www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: NOWILKA в Март 12, 2008, 14:19:48 pm
-
Писна ми от тъпите подмятания на роднини и приятели. Кво сме чакали, кога ще раждам? УЖАС. :balk_144: Глупавата рода на мъжа-прости селяндури ме тормозят нон стоп. С повод без повод- пожелаваме ти най-накрая да имаш бебе. Мъа ми и той- "ДАНО МАРТ МЕСЕЦ МИ ДОНЕСЕ НАЙ-ГОЛЕМИЯ ПОДАРЪК-ДА СИ ИМАМЕ БЕБЕ". Е , никой не ме пита -"АБЕ,МОМИЧЕ, КАК СЕ ЧУВСТВАШ? НЕ ТЕ ЛИ ДРАЗНИМ С ТИЯ ПИТАНИЯ ЗА ДЕТЕ?" Зълва ми и тя-"Айде раждай, че ми се гледа дете". АМИ ДА СИ РОДИ КАТО Й СЕ ГЛЕДА. :constipated: :constipated: :constipated: :constipated:
КАТО ПРИЯТЕЛИТЕ НА МЪЖА МИ- "АЙДЕ БЕ, КАКВО ЧАКАТЕ-ЩЕ ВИ МИНЕ ВРЕМЕТО"
ДА НЕ СЪМ СТОКА СЪС СРОК НА ГОДНОСТ.
-
Нищо ново под слънцето за съжаление :(
Има тактични, но има и нетактични хора, за съжаление. Точно преди дни и аз се оплаквах, как една кокошка ми обясняваше колко било хубаво да имаш момиченце, как било хубаво когато те прегръща, как сладко и викала мамо и седи и ми се хили насреща и разбира се накрая разговора завършва с пожелание и аз скоро да имам свое. Добре де, веднъж да ми се каже – бива, ама от там нататък всяка дума на тази тема е рана в сърцето ми :( И това точно преди 8-ми март, точно преди поредното месечно разочарование :(
Не знам има ли смисъл на такива хора да им обясняваме и разясняваме как се чувстваме - май няма.
А в работата, къде на майтап, къде насериозно казаха, че за тази година имало достатъчно бременни, нищо че бил вече моя ред – аз какво позволение ли трябва да имам за да забременея.
Такива сцени има всяка от нас, искренно се надявам обаче да стават все по-малко и по-малко.
-
Ох, че познати истории :lol:
Ти не се ядосвай сега за хорската нетактичност.
Не можем да им затворим устите...пък и простотията не ходи по гората.
Общо взето животът е такова нещо..
Докато сте гаджета..."Хайде вие за кога чакате...женете се"..,
След това идва репликата.."Ама, за дете не мислите ли вече...те годините минават"
Когато пораснат децата..."Не са ли ви направили баба и дядо още"...и.т.н.
Хората все нещо питат ,все искат да знаят...този свят не е от вчера.
Направи нещо хубаво за себе си , усмихни се и главата горе :)!
-
Като имам предвид как всеки месец изживявам драмата да ми дойде МЦ, представям си какво ще е ако има и някой да ми говори така!
Поне в това отношение не мога да се оплача от досадни роднини, приятели и колеги.
Споделям с майка ми и свекърва ми това, което смятам че е нужно и достатъчно да знаят по въпроса с нашата работа по правенето на бебе(повече от това, което аз кажа-не питат).Споделям го и с няколко приятелки, така пък ми поолеква(две са минали по моя път, дават ми съвети).
За почти 2 години (благодарна съм) никой не ми е поставял въпроса "КОГА?" директно (сама с "трагедията" по това, че не става съм си достатъчна).
-
Новилка, и моята зълва така пита6е и взе 4е роди, Сега си имам племенник. С нея споделих само веднъж 4е теста е отрицателен, не мога да ти опи6а как се 4увствах когато разбрах 4е е разказала за въпросните ни проблеми с батко й на мъжа си, та и на майка му на мъжа й и сега ме гледат като прокажена и едва ли не не смеят да кажат ни6то да не сбъркат и да ме обидят. Това е, Юли4ка е права - хорската простотия я няма в гората. Аз съм лесни4ей по професия и вярвай ми няма я там.
Поеми дъх и се усмихни, ти 6те бъде6 майка. А коментарите ги отмини, може и да им затвори6 устите, например на зълва ти. :bighug: :bighug: :bighug:
-
... хорската простотия я няма в гората. Аз съм лесни4ей по професия и вярвай ми няма я там.
:good_post: :good_post: :good_post:
-
Съвети и напътствия - това е отговорът.
-
Всички сме имали по някой такъв познат или роднина. Аз се оттървавах като има казвах:"Малка съм още, по-възрастните родители имат по-умни деца и аз чакам да порасна :wink:" или "Близнаци се правят по-дълго време" и млъкват. не смееха повече да питат. Така че измисли си някакъв отговор и не им обръщай много внимание.
-
Не знам що за хора са се навъдили.Не знам как можеш да си толкова прост,нетактичен и ...жесток.Може би много от хората коментират от нетактичност,но понякога я има и жестокостта.Свекърва ми такива ми ги е наговаряла,като че жар е посипвала върху раната ми...Но тя няма да се промени,трябва аз да се променя.В една от старите теми прочетох това:"А относно лошите думи....да , те болят само ако допуснем да се промъкнат в душата и докоснат сърцето ни...недопускай това да стане."На мен тези думи ми помогнаха много.
-
докато не кажете на хората какво чакате няма да спрат да ви питат. за добро или лошо тва е положението.
някои го правят от съвсем искрени добри чувства, някои не предполагат че би могло да има проблем и ги гони нездраво любопитство, някои го правят с искрена злоба и желание да наранят, а някои просто искат да помогнат. много рядко обаче някой се усеща и спира да пита без да е получил отговор, така че за мен това е единственото решение - отговорете им за да спрат да питат
-
Аз се научих да се спасявам от подобни въпроси с директен отговор: "Не чакаме, ама не става." Тогава хората гледат като попарени, млъкват и после никога вече не питат отново.
-
И аз отдавна съм се научила да отговарям така и да ви кажа никой с нездраво любопитство не може да ме нарани,напротив става ми добре като им видя изтръпналите физийономии от неочаквания за тях отговор!
-
Аз се научих да се спасявам от подобни въпроси с директен отговор: "Не чакаме, ама не става." Тогава хората гледат като попарени, млъкват и после никога вече не питат отново.
дааа,ама зависи от хората..има такива дето пак продължават да питат,че повече и от преди-ми защо не става..от колко време пробвате.. ходили ли сте на лекар..! и се започват съветите-чух за един страхотен лекар.. :x :x :x
има хора дето и да им кажеш "спри да ме питаш,няма да ти отговоря не е твоя работа.." пак ще намерят какво да ти кажат,ще се направят на обидени "горките",че си ги отрязал...и пак ще питат,даже ще почнат и да си измислят, да разказват това,онова..защото като не им казваш любопитството им придобива неочаквани размери,та и въображението им се вклюва за капак!!!
-
За съжаление няма рецепта за избягването на такива хора.
Аз лично директно казвам "еми не става и затова ин-витро".Едните замълчават с отворена уста, които са по-интелигентни де, а тези които не са и започват с въпросите ги отрязвам с фразата "има интернет чети и ще разбереш повече".Да имала съм случаи на простаци, които като чуят ин-витро и започват "ми те се раждат с увреждания" и редица такива простотии. На такива обикновено отговарям "то и аз и ти сме с увреждания ама на на този свят сме, пък ти и деца си родила". Е след тази фраза повече директни въпроси към мен няма. :D
-
Да се опла4а и аз сега. преди малко ми бяха на гости, зълва ми и зет ми. говорихме си 4е сега като направим ремонта 6те има детски къ за племенника, за6тото много му се радваме, а зет ми "ти за кое бебе говори6, за ва6ето?айде направихте ли го" и се смее хитри4ко8O 8Oстана ми гадно, но му казах 4е аз като забременея първо на него 6те се обадя. гадно ми е, за6тото т не могат да разберат 4е когато двама ду6и имат проблем или мъл4и6 или ги подкрепя6. аз дето ви давах кураж днес се скапах :(но поне като споделих с вас ми олекна манлко и знам 4е някой ме разбира. :bighug:
-
Всеки от нас се е сблъскал за жалост с човешката злоба по един или друг начин.Аз със зълва си отдавна се"разведох"точно поради тази причина.Постоянно тормозеше брат си че не е щастлив с мен след като нямаме детенце.Не успя да спечели,падна зад борда.Иначе на въпроса какво чакаме,винаги съм отговаряла,че не иска да стане.Аз данък обществено мнение не плащам,всеки има право да говори каквото си иска,но е вярно,че понякога една дума може да те рани жестоко.
-
докато не кажете на хората какво чакате няма да спрат да ви питат.
Съгласна съм.Аз за себе си съм избрала да не крия.Нямам от какво да се срамувам.Всички мои познати знаят и никой не ме подпитва какво чакаме.Има разбиране, проявяват такт.
Не казвам, че това е правилния начин, просто на мен ми е по-леко така.
Всеки за себе си избира как ще постъпи.
-
зависи от хората-аз не бих могла да споделя на всеки ,подмятащ "какво чакате" ,за проблемите :(
споделила съм с тези ,които чуствам ,че ще ме подкрепят и знам ,че ще ме разберат
Иначе има много хора ,които чуствам че биха злословили и коментирали ехидно ...за това и казвам ,че има време.
Това което мога да кажа е,че ние от години сме заедно-чакахме да се поустроим ,да се реализираме-позната ви картина...
доскоро не бяхме опитвали за бебе-и на подмятанията отвръщах с искрен смях,че има време за всичко.Тогава въобще не ми пукаше ,а сега ми става гадно .Така че болката си я създаваме сами в съзнанието и наистина не трябва да им обръщаме внимание.Имало е пъти, когато искам да кресна :"а като питаш ,не ти ли минава през ум ,че може да не зависи от мен",но се въздържам-така само бих наранила повече себе си.
Иначе не се притеснявам да говоря за проблемите ,но с възпитани и интелигентни хора
А навярно и много от хората просто така се изказват ,без да осъзнават дали не ни нараняват...
-
Хората сме невероятни.да се засрамиш като Човек от поведението на някои индивиди.Аз имам вече дете-на 15 години.И понеже ми е 2-ри брак,дори мене-родилата -ми каза една шматка "Айде,роди,ма,какво ще ти натегне едно бебе!",щото искала да купува бебешки дрешки за подарък! 8O
А нейното бебе е в БГ при майка и половин година и не я познава.И смята да го държи там докато навършело 3 години...щото в САЩ е трудно да се гледа дете... :(
А друга една, ни в клин,ни в ръкав ми изтърси-" И какво сега,не става ли второто?"
Баси...
Казах им и на двете,че ние не пробваме още.Засега си мълчат.
