www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Lisko в Март 31, 2008, 21:41:48 pm
-
Пускам тази тема, защото се оказва, че този проблем май е често срещан.
И за да не спамим другите теми както направихме :oops:
И въпреки, че от година не работя, а през последните 2 преди това не съм имала никакъв проблем с работодателя си, имам богат опит с криви хора.
-
Това е една от основните причини да кажа:"СТОП". В момента не мога да си позволя да напусна работата си, макар и нископлатена, тъй като почти цялата ми отива в една банка. Все си казвах, че ще остана още малко, само до като забременея, за да си ползвам после болнични и майчинство и така станаха години наред... Сега при поредната ми и последна процедура ми дадоха един месец болнични. Зам-шефката ми знаеше къде съм, какво правя и какво ми струва всичко това. Видимо ме подкрепяше, макар да казваше, че не ме разбира и че лично тя никога не би се подложила на това. И въпреки това почти денонощно ми звъняха на стационарния телефон, на GSM-а, наложи се да ходя няколко пъти на работа. В един от дните след трансфера, бях на работа, заобиколена от шефката и няколко кихащи и кашлящи колежки. Прибрах се колкото можах по-рано, но до вечерта бях с температура, кашлица и на легло. Не знам дали това имаше нещо общо с неуспеха ми, но съпругът ми не спира да ми го натяква. И мисля, че е прав, че след като ще изплащаме неуспешния си опит цяла година, трябваше да им тегля една м...а и да ме оставят на мира поне две седмици. Съжалявам, че не го направих и винаги ще се упреквам за това. Жалко, че няма да имам друг такъв шанс?! В понеделник тръгвам на работа и от сега са ми се заканили...
-
Този проблем го имах много редовно преди да сменя работата. Не, че сега съм много очарована от това, което работя, но имам цялото свободно време на света и нямам никакъв проблем с отсъствията. Затова и седя на тази работа в общи линии.
-
Аз със шефа си нямам проблем, обаче с колежкатаааааааа. Почва работата ни по нивите и по цял ден ще трябва да се тръскам в една Лада Нива. Звани- кога ще се връщам на работа. Ама като станело бебето да съм се връщала. Тя да си пази кръста а аз да се тръскам по пътищата, ама хич не е познала. Постоянно ме пита бременна ли съм, чак ми става гадно, все едно не иска да съм. Аз и без това се притеснявам.
-
На мен ми правят проблем за 5 дена болнични , представете си за повече?! 8O
Отпуск може да се излиза , когато шефката реши , не когато ти трябва. Налага ми се да отсъствам по 1 ден за фоликуметрия , преглед или нещо друго например и после е сърдита седмици.Дори , когато забременях и се разбра, че има проблем и тр. да изляза болничен, аз я уведомих за причината , а тя каза , че тия неща се правят на лято. Представяте ли си да "планираш миссед за на лято"! Ама сигурно и аз съм си виновна , защото и казах " направих миссед".Нямам търпение да изляза по майчинство , а иначе много искам да напусна, за да имам повече време за док , но все си казвам , че ще изтрая още малко.
-
Много е труден баланса , между процедурите и работата.
От една страна ни трябват пари , много повече от останалите , за да живеем и да си плащаме задълженията.
От друга , на никой не му е приятно периодично да не си на работа.
Дори и да се окаже , че работодателя ,проявява разбиране , то няма да трае вечно.
За него е важно да си изпълняваш ангажиментите , а за това е нужно присъствие.
Според мен и двете страни са прави.
Друг е въпроса , ако някой може да си позволи да не работи .
Останалите , ще трябва да играем на въже.
Няма как!
-
Много е труден баланса , между процедурите и работата.
От една страна ни трябват пари , много повече от останалите , за да живеем и да си плащаме задълженията.
От друга , на никой не му е приятно периодично да не си на работа.
Дори и да се окаже , че работодателя ,проявява разбиране , то няма да трае вечно.
За него е важно да си изпълняваш ангажиментите , а за това е нужно присъствие.
Според мен и двете страни са прави.
Друг е въпроса , ако някой може да си позволи да не работи .
