www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: raia123 в Април 02, 2008, 22:01:13 pm
-
Момичета как се справяте с болката след опитите за забременяване?
Как се развличате от постоянните мисли за бебета,бременност и тн?
На ман лично ми е адски трудно.Опитвам се да чета разни книги психологически,за да мисля по позитивно, но и това не помага.Някои има ли рецепта за лестихващата болка от загубата?! :(
-
Не мисля, че аз мога да се справя с болката. Просто свикваш да живееш с нея. Никой не може да ти помогне, защото никой не може да изживее точно твоята болка. Единствения лек е сбъдване на тази съкловена мечта - да дадеш живот. Ощуването тук, с хора в положение сходно на твоето,и разбира се човекът до теб, могат да ти дадат сила и да ти вдъхнат кураж да продължаваш всеки път напред.
-
След всеки неуспешен опит, съответно обвързан с много пари за връщане, започвам да бачкам до припадък - от сутрин до вечер и като се прибера каталясала нямам време да мисля за това...
-
Не я преодолявам-тя ме съсипва,изкривява мисленето ми,запълва дните ми-изобщо не си прекарваме много добре с нея последните няколко години.
-
Чрез работа - имам късмета да работя нещо,което наистина харесвам много и като се върна на работа след неуспешен опит моментално спирам да мисля за това.
Помага и излизането с приятели/колеги и т.н. Изобщо - намирам начин да не мисля за това,защото ако постоянно мисля,ще пропусна всички хубави мигове,минаващи покрай мен(или случващи ми се).
Като добавим и това,че като типичен Стрелец съм непоправим оптимист и ентусиаст - просто не се давам на болката и отчаянието,или ако някой ден се предам то няма да е без бой!!! :lol:
-
Чрез работа - имам късмета да работя нещо,което наистина харесвам много и като се върна на работа след неуспешен опит моментално спирам да мисля за това.
Помага и излизането с приятели/колеги и т.н. Изобщо - намирам начин да не мисля за това,защото ако постоянно мисля,ще пропусна всички хубави мигове,минаващи покрай мен(или случващи ми се).
Като добавим и това,че като типичен Стрелец съм непоправим оптимист и ентусиаст - просто не се давам на болката и отчаянието,или ако някой ден се предам то няма да е без бой!!! :lol:
Хеее, аз също съм Стрелец. Почти еднакво мислим с разликата, че аз доста често се боря с отчаянието. На последък сама си втълпявам някакви диагнози и това започва да ме съсипва.
-
Наистина и аз си втълпявам разни неща.От четене на форуми май савсем се побърквам!
Но като съм отчаяна какво друго ми остава :(
Опитвам се да излизам с приятели по често, но го правя насила и вече не ми доставя предишното удоволствие
-
Хеее, аз също съм Стрелец. Почти еднакво мислим с разликата, че аз доста често се боря с отчаянието. На последък сама си втълпявам някакви диагнози и това започва да ме съсипва.
И аз съм стрелец, но да ви кажа с годините отчаянието се натрупва и май все повече ме обзема.
-
Не мисля че има лек за тази болка.За съжаление нищо не е в състояние да излекува една наранена душа както едно прекрасно дете мечтата на всяка жена.съжалявам че не мога да ти помогна да я преудолееш,но мисля че единствено мога да ти дам кураж и да ти пожелая това щастие да сполети скоро и теб.
-
Аз също мисля, че единственият лек за тази болка е да гушнеш един ден своето ангелче или пък две :wink:!!!
Рая, четох за твоят случай в усложнения при бременност и просто не знаех какво да ти напиша и как да те успокоя!!!
Времето може би донякъде притъпява болката, но тя винаги е в нас!!!
Есента когато и аз направих спонтанен аборт си мислех, че повече никога няма да съм предишният човек и ме беше страх от всякакви нови опити за бебче, само като си помислех какво преживях, но ето че сега вече кроя планове за четвърти опит!!!
Много искам да намерим сили в себе си и да сбъднем мечтите си!!!
-
NOWILKA, Теди - аз вярвам,че сте силни и не сте се отчаяли (въпреки,че Теди е права,че с годините нещата се понатрупват наистина),и все пак - НЯМА ДА СЕ ДАВАМЕ,НАЛИ?!!!
Прегръщам ви :bighug:
-
NOWILKA, Теди - аз вярвам,че сте силни и не сте се отчаяли (въпреки,че Теди е права,че с годините нещата се понатрупват наистина),и все пак - НЯМА ДА СЕ ДАВАМЕ,НАЛИ?!!!
Прегръщам ви
Сега имам надежда, защото зная, че имам шанс, но ако пак се случи незная как ще го преодолея. Чаках с нетърпение да започна отново, да се приближа до мечтата, но сега с всяка стъпка ме обзема все повече страха.
Мислех че съм по-смела, но болката от загубата е толкова силна, а са минали само 2 месеца и половина
-
Аз преодолявам моите болки или неуспехи, като мисля за следващите си успехи.
Разбира се, има дни в които усещам слабост и не ми се става от леглото но това са единични случаи.
След неуспех, започвам да мисля за хубави неща, за това, че остава малко време до завръщането на съпруга ми и за една прекрасна ваканция, за това, че ще подадем документи за осиновяване и , че някой ден ще ни се обадят да ни кажат, че сме одобрени и да отидем да видим нашето детенце, затова, че на есен започваме нов опит ИКСИ и, че е напълно вероятно да е успешен, за евентуално следващо пътуване при съпруга ми ако и наесен не успеем:), за това, че е възможно скоро той да си е повече време в БГ и по малко по тези кораби:).
Общо взето имам вариант за хубави мисли за всяка нехубава:)))))
Това наистина ми помага и ме разсейва от болката:)
-
Искрено ви благодаря за топлите думи момичета! Вие сте ми опора в добро и лошо!
Радвам се че има такива добри хора като вас,които въпреки собствената си болка и страхове,имат СЪРЦЕ да дават кураж на другите като тях!
Знаете ли скоро намерих нов начин да се справям с мрачните мисли,просто се опитвам да не се съсредоточавам в-у проблемите,да мисля за всичко друго само не и за лошите неща.и ми помага.гледам да си върша ежедневните ангажименти и да гледам по лека на живота.Все пак живота е едно голямо предизвикателство!Да не му се даваме!