-
Мили момичета въоръжете се с търпение и по възможност избягвайте хора, които съзбателно ви нараняват. И аз съм се сблъскала с подобни "доброжелатели", включително и в семейството ми. Свекърва ми е много добра жена, живеем заедно, разбира ме се, отлично знае защо не можех да забременея, но е малко нетърпелива и все кроеше планове за бъдещите й внуци. По всякакъв повод казваше от рода на " като се родят децата, това ще стане, прави сега каквото искаш, защото като се родят децата..." и т.н. Аз вътрешно се ядосвах много, но все не смеех да кажа нещо. Един ден просто ми писна, извиках я в нашата стая и съвсем спокойно и обясних, че всяко нейно подмятане от този род ме травмира и непрекъснато бърка в раната ми. Твърдо заявих че не искам в мое присъствие да чувам подобни думи. Тя беше изненадана, но прояви разбиране и наистина от там насетне се постара да не ме "тормози" по този начин. А на другите любопитни директно казвах, че и на мен много ми се иска да забременеея, но не се получава. Не съм крила и не съм се чувствала по-ниска класа човек, заради този ми проблем. Дори започнах да иронизирам себе си по този повод и това им затваряше устата, а аз се чувствах добре. С годините всичките ни познати и роднини знаеха, че да имаме проблеми с потомството, но и че правим всичко, което зависи от нас. Така след 6,5 г. първичен стерилитет забременях и повярвайте ми всички се радваха заради нас. Успех мили и вярвайте, че бог ще чуе молбите ви и смело напред. Стерилитета е заболяване като всички останали - нужно е време и средства за да се лекува, но всичко това си струва повярвайте ми.
-
Здравейте момичета! Нека и аз да кажа какво мисля по въпроса. Наистина има много малоумни хора, които даже не се и замислят какво говорят и колко много могат да наранят човек. При мен това стана и много ме заболя. Когато миналата година бях бременна и казахме на свеъра и свекървата, те никаква реакция, все едно им казахме, че сме пили кафе. И докато бях бременна въобще не ме попитаха как съм и има ли ми нещо. Най-фрапиращото беше, че след като загубих бебето, свекървата дойде при мен и ми каза да не се притеснявам, още след 2 дена ще съм на крака и ще мога да ходя пак на работа. Даже не ме попита какво ми е и какво преживявам. Няколко месеца не бях на себе си, мн тежко ги преживях това. И след 2 месеца на моя сестра му като има каза, че е бременна, те направо цъфтяха от щастие, не знаеха на кой свят се намират. И най-лошото беше, че ни казваха, че сега е и наш ред за бебе. Какво повече да кажа... Сега дъщеря им роди(на 13.02), да е живо и здраво момчето. И свекито почна: хайде, няма ли и вие да правите бебе, ще имам вече опит за гледане на внуци и т.н. Не и обръщам внимание, защото мама ми е казала "Умния на глупавия внимание не обръща!" и аз така. Да са живи и здрави всички, пък и на нашата улица ще изгрее слънцето, все пак пролет е вече 8)
-
Скоро има на мен ми се случи да чуя фразата:"Аиде де какво чакате",но освен това тя беше в допълненеие с :"То който мниго се пази ,после трудно хваща". :x До това "умозаключение " беше достигнала една комшийка на свекърва ми,и без изобщо да се замисли ми го изстреля,ей така.Как да и обесня на жената,че от 7-те години заедно ние 6 години се опитваме да имаме бебе и не чакаме точно нея ,за да ни напомни какво да правим.
-
Да,и на мен често ми се случва да ми задават този въпрос. Опитвам се да го обърна на майтап и да не се впечатлявам особено, но не винаги се получава. Най-скорошния случай, като минавах оня ден през стария ни квартал, видях две мои съученички и двете вече с по 2 деца. Едната си седеше на терасата, държеше си бебето в ръце и ми подвикна: "Хайде, ти какво чакаш? Ще остарееш! Гледай да е по-скоро, че да може майка ти да ти помага!" 8O Отговорих с усмивка, че работим по въпроса, но като отминах, усмивката ми бързо се изпари... Та те тогава, още недоокопитена, едва не се блъснах в другата съученичка, която си водеше детенцето на гости на майка си. И се заговорихме, тя каза, че това било второто/ аз знаех, ама да не навлизам в подробности/ и разбира се тя ми зададе същия въпрос: "А ти нямаш ли вече деца?" Е това вече дойде малко в повечко на психиката ми... Разбира се, че не им завиждам/може би малко, но благородно/, да са им живи и здрави дечицата, ама могат да помислят малко,преди да изтърсят първото, което им мине през главата...
-
И при нас все по често взеха да задават вьпроси от този сорт,но не мисля че го казват да ни засегнат,а просто защото всички наши познати и приятели си имат деца,но това наистина ми деиства зле на психиката :(
-
Вчера точно сложих една колежка на мястото и. Бях занесла албума от сватбата в офиса. И тя ме пита кога е била сватбата. Отговарям и 2005, а тя лелеееееее ми кво чакате бе, 2008 сме няма ли да правите дете. Криво ми стана, но пък незнам от къде ми дойде да и го кажа. Отговорих и, че чакам на 02.05 да направя 1 година в банката та да имам право на служителски кредит, за да мога да си направя инвитро и да не чакаме вече. Естествено, в началото аз се почувствах кофти, но след отговора ми тя почервеня, затвори албума и излесе от стаята. Вече ми писна и на мен да ми задават този глупав и неуместен въпрос и в крайна сметка, започнах да им отговарям какво ТОЧНО чакаме. Нека те да се чувстват неудобно от глупостта си. Защо все да съм аз???
-
Мги4ка май наистина така трябва да постъпи всяка една от нас. Аз сега пак имах сре6та слюбимия си племенник/на 1месец и 5 дни е/, много му се радваме и като помолих да го гу6на докато ба6та му се храни, той едва ми го даде, само зарди милото. Много криво ми стана, какво толкова искам... :balk_132: :balk_145: :balk_145:просто искам да го гу6на... за6то ме гледа тъпият ми зет все едно вижда призрак, за6то за него желанието да гу6на детето е като удар..нямам думи с които да израя мъаката си и гнева си на тези хорица. За6то, за6то, за6то, всеки ден се питам...а отговор няма...с какво сме по-разли4ни, нямамае ли право да се радваме на едно малко беб4е, за6то не идва то и при нас, за6то трябва да сме наказани така, за6то се държат така??????? Идва ми да изкре6тя някой път, но пове4ето пъти мъл4а и вие сте единствените които ме разбират, подкрепят и са съпри4астни. Вие сте едно голямо и мило семейство. Дай Боже на всяка ме4тата да стане реалност по-скоро, моля се всеки ден и си представям как гу6каме собственотите си де4ица.Но пак ...за6то, :balk_149: има такива хора...знам ли...
-
Неши, винаги съм казвала, че простотията ходи по хората, а не по животните. Оставих всичките си познати с подобни изавления на заден план, не се виждам с тях и установих, че тези с малко ъкъл вдянаха за евентуални проблеми, млъкнаха и затоплят ледовете, но останалите им го оставих за домашно да мислят и гадаят, защо страня от тях....не се впрягай на глупостите им, а се отдай на любовта на близките ти и на любимия човек.
-
joli75, благодаря ти :bighug:
Не мога да проумея някои не6та, ама така е...какво да правя...в един момент съм силна много, после след всеки цикъл се сривам и пак и пак...каквотото е такова...все 6те изгрее слънце и при нас.
-
Неши, разбирам те прекрасно какво си изживяла. на мен ми се случи нещо подобно с детето на етърва ми. Имат момиченце на годинка и 7 месеца е сега. Още като се роди братът на мъжа ми не даваше детето да се докосва - да не би нещо да му направим. Дори жена си упрекваше за някои неща. Случи се така, че той замина по работа. Беше миналата зима. Етърва ми поиска да излезе до магазините да вземе нещо и просто да се разтъпче. Остави ме с детето. Мъжът й звънна по телефона докато се прибираше и като му каза, че е излизала, той изпадна в ярост, как е можала да остави малката. Аз го приех - как е можала да го остави с мен... много тежко ми стана. И други подобни случаи е имало. И много боли. Сякаш ние сме като прокажени и не може да ни се има вяра, като нямаме свое дете. А съм работила 2 години в детски ясли. Гледах и две близначета на 7 месеца в чужбина известно време. Гледала съм и на сестра ми дъщеря й. Само мое дете не съм гледала, номога да кажа, че мога да се справя с едно бебе.
-
Теди, :bighug: Сигурна съм 4е 6те се справи6 с твоето детенце което те о4аква и то много по-добре от вси4ки. Аз съ6то като теб съм се занимвалал много с деца, на мои приятелки, най-ве4е брат ми е 12 г по-малък и аз го гледах наравно с майка ми и баба ми. Знам 4е 6те бъдем добри майки. Но незнам до кога 6те издържам такова отно6ение и отхвърляне. Може би съвсем скорор 6те им натрия носа, но о6те ме боли...и няма ден в който да не боли..но пък вярвам 4е 6те има хубав край тази ло6а приказка. Пожелавам го на вси4ки.
-
Голяма простотия ходи по хората. Аз проблеми с близките нямам. Етърва ми оставя детето без проблеми. Преди време срещнах една позната, която има момченце на 1 месец. Аз я поздравих сърдечно, прегърнах я, погледнах към количката, усмихнах се (не обичам да се завирам в малки деца). А тя дръпна количката настрани. Какво мога да му направя на детето, да го урочасам ли?
-
Неши,Теди,Веселиа, :grouphug: :bighug:
-
daniski, :bighug:
Аз утре съм на пога4а на племенника си. много го оби4ам, много ми е хубаво като го видя, той е гордостта на вуйна, милото съкрови6те...но о6те от днес ме сви стомаха, като знам 4е вси4ки баби, майки, лели и т.н. 6те са там и пак 6те се по4не с изказванията. а като го няма милото положението е о6те по-стра6но. незнам как 6те се справя с погледи, реплики, подмятания зад гърба ми когато го гу6на/ако изоб6то ми дадат да го гу6на/...просто от сега треперя...ве4е ми се въртят из главата какви ли не ситуации и знам 4е съвсем по друг на4ин 6те реагирам...дано Господ е смен и да имам сили, за6тото 6те полудея. извинявайте за мра4ният ми пост но само тук мога да споделя какво 4увствам.
-
Мила Неши, според мен имаш два варианта - или да подминаваш тези подмятания или просто да кажеш, че имате проблем. А, има и трети - да страдаш. Но защо да се наказваш заради глупостта на другите? Ти си реши, но не се тормози! На мен все още никой не ми задава такъв въпрос, може би защото си мислят, че първо трябва да се омъжа (кой да знае, че нямам такова намерение за момента :wink:). Само веднъж един мой бивш шеф ме пита дали няма да имам деца вече, но аз му казах, че още съм малка и мама не ми дава. :wink: Както се сещаш, нищо не последва след този мой глупав отговор. :lol:
Желая ти утре да прекараш хубаво, въпреки че знам, че няма да е лесно. Опитай се с усмивка и остроумност да отбиеш ударите и се радвай на племенника си!
