
Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше.
Вече също не съществува - най вече тази с казармата :-)
Колкото до ченгетата ми се струва много по разумно да дам на полицая 20 лв отколкото да карам 1 месец без талон, да платя минимум 100 лв акт и да ходя да си взимам талона от другия край на България.
Самата система при полицаите направо си реве да е корумпирана. Тук въпроса е много по простичък - колко ти струва единия случай и колко другия.
Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона,
На кой закон?
Не мога да си представя родител който да осъди детето си. Тук не е ясно за какво става дума.
можете ли да си го представите:
Мога - сега е същото - даже в някои области е подобрена верия.
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
Тая простотия не знам на кой му хрумна.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
Първо какво означава семейство?
Дали наличието на повече възможности за контакт с хората не е по-добре отколкото да разчиташ на случайноста да намериш човека който ти трябва прекосявайки града или половината държава?
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
Това е резултат от Company Policy-то според което начина за официална комуникация по служеби въпроси е точно използването на ел.поща.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
Това е измислица. Няма значение има или нямя поща - по важното е дали тези хора са ви истински приятели и дали вие не загубвате връзка стях по други причини, а да се оправдавате в липсата на е-меил.
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
Глупости.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
Това е свързано с вече коментирана тема. Ако искаме да намираме хората от които имаме нужда лесно то и ние трябва да се погрижим да бъдем намерени лесно.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
Да така преди време пък родителите ни са отваряли вестника - същото е.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
Простотии...
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма
Кой го е еня за номерата?
-
А помните ли онези млекца в найлонови пликчета :D 7ст плодовите и 9ст карамелените, леле колко такива съм изпила. В Шумен ги продаваха само в РУМ-а и след у-ще правехме опашки за тези млекца.
"Милион и едно желания" и на мен ми беше много обично, ама не с тази Лара, ами с кака Лили - нали така се казваше, с едни дръпнати котешки зелени очи...
-
кадаифа и бозата от 6ст. :D
-
Помня и още как ...
Еfirche, очите ми се насълзиха ... Иде ми да се разплача ... Много мило ми стана ... Благодаря ти, че ме върна "светлинни" години назад.
Толкова спомени нахлуха в главата ми ... Къде хубави, къде не чак толкова ...
Аз често си спомням детските години ...
Израстнала съм на село, но в I курс /тогава бяхме в курсове :wink:/ дойдох в големия град за да уча, и останах тук, за да работя.
Нашата къща на село е съвсем близо до горичка - от двора и хоп на полянката. Вземах учебниците си и отивах да си уча уроците или да чета книжки на една мъничка полянка, от която виждах почти цялото село ...
Бях най-щастливото дете, когато ми купиха колело и редовно бях с рани по главата и коленете, щото нямах каска и наколенки. :)
Мама се редеше на огромна опашка за колбаси - и купуваше с килограми, защото зареждаха само един път в седмицата.
Изяждах килограми плодове, направо от дърветата и не съм знаела, че съществува думата "нитрати".
Ходехме на дискотека в съседното село - ПЕШ, прибирахме се посред нощите - пак пеш - нямаше от какво да ни е страх.
С някои от приятелките ми, се викахме на кафе през терасите - нямаше дори домашен телефон :)
След 10 часа вечерта, когато уличното осветление угасваше, гледахме звездите и се опитвахме да разгадаем кое съзвездие кое е.
Има толкова много неща, за които си спомням с умиление ...
Нищо, ама нищо не може да се сравни с НАШЕТО неповторимо детство!
Боже, толкова ми липсва всичко - приятелите, игрите до късно вечер, спокойствието, тишината, птичките, които ме събуждаха с чуруликането си ...
Липсват ми и близките - вече толкова рядко ги виждам ... :(
Е, вече се разплаках ...
-
Ех каква носталгия, какво детсво имах аз :P, какво има сега синът ми :(
-
Ооооооооооо, я се стегнете! Изобщо не беше хубаво онова време.
Най-хубавото предстои, така да знаете. :)
-
(http://detstvo.noviniteb.com/uploads/posts/2008-06/1214605581_peperudi1.jpg)
(http://detstvo.noviniteb.com/uploads/posts/2008-06/1214502013_ideal.jpg)
:balk_15:
-
помня аз, всичко помня...
и ми е ужасно мъчно, че детето ми няма да усети малко от свободата и спокойствието на моето детство...
-
А помните ли ехото?
-
Шоколад Феро, големите тулумбички, народните вафли....
Как се радвахме на дъвките и шоколадите от чужбина! Подарени тублерон и портокал бяха първата ми среща с абсурда - една баба ги изхвърли в тоалетнта, защото били подарени от капиталисти.
Оставяхме следи във високата трева и не се страхувахме от кърлежи и разни гадини, карахме кънки и играехме из целия град на 'партизани и фашисти', катерехме се по всички крайпътни дървета. На село скачахме от покрива на сеновала долу в сеното и пищяхме от страх и удоволствие.
Вечер ловяхме светулки и ги слагахме в косите си.
Как плаках на "Слонът мой приятел"...девет пъти.
Имах прекрасно детство.
А сега мисля как да предпазя нероденото си дете от всички капани, които чакат заложени някъде в съвременната джунгла.
-
:balk_146:
всичко тече, всичко се променя!
-
А пък аз не съм така тъжно - носталгично настроена като се сетя за доброто старо време...
За ранното си детство... Да, липсва ми.
Бих искала отново да видя любимине си баба и дядо млади, здрави, усмихнати.
Баба да ни пържи мекици, дебели кори да прави на сач и цялата градина да ухае на лято и вкусен пекан хляб.
