www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Усложнения при бременност => Темата е започната от: meli_81 в Април 24, 2008, 23:02:57 pm
-
Искам да споделя болката ни която е неописуема, сърчицето на бебето ни е спряло в 8 г.с, но го разбрахме в началото на 12г.с, което беше в понеделник и вторинк сутринта ни го взеха, вече го няма :balk_145: :balk_145: то си отиде останаха блоката и сълзите и една голяма празнота в мене. В9 г.с бях на преглед и лекаря беше казал че всичко е ок и ме пусна да си направя изследнатията и да отида пак след един месец, което щеше да е след една седмица, но имах леки болки от време на време и реших да отида в частен кабинет и да видим нашето бебче на 4 измерен, и тогава лекаря установи че бебето няма сърдечна дейност. И след един час получих кървене след което отидохме в болницата пак при същия лекар при който си отивах на прегледи и пак ми твърдеше че всичко е ок и няма проблеми но трябва да ме приемат в болницата. Кървенето спря, цяла нощ не съм мигнала, сутринта кървенето беше по- обилно и друг лекар потвърди че бебчето не е живо още от 8г.с, а другия все повтаряше че няма проблем до последния момент.
-
Съжалявам, миличка! :bighug:
-
Мели, много съжалявам, :( бъди силна.
-
Мели :bighug:много съжалявам мила.
-
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.
понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.
това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
-
Съжалявам искрено и ти съчувствам. Моля те, не падай духом! Не зная какво би те успокоило след тази загуба, но бъди силна и си наложи да продължиш напред, да не се отказваш! Пиши ни как се чувстваш след няколко дни, гледай да намериш занимание, което да не ти позволи да влезеш в депресия и в никакъв случай не оставай сама! С теб сме!
-
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.
понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.
това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
Сигурно си права, преживяла си го.Но все пак не винаги слушаме разума.Ако повече се замисляме може да си спестим много разочарования, но...душата и сърцето са друго,страдат без да мислят.
meli_81, не бива да се отчайваш.Тук винаги ще намериш рамо, на което да си поплачеш.Горе главата и смело напред!
-
Мели, съжалявам много за това, което си преживяла!
Знам какво е, това ми се е случвало 2 пъти и точно в 8-9 г.с. . ...
Горе главата, кураж и съм сигурна, че скоро ще гушкате своето бебче.
-
Съжалявам Мели.Знам какво преживяваш.Сега ще ти пиша, че трябва да вдигнеш глава и да продължиш напред, и това ще стане рано или късно.Просто трябва да мине време.Ти пак ще бъдеш бременна.Изчакайте резултатите, за да разберете причината.Може да ти прозвучи малко неподходящо в този момент, но от една страна, ако нещо не е било наред с ембриончето, е по-добре, че е станало сега, когата е по-малко.Не знам друго какво да ти кажа, освен да си поплачеш, за да ти олекне.
-
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.
понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.
това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
Права си, и аз знам че е ембрион, но от първия ден когато разбрахме че съм бременна за нас си беше нашето бебе. "мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата" - де да минаваше лесно и да беше в мои ръце, мъката я има и ще я има до последно. Не съм загубила вяра, че пак ще съм бременна, но и не мога да кажа че нищо не е станало. Какъвто и да е било ужасния израз, който не подхожда на случката, за нас е загуба. :balk_145:
-
Мели съжалявам , че е трябвало да преживеш всичко това!
:bighug:
-
Много съжалявам. :balk_146:
-
Мели,много съжалявам за това,което ти се е случило и те разбирам,защото три пъти минах през този ад.Jam е права,че не бива да се задълбочаваш в мъката си,това само ти вреди!Нареви се,изплачи си мъката,наприказвай се пред някой близък и продължи напред!Няма смисъл да гледаш назад,мисли за бъдещето и за това,че пак ще забременееш!Знам,че в такъв момент си мислиш,че всички ти говорят глупости и не те разбират,но това ще отмине само ,ако си помогнеш сама!Успех!
-
Мели, много съжалявам! Знам колко боли, но повярвай, че скоро нещата ще се оправят и ще гушнете вашето бебе.
:bighug:
-
Миличка :balk_145: Бъди силна!