-
Блу скай, благодаря ти. Надявам се 4е 6те е хубав ден,без нерви, а със сигурност 6те се радвам на племенника си. продължавам да се надявам 4е няма да ми се наложи да говоря дълго по тази тема и да приклю4им, даже изоб6то да не се хва6тат с мен. Но каквотот сабя покаже.. :wink: това с "о6те съм малка ми хареса" :D
-
Наистина е трудно. Хем се чувствам привлечена да съм по-близо да племеницата ми, хем после ми става още по-тъжно и плача. Утре се етърва ми ме покани да излезем с малката на разходка, пък да видим какво ще произлезе от това. Тя знае за аборта, но не и за дългите години на борба. Е предполагам се досеща де, но .... И си месля, (е ще се опита да завърти разговора на там, а така не искам да говоря с нея за това, защото зная че ке се разплача и ще усети слабостта ми.
Неши, просто бъди отново силна, колкото и да ти е трудно.
-
Наистина е трудно. Хем се чувствам привлечена да съм по-близо да племеницата ми, хем после ми става още по-тъжно и плача. Утре се етърва ми ме покани да излезем с малката на разходка, пък да видим какво ще произлезе от това. Тя знае за аборта, но не и за дългите години на борба. Е предполагам се досеща де, но .... И си месля, (е ще се опита да завърти разговора на там, а така не искам да говоря с нея за това, защото зная че ке се разплача и ще усети слабостта ми.
Неши, просто бъди отново силна, колкото и да ти е трудно.
Теди, пожелавам ти разходката ти да е изпълнена само с положителни емоции от сре6татат с племенницатат ти. :bighug: :bighug: :bighug: 6те дойде и на6ето време да се разхождаме гордо с де4ицатат си. Пожелавам ти го от сърце и 6те се моля за теб.
Аз си пия кафето и се приготвям за "сблъсъка". Хубав ден от мен и целувки
-
Теди, а дали не можеш да кажеш, че не желаеш да разговаряш на тази тема и когато си готова, сама ще я повдигнеш?! Мисля, че ще бъдеш разбрана. Приятна разходка с племенницата! :hug2:
-
Преди години имах колежка, която беше със стерилитет, доколкото знам се лекуваше, обаче на ляво и дясно казваше, че не правят опити за дете. Сега от гледна точка на годините я разбирам, отбивала е психологически атаки.
-
Блу скай, Неши, благодаря за подкрепата и свежите думи. Общо взето добре мина. Срещнахме се с нейна приятелка, която също има детенце, та по едно време обърнаха разговора, къде расте зъбче, защо не проговаря вече, за памперси и гърнета. Да, разбирам ги, че това ги вълнува, но на мен пък ми става криво и някак излишна се чувствам. А племеницата ми така не искаше да се прибира, все се гушкаше в мен и искаше да я взема...Не зная от кое се чувствам по-зле, от това да се лиша да я виждам или да я виждам всеки ден/живеем в една къща, те са на горния етаж/.
-
Теди, по добре прави това, което те прави щастлива, аз лично виждам винаги моята племенница когато ми е тъжно, защото само тя може да ме зареди с положителна енергия. момичета бъдете силни и правете път на слабите и глупавите, само така ще победим и ще стигнем до заветната ни цел. кураж нав сички. :)
-
Теди, знам, че не е лесно, но се опитай да не страдаш и се радвай на племенницата си. Аз поне така се старая да правя. Вчера бяхме на рожден ден и дъщерята на моя колежка се залепи за мен почти цяла вечер и падна голяма игра. Аз много си я обичам и вярвам, че някой ден и аз ще си имам такова сладко и добро дете. :bighug:
P.S. Сигурна съм, че и племенницата ти много те обича и се радва, когато си играете или просто прекарвате времето заедно. Невиждането няма да облекчи болката ти, защото навън е пълно с деца. Не можем да вървиш със затворени очи, въпреки че понякога ми се иска да можех.
-
Теди, радвам се 4е е минало добре. Но и аз смятам 4е невиждането с племенницатат ти няма да промени не6тата. най-добе се изправи сре6ту страха ти и болкатат ти. Много е трудно знам, всеки път го изпитвам и аз. днес ми се струва 4е успях за първи път да нокаутирам вси4ки свекърви, лели, баби и т.н. о6те в на4алотото на първи рунд и сега се 4увствам по-добре. прекарах си добре с племенника/като изклю4им само 4е еднатат му баба нон-стоп бързо бързо го грабва6е от всеки и не дава6е много много да го гу6кат/.е, мъ4но ми е, о6те се питам дали 6те стане, кога 6те стане, за6то така, но май след тази битка съм по-добре.
И това го постигнах с ва6а помо6т, за което благодаря от сърце. вие сте ми най-голямата опора и много ви оби4ам. :bighug: :bighug: :bighug:
-
Зная, че трябва да бъда по-силна, но... понякога не ми се отдава. Старая се. Понякога ходя у тях често, после като ми се насъбере мъка изчезвам за ден -два и... отново се връщам. Колкото до кръвното родство имам племеница и от страна на сестра ми. Те не са в България от доста време и се чуваме по скайп. Часове прекарвам в компанията на тази ми племеница /вече е на 6/ и досега сякаш не са ме обземали чак такива чувства. Знам ли. Докато беше малка, преди да заминат съм я бавила и играла с нея с дни. Тогава обаче проблемите с липсата на наше бебе не ни бяха толкова силно обзели. Все още живеехме с мечтите, че стане просто така, по естествен път, но днес нещата стоят по друг начин
-
Много е гадно,но спокоино момичета Господ си знае работата и нащия ред ще доиде да сме много щасливи.
Моето СВЕКИ,аз с парвия пат забременях,и етарва ми била забременяла така,и браво на вас герои сте мислиха си,че в мен е проблема.
Оказа се,че в мъжа ми е проблема та млакнаха сега е като попарена,не е казала нищо,все си мислят,че вината винаги е в жената не знам....
УСПЕХ МОМИЧЕТА,САМО НА ПРЕД И НЕ ИМ СЕ ДАВАИТЕ НА ТЕЗИ НЕТАКТИЧНИ ХОРА :crossfingers: :bighug:
-
Неши, разбира се, че ще стане. Само дето не знаем кога. Разбираемо е да сме нетърпеливи, но нека се опитаме да запазим присъствие на духа. :bighug:
Теди, не тъгувай! Не се предавай на болката!
Аз пък много искам да имам племенници, но първо ще трябва да изчакам брат ми да си намери булка (или аз да изляза с предложение :lol:).
-
Здравейте и от мен. Ние от година и половина сме започнали с "ГОЛЯМОТО ЧАКАНЕ" и на мен ми е ставал крив света не веднъж. В нашето емоционално състояние всички ни изглеждат като злобни чудовища, щом засегнат темата, от телевизора почти всеки кадър крещи на тази тема (реклами за памперси, за прах за пране, за зърнени закуски, шоколад, публицистични предавания за социалната политика на държавата и от филмите даже - затова наблягам на бруталните екшъни и научната фантастика :wink:). И ние често чуваме намеци и прословутото "АЙДЕ". С мъжа ми сме много близки и в "нашия си свят" се борим с решаването на проблема ни, също и емоционално. На никого не сме казали и с никой (освен с лекарите ни) не обсъждаме ситуацията, в която се намираме. Нашия защитен механизъм е пълното мълчание пред роднини и познати по темата. Като питат и като подканят с "Айде", особено моята майка и милите ми баби (знам, че те не с лошо), дежурният отговор е: "Като решим и като стане, първи ще разберете! До тогава няма какво да питате, като сме готови, то ще се разчуе." и разговора е приключен. Не че не го изживяваме, но с тази реплика убиваме тягостните разисквания още преди да са се развихрили и постигаме тишина по въпроса. Много съм благодарна на съдбата за човека до себе си :balk_21:
Бъдете силини, момичета, не позволявайте на хората да боравят с думите като със скалпел и без упойка. Прегръщам ви и искам да ви "виждам" тук само усмихнати. В борбата ни (за каквото и да е) всеки неуспех трябва да ни прави по-силни и по-мъдри и един ден, като имаме нашите бебета, ще сме достойни родители повече от всички, които сега дърдорят и обиждат! :balk_602:
-
Като моя свекър който се изказа: "Пожелавам ви едно ревливо,да ви видя тогава как ще спите до обяд"-направо се втрещих, прозвуча ми като клетва!Пък и намерил кой да ми дава акъл до колко часа да спя,като е на 50г и нито работи, нито плаща сметки,само спи, яде, и дава "съвети"
-
Не му обращаи внимание raia123,както каза какво го интересува до кога ще спите, :sleepingbabygirl: :sleepingbabygirl:да си гледа него
-
Уф, моя свекър пък ме попита защо ни е тази голяма нова къща, да не би да сме имали деца... Той вобще не е в течение дали планираме да имаме или не и защо, но по изявлението му разбирам, че май след толкова време е решил, че просто, ох... нямам сила да го напиша :balk_145:
-
Момичета,напълно ви разбирам и прекрасно знам какво е да те подпитват чужди и близки.Но и аз като някой от вас,предпочитам да се защитя,като просто ги отрежа по някакъв начин.Но това,което ми се случи миналата година,не знам дали на някого се е случвало.Като го разбрах-направо щях да падна.
Та значи прибира се 1 ден мъжът ми и ми разказва,че един негов приятел му казал,че чул че съм бременна.Мъжът ми казал,че не е вярно това нещо.Момчето му отговорило-Е,кво се прайш,ся.Аз от сигурен източник знам.И като ми го разказва това мъжът ми аз правя връзката че неговата тъща живее близо до нас и е много вероятно този източник /като не сме аз и той/да е свекито.Казах му-само майка ти нещо е казала,за да твърди,че е от сигурен източник.И право при майка му и двамата.Тя е на долния етаж.И разказвам и, така и така-ти да си казвала нещо на някого?!И тя ни гледа като застреляна.Ами.........то тя.........била срещнала една комшийка...........и тя я питала дали не съм бременна вече.........и тя за да не я пита вече и казала,че съм бременна.Представяте ли си?!?Въпреки,че знаех че е тя,като го каза направо щях да падна.И като я емнахме със сина и двамат,такова конско,че....сигурно още и държи влага.И аз я попитах-добре,сега като видят,че не ми расте корема и какво ще си мислят хората?!?Сега ще идеш да си измислиш,че съм направила аборт ли?!?И тя гледа и не смее да пита.С мъжа ми след като и се накарахме и забранихме категорично да споменава за нас,дори някой да я пита.
Много бях ядосана от тъпотията и.Още съм ядосана,въпреки че беше преди почти година.Толкова ужасно не се бях чувствала никога.Въпреки,че тогава се успокоявах,че може би това е просто знак от Бог,че скоро ще забременея.Но след като мена 1 година,съм сигурна ,че не е било никакъв знак,ами си е било абсолютна простотия.
Та това е моя основен сблъсък с човешката нетактичност и простотия.Простете,че стана толкова дълго,на за първи път го разказвам на някого.
-
Много време се канех да напиша и моите мисли по този въпрос и ето, че най-накрая се наканих.