Останалите , ще трябва да играем на въже.
Няма как!
много верен пост. напълно подкрепям, но за съжаление много хора сме поставени в тази позиция. надявам се хората да проявяват повече разбиране за в бъдеще и поне в това отношение да нямаме проблеми.живота продължава и трябва да се борим до щастливия край.
-
За първата си лапароскопия ми дадоха 20 дни болничен. Последната седмица се върнах на работа нищо че се водех болничен, защото една друга колежка се беше разболяла и бяха на зор в работата. Няколко месеца по-късно тя се изпусна че тогава били на село през уйкенда, а там строяли къща. Имали много работа и се била изморила, та затова си взела болничен , за да си почине 8O Без ни най малко да и пука че и друг е болничен и то не за да си почива. Според мен е въпрос на съвест. На някой не им пука какво ще кажат шефа им и колегите им. А други като мен хващат такси за да не закъснеят 5 минути за работа. Ходя на работа когато имам грип, когато не съм спала цяла нощ и представете си даже и когато ми е обилен мензиса(има и такива, които не ходят). И затова когато съм на процедура ще отсъствам!!!
-
Момичета чета и ми се плаче.Как може такова нещо.Аз в това отношение нямам никакъв проблем.Шефовете ми са супер разбрани.Когато ми се налага да пътувам до клиниката дори ми предлагат транспорт до там.Работата ми е нископлатена,но и ядове нямам.разбират ме и изживяват с мен всяко разочарование от поредния неуспех.Нека ми са живи и здрави,много ги обичам!
-
Аз вече писах по тази тема на друго място, та част от спама там се дължи на :oops:мен
Днес обаче една новина ме свари неподготвена и това отново разпали тревогата ми.
Моята фирма е много богата, печели добре и прави дарения на дома във Виница, което е похвално, но това е и нещо, което ме вбесява-правят се показни акции, а собствените и служители биват третирани като прост придадтък към компютъра. Големи суперлативи, големи претенции, а сега само защото не съм готова да се жертвам за тяхната кауза, съм оставена буквално да съществувам, а не да живея със заплатата, която не е съобразена с променените условия в страната.
Та новината, която ме изненада е, че съм бременна с близнаци :dance2:
За мое съжаление и за изненада на всички мои близки хора, аз нямах сили да се зарадвам от сърце....защото се замислих как ще се справим. Дай Боже да сме живи и здрави и ние и бебетата, а дано имаме късмета да се справим по възможно най-добрия начин.
-
УАУУУУУУ, Мила Faith_hope , това е страхотна новина:)))))))))))))И да си я споделила аз съм пропуснала:))))
Наслади се на мига си и на радоста си и вярвай, че нещата ще се подредят.Най-важното сте ти и бебетата да сте спокойни:)
Пожелавам ти нещата да се подредят, но щади себе си защото не си заслужава, нито за малко нито за много пари да рискуваш здравето си.
Успех и всичко да е ок:)
-
ЧЕСТИТО
И не се тревожи! Пази себе си и малките душички които носиш. Щом сте живи и здрави и се обичате ще се справите!
-
Faith_hope ЧЕСТИТО миличка,лека бремнност!!не се ядосвай,все ще се справите,важното е да си спокойна и да сте живи и здрави..другото полека се нарежда.. :D
да се изкажа и аз по темата с работодателите :wink: -на първата ми работа точно като някои от вас си виках ще издържа още малко,докато забременея,за да изляза болнични и да ползвам майчинство..не се получи;на втората ходенето по лекари започна да отнема още повече от времето ни ,а сутрин отсъствия не се приемаха...интересно как да си планувам часовете при лекаря да не са сутрин,като се дават часове за седмици напред..ако има изследвания в работата също е недопустимо да те няма-е,как да ходя на работа и едновременно да правя процедури..да не говорим,че цялото това разкъсване между работните ти задължения/бързаш да се върнеш на работа..или да излезеш по-бързо,за да не закъснееш за док../и ходенето по изследвания оказва огромно влияние на и без това стресираните ни душички..затова ние с мъжът ми седнахме ,поговорихме и решихме да напусна работа..е,няма да ни е лесно..ще помагат и родителите надявам се..,но за себе си реших,че е по-добре щом ще се подлагам на толкова скъпо струващи процедури,които отнемат много от времето ти освен това,трябва максимално да намаля стреса и докато забременея да си остана вкъщи!!ДАНО не съм сгрешила и се справим и по-бързо стане бебо разбира се! :)
п.п. а такива работодатели като на fatalwoman заслужават да им се връща тъпкано всичко,което ние преживяваме,защото не прояват разбиране към болката на хората..това,което е казала шефката ти fatalwoman е направо жестоко :x !!!
-
Сърдечно благодаря за подкрепата и пожеланията, момичета!
Аз май се уплаших от двойната количка и всичко друго по две :bori_011: :bori_012: :lol:
Щом другите се справят, и ние ще се справим.
То дойде ред да си пожелаваме и по-човечни работодатели, институции, държава... Сложна работа...А някои го постигат ylinfant без усилия.
Любопитка, ако наистина ще можете да се справите, това май е най-приемливият вариант. Наистина спокойствието си казва тежката дума при бебеправенето. Успех! Имай предвид, че нашата мечта беше да си имаме близнаци, та Бог изпълнява желанията на нашите сърца :lol: Дори и да е малко неочаквано.
-
Та новината, която ме изненада е, че съм бременна с близнаци :dance2:
За мое съжаление и за изненада на всички мои близки хора, аз нямах сили да се зарадвам от сърце....защото се замислих как ще се справим. Дай Боже да сме живи и здрави и ние и бебетата, а дано имаме късмета да се справим по възможно най-добрия начин.
Да ти имам проблемите, както се казва в такива случаи! :lol: Мила Faith_hope, това е прекрасна новина! Дано да сте живи и здрави, а всичко останало ще се нареди някак! :wink: И много жалко, че сме се родили в такава страна, в която дори не можем да се зарадваме от сърце... :(
-
Момичета, чета и много се ядосвам. :x 5 години работих в България за една фирма и дори и за миг не съм си представила да казвам някаква истина. Отпуската се взимаше, когато шефът преценеше. Дори караше колежката ми да си взима почивни дни в края на годината (когато на нея не й трябваха и тя се чудеше какво да прави по цял ден вкъщи), за да не се прехвърлят в следващата. Трябваше човек да скалъпи добре някоя лъжа, за да сметнат причината за отпуската за уважителна (изключвам две седмици през август, когато трябваше всички да излезем в отпуска като по команда). Да не казвам, че да си дойде от чужбина най-добрата ти приятелка, която не си виждала 10 г., съвсем не беше такава. :bonk: Сега добре, че поне такъв проблем нямам.
Faith_hope, страхотна новина! :ballons: Знам, че се притесняваш, но ще се справите. Сега почивай и бъди спокойна!
-
Да се запиша и аз... Моите много ме обиаха ,докато не съобщих че съм сгодена... :) Направо ги ударих в земята...:)Те на момента разбраха че вече слагам край на 16 часовия работен ден по желание...Прецениха много правилно и това че ще дойде момента с децата... А сега ,когато след две години още нямам деца ,се усетиха и че насам натам ще започна да ходя...Сега аз съм наистина последна дупка на кавала..Никой не помни колко съм "съобразителна" и "умничка"
Минават през мен и се чудят как да ме изгонят...От една страна не искат ,защото може би им е останала човечност,а от друга се чудят с какво да ме накарат аз да си тръгна... Не съм 100% сигурна ,но съдя по това че вече имам 6 бременни колежки и те казват че не ги искат повече...това направо ме шокира...Аз и колежката им обясняваме че така не може и че са длъжни да ги върнат на работа ,но единия шеф казва ,че не го интересува и че не ги иска повече...Аз аз какво да кажа?!Ако ме изхвърлят и ако забременея после с малко дете още по- трудно ще си намеря работа... Много ни е скапана държавата..
-
...Аз и колежката им обясняваме че така не може и че са длъжни да ги върнат на работа ,но единия шеф казва ,че не го интересува и че не ги иска повече...Аз аз какво да кажа?!Ако ме изхвърлят и ако забременея после с малко дете още по- трудно ще си намеря работа... Много ни е скапана държавата..
Люба миличка,твоите шефове са просто смотаняци../не че при мен нямаше такива../НЯМАТ право да изгонят бременни!!закона ги пази..,забременяваш и излизаш болнични веднага..такива шефове незаслужават да седиш и минута бременна и да им работиш :x
а на твоите колежки кажи,да не се тревожат..,когато си си на постоянен договор няма как да не те вземат като се върнеш от майчинството...друг е въпроса,че могат да те тормозят психически..да те товарят с повече работа,за да те накарат сама да си тръгнеш.. :(
но дори да стане така/което аз немисля,че ще са чак такива егоисти../ пак ще се справите с Бойко :),вярвам в това!!!важното е да си имате бебче и да стане по-бързо,за да не се измъчваш...а другото винаги ще се нареди :wink:,ще помагат баби и дядовци..важното е семейството да е пълно,цяло и здраво!!всичко друго е поправимо..
много :bighug: на всички...и ако са ви много гадни работодателите..знам ли..мълчете си,но се оглеждайте за друга работа и..щом изникне подходяща-теглете им една... :wink:,ама в някакъв натоварен период за тях,та да им е по-вътрешно!!
-
Люба, Любопитка е съвсем права. Не сано бременни, но и майки с деца до три години не могат да бутат. Аз съм с подобна 'епикриза' и независимо, че излязох в болнични, още преди да забременея се регистрирах в jobs.bg. Сега няма да мога да се възползвам от офертите, които получавам, но поне ще ме държи информирана и адекватна за пазара на труда.
Ние, нашето семейство, достойнството ни са много по-ценни от тънките сметки на хора, които не се замислят, че един ден и до тяхната глава може да дойде, а за думата емпатия не са и чували.
-
Момичета , не търсете съчувствие на работното си място. Излишно е и излишно се разстройвате.
Виждате в какви условия сме - див капитализъм.
Всеки си прави сметка доколко му е изгодно да задържи или премахне един или друг служител.
От това му зависи бизнеса , доходите и бъдещето.
Не сме развита държава , нито в социалната сфера , нито в здравеопазване , нито в трудовото право , и ...да не изброявам по нататък.
Търсете безболезнен път и начин да се справяте , но не си мислете ,че човещината я има там където си вадим хляба.
Там има само взаимна изгода.
За мен , пазара на труда е джунгла , без правила . Всеки се оправя както може.
А за ролятя на държавата .... не ми се говори.
-
И на мен ми е писнало да се извинявам когато трябва да изляза по-рано, за да отида на лекар, или да започна работния ден по-късно когато имам преглед сутринта. Не ползвам обедни почивки, за да компенсирам за часовете, в които ме няма, и като сметна часовете в които съм на бюрото си, те са повече отколкото ми е регламентираното работно време, но въпреки това съм черната овца заради честите си отсъствия. И като се замисля колко е маловажно това в сравнение с толкова по-важната кауза, заради която го правя, се чудя защо хабя толкова много нерви...
-
здравейте,момичета! :D
тази темичка ми беше до болка позната!
и аз като Faith_hope,работих в една малка/120служителя/,но просперираща фирма,занимаваща се с дарения и пр.,но...за самите служители нямаше такива екстри!
странното беше,че на собственика сестра му също беше с проблеми и отгоре на всичко си бяхме дружки!докато беше жива милата ме подкрепяше и той уж проявяваше съчувствие и разбиране! :wink:
на първато лапаро след като се върнах от софия,постоях 3дни вкъщи и отидох на работа,за да не се товарят колегите имало много работа-глупости!
пародията в случая:за тази 1 седмица почивка ми пусна отпуската/имахме право на 1седмица отпуска през годината и то с условието да е от октомври до февруари/
работех в търговска фирма и периода от март до октомври е най-силния!
понеже имах работа със счетоводителя знаех за какво става въпрос-болничните /20дни/се потулиха и не ми бяха изплатени и представете си ставаше въпрос за 80лв тогава :balk_153: дарения и присвояване-никак не се връзва!