Аромата на лятото - все още като си отида на село го усещам... не се е променил...
Гукането на гълъбите рано сутрин, Горещите слънчеви лъчи (http://dl9.glitter-graphics.net/pub/1059/1059429dt2t25ip9t.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
и хладните прекрасни нощи с безброй падащи звезди... (http://dl8.glitter-graphics.net/pub/506/506708fofej84imh.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
Иделичната картинка спира до тук като се стигне до тийнеджърските ми години...
Имам кошмарни ученически спомени.
Това да си по-различен беше абсолютно неприемливо за учителското тяло.
Мразех униформите, това да бъда задължително с емблема зашита на мантата и задължително с пола...
Не можех да слушам свободно Рок музика, криехме се по звукозаписните студиа да ни правят записи...
Да, така се записваше музика тогава. Купуваш си касета и отиваш да си запишеш любимите групи и албуми.
Да ама албумите на рок групите бяха забранени. (http://dl4.glitter-graphics.net/pub/679/679354e4r94fbmai.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
В училище имах проблеми заради външния си вид, защо имам дълга коса, защо ходя с дънки на училище, защо приятеля ми той бил с дълга коса...
Добре, че бях добра спортистка и треньорът ни беше съпруг на класната... Бяхме гордостта на училището, дори се класирахме в Б волейболна група та така ми се разминаха доста неприятни преживявания. :lol:
Е, студентските години бяха нещо друго...ама то пък дойдоха промените и пак всичко отначало.
-
освен всичко това- снежанките и особенно любимите ми Анжели- всяка обвита в единия край със станиол в различен цвят
събота и неделя майка задължително правеше богата закуска- месеница, домашна баница, които ядяхме с компот
плодовите млекца ги обожавах- притоплях леко в огнеупорна чаша на решетка върху нафтовата печка
-
Ауууу, каква тема!
Ефирче, как ме върна във времето назад.... носталгия....насълзиха ми се очите, докато ви изчета.... ех, че беше хубаво през 80-те.
С мъжа ми често се връщаме назад и си спомняме какво детство сме имали- БЕЗГРИЖНО!
Нямахме представа какаво е Пако Рабан, Версаче, нямамхме компютър, нямаше наркотици,
Бонбоните "карамел му" ми бяха любими. Спомням си как си купувах цяла кутия и тайно ги изяждах, после ме болеше корема, но това бяха дребни технически подробности :lol:
През ваканциите по цял ден бяхме навън(а и не само тогава), родителите ни не се притесняваха дали някой ще ни направи нещо, дали ще изчезнем.
Пионерската връзка и аз си я пазя, цялата е в подписи и пожелания :) Шапката, когато бях чавдарче също я пазя :lol:
И аз като повечето от вас, ваканциите съм прекарвала на село. Беше много СПОКОЙНО.
tzvetenze, все още харесвам Roxette :) Сега се сещам за Paula Abdul, Neneh Cherry, George Michael, Billy Joel, Michael Jackson, Terence Trent D'Arby... и още мнооого много други :D
Поздравче и от мен:
http://www.vbox7.com/play:ee5619bf
Ех, спомени, спомени и то много хубави. А какви спомени ще има моето все неродено дете :?
-
Сетих се за лексиконите , в които разменяхме наивни ученически и житейски мъдрости. :lol:
Никога на колене пред когото и да е.
Любовта е кат сварен картоф , разчупиш го , а той суров..
Така и не се сбъдна мечтата ми да отида на Асамблеята....
Затова пък бях на лагер-школа в Ястребино. :D
-
Ако искате напълно да се потопите в тази атмосфера на нашето детство, моля заповядайте при нас на гости: www.detstvoto.info
-
Ако искате напълно да се потопите в тази атмосфера на нашето детство, моля заповядайте при нас на гости: www.detstvoto.info
Мдаа , Чичко Гугъл ме отведе вече там! :D
Страхотен сайт!
Адмирации за хората които са го създали! :balk_46:
-
Ефирче, страхотна тема си пуснала. Върна ме в един чист и слънчев свят, позабравен доста (толкова ли съм стара вече :( )
Наде, много хубав сайт, ваш ли е проекта? Поздравления!
-
/Бременните да не четат :) /
Бонбонките дражета с шоколадова глазура се казваха Космос (в синя кутия бяха).
миризмата на кореком и шоколадовите яйца, тениски Пума, които стигаха до коленете :)
байкалче, оризови ядки, паста дънерче, бонбони карамел Му и лакта :)
плодов сладолед (замразен нектар), бонбонки детска радост, лимонени резенки.
Обаче има нещо друго. Като гледам снимки на европейските градове сега - подредени, чисти, градинки, тротоари автоматично ми изплува споменът от детството , че и тук беше така. Беше много по-чисто, по-спокойно сякаш, хората бяха по-усмихнати ... Дали защото съм била малка?
Играехме на ръбчета, на народна топка, на ластик. Чоплехме семки пред блока до тъмно.
-
Бонбонките дражета с шоколадова глазура се казваха Космос (в синя кутия бяха).
В синя бяха, да!
Но името не помня!
Паметта нещо ми изневерява!
Може и Космос да е!
Сетих се за марципан "Люлин".
Имаше и едни "Гризини".
Много ги обичахме с брат ми.