С моя мъж сме заедно от 10 г., преди 4г. решихме да се женим и да имаме деца. И преди това сме искали, но просто бяхме решили да изчакаме. Е, накрая решихме и почнахме да се надяваме всеки месец, че и на нашата улица слънце ще изгрее. Но така или иначе не ставаше и не ставаше. Преди да се оженим всички ни викаха АЙДЕ КАКВО ЧАКАТЕ ДА СЕ ЖЕНИТЕ, после минахме на АЙДЕ КАКВО ЧАКАТЕ ЗА ДЕЦА, няма време, годините си минават. Минаваха годините и все нямаше време да тръгнем по доктори за изследвания, все работа и работа. Но накрая решихме и тръгнахме, но и в този момент особено нашите родители постоянно взеха да питат КАКАВО ЧАКАТЕ. Сега напоследък явно се усетиха, че има някакъв проблем (все още не сме има казала официално, но те си знаят), но продължават от време на време да разпитват. Последно даже на Великден много ни притиснаха и от полуразговора, който се получи съм сигурна, че вече са убедени, че има проблем и той е в моя мъж. Хем искам да им кажем какво става, но после пък ще имата постоянно да питат какво стана с докторите, как минават инсеминациите и т.н. Същото се отнася и за приятелите, поотказаха се напоследък да питат. Колежката ми само от време на време пита къде ще ходим като трябва да отсъствам, и аз казвам само, че имаме работа и така досега.
Но много скоро на всички ще стане ясно, защото ще трябва да се гласим най-вероятно за инвитро и тогава просто няма начин, всички ще научат.
Май малко дълъг пост стана, но май имах нужда да споделя всичко това. Благодаря ви!
-
Меги кажи им на всички че това си е работа единствено и само ваша.Ама направ побеснявам като ги чета тези неща.Кой и за какво има право да си вре носа.И вие защо страдате всички а не извадите глямата брадва.Ами така де- кажи им че не е тяхна рабта и вие с мъжа ти си знаете какв искате кога го искате и дали го искате.КАто се случи ще разберат.Ах ама не се поддавайте на такива елементарни и просташки мъчения моля ве бе момичета.
-
Меги кажи им на всички че това си е работа единствено и само ваша.Ама направ побеснявам като ги чета тези неща.Кой и за какво има право да си вре носа.И вие защо страдате всички а не извадите глямата брадва.Ами така де- кажи им че не е тяхна рабта и вие с мъжа ти си знаете какв искате кога го искате и дали го искате.КАто се случи ще разберат.Ах ама не се поддавайте на такива елементарни и просташки мъчения моля ве бе момичета.
Абе гледаме да не се подаваме, по принцип ги режем доста директно, че не е тяхна работа, но последния път милия много се издразни. Аз знам, че за хубаво питат, че вече са доста възрастни, а и болни, а и преди година и половина и баща ми почина и не можа да дочака внуче, а за това ми е най-мъчно и много ми се иска вече да ги зарадваме. Но скоро ще научат какви са проблемите, особено както се очертава инвитро, няма начин да не разберат, но все още малко отлагаме, пък ще изтраем още малко.
-
За себе си съм приела тактиката да не позволявам на никого да започва разговор на тема деца и прочие, защото сития не знае колко хляб да даде на гладния. Хората , които не страдат от стерилитет дори не знаят нито какво да ни кажат, нито как да ни съчувстват, затова - далеч. Като добавим простаците и идиотите,решавам че не е нужно да им давам информация за приказки. Не се притеснявайте, от един момент нататък хорските приказки спират.
Обаче проблема е наш. Имаме нужда да споделим и радост и болка, за това казвам - ДОБРЕ,ЧЕ ВИ ИМА. Понякога един преглед на сайта ми действа успокойтелно.
Кураж на всички.
-
Меги кажи им на всички че това си е работа единствено и само ваша.Ама направ побеснявам като ги чета тези неща.Кой и за какво има право да си вре носа.И вие защо страдате всички а не извадите глямата брадва.Ами така де- кажи им че не е тяхна рабта и вие с мъжа ти си знаете какв искате кога го искате и дали го искате.КАто се случи ще разберат.Ах ама не се поддавайте на такива елементарни и просташки мъчения моля ве бе момичета.
Абе гледаме да не се подаваме, по принцип ги режем доста директно, че не е тяхна работа, но последния път милия много се издразни. Аз знам, че за хубаво питат, че вече са доста възрастни, а и болни, а и преди година и половина и баща ми почина и не можа да дочака внуче, а за това ми е най-мъчно и много ми се иска вече да ги зарадваме. Но скоро ще научат какви са проблемите, особено както се очертава инвитро, няма начин да не разберат, но все още малко отлагаме, пък ще изтраем още малко.
Меги, не забравяй, че ВИЕ НЕ НОСИТЕ ВИНА ЗА ТОВА КОЕТО ПРЕЖИВЯВАТЕ!!! Така го казваш , като едва ли не си им спестявала умишлено досега, за да не се заяждат.НИкой няма прав да се заяжда с това, камо ли най-близките роднини. Не трябва да се извинявате-след като не знаят как трябва да се говори за това, няма да им позволяваш да говорят.Ама честно като чета и побеснявам. Не е човешко бе! А те не са се сетили досега сигурно че вие всъщност имате проблем, нали?Съмнявам се...Амаха!
На мен свекървата един ден като ме сгази по темата и казах, че когат искаме тоогава.И понеже ми се стори , че тона ми е доста рязък, казах- ами то пък да не става по поръчка. Знаеш ли какво ми отговори-ами като искаш става!Ееех, едно време все е ставало явно.....
-
Едно време може и да е ставало, но сега определено не става по поръчка за съжаление. Знам, че не носим вина, но понякога ми е жал за тях, знам, че много искат и честно казано не им се сърдя особено, просто някой път като ни уцелят в някой кофти момент и се получава напрежение. Общо взето наистина си спестяваме информация от тях, защото ще почнат пък постоянно да питат къде ходихте, какво правихте, докъде я докарахте и тогава съвсем ще се изнервя. Казват ни, ако имало проблем да сме вземели мерки и Що си мислят, че не сме взели. Да не сме малки, че да не можем да се оправим и да преценяваме. Освен това с нищо не могат да ни помогнат, а мисля си, че като знаят само ще ме натоварват психически, а нямам нужда от това. Тъкмо малко взех да се успокоявам, да не плача вече след като видя, че ми е дошло, някак си си изживявам нещата и гледам какво може друго да се направи. И аз отначало има време, има време, но ето скоро правя 31 г., милото преди няколко дни направи 37г, вече хич не са малко, наистина взе да няма време, а толкова исках децата ни да имат млади родители. Е, за съжаление точно това няма да стане, но поне важното е да ги има.
-
Меги,вие изобщо не сте стари!Да ти кажа тука в САЩ много хора ражат след 30г.
но и никой не пита като в БГ-айде бе, к'во чакате още!
Но то си е въпрос на култура и среда.само като те пита някой такова нещо,просто му прецени умствения багаж и ограничи контактите с него,доколкото е възможно!То какво ли пък ще спечелиш от такъв.
един истински интелигентен човек просто не може да си позволи да пита за нещо,което не му влиза в работата!!!
-
Да ти кажа напоследък явно взеха да се усещат хората и не са ми досаждали такива близки приятели, освен нашите, като че ли взеха да проявяват здрав разум и да не задават глупави въпроси, което ме радва, разбира се. А, че си опира до манталитета и възпитанието, безспорно е така :-)
-
За съжаление няма рецепта за избягването на такива хора.
Аз лично директно казвам "еми не става и затова ин-витро".Едните замълчават с отворена уста, които са по-интелигентни де, а тези които не са и започват с въпросите ги отрязвам с фразата "има интернет чети и ще разбереш повече".Да имала съм случаи на простаци, които като чуят ин-витро и започват "ми те се раждат с увреждания" и редица такива простотии. На такива обикновено отговарям "то и аз и ти сме с увреждания ама на на този свят сме, пък ти и деца си родила". Е след тази фраза повече директни въпроси към мен няма. :D
хахахааа :)искрено ме изкефи това :lol:
Браво,систур! :wink:
-
Браво, я!Вадиш голямата брадва и..кой откъде е.Никой няма право да си вре носа където не му е работа
-
О,един път рекох на един познат -след като ни пита какво става,нема ли бебе-"абе,Пламене,ти знаеш ли вица за оня,дето станал много богат,щото си гледал само неговата работа?"
изчерви се и подви опашката. 8)
-
С партньора ми сме заедно от 4 години и почти от толкова се опитваме да си имаме бебче.Много ми е болно когато всичките ни познати започнат с подобни подмятания :(
Обикновенно се извинявам,отивам до тоалетната поплаквам си и се връщам,но настроението ми си остава скапано до края на вечерта.Дори и преди да ми е минавало през ума,че някога ще желая от цялото си сърце да бъда майка,не съм си позволявала коментари от този род,било то и към най-близките ми хора.В последно време ми е още по-кофти,защото сестрата на приятеля ми и моята чакат бебчета.Аз се радвам заедно с тях,но отвсякъде чуваме само-"Хайде,ваш ред е..." :( :( :(
-
Ох женици да ви кажа днес кво ми чуха ушите. Срещам кумичката ми. И ми вика: "Абе вие защо криете, че ще имате бебе?" А се изциклих. Мисля си, тази пък нещо и тя май не е добре. Казвам и, че няма такова нещо, тя пак: "Да бе! Оня ден видях свекърва ти и ми каза, че чакате да имате бебе около нова година!" Пак и казвам, че не е вярно, тя пак си знае нейната. После казвам на мъжът ми и той ми казва, че единственото дето е казал на майка му е, че съм на София и затова не съм отишла с него на семейната сбирка и не е давал никакви обяснения повече. Дали пък жената не си е помислила, че щом ходя по софия съм бременна и, затова е започнала да се хвали. Но си мисля, че не е честно. Дори да бях, аз решавам на кой и какво да кажа. Нали?
-
Ох женици да ви кажа днес кво ми чуха ушите. Срещам кумичката ми. И ми вика: "Абе вие защо криете, че ще имате бебе?" А се изциклих. Мисля си, тази пък нещо и тя май не е добре. Казвам и, че няма такова нещо, тя пак: "Да бе! Оня ден видях свекърва ти и ми каза, че чакате да имате бебе около нова година!" Пак и казвам, че не е вярно, тя пак си знае нейната. После казвам на мъжът ми и той ми казва, че единственото дето е казал на майка му е, че съм на София и затова не съм отишла с него на семейната сбирка и не е давал никакви обяснения повече. Дали пък жената не си е помислила, че щом ходя по софия съм бременна и, затова е започнала да се хвали. Но си мисля, че не е честно. Дори да бях, аз решавам на кой и какво да кажа. Нали?
Много нетактично от страна на свекит, това наистина е новина, която дори и да е истина само ти и съпругът ти имате право да разпространявате :( Свекървата малко е попрекалила, и според мен даже е редно да й се направи забележка. Много е неприятно това положение. Аз миналата година бях понапълняла-не от бременност и ми беше доста неприятно, когато един приятел само с това ме рънкаше, все едно е най-важно в момента. Пък аз тогава бях с проблемни хормони и какво ли не ми минаваше през главата :( Тежко е, но който не е минал по пътя-не е разбрал. Единствено ни остава утехата на най-близките хора, които ни подкрепят безрезервно, пък останалите да си гледат тяхната работа. За съжаление българите все гледаме в паничката на другите. Момичета стискам палци скоро тези терзания да са минало и да се радвате на така желаните дечица :)
-
Тежко е, но който не е минал по пътя-не е разбрал. Единствено ни остава утехата на най-близките хора, които ни подкрепят безрезервно, пък останалите да си гледат тяхната работа. За съжаление българите все гледаме в паничката на другите. Момичета стискам палци скоро тези терзания да са минало и да се радвате на така желаните дечица :)
[/quote]
При нас най-абсурдното е,че сестрата на мъжа ми е имала проблеми със забременяването,а точно неговите роднини са ме наранявали най-много.Точно сестра му,на втория месец след сватбата,ме попита:"Как ти е менструацията? 8O Ако имаШ проблеми,познавам добър лекар :x".