-
А ми как? Като си мисля само за децата които чакам с нетърпение, с вярата,че ще бъда майка, че го заслужавам, защото го искам повече от всичко друго на света и защото единствено това ще ме направи истински щастлива. Болката....тя винаги си е с мен, дори да си мисля,че съм я превъзмогнала, има моменти в които избива с всичка сила и нито една положителна мисъл не може да я спре. После затихва, отново усмивки и надежди за бъдещето до следващия път.
-
Страха и блоката са неизменен спътник в нашия случай. Аз лично се опитвам да ги натикам в ъгъла и да не им давам да дишат изобщо, защото иначе изпадам в паника. Трудно е, но си заслужава. Освен това работя на три места, за да мога да си позволя всички тези изследвания и манипулации и когато съм заета също мисля по-малко.
-
kiara, колко време изчакваш между бременностите?
сега след третия път каква почивка ще си дадеш?
аз изчаквам да мине околко месец и ще си запиша час при Конова,за
обстойни изследвания,че вече незнам на каква случайност да се надявам.
-
Аз не я преодолявам..Прикривам я от хората,но не я преодолявам...Мечтая си за това да имам деца и за други ,по- маловажни неща ,но болката си е постоянно с мен и я усещам непрекъснато...Мислите ми наистина са изкривени и всичко пречупвам през определена точка , тази за бременността и раждането...Това ме съсипва и понякога се чудя за кое се бора по- силно,да забременея или да не чувствам болката и да се разсея от тази мисъл...Това е проклятие,защото вече не забелязвам дребните хубави неща в живота и не съм доволна от нищо.. Преди не беше така..
-
Момичета,току що прочетох,това и направо ми спря дъха от болка...В момента и аз се чувствам,като Осияна.Молбата ми е,ако знаете някои книги свързани със позививното мислене или на такава тематика,да ги споделите в темата.
Живот
Уморена съм...
Времето лети, годините се нижат.
Надежди, надежди, надежди...
Лекари с бели престилки, в които е скрита цялата ми вяра.
Безсънни нощи и сиви дни.
Молби към Бог, съдбата и късмета...
Напразно, уви!
Болка, която не спира дори за миг да боли...
Толкова много ли искам?!
Мъж, който до моето рамо, тихо се моли след всеки трансфер, които заспива прегърнал
надеждата за малко туптящо сърце.
Колко го обичам и това е целият ми свят!
Не усещам болка при всяка нова игла забита в мен,
усещам само трепета на ново начало. Начало на нова надежда за живот.
Живот, който така силно мечтая да дам.
Ден след ден, времето лети...
Лекари в бели престилки... къде ли е моята вяра?!
До кога?
Падам, ставам и пак се моля,
за малкото зрънце живот, които искам да дам, а не мога...
А аз обичам живота...
Искам да търся бебешки дрешки, да купувам детски играчки, да оцветявам с водни
бои... Вместо това чакам отговор за моя тест...
С трепет, с надежда, с вълнение.
Стискам палци и се моля... но НЕ! не този път... не ми е писано... може би другият
път... някога... но не сега...
Уморена съм...
Оsiana
-
Рая, ами от септември досега и ако е рекъл Господ другата седмица стартираме с четвърти опит!!!
-
болката няма как да се преодолеее,поне за мен..а като гледам и за всички останали момичета важи същото...всяка една от нас изпитва на моменти тези задушаващи чуства на СТРАХ и ОТЧАЯНИЕ... :(
baracuda,всички писма,които е пуснала ultra в темата за конкурса са покъртителни..,когато ги четох преди два дни..плаках през цялото време..писмото на Ефирче още кънти в ума ми.. :(
и аз се надявам ако някоя от нас има заглавия на книги с тематика за положителното мислене да ги сподели..ще са ни от полза!!
МОЛЯ се постоянно...Бог да се смили над всички нас и да ни дари с тъй чаканите рожби..,защото силите ни не са неизчерпаеми..и е справедливо всички момичета тук да сбъднат мечтите си за детенце..толкова добри и всеотдайни хора каквито постоянно срещам в zachatie не заслужават тази болка !!!
-
Мили момичета, може и да ви очудя, но мен не ме боли:)
не се шегувам, нито съм луда:)Научих се да преживявам болките в мига на изпитването им и да не ги държаа в себе си.
Люба, преди и аз я таях в себе си.Все се криех някой да не ме види колко ме е боляло, и един ден се запитах "Защо е необходимо винаги да се правя и да изглеждам силна като за 300 човека?Защо да нямам право и аз да съм нормален човек?"
Вярвайте ми, бях се изтощила докрай от това да внимавам да не разбере някой, че ме боли а не от самата болка.
Нямам представа колко време ми отне, но отдавна не изпитвам болка зарди която да нямам желание да стана от леглото или да не ми се живее днес или да не ми се мечтае.Винаги намирам причина да се усмихна за нещо та било то и глупаво.И когато ме боли си го казвам-даже когато съм сама, и не мисля повече за това.
Зная, че отстрани звучи като фантастика, но и на мен така ми звучеше преди години а ето че го постигнах:)
Сега ще ви препоръчам една книга, която на мен ми е като наръчник:),подчертала съм си много неща и цялата съм я изписала с коментари между редовете докато я четях за първи, трети и 16-ти път.
На мен поне ми помогна много.
Книгата е на Дейл Карнеги и се казва "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"
Прегръщам ви и се моля да ви боли всеки ден по-малко.
П.С. Само един откъс ще ви напиша от книгата.
"...Наранява ни не толкова онова, което се случва, а това, което мислим за случилото се.А какво ще мислим за случилото се, зависи единствено и само от нас..."
За мен поне това е тооооолкова вярно:)
книгата е такава, че когато я вземете в ръце и отворите произволна страница, има на какво да ни научи и да ни накара да изпуснем задържания с болка дъх.
Успех Момичета...във всичко.
-
Сега ще ви препоръчам една книга, която на мен ми е като наръчник:),подчертала съм си много неща и цялата съм я изписала с коментари между редовете докато я четях за първи, трети и 16-ти път.
На мен поне ми помогна много.
Книгата е на Дейл Карнеги и се казва "Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота"
:D :D :D Ааа,можело значи! :wink: Благодаря ти много,Lisko ! :hug2:
П.П.Момичета,някоя друга книжка да предложите още?...