Съвсем скоро мечтата ти ще се сбъдне отново!
Винаги ще имаш и моята подкрепа :cuddle:
-
(http://dl3.glitter-graphics.net/pub/1129/1129753tppyabng93.jpg) (http://www.glitter-graphics.com)
-
:( Съжалявам.Горе главата,мисли за следващият път.Късмет ти желая!
-
Мели, много съжалявам :(
-
Мели :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
-
Мила Мели, много съжалявам, че е трябвало да преживееш това. :balk_144: :bighug: :bighug: :bighug:
За съжаление знам за какво говориш и всички тези чувства които бушуват в теб сега са ми познати. И аз съм го минала. И мисля, че никой никога няма да бъде достатачно подготвен за нещо такова. Но то се случва и то доста по-често от колкото ние предполагаме.
Помни обаче, че всяко нещо, което ни се случва - се случва за добро!!!!Знам, че ти е трудно в момента да го приемеш. Но по-добре, че се е случило сега, а не по-късно...защото болката тогава е още по-голяма.
Поплачи си, потъгувай, говори с твоите приятели-на мен лично последното много ми помогна...
а после с нови сили се изправи и започни отново!
Някой ми беше казал нещо много хубаво - че женското тяло има прекрасната способност да забравя...т.е. всяка нова бременност е като първа...забравяш за всичко друго , което е било преди това.
И ти много скоро ще бъдеш бременна отново и всичко ще бъде наред!
Не се притеснявай! :bighug: :bighug: :bighug:
-
Много съжалявам за това,което ти се е случило.Когато прочетох историята ти се разплаках.Знам че думите сега са излишни.Боли,много боли,но трябва да бъдеш силна сега и да се опиташ да продължиш напред.Аз преди месец направих втори спонтанен аборт и сега съм толкова зле психически,че нямам сили дори да търся причините.Но всяко зло за добро.Знай,че не си сама-тук имаш много приятели,които са преживели тази болка и ще намериш подкрепа.Ако има нещо,което те интересува пиши. :bighug:
-
Искрно ти съчувствам Мели! Първият път е най-тежко! За мен също света беше свършил и бях на ръба на отчаянието,но в един момент (може би след 2-3 месеца) осъзнах че няма смисъл от сълзи и дпресии.Мисли за бъдещето! След няколко месеца пак ще забременееш, но до тогава потърси причината за аборта.Това сега е най-важното.
Прегръщам те и ти пожелавам никога повече да не испиташ болката от загубата малкото сърчице :bighug:
-
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.
понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.
това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
Jam,ти да не си докторка случайно?!От Балканите?!Не можеш ли да проявиш повече деликатност в ситуация като тази?Постинга ти е изключително груб и модераторите да си гледат работата! :balk_149:
-
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.
-
Таnia74,съжалявам за слу4илото се!Пуснахте ли генети4ни с мъжа ти?
-
Много съжалявам,Таня. :( До колкото разбирам асфикция е задушаване,т.е.недостиг на кислород,може да е предизвикано от увита пъпна връв или да е последствие на приети лекарства,водещи до това състояние преди термина ти.Може изобщо да няма връзка със генетични проблеми.Но резултатите ще покажат.Искрено съжалявам.Не се отчайвай...понякога се случват такива неща(наистина ужасни :(),никой не е застрахован.Съчувствам ти,че е трябвало да преживееш този кошмар.Един ден това ще е минало,а ти ще се радваш на прекрасно майчинство.Късмет!Дръж ни в течение. :bighug:
-
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.
Съжалявам за кошмара , които е трябвало да преживееш! :(
Имала ли си някакви проблеми с бременноста-високо кравно, албумин,отоци.
За кой град търсиш гинеколог?
