Но! не мога да понеса тези, които парадират с успеха си, които гордо и безогледно го навират в очите на тези, които не са успели. Независимо къде, дали в дългоочакваната, или в други теми. Иска се малко деликатност, малко разбиране за нещата, което явно липсва при някои от посетителките на форума.
Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават :?
Всеки има своята истина, и я носи дълбоко вкоренена в себе си - в сърцето си, в душата си, в начина си на възприятие на света.Голям процент истина съдържат твойте думи,Рали ,но ще си позволя да допълвам още малко.По мойте скромни наблюдения парадират или са нетактични 2 категории: едните го правят без да осъзнават и донякаде им прощавам,НО има такива коита го правят целонасочено....ей тези не мога да ги разбера,но предполагам, че избиват комплекси....и за тях едно дете е голямото и в много случаи единственото постижение в живота....както се казва в една българска поговорка,която ще се опитам да цитирам:"роди ме мамо с късмет и ме извърли на кучета".......
Не съм успяла, може и никога да не успея - такъв е живота.
Радвам се на момичетата, които успяват, радвам се на малките слънчица, които огряват Дългоочакваната, когато ми е тъжно, отварям темата със снимките на Зачатските бебета, и те ми дават кураж да продължа, като ги видя - изпитвам желание да ги намачкам като за последно.
Но! не мога да понеса тези, които парадират с успеха си, които гордо и безогледно го навират в очите на тези, които не са успели. Независимо къде, дали в дългоочакваната, или в други теми. Иска се малко деликатност, малко разбиране за нещата, което явно липсва при някои от посетителките на форума.
Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават :?
Има теми на бременни, защо да не попитаме там, ако ни интересува нещо? Моля, чак пък някой да се страхува да попита, не е сериозно...
Има теми за снимки на дечицата, защо да не споделим там снимки?
Има форум за Усложнения при бременност...
Има за педиатрична помощ...
Не е възможно човек да се прави, че няма дете, не е естествено, не може да се контролира това или че очаква дете. Въпросът е в поднасянето на тези факти, в тактичността.
И аз сигурно съм била нетактична, но ще се постарая.....
тези неща нито могат да се урегулират с правила, нито имаме такива, нито смятаме да имаме.
поведението на човека е резултат от неговите вътрешни правила - онези, дето са му насадени в главата и се наричат възпитание, такт, деликатност. от тяхното количество и качество зависи кой, кога, как и колко.
Ефинко, слънце, никой тук не говори за злоба 8O Всяка една от нас каза болка...
Както преди време един човек ни обвини, че завиждаме за близнаците и мразим забременелите с близнаци... Дълго ще ми горчат в душата тези думи...
Без ясни договорености кое точно наранява, кои именно са "качествените" вътрешни правила, тук ще се настани културата на "досещането".
След дълги колебания, днес се преодолях и си позволих да постна въпрос...
....На въпроса ми за проблема днес (постнат в "усложнения при бременност")...
Аз имах предвид, че обвинвния в мразене, злоба, нерадване и думи като цитираните горе от теб т.н. са излишни и генерални, те действително горчат, а истината е каквато казваш, не злоба, а болка, мъка! За едно и също говорим и трите :)Нина , :balk_103:
Saule_Nova, питаш ме дали може да ми се обидиш - разбира се, няма проблем. Аз визирам не теб в частност, а излишната скромност, прекалената, неестествената...която е също толкова дразнеща колкото и нетактичността. Но за едно си права - различни хора, усещания, емоции, чувства......И ВСЕ ПАК!
Радвам се, че си попитала обаче и още повече се радвам ако отговорите са ти помогнали да се справиш с някакъв проблем, дилема и прочие.
Има лични граници на възприятие и тълкуванеМного то4но казано.Ако искаш да се самосажаляваш и да те боли-така ще е,но имаш вариант и да се радваш на това,4е една от нас е успяла в борбата ,която вси4ки водим.Целият живот е една болка и ние сме тези,които трябва да се нау4им как да се справяме с нея,а не да забраняваме на садбата да ни я поднася.И колкото по-рано го разберем,толкова пове4е салзи депресии ще си спестим
:offtopic:
Мели, само дето не разбрах, що махна линка от поста на Ния72? Като изключим това, че хич не ме вълнува персоната на Касиел, а кликнах линка от любопитство да видя кво е правила Касиел в изписан по такъв начин форум, се поразрових в този въпросен форум ...Ми там говорят за страшни неща, брей ! Ракът го нямат за нищо, камо ли един такъв "дребничък проблем" като стерилитета... Лично аз, признавам си със срам съм ходила при врачка, ходих и при ходжа, молила съм се в Хасковските бани на некъв камък с единствената цел да имам дете. Обаче след като се порових в този форум още повече /не че преди не съзнавах/ ми се стори крайно глупаво и наивно. Чувствам се като пълна :a_sheep_01:. Само дето не звъннах на онзи шарлатанин с егологията, за който една приятелка като ме убеждаваше, че е забременяла след 8 годишен стерилитет благодарение на него.
А още по-голяма овца се чувствам за това, че се смях в отделението за Паталогична бременост на едно девойче, което вярваше, че пастора от евангелиската църква и е казал, че ще забременее до три месеца след 11 години стерилитет и тя забременяла, а междувременно има три лапароскопии и две пластики на тръби, но това за нея е друго нещо.
Не прекалявайте със самоувереността, че винаги и на всичко ще се радвате, никога не знаете какъв емоционален катаклизъм ще преживеете и кога ще имате нужда от спокойствие, от това да не се радвате, от това да тъгувате, кога ще ви се иска никога да невиждате неща, които ви напомнят за някакъв ваш неуспех, болка, несбъдната мечта.
[Надявам се тези камъни да не са насочени към моята градина, защото и за секунда не съм парадирала със своята самоувереност. Преживяла съм много болки и разочарования, така че ....
Мине се не мине време и се опира неизбежно до тази тема. Както е написала розата, отдавна търся тази дума, "Етичен кодекс". Има една статия казва се Етикетът на безплодието (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27) - много силен и верен материал за чувствата и емоциите. Има моменти, когато едно и също нещо окрилява, а в други причинява болка. И не става дума дори за различни хора. Дори при един и същ човек в различни периоди от борбата му, дори и в рамките на една процедура. Думите завист и злоба нямат място тук. Става дума за болка, когато някой има нещо, което ти бленуваш да имаш, правиш всичко възможно, но нямаш контрол и нищо не зависи от теб. Ето аз си признавам, заобикаляла съм градинки с майки и бебета, за да си спестя буцата в гърлото. Това прави ли ме завистлива и злобна? А тук е мястото не само да се информираме, но и окрилим и съхраним. Необходим е много куража от успелите, но и тяхната деликатност.:good_post: този пост изказва и моето мнение..
Мисля, че всеки може да намери сам за себе си баланса, да се опита да се постави на мястото на другия, да намери изразните средства правилно, за себе си, за да може всеки да се чувства конфортно и добре.
Сега за момента се оказах от другата страна на нещата и като чета темата, се замислям. Дали не съм неделикатна, като говоря с приятелки за бременността?
П.С. Моля ви, не махайте снимките на децата си от аватарите!!!! Умолявам ви, аз отказвам да го направя пак! За мен това е най-хубавото нещо в живота ни и най-тежката спечелена битка!
П.С. И много ми липсва дяволития син поглед на Мартин на jam - не се познаваме, но това момче ми е вдъхновението и вярата в борбата.
и на мен така. :oops: Когато чакам пред кабинета на Владимиров той ми се усихва от таблото със снимките точно с едно таково закачливо изражение, че ми става топло и хубаво... И Митачето на Мишето също, с тези големи бузки... Мисля, че убийствено гадно, тягостно и самотно би ми било да стоя пред една празна, бяла болнична стена. А снимките на тези дечица ми стоплят сърцето. :D
Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в ПРОФИЛ, опция НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"Много си мила!
Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в ПРОФИЛ, опция НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"
Толерантност трябва да има, но мисля че няма човек, който да може да я наложи.
Ganka, а каква е разликата между ехографската снимка, снимката на бебе или порастнало детенце?....
Може да не ми отговаряш...Държа да отбележа,че това не е заяждане, а по-скоро недоумение. Защото освен нашите болни чувства съществуват и други. Ако някой има нужда да сподели радостта си....нека го направи...кой ще го спре. Ако нещата бяха различни, дали щяхме да мислим по същия начин. Толерантност трябва да има, но мисля че няма човек, който да може да я наложи.
Кой какво да показва и кой как да се изказва всеки прави сам за себе си. Изборът е наш.
Лиденце, спомних си аз .....всичко си спомних. :balk_21:. дали някога ще се забравят тези моменти???Няма да се забравят :balk_21:
Темата е полезна и само защото ни кара отново да се замислим за другите - не само за себе си.
.
.
.
Точно за това е добре да мислим и за останалите, които са малко по-назад с материала от нас. Не е излишно да си освежаваме паметта от време на време!
Аз съм от двете страни и знам колко ми се иска да покажа детето си, да разкажа на целия свят колко безумно щастлива съм и какво е направило във всеки един момент. Но също така знам, че моята ехографска снимка умря на операционната маса, също там беше и мястото да разбера какви са "атрибутите" на моето бебе... Повярвай ми, никога, ама никога не бих си позволила да покажа тази снимка... Защото знам какво е да свърши надеждата от тази снимка в един леген... Или на масата за хистология...
Спомням си на едно момиче написах че ми е положителен теста(съшност то ме попита как мина инсеминацията), а то каза: Е аз колко теста имах положителни и все на аборти го докарах. Кво се радваш. Е това ми дойде в повече и просто изчезнах.Наистина ме разтрепера и още мисля че не го заслужавах.Мои приятели ми се разсърдиха, че не им съобщихме заедно със съобщението към кумата ми.
Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в ПРОФИЛ, опция НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"
Извинявай, а там където е пльосната в огромен ръст в някоя тема снимката? Какво се прави? Игнорираме темата, изтриваме я, спираме монитора??? Има тема за снимки на бебетата и това е. А не навсякъде из форума да ти изникват натуралистични снимки от 3D. Ето за това иде реч. Жалко, че не го разбираш... И проблема не е в настройките на форума, а в настройките в главата...
За "плъоснатите" неща не говорех. Нямам толкова свободно време да говоря за всички аспекти.Говорех конкретно- за случаите, когато опира до аватари и подписи и за тези които не знаят, че има възможност и да не ги виждат. Спести си, моля те, думичката "жалко" - разбрала недоразбрала не обсъждай чуждите "настройки в главата"Тук никой не говори точно за аватари и подписи, а за съвсем други неща. След като нямаш време да говориш за всички аспекти - доизяснявай кои точно имаш предвид и ще си спестиш думата "жалко" относно "настройките"
Който не желае да гледа аватари и подписи на други потребители- в ПРОФИЛ, опция НАСТРОЙКИ ИЗГЛЕД И ПОДРЕДБА, избира "Не показвай аватарите на другите потребители" и "Не показвай подписите на другите потребители"
В сайта има много самоуверени хора, много "многострадални Геновеви", много страхливи, много лабилни, много силни , много читави,много ХОРА!!!
Или за мярката (обратното на парадирането), тактичността, деликатността и за съобразяването с чувствата на незабременелите все още момичета!
Момичета, човешко е да се греши и да се казват излишни, прибързани думи понякога особено, когато става въпрос за място, населявано само от женски души! :D Още по-човешко е да ти бъде даден и шанс да се поправиш и поучиш от грешките си, които може да са полезни и на останалите. И за да не минават някои за “лоши герои” (тип: "злобни и завистливи кучки" :D), а други за "жертви", нека да си споделим как го разбираме това със споделянето. Докъде стига здравословното и за другите споделяне на подробностите и детайлите от радостите, които носи бременността и роденото вече дете? Защото определено има неща, които са полезни като споделен опит, емоционален и не само, но също така има и споделена информация, от която на незабременелите все още момичета им се свиват сърцата. Предполагам ще е полезно да се знаят тези неща – нещо като “Етичен кодекс” на споделянето на радостите.
Или и тук важи правилото да не казваш неща, които ще предизвикват сълзи и в теб самия, но в минало време.
Или уж тези неща се ясни от само себе си, пък понякога радостта така напира отвътре, че изпускаме контрола над това колко да пуснем навън и колко да остане вътре за собствена, домашна консумация само.
Дано не си остана сама в темата, която е за всички.
Само, моля, без имена, а по принцип да се говори! :D За да не се получи "бой на женски в тъмна нощ" с продължение! :D
valeria22 , нещо май не си разбрала........ :?
Никакви кодекси и правила няма да се пишат и променят. Говри се образно и правилата и кодексите са в главата на хората, дето им викат неписани закони :wink:
Ако можем, благодарение на дискусия да преосмислим нашите собствени възгледи, да бъдем по-етични и т.н. Все пак всеки интелигентен човек знае що е етика, има си някакви общоприети норми.
Ай стига с тая злоба бе!!!
Аман!
Болно ми е, когато при всеки пост се афишира - вижте, аз успях.
Болно и тъпо и гадно - другите момичета, тези, неуспелите, те не го заслужават :?
valeria22, нито веднъж ли не си плакала или поне натъжавала за това че друга чака бебе, а ти преди дни си видяла поредния отрицателен тест?!
Отскоро съм в този форум ...Това донякъде обяснява нещата. Пожелавам ти никога да не се промени усещането ти към тази тема и скоро да пуснеш такава, в която да ни съобщиш прекрасната вест!
какво наистина става в този така хуманен форум
не може да роним сълзи заедно, да се борим заедно, да споделяме най-съкровените си мечти и страхове, да организираме ДРЗ и накрая, когато мечтата ни се сбъдне да си поставим граница на споделянето. Или пък да напуснем форума, защото той вече ни е дал това, от което имаме нужда. Точно това според мен е неетично - да подкрепяме някое момиче в болката му, а от радостта му да ни боли. Ами тогава цялата хуманна цел на форума се обезсмисля.
Всяка от нас се радва, явно това не можеш да разбереш. Но изпитва болка и съжаление от това, че тя не успява. Аз имам двама кръщелници, които обожавам. Не съм съжалила и за минута, че приятелките ми имат деца. Обожавам децата им. Но вечер, когато се прибирам, не съм имала кой да ме прегърне, да осмисли деня ми.
Инстинктът за самосъхраниение прави най-доброто за теб, за да съхраниш разсъдъка си и да не полудееш в дните, когато поредния ден от борбата е приключил неуспешно, за да имаш сили да продължиш на другия ден.
1. Дали, ако разбереш, че си загубила нероденото си дете - независимо от начина на забременяване, независимо от кой етап на бременността....та точно тогава дойде някоя приятелка с дете..... ти дали пак така с готовност ще разтвориш прегръдката си и ще слушаш за ежедневните проблеми на майката....Прегръдката, която си била сигурна, че ще е за твоето дете......
b]