-
Всичко на Вадим Зеланд. Този автор дори не пише толкова за положителното мислене, а по-скоро обяснява как влияем върху онова, което ни се случва. И как да накараме мислите и нагласите ни да работят за нас - с практически ефект върху реалността. Ако щете - вярвайте, на мен много ми помогна!
-
Две книги, които са ми настолни. Не, че не губя вяра, но то май няма човек, който винаги да е ухилен :lol:
Силата на положителното мислене - Норман Винсънт Пийл
Можеш, ако мислиш, че можеш - Норман Винсънт Пийл
И двете кники са страхотни, горещо ви ги препоръчвам :)
-
Всичко на Вадим Зеланд.
Силата на положителното мислене - Норман Винсънт Пийл
Можеш, ако мислиш, че можеш - Норман Винсънт Пийл
Благодаря ви много,rozovelka и Saule_Nova ! :bighug:
-
Болката.... не се опитвам вече да я преодолявам, просто започвам да се нагаждам да свикна с нея... И както съм писала в писмото си, се чувствам уморена от всичко това, уморена и даже отегчена.
Вярата при мен отдавана изчеза някъде там по пътя измежду всички опити и прегледи...
Надеждата, тя все още се промъква в душата ми крадешком, но аз се опитвам да я изхвърля...не защото надеждата не е хубаво чувство, а защото тя не ми дава покой, а аз искам вече да се оттърся от това, да спра да мисля и да се чувствам жива и необсебена.
Има толкова много други радости в живота ми, на които искам да се отдам и да се чувствам щастлива.
Та за сега моята рецепта действа до някъде....
-
Момичета,току що прочетох,това и направо ми спря дъха от болка...В момента и аз се чувствам,като Осияна.Молбата ми е,ако знаете някои книги свързани със позививното мислене или на такава тематика,да ги споделите в темата.
Живот
Уморена съм...
Времето лети, годините се нижат.
Надежди, надежди, надежди...
Лекари с бели престилки, в които е скрита цялата ми вяра.
Безсънни нощи и сиви дни.
Молби към Бог, съдбата и късмета...
Напразно, уви!
Болка, която не спира дори за миг да боли...
Толкова много ли искам?!
Мъж, който до моето рамо, тихо се моли след всеки трансфер, които заспива прегърнал
надеждата за малко туптящо сърце.
Колко го обичам и това е целият ми свят!
Не усещам болка при всяка нова игла забита в мен,
усещам само трепета на ново начало. Начало на нова надежда за живот.
Живот, който така силно мечтая да дам.
Ден след ден, времето лети...
Лекари в бели престилки... къде ли е моята вяра?!
До кога?
Падам, ставам и пак се моля,
за малкото зрънце живот, които искам да дам, а не мога...
А аз обичам живота...
Искам да търся бебешки дрешки, да купувам детски играчки, да оцветявам с водни
бои... Вместо това чакам отговор за моя тест...
С трепет, с надежда, с вълнение.
Стискам палци и се моля... но НЕ! не този път... не ми е писано... може би другият
път... някога... но не сега...
Уморена съм...
Оsiana
Това е най-силното . Не искам да пиша повече в този форум. Ще си преживявам болката САМА.
-
Това е най-силното . Не искам да пиша повече в този форум. Ще си преживявам болката САМА.
НЕДЕЙ САМА!
Защо не искаш повече да пишеш в този форум???
:bighug:
Преди време и аз опитах сама. Но самотата ме убива...Дори бях сърдита и не посещавах форума,... макар че го правех анонимно... После се случи нещо. Пак опитах сама. Изправих глава, погледнах на нещата позитивно. После пак се случи нещо... И пак съм тук. Защото така споделям болката си и някак се чувствам по-добре!
Прегръщам те мила!
-
Ей, явно съм успяла да докосна сърцата ви.
Иффи, не бягай, сама е по-трудно. :D
-
Иффи, не се затваряй в себе си. Каквото и да се случи, колкото и да боли, когато споделиш с хора, които те разбират някак по-леко преминават кризите.
-
И на мен ми е мъчно,и мен ме боли...В началото си мълчах,не споделях,защото все ми казваха"Вие сте млади,нищо ви няма,има време..."После започнах да споделям,защото много ми тежеше,но вече даже и близките ми се наслушаха.Мъжът ми ,милият,не ми дава да плача-иска да съм силна,но взе и той да плаче с мен,когато поредната надежда си отиде...Сега отново не споделям,пазя болката в себе си,защото твърде много боли-не мога да го изкажа с думи.Миналия ноември,за една седмица разбрах,че всичките ми приятели чакат деца-7 на брой.Не можах да се зарадвам,даже се разплаквах.Едни мисли ми минаваха през главата,че чак аз се разочаровах от себе си.Помислих си ,че не е нормално да не се радваш за приятелите си.Питах се кога ще дойде и моят ред?Февруари направихме ин-витро и за кратко се зарадвах и аз.Направихме си "сметка без кръчмар" и изчислихме ,че нашата радост ще дойде през ноември.Но уви!
Сега децата на приятелите ми започнаха да се раждат:този месец две се родиха,юни ще дойде още едно,после юли и така.А аз се радвам,но как -през сълзи,сякаш се задушавам при всяка новина.Ако споделя с някой,ще си помисли,че не съм добре-как да не се радваш на ново бебе?!Тази вечер моя приятелка ми сподели с половин уста,че ще става леля.Честитих и ,а тя ми пожела скоро аз да стана майка...И аз, знаете ли,пак се разплаках!Вече не се чувствам пълноценна,а вие сте толкова прави,момичета,че има много други неща в живота,за които да се радваме...Но боли,твърде много боли и не знам кога ще спре....
-
...И аз, знаете ли,пак се разплаках!Вече не се чувствам пълноценна,а вие сте толкова прави,момичета,че има много други неща в живота,за които да се радваме...Но боли,твърде много боли и не знам кога ще спре....