-
Здравейте момичета,и аз искам да ви споделя моята история. Точно един месец преди термина ми,в 35-36 г.с. детето ми почина и се наложи да постъпя в болница за да изваждането му. Това се случи преди 2 седмици и все още нямам резултат от аутопсията. Роди се с нормално за този период от бременността тегло - 2600 кг, 50 см. Това бе за мен първа бременност и очаквах с нетърпение появата на сина си /видеозона показваше, че ще бъде дете от мъжки пол/. За съжаление не дочакахме с баща му появата на бял свят. В момента съм в болнични, но не спирам да мисля за това как се е стигнало до тук - д осмъртта на плода. Честно казано, страхувам се и за вбъдеще да не би да се получи същото. Изчаквам резултатате от аутопсията и ще реша какви изследвания да проведя /ако се налага такива/. Решила съм да си направя някои имунизации за да предотвратя втори подобен случай. Ужасно ме е страх да не се повтори. Толкова силно очаквах срещата с бебо, че направо ми се реве. Непрекъснато си задавам въпроса - защо трябваше да се случи. Когато го родих, нямаше видими причини за смъртта - нямаше малформации на плода, беше с нормално тегло. Предварителната и неокончателна причина на патолога бе остра асфикция.
Момичета, на никого не пожелавам да преживее това което се случи с мен. Успех на всички.
Моля ви ако някоя от вас е доволна от лекуващия акушер-гинеколог, нека пише.
:bighug: :bighug: :bighug:
Съжалявам, че е трябвало да преживееш това. И на мен се случи същото. Точно когато трябваше да се роди, бебчо почина в мен. В епикризата пише - недостиг на кислород. Чак сега - след 6 години разбрах, че при следваща бременност трябва да се направят някои изследвания с цел да не се случи отново.
Би ли казала от къде си за да могат момичетата да те насочат към специалист в областта.
-
:cry:
-
Даниски, по-кротко!
Да не разваляме темата. Всяка от нас е преживяла достатъчно разочарования, всяка знае какво е. Джам мина два пъти през този ад, преди да има прекрасния си Мартин. Не е нужно да си доктор, за да знаеш, че в 12гс за бебе не можем да говорим...
Мели мила... дори не мога да си представя какво ти е - аз така и никога не видях положителен тест за бременност. Имах два изхода - да потъна или да изплувам. Можех да се вкарам в такива драматични филми, че ум да ти зайде :lol:. Мини през мъката, изплачи си го, но ставай, вдигай се и не се оставяй мъката да те повлече още надолу. Много мисля напоследък по темата - изплуване/потъване - май ще пиша отделна тема.
Щом веднъж е станало, ще се случи пак - не унивай.
ПС
ако като модератор наистина си гледам работата, доста неща ще отидат в кошчето
-
Tania74, съжалявам за това, кото си преживяла! Поплачи си, почини си, но вярвай, че скоро ще си пак бременна и то щастливо до края! :bighug:
-
мели, доколкото разбирам това ти се случва за първи път - има много инфо в нета, попрочети и ще видиш, че има огромна вероятност това да е случайна грешка и следващата бременност да е успешна. искренно ти го желая! а в думите на джам има само истина въпреки по-острия тон затова ги имай предвид. два неуспешни бременности имам преди да се роди дъщеря ми и знам колко боли загубата. знам и как тази загуба става твоя единствен свят, затваряш се в него и не можеш да видиш нищо друго, чудно ти е как така животът си тече постарому след като малкото сърчице вече е спряло. колкото по-бързо се мобилизираме и излезем от това състояние, толкова по-добре. колкото повече се самонавиваме и драматизираме, толкова повече си вредим. знам че това е било "вашето бебе", та макар и в 8г.с. но наистина има голяма разлика м/у една ранна неуспешна бременност и да загубиш детето си на прага да се роди или вече родено дете, или вече голямо, отгледано момче или момиче, което е завършило у-ще и с което се гордееш...
говоря ти всичко това, защото виждам себе си преди години в твоята история. толкова се бях самонавила, че животът ми е обезмислен, че просто няма накъде. и аз си имам моята такава тема тук. един ден просто си казах, че имам семейство и приятели, които ме обичат, работа, не съм болна от неизлечима или тежка болест, близките ми слава богу са здрави - значи най-важното го имам и животът е пред мен.
успех следващия път!!!
Tania74, съжалявам за преживяното! Дано се открие причината, довела до тук. За кой град търсиш гинеколог?