Оказа се,че проблема е при мъжа ми ,но те отказват да го приемат,а продължават да сочат към мен.И не само да сочат,но най-лошото е и че казват всичко,което им мине през акъла...
-
Оказа се,че проблема е при мъжа ми ,но те отказват да го приемат,а продължават да сочат към мен.И не само да сочат,но най-лошото е и че казват всичко,което им мине през акъла...
о позната история :oops:,моето положение е същото,каквото и да говоря,те постоянно отричат и не вярват че в него е проблема 8O
-
Имам много такива случки в живота си , с роднини ,познати , но най-много ме заболя от две исказвания:
Първата случка е с моя роднина, която като разбрала ,че ще ходя на гости при майка и отказала да дойде ,защото била бременна.Аз да не съм заразна ,чумава или вещица?Дали изглеждам така в очите на хората? Дали наистина си мислят , че нешастието е заразно?
Втората случка е с моя колежка. Една сутрин всички сме се събрали на сутрешно кафе и аз на майтап казвам на една бременна колежка"С какво го подхранмаш този корем,че расте така бързо", а тази другата пред всички ми казва "Ти какво завиждаш ли и ?"
Много ,много унижена се почуствах.
Не ти стига собствената болка ,ами и другите ти причиняват допълнително.Сигурна съм ,че всички са изживели подобни ситуации, но когато го споделиш с някой, които може да те разбере, ти олеква поне - малко.
-
На мен пък много ми се иска да ме попита някой :oops:,такава лекция съм си приготвила по темата,че в миша дупка ще му се прииска да се завре...
Ама не питат гадовете-на тактични ми се правят :wink:.
Само един от шефовете ми като разбра ,че съм на 30г направи ужасена физиономия и с уплашен тон ме подкани да побързам с бебето,че дали съм знаела жените като минат 35 г какви изследвания трябвало да правят и да ходят по лекари...и много сложно било...
-
Аз пък се 4удя какъв ще е следващия въпрос.Първо беше:"Няма ли да се жените ве4е?"После се по4на с:"Какво 4акаш,няма ли да раждаш?"Ами,ако родя?Тогава какво ще питат глупаците?! :balk_149:
-
Аз пък се 4удя какъв ще е следващия въпрос.Първо беше:"Няма ли да се жените ве4е?"После се по4на с:"Какво 4акаш,няма ли да раждаш?"Ами,ако родя?Тогава какво ще питат глупаците?! :balk_149:
:good_post:
-
Имам много такива случки в живота си , с роднини ,познати , но най-много ме заболя от две исказвания:
Първата случка е с моя роднина, която като разбрала ,че ще ходя на гости при майка и отказала да дойде ,защото била бременна.Аз да не съм заразна ,чумава или вещица?Дали изглеждам така в очите на хората? Дали наистина си мислят , че нешастието е заразно?
Аналогичен случай, с първа братовчедка на мъжа ми. Като забременя спряха да идват у свекитата да не би случайно да я урочасаме или незнам какво. Предполагам, че майка и (сестра на свекърва ми) така я е "посъветвала". След като роди ни каниха да видим бебето, но аз си показах рогата и казах на мъжа ми, че няма да отида.
-
Хората не могат да проумеят,че това страшно силно да желаеш нещо не означава да завиждаш на другите които го имат.Завист е грозна дума,по-скоро мечтая и на мен да ми се случи.Не е хубаво когато близки хора те оставят встрани от себе си по време на бременността си под предлог,че си много чувствителен на тема бебчета :(
А явно си мислят че правим черни магии и призоваваме зли демони,защото сме толкова обладани от завист към тяхното щастие!
-
Ох женици да ви кажа днес кво ми чуха ушите. Срещам кумичката ми. И ми вика: "Абе вие защо криете, че ще имате бебе?" А се изциклих. Мисля си, тази пък нещо и тя май не е добре. Казвам и, че няма такова нещо, тя пак: "Да бе! Оня ден видях свекърва ти и ми каза, че чакате да имате бебе около нова година!" Пак и казвам, че не е вярно, тя пак си знае нейната. После казвам на мъжът ми и той ми казва, че единственото дето е казал на майка му е, че съм на София и затова не съм отишла с него на семейната сбирка и не е давал никакви обяснения повече. Дали пък жената не си е помислила, че щом ходя по софия съм бременна и, затова е започнала да се хвали. Но си мисля, че не е честно. Дори да бях, аз решавам на кой и какво да кажа. Нали?
Магичка,почти същото ми се случи и намен преди около година.Някъде на предните страници съм го писала!
Ама тогава ние с мъжът ми двамата на свекито такова конско и ударихме,че още и държи и не смее и думичка да продума и въпросче да зададе!
То тя да посмее и тогава отново ще се срещне с товарния влак от Пловдив!( 8)С мен де!)
-
Може би това което ще напиша не е точно за тази тема,но ми е болно.
Жената на много близък приятел на моя мъж забременя на първия месец от връзката им.Детето беше нежелано от всички,от майката,бащата,родителите...бяха големи скандали.Накрая се роди малкото ангелче,което вече е на 2 годинки.Много красиво дете русичко,с едни тъжни очи и много добричко.По принцип не съм от хората,които си показват чувствата,но това дете просто ме разтапя.След като се роди се започнаха досадните въпроси-Ма вие защо не си направите едно,Ма кога,Ми то времето си тече и т.н. Накрая ми писна и си казах за какво става въпрос.Резултата беше,че не бяхме поканени на втория рожден ден,защото сме нямали деца. :( Толкова много сме им помагали като се роди малкия.Просто не мога да им се начудя.
-
Тая овца-майката,като я видиш следващия път и нещичко ако стане на въпрос,пък и дане стане,що не и дръпнеш една лекция.Ама хубаво да и ги наговориш,та да я засрамиш и да разбере от къде изгрява слънцето!
Ние като се оженихме и приятелите на моя мъж с техните приятелки все с нас по кафета,звъняха по телефоните,абеголяма компания.После един по един се ожениха и те-3ма са -и не след дълго една по една жените им забременяха и сякаш от един ден спряха да ни се обаждат.Започнаха да си излизат само те трите бременни и тотално ни забравиха,че съществуваме.Даже приятелите на мъжът ми,с които се познава от дете спряха да му звънят.Сега сме само на здравей-здрасти.И то при положение,че женските знаеха,че правим опити ,а не става още преди да се оженят.Не знам дали ги е страх да не ги омагйосам или заразя с нещо,или се притесняват да не ме разстройват.Дано да е второто,но те ме познават и знаят,че въпреки всичко винаги съм весела и не съм давала поводи да ми е кофти.
Както и да е,явно с всички ни е дно и също.Аз бях намислила един път,отдавна беше,като ги видя и директон да ги попитам"И какво сега ,за като не съм бременна като вас,и да не се виждаме ли?Ако искате кажете,няма да ви поздравявам даже,за да ви е по-спокойно."Но мъж ми не ми даде,каза да ги оставя да се развиват и така.Та сега тринките са с количките по цял ден и това е .НО КОГАТО АЗ ИМАМ КОРЕМЧЕ И ПОСЛЕ БУТАМ КОЛИЧКА,НЕ ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ИМ ОБРЪЩАМ ВНИМАНИЕ!!!!!!!!!!А съм сигурна,че тогава те пак ще се присламчат!ЕГОИСТИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
При нас пък малко в другата крайност са нещата. Братът на мъжа ми имат детенце, което скоро ще прави 2 годинки. Те живеят заедно от 16 години/ние от 11/, но казваха, че не са искали деца преди/ние опитваме от 10 години/ и в един момент решават, че искат дете и то хоп - взе че стана от раз. И като се почнаха едни оплаквания - колко й тежал корема, как кръста я болял, после като роди - нямала време свободно никакво, не можела да си изчисти къщата, не можела на спокойствие да излизе и да остане 5 минути без детето, все такива. А аз как мечтая да ме боли кръста, защото ми тежи корема, да нямам време да си изчистя къщата, да не мога да се наспя, че трябва нощем да ставам заради моето дете...
-
всеки божи ден получавам разни подмятания еее ставаш на37 като отидеш на родителска ще ти казват казахме майката да дойде а не бабата е момичета на това какво да отговориш мълча и стискам зъби. :ask:
-
аз също не издържам на това напрежение било то от приятели,колеги и т.н.вместо да те успокояват да ти казват "то само ще дойде" или нещо от този род,те не.ние които го искаме от все сърце знаем най-добре как е
-
Абе знаете ли какво чакаме,бе хора?
Чакаме да ни кажете"Айде,кво чакате?",та да ни дойде на акъла на нас да си направим едно мъничко :x
Преди малко една съученичка на майка ми ни срещна и разбира се беше зададен този най-любим за мен въпрос.Да се благодари,че бях с шефката,че иначе така щях да я подредя,та щеше да и се прииска навремето нейните родители да са имали под ръка един презерватив...
-
Мен като ме питат: "Хайде какво чакате?" И аз отговарям: "Е хайде де'".
Ей така на глупав въпрос - тъп отговор :) и повече не давам обяснение.
Повечето се усещат и спират. Тези, които не се усетят питат: "Ама вие пробвате ли?", аз отговарям: "Пробваме, то това е Божа работа" и пак мълчание.
До скоро си мислех, че е късмет и т.н., ама след като вече повече от 1 година не става работата, цигарите ги спрях преди 5 месеца, работата ми не е стресова... вече ми се върти в главата гадната думичка "стерилитет". Та взех че си принтирах списъка с изследванията от сайта и си ги самоназначавам отново. Моята одисея май тепърва започва... да видим ... иначе ми е готино да се тествам и ако ми стигнат парите всички тестове бих направила с голям кеф :)
-
абе по някога не разбирам хората що за любопитство е това може ли да задаваш такива въпроси :a_snake_01:ее явно им липсват първите 7 :oops:
-
Момичета, трудно някой, който не е преживял нашата болка ще ни разбере...
Поствам ви едно страхотно нещо, на което попаднах в бг мама. Писано е от Лилибон - еднамайчица, която скоро загуби детенцето си.
Все едно аз съм го писала, в годините, в които се борехме за детенце. Поствам го тук, защото е много истинско и мисля, чее подходящо за всяка една от нас, която минава или е минала през стерилитет
Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е.
Не ми разправяй, че е тест,
Че съм благословена,
Че съм избрана точно аз
От всички в таз вселена.
Не отговаряй вместо мен
На моите „Защо?”-та.
Не казвай докога да жаля,
Че кратък бил живота.
Недей тегли, недей мери
На мъката товара.
Не ме учи как да скърбя,
Кога да разговарям.