Истината е, че ще спре да боли, когато то дойде Тини... Но си представи какво ще бъде то, може би златокосо като твоето слънце в аватара, с букли, с големи очи... представи си и го покани... Поне аз така правя когато ми е тъжно и това малко ме успокоява... Боли, но поне изправя глава и погледът в очите става някак по-... Може би Бог ни подбира най-прекрасните деца, най-обичаните, затова ни се налага да почакаме... Тини :bighug:
-
Благодара ти ,Оги!Да ,знам че ще спре да боли само,когато бебо се появи-здраво и красиво,ревящо с пълно гърло и инат като майка си :lol:Аз само по някога губя надежда,иначе силно вярвам в мечтата си и не се отказвам.Винаги имам план какво още да направя,за да се доближа до Него!
-
:bighug:
-
Немога да преодолея болката,още повече че имам едно дете и си мислех че с второ няма да имам никакви проблеми ,но естествено се оказва че не аз съм тази която решава.Вече почти година и половина не става , а и аз се изморявам вече от поредният отрицателен тест и колкото и да си казвам че все пак имам детенце-момичета повярвайте не ми е по лесно.Приятелката ми скоро забременя с второ и само повтаря"Хайде де давай по бързо за да си ги отгледаме заедно",но как да й обясниш че по-бързото не зависи от теб.Съжалявам за дългия пост и желая на всички по бързо да гушнат своята мечта. :)
-
Ех,Парси,все пак детенцето,което имаш ти е утеха!Гушни го и сигурно ще ти стане по-леко на душата :bighug: :bighug:
-
Ех,Парси,все пак детенцето,което имаш ти е утеха!Гушни го и сигурно ще ти стане по-леко на душата :bighug: :bighug:
:thankyousign:-и все пак си права
-
Радвай се на слънчевата детска усмивка и вярвай,че скоро ще родиш братче или сестриче на твоето малко съкровище!Успех,Парси preggo
-
Всичко на Вадим Зеланд. Този автор дори не пише толкова за положителното мислене, а по-скоро обяснява как влияем върху онова, което ни се случва. И как да накараме мислите и нагласите ни да работят за нас - с практически ефект върху реалността. Ако щете - вярвайте, на мен много ми помогна!
:D :cool:
Има в нета и един филм - The secret - който застъпва сериозно неговите идеи. Но е малко блудкав като форма.
Все пак е важна идеята. Дава положително мислене.. ;)
-
Как преодолявам болката?Ами да си призная точно тази болка засега не мога да я преодолея :?...ни с книги не става,ни с филми ,ни с излизания на кафе с приятелки :(, а само малко забравя когато работя и гледам да се нагърбя от работа...макар,че в главата ми има само едно и също....пари и време....двете неща без който моята мечта не може да стане реалност :?...но какво да се прави,такъв ми е бил късмета :?....макар,че няма да се примиря с това и съм си наумила да тръгна срещу съдбата :lol: ей,така на инат да видим какво ще стане.
ПП: и пак на инат няма да ходя по разни психолози :lol:
-
как ли?и аз гледам да съм на работа.В момента текат най-дългите дни в живота ми-след като в събота не видяха сердечна дейност на плода ми.Чакам и ме боли.И дори не зная какво чакам или нечакам.не искам да ходя при друг доктор,не мога да чуя същото още веднъж.Ами ако го потвърди?!И аз съм само една празна черупка...
Само седмица след положителния тест вече съм попарена.Душата ме Боли непрекънато.
-
О, мила, толкова съжалявам. Трябва да бъдеш силна, няма начин. И на мен ми се случи същото, точно на 31 декември срещу 1 януари т.г. Голям "подарък" беше. И още ми плаче душичката...
Но трябва да се борим до този момент, когато сърчицето под нашето затупти самостоятелно до нашето - защото вече прегръщаме нашето съкровище...
Кураж мила!
:bighug:
-
Даниски,дано не се потвърди тва, и дано не го чуеш никога повече.
-
Даниски,
стискам палци, всичко да е наред. :bighug:
Как преодолявам болката ли?
Май така и не успявах да я преодолея. Много хора са ме засягали, без да го правят съзнателно. Може би и аз така съм наранявала някои хора, без да допускам какво таят в душите си.
Веднъж виждам в една градинка моя връстница с двете и деца. Спрях се да я видя и да се порадвам на децата и. Не щеш ли тя започна с думите: "Хайде, какво чакаш? Това е нещото, което осмисля живота. Нямаш представа колко много осмислят живота ти децата. Те са нещо прекрасно, нищо че са така палави ...." и т.н.
Тръгнах си!... Не можах да и отговоря нищо... Бях и обидена, ядосана и не знам още как се чувствах. Та, по дяволите, аз отчаяно исках дете, но тя не беше злонамерена, просто нетактична и не си даваше сметка, че сипва сол в раната ми.
Аз отчаяно исках да си осмисля живота, но...
Друг път моя "загрижена" колежка ми предложи изключително елементарно решение на проблема: "Ами легни с някой друг и бебето ще стане. А мъжа ти няма да разбере и това е. Една моя съседка така направи преди време."
Ами то било невероятно просто, бе! У, пък аз да не се бях сетила!
Родната ми майка също не ме разбираше. След една година и споделих, че имаме проблем. А тя: "О, я не се занимавай с такива работи сега. Много ти е рано. На 26 си твърде млада. Аз теб съм те родила на 30! Я по-добре помисли за една магистратура вместо да мислиш сега за бебета!"
Е, да ама, аз исках да бъда майка, а не магистър по... Въпрос на приоритети.
Много ми е било мъчно, когато на работа идваха бременни колежки да ми донесат болничните си или пък една наскоро родила идваше с бебето си, да си вземе майчинските. Ама то и аз си бях един абсолютен мазохист. Радвах се на коремите им, на бебетата, а като си заминеха, се осамотявах и си поплаквах, защото аз нямах такъв корем, а отчаяно го исках.
Много често сънувах бебета ... все бутах някакви колички с бебе на сън.
Имах период, в който избягвах градинките с майки с колички, защото си мечтаех аз да съм една от тях с моята количка с бебе и ми ставаше много мъчно. След един неуспех, много дълго носех черни слънчеви очила, защото се случваше да си поплаквам по улиците, а очилата ме скриваха. Надявах се с тях по-малко хора да ме познаваха и да не ми задаваха въпроси...
Имах период, в който ходех при психолог. Това наистина ми помогна да преодолея болката, макар и за известно време само. Тя казваше: "Аз съм твоята патерица и ти ще се подпираш на мен, докато забременееш. Когато успееш, аз повече няма да съм ти нужна и ще ме хвърлиш. ...