-
Мели, съжалявам ... това, което мога да ти кажа и аз е горе главата! не е драма, случва се, не на една и две жени, повечето тук можем да се "похвалим" със същото. на мен лично зачатие ми помогна след аборта - четейки историите на другите момичета постепенно потулих мъката и се заредих с нови сили. осъзнах, че не съм аз виновна за случилото се, че не е уникално да загубиш бременност в 8 - 9 та седмица и не бива наистина да търсим драма в случилото се. знам, че ти е тежко в момента, залагала си толкова надежди на тази бременност ... дано следващата всичко е наред. надявам се си се насочила към добър лекар, който да те насочи ако прецени какви изследвания са нужни. изчакай времето, което ти определи и наново със свежи сили!
Таня, нямам думи, наистина. дано болката мине ... съжалявам... прегръщам те
-
съжалявам Таня74,аз имам два знам как боли,изминаха 4г. ивсе още си нямаме деца,наистина вече незнам какво да кажа,но само едно трябва да ти кажа"бъди силна"каквото и да кажа знам че не мога да истрия мъката ти :balk_7:
-
винаги, като прочета такова заглавие, и настръхвам от ужас. все си мисля, че е станало нещастие с дете.
понеже 2 пъти съм минавала по пътеката, по която сега крачиш ти - приеми един съвет от мен. мъката минава по-лесно, ако самата ти не хиперболизираш драмата.
не се говори "загубихме си бебето" за спонтанен аборт в 8-ма седмица, това не е бебе, а ембрион. и не са "ви го взели" ембриона, моля ти се... сама се вкарваш в трагичен сценарий с тия ужасни изрази, които не подхождат на случката.
това, което ти се е случило, се случва доста често. поплачи си, избърши си носа и погледни към бъдещето. не си слагай траурна лента на ревера, само ще ти е от полза.
Сигурно си права, преживяла си го.Но все пак не винаги слушаме разума.Ако повече се замисляме може да си спестим много разочарования, но...душата и сърцето са друго,страдат без да мислят.
meli_81, не бива да се отчайваш.Тук винаги ще намериш рамо, на което да си поплачеш.Горе главата и смело напред!
и аз съм съгласна че трябва да гледаш само напред.изживях го и аз-2месец направих сонтанен аборт.много е тежко но времето лекува и трябва да намираш сили да гледаш напред.загубила си ембрио-множество клетки.и винаги ще има втори шанс.стъпи си на краката душицо,колко бързо ще ти мине болката зависи само и единствено от теб
целувки и послушай какво ти казват всички тук-някои сме с опит в тази ситуация
-
Здравейте момичета,
наитсина ми стана много тъжно, когато прочетох публикациите ви... :(
В момента съм в 34 г.с. и от два дена изживявам ужас - бебето ми спря да мърда и ме е страх именно от това,.
Кажете ми, моля ви -- какви симптоми имахте преди да разберете лошата новина?
Спря ли и вашето бебе да мърда?
Моля ви, отговорете - няма да мога да заспя и тази нощ!
-
Здравейте момичета,
наитсина ми стана много тъжно, когато прочетох публикациите ви... :(
В момента съм в 34 г.с. и от два дена изживявам ужас - бебето ми спря да мърда и ме е страх именно от това,.
Кажете ми, моля ви -- какви симптоми имахте преди да разберете лошата новина?
Спря ли и вашето бебе да мърда?
Моля ви, отговорете - няма да мога да заспя и тази нощ!
миличка отиди на лекар
не питай при кой какво за да си ги навиваш на пръста
може да не го усещташ, да се е завъртяло и да не го чувстваш като мълда
нека лекар ти каже
отиди утре
-
знам, че си права anastacia682!
Но повярвай ми - ще полудея..
:x
-
знам, че си права anastacia682!
Но повярвай ми - ще полудея..
:x
не си вкарвай паника в главата преди да си разбрала дали е необходимо
по принцип постоянно ли трябва да мърда бебето
иди а лекар
обади се ако трябва сега на гинекологът ти
-
Аман от такива лекари.Дано с парите,които взимат от нас да си купят лекарства.Може да е грубо,ама съм им бясна.
-
Мели, съжалявам, миличка!
Знам колко много боли. Но бъди силна и гледай напред! Мечтите се сбъдват! :bighug: :bighug: :bighug: