www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: zita в Май 13, 2008, 06:55:27 am
-
Здравейте момичета,
Сигурно се чудите защо темата се казва точно така.... ами защото това е моето житие от около 4 години насам. Често си мисля напоследък за първият ми плах постинг в ''Опити за забременяване'' и успокоението и еуфорията от наученото от вашите отговори. Дължа едно голямо БЛАГОДАРЯ на всички, които пишат и помагат на другите и едно голямо ИЗВИНЕТЕ, че съм по-скоро читател, отколкото автор- знам, че е егоистично, но от друга страна как бих могла да посъветвам, когато не знам какво и как бих могла да вдъхна надежда, когато аз самата нямам достатъчно.....
И така след това дойде ред на ''Стерилитет и Хормонални проблеми при жената'', а в последствие и на Мъжа- имаме си и мъжки фактор за разнообразие :-(.
И започват въпроси и защо аз, и защо точно на мен-сигурно съм го заслужила, сигурно съм много грешна, а може би искам прекалено много- нали все пак имам прекрасен съпруг, родители, приятели и работа даже- е може би ако имаме дете ще е прекалено хубаво, за да е истинско?! Но защо някой имат тези неща, без да се чувтсват ''виновни'' за това, както аз заради всичко което имам?!
И ето, че прелитайки от подфорум в подфорум, хвърлям плахи погледи към АРТ процедурите и въздишам малко егоистично''Е все пак не съм все още за там'' и прескачам за момента- и без това не разбирам повечето от написаното там- момичета говорят на някакъв тайствен и неразбираем за мен език............
Е проговорих и този език, приех че трябва да мина и от там и пак се чувствам гузно за това че страдам и се оплаквам- аз все пак имам само едно неуспешно ИКСИ и две инсеминации, имам момичета с много повече процедури и си казвам- ''Не бъди егоистка страдайки за това, което ти се случва-може да бъде и по-зле....''.
Е да междувременно, преди процедурите минах и през подфорума''Усложнения през бременността'' и там се подписах с един missed abortion в 10 г.с.... И някак всичко минава като на филмова лента пред мен и пак се ''успокоявам'' с факта, че можеше да е и по-зле да ми се е случило няколко пъти, пък и нали все пак се е случило.......
И ето поредният период в моят живот в синхрон с подфорумите на зачатие ''АРТ в чужбина'', тепърва, нови лекари, нови изследвания, нови трепети..... и неизменното очакване......... И сигурно не съм единствената, която освен тампони и превръзки има и поне един тест за бременност в наличност - все пак надеждата умира последна. А може би никога не умира, защото го има и подфорума за ''Осиновявания''- да вече започнах да влизам все по-четсо и там, защото моята надежда за съце под моето сърце е вече на изчерпване. Страхувам се, че никога няма да усетя това така желано сърце под моето сърце, страхувам се дали ако сега държа в ръцете си едно тупкащо сърце ще мога да бъда добра майка и да дали ще ми е останала сила и вяра, за да изградя един силен и вярващ в себе си и в доброто човек?! И се прекланям пред всички МАМИ осиновили по едно слънчице и се питам дали и аз някога ще имам смелостта и куража да го направя, въпреки всичките си страхове и неизвестни и така кратя на под -форумите в Зачатие да се превърне в ново начало за мен и моето семейство?
А дали аз съм добър човек и заслужавам подобно щастие?!
Извинете за дългия постинг,но имах нужда да споделя с някого това кето ме вълнува, все си мисля че съм уравновесен човек с ясни идеи и представа за живота си, а се чувствам толкова объркана и изгубена........... и губеща надеждата за едно туптящо сърце, под моето измъчнео сърце........................................................
-
Мила Зита,
описала си го толкова добре! Сигурна съм, че много от момичетата ще разпознаят себе си в това пътешествие из подфорумите. От плахите погледи към темите за овулация, базална температура, през плашещите идеи за стерилитет, към многобройните изследвания и асистираните репродуктивни технологии.
Със съпруга ми не смятаме да осиновяваме дете, въпрос на личен избор, няма нужда да навлизам в подробности. Поради тази причина, а и след 4 неуспешни инвитро опита, вече започвам да допускам в главата си и мисълта за неуспех. Опитвам се да свиквам с идеята, че е напълно възможно да остана и без деца. Знам, че звучи абсурдно, но точно тази нагласа ме прави по-спокойна при взимането на решения за смяна на лекар, следващ опит, нови изследвания. Някак я няма треската, че трябва да стане сега и веднага!
Не знам как да те успокоя... Има много пътища, по които се надяваме да не поемем, много пътеки пребродени от другите и слънчеви места, до които мечтаем да стигнем. Но докато ние обикаляме, животът си тече и хич не му пука дали постигаме целите си. Сбъдването на бляновете ни не зависи от това колко сме добри и няма нищо общо с това колко се стараем. Номерът да си послушна, за да си получиш подаръка от дядо Коледа, върви само до един момент. Ние сме на друг етап. За съжаление.