Доставяй си удоволствия. Прави всичко това, което обичаш и най-вече това, което е забранено за бременните. Например, пийвай си по едно питие, ходи на сауна, на масаж, на фитнес,..."
Ами, аз алкохол по принцип не пия, но пък си реших да си купя цигари и да пропуша отново за известно време. Ще ме упрекнете и ще кажете, че е вредно, но пък аз пушех по малко и това си е, докато не видях положителния тест. Доставях си както удоволствия за тялото, така и за душата - ходех на театър, кино, опера и др.
Защото все се навивах, че когато успея и доведа чаканата и все още несъществуваща бременност до успешен финал, няма да имам време .
И така, болката я преодолях след положителния тест, но пък тогава дойде страхът. А за финалът да не говорим, беше малко с неочакван край.
Момичета, дано скоро преодолеета болката като мен! :bighug: :bighug: :bighug:
Успех на всички!
-
Аз не мога да преодолея болката. :( Работя като луда,занимавам се с какво ли не. Гледам постоянно да съм заета,за да не мисля. Пуша, пийвам си но малко защото не обичам алкохол,ходя по купони и какво ли още не. Но като си легна....... душата ми стене и плаче. Искам да чувам бебешкия плач на моето съкровище,да бодувам нощем защото моето бебче има колики и го боли коремчето, да обикалям по цял ден с количката и кучето в парка,да купувам бебешки дрешки, да се вълнувам за първите му стъпчици. ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ? Но не става. Спя си в тихата и празна спалня и тва е. :(
-
Болката отшумява с времето. Поне при мен беше така. И с всяка нова бременост се възраждаше нова надежда. И въпреки страха от нов неуспех болка вече нямаше. После пак болеше, появи се и страх дали ще можа да износя някога свое дете. Но и това отмина.
Не страхувайте от болката, тя ни прави по-силни! И ни подготвя за щастието. Под каквато и форма да дойде то.
-
Понякога си мисля, че мога да се справя с болката, но днес не е такъв ден. След поредните разбити надежди боли пак толкова силно. Не мога да свикна с нея, не мога да я преодолея. Трети ден поред правя тестове след второто ин витро с надеждата чертичките да се засилят, а те си остават все така бледи, дори се чудя дали не е фантазия. Направих и кръвен поне да се спре с това мъчително очакване и невидение - на 17 ден от трансфера ЧХГ - 2.61 а лабораторията дават стойности от 0.5 до 2.9 отрицателен резултат. Гледам си листа с цифрите и не откривам и капчица надежда в тях.
-
Аз не мога да преодолея болката. :( Работя като луда,занимавам се с какво ли не. Гледам постоянно да съм заета,за да не мисля. Пуша, пийвам си но малко защото не обичам алкохол,ходя по купони и какво ли още не. Но като си легна....... душата ми стене и плаче. Искам да чувам бебешкия плач на моето съкровище,да бодувам нощем защото моето бебче има колики и го боли коремчето, да обикалям по цял ден с количката и кучето в парка,да купувам бебешки дрешки, да се вълнувам за първите му стъпчици. ТОЛКОВА ЛИ МНОГО ИСКАМ? Но не става. Спя си в тихата и празна спалня и тва е. :(
Това все едно съм го писала аз. И аз всеки ден като минавам през парка се питам "толкова много ли искам". Не мога да преодолея болката. Просто се научих да живея с нея.
-
Иска ми се да има една универсална рецепта срещу болката, но уви няма. Всъщност има , да осъществиш мечтата си, да се огледаш в очичките на своята рожба. Но до този така бленуван момент така или иначе мнозина минават през болезнени години. Истината е,че болката ни прави по-силни, по-борбени, по-уверени дори, защото само един напълно уверен човек ще намери пътя по който може би трудно, но ще стигне мечтата си. Не губете вяра!
-
Иска ми се да има една универсална рецепта срещу болката, но уви няма. Всъщност има , да осъществиш мечтата си, да се огледаш в очичките на своята рожба. Но до този така бленуван момент така или иначе мнозина минават през болезнени години. Истината е,че болката ни прави по-силни, по-борбени, по-уверени дори, защото само един напълно уверен човек ще намери пътя по който може би трудно, но ще стигне мечтата си. Не губете вяра!
Може би не съм я загубила напълно - ВЯРАТА, но днес мисля, че и капчица от нея не е останала. Отново съм далеч от мечтата си. Сякаш по-далеч не съм била, защото колкото по-малко си направил, толкова повече имаш вяра и надежда, че ето скоро ще се случи, работим по въпроса. Но днес след окончателен нулев резултат ми се иска само да се скрия и да заплача, но и сълзи не излизат.Само боли. Вярно, ще опитам, но ще го направя повече заради съпруга ми, защото мен такъв страх ме обзема вече, че не зная ще мога ли да се справя още веднъж.
-
Теди,нали знаеш,че този период на отчаяние ще премине,няма начин да е друго сега-знам колко боли :(Но ти пожелавам съвсем скоро да се възстановиш и физически и емоционално и пак да набереш сили за борба!Борбата продължава до постигане на тъй желания резултат,друг път няма!А сега...знам,че те боли и нищо не може да те утеши,знам защото само преди 2 месеца бях отново в същото положение като теб.Успех ти желая :bighug:
-
Тини, благодаря за милите думи и разбирането. Просто малко в повече ми дойде неуспеха сега и спонтанния аборт през януари. Големи надежди възлагах на този опит. Ще опитам отново, то е ясно, защото желанието да гушнеш своето бебе е по-силно от болката. Щом намерих сили да се изправя миналия път и започна отново и сега ще се случи. За мен начина да се справя явно е да се подготвям за следващия път с още по-голям хъс и желание. Ровя се из темите, за да открия какво пропускаме като изследвания, за да търся причини за неуспеха и да съм по-сигурна в следващия опит.