-
А, и сиропчийниците. Бомба, шоколад, мента, лимонада.... :lol: Един сироп беше 5 ст. После поскъпна малко.... на 10 ст. :lol:
Хубаво беше. :lol:
Наде, сайта ви е много хубав. :wink:
Играехме много на ръбчета, на дървета и криеница. Много обичах шоколад "Крава" и един друг малък, със синя опаковка (не му помня името). Марципан имаше...ама аз не го обичах. А и байкалчетата също ги харесвах. И алтай. :lol:
ПП Темата я беше пуснала и Лали преди. :wink:
-
И ние играехме на ръбчета.......
-
супер темичка-благодаря :balk_81:
Охххххххххх-бонбони Космос :love:- а другите с царевична пръчица и шоколад отгоре-Пролет
С риск да стана като бабите,които казват за всяко нещо от живота-"ех,едно време това не беше така, а сега ..."
но наистина от детството ни има прекрасни неща,които никое дете сега не би могло да изживее. :grouphug:
Иначе мисля ,че на всички най-много липсва спокойствието и хармонията.
А как мразя сега телефоните -колко ни изнервят и пари харчим на всичкото отгоре -уж да е по- удобен живота ни.Вятър работа-само си го усложняваме :|
-
А тъмносините престилки навити на кръста да станат по-къси :)
Когато се заприказваме с приятелки как сме изглеждали тогава в еднакво тъмносиньо в сравнение със сегашните ученички :) Но пък ... мъжете ни от същия набор казват, че и тогава сме били много хубави :) Аз дълги години след като завърших гимназията установих, че нямам нищо тъмносиньо в гардероба си по тази причина, а този цвят е много стилен, а на мен дори ми отива много.
-
В часовете си припявахме песни на Роси Кирилова , братя Аргирови , а Георги Христов ми беше кумир.
Войнишките изпращания - голям купон ставаше. :D
Правехме зайчета от зелки с ушички от моркови ,и плачехме заедно на "Съдбата на войника".
(толкова ли съм стара вече :( )
Сигнусче и аз си помислих същото , но не ми дава сърце да го напиша.... :lol:
-
Аз бях абонирана за едно детско вестниче "Славейче" (май така се казваше). Там даже бях изпратила мои детски стихчета и ги публикуваха и писмо ми пратиха даже... :lol:
Дядо ме водеше в морската градина и това беше велико... купуваше ми кебапче и сироп, ех... :lol:
-
Ооо, аз чаках да излезе списание "Космос" и "Наука и техника" и тичах първа до РЕП-а да си ги купувам :) После вече се абонирах.
някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете? :)
-
Дядо ме водеше в морската градина и това беше велико... купуваше ми кебапче и сироп, ех... :lol:
Или охлювче с боза в сладкарницата :)
-
Ох помня аз една сиропчийница в стария Несебър, близо до киното. И до днес, всеки път като мина от там си спомням с носталгия за летните вечери прекарани там.
-
Хайде да си лягаме цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_1.wmv) и цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_2.wmv) и тук (http://mqsto.com/video/5783)
-
Ооо, аз чаках да излезе списание "Космос" и "Наука и техника" и тичах първа до РЕП-а да си ги купувам :) После вече се абонирах.
някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете? :)
Това може би, ще ти е интересно :
http://kosmos.pass.as/news.php
-
Ооо, аз чаках да излезе списание "Космос" и "Наука и техника" и тичах първа до РЕП-а да си ги купувам :) После вече се абонирах.
някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете? :)
Това може би, ще ти е интересно :
http://kosmos.pass.as/news.php
:bighug:
-
някой спомня ли си строежите на панелките с кулокрановете? :)
О, аз ги помня, присещала съм се, че вече ги няма онези високи кранове с кранистите горе на онези строежи от едно време...
помня и летните лагери и екскурзионните всяко лято..., панаирите със стрелбищата..., как ходехме с нашите на море за по 20 дена... на село миризмата на окосена люцерна /и досега като мина покрай някоя градинка, която косят, миризмата ме "изпраща" директно там/
-
Всеки петък вечер , даваха руски филми по Първа програма /да не се бърка с Ефир2 :wink:/, помните ли?
Утре е петък , та по този случай:
песен из филма "Москва не вярва на сълзи"
http://www.vbox7.com/play:d9fdb1ba
и един филм , заради който се прибирах още в 8 , за да го гледам .
филм за една робиня и един ужасен Леонсио. :D
http://www.vbox7.com/play:267599fd
-
А тъмносините престилки навити на кръста да станат по-къси :)
Когато се заприказваме с приятелки как сме изглеждали тогава в еднакво тъмносиньо в сравнение със сегашните ученички :) Но пък ... мъжете ни от същия набор казват, че и тогава сме били много хубави :) Аз дълги години след като завърших гимназията установих, че нямам нищо тъмносиньо в гардероба си по тази причина, а този цвят е много стилен, а на мен дори ми отива много.
И ние така ги носехме престилките. Пък и аз като теб години наред нямах нищо тъмносиньо в гардероба си, заради пустите униформи. Да не говорим как ползвах една страхотна иначе поличка от копринен жоржет (който мама купи с "връзки") за униформа, щото беше тъмносиня. Но колко малко време ни отнемаше да се облечем за училище.
-
Хайде да си лягаме цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_1.wmv) и цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_2.wmv) и тук (http://mqsto.com/video/5783)
Всичко това го помня, особено клипчето накрая. Но незнам защо не искамда се връщам към детството си, липсват ми онези моменти когато с най-добрата ми приятелка бяхме по цял дн заедно, живеехме на 2 крачки, а сега не съм я виждала от 2 години. :(
Спомням си дъвките "Турбо" и как обичах да събирам картинки от тях. На летни лагери съм ходила малко , имам смътни спомени от един още ехе била съм в детската градина. Липсват ми училищните тържества за Коледа и края на учебната година , а иси спомням как паднах от едно старо дърво-мушмула и сега си имам белег на д-то :oops:
Може да се каже,че макар и на 23, все още съм си дете,но може би по харесвам днешните времена , и незнам защо почти не помня детството си.