Прегръдки!
-
А дали аз съм добър човек и заслужавам подобно щастие?!
Миличка, никога, ама никога не си задавай такива въпроси !
Никой не трябва да си мисли такива неща !
Разбира се, че си страхотен човек.
Толкова си мила, някак нежна.... а като се усмихнеш....
Всеки заслужава щастие !
Болезнено е това пътуване, което си описала !
Трудно е да не загубиш вярата в самата себе си....
Но ти няма да я загубиш....падаме....ставаме....
....важно е да преодоляваме препядствията по пътя
си по един или друг начин. Трудно е, болезнено е,
отнема време....вярата намалява....не се предавай, Зита !
Ако имаш нужда от нещо - насреща съм !
Прегръщам те силно, мила.....много силно !
(http://img227.imageshack.us/img227/227/015252520hugsjs0.gif)
-
Здравей,Zita...
Прочетох от началото до края всичко което си написала и нямах сили да преглътна сълзите си,НО не са от съжаление ПОВЯРВАЙ МИ миличка...
Одавна не ми се беше случвало така да се възхищавам на ЧОВЕК...
ЧОВЕК с главни букви,който е силен и НЕПРИМИРИМ каквато си ти...
Не се отчайвай миличка,НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ...
Нищо на никой не си сторила,сигурна съм в това...НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ,ти не заслужаваш това...
И аз като теб миличка обикалям подфорумите и аз си задавам въпроси,и аз си задавам въпроса ЗАЩО,но знам едно ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ ИДВА С ЦЕНАТА НА ГОЛЯМАТА БОЛКА,и ако това е цената да бъдем майки,длъжни сме да я платим...
Не се отчайвай,чудесен човек си...
Аз съм с теб,а сигурна съм,че и другите момичета ще ме подкрепят а МНОГО СИЛИ на едно място правят чудеса...
Прегръщам те...С теб съм...Поздрави-Мими
-
Аз пък ти пожелавам скоро да се запишеш в подфорума "Дългоочаквана бременност и майчинство след стерилитет" и да си останеш там.
В най-хубавия и желан форум.
-
мила Zita, аз съм напълни сигурна, че всички, които пишат в тези форуми, включително и ти, рано или късно ще кацнете в подфорум "Педиатрични грижи" и "Хранене и захранване на нашите дългоочаквани бебета", където аз ще ви се карам за сокчетата. :D
сигурна съм. за тези 3-4 години, откакто съм тук, видях да завършват щастливо какви ли не тежки и отчаяни случаи.
-
Zita, описала си митарствата на повечето момичета тук! Ще имат край и твоите страдания, ще видиш!
А чака те това, което ти е написала Джам:
рано или късно ще кацнете в подфорум "Педиатрични грижи" и "Хранене и захранване на нашите дългоочаквани бебета", където аз ще ви се карам за сокчетата. :D
Тя се прави на много строга, но затова в тези подфоруми има ред и дисиплина и материята е организирана и подредена, за да се ползва по-лесно от всички. И аз не вярвах да стигна някога до тези подфоруми, но като една по-стара костенурка пълзя бавничко към тях. Ще видиш колко ще са ти полезни изградените вече теми, защото всичко е смляно и поднесено наготово, че даже няма да ти е нужно да четеш един куп неща, за да разбереш за сокчетата. :D Аз поне смятам да съм готованка, ако стигна до сокчетата, за които вече се информирах примерно от тези теми. Ще мина без допълнителни материали, което май не бива да си признавам! :D
Бъди сигурна, че това те чака и теб! Няма начин просто да е друго! :D
-
Зита, не се предавай! Другото са го казали момичетата.Аз не съм минала и през половината от подфорумите, не знам докъде ще стигна, но искам, моля се и вярвам всички ние да усетим сърчице под нашите сърца, защото заслужаваме.
-
Благодаря на всички ви за подкрепата!!!!!!!!!!
Дано вашите пожелания се превърнат в реалност- не само за мен, но и за всички които се задържат в този форум дълго време!
Благодаря ви, че ви има и нека Бог бъде с вас!
-
zita всичко ще бъде наред,всичко ще се оправи...Вярвам в това...
-
Зита, чета темичката ти и виждам себе си, все едно че аз съм я писала!!! И аз преди няколко години започнах от подфорума "Проблемно забременяване", писах там за проблемите ни, получих много ценни съвети и информация!!! После минах и минавам през почти всички подфоруми вкл. и "Усложнения при бременност", за съжаление!!!
Имам вярата, че ще имаме и ние своята темичка в "Дългоочаквана бременност"!!!
Повечето въпроси, с които се терзаеш са вълнували и вълнуват всички момичета тук в един или друг период, дали сме добри, дали заслужаваме да бъдем мами, защо на нас се случва, толкова ми е до болка познато всичко!!!