-
Браво,Теди,радвам се,че си размислила :balk_5:На мен единственото нещо,което ми помогна е ,че много бързо си начертах примерен план за действие поне за 1 година напред:ако не това,то това,ако пък не ,то тогава....само това ме накара да усетя отново почва под краката си.Виждам ,че и за теб това е пътят.Нправи си изследванията,които смяташ да правиш,поговори пак с Конова,ако е нужно и се срешнете с генетик,ако не сте(не си спомням правили листе го).Аз сега ще си изчакам инсето и резултата от него и след това отивам при Конова,ако ще и кътните зъби да ми изследва :)Гушкам те и горе главата :balk_103: :balk_104:
-
Теди, Тини, :bighug: :bighug:
-
за болката....с времето притърпваш,(но болката неотшумява :()лично аз работех по 10 часа дневно 6 дена в седмица .....и така беше по-добре,за да нямам много време да премислям нещата.......мисля че това , и факта че имах план на действие,подкрепата на някои хора,на половинката ми помогнаха да продължа напред .....
-
Аз съм отчаян оптимист!Винаги и в най-лошото търся хубавото,но тази постоянна борба успява дори и мен да надвие :(
Всеки месец започва с надежда,един ден закъснение води до еуфория и напразни надежди,първия ден на менструацията е ад!
Не зная вие как излизате от тия състояния,но аз се гушвам до моя мечо,мисля си колко съм щастлива,че сме се намерили и че дори само той би ми бил достатъчен да бъда истински щастлива...
...и още докато си го мисля зная,че се самозалъгвам :(
-
аз също -нямам сили да споделям с приятели и познати -не мога да изтрая съжаленията и успокоенията.
Този месец искрено вярвах че е станало -всичко беше като по учебник уж -стимулация,фоликуметрия и :(днес мн рано ми дойде.Чаках събота да си направя тест и толкова пъти се стараех да не мился какъв ще е резултата и как бих реагирала на вариантите.
Стоях в тоалетната и нищо-дори не се разплаках- все едно ми бе празно-а сега :balk_145:
Чак милото като ме гушна ,каза че мн съжалява и знаеше колко съм разстроена и се опита да ме успокои ,усетих че и на него му е трудно и колко го боли.
А имам чуство че само бременни срещам -или аз само тях виждам ...
Работата -поглъща ме и така уж се старая да не мисля.
-
здравеите,мили момичета.днес пиша за първи път.отдавна исках да го направя, но все се отказвах.незнам от къде да започна.зад гърба си имам вече два неуспешни опита ин витро.болката е огромна, но няма как трябва да продължа защото това е начина по който мога да имам деца.сега си почивам .до август трябва да реша в коя клиника ще направим третия опит надявам се успешен.
-
http://www.vbox7.com/play:d6e0c6cc
-
Болката ли, ох, то само болка да беше... ами никак, няма как, седя си с нея - крия се, плача, опитвам се да преглътна буцата в гърлото - не става, много е голяма, по-голяма е от мен. Бог - да, всеки път го моля за прошка, явно имам някакъв непростим грях и го питам дали не може да ме накаже по някакъв друг равностоен начин - но явно не, пазарлъци с Господ не се правят. Работата - да, лицето ми е сухо от сълзите, но не и душата ми - вече не съм онзи жизнерадостен член на екипа, но все пак се справям добре. Вкъщи - там е единственото пристанище, където като акустирам, ми се случва да се усмихна наистина. Преди, дните на очакване действаха като балсам, но вече не - след всяко парене раната става по-дълбока. Миниатюрната надежда в тези дни е почти незабележима, безполезна е като опит с капка вода да угасиш пожар (банално, но вярно сравнение). Така ще е, зная, докато не прегърна детето си.
И като обобщение:
"Вървяхме, всичко беше ясно,
Светът неопетнено бял,
Небето синьо и прекрасно,
Но стигнахме до локва кал.
Огледахме се...
КАЛ и КАЛ!
Ни ти, ни аз пък бях разбрал,
че той Снегът се е топял"
-
:bighug:
Миличка,аз съм с теб,всички сме с теб,Господ е с нас!
Не губи надежда,моля те!Всички имаме дни в които ни идва да зарежем всичко,дни в които всичко е лишено от смисъл-но не е така.Ще паднем,може да се ударим,но ще станем,ще се поотупаме от прахта и с усмивка и надежда ще продължим напред :)
Това е живота миличка.Аз понякога също си мисля,че Бог ме е изоставил,но знаеш ли-не е така!Той бди над всички ни и това че мечтата ни мъничко се забавя,не означава че трябва да се откажем от нея!Все пак сме благословени с обични мъже до себе си,които ни подкрепят :D
Избърши сълзите и очаквай бебчето,защото то ще дойде :)
Зная че ще дойде при всички ни1
-
Здравейте,за пръв път пиша,но от доста време чета...
Болката... Имам близка,която опитва да забременее от близо 13 години.Винаги съм и съчувствала,но едва сега разбирам истински какво и е.
От 3 месеца правим опити за второ дете и това очакване и разбити надежди вече ме е изнервило до краен предел.
А цели 13 години ...!
Надявам се на всяка от нас да се случи щастливото събитие.
-
Смирено моля(не искам да се карам с никой) Лейдитони, да обмисляш постовете си. Поста ти може да бъде изтълкуван като гавра с всяка една от нас. Ако наистина си чела внимателно, едва ли щеше да напишеш подобно нещо. Аз лично поемам ангажимента повече да не допускам подобни неща, и ще трия занапред всяка подобна необмислена реплика!
-
По никакъв начин не съм искала да засегна,обидя или накарам когото и да е било да се почувства зле.
Ако въпреки всичко това се е получило искрено съжалявам и моля да бъда извинена.
Момичета,това което исках да кажа е,че човек най-добре осъзнава проблемите и болката на другите,когато ги изпита върху себе си.
Извинявам се отново и наистина съжалявам.
-
а мене също ми е много трудно, да се справя с болката. Болката от ЛИПСАТА... на ДЕТЕНЦЕ... :(
Но тя е съпроводена и с други болки (които сигурно много от вас познават, дори и да не са писали за тях). Например:
- болката от това, да се чувствам виновна (дори и да знам, че няма рационални причини, да мисля така..),
- болката от това, да съм различна,
- болката от това, че толкова обичам съпруга си, а не мога просто така да му родя детенце (той казва, че няма никакъв проблем с това и че ние ще си имаме дечица, независимо как... Но на мене ми е толкова мъчно!),
- болката от това, че не мога да споделя дори с майка си (тя смятя, че децата не са толкова важни - ?! 8O). И други наши познати (с деца, обаче), ни "успокояват" със същия довод... (Като цяло сред многото ни добри приятели, малко хора имат този проблем и така човек остава някак социално изолиран)
- болката от цъкането на биологичния часовник...
Четох за осиновените дечица. Тях също ги боляло от това, че са различни... (и си мислех за съпруга ми в една такава ситуация...)
Не съм се отчаяла, знам и съм оптимист, че има начин, да се справя с тези неща,... още не съм го намерила напълно, но работя по въпроса :wink: (дори с ваша помощ :))... Иначе съм доволна от живота си, занимавам се с това, което винаги съм искала и всичко останало... Но според мене този (емоционален) проблем не може да се реши, като се компенсира (завоалира)с други (да ги наречем) успехи...
Много ви прегръщам!
-
Много точен анализ на болката. За съжаление нещата не се променят и няма да се променят, докато не се сбъдне мечтата. А толкова много семейства живеят с тази болка и с надеждата, мечтата да не остане само мечта.
-
Много точен анализ на болката. За съжаление нещата не се променят и няма да се променят, докато не се сбъдне мечтата. А толкова много семейства живеят с тази болка и с надеждата, мечтата да не остане само мечта.
много то(но казано. :(
-
Тази болка няма преодоляване, има само притъпяване. :oops:
-
Аз не искам да повярвам, че е така :(
Все си мисля, че има начин, да преодолеем тази болка. Но не, като я притъпяваме. На мене ми писна, да се преструвам (дори доскоро пред себе си), че този проблем не ме определя. Иска ми се, да си го изживея, да го разнищя, да разбера, как мога да стана по-добра и по-силна... Как мога сама да си помогна, да съм пълноценна...
Защото ако един ден се стигне и до това, да осиновим, не искам децата ни да имат комплексирана майка (!!!)...
Аз често плача и ми е мъчно, но не искам да мрънкам. Някъде дълбоко в себе си знам, че дори това ще ми помогне, да преработя болката, да стана свободна, както преди...
Уфф, не знам... :(
-
Дано успееш. И аз искам да я преодолея, но за себе си зная кога ще се случи това. Вече 10 години живея с тази болка и веднъж на косъм бях мечтата ми да се сбъдне. Три месеца живях без нея и това бе най-щастливия миг от живота ми.
-
Болката се попритъпява като действам, като правя нещо по въпроса за сбъдване на мечтата ми. Като се боря активно и като си налагам да осъзнавам, че всяко действие е крачка към успеха това донякъде пречи на болката да ме завладее... Мисля, че така е правилно
-
Мдааа, болката...
Нося я дълбоко в себе си, проявява се в разлизни моменти и с различна сила, но неизменно присъства !
Незнам дали ще се справя, незнам дали някога ще я преодолея, може би когато вече шанса за дете напълно изчезне, може би с времето, може би въпреки времето.
Боря се - не съм спряла, но май вярата вече я няма...
Има болка, има дори и гняв, но няма вяра, някъде по пътя като че ли я позагубих.
-
Имайте вяра-без вяра нищо не става!Когато човек изгуби вяра,губи себе си...
Когато някой желае нещо достатъчно силно,ще принуди съдбата да отстъпи!
Съдбата не харесва слабите!
-
Болката от загубата !
Трябва да се изживее, няма как да се избегне, не е добре да се подтиска, сълзи, разговори, разходки.....всичко което чустваш, но винаги трябва да има и надежда; надежда за ново начало, а него вярвам, че Бог го дава, значи вяра и упование в Него, че ще го даде на подходящото време! И това винаги се случва!
-
Болката от загубата !
Трябва да се изживее, няма как да се избегне, не е добре да се подтиска, сълзи, разговори, разходки.....всичко което чустваш, но винаги трябва да има и надежда; надежда за ново начало, а него вярвам, че Бог го дава, значи вяра и упование в Него, че ще го даде на подходящото време! И това винаги се случва!
Това нещо правя вече 12 години и вярвайте няма такова нещо изживяване. през годините си намирах какво ли не, за да се отвличам, а вече нищо не ми е интересно. Нито раходки, нито почивки, нито плетки, нито гоблени, нищо ама нищо не може да ме раздее и подобри душевното състояние. Дори сила за вяра вече нямам.
-
Мили момичета, предварително се извинявам за дългия пост, но получих от приятел текст, на който мястото му е тук, според мен. Исках да споделя с вас по-скоро символиката на посланието, отколкото конкретното съдържание.
ПОЖЕЛАВАМ ТИ ДОСТАТЪЧНО!!!
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от kоето имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното
'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.
-
Оф,болката...от чакането всеки месец,болката..от празните надежди в очите на мъжа ми,болката..от това да тръгнеш по улицата и да гледаш всички хванали за ръка децата си,болката..от това да ходиш на рождените дни на децата на приятели и роднини и на всичкото отгоре трябва да се усмихваш и да се правиш на щастлив,а всъщност да искаш да крещиш!Тази болка никога няма да се притъпи,дори един ден (дай боже на всички)да прегърнем децата си,мисля,че никога няма да я забравим,тя вече е част от нас
-
Бубе, :balk_47:
-
Здравейте,момичета! Повече от година почти всеки ден посещавам форума и бих казала че ви чувствам много близки. Едва днес събрах смелост да се регистрирам и се радвам, че го направих.
Болката ли, не я преодолявам, просто не мога. А и не се и опитвам вече. Три години си съжителствам с нея, би трябвало да съм и свикнала, но не, не съм и едва ли някога ще успея.
-
Болката ли?винаги си е била в мене,вече и свикнах,с всеки изминал месец щом настъпи мц.тази бола ми идва на гости да ми напомни че времето лети,а ние все още нямаме радост в нашата къща,но пък идва и надеждата да ми дава сили за борба с болката
-
освен надеждата че следващия път ще стане друго няма
но болката си остава в интерес на истината
разочарованието е огромно всеки месец
-
- болката от това, че не мога да споделя дори с майка си (тя смятя, че децата не са толкова важни - ?! 8O).
Моята майка - също. Все ми ги говореше едни:
- Да съм имала други приоритети, да съм се реализирала професионално...
- Човек можело да е щастлив и без деца...
- Имало толкова семейства без деца и успявали да са щастливи, да си подредят живота, да градят кариера...
Дрън! Дрън! От къде пък знае, кой е щастлив и кой - не?!
На мен не ми се градеше кариера! Исках да съм майка! За нея щастието е в работата, а не в родителството.
Всъщност, майка ми никога не ме е разбирала! На скоро взех, че споделих с нея, че си поплаквам за изгубената близначка /пояснявям, че бях с двуплодна бременност, но едното бебе се роди мъртво/. Защо ли споделих?! За да срещна отново неразбирането и!
"Недей, мамо, недей, радвай и се на тази..." - каза мъдро майка ми, без дори да ме погледне в очите, а гледаше с умиление бебето ми.
......
Винаги ми се е изтъквала, как като била бременна с мен, работила до последно. И аз, за да се докажа пред нея, на всичко отгоре, тя ми е началник, работих в доста напреднала бременност. В най-големите преспи, с огромния корем ходех в НАП, в РУСО и в други институции. Мъжът ми ме критикуваше, а служителките в НАП се шегуваха, че ще родя в стаята им.
И това се оказа фатално!
Момичета, простете ми за отклонението, но Чандра ме провокира да споделя това. А и няма къде другаде да го споделя...
-
Миленче, :bighug:
-
Скъпа Миленче,
позната ситуация и те разбирам напълно...
и в тази връзка ще си позволя да се пошегувам с един цитат от майка ми :):
"Никой не избира родителите си."
...
Много съжелявам за бебенцето, сигурно много боли! :(
Целувчици за малката Михаела, желая и много здраве и слънчеви дни!
Пиша чак сега, защото известно време не влизах във форума - отпуск...)
Иначе по темата на рубриката искам да цитирам нещо, което много ми хареса
Болката се попритъпява като действам, като правя нещо по въпроса за сбъдване на мечтата ми. Като се боря активно и като си налагам да осъзнавам, че всяко действие е крачка към успеха това донякъде пречи на болката да ме завладее... Мисля, че така е правилно
Желая на всички момичета успехи,
повече радости и по-малко болка!
-
Osiana, Chandra,
благодаря ви.
-
Момичета,като автор на тази тема искам да споделя с вас,освен за болката и за страха който изпитвам!
Минаха 5 месеца от последния ми аборт.Открих причината(поне се надявам) за несполуките-увеличени тромбоцитно левкоцитни агрегати,които не позволяват на кръвта да циркулира правилно през плацентата.имам назначена терапия по време на сл бременност-аспирин,фраксипарин и имуновенин.
В петък имам час при Конова заедни други изследвания-об6т имунитет(бях 5 месеца на имунотерапия),и ще си пусна и PLA. Предполагам че друго лечение няма да ми изпише какъвто и да е резултата.Така...
В момента съм в Овулация и тайничко ми се иска да се възползвам,от друга страна незнам дали сега е подходящ момента,дали не трябва да изчакам повторните изследвания? Въпреки че при положителен тест пак трябва да си изследвам PLA.Много ме естрах! А ако сега имам късмет и чудото стане! ако сега ми е писано?! А каква е гаранцията че всичко ще е наред! Чувството е ужасно,да искаш нещо толкова силно и да не можеш да вземеш решение.Дайте ми съвет
-
Действай,мила,риска е голям,но може и да си заслужава,щом вече знаеш решението на проблема.Пък другото е в божиите ръце. :crossfingers: :crossfingers: :crossfingers:
-
Аз бих се изкушила. Може да звучи безотговорно, но обикновено съм на принципа: Дай шанс нещата да ти се случат.
-
Действай,мила,риска е голям,но може и да си заслужава,щом вече знаеш решението на проблема.Пък другото е в божиите ръце. :crossfingers: :crossfingers: :crossfingers:
И аз така мисля. Така или иначе, ще бъдеш на терапия през бременността.
-
Днес ходих на лекар,предстои ми О утре или вдругиден,имам два доминантни фоликула 14 и 16,и има вероятност за близнаци :D
Имам още малко време за размисъл.Но пък точно сега ще имам гости за 2 дни и как ще стане незнам?!
-
Действай Рая,те гостите и те ще спят по някое време.. Успех и с двата фоликула..Друго всичко се оправя..
-
Рая това е страхотна възможност успех :bighug: :bighug: :balk_47: yahoo_17
-
Рая, успех!
-
Рая,те гостите са си гости,ти действай,с малко по тихичък кекс :bed: :oops: и нещата ще се получат.Късмет :crossfingers:
-
Изкушихме се но само 2 пъти :P
Днес оставаме сами и ще се отдадем на креватни занимания.След малко ще си направя тест за О,че вчера пропуснах.
-
Теста ми за О отново е отрицателен 8O
Нещо не мога да си го обясня! А вече ми е 21-ви ден.Преди два дни имах фоликули,и вече трябваше да съм в О.Или е била вчера-незнам.Възможно ли е да има фоликули а да не настъпи Овулация?
-
Да,мила за съжеление е възможно,при мен е така всеки месец.Самите фоликули не се пукат и се превръщат в кистички.Дано при теб не е така,но поговори с лекаря си!
-
Не ми се случва за пръв път да не си засека О с тестове,така че да става каквото ще!С тетове,без тестове ако ми е писано ще стане тоя месец,ако не-здраве,ще продължим следващия.Но това би проточило месечния ми цикъл и кой знае сега кога ще ми дойде :( , докато и дойде следващата О...голямо чакане ше падне.
-
Вчера следобед си направих повторно тест и ми отчете втора черна-малко по бледа от контролната,предполагам че това е положителен резултат,а и имах силни болки в гърдите.естествено веднага се нахвърлих на мажа ми :wink:
Явно наистина има значение по кое време се прави теста.
-
Ами тогава мога само да ти кажа-повече :bed:,а след това да ни зарадваш с един ++ тест!
-
Сега очаквам развоя на събитията.И много се надявам да има :bfp1:
-
Браво Рая чак сега виждам ,че има възможност да се похвалиш :bfp:, е непременно пиши какво става ? :wink:
-
isev4e, това е стара информация-за миналия месец.След надеждите ми дойде с гръм и трясък.Тези дни имах о и отново се постарахме,така че все ще има още много нови надежди-надявам се този месец и резултати :wink:
-
Този път всичко ще е наред и ще се похвалиш! :wink:Непременно пиши как се развиват нещата и дано скоро приложиш терапията и да е успешна :DУспех Райче