-
Хайде да си лягаме цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_1.wmv) и цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_2.wmv) и тук (http://mqsto.com/video/5783)
ей Дони, направо стреля в 10-та...
Колко хубави са песничките за " Лека нощ деца "
Аз пък много обичах книжките с комикси " Дъга " http://www.razkazivkartinki.com/ - ама тези са нови ... :(
и списание " Парлели " (то май съществува все още) (http://dl7.glitter-graphics.net/pub/358/358217ly8rqzabr3.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
-
А мисля че по радио Хоризонт рано сутринта пускаха един петел дето кукуригаше,толкова го мразееех :lol: .Имаше един период дето като ходихме при баба и дядо,дядо ми увеличаваше радиото до дупка като пуснеха петела за да ни събуди с брат ми и май разказваха някакви приказки.Едно време имаше и една мъжка кукличка с една кошница на гърба.Имаше я в много къщи и пак този ми дядо ме лъжеше ,че това било дядо Торбалан и ако не слушам ще ме вземе през нощта.Не съм спала по цели нощи :x :P
-
А мисля че по радио Хоризонт рано сутринта пускаха един петел дето кукуригаше,толкова го мразееех :lol: .
Ооо, в 7 без 10 беше петленцето (http://www.predavatel.com/bg/n/bnr/1980te_deca.mp3), трябваше да се става :) А в 7:15 беше България - Дела и документи (Откак се е мила моя майно льо, зора зазорила) :)
-
Ооо списание дъга ми беше любимото :D
-
Хайде да си лягаме цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_1.wmv) и цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_2.wmv) и тук (http://mqsto.com/video/5783)
:balk_47:
-
А мисля че по радио Хоризонт рано сутринта пускаха един петел дето кукуригаше,толкова го мразееех :lol: .
Ооо, в 7 без 10 беше петленцето (http://www.predavatel.com/bg/n/bnr/1980te_deca.mp3), трябваше да се става :) А в 7:15 беше България - Дела и документи (Откак се е мила моя майно льо, зора зазорила) :)
Хайде да си лягаме цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_1.wmv) и цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_2.wmv) и тук (http://mqsto.com/video/5783)
Ах, как ми стоплихте сърчицето! :bighug:
-
Хахаха, сега пуснах петела на мъжкия фактор и го питам това познато ли му е и той "7 без 10" :) Сънчо имаше и други филмчета, но не намирам нещо - имаше дето се пуска със ските и се забива в едно борче и се търкаля като снежна топка, има едно с пързалки, едно с дъжд и листенца, едно за празници с фойерверки и виенски колела, сигурно ги има някъде ама ...
-
Има ги в архива на БНТ
-
ние с брат ми още си пазим Дъги -те... :D
-
хихи и аз имам няколко списания Дъга, а мъжъ ми Космос.някъде имам скрити и вестник Септемврийче и списание Мурзилка вътре със сините плочи :lol:
а ученическата манта я преживявах някак си, но дългото синьо палто - НЕ.
От чужбина имах изпратено цветно късо яке.Тръгнах един ден с него на у-ще и ме върнаха ,че и неизвинени ми писаха докато се върна от нас.И косата задължително прибрана с ластик :x.
-
Аз си спомням марципана "Ну, погоди" :wink:
И как си накъдрих косата в десети клас, класната се обади на нашите и те ме накараха да се подстрижа - имало време за това :?
И как тайно гледахме "Вчера" и "Малката вера" - щяха да уволнят класната(друга една, не тая дето се обади) че ни заведе групово на този филм :x
-
а картите Знаме на Мира :lol: с които трябваше да направиш няколко посещения на руски филм.филма понякога се изтърпяваше, ноооо прегледа си спомням само се прозявахме и шушукахме.беше 15 мин май .колко литра мляко дала кравата,колко яйца снесли кокошките ...абе във всяка една област плана беше преизпълнен за петилетката :lol:
-
Имаше научнопопулярен филм сериен "Космос" с Карл Сейгън - бях 4 клас тогава - в неделя в 4 часа го даваха. Чаках неделята и от обяд се паркирах пред телевизора да чакам да започне :)
-
Сигнус само за еденето си спомня, май :P
сега си спомням как си правехме театрални постановки в класа - за празника на буквите. как се въодушевявахме от състезанието за събиране на вторични суровини между класовете и ходехме да тарашим из целия квартал. купони за рожден ден със сандвичи с руска салата и швепс Ананас, АББА и Бони М.
вечер киснехме по градинките като гимназисти - нямаше заведения, в които да ни пуснат късно вечер, а и не работеха до късно изобщо. обаче ставахме на възрастните да седнат в тролея и ни пукаше, ако някой ни направи забележка за неприлично поведение.
беше значително по-чисто и спокойно, това със сигурност го помня.
и знаете ли - предпочитам пак да няма банани целогодишно и дънките да са в Кореком, но да имам онова спокойствие, ред и сигурност.
