www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: NOWILKA в Юни 26, 2008, 16:05:49 pm
-
:oops:Може ли да съм толкова глупава?
Сигурно на някои от вас темата ще се стори излишна, но аз съм длъжна да опитам, тъй като имам проблем и този проблем започва да ми пречи в семейния живот.
Ревнувам мъжа си!!!!!!!!! :oops: :oops: :oops:
Където и да отиде, за ден - два- пет , аз започвам да си мисля веднага че ще ми изневери. Незнам от какво е продиктувано това недоверие. Не ми е изневерявал досега. Може би това е плод на миналите ми връзки, незнам. Но се усещам че вече това рувнуване ми пречи на самата мен. Ето сега пак му престои да пътува и аз ..... айййййййййййде вкарвам се във филм с любовници, курви, порститутки. Казвам ви честно- побърквам се самата аз.
Ако може накарайте ми се, помогнете с някой съвет, кажете нещо,че вече не се търпя. :(
-
Не бих могла да ти дам какъвто и да е съвет,защото и аз да си призная съм супер ревнивка :oops: Твоя ходи някъде за ден-два,с моя откакто сме заедно,дори и за вечер не сме се разделяли,той не излиза никъде без мен(аз без него постоянно),след работа веднага се прибира вкъщи,ама на мен това не ми е достатъчно-явно трябва да му сложа верижка и за нея да си го водя(тогава пък ще го ревнувам от верижката :))
Никога не ми е давал повод за ревност,а аз на него-доста пъти :oops:
Въпреки всичко през което е минал с мен,учудващо той ми има безрезервно доверие.
Абе,кво да ти кажа-случила съм на човек,ама той е случил на ЖЕНА :)
Миличка,нищо не можем да направим за да се променим,просто сме си такива.
-
Е да ама според мен не е нормално да си мисля по цял ден като го няма дали сега не е с някоя ........ нали се сещате!!!! Така само аз се тормозя. Осъзнавам го, но не мога да се спра постоянно да си мисля за тия глупости. :x
-
Миличка,нищо не можем да направим за да се променим,просто сме си такива.
Така казват хора , които не искат да се променят. :P
NOWILKA е осъзнала че това й пречи.
Ревността понякога идва от липса на увереност , самочувствие , вяра в себе си .
Работи в посока на промяна , отдай по-голямо значение на твоите нужди.
Ходи на фитнес , срещай се с приятелки , чети книжки или каквото там обичаш да правиш.
Не оставяй мислите си свободни , за да се вкарваш в такива "филми".
-
Миличка,нищо не можем да направим за да се променим,просто сме си такива.
Така казват хора , които не искат да се променят. :P
NOWILKA е осъзнала че това й пречи.
Ревността понякога идва от липса на увереност , самочувствие , вяра в себе си .
Работи в посока на промяна , отдай по-голямо значение на твоите нужди.
Ходи на фитнес , срещай се с приятелки , чети книжки или каквото там обичаш да правиш.
Не оставяй мислите си свободни , за да се вкарваш в такива "филми".
Ох, аз ходя на фитнес, шия гоблен- дори 2 успоредно. Нооо, пак си мисля глупости като разбера че отива някъде. :(
-
Според мен човек, който е склонен да изневери, е и ревнив.
-
Много добре знам,че не е хубаво това което правя.Осъзнавам,че е проблем,не съм неуверена в себе си,не ми липсва самочувствие ,и книги чета,и на фитнес ходя ама... :(
Промянята е хубаво нещо,да!
Нали сте гледалионзи филм "101далматинци",дето ги боядисаха черни и после заваля един дъжд и лъснаха по бели точки... :D
-
Според мен човек, който е склонен да изневери, е и ревнив.
Не съм съгласна с това твърдение. Ревнуването за мен си е болест. Честно ви казвам. Но рано или късно ще разбера начина за преодоляването му.
Че ми липсва самочувствие- да липсва ми А мъжът ми е с огромно самочувствие, красив е и може би затова го ревнувам, защото ме е страх да не го загубя,тъй като е доста харесван.
-
Глупаво е да ревнуваш, при това замисли се, че в повечето случаи ревността провокира половинката да направи точно това, от което се боиш най-много.
Опитай се да се поставиш на негово място, ако непрекъснато усещаш, че човека до теб тръпне в очакване на изневярата ти, колко добре ще се чустваш?
При това-какво като мъжа ти е красив и харесван-той е избрал теб, оженил се е за теб, ако продължаваш с ревността най-много да го загубиш. Липсата на доверие у партньорите е пагубна в една връзка.