Във болката си потопена
За всичко аз нехая.
Но все пак, застани до мен
И стой със мен до края.
Приемай ме, каквато съм,
Как плача, как немея.
Хвани ме просто за ръка,
Кажи ми – „С теб жалея!”
-
Направо ми е писнало от този въпрос!Ние вече 6 години се опитваме да имаме детенце и от 6г.като изляза тръгна по улицата все ще се намери някой да ми го зададе,прибирам се наревавам се и така до другия път..А най мразя като ми кажат да не се притеснявам,че хората с по 10г.нямали деца,аз не искам след 10г.аз искам сега,да ви се невиди... :oops: :oops: :oops:
-
Не знам хората не се ли досещат,че трябва да не задават такива въпроси.Ние в нашата компания имаме две семейства,които от доста време са заедно и нямат деца.Никой от нас не задава глупави въпроси и не бърка в раната,но явно повечето хора не се досещат че може да имат проблем и питат,уж с добро чувство.Да си призная и аз съм задавала подобни въпроси,ама обикновенно го задавам веднъж и повече не питам.Предполагам,че хората задават въпроса "хайде какво чакате..."с добро чувство,но когато ти бръкнат в раната не го възприемаш така.
-
някой отворен да ни научи на акъл -това чакаме.
Това е отговорът.
-
Да,а знаете ли моята свекърва как ме успокои като разбра,че имаме проблем.Най-нагло ми каза:"спокойно и аз не съм забременяла веднага,на втората седмица е станало,така,че не се притеснявай"Седях и гледах като втрещтена.
-
:ask: ти имаш от онези редко...."умни" да не кажа тъпи свекърви.Честито.Нямям думи.
-
Как да отговоря??
Незная! :(
Опитвам със майтап,но някак не ми е смешно,но някак ми е тъжно,изморено!
И аз имам една такава "умна" и любопитна сврака,все подпитва в кого е проблема,защо не става,умишлено ли задържам нещата,и умната и главица не се досеща че така още повече ме наранява.Търся все причини зад които да се скрия,но докога?
Неиздържам вече!
Когато съм в къщи сама си поплаквам,др.пък си казвам ще продължа,пак доктори,пак изследвания,май ще откача!Искам да зарежа всичко,даже и мъжа.
-
И на мен ми писна да ви кажа тъй като имам едно дете и всички и през ум не им минава че може да има проблем с втора бременост и постоянно какво чакате то детето ви голямо става стига сте се пазили това дете само ли ще го оставите ей такива изрази колкото щеш.Голяма част от хората въобще не са наясно за какво става въпрос мислят че като си родила веднъж и втория път е въпрос на псен изпяваш и бебето става но уви не е така.
-
Ние също имаме едно дете и непрекъснато ни питат какво чакаме за второ.Докато не правехме второ не ме дразнеше,то си е моя работа кога ще правиме второ,станах чувствителна на тази тема от както правим второ без успех.
-
:ask: ти имаш от онези редко...."умни" да не кажа тъпи свекърви.Честито.Нямям думи.
Да,мила nalika и най-важното е,че въобще май не проумява,че щом аз нямам дете сина и също няма да има,малко не и пука,нали си има други 2 внучета на девера ми,те децата не са винивни аз си ги обичам,но много ме е яд като постоянно ми ги навира в лицето :bonk:
-
И на мен ми писна да ви кажа тъй като имам едно дете и всички и през ум не им минава че може да има проблем с втора бременост и постоянно какво чакате то детето ви голямо става стига сте се пазили това дете само ли ще го оставите ей такива изрази колкото щеш.Голяма част от хората въобще не са наясно за какво става въпрос мислят че като си родила веднъж и втория път е въпрос на псен изпяваш и бебето става но уви не е така.
при мен беше същото!най-интересното е,че когато сега все пак забременях,точно тези които най-много питаха(лаеха),дори не ме поздравиха с бременността!!!Простакеси...
-
Здравейте, аз съм нова тук, но се реших да се включа в тази тема :P
И ние с мъжа ми правим бебе, но на всеки , който ме пита какво чакаме, аз му отговарям, че то като стане, няма къде да се скрие и всички ще разберат.... :wink:
-
знаете ли вече им свикнах,все пак нямаме вече 5г.,но най-много медразни че в собствената ми къща все още се говори за това,от свекърва ми и свекъра,все се опитвам да не им обръщам внимание но ме дразни
-
Само човек, който не е изпитал болката от чакането може да зададе такъв въпрос... Колкото и да му говориш и да му обясняваш за болката и празнотата, която всеки месец те обземат - той няма да те разбере. Само, който не ге о изпитал, той не знае колко сили са нужни, за да се съвземе човек след всеки месечен цикъл.
Затова, може би, се чувствам страхотно тук, в този форум... Защото вие знаете какво усещам, какво изпитвам, как ме боли и колко ми е тежко. И няма смисъл да ви обяснявам защо, как, кога...и т.н, ит.н.
Багодаря ви, че ни има! :grouphug:
Искрено желая късмет на всички и сбъдване на заветна мечта!
-
Момичета,преди мъничко едната ми колежка,докато си бяхме седнали на раздумка,изведнъж се изтърси:"Е,ми той твоя какво чака бе?Той вече на 34 ще става,пък май деца няма намерение да ти прави!Я вземай го ръчкай,че след още няколко години и да иска-няма!"
Направо се втрещих 8O Колкото ме хвана яд на нея и ми идеше да и забия един и да я оставя на място,сто пъти повече се разстроих и досега съм седяла затворена в тоалетната да си поплача заради тази малоумница :(
Как може да има такива хора?Не може ли да допусне,че след като от толкова време сме заедно и още нямаме дете,явно има някакъв проблем?Или очаква,като ми вметне тая крайно уместна реплика,аз да и се изповяда за да има какво да коментира в обедната почивка с останалите лелки...?
Що за хора са това...
-
Какво да ви кажа момичета. Както има една приказка хора всякакви, едни са с един номер , а други си имат цяла програма. Става ми доста мъчно след такива реплики, но гледам пред тези екземпляри да не показвам чувствата си. Онзи ден направо ми идеше да направя панаир в трамвая на една такава позната. Засичаме се ние с нея в трамвая и тя вместо добър ден започва "вие нямате ли бебе вече?" Казвам и не, нямаме още. А тя се обръща и ми казва "не бе аз питам за брат ти, нали се ожени и разбрах че имате бебе или ще имате". Каза го с такъв тон сякаш аз вече не ставам нито да съм бременна, нито да имам деца, може би защото не съм женена "официално" за моя човек. Идеше ми направо да и фрасна една в мутрата. Разбрала недоразбрала кой от нашата фамилия е бременен и пита. Писна ми вече, значи когато забременях се научи цялото село, че някой от нас ще си има бебе, а когато го загубих никой не знае. Като ще си разнасят клюките да си ги разнасят до край. Ама ха де.
-
Започнах работа на ново място,в нов град,и новите ми колеги като разбраха,че от 5 години съм омъжена и веднага е,хайде правете едно бебче,какво чакаш за къде се пазиш?Викам а малка съм още като порасна,а вътрешно ми идеше да си взема багажа да се прибера у дома и да заключа вратата!
-
не обръщай внимние на хора без сърце,бъди егоист,мисли само за себе си в такива ситуации
-
Не знам,не мага да си обясня защо хората са такива,нали и те са жени и майки,не им ли е ясно,че сигурно има проблем,защо просто не си затварят устата.Да ме питат за времето ,да ме питат за птичките и пчелияките,защо трябва да ме питат защо нямаме още дете :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:
-
има такива,за мен теса пости хора,искат да виждат тъгата в теб,знаят че ти страда6 и затова те дразнят,глуповати хора,самовлубени,незнам вече как да ги нареча
-
Zdraveite na vsichki,
Prisuediniavam se kum vsichki vi vuv vruzka s podhurlianiata na blizki i ne chak tolkova. Az sum na 23 i sus suprugut mi sme jeneni ot 2 godini v nachaloto se pazihme, zashtoto i dvamata uchim, no predi godina reshihme, che mojem da pochnem s opitite, no.........uvi oshte nishto :balk_144:. No podmiataniata ot strana na vsichki si gi ima "Haide iskame bebe","Haide veche niama li da pravite bebe","Kakvo chakate vreme vi e za bebe" mf_bounce8. Tova, kolkoto poveche minava vremeto, vse poveche me tormozi i iznervia i veche pochnah da kazvam, che i nie iskame, no ne stava, zashtoto mi pisnaha takiva podmiatania :balk_163:, no znam, che sled vreme, ako vse oshte niama bebe shte pochvat da kazvat:"Gorkichkite tolkova se obichat,a ne mogat da si imat deca". No se mucha da ne mislia za tova i da ne me interesuvat. Az viarvam, che edin den shte zabremenenia, a ako ne stane skoro, mislim da si osinovim, kato pochna i az da rabotia. Taka che opitvaite se da ne obrushtate vnimanie na prikazkite na drugite i naistina pone blizkite vi da ne govoriat za "vashte" deca pred vas. Tova e ot men zasega.ciao. :balk_64:
-
И на мен вече наистина ми омръзна през два три дена да ме питат не мислим ли,че вече ни е време за дете. И най-гадното е, че би трябвало вече да съм свикнала с тези въпроси и да не им обръщам внимание, но не, продължава да ме боли...Пред хората се правя на "перде", но лошото започва после, когато съм сама, такъв рев му дръпвам, че после чак очите ме болят. Преди време, още когато си бяхме в България, една жена от квартала ме беше нарекла ялова, разбира се не ми го каза директно в очите, просто после разбрах за думите и, повярвайте ми, понякога тази думичка все още се връща в мислите ми. Просто понякога хората могат да бъдат много жестоки,не можем нищо да променим, винаги ще има някой, който да зададе нетактичен въпрос, понякога съвсем съзнателно.
-
И на мен ми е писнало от тези въпроси. Обикновено отговарям, че събирам пари за ин витро и се приключва, но върхът беше преди седмица, когато в един и същи ден ми честитиха мнимата бременност и разбрах, че най-добрата ми приятелка е бременна.
По принцип доста съм се позакръглила напоследък, но нещо последните седмици като ме видят познати, които не са ме виждали отдавна и направо ми честитят. Изобщо не се интересуват дали аз съм бременна наистина и дали ми е приятна тази тема. Жалко, че не можах да снимам израженията на тези хорица като им отговоря: " Не съм бременна, дебела съм станала." Направо замръзват. :jump12:
А след поредното такова честитене разбрах и че най-добрата ми приятелка е бременна. Радвам се за нея, но все си задавам въпроса как може природата да е толкова несправедлива! Тя има няколко аборта, пие и пуши доста, има нелекувана от години базедова болест и накрая от един-единствен опит и то случайно взе че забременя. Настина се радвам за нея и се моля всичко да е наред, но взех да се замислям струват ли си изобщо всичките ми усилия да живея природосъобразно.....явно като ти е писано каквото и да направиш става.
Ох, малко се отклоних от темата ама много ми се събра изведнъж.
-
Maxi,нещо не разбрах... 8O На приятелката си ли си ядосана че е бременна?Природата нищо не избира,както и Господ.Просто така са се развили нещата.Всеки си има своите малки кусури!След като не се радваш с нея значи нямаш право да я наричаш приятелка!