-
Че имаше ред, имаше! Имаше и много фалш разбира се :lol: Обичам да гледам стари български филми и да се смея на изкуствения морал, който ни налагаха. Дами канят, От нищо нещо, Маневри на петия етаж :lol: :lol: :lol:
-
Имаше и много чисти плажове с горички и полянки. :) Преди 3 години решихме да отидем мноооого на юг, след Варвара и ми се стори, че пътувам във времето - само зелено и море по целият път, така беше преди цялото южно черноморие. Оттогава не съм ходила , казаха ми, че и там яко застрояват :(
-
а Опасен чар...роднина - милиционер. един от филмите показващ ясно действителността тогава.
аз не искам старото време, а искам уж нормалната демокрация която ни обещаваха.
-
Хи хи, аз съм любител на Варвара :lol: Сега едни крави се разхождат по крайбрежието, на плажа на Велека продават "закуската на Мадона" - варена царевица :lol:
-
Имаше научнопопулярен филм сериен "Космос" с Карл Сейгън - бях 4 клас тогава - в неделя в 4 часа го даваха. Чаках неделята и от обяд се паркирах пред телевизора да чакам да започне :)
И аз го следях и с моята приятелка, мечтаехме... Тя да стане физик, аз биолог и да направим Машина на времето а аз да измисля как да се " телепортираме " физически ... Back in time...
Тя реализира мечтата си, стана физик, работи в БАН с доста голям успех... ама в един момент заминаха за Канада със съпруга си и трите си деца.
Очевидно остави всички младежки блянове и кариера... а смятам, че е много талантлив учен.
Все пак вярвам, че си е заслужавала жертвата заради прекрасните дечица.
Пък аз повече от рехабилитатор не станах... :lol: Музиката...
Ей, Дони, как ме върна назад във времето с тоя филм на Карл Сейгън, една забравена детска мечта...(http://dl9.glitter-graphics.net/pub/664/664789c6oez1lkq4.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
А спомнятели си " Фабиен от долината на Дрома "? Френски филм, даваха го всяка събота май. Тогава имаше режим на тока. Ииииииии винаги спираше за по 3 часа в най-интересния момент на филма.
Много се ядосвах. (http://dl2.glitter-graphics.net/pub/369/369142lpbls7io2x.gif) (http://www.glitter-graphics.com)...как се въодушевявахме от състезанието за събиране на вторични суровини между класовете и ходехме да тарашим из целия квартал.... купони за рожден ден със сандвичи с руска салата и швепс Ананас, АББА и Бони М.
Пък тоя швепс не го помня... Само златен портокал и Мандарина.
Ама за вторичните, голяма надпревара имаше... :lol:
А мисля че по радио Хоризонт рано сутринта пускаха един петел дето кукуригаше,толкова го мразееех :lol: .
Ооо, в 7 без 10 беше петленцето (http://www.predavatel.com/bg/n/bnr/1980te_deca.mp3), трябваше да се става :) А в 7:15 беше България - Дела и документи (Откак се е мила моя майно льо, зора зазорила) :)
[/i][/b]
Хи, хи ййййййй.... Сутринта ще направя изненада на Ваньо... с петленцето. Ако знаете колко пъти съм му го пяла, за да го събудя... :lol:
Сетих се и за Студио Х - всяка събота. Имаше много хубав сигнал.
-
Оххх, чета и мечтая....
Игра на ръбче, ластик, въже и дама на средата на улицата в центъра на София... Минаващите коли бяха рядкост, предизвикваха възхищение....
Гонениците по вътрешните дворове и играта на фунийки...
Летните кънки и колелата в Южния парк...
А спомняте ли си ученическите лагери? По час влез, по час излез от водата, 10 минути по гръб, 10 минути по корем, викторини, олимипиади...
За престилките - ходех с престилката от първи клас, с откъснати ръкави, и закопчаваща се само на пъпа, ама отдолу с панталон, колкото да се каже, че има там нещо като престилка с бяла якичка :lol: :lol: :lol:
Торба от противогаз вместо ученическа чанта, с надписи с химикал - AC/DC, Kiss, Led Zeppelin, Deep Purple :lol: :lol: :lol:
Километричната опашка пред кино Сердика, когато пуснаха Империята отвръща на удара :lol: :lol: :lol: И 5 пъти подред Завръщането на Джедаите :lol: :lol: :lol: И безкрайното гледане на Коса - все капиталистически филми...
А, и не ме пуснаха на Апокалипсис сега, нищо, че бях на 16 години :lol:
А бригадите и военното? и купона, който беше тогава :lol: :lol: :lol:
-
А спомняте ли си сутрешната гимнастика, преди да влезем в първия час :lol: Който закъснееше, обикаляше с тичане училището за наказание :lol:
А пастите "Северина" и швепса "Златен портокал"?
Рожденните дни, които се празнуваха със съученици в къщи и бяха голямо събитие, за което се говореше седмици наред?
Беше прекрасно, мили и очарователно :D
Тогава обаче не мислех така :lol:
-
А спомняте ли си сутрешната гимнастика, преди да влезем в първия час :lol: Който закъснееше, обикаляше с тичане училището за наказание :lol:
А онези черните гащи-страстоубийки по физическо , съчетани с бели чорапогащници и цвички или гуменки? :lol:
Рапорта пред даскалите , преди всеки час:
Клас , стани! Клас , мирно! :balk_62:
-
и един филм , заради който се прибирах още в 8 , за да го гледам .