Имах една съученичка, която полудяваше, ако видеше сегашния си съпруг с друго момиче, за мен това си беше глупаво още тогава, още по-глупаво беше да му спретва сцени по сред центъра на града, за да се покаже ревнива. Мисля си, че ако той не ти е давал поводи за това нещо не бива да се изпускаш и да даваш воля на "филмите" в които се вкарваш, защото това в един момент ще ти изиграе кофти шега. Все пак не забравяй, че предишните ти връзки не са като сегашната, тази до колкото виждам е стигнала до сватба, което е едно прекрасно начало за съвместен живот и щастие, стига да не позволяваш на глупости да го съсипват.
-
Глупаво е да ревнуваш, при това замисли се, че в повечето случаи ревността провокира половинката да направи точно това, от което се боиш най-много.
Опитай се да се поставиш на негово място, ако непрекъснато усещаш, че човека до теб тръпне в очакване на изневярата ти, колко добре ще се чустваш?
При това-какво като мъжа ти е красив и харесван-той е избрал теб, оженил се е за теб, ако продължаваш с ревността най-много да го загубиш. Липсата на доверие у партньорите е пагубна в една връзка.
Имах една съученичка, която полудяваше, ако видеше сегашния си съпруг с друго момиче, за мен това си беше глупаво още тогава, още по-глупаво беше да му спретва сцени по сред центъра на града, за да се покаже ревнива. Мисля си, че ако той не ти е давал поводи за това нещо не бива да се изпускаш и да даваш воля на "филмите" в които се вкарваш, защото това в един момент ще ти изиграе кофти шега. Все пак не забравяй, че предишните ти връзки не са като сегашната, тази до колкото виждам е стигнала до сватба, което е едно прекрасно начало за съвместен живот и щастие, стига да не позволяваш на глупости да го съсипват.
Благодаря ти много мила. Ще те послушам. Права си. Какво като е красив, избрал си е"гразното пате". :lol:
-
И аз ревнувам...много..винаги...няма да изпадам в подробности, но ми е много тежко на моменти...и нищо не помага...години вече са минали, откакто осъзнах, че това е проблем..примирих се
-
Наблюдавах и още наблюдавам ревниви половинки на мои приятели. Никак не е добре и за двамата. Даже че онзи ден говорих момчето чиято половинка се вкарваше във филми и изобщо пълната програма. Е той каза, че след целия цирк и всички изпълнения на жена му - тя за него вече не е същия човек и е убила голямата любов която е изпитвал към нея и вече не я чувства толкова близка както преди. Така че опичайте си акъла, ако повече държите на мъжете си отколкото ги ревнувате - мълчете си. И не убивайте тяхната любов към вас - защото това е нещо което понякога не може да се върне. Не си струва.
-
Според мен човек, който е склонен да изневери, е и ревнив.
Определено не съм съгласна.
Аз не съм ревнива. И въпреки всико не смятам, че може ей така с лека ръка да се класифицират хората. Този може да изневери, а онзи не може.
Това дали ще изневери или не според мен не е толкова актуално. Само според мен. Много по-важно е да държи на семейството си.
Едва ли някоя от нас се чувства абсолютно сигурна, че никога мъжът й няма да й изневери. Кога ще стане това... за мен най-добрият вариант е това да стане така, че никой да не разбере. Може би имам, или ще имам съмнения, ама семейството няма да се разпадне, животът ще си продължи напред, а за мен ще останат само съмненията.
Докато има една загубена категория, които ще изневерят само веднъж, ама ще допуснат така да им омотат главите, че да разбият живота на всички около себе си.
Новилка, надявам се твоят мъж да не е от тези глупаци. А дали ще ти изневери или не - не смятам, че можеш да промениш нещо. Доколкото виждам, за теб е от още по-голямо значение ако това се случи ти никога да не разбереш.
-
За мен ревността е недоверие в себе си и в партньора си. ...
Бачкане му е м.....а! Толкова много работа ни е засипала, че не се сещам изобщо за това какво е ревност! :wink:
-
Новилка, какво си заповтаряла, че е красив, та красив твоят мъж! :D Няма да споря, щом такъв го виждаш, може и да е красив наистина. Предполагам, че не му го повтаряш и на него постоянно, за да си вири ушите насам-натам?! :D Аз пък за много малко мъже мога да кажа, че ги намирам за красиви, а и то за тях, мъжете, не е задължително, май?! Гоблените няма да свършат работа тук, така си мисля...Почни да си повтаряш, че и ти си красавица, а не "грозно пате", т.е. промени отношението си вътре в себе си към самата себе си. Говориш така, все едно като те гледат хората по улиците и бягат, за да не се заразят от грозотата ти. Няма такива жени и не вярвам и ти да си с такава външност! Ревността е голяма глупост и губене на време в отношенията за мен. Използвай го времето да го обичаш (по всякакъв начин) този красавец, та нали сега е твой и при теб?! Какво чакаш? Настина някоя да му завърти красивата глава и да се сетиш после, че си пропуснала безценно време да дадеш и получиш любов?! Права е Душка! Който няма много работа, мисли глупости... :D Ние с мъжа ми бяхме към пет години разделени, в различни държави живеехме, и си запазихме отношенията даже по-истински и влюбени отпреди 11 години. Работехме и работим здравата и не се питаме за такива неща. Никога не съм допускала такива мисли в главата си или съм ги прогонвала веднага, като се появят. Никога и на мъжа ми не съм му говорила такива неща. Защо да провокираш такива безполезни мисли и у себе си, и у него?! Уважавай себе си като безценна и незаменима и той също ще те вижда по такъв начин! Не издигай само него в култ!
Омагьосай го с любов този твой красавец!!! :D
Айде, успех ти пожелавам! И умната! :D
-
МИсля си,Новилче,че ревността не е качество на един човек,а по-скоро е част от дадена връзка.Ето например аз изобщо не ревнувам съпруга си.С ръка на сърцето си мога да кажа,че на него имам повече доверие,отколкото на себе си.Обече не винаги съм била така доверчива и спонтанна.Имах една дългогодишна връзка в началото,на която сърцето ми беше събрало всичката ревноста на света.Много го ревнувах,ама и той много си обикаляше без мен,даже съм питала чии са тези косми,когато намеря някой дълъг черен в колата. :oops:В един момент обаче просто ми просветна,като на теб,че това адски ни пречи и съм на ръба да отровя нашите отношения.И така,започнах съвсем съзнателно да си налагам да не мисля къде е и с кого е,и някак си постепенно,не знам точно как,но спрях ад го ревнувам.В това време обече,започна да ми прави впечатление,че той -който не прояваваше ревност към мен,започна да се променя.Когато аз започнах ад му гласувам доверието си,той изведнъж започна да ме ревнува,да се съмнява в мен и да ме подозира за изключително глупави ситуации.Сякаш просто му бях прехвърлила топката.И до края на връзката ни той си остана изключително ревнив и мнителен,така и не повярва,че няма да му изневеря.И това беше в основата на ръздялата ни,макар че всъщност той започна да излиза с друго момиче,под предтекст,че иска да поживее още.
И така,това е опита ми с ревноста,но е много важно да се осъзнаеш навреме и да можеш да си наложиш съзнателна промяна на мисленето и поведението.Ти си голяма жена и осъзнавайки кое е важно за теб,и кой е пътя за да го запазиш-трябва да следваш решението си!!!
Желая ти успех и много силна воля!
-
NOWILKA, ако искаш мнение на по-възрастна жена :), удоволствието от първия секс и вредата от изневярата са силно преувеличени.
-
Разбира се, никого не ангажирам с мнението си, а и твърдението не се отнася за всички. Може би трябваше да доуточня. Далеч съм от мисълта да класифицирам хората.
Самочувстието какво общо има с ревността? Няма значение кой е красив,кой не и всъщност по коя скала се изчислява това? Дори и да има самочувствие, човек не е застрахован от ревността и опасността да загуби другия. Трябва промяна на вътрешната нагласа, тази "болест" се лекува, жив пример съм аз.
-
Та за ревността,мили момичета,какво още остана да се каже(вие сте толкова изчерпателни)За ревност няма да говоря..
Себе си обичам,човека до себе си-ОБОЖАВАМ!Той е изключителен човек!
Та с него и двамата сме хора.В смисъл,че нищо човешко не ни е чуждо...
Та за себе си какво да кажа?Човек съм,грешна съм и не крия че съм грешна-разбира се че съм,аз съм човек!
Споменах вече,че се обичам(нямам стемеж да се самонаказвам и т.н.),споменах също така че обожавам мъжа си и не искам никога да страда.
Аз ревнувам-да!Но не такава ревност с която да вгорчавам живота на човека до себе си-не го следя,не го тормозя,не му натяквам,не му се натрапвам и т.н.Нищо такова
*********************************************************
Мисля,следователно съществувам.
(Рене Декарт)
Ревнувам,следователно обичам.
(Росита)
Благодаря ти ,Господи,че имам щастието да ревнувам!
-
Айде сега моля ти се
Ревнувам,следователно обичам.