Аз също съм против аборта,но всяка жена заслужава да има свое дете!Всяка!
Доколкото за природосъобразния ти начин на живот-евала!Не се отказвай.ти го правиш за своето здраве и тяло и разбира се че има смисъл :)
И аз май малко се отклоних от темата,ама леко се издразних.
-
Няма нищо :D Моя е грешката, че не съм го написала правилно може би.Просто много ми се насъбра.
Та за приятелката се радвам от цялото си сърце. Даже се опитвам да я подкрепя да откаже цигарите поне докато е бременна. Сега сме на тема колко важно е да отиде на доктор час по-скоро и да си направи необходимите изследвания. Наистина искам всичко с нея да е наред. Не и завиждам, защото всеки човек си има съдба. Ние сме различни и с различни съдби.
Просто понякога се ядосвам защо природата, или каквито там висши сили има, са толкова несправедливи към такива като нас. Сигурна съм, че всяка една от нас мечтае да гушне своето бебче и че прави или би направила всичко необходимо само и само това да стане. От друга страна има хора, които без да се старят много много и ей така от раз става чудото.
Но това е извън темата. Само за пояснение. :D
Успех на всички!
-
Maxi, всеки има своя съдба и свои проблеми. И ако му върви в нещо, то със сигурност има проблеми другаде. Имам позната, която има четири бременности и всеки път успя да забременнее ако от първия месец опити, то от втория. Две от тях приключиха успешно, има един спонтанен аборт и сега чака второто си дете. Второто, защото преди няколко години загуби първото си дете преди да е навършило две годинки. Признавам си, че в годините докато се терзаех ще мога ли и аз да имам някога дете, съм изпитвала лека завист към нея. Особено болно ми стана веднъж като ме накара да и погаля корема та да "прихвана", пак беше бременна тогава. Тя го направи от добро сърце, знаеше че много искам и аз, но не се получава, но на мен ми стана много болно. Сега обаче, когато имам дете, като си представя какво е преживяла... Никому не пожелавам такава съдба!
-
Maxi, :bighug:
-
Днес пак ми зададоха този омразен въпрос :x:какво сме чакали като сме женени толкова време,направо ми идеше :fighting:
Отговорих и че съм малка и като порасна тогава,а тая фльорца ме пита с какво се пазим!И дали моя не искал вече дете!Викам скоро не мисля да раждам да не си разваля фигурата(нищо че съм малко заоблена :D)и за това може пък да си осиновим.Не мога да ви опиша оная как ме изгледа1 8O
-
Днес пак ми зададоха този омразен въпрос :x:какво сме чакали като сме женени толкова време,направо ми идеше :fighting:
Отговорих и че съм малка и като порасна тогава,а тая фльорца ме пита с какво се пазим!И дали моя не искал вече дете!Викам скоро не мисля да раждам да не си разваля фигурата(нищо че съм малко заоблена :D)и за това може пък да си осиновим.Не мога да ви опиша оная как ме изгледа1 8O
:good_post:И аз понякога така се заяждрам-да не си развалям фигурата!А,те ме гледат :balk_161:
Няма да се даваме я!
-
Има още един начин:)
Да запазите спокойствие от въпроса и да кажете истината.
Не приемайте, думите ми като упрек защото не са и няма как да са.Всеки сам избира и осмисля живота си.Толкова често тук и не само сме си говорили за това, че няма как всички да ни разбират, съчувстват (аз това второто не го и искам), да знаят, че имаме проблем за да не питат:)
Аз отдавна им отговарям спокойно и искрено: "Чакаме да се възстанови организма ми за поредното инвитро":)
Някой се стряскат, други изчервяват, трети се опитват да доразпитат, четвърти след време ми се обаждат да ме питат как минава една процедура защото те или техни познати тръгват по същия път..., но от всички хора с които съм била искрена, никой не е повторил въпроса си какво чакаме.Мен това ме прави спокойна и не се налага да съм все нащрек дали няма да подхванат темата ей така...от любопитство.
За мен стерилитета ми отдавна не е повод за срам (не казвам, че за вас момичета е) и затова не го крия и си подсигурявам спокойствие.
Усмихвайте се:)
-
Лиско е напълно права :). Подкрепям!
Момичета, ако на мен някой ме каже, че не мисли да забременява, за да не си развали фигурата, честно, и аз бих се втрещила.
Ще ви кажа аз как отговарях на въпроса, просто казвах, че това не става така лесно, както си мислите. При някои хора става трудно. Но че не искам, но...
Давам си сметка, че много приятели и познати съвсем добронамерено са ме питали. Дори по някой път и аз съм подпитвала някои познати, но не с точно тази фраза, а по по-деликатен начин. Дано не съм засегнала някого.
Иначе, много се бях подразнила, когато мой колега на шега каза, че заеми и деца най-лесно се правели. Казах, че не съм съгласна и той се усети човека и ми се извини. На работа знаеха за проблема ни. "Умна" колежка пък ми даде ценния съвет да си легна с някой друг, да забраменея, а мъжът ми няма да разбере. 8OВелика идея! :lol:
На скоро пък, един познат ми се изцепи, че те децата лесно се правели, но трудно се гледали. Казах, че не съм съгласна.
Преди седмица моя (до скоро) приятелка, но вече ще я игнорирам, заговори по една много болна тема за мен. Пита ме гледала ли съм еди-кое-си предаване. Отговорих и, че съм гледала и съм ревала. Тя не се усети и продължи да коментира въпросното предаване с радост и умиление "Ами това видя ли, ами онова видя ли...." Втори път и казах, че гледах и ревах, защото съм мазохист, не спрях телевизора. Тя продължаваше да сипва сол в раната ми и да ме разпитва разни работи.
Е това вече е висша форма на нетактичност и простоя!
При предпоследната ни среща пак ме разпитваше с глупави и крайно неуместни въпроси.
Така че, момичета, хората са различни.
-
Lisko,Milena,благодарим ви за съветите и подкрепата :balk_5:!
Само,който не е на нашето место, не може да го почувства.
Само да поясня,че не става въпрос за приятелите и близките,които знаят и помагат с каквото могат-кой със съвет,кой да ти сложи подедния прегнил,и т.н,а за хората които просто така си питат,или си чешат езиците за твоя сметка.
И когато живееш в по-малък град е още по-трудно.Но хората са различни и реагират по свое му.
-
Привет и от мен до сега не се осмелявах да пише тук защото това ме разтройва.тази фраза направо ме убива и разплаква всеки бижи ден.Много ме боли.А миналият ден на роженният ми ден се разхождахме и едно малко датенце се затича към нас и викаше тате тате.Това ме кара да страдам още повече Не издържам повече това ме убива.
-
Права си Сисидани,а хората стяхното любопитство само сипват сол в раната :x
-
Срещам преди малко един познат -чакаха бебе - и казва ,че се е родило момченце 3.900 в неделя .
Аз така се зарадвах ,че всичко е наред с майката и бебока -искрено му честитих -аз засиях направо -а той един унил ми се стори -сигурно има и грижи човека .
Той ми отговаря с дежурната фраза "Айде -вие какво чакате -няма ли да правите бебе" -ами какво да му отговоря -усмихната казах -"Е,има време -всичко по реда си ".
Човека едва ли е искал да ме засегне -просто това си е дежурна фраза , като че ли в подобна ситуация. .
Но хубавото е ,че аз не се засегнах-продължих усмихната и не ми стана гадно ,кофти или криво .
С надежда да не с е засягаме ,а скоро да издуем тумбаци и да ставаме все по-малко ловуващите и чакащите ,а повече да сме preggo.
-
..........
С надежда да не с е засягаме ,а скоро да издуем тумбаци и да ставаме все по-малко ловуващите и чакащите ,а повече да сме preggo.
:balk_602: :balk_602: :balk_602:
-
Ей, момичета, жалко, че скоро никой не е писал тук, но аз само да споделя, че хората са наистина много злобни и явно се хранят с чуждото нещастие, а ние трябва да сме над тях и да не се отчайваме..И на мен са ми честитили "мнимата ми бременност" много пъти, дори се носеха слухове, че съм се омъжила, защото съм бременна, и знам, колко е гадно...НО НЕ СЕ ПОДАВАЙТЕ НА УНИНИЕТО!!! :bighug: ВСЯКА ЕДНА ОТ НАС, ЩЕ СТАНЕ МАМА..СИГУРНА СЪМ В ТОВА...
-
Когато мен някой ме пита отговарям :"опитваме и не се получава"
Е, определено въпросът се изчерпва моментално и никой повече не ме занимава....По-добре да ме съжаляват, отколкото всеки ден да ми викат "Ами айде деееееее" Не се чувствам болна, пък и така спокоино си излизам по прегледите, които ми се налага да правя по доктори....
-
Когато мен някой ме пита отговарям :"опитваме и не се получава"
Подкрепям.
Аз отговарях: "Ами не става толкова лесно, колкото някои си мислят." :wink:
В тази връзка аз пък много се дразня от "народните умотворения"
- Деца и заеми най-лесно се правят.
- Много лесно се правят деца, ама трудно се гледат.
Ето с тези "крилати мисли" не съм съгласна. :x
-
Аз пък много често с усмивка на уста им отговарям:
"Еми при вас става с 5 минути пъшкане, при нас с 5000лв." И те 8O
-
Аз работя с крайно тактични колеги.На няколко пъти започват да дълбаят на тази тема,може би щото им е малко работата,де да знам.Че коментарите им са от рода на:"Вие няма за кога да чакате,щото той твоя не е първа младост.До някое време ще иската,ама няма да стане" или "Айде,побутвой го твоя да си правите едно бебе,че той няма да се сети"...
Сигурна съм,че са напълно наясно с проблемите ни,щото доста често ходим по болници,ама както казах,явно работата им е малко и все трябва да дълбаят нещо.
Отдавна съм спряла да се ядосвам на такива неща-достатъчни са ми другите ядове!
P.S. Само да поясня,че моя "старчок" е на 34 :wink: Направо му е минало времето!
Брей,къде ми е акъла!
-
Аз пък много често с усмивка на уста им отговарям:
"Еми при вас става с 5 минути пъшкане, при нас с 5000лв." И те 8O
много яко! ще го прилагам и аз, само дето цифрата в случая е 8000 :(
-
P.S. Само да поясня,че моя "старчок" е на 34 :wink: Направо му е минало времето!
Брей,къде ми е акъла!
Е това ме разби!
Имаме си едно девойче на работа 20 годишно, току що завършило. Още хвърчи милото (дано по-дълго да е така, че като му подкастрят крилата...) Та наскоро проведохме следния разговор:
-Айде какво чакате?
-Не чакаме
-Как го каза - и се смее
-Не чакаме, ама понякога не става когато го искаме.
И тя съответно млъкна. Изобщо не се подразних. Казах си: нормално, детето още не го е облъскало живота. Дали и аз не съм била така нетактична преди да ми дойде това до главата?
Иначе колегите ми са тактични. Знаят че отдавна сме заедно и се досещат, че има нещо.
-
Хапливке,
искаш ли да се надскачаме? :) Моята половинка е на 38 :wink: и това му е първо дете.