филм за една робиня и един ужасен Леонсио. :D
http://www.vbox7.com/play:267599fd
:) верно, че имаше такъв филм- Робинята Изаура. Спомням си как се прибирахме всички, за да го гледаме.
nadin4i, браво за страхотния сайт :balk_47:
Хайде да си лягаме цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_1.wmv) и цък (http://www.predavatel.com/bg/n/bnt/1980_suncho_2.wmv) и тук (http://mqsto.com/video/5783)
Дони, стопли ми сърчицето :bighug:
А мисля че по радио Хоризонт рано сутринта пускаха един петел дето кукуригаше,толкова го мразееех :lol:
Кукуригаше в 06.50, слушах го докато закусвах преди да тръгна за училище :lol: все бързах да не закъснея за сутрешната гимнастика :lol:
беше значително по-чисто и спокойно, това със сигурност го помня.
и знаете ли - предпочитам пак да няма банани целогодишно и дънките да са в Кореком, но да имам онова спокойствие, ред и сигурност.
И аз предпочитам същото, имаше го онова спокойствие, което сега нямаме дори когато спим.
-
А онези черните гащи-страстоубийки по физическо , съчетани с бели чорапогащници и цвички или гуменки? :lol:
Шорти , нали така се казваха :lol: уф, как не ги обичах :lol:
-
Виждам с каква жажда си спомняте, колко сте ентусиазирани и ми става топло и уютно. Наистина много ми липсва онова време и май като Jam предпочитам да съм лишена от някои днешни блага, но да се върне спокойствието, което го имаше тогава.
Сега като се замисля колко нерви хабя поне по 10 пъти на ден. Боря се дори за правото си да вървя по тротоара или да пресека на зелено без да ме пометат. Боря се за елементарни неща, които навремето биха ми изглеждали смешни и дребнави. Гледам си в краката, за де не стъпя я в дупка, я върху някоя 'мина', гледам нагоре, за да не се срути нещо върху ми. А на времето нямаше безработни и за всяка работа имаше хора, всичко беше поддържано. Много обичах летните утрини, защото миришеше на прясно измит асфалт.
-
А бригадите? Ах, бригадите :lol: Имаше една цяла съвкупност от митове, легенди, случки, гласни и негласни правила, наследени от предишните випуски :D Изобщо, цял фолклор :D
А серенадите преди абитуриентския бал? Обикаляхме по цели нощи, ходихме у любимите учители и пеехме една песен, която сигурно добре ще си спомните "Приятели, другари, мои братя, разделяме се, тръгваме на път, и т.н."
-
Поздравче с една мила песен , по стихове на невероятната Петя Дубарова!
http://www.vbox7.com/play:88ef74dd
Колко смислени текстове имаха песните ,нали? :(
-
А военните обучения? Бяхме мисля че две седмици на военно. И даже стреляхме с автомат Калашников... :lol:. Имахме едни такива зеленикави униформи и кубинки, които изобщо не исках да обувам....толкова хора бяха минали през тях. Вечер в горичката пеехме и пушихме... :lol:, а ако ни бяха хванали, не ми се мисли. :lol:
-
:D :D Ех знаех си аз че всички ще се заразите!
Магията на детството е вълшебна. :pink_dust_1:
Благодаря ви от сърце за хубавите думи от името на всички пионери активисти в www.detstvoto.info . Проекта е на две големи момчета Владо и Дани а ние всички сме просто приятели/писатели/. Ако някой има да допълни нещо в нашата колекция, да ни помогне да сглобим виртуалния свят на деството ни, моля да не се колебае. Ще почерпим с боза и паста Балкан.
-
ако знаете само с какво умиление препрочитам темата и препратките -няколко пъти вече и се чуствам едно такова хубаво и спокойно
-
Ох, гледам я аз тази тема от няколко дена, но пустото време, все не остава да оставя някоя "мъдрост" и аз в нея! :D
Като чета обаче, на всички ви е мъчно за детството ви, а не за "справедливия" социалистически строй. Това, че детството ни се е случило точно тогава си е случайност. Детството винаги се идеализира, даже и да е било най-бедното. Всичко, което очите ти виждат за първи път, съзнанието го запечатва и пази за цял живот, и после всичко ново се сравнява с базовите данни от впечатления. Така ще е и с днешните деца, нищо че нямат никаква представа за оня строй. Просто, детското съзнание е като бял лист и то попива, и изгражда представата си за света тогава.
Вярно е, че беше по-чисто, по-малко престъпност имаше, по-бедно беше и като че ли животът беше по-спокоен. Днешната България на нищо не прилича, като един разграден двор е все още, където всички са се разбягали, а останалите проклинат майсторите зидари, че са си оставили ръцете на строежа. Не искам обаче да се връща старата България, онази от социализма. Помня и други неща освен предметите от бита, които тук показвате. Помня как вкъщи тихо се говореше за "престъплението" на дядо ми (по бащина линия). Отказал човекът да даде коня с каруцата си и бил бит и нарочен от своите за враг. Дядо ми цял живот след това пиеше, за да забрави срама, че е бил бит от свои, почти комшии. След това си представяте каква характеристика е била дадена на баща ми и колко голям избор е имал да учи, а беше много, много умен и паметлив човек, любознателен. Ако беше се запазил социализмът, никога нямаше да имам живота и равния старт (поне в началото на промените беше така), който имах с останалите. Никога нямаше да имам и професионалното развитие, което имах, щото нямахме партийци в рода, а врагове. След това обаче "демокрацията" напредна дотолкова, че равният старт отиде на кино и на негово място се настаниха приятелско-роднинските препоръки. Мдам, нещо все не е наред в нашата страна.
Така че, хич даже не ми е мъчно за предметите от бита, защото истинският живот на хората зависеше от морала и лъжливата, манипулационна пропаганда на машината, в която отделният човек можеше да има мнение само за определени неща, за които обикновено никой не го и питаше.