(Росита)
То по тая логика аз моя мъж не го обичам, ама хич. Хората сме различни и различно реагираме и приемаме нещата. За мен ревността е глупаво и излишно чувство. Не я разбирам и това си е. То не ми стигат другите дертове, ами ще си тровя нервите и с ревност как щяло. Не твърдя, че някога няма да ме разлюби, но знам че ако стане, така или иначе няма да го спра. Пък и дали ще искам и изобщо..... малко нероден Петко става работата.
-
Колкото по-голяма важност отдаваш на някой или на нещо , толкова повече го отдалечаваш от себе си.
Ревността е като шило - в торба не стои.
Това е лошо чувство , то иска да притежава , да държи изкъсо , да задушава , нееее , това не е любов.
Имам една приятелка , на която съпругът й непрекъснато пътува. Няма го с дни , понякога със седмици.
Тя никога не го търси. Той й се обажда , ако реши.
Питах я ,как издържа , не се ли притеснява , той е непрекъснато на колела.
Имах предвид не от ревност , а в общия смисъл-дали е добре.
Тя каза- не си пълня живота с кошмари.
Ако е добре , той ще се обади , ако стане нещо ще ме потърсят от полицията , и се усмихна. :D
Тази жена е щастлива!
Живее в пълна хармония със себе си и околните , радва се на хубавите мигове , без да мисли за лошите.
Отказала се е от всякакъв контрол върху него и получава любовта на този мъж, безусловно.
-
Имам една приятелка , на която съпругът й непрекъснато пътува. Няма го с дни , понякога със седмици.
Тя никога не го търси. Той й се обажда , ако реши.
Питах я ,как издържа , не се ли притеснява , той е непрекъснато на колела.
Имах предвид не от ревност , а в общия смисъл-дали е добре.
Тя каза- не си пълня живота с кошмари.
Ако е добре , той ще се обади , ако стане нещо ще ме потърсят от полицията , и се усмихна. :D
Тази жена е щастлива!
Живее в пълна хармония със себе си и околните , радва се на хубавите мигове , без да мисли за лошите.
Отказала се е от всякакъв контрол върху него и получава любовта на този мъж, безусловно.
Абсолютно е права приятелката ти. Има една стара мъдрост: "не дърпай дявола за опашката" и още една: "да не те застига това, което ти мислят отвкъщи". Не че те ти мислят лошото, но понякога притеснявайки се от това, че може нещо лошо да се случи сякаш предизвикваме сътбата.
Имам едни приятели, момичето от година-две насам е толкова обсебена от мисълта, че са обречени да им се случват само лоши неща, че те наистина им се случват-сякаш наистина предизвиква лошото. Вярно, че като ти се заточат неприятности понякога ти писва и наистина падаш в дупка, но много хора, включително и тя са склонни да преувеличават нещата. Все пак неможеш да приемаш смяна на квартира като най-голямата трагедия в живота си :), колкото и неприятно да е. Същото е според мен и с ревността, колкото повече се запесваш по това чуство, толкова повече вероятнността да те сполети изневяра на партньора е по-голяма.
Просто трябва да се обичаме, себе си и човека до нас - ако той ни обича истински, то няма да има проблеми, ако проблема все пак възникне, то той не е заслужавал любовта ни, но това пък съвсем не означава, че ние не заслужаваме щастие. И още една мъдрост -"след буря, винаги изгрява слънце" и тогава живота е още по-хубав :)
Ей, нещо отпрах на философска вълна, ама спред мен така стоят нещата.
Хораа обичайте се - това е най-важно!
-
абсолютно съм съгласна с мнението, че ревността убива любовта. пред себе си имам пресния пример за това, уви. ревнивата жена не може да се отнася към мъжа до себе си адекватно, става нервна, напрегната, предизвиква скандали, стресира не само себе си, но и човека до себе си. а това определено убива любовта и кара мъжът да се замисля защо, за бога, се е оженил за такава жена и не си ли тровят живота напразно... в повечето случаи жената не осъзнава как с ревността си отблъсква мъжа до себе си, но си е точно така. никой не обича да е държан на въже и да следят поведението му през лупа. ама той сега защо я погледна така, защо се загледа по тази жена, защо гледа порно (примерно ...), какво търси у другите ... ами задайте малко въпроси и на себе си, ревниви мацки, повече самочувствие, по- малко съмнения и ще убедите мъжа си, че няма защо да търси любов извън дома си, че вие му я давате в изобилие, защото сте прекрасни жени и заслужавате уважението на мъжете си!