А пък, ако става въпрос, баща ми е бил на 41, когато съм се родила. Но има син от първия си брак.
-
Милена Б, Хапливка .....бия ви и двете.
По темата, когато са ме питали, отговарям, че имаме проблеми и срещам разбиране и интерес относно въпросите за стерилитета, процедурите и т.н.
-
...но пък си разделихме пътищата с една приятелка по този повод! Е, не сме се карали, но просто- на мен вече не ми се слушат нейните излеяния по темата и изглажда тя най-накрая го усети! Просто от месеци нито аз я търся, нито тя мен!
Всичко започна, когато тя попита "няма ли вече...." и аз и и отговорих: "ами всъщност ние вече опитваме"....
Леле като се почна една... Съвети, напътствия /тя вече е майка/, най-вече да спра да се притеснявам..../когато някой ми го каже това ми иде да го убия! най-вече жени, които вече са станали майки :x/ Стигна се дотам, че освен за моята "бъдеща бременност" за друго не се говореше! Например звъни ми по телефона и почва: "Искам да ти кажа, че когато спреш да го мислиш ще стане...." Пише ми по скайпа и пак: "Как си мила, какво направихте по въпроса..." Накрая я срязах по-грубичко, не и отговорих на 1, 2 съобщения и тя ме остави намира....
-
Аз също имам много приятелки които са запознати с проблемите ни и току изтърсват по някой велик бисер за това как стават бебетата :) Аз не им се сърдя,според мен дори е мило.Ровят се и те милите из интернет,питат,разпитват и все като научат някоя нова глупост ми звънят да ми кажат.Пък на мен ми става едно хубаво,че някой споделя болката ми и ме дарява с толкова топлина...
Пък за тези дето ме питат какво сме се разчакали,тях отдавна съм спряла да ги чувам дори.Усмихвам се широко,мислено им тегля една и продължавам деня си с усмивка :)
-
И аз спрях да обръщам внимание на всички любопитни свраки, но не мога да не се ядосвам на тези, които ми казват какво трябва да ям, за да е момче и какво - за момиче! :x
Отговарям:"То нали забременях, ами и претенции за пола остава да имаме!"
Как изобщо може някой да си помисли, че след повече от 10 години борба, ще ще имам някакви предпочитания!?
-
аз им отговарям с "има време"! :lol:
-
Мен пък наскоро ме пита един бивш колега по icq как сме я мислели, за кога сме чакали. Аз бях в добро настроение и му викам: ами не чакаме. Той: как така? Аз му развих една теория, че не обичаме деца и затова. Той се чуди и възмущава. Аз му викам: много ясно, то иначе каква друга причина може да има, все пак сме женени от 8 години, заедно от 11, аз навърших 35... Ами човекът се върза и за мое добро започна да ме убеждава как трябва да си преразгледам позицията и колко ще съжалявам след време и т.н.
-
Първо отговарям "Всяко нещо с времето си". После естествено следва: "ти, ако чакаш да дойде времето.После става трудно,ще искаш,ама няма".Какво отговарям ли?"Ами ние сме малоумни,посредствени и няма как да осъзнаем,че децата са най-голямата ценност на човешкия живот".Кратко мълчание,някой не се спира да дълбае:"Ама вие проблеми ли имате?Какви?То е от годините?" :(
-
Първо започнах с отговора "Има време още сме млади", после го смених "Ами живием на квартира, трябва първо да мислим за жилище", след като имахме вече жилище смених отговора на "Аз все още уча нека да си зърша образованието" и го редувах с " Сега и двамата работим усилено, все пак трябва да сме финансово стабилни", но сега след като завърших и след като се оженихме въпроса "Айде какво чакате?" стана още по настоятелен, а отговор все по-трудно ми идва на ум. Но поне най-близките ни са запознати с положението та поне те не ни питат за това, но пък за тяхна сметка всички останали прекаляват :x.
-
И на мен ми е невероятно трудно да реагирам меко. Обикновено се озъбвам. Вторият ми аборт беше през лятото, а моите колежки "чакали" да забременея пак. Миналата седмица ми задават тъпия въпрос: "Таничка, при тебе нещо май...а?". Аз нищо не разбирам и питам какво искат да кажат. Отговорът беше: "Ами, разбрахме че бебе ще ИМАМЕ". Аз бях ей така 8O. Само им казах "Не, просто съм напълняла от хапчетата" и ги оставих да си се пулят. Едната не пропусна да каже да се успокоя, да не се притеснявам и то ще стане бебето. :x Тя опитвала ЦЕЛИ 6 месеца и се била побъркала от притеснение, ама като отишла на една почивка с мъжа си и работата станала. Та, да сме си вземели отпуск с моя мъж и да ходим на планина някъде, на спокойствие и просто като се върнем ще съм бременна. :lol: Ей това са хора без работа!
-
Мен пък наскоро ме пита един бивш колега по icq как сме я мислели, за кога сме чакали. Аз бях в добро настроение и му викам: ами не чакаме. Той: как така? Аз му развих една теория, че не обичаме деца и затова. Той се чуди и възмущава. Аз му викам: много ясно, то иначе каква друга причина може да има, все пак сме женени от 8 години, заедно от 11, аз навърших 35... Ами човекът се върза и за мое добро започна да ме убеждава как трябва да си преразгледам позицията и колко ще съжалявам след време и т.н.
Това ми хареса!!! Моят шеф пита през 2 дни- всякаш за 2 дена нещо може да се промени! И накрая винаги прдлага- "Абе дай да видим с друг мъж дали няма да се получи-поне да знаеш!"
-
Мен пък наскоро ме пита един бивш колега по icq как сме я мислели, за кога сме чакали. Аз бях в добро настроение и му викам: ами не чакаме. Той: как така? Аз му развих една теория, че не обичаме деца и затова. Той се чуди и възмущава. Аз му викам: много ясно, то иначе каква друга причина може да има, все пак сме женени от 8 години, заедно от 11, аз навърших 35... Ами човекът се върза и за мое добро започна да ме убеждава как трябва да си преразгледам позицията и колко ще съжалявам след време и т.н.
Това ми хареса!!! Моят шеф пита през 2 дни- всякаш за 2 дена нещо може да се промени! И накрая винаги прдлага- "Абе дай да видим с друг мъж дали няма да се получи-поне да знаеш!"
Да не би той да се предлага? :lol:
-
Да, под формата на майтап, разбира се...Той и приятелката му успяха от първия месец и той е особено горд с постижението си....Уви, на мен не ми е забавно изобщо! :(
-
Понякога когато съм сама си мисля,че няма случайни неща,че може би всичко е предопределено,така е трябвало да стане,затова нашите даца ще бъдат най-обичани ,защото са толкова дълго желани :wink:
-
Да, под формата на майтап, разбира се...Той и приятелката му успяха от първия месец и той е особено горд с постижението си....Уви, на мен не ми е забавно изобщо! :(
Че с какво има да се гордее? 8O Имали са късмет всичко да им е наред. Да го отгледа, да го възпита, да го направи човек! Тогава ще има повод за гордост.
На него му е смешно, ама нали знаеш, че на чужд гръб и сто тояги са малко?! :x
-
Здравейте! Виждам, че днес никой не е писал тук, но това което прочетох все едно съм го иззживяла аз...Явно болката ни е голяма, а хората си нямат друга работа и като, че ли подсъзнателно го разбират и точно, когото неочакваш те клъцват..Аз от 1г.и 4 м.се боря за бебе и кошмара, чрез думите на хората, който преживах, ми се явно отрази на психиката вече. Решила съм си вътрешно, че явно не е било писано и засега няма да предприемам вече нищо...но на вас ще кажа- не се отказвайте, защото това означава, че сте победени! Борете се, за да няма други като мен..
-
Аз пък не разбирам как може да се връзвате! :D
Хората са злобни не само по този проблем - нима никой не ви е обиждал за външния ви вид, не е подмятал нещо за професионалния ви опит, за парите, които изкарвате и т.н. Аз никога не съм крила от колеги или приятели, че правим опити, говорих си супер свободно за това и без никакви притеснения. Не ме е било срам, че не мога да имам деца и не съм се срамувала да говоря за това.
Освен това никога не е било проблем, нито е било болезнено за мен да си комуникирам с бременни или малки деца.
Мисля, че проблемът е вътре във вас, не в другите хора, те в много случаи не знаят какво и как да кажат, а вие не трябва в никакъв случай да се впечатлявате, защото раната става по-голяма ...
-
На мене скоро тази фраза не са ми я казвали, но пък за това снаха ми всеки път като дойде у нас ме пита вие с Иво работите ли по въпроса за бебе. Последният път моят не издържа и и каза "виж сега не работим по въпроса...секс не сме правили от 4 месеца тъй че няма и бебе". Е веднага се започна с наставленията че даже и за пози започна да говори (при положение че аз съм на 38, моя на 34,а пък тя на "цели" 25 години). Не мога да не се впечатлявам от такива изказвания, защото всички у нас знаят че аз имам проблеми, колко много съм разказвала и на снаха ми за това какви изследвания са ми направени, как ме стимулират. Да не говорим за периода в койта бях бременна за малко след инсеминация. Заболя ме още повече когато майка ми онзи ден ми разказваше за разговора си с общ семеен приятел и какво му е казала. Като си мисли, че аз понеже не показвам чувствата си пред никой не ме е засегнала. Та взела тя да му каже, че "ние проблеми със забременяването се видя че нямаме 8O, при нас проблемите са със износването". Абе жена ако нямах проблеми със забременяването дали щях да посещавам клиника по репродуктивна медицина и да си давам корема и задника да ми ги дупчат :bonk:Или просто си ходя в клиниката да се видя на по кафе с д-р Стаменов и д-р Персенска?
-
Незнам дали е до вътрешната нагласа, но на мен наистина ми е трудно да кажа нещо и да реагирам по някакъв начин на тази фраза. Колкото и да се опитвам да не и придавам значение има моменти в които много ме жегва в сърцето и... Може би за хората това е нормално като поведение да те питат за това, незнам, немога да си обясня, но не имало случай или поне не сещам за такъв наши близки и приятели поне веднъж да не са ни питали какво чакаме..., няма ли..., не ви ли е време....Мисля си че е неизбежно да не се сбълскаме с този непоносим въпрос, просто трябва да намерим начин да преживяваме неприятното усещане, което оставя в нас, или по някакъв начин да се защитим дори и с риск да поставим човека от среща в неприятно положение \ въпреки че понякога си го заслужават\. Аз се радвам, че поне родителите ми ни подкрепят и никога не поставят въпроса преди ние да отворим дума, а за родителите на мъжа ми нямам думи, те хорицата какво да кажат като и те 9 години са чакали първата си рожба...а на онези години сигурно и на тях не им е било лесно, а така им личи че им се искат внуци :? :( . Но колкото и да са нетактични понякога хората около нас не им пожелавам никога да се сблъскавт с този проблем.
-
Да, в повечето случаи хората говорят без да се замислят, но в повечето случаи си е от чиста простотия и злорадство. Убедих се, че с прости хора човек не може да се пребори, единственият начин е да не обръща внимание, колкото и да е трудно. Момичета, горе главите!