после се налагаше да излизам за разни изследвания,преглед и т.н нищо по-сериозно-всеки път ми се задаваха въпроси къде съм била,защо така внезапно,защо никого не съм предупредила - а аз винаги съм предупреждавала колегите/офиса се състоеше от:мен,брат ми,сестра му и още две колежка-големите колеги :D/ 8O 8O 8O палячо!!!!
търсеше ми кусури и най-накрая успя да сплете интригата във фирмата и се наложи да напусна,но...сега съм най-щастливия,радостен и спокоен човек!
вече 3год не работя и сме на една заплата,но...се справяме и имам цялото време за себе си!
представям си какви проблеми щях да имам ако трябваше да започна инвитро!изтръпвам като се замисля!
така,че...те винаги ще са недоволни и няма да ги променим с нашите проблеми и тревоги,за тях е важно фирмата да върви!
Efirche много си права!
-
До едно време успявах да съчетавам работата с процедурите. На предната си работа ходех доста съвестно и се стараех да липсвам минимално.Работното време и осигуровките бяха реални. Така се случи, че закриха фирмата и трябваше да си търся нова работа. Само, че като знаех че ще ми се налага да отсъствам незнайно колко често, как да търся хубава работа. Копромисното решение което взех - започнах почасова работа, която ми позволява спокойно да ходи по лекари и процедури. Естествено, парите са по-малко и нямам осигуровки, но какво да се прави.. идеален вариант няма.. :?
Наясно съм с масовото отношението на работодателите.. сякаш е недостатъчен стреса през, който преминаваме ами като се добавят проблеми на работа става съвсем смотано..
-
Когато започнах да ходя по лекари, нямах работа. Бяхме се преместили в нов град и работех сезонно на морето. Но започнах да си търся работа и ходех на не особено превлекателни интервюта. Точна с тази цел, да не ми пука за работата и да мога да си ходя на лекар. Най-голямата ми тръпка тогава беше, че на едно интервю се бяхме явили около 30 човека за едно място 8O. Избраха мен. Бях откровенна с новите си шефове. Казах им, че ще се налага да излизам често отпуски. Нямаха нищо против, е то аз излизах неплатена отпуска за лапароскопия, операция на аденом на хипофизата. Бях се примирила, че кариера преди бебето няма да се прави. Но времето минаваше, аз още си работех в копирния център(копирах лекции като луда на студентите). Неочаквано дойде предложение за работа, нова фирма, сега набираща скорост. С големи шансове за развитие. Започнах, но си имах едно на ум. Работех си и след няколко месеца дойде първото повишение. Приех го. После ново, и пак ново. Продължих да си ходя на лекар. Дори за втората ми лапароскопия, трябваше за една минута да взема решение, дали мога след два дни да съм в болница. Но имам прекрасни колеги и шефове. Без да се налага да обяснявам, си отидох в болница и всичко беше наред. Преди няколко месеца, шефа ми ме изненада, много сериозно. На много малко хора от фирмата съм казала за ходенето по лекари. От някъде е разбрал за проблемите ми и ми беше малко обиден, че не съм споделила. Веднага предложи помощ, за лекари, клиники, дори и финансова. Е не вярвах, че ми се случва. Човек не може да има такъв късмет. Да работи нещо, което обожава и шефовете да са на твоя страна. Чувствам се спокойна, гледам да си взимам отпуска, когато се налага да ходя на лекар. Но най-важното е, че не са налага да лъжа къде ходя и не се чувствам неудобно.
Моята история показва, че са останали добри хора. Пожелавам такива колеги и шефове на всяка една от вас.
-
Дай, Боже всекиму такива работодатели! Чак не мога да повярвам, Ники! Това, което споделяш е повече от чудесно, на фона на всички останали и собствения ми опит.
-
И аз така - просто не ми се вярва! Явно все пак някъде има и добри шефове, но де да имам този късмет да ги срещна!... А, де да имах този късмет, да не ми се налага да отсъствам от работа по такава причина...