Сигурна съм, че ти си един прекрасен ЧОВЕК, макар че не те познавам лично!!! Познавам много момичета вече от форума не само виртуално!!! Всяко едно от тях смея да твърдя, че заслужава гордо да носи името ЖЕНА и да бъде наричано със сладко гласче МАМО от своето малко създание!!!
Пожелавам от сърце на теб и на всяко момиче тук, което още не е успяло да сбъдне МЕЧТАТА си, едно или две сърчица да туптят под тяхното, защото съм сигурна, че всяка от нас е достойна да бъде МАМА!!!
-
Зита, кураж мила. Ше успееш. Вярвай в това и гледай напред. :bighug:
-
Успех,Зита!Ще дойде и твоето време! stork-boy stork-girl
-
И аз вярвам, че скоро ще дойде ред и на другите подфоруми. Така де, като си ги почнала, карай ги подред. :bighug:
п.п. Не съм запозната с регламента на конкурса "Сърце под моето сърце", но историята на Зита е невероятно поднесена и заслужава да се състезава с другите истории.
-
п.п. Не съм запозната с регламента на конкурса "Сърце под моето сърце", но историята на Зита е невероятно поднесена и заслужава да се състезава с другите истории.
Аз не виждам истроия от Зита. Или е с друг ник там?
-
мда, и аз мислех да й го предложа
историята на Зита е невероятно поднесена и заслужава да се състезава с другите истории.
Все още конкурсът не е приключил :wink:
-
Зита, миличка, караш ги отгоре надолу форумите ти ... ето след осиновяването сега си в емоционалните .. така че готви се за следващата!
Тези ти приказки как да не би да искаш твърде много са си глупости според мен. Просто така се е случило при нас и трябва да правим каквото можем, за да преодолеем проблема.
Аз точно миналата година по това време приех мисълта, че може да нямам собствено биологично дете, пък ето че сега съм на друга вълна!
Успех и кураж! :D
-
зита, права е Фреша! Подкарала си ги наред! Пожелавам ти много скоро да пишеш вече в дългоочакваната, дето джам ще ти се кара за захранването :) Ще видиш, че ще дойде и този момент!
Целувам те!
-
Пожелавам ти много скоро да пишеш вече в дългоочакваната, дето джам ще ти се кара за захранването :) Ще видиш, че ще дойде и този момент!
Целувам те!
Благодаря отново на всички за съпричастността!
Дай Боже всеки му вашите пожелания да станат реалност :-).
И сигурно за първи път в живота ми ще се радвам на ''градивна '' критика- щом ще е за захранване на бебоци съм готова на всичко :-)- така че отказване няма...........
Благодаря ви че ви има!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Преди време вярвах, че е достатъчно само един човек искрено и от сърце да ти пожелае това, което най-много искаш, за да се сбъдне то... Не знам защо така се получи при мен преди години, повечето жени, с които контактувах имаха проблем - бебето се бавеше,... или, просто, историите им ме впечатляваха ... И аз пожелавах, пожелавах, пожелавах, като едно голямо дете, което вярва в приказки, толкова, че като че ли "вълшебството" ми свърши, защото самата аз се оказах с подобен проблем... После се обезверих, дотолкова, че исках да чуя от друг човек за себе си - ще имаш... Хубавите думи на хората зареждат, и така някак отмяташ глава и продължаваш напред... Затова
Зита и от мен - ти ще си невероятен подарък на едно прекрасно малко създание, в съзнанието си вече мама, няма начин да него получиш него, детето скоро...
И надявам се, историята вече е влязла в конкурса... Има толкова болка, и стил, и финес,...
-
Зита, срока за подаване на историите за конкурса е 25 май!
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=26860.0
-
Зита, срока за подаване на историите за конкурса е 25 май!
http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=26860.0
Току що изпратих писмото си на посоченият за участие в конкурса имейл. Успех на всички нас, които рано или късно- по един или друг начин ще станем майки на най-очакваните и прекрасни бебчета.
Бъдете здрави и............ много силни :-)
-
Скъпа zita, :bighug:
Май повечето сме минали през повечето подфоруми. Останаха ни само 2-3,но надежда винаги има-идва и нашия ред :lol: Това, което си написала, все едно съм го писала аз. Мен също ме обхващат лоши мисли и вечните въпроси Защо??? Но все се успокоявам,че Господ си знае работата, и скоро и аз ще стана мама. А и казват, че децата на по-"големите" родители, били по-умни :D
Ние така и не се видяхме и запознахме, виждам, че си започнала "нов живот"-дано скоро да усетиш сърце под твоето сърце.
Поздрави от Добрич!!!
Светла
-
Скъпа zita, :bighug:
Ние така и не се видяхме и запознахме, виждам, че си започнала "нов живот"-дано скоро да усетиш сърце под твоето сърце.
Поздрави от Добрич!!!
Светла
Благодаря ти Светле за хубавите пожелания, дано да имаме възможност да се срещнем и запознаем лично, да бъдем с по едно(а може и повече) бебчета :-!
Късмет и много здраве ти желая!