-
Щастлива съм по начина по който живея.Правя нещата както ги чувствам-не мога да се насиля да е другояче.Бих променила ,разбира се,някои неща в себе си,но едно че не става така лесно,а пък и ако си махнем всичките недостатъците кво ще ни остане.
За това дето го приказвате колкото повече ревнуваш партньора си толкова по-голяма възможност има да ти изневери наистина,ми добре,няма да споря.
То вероятност за всичко има.Като например два месеца подред като реша да тръгра с бели панталонки и веднага ми идва МЦ-не мисля че е знак и няма да спра да нося бели панталони :)
Аз ревнувам,да!Но в същото време не познавам много безгрижни хора като мен.
За малкото ни години на този свят,толкова неща са ни минали и ще ни минават през главите и смисъл да ги мислим отсега-никакъв!
Обичам живота,обичам ви и вас,обичайте се и вие!
(Наталия Симеонова)
-
:oops:Може ли да съм толкова глупава?
Но се усещам че вече това рувнуване ми пречи на самата мен.
Ей това си е самата истина, винаги съм смятала, че ревността е тежък проблем особено за този, който я изпитва - като натоварване!
Също така съм много съгласна с Мели :lol: :lol: За мен винаги е имало много по-важни неща в отношението на мъжа ми, които биха ме наранили. Аз по принцип не харесвам хора (мъже), дето са на принципа да се заплесват насам-натам ей така за спорта, може би затова не съм имала в житейския си опит партньор, дето да го ревнувам. Аз тия мъже и за приятели даже не ги харесвам, повърхностни са ми. Не съм имала ревнив мъж до себе си, като се замисля ... бе късметлийка съм :D
Гледай си спокойно семейния живот и ако отношението на мъжа ти към теб е на ниво и според твоите очаквания, не си измисляй моля те проблеми!!
-
Не си вкарвай филми.Аз не съм ревнива изобщо.Имам му голямо доверие.Никога не съм питала дали ми е изневерил или пък-къде ходи.Ами да ходи,него ще го болят краката :wink:И за мен не е вярна сентенцията-който ревнува,значи обича.Не е нужно да се ревнуваме и да се дебнем на педя и на стъпка.Дори според мен точно тогава любовто угасва.
Мели го е казала абсолютно точно и вярно!
-
Благодаря ви момичета. С вас осъзнах,че и аз........съм готина. Хващам още око. Прави сте- дащо ми е да се тормозя? Та аз съм на 25г, а тои на 34г. ой трябва да се притеснява за мен,нали? :D
Прегръщам ви и ви БЛАГОДАРЯ.
-
имаше една приказка за птичето и клетката. ако го обичаш - пусни го на свобода. ако то те обича - ще се върне.
тая истина се разбира на малко по-зряла възраст. както и истините, дето ги е написала Мели.
Шекспир нарича ревността "зеленооко чудовище". тя убива онзи, който я изпитва, и самата връзка.
работи върху самоувереността си. самоувереният човек не ревнува.
-
Или както казваше Алф - "Ако обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако се върне - ще бъде завинаги твое. Ако го блъсне кола - за какво ти е?" :lol:
Сега сериозно ...
Като цяло страшно държа на верността, но горчивия опит от предишни връзки ме е научил, че ако някой си е наумил да хойка, каквото има да става, ще стане, без значение дали ще го дебнеш, ще го разпитваш, ще вдигаш скандали, ще ревеш до откат и накратко - и без сам да си тровиш живота.
Затова по-добре да не се тровя, отколкото да се тровя, просто казано.
Моята философия е да се раздавам във връзката си, да бъда хубава, нежна, страстна, добра, грижовна, така че като се обърна назад да си кажа "Дадох всичко от себе си, повече и да исках не бих могла". И който не е могъл да ме оцени и да разбере колко съм невероятна ... толкова по-зле за него :P
Амчи тъй де ... :)
-
работи върху самоувереността си. самоувереният човек не ревнува.
:good_post:
Това е абсолютно вярно.
-
работи върху самоувереността си. самоувереният човек не ревнува.
:good_post:
Това е абсолютно вярно.
Направо ме заинтригувахте с тази тема.
Още от времето, когато полълвах лексикони,
ми се е запаметила мисълта на един мъдър човек( не помня името му)
"Ревност - това е страх от превъзходството на друг човек"
Нови, в никакъв случай не се поддавай на мисли,
че някой те превъзхожда.
Вярвай, че си единствена и уникална, и ти си!!!
ПП. Понякога казвам, че не съм ревнива, но в действителност
не съм имала повод за това, или не съм го допуснала, не зная...