Сега май трябва да се извиня, че ви помрачих настроението... :D Но казват, че животът не бил само рози... :D
-
Детството винаги се идеализира, даже и да е било най-бедното.
Само ще добавя - и младостта. И понякога човек забравя негативите, защото остават само хубави спомени. Даааа, често чувам от разни баби и дядовци - "убаво си беше едно време при бай Тошо, що му е на човеко, бееме младиии...." Само дето не правят разлика между двете неща.
Бях адски щастливо дете, но никога не искам да се връщат онези времена, искам си пак детството, но малко по-различно. По друг начин щастливо.....
-
Така че, хич даже не ми е мъчно за предметите от бита, защото истинският живот на хората зависеше от морала и лъжливата, манипулационна пропаганда на машината, в която отделният човек можеше да има мнение само за определени неща, за които обикновено никой не го и питаше.
Роза, а нима сега е различно за хората в нашата държава?
освен детството, в онази България премина и част от моята младост. аз бях на 22 години, когато дойде "демокрацията" - не съм била наивно дете вече. та изказването за предпочитанието го направих съвсем отговорно и осъзнато. знам какво можеше и какво не можеше тогава. знам какво може и не може сега. сега, на този си акъл, наистина предпочитам чистота, ред, сигурност пред това, което имам в момента. има много съществено негативни неща в днешна България, от които не можеш да се спасиш, с колкото и пари да разполагаш, колкото и да си се издигнал в кариерата... не ми се задълбава в момента.
-
Розичка, съгласна съм, че имаше много негативи, по-голямата част няма как да помним защото сме били малки. Но сега тези негативи се задълбочиха още повече и се появиха куп други по-големи. Сега ако не си удобен няма бой - има бум. Вярно, сега можем да си приказваме на воля всичко, само дето никой не ни слуша. И аз не искам да се връщат тези времена, но да бяхме запазили хубавото от тях , а не да се разрушава напълно. Който няма историческа памет повтаря грешките си. Тогава имаше изкуствено изглеждащ морал, сега няма никакъв. Може би защото си далече не се сбъскваш с бълкарската действителност ежечасно.
-
Не мисля, че съм била лишавана от важни неща в детството си. Пътувах (вярно, че беше в рамките на соцлагера), ходех на почивки и лете и зиме (сега не мога да си го позволя), бунтувах се срещу ограниченията и глупостите (и сега ги има, но загубиха границите си, а тогава поне имахме ясна представа за естеството на проблема), правех планове, които знаех, че с нужните усилия имат шанс да се осъществят ( а сега...Божа работа).
Ако наистина бяхме запазили историческата си памет, бяхме запазили позитивното от онова време, сега нямаше младите (и не толкова млади вече) хора да се реализират пълноценно в други демократични държави. Нали и ние сме такава демократична държава. Или само етикетът ни е такъв.
Затова ли сега съм благодарна на интернет, че мога да се чуя и видя със семейството на брат си и с приятелите си само по Скайп?
-
Ако можех да върна част от живота си и да го изживея отново-то това определено щяха да са годините ми на детство.
Беше страхотно, по цял ден през ваканциите не се прибирахме в къщи-карахме колело, играехме в парка,събирахме се вечерно време и си говорехме и смеехме безгрижно до късните часове.
Това са ми най-прекрасните години.Майка ми ме водеше на почивка 2 пъти през лятото, отделно зелените училища, екскурзиите и лагерите в училище....
Просто приказка...
-
На мен ми липсват училищните лагери , карането на колело(не съм се качвала на колело откакто бях на 10 ),в близкият парк , който тгоре и на това се оптиват да строят точно върху река, защото жвиея наблизо до Кат. Липсва ми времето когато с най-добрата ми приятелка и още едно момиче ходехме заедно на училище е бяхме по цял ден навън , а сега нея не съм я виждала цели 2 години. Ето какво открих аз:
http://www.vbox7.com/play:0c2370b4
http://www.vbox7.com/play:f7b4e74f
Навремето си спомням как и аз пеех тази песни. Понякога с радост се връщам назад, понякога не.
-
Така е, момичета! И вие сте прави! Но връщане назад няма. А българите сме адаптивно и жилаво племе, ще оцелеем и напук на "демокрацията"! Притеснява ме само някой ден, когато дойдат Редът и Благоденствието в страната ни, какво ще е съотношението на силите в душите на хората. Дали ще доминират светлите сили, или пък тъмните ще са превзели и тази сфера. Защото в битката за битовото оцеляване,е много трудно да запазиш бялото кристално чисто. Често то самото е принудено да се маскира и представя като друг цвят, за да оцелее от хаоса и напора на тъмните сили. И така, докато маските не срастнат с лицата ни...Кой знае...
"Поживем, увидим" :D
Иначе, съм повече от сигурна, че за децата днес това смутно време ще бъде най-хубавото време някой ден, защото ще бъде тяхното време, те друго няма да познават. И те ще разказват за него някой ден с умиление и тъга. Това ще е времето, в което техните очи са видели света за първи път и ще го обикнат такъв, какъвто е. Защото и те са част от това време. Каквото и да си мислим ние.
-
Може би защото си далече не се сбъскваш с бълкарската действителност ежечасно.
Розичка, това е много, много вярно. Само, ако се върнеш тук да прекараш няколко месеца, седмици даже, прясно пренесла се от Англия...
