Рокля!
-Първан Стефанов
Чудото се случи много рано
тя не доумяваше сама,
просто се огледа във герана
и разбра,че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди-
Колко хубав беше тоя сън!
Но бащта й рано я събуди,
че овцете чакаха навън.
Рокличка детето не получи,
рокля и девойката не взе,
младостта отбяга като ручей
и опари босите нозе.
След години влезе в чужда къща
в плитките й пламна есента,
а в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта,
но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадки и молив,
а за нея все ще дойде време
само той да й е жив.
Колко пъти върза и развърза
възелчето с белите пари,
а на дните хукналият бързей
с вадички лицето и покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнездо,
а синът изучи и наскоро
с рокля я зарадва от града.
Цяля от уплаха отмаляла
тя понечи да направи кръст
и за първи път пред огледало
се изправи с целият си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело,
в шията,в дълбоките бразди...
в онзи бистър кладенец край село-
тях ли беше гледала преди?
Боже!Колко скъпо я плати!
Нещо безпощадно я удари,
образът се люшна и разби,
сякаш в кладенецът беше паднал
лист от разлюлените върби.
И си спомни неживяна младост
и разбра през кипналата жал,
че часът на тая тиха радост
страшно много беше закъснял..
*****
Това стихотворение подготвих за един изпит преди години и посветих на моята Майка -
заедно с една рокля на пламъци, защото тя самата е ПЛАМЪК!
Силен и жарък, без който не мога!
И без който не бих могла да бъда, това което съм!
Ако не беше тя никога нямаше да замина да уча
да осъществя мечтата на татко, да срещна там любовата,
и да ми се случи всичкото щастие после!
Всяка сутрин щом се събудя и погледна в ококорените очи на моето малко човече се моля от все :heartbeat: за две неща!
Във всеки дом където живее мечтата за ЧУДО то да се случи!
И още да бъда поне малко толкова всеотдайна към детето си,
както Майка продължава да бъде и сега към нас!
Да са ни живи и здрави Майките!
А тези който вече не са между нас-Дълбок поклон!
Касита :flower:
Благодаря ти, че ме върна в тези спомени и провокира тези мисли в мен!
Ето го и моят любим стих.Не винаги е имало кой да ме накара да се чувствам така, но си е заслужавало да живея и да продължавам даже и заради един единствен път:)
Христо фотев
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.