Хубаво, ще пренесе детето ми първите си незабравими впечатления на белия лист. Рабирам те какво имаш предвид. Но нямаше да е лошо, като се проектират строежите на сгради, ей тъй, по едно китно парченце зеленинка да се оставяше, за две пейчици, за една люлка, за три дървета, зад които да се скриеш и около които да се гониш. Ти нямаш представа може би за безумния начин, по който се строи у нас. Та те децата и да искат, няма къде да излязат "навън", а то това си е половината детство...
-
Цветенце, така е. Не оспорвам, че отделните детайли от цялостната картина поразяват с абсурда си. Но няма как да е по-добро, като и картината е нацапана с неподходящи цветове и повече навява шизофреничност със сюрреалистичното си неразбираемо внушение. Но пък детското око е различно от окото на възрастния. То вижда красивото, тайнственото, магията и вълшебното там, където възрастният ще види само дефектите в строителството например. Просто, нашите пораснали очи са повече напръскани от нескопосаната четка, с която пляскаме боите върху общата картина, за чиято крайна уродливост предполагам сме отговорни всички ние.
Но детското око е чисто, то ще види и запази от днешното време онова, което за нас е невидимо.
-
да бе, розе, разбирам ти мисълта :) ама каква е действителността като навържем тези детайли - симонка няма къде да излезе да играе, няма къде да си консумира детството, освен м/у стените у нас и в детските центрове в моловете. само и единствено за това коментирам сега, щото просто не ми се започва да нищим отвсякъде защо и как се получава тази действителност. иска ми се детското й око да хване много повече неща, да има повече устрем, повече пространство, повече движение, повече въображение. а затова трябва да има "навън".
сега нещата ги виждаш малко повече на теория, но живот и здраве, след година и нещо например, ако прекараш известно време с детенцето си на наша почва, ще видиш как всички тези детайли, затрудняват страшно много нормалното битие - твоето и на детето ти. изобщо излизам тук от някакви сравнения генерални за "преди" и "сега".
-
А ти защо мислиш, че Симонка не ги вижда онези невидимите неща, за които си говорим?! :D Едва ли са и нужни няколко декара лична площ, за да се вихри на воля детето там и тогава, като и стане просторно около вратлето, да почне да трупа спомени. :D Колкото и ти да си мислиш, че само тогава ще и е просторно и свободно. :D Децата си знаят какво да виждат, забелязват и запомнят!
Я, виж, нашите родители (на някои от нас поне). Детството им е минало през следвоенните петдесетте години, като към глада от войната се прибавя и ужасът за някои от колективизацията и национализацията. Но за майка ми например, която е родена 1949 г., това е най-хубавото време и нашето със сестра ми детство даже не можело да се сравни с него. За това говорим. Детската впечатлителност и способност да подбират нещата от пейзажа, които да формират спомените от времето, са различни от нашите. Нищо, че ти си мислиш, че местата на които я водиш, не са и достатъчни. И почти никога не става въпрос за материални неща или презадоволеност с предмети от бита. Аз лично съм спокойна за твоята Мона, че някой ден ще разказва такива неща за времето си, за които ти даже няма да имаш и представа, че ги е имало. :D Ако, разбира се, постоянно не им се повтарят и внушават на децата негативните неща от живота и да им се представя страната ни като нещо, което презираме; защото има и такива родители, сигурно и ти си виждала. Не се тревожи за детето.
Абе, дълъг е този разговор! :D
-
абе ела си ти тук за малко с детето догодина, ще си говорим пак, бас държа :wink: :)
не ща декари, розе, но не е нормално да няма градинки за децата ни, щото се превръщат в нещо друго. тук всичко става от абсурдно по - абсурдно.
иначе, то е ясно, че като си имаш обичащо семейство + безгрижие, детството си е най-хубавия период.
-
абе ела си ти тук за малко с детето догодина, ще си говорим пак, бас държа :wink: :)
OK! С най-голямо удоволствие ще участвам в такава среща и ще споделя конкретни впечатления! :D Обаче си поговорихме хубаво с теб! То, колкото хора, толкова и образи на света има! И си съществуват паралелно...
А сега отстъпвам трибуната на някой друг, че днес хората не могат да се вредят от мен в тази тема! :D А и малко работа да свърша... :D
Лека вечер!
-
Само да ви кажа че сайта на Нашето детство е вече с нов адрес: http://detstvo.noviniteb.com/. Ние сме там и ви чакаме..
-
http://www.igra4kite.com/product_info.php?products_id=4122 (http://www.igra4kite.com/product_info.php?products_id=4122)
помните ли тази игра, в нашето семейство беше голям купон да я играем, заедно с майка и татко, както и Не се сърди човече
липсват ми онези моменти
нищо, че татко винаги ни биеше
-
Не бяха ли малко по-други клечките? :ask: Едни остри такива?
-
Не бяха ли малко по-други клечките? :ask: Едни остри такива?
:wink: Острички,бяха и в двата края...Ама ,тогава производителя(български беше)едва ли е "мислил" за безопасност при игра с тях... :wink:
-
Тези клечоци и сега се намират из магазините. Дървени с някакви цветни ленти в двата края ;)
-
Я за по-младите пояснете, това не бяха ли едни пръчици дето ги изсипваш и се опитваш да изтеглиш най-долната без да мръднеш другите...нещо такова ми се върти в главата... :oops: :oops: :oops:
А иначе това помните ли?
(http://detstvo.noviniteb.com/uploads/posts/2008-03/1205761352_ideal-2.jpg)
-
"Хоп-Стоп" се казваше играта. :D
-
Ама същата ли е, за която говоря аз?
-
Същата е Мимка.
Побеждаваш ако не ти треперят ръцете. :lol:
-
Йеееееееееее, тя е малка, но знае! :lol: :lol: :lol: