www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Опити за забременяване => Темата е започната от: Jael в Февруари 01, 2008, 14:09:22 pm
-
Мацки, докато чакате +++ резултата, успявате ли да мислите и за други неща? Влияе ли ви на работата, на другите задължения и удоволствия?
Питам защото при мен определено има промяна. Съсредоточила съм се върху идеята за бебе и всичко останало е някъде на заден план. Работя без желание, а преди постоянно четях статии свързани с професията, информирах се за новите неща, сега само чакам да мине деня и върша възможния минимум. Хич не ми харесва този ефект, а ако продължи по-дълго ще стане проблем. При вас има ли го? Как се справяте?
-
Jael при мен положението е същото. Цял ден пресмятам овулации, температури и кога има/няма надежда :oops: . Абе с две думи само това ми е в главата.
-
уф, не съм била само аз така :(
откак ми влезе това в главата и аз като вас за друго не мисля.
то са сметки,вторачване в календара.... тъжно е.
а седмицата преди цикъл съм най-весела,направо цъфтя - забележимо е за всички мои познати. пуста надежда :(
и после като дойде лелката..... и това се забелязва.
абе май прекаляваме според мен,това хич не е на добре.
-
И при мен е така мацки не бойте се;-) Но повечето се замислям,че няма време вече станах на 32 г и по-скоро в тая насока е мисленето ми.
-
При мен се наложи да седя две години на работа с много ниско заплащане. Иначе като работа и професия беше добре, но пустото му заплащане. Но си виках искаме бебе, сега не е подходящ момент да се подлагам на стрес от нова работа.
За да имам все пак някакви сносни доходи работех на частно пак по професията ми.
И какво се получи, изтощена и изнервена от работа и пак без пари. И в допълнение и нервите и кризите покрай неидващото бебе.
Не искам да си спомням този период, и заради неуспешните опити за бебе, сега с още по-черни краски си спомням за ужасната ми работа.
Много кофти период - неудовлетворяваща работа и неидващо бебе, безпаричие. Всичко накуп!
-
Ами..искам да ви кажа, че мъжът ми ревнува от зачатие!! наскоро заяви, че най-вероятно ще зачена от зачатие,а не от него :lol: :lol: :lol: а колкото за чакането- преди 6 месеца имах мисед, от тогава нее минавал и един ден ден, без да мисля за бебе..:( Не зная колко още ще трябва да чакам, това е в Божиите ръце!! дано само да не е твърде много!!
-
ех дианка,
а моят мъж ми заяви,че зачатие е виновно за незабременяването ни.
А проблема ни е мъжки стерилитет.
Така че пишете по-малко във форума, защото оказвате пряко влияние върху сперматозоидите на мъжа ми :)
-
Така че пишете по-малко във форума, защото оказвате пряко влияние върху сперматозоидите на мъжа ми :)
Леле!! извинявам се!! дано това, което е казал да не е било насериозно!! пожелавам му скорошно излекуване, пък ако трябва ще четеш и пишеш скришно от него!!
-
Уф, момичета, малко ми олеква, че поне не съм само аз така. Лошото при мен е, че нещата са като в омагьосан кръг. Мъжът ми колкото и да ме разбира, състоянието ми пречи и на двамата - работим заедно в наша фирма и доходът ни зависи само от нас. Ако работата не върви, стресът се вдига и за двамата, а това хич не помага на бебето да стане...
Да, и годините оказват значение, аз също съм на 32, явно е някакъв преломен момент преди христовата възраст, знам ли :wink:.
Дано по-скоро успеем всичките, че с тия промени в настроението, дневници и фиксации сме по-зле и от пуберите направо :oops: :P
-
Благодаря, че го има този форум, така знаем че не сме сами в проблемите и терзанията. И аз съм като вас, samo бебето ми е в глава. Pри всяко действие което прява мисля "ами ако съм бременна как това ще се отрази не бебето", на моменти си мисля че се вманиачавам. :babyflips: :countingsheep:
-
Миналите години мъжа ми забраняваше да влизам и чета тука. Да не съм си промивала мозъка. Също ми напомняше че няма да забременея четейки. От скоро обаче ме оставя на воля да си чета от сутрин до вечер и дори той чете тука,включително и статиите.
Относно това как на мене ми се отрази бебеправенето.Спрях да работя защото постоянната мисъл за бебе ми пречи да работя, занемарих и домакинската си работа напоследък, от сутрин до вечер мисля само за бебе и чак се плаша от това.Не мога дори един филм да гледам без да хвърчат мисли за бебе.
-
ех дианка,
а моят мъж ми заяви,че зачатие е виновно за незабременяването ни.
А проблема ни е мъжки стерилитет.
Така че пишете по-малко във форума, защото оказвате пряко влияние върху сперматозоидите на мъжа ми :)
Мнението на моя мъж е същото.И ние сме с мъжки фактор. А дори наскоро ми заяви , че миссед-а ни съм го предизвикала аз с постоянното четене за репродуктивните проблеми. 8O
После обаче проумя , че "Зачатие" ми дава отговори на многото въпроси и сега дори и той се интерисува.
-
Охххх момичета и при мен положението не е много розово,аз дори и рядко излизам от вкъщи,нищо не ми се прави никаде не ми се ходи,дори не искам никого да виждам,всичко и всички ме дразнят.С мисълта за бебе имам чувството,че скоро ще ми се наложи да посетя някоя по различна клиника от гинекологична :lol:
-
Момичета,
и аз съм така.От две години мисля само за това, но от време на време се старая да си го избия от главата, ама немога.Стремя се когато съм на работа да не мисля за това(шефът ми се старае добре като ми дава задачи), но от време на време пак изниква мисълта за бебе.Имам поне 5 календара за изчисляване на овулация, меря температура, но не постоянно, купувам тестове за овулация, бременост и така.Абе луда работа.
-
Момичета,
и аз съм така.От две години мисля само за това, но от време на време се старая да си го избия от главата, ама немога.Стремя се когато съм на работа да не мисля за това(шефът ми се старае добре като ми дава задачи), но от време на време пак изниква мисълта за бебе.Имам поне 5 календара за изчисляване на овулация, меря температура, но не постоянно, купувам тестове за овулация, бременост и така.Абе луда работа.
Луда работа, ама си струваше. :lol:Все пак си вече бременна.
-
Дано да е така Пуканка:)
Докато не видя две ясни черти или на ехографа сакче и вътре ембрионче, няма да повярвам, че вече имам един аборт преди 2г и половина.
-
Офффф, и аз да се отчета тук...абе какво да ви кажа, когато имам работа не стигам до мисълта за бебе. Иначе, всяка свободна минута ползвам да чета нещо в нета. От работа поне във форума мога да пиша не, че не е забранено, ама аз си правя оглушки.
Моя и да иска да прочете нещо няма да го разбере, ама поне няма нищо против когато аз чета и пиша. Аконамеря нещо интересно му го превеждам и така...той горкия ме изслушва и ме подкрепя.
Абе честно да ви кажа, той си е съкровище, ама на мен нещо не ми е наред. Накара ме да му обещая, че до следващия преглед ако не е станало, няма да изпадам в такива състояния като когато ми дойде последния път..така, че обещала съм...
А иначе аз съм вече на 33....т.е. нямам много време:(
И така..и аз съм обсебена от мисълта...но успявам да си върша всичко останало, работа, покъщина и т.н...може би така го печеля и него за каузата:)
-
clevergirl_75 забелязвам,че по-вечето момичета над 30 всеки цикъл го прижевяват много тежко,и при мен е някакъв кошмар понякога имам чувството че мозъчните ми клетки се разскъсват,и толкова чувствителна съм станала,че за най-малкото нещо рева.Мен този проблем с годините да ви кажа честно ме смачква,хем си викам да не мисля за това,обаче не става :(
-
Уф, момичета, малко ми олеква, че поне не съм само аз така. Лошото при мен е, че нещата са като в омагьосан кръг. Мъжът ми колкото и да ме разбира, състоянието ми пречи и на двамата - работим заедно в наша фирма и доходът ни зависи само от нас. Ако работата не върви, стресът се вдига и за двамата, а това хич не помага на бебето да стане...
Да, и годините оказват значение, аз също съм на 32, явно е някакъв преломен момент преди христовата възраст, знам ли :wink:.
Дано по-скоро успеем всичките, че с тия промени в настроението, дневници и фиксации сме по-зле и от пуберите направо :oops: :P
Все едно аз съм го казала това.при нас нещата дори се влошиха - сега той -като чуе за бебе и само изохква и казва моля те остави ме вече на мира...писна ми да слушам за това!
а аз съм на 34.втори брак-и двамата имаме по едно дете от първите бракове и на него като че ли не му пука особено.
аз обаче искам дете от него и това си е.всеки М е ужас.Рева с глас.Абе....
-
Това е наи трудно,търпението,а на нас жените ....И на мен не ми излиза от главата,не ми се излиза,абе все съм кисела.Моя пък ве4е се изнервя от кекса по "график" :wink:
-
clevergirl_75 забелязвам,че по-вечето момичета над 30 всеки цикъл го прижевяват много тежко,и при мен е някакъв кошмар понякога имам чувството че мозъчните ми клетки се разскъсват,и толкова чувствителна съм станала,че за най-малкото нещо рева.Мен този проблем с годините да ви кажа честно ме смачква,хем си викам да не мисля за това,обаче не става :(
Ами логично е. Аз нямам други деца, боря се за първо. Ако не успея сега кога, когато няма да имам яйцеклетки (то и сега не се знае дали имам)...само мисълта за това ме убива, времето си лети а ние не ставаме по-млади.
daniski мила, трябва да го спечелиш за каузата. Моя също има едно дете от първия си брак, но иска дете с мен, а аз искам поне две ама май няма с едно да успея:(
Оффф.ф..айде да не се натъжавам сега преди лова на яйцата (ако има такива)...
И това с графиците...ами при нас не може да се каже, че сме на график защото така или иначе сме си редовни в упражненията...задължителните дни около О си ги оползотворяваме...а милия няма нищо против:)
А колкото до търпението...ами и на мен ми липсва, ама не само по отношение на бебето... :wink:
-
здравейте аз също имам проблем с чакането на красивия момент и сега нищо друго не ме интересува. Двамата със съпруга ми всеки месец сме в очакване но според гинеколога ми все още е рано за изследвания.И НЕ МИ ОСТАВА НИЩО ДРУГО ОСВЕН ДА РАБОТЯ ПО ВЪПРОСА[
-
Здравейте момичета..И при мен има отражения чакането но добре е че е от скоро.Пък и имам много работа напоследък и да ви кажа честно не мисля толкова много за бебе.сега се притеснявам за О. и затова малко сега правя планове за кексането :) ама не съм казала на мъва ми за моя "план"..малко ще ми се ядоса :) та затова винаги имам настроение. :) Но..да си говорим честно-не можем да не мислим за бебета ..то ни е в главата постоянно..милички пожелавам в най-скоро време да се похвалим с хубавата новина :)
-
Момичета вече имам чувството че полудявам и затова ви пиша тук- вие сте моята утеха. Днес е 31 ден от цикъла ми, утре т.е. 32 ден трябва да ми дойде. Това чакане ме побърква- ще дойде или няма да дойде. През 30 мин. съм в тоалетната да проверявам........ побърквам се вече. Ако и сега не е станало ще трябва да чакам още 4-5 месеца до следващия опит, защото мъжа ми живее в чужбина. :balk_146: :balk_146: :balk_146:
-
Момичета вече имам чувството че полудявам и затова ви пиша тук- вие сте моята утеха. Днес е 31 ден от цикъла ми, утре т.е. 32 ден трябва да ми дойде. Това чакане ме побърква- ще дойде или няма да дойде. През 30 мин. съм в тоалетната да проверявам........ побърквам се вече. Ако и сега не е станало ще трябва да чакам още 4-5 месеца до следващия опит, защото мъжа ми живее в чужбина. :balk_146: :balk_146: :balk_146:
Мила ...дано е станало.стискаме ти палци :crossfingers: :crossfingers:
-
Тази тема ме провокира много. Може би не е имало такава досега, поне аз не съм попадала. Не съм се и сетила да пусна, не зная защо, може би ми е било прекалено лично всичко. За себе си мога да кажа, че минах през всички фази на чакането. В началото всеки цикъл не смеех да планирам нещо за след един месец - тогава може би ще съм бременна. Постепенно свикнах, но се затруднявах да правя планове за лятото, тогава със сигурност щях да съм бременна, така си мислех. След няколко пропуснати планове за лятото разбрахме чрез няколко спермограми, че няма как да станем биологични родители по никакъв начин, тогава не исках да правя никакви планове за скапания си живот, всичко ми беше абсолютно безразлично. Нищо не чаках, но и нищо нямаше значение. След като един ден излитайки от лабораторията (един от най-щастливите ми дни в живота) със спермограма с малко повече от 1 милион сператозоиди и 10% подвижност разбрах, че борбата и живота продължават, но другите неща от живота отново ги нямаше. Общо взето той си протичаше тук сред момичетата от форума. Много позната история разказвате - само дето моя мъж се беше предал, остави ме да си прекарвам времето пред компа с вас, сякаш да компенсира, това което не можеше да ми даде. Дори веднъж ме попита - какво толкова си говориш с тези момичета, не можем ли с теб да си говорим за това? След това чакането ми се отрази в съвсем друг аспект. Неспособност да правиш нито краткосрочни нито дългосрочни планове. Събирахме средства за всяка следваща ин витро процедура, напасване на цикли, цялата ми отпуска е разпределена за прегледи и изследвания, отказах повишение в работата поради неспособност да поема допълнителни отговорности в такъв момент. Като цяло мога да кажа, че тези 5 години борба обсебиха всичко, цялото време, просто други неща в живота нямаше за този период. Възхищавам се на семейства, които успяват или са успявали да не си променят стереотипа и ритъма на живот по време на това чакане.
Пожелавам ви скоро да приключи това чакане и живота ви да се превърне в друг вид чакане! preggo
-
Като чета думите Сигнус ти ми се струва, че аз съм ги писала. С тази разлика, че мъжът ми не иска да си говорим за да не ме разтройвал. :? Че то има ли по-важна тема от тази за която да си говорим? Добре че работата ми е много отговорна и гледам да не се разсейвам и да не мисля за това :(
-
:youwoman: :bighug: :bighug: :bighug:
все някак ще се оправим!
-
здтавейте и от мен момичета, явно при всички нас е еднакво. всяка една от нас живее с мисълта за бебче. аз все още имам малко опит с чакането, но то вечи се отразява на работата и желанието ми за каквото и да е. всичките ми приятели ми казват, че трябва да спра да го мисля и тогава ще стане. само ако можеха да ми кажат и как да го направя. като чуя, че някоя е бременна ми се насълзяват очите и й завиждам. болна съм от почти месец от тези грипове, та чак направих пневмония, и като ми изписаха лекарставата първата мисъл беше-ами ако съм бременна?!, след това ми казаха да взимам респивакс и като прочетох, че не трябва да се пие през първите 3 м от бременноста и изопщо не го започнах и 3 дни след това отново болна. и така дано да не чакаме още дълго!
пп: дано не съм ви отегчила :)
-
Мили мои, желанието и мисълта за бебче е нещо съвсем нормално. Още повече, че ние сме биологично програмирани да имаме това желание и този стремеж. Според мен обаче има една тънка граница, която не трябва да преминаваме. Разбира се, че ще живеем здравословно, ще правим всичко което е необходимо с много любов и желание. Ще правим и всичко, което казват лекарите, но трябва да помним, че не ние решаваме кога ще се появи бебето. Наистина е Божа работа.
Трябва да се наслаждаваме на всеки миг от живота. На всеки миг с любимия. А когато е било писано - тогава.
-
Мисля,4е това ве4е ни е станало като фикс идея.И на мен ми казват -'не го мисли постоянно'-как да стане това?Просто немога да спра.Дори и милото ми забранява да влизам в За4атие,за да не се психирам,но как да му обясня,4е от тук нау4их толкова неща,с които да увели4им шансовете за беб4е?
Хората казват,4е това е Божа работа,но аз мисля,4е 4овек трябва сам да си помогне ,за да му помогне и Господ!
-
Момичета и аз съм от вашия отбор :wink:
Аз след първият си неуспех, освен че ревах като магарица сега немога да спра да мисля за това :help: Нетърпелива съм по принцип и в комбинация с това направо... Сега пак съм в очакване, но си мисля, че лелката ще ме навести и този месец :(
Като решение на този проблем аз се опитвам да се ангажирам с много неща за да не мисля за това, но ефекта не е кой знае какъв.
Пожелавам на всички скоро да чакаме друго ;)
-
Момичета вече имам чувството че полудявам и затова ви пиша тук- вие сте моята утеха. Днес е 31 ден от цикъла ми, утре т.е. 32 ден трябва да ми дойде. Това чакане ме побърква- ще дойде или няма да дойде. През 30 мин. съм в тоалетната да проверявам........ побърквам се вече. Ако и сега не е станало ще трябва да чакам още 4-5 месеца до следващия опит, защото мъжа ми живее в чужбина.
И този месец сълзи :balk_146: няма бебе които се засилват още повече от това че следващите 4-5 месеца трябва да стоя и да бездействам по въпроса с бебето защото миличкото ми ще е далече от мен. Боли ме че ще разочаровам и мъжа ми с "новината" че ми е дошло :balk_145: :balk_144: :balk_146:
-
Зорница, :bighug: Съжалявам, че ти е дошло, особено щом ви предстои да се толкова време разделени. Хич не е лесно, но ще видиш, че и на твоята улица ще изгрее слънце :) Знам, че е клише, но тези дни се бях зачела в стари теми и нали лентичките под постовете на момичетата не остават старите, а се актуализират, забелязах едно нещо. Почти всички които са плакали и са се отчайвали тогава както ние сега, вече си имат коя бременна лентичка, коя с бебче на няколко месеца/годинка под постовете. Така, че имай вяра, усмихни се и прекарайте весело дните през които ще сте заедно с твоето момче. :D
-
Jael Мерси много за хубавите думи! Заради момичета като теб този форум има смисъл! Пожелавам на всяка от нас скоро да види положителен тест и ако има сълзи да са от радост! :bfp:
Благодаря ви, че ви има!
:bighug:
-
Мили мои, желанието и мисълта за бебче е нещо съвсем нормално. Още повече, че ние сме биологично програмирани да имаме това желание и този стремеж. Според мен обаче има една тънка граница, която не трябва да преминаваме. Разбира се, че ще живеем здравословно, ще правим всичко което е необходимо с много любов и желание. Ще правим и всичко, което казват лекарите, но трябва да помним, че не ние решаваме кога ще се появи бебето. Наистина е Божа работа.
Трябва да се наслаждаваме на всеки миг от живота. На всеки миг с любимия. А когато е било писано - тогава.
Подкрепям това изказване. Всички ние искаме това да се случи, но то е божа работа. Това което ме разсейва е моя син, от първия ми брак. Като го взема от училище и забравям за всичко само той ми е в глават и моя любим. Гледам да не го занимавам с фоликули и овулации, просто като наближи момента си го нападам чиасто по женски. Ставам палавница и използвам всички женски хватки за да правим секс. Иначе милия много се шашака, искам да не е по план. Затова гледам да се занимавам със всички ежедневни ангажименти, сутрин си меря БТ без да разбира мъжа ми, правя си фоликуметрии и секс най-много през О и така. Само се улавам че ми е кофти когатонякой приятел на мъжа ми се похвали че ще имат бебе, или когато бившия ми мъж ми връща детето след прекаран ден с него и детето му от втория брак. Как сина ми въодошевено разказва как е сменял памперса на братчето си. Но се взимам в ръце и продължавам напред, все пак имам едно дете и то има нужда от мен както и мъжа ми. Не трябва да се превръща във фикс идея!!!
-
Ох момичета, и аз знам, че не трябва да се превръща във фикс-идея, ама на практика нещо не се получава. И аз от известно време се улавям, че има дни, в които почти никаква работа не съм свършила, а съм стояла унесена в мисли или съм чела по форумите. Знам, че не това е правилното поведение, но... Освен това съм станала една чувствителна, започвам да плача от най-малкото нещо. Добре, че милото ме разбира и подкрепя. За жалост той е ужасно зает, има много работа, пътувания, проекти, срещи.... често му се чудя как издържа и как успява да е винаги мил с мен и да е във форма, когато трябва. Щото кото наближи овулацията и при мен всякакво желание изчезва и само пресмятам как да стане, кога.... Уморих се вече от това. Искам да ви кажа, че вашата помощ е подкрепа е неоценима. Благодаря ви! :balk_46: :balk_46: И дано по-скоро се сбъдне мечтата ни!
-
Здравейте и от мен! И аз съм като вас..... имаше около 3, 4 месеца, когато бях като луда! Ама съвсем луда! ЗА нищо друго не мислих, нищо не ми се правеше! Единственото ми занимание беше лежането и магазина да понапазаря! Че и на работа не ходех тогава... Идеална среда за депресиране! Но в един момент се осетих! И вече 3 месеца съм в много добро емоционално състояние, знам кога е О, гледам да подскажа на мъжа ми :wink: но ако не стане не се шашкам изобщо! А преди това можеше да ме разплаче!!! После спокойно си чакам, засега винаги си дочаквам М, но нито един тест не съм направила преди М! И мисля че част от тази увереност дължа на моя мъж, а другата на един доктор - при който отидох уж набързо!!! Той ми каза - Ще стане!!!Започваме да работим по въпроса и ще стане! Има нещо в погледа му, има нещо в гласа му, кото те кара да му вярваш и да си сигурен в успеха! И аз вярвам и се чувствам супер!!! Ходихме на почивка на океана и макар да беше хладно се къпах (с неопрен все пак), сега се стягаме за ски!!! И хич не си мисля ами ако съм бременна и падна!!!! Ако съм бременна - просто няма да падна :D !!!!
Та така! :D :D :D!!!
Моя съвет - не оставяйте дните просто да летят, летете с тях!!!
-
Здравейте и от мен! И аз съм като вас..... имаше около 3, 4 месеца, когато бях като луда! Ама съвсем луда! ЗА нищо друго не мислих, нищо не ми се правеше! Единственото ми занимание беше лежането и магазина да понапазаря! Че и на работа не ходех тогава... Идеална среда за депресиране! Но в един момент се осетих! И вече 3 месеца съм в много добро емоционално състояние, знам кога е О, гледам да подскажа на мъжа ми :wink: но ако не стане не се шашкам изобщо! А преди това можеше да ме разплаче!!! После спокойно си чакам, засега винаги си дочаквам М, но нито един тест не съм направила преди М! И мисля че част от тази увереност дължа на моя мъж, а другата на един доктор - при който отидох уж набързо!!! Той ми каза - Ще стане!!!Започваме да работим по въпроса и ще стане! Има нещо в погледа му, има нещо в гласа му, кото те кара да му вярваш и да си сигурен в успеха! И аз вярвам и се чувствам супер!!! Ходихме на почивка на океана и макар да беше хладно се къпах (с неопрен все пак), сега се стягаме за ски!!! И хич не си мисля ами ако съм бременна и падна!!!! Ако съм бременна - просто няма да падна :D !!!!
Та така! :D :D :D!!!
Моя съвет - не оставяйте дните просто да летят, летете с тях!!!
Колко много ми хареса това което си написала /ще си открадна малко от твоят позитивизъм- може ли? :wink: / Мисля, че си открила точната рецепта и дано скоро ни се похвалиш! Е, нека всички се похвалят! Хубаво ми е когато чета изказвания на борбени момичета като теб и много други тук, които дори да паднат отново се изправят и продължават и не спират да се борят за щастието си !!!
И аз като теб съм като луда, само че от години. Падам,ставам,после пак падам и пак ставам, последния път паднах в цяла бездна, такъв шамар ми удари съдбата,но не успя да ме смачка и аз отново се изправих. Отново се усмихвам и продължавам да си мисля за бебета ,но този път не мисля какво би се случило ако забременея, защото вече не ме е страх.
-
Как ми се отразява ли? От 1 година не съм се зарадвала истински на нищо,усмихвам се лицемерно на хората около мен и се правя на най-щастливия човек, а вътре в мен всичко е празно и пусто.И в най-прекрасния и слънчев ден сякаш някаква мъгла ме притиска отгоре и смачква, главата ми е като в менгеме постоянно. Чувствам се като пренавита пружина и предпочитам да не общувам много, много с хората около мен, защото чувствам че ще избухна в истерия всеки момент, гледам ги само, но не ги виждам, прозрачни са...Нищо вече не може да ме ядоса, нищо не ми е интересно, нищо не ми се прави, мога цял ден да стоя и да си блея в една точка...Вече дори и не плача, пресъхнаха ми сякаш и сълзите...Една единствена дума е най-точната - АПАТИЯ. :balk_144:
-
Ох, Силвичка, и аз бях така! Ама такава жестока апатия ме беше хванала!!!!!!! Но - имаш ли идея защо не става и имате ли стратегия за действие! Аз мисля, че това ме искара от дупката! Идеята че вече знам какво правим и какво следва! И мъжа ми! Който ме накара да повярвам, че всичко ще се получи! Че имаме всичко необходимо, за да стане! Така че сега за последно го чакам да стане по естествен път и ако не - следващия месец доктора започва! Ние не успяхме, да видим той каква ще я свърши! :lol: :lol: :lol:
-
Ами как ни се отразява - както на всички, зле. Не вярвам на някого да му се отразява добре. Всеки реагира различно - кой с апатия, кой с агресия ... ние сме от дейните хора, гледаме да не чакаме, а да правим нещо. Поне от нещата, които зависят от нас. Ходим на прегледи, пием си хапчетата, правим си плановете и не спираме да мечтаем. Така ни е по-лесно, защото знаем, че правим всичко според възможностите си.
-
Оххх това чакане - първо операция чакам...после лечение...пак чакам ...сега чакам МЦ и после ще чакам чудото да се случи. ама като се замисля , ако се случи си е залужавало чакането! успех на всички!
-
Здравейте и от мене момичета :D
Лудницата е голяма да аз доскоро давах кураж на моя приателка да не мисли за това, че ще стане, но аз сама попаднах в този капак сега и е много трудно наистина и аз се улавям че внесто да си гледам работата по цял ден се ровя из нета из подобни форуми и е влудяващо.Поне засега успявам да не влудявам моета полувинка,не коментирам нищо пред него поне той да е спокоен.Добре че сте вие тука иначе досега да съм.....
Стискам палци на всички които чакат, да дочакат желаните 2 чертички.Успех !!!
-
Аз да си кажа, за другите неща май не мисля изобщо. Работя насила, чакам си датата и дано да почна вече процедурата. Отдавам се изцяло на форума и инфото в него. Ровя се каде ли не, мания какво да правиш :lol:. Единствената мисъл е за бебе, а може би две.......Живота ми се върти около това, а и на близките ми хора.
-
Имам няколко колежки ,приятелки,и роднини които чакат бебе... общо бременните около мен са 11 .. Аз не знам въобще как е възможно Господ да ме наранява така ... Правя всичко възможно да не мисля само за това ,но живота ми е изцяло подвластен на идеята,просто нищо не е в състояние да ме накара да мисля за друго... Това адски ме притеснява. Всички бременни около мен ми казват че не трябва да мисля за това толкова ,ма те вече са бременни и им е лесно да го кажат... Аз като ги попитам те успявали ли са да не мислят само за това ,не ми отговарят нищо... Което е показателно за мен. Мисля че е възможно да не мисли човек за това само когато не планира бременност,но и няма нищо против нея.. Ако стане,нека стане
Това е мнението ми... Започнеш ли планове за бебе край с всичко останало....
-
абсолютно съм съгласна с lubaboiko!почнеш ли веднъж плановете е мнооого трудно да не мислиш за това!!особено като не се получава дълго време..направо откачаш..
при мен пречи много на всичко в живота ми,макар и да се старая да не се отразява-не се получава!!плача,отчуждавам се несъзнателно от приятелите си(особено тези,които имат деца или чакат :(..защото ,когато ги видя им се радвам,а после като се прибера и плача с часове..затова просто се изолирам постепенно!!)ако не е форума,където срещам толкова много подкрепа,разбиране и сродни души..сигурно щях да изперкам съвсем :wink:
въпреки,че е по-добре да се стараем да мислим по-малко за това,колкото е възможно разбира се!!намирайте си други занимания,за да не ви е постоянно в ума :wink:!дано подейства при вас..и да не е ангажирано цялото ви време с мисълта за бебеправенето :D
-
Хей, сладки момичета, разочарована съм - мислех, че съм единствена и неповторима на света, а се виждам във всеки един от постингите ви! :lol: :lol: 8)
Неизвестността, надеждата, неуспеха, апатията, проблеми с любимия, съвземането, ентусиазма ... това са моменти от живота на всички ни. Трудното за мен е, че се сменят страшно бързо - адска въртележка - горе/долу, рационална/емоционална, отпаднала/хипер-активна ...
Аз съм ви май леля - на 38 г., но след последния неуспех качих всички бебешки мисли на тавана (уж) и се захванах да си организирам живота (уж). И така 3 години. В които не мина и ден, без да се сетя за болката си, защото няма как да я изключа.
-
Ами като е почнало - и аз да си излея мъката - от 2 седмици само плача. Особено през деня в офиса (отивам в тоалетната и там си поплаквам), лошото е, че шефът забелязва, че нещо не е в ред и ако продължавам така може и да се отрази лошо на работата ми. Вкъщи гледам да не си изпускам нервите, защото мъжът ми като ме види да плача започва един скандал, защо съм се тормозела, писнало му да ме гледа така... не ме разбира. Иначе откакто разбрах, че при нас по естествен начин няма да стане бебето само чета във форума. Вече се плаша защото май съм станала нещо като форумозависима. 1 час работя и хоп - във форума да видя няма ли нещо ново (някой нов метод за бързо забременяване да не са открили :D).
Май трябва да се вземем в ръце и да се стегнем, но как да стане това, някой ако е успял, нека ни помогне със съвети :oops:
-
1 час работя и хоп - във форума да видя няма ли нещо ново (някой нов метод за бързо забременяване да не са открили :D).
Май трябва да се вземем в ръце и да се стегнем, но как да стане това, някой ако е успял, нека ни помогне със съвети :oops:
:lol: :lol: :lol: ти поне работиш - час,не час пак е нещо :D
мене питаш ли ме като цял работен ден вися във форума,сакън да не изпусна нещо :lol: я метод за зачеване, я нещо друго 8O
абе единственото решение е :bfp: май май! докато не го видим всичките няма да мирясаме и това си е! :cloud:
-
Ами тежко е...за всички ни е тежко...какъвто и човек да си, ако ще да си най-големия оптимист не света, ако ще да си изпълнен с всичката вяра и надежда на света - НЯМА НАЧИН да не се отрази на живота на човек и всичко, което се случва в него.
При мен нещата започнаха добре, изпълнена с ентусиазъм, вяра и желание...до един момент обаче...когато осъзнах, че вече беше минала година и беше време да се обърнем към специалист по стерилитет. Тогава вече не бях толкова усмихната и окуражена...започнах да се страхувам, страховете ми се засилват все повече и повече...Всичко, с което преди се занимавах с интерес и голямо въодушевение - неща, които ми носеха радост и удовлетворение, бяха значими за мен и им се отдавах напълно...Вече не мога да им се зарадвам така...не мога обаче да си обясня защо...нямат нищо общо с този неуспех, но някакси аз самата отблъсквам това щастие, което имам, впусната в търсенето на другото...вместо да се опитам да живея пълноценно, да използвам всяка минута, да се радвам просто на това, което ми се случва, а не да страдам и тъжа по това, което не ми случва...
:oops: :D леле, май имам нужда от психолог :D
Хората около мен не ми помагат...за което аз донякъде съм си виновна, тая всичко в себе си...Те не могат да усетят как загрубяват на моменти...две думи могат да бъдат причина да се заровя за три дни в дълбока мъка и отчаяние, без никой да разбере какво точно ми е сторил...
Често отлагам работата си докато не стане наистина крайно належаща...голяма част от времето си изкарвам като всички вас, четейки в "Зачатие", което обаче много ми помага и тук е момента да благодаря, че ви има! :grouphug2:
Но нека не се предаваме, да си дадем по едно рамо и да се борим до край, убедена съм, че ще успеем.
-
1 час работя и хоп - във форума да видя няма ли нещо ново (някой нов метод за бързо забременяване да не са открили :D).
Май трябва да се вземем в ръце и да се стегнем, но как да стане това, някой ако е успял, нека ни помогне със съвети :oops:
:lol: :lol: :lol: ти поне работиш - час,не час пак е нещо :D
мене питаш ли ме като цял работен ден вися във форума,сакън да не изпусна нещо :lol: я метод за зачеване, я нещо друго 8O
Вие пак сте добре ,аз през 5 минути влизам и зяпам,пък като прочета нещо в темата за първи симптоми гледай какво става... :D Всичките ги имам,а сигурно ако някога се случи няма и да заподозра докато не ми закъснее...
абе единственото решение е :bfp: май май! докато не го видим всичките няма да мирясаме и това си е! :cloud:
-
Здравейте, явно при всички ни "хавата" е една и съща. Аз да си призная имам чуството , че ще лудна, започвам да усещтам симптоми, неща които са по-различни от др. път и постонно си мисля за това дали сме успели или не... Отделен е въпроса и за честите посещения в тоалетната...абе това психиката е нещо велико. Когато искаш нещо толкова силно ти можеш да повярваш и после идва момента на голямото разочарование.
А що се отнася до настроението...определено е променливо, ту си весел и изпълнен с надежда...ту обратното, но когато се позволи очакването да се намеси в професионалните задължения, става лошо.....
Абе с две думи, чакането е влудявашо!
-
Здравейте мили момичета :)
Преди малко си направих тест за бременост имам 2 чертичка не е въображаема дали е вярно?? Имало ли е случаи да показва 2 а да няма ще се побъркам ,кажете ми .Много искам да е истина и утре да зарадвам моето момче
-
Пуснала си в още две теми за двете чертички, еми браво ние тук все още чакаме и размишляваме над нещата от живота.
-
Здравейте мили момичета :)
Преди малко си направих тест за бременост имам 2 чертичка не е въображаема дали е вярно?? Имало ли е случаи да показва 2 а да няма ще се побъркам ,кажете ми .Много искам да е истина и утре да зарадвам моето момче
Поздравления!Кой като теб сега...
пък ние сме си тука с Депресията и Надеждата за Чудото.Мина ми М и този месец.
Моят вчера го питах - ще пробваме ли този месец за бебе?-отговори ми :Мисля по въпроса.
Все е нещо -предния месец дори не пробвахме.беше категоричен ,че не ще.
това е резултата, задето доведох майка му от 10 000 мили и пръснах $3000 по нея та той и тя да са щастливи че ще са заедно 2 месеца след 16 години неговорене и сръдни.
Така ми се пада!
толкова ми е криво,обидно и предадено...
Балканска история...
-
Здравейте мили момичета :)
Преди малко си направих тест за бременост имам 2 чертичка не е въображаема дали е вярно?? Имало ли е случаи да показва 2 а да няма ще се побъркам ,кажете ми .Много искам да е истина и утре да зарадвам моето момче
Миличка, ама как избра точно във тая тема да пуснеш това. :lol: Ми огледай малко всички форуми и теми и си пусни питането там където му е мястото. :wink:
-
4естито elza76 ,стискам палци :bighug: :bfp:
-
здравейте момичета. хубаво е че ви има. аз също съм преминала през какви ли не кризи и депресии, все си намирам причини да не се виждам с приятелите си, все по-често съм раздразнителна и вного плача. аз също дълго време отлагах да се махна от старата ми работа, въпреки че много го исках все с мисълта че скоро ще съм в майчинство, т.к. правихме и няколко инсеминации. ама не. сега си имам нова работа, харесвам я, колегите ми са готини и това мн. ми помага /да не мисля постоянно/. събираме парички за инвитро и се надяваме!!! успех на всички ни!
-
Поздравления!Кой като теб сега...
пък ние сме си тука с Депресията и Надеждата за Чудото.Мина ми М и този месец.
Моят вчера го питах - ще пробваме ли този месец за бебе?-отговори ми :Мисля по въпроса.
Все е нещо -предния месец дори не пробвахме.беше категоричен ,че не ще.
това е резултата, задето доведох майка му от 10 000 мили и пръснах $3000 по нея та той и тя да са щастливи че ще са заедно 2 месеца след 16 години неговорене и сръдни.
Така ми се пада!
толкова ми е криво,обидно и предадено...
Балканска история...
Като е тръгнало така и аз да се оплача.. В събота си чистя аз в нас и идва свекърва ми.. :? (живеем в два съседни апартамента)Лафи ми нещо разпитва ме и по едно време ми вика:"Аз да ти кажа чеденце вчера ходих до нашата лична лекарка да и кажа че 2-ра година не можеш да забременееш и да ни насочи какво да правим... И тя ми каза че сигурно имаш хормонален дисбаланс..."
Казвам ви за секунди ми се качи кръвта в главата...
По принцип след година и 2 месеца се запитахме защо не се пазим ,а още нищо не е станало и решихме да потърсим експертно мнение.Аз си направих необходимите изследвания и мъжа ми също.След като за несох всичко при гинеколога ми ,той ми каза че съм идеална здрава майка и да правим редовно секс и няма как да не стане.. О'к .Получаваме спермограмата и новината ни удари в главите 80% неподвижни 5% бавноподвижни ,5% подвижни и 10% активно подвижни..Ние се стараем да решаваме този проблем с лечение и по- здравословен живот,но както и да е.. Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)
-
Като е тръгнало така и аз да се оплача.. В събота си чистя аз в нас и идва свекърва ми.. :? (живеем в два съседни апартамента)Лафи ми нещо разпитва ме и по едно време ми вика:"Аз да ти кажа чеденце вчера ходих до нашата лична лекарка да и кажа че 2-ра година не можеш да забременееш и да ни насочи какво да правим... И тя ми каза че сигурно имаш хормонален дисбаланс..."
Казвам ви за секунди ми се качи кръвта в главата...
По принцип след година и 2 месеца се запитахме защо не се пазим ,а още нищо не е станало и решихме да потърсим експертно мнение.Аз си направих необходимите изследвания и мъжа ми също.След като за несох всичко при гинеколога ми ,той ми каза че съм идеална здрава майка и да правим редовно секс и няма как да не стане.. О'к .Получаваме спермограмата и новината ни удари в главите 80% неподвижни 5% бавноподвижни ,5% подвижни и 10% активно подвижни..Ние се стараем да решаваме този проблем с лечение и по- здравословен живот,но както и да е.. Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)
мила най-искрено ти съчувствам, и аз бих се ядосала, завиждам ти на търпението! но, няма смисъл да й обръщаш внимание. хубаво е мъжа ти, ако има желание да й обясни как стоят нещата, та да не те притеснява. но вие най-добре си знаете, какво искате да правите. пожелавам ви мн успех в бебеправенето :)
-
Здравейте момичета
Честит празник на всички много любов и нови изненадаи чакаме.
Аз тихичка да ви кажа вчера си направих тест 2-3 дена по рано имам 2 чертичка не е толкова ярка като контролната но я има не е въображаема :) Искам да изненадам моето момче довечера и дано не е напразна радоста ни.
Пожелавам на всички които чакат мечтаните 2 чертички да ги видят скоро и да се радват като мене , хайде повличам крачета :)Не губете кураж
-
Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)
Е защо не й го показваш? Кажи й, така и така, аз съм добре, проблемът обаче е еди какъв си ... истината винаги помага. Казвам ти го от личен опит, защото и ние сме в същата ситуация - при мене няма открит проблем, но при моето момче - два и то сериозни. Докато криехме, беше ад, когато обаче споделихме и с неговите родители, нещата много се промениха. Хората просто не знаят, че проблемите може да не са в жената.
-
Здравейте момичета
Честит празник на всички много любов и нови изненадаи чакаме.
Аз тихичка да ви кажа вчера си направих тест 2-3 дена по рано имам 2 чертичка не е толкова ярка като контролната но я има не е въображаема :) Искам да изненадам моето момче довечера и дано не е напразна радоста ни.
Пожелавам на всички които чакат мечтаните 2 чертички да ги видят скоро и да се радват като мене , хайде повличам крачета :)Не губете кураж
[/quote
Ей пак тези чертички, бади малко по тактична и прочети тимата за какво става въпрос. Тук момичетата чакат и се борят с емоционалната и физическа болка, чи не успяват да ги видят тези чертички и как им се отразява това на живота.
Изненадай любимия си, щото аз няма да мога да му направя този подарък, поне за сега.
-
Моята свекърва не допуска въобще варианта че проблема е в гарджето и...
Бясна съм и(но не и го показвам)
Е защо не й го показваш? Кажи й, така и така, аз съм добре, проблемът обаче е еди какъв си ... истината винаги помага. Казвам ти го от личен опит, защото и ние сме в същата ситуация - при мене няма открит проблем, но при моето момче - два и то сериозни. Докато криехме, беше ад, когато обаче споделихме и с неговите родители, нещата много се промениха. Хората просто не знаят, че проблемите може да не са в жената.
Аз на момента и обясних че това са глупости и че проблем аз нямам,просто го направих много тактично ,което по принцип не е в моя стил...Въпроса е че тя въобще не разбра отново какво и казах и ми каза че не е нищо лошо че не ме обвинява и дори да си нямаме нищо няма да се промени... По принцип е много свястна жена и много я обичам ,но да си кажа правичката е много простичка..Съжалявам че го казвам ,но знам че това е причината..Тя е сирак цял живот и няма никаква представа за нещата от живота.Цял живот мъжа и я е носил на гърба си,което е много благородно...Аз с времето ще свикна с нея,знам че наистина е искала да помогне ,но незнае как...
Честит празник на всички и съм много благодарна че ви има...
-
.."Аз да ти кажа чеденце вчера ходих до нашата лична лекарка да и кажа че 2-ра година не можеш да забременееш и да ни насочи какво да правим... И тя ми каза че сигурно имаш хормонален дисбаланс..."
Казвам ви за секунди ми се качи кръвта в главата...
лелеее,колко добре те разбирам :(!при нас проблема не е свекървата толкова,колкото бабите..хем неразбират,хем дават съвети(верно че ни мислят доброто,ама да се замислят пък дали ние не знаем по-добре от тях..големи хора сме..с медицинско образование..-НЕ)!чула ме бабата ония ден да плача и днес ми вика"спокойно ще стане",знам че го казва за да ме успокои..,но постига ОБРАТНИЯ ЕФЕКТ!!говори ми за "продухване" и т.н. ,пък какво да и обяснявам че тръбите са ми наред(Вече проверени)..вика ми "недей кате да плачеш,че така се тормози и мъжът ти" 8O(ето каква била работата - да не ядосваме скъпоценния и внук..ами аз,ами мойте нерви...ами това,че внукът е с 14% морфология и с аглутинация(може и някакви антиспермални антитела да има или кой знае още какво..дано да няма и да са наред поне тези изследвания дето останаха да направим) и аз се тормозя..)!немога да ги разбера тия хора,защо се месят,като неразбират,само бъркат в раната..по-добре си мълчи,вместо да ми даваш примери за успокоение,кой кога забременял след 15-20 години опити..аз гледам да не мисля затова,а те ми го припомнят!!!неразбирам!!!не осъзнават ли колко тежи..
-
Не осъзнават!!! Те са водили друг живот и по тяхно време не са имали такива проблеми...Моята свекърва е забременяла веднага когато са решили и после е чакала още 12 г. за второ решила е на 38г. че иска 2-ро и на следващия месец е било на лице...За това не разбират нищо...Най- лошото е че започвам да завиждам ,на близките ми които имат или са бременни,а те и те ми дават само съвети все едно не са минали и те по този път и веднага са забравили че и те не са могли да мислят за друго....
-
да,ето това също не го разбирам..,когато си го преживял,когато си плакал дни и нощи,как можеш да забравиш и да почнеш да се държиш снизходително д ругите(както са се държали с теб преди това и те е дразнело) и да им викаш ,че "ще стане щом се успокоят" 8O!имам приятелка,която започнаха опитите няколко месеца след нас..бях толкова близка с нея,успокоявах я всеки път като и дейдеше,на рождения и ден я гушнах и пожелах от сърце-БЕБЕ,а когато забременя,започна да ми говори това което преди нея я дразнеше..е отдалечих се от нея,защотото ме боли,защото вече не ме разбира явно!!и така е с повечето ми близки,както казваш lubaboiko ,които имат деца или са бременни..
-
Девиза ,който ме измъчва най много е "Ще се успокоя ,когато стане"Много е гаден ,но съм разбрала вече че само така ще се успокоя,или да легна и да спяяяяя докато не видя 2 черти.... :lol: което е невъзможно... :bighug:
-
Девиза ,който ме измъчва най много е "Ще се успокоя ,когато стане"Много е гаден ,но съм разбрала вече че само така ще се успокоя,или да легна и да спяяяяя докато не видя 2 черти.... :lol: което е невъзможно... :bighug:
:good_post: :bighug:
-
:bighug:
-
Лелеее, момичета, като гледам накъде се завихри темата...искам и аз да споделя една случка точно от преди 10 минути. Бях споменала в постинга си по-нагоре в темата, че колегите в работата ми хич не ми помагат и много ме натъжават понякога без да го осъзнават....Не мога да им се сърдя, те не знаят, изобщо си нямат идея какво се случва с мен...но аз пък не мога да не се разчувствам от толкова горчиви за мен думи.
Така се случи миналата година, че всички млади в работата ми си имат бебенца, буквално миналата и тази година беше бум! Сега оживено това е тема номер едно :( Аз съм единствената, която нито е бременна, нито има бебе, има надежда за такова :), но всеки път много се разочарова, тъжи, плаче, не общува с тях, защото я боли.......
Поредния разговор, в който обсъждаме как се къпе бебе на няколко дни, колко баби има наоколо, колко градуса е в стаята, каква е температурата на водата и т.н.....След 15 минутен разговор в тази насока, една колежка изстреля: "А вие докога ще се МОТКАТЕ, БЕ"????????
Аз онемях за секунда.......не знам какво да кажа......излезох от ситуацията с: "Ами ние сме младички още, имаме време.....", преди да го изрека имам чувството, че станах по-червена от домат, а погледа ми се отнесе в пода.....
Това е всеки ден...повтаря се непрекъснато....достатъчно ми е това, което изживяваме за да ми се донасажда от добронамерените ми колеги и приятели......Как да спра да бъда чувствителна на подобни реплики, как да запазя самообладание.....изобщо не знам вие как се справяте.... :(
-
Леле горки4ките -нестига кадето преживявате стреса от не4акането ами и допълнително да ви създават проблеми.Тези хора си живеят в собствен свят и си мислят ,4е помагат ама много грешат.Дайте им да разберат ,4е така ви нараняват и да спрат да се месят.
4ак сега разбирам моята бъдеща свекърва,когато след операцията от извънмато4на дори не ме е питала как мина а само ми каза -как си?А тя просто не е искала да ми напомня и да ме притеснява и никога не е говориа за нашите проблеми поне пред мен
-
Лелеее, момичета, като гледам накъде се завихри темата...искам и аз да споделя една случка точно от преди 10 минути. Бях споменала в постинга си по-нагоре в темата, че колегите в работата ми хич не ми помагат и много ме натъжават понякога без да го осъзнават....Не мога да им се сърдя, те не знаят, изобщо си нямат идея какво се случва с мен...но аз пък не мога да не се разчувствам от толкова горчиви за мен думи.
Така се случи миналата година, че всички млади в работата ми си имат бебенца, буквално миналата и тази година беше бум! Сега оживено това е тема номер едно :( Аз съм единствената, която нито е бременна, нито има бебе, има надежда за такова :), но всеки път много се разочарова, тъжи, плаче, не общува с тях, защото я боли.......
Поредния разговор, в който обсъждаме как се къпе бебе на няколко дни, колко баби има наоколо, колко градуса е в стаята, каква е температурата на водата и т.н.....След 15 минутен разговор в тази насока, една колежка изстреля: "А вие докога ще се МОТКАТЕ, БЕ"????????
Аз онемях за секунда.......не знам какво да кажа......излезох от ситуацията с: "Ами ние сме младички още, имаме време.....", преди да го изрека имам чувството, че станах по-червена от домат, а погледа ми се отнесе в пода.....
Това е всеки ден...повтаря се непрекъснато....достатъчно ми е това, което изживяваме за да ми се донасажда от добронамерените ми колеги и приятели......Как да спра да бъда чувствителна на подобни реплики, как да запазя самообладание.....изобщо не знам вие как се справяте.... :(
Моите пък разбраха че имаме проблем и всеки месец ми разправят..Какво и този ли не стана... Ти само го мислиш и то за това не става или пък Не позволявай да ти стане фикс идея....
Лелееее идва ми да ги удуша с 2 пръста... Ма им се хиля и не им показвам абсолютно никаква емоция...
-
Моите пък разбраха че имаме проблем и всеки месец ми разправят..Какво и този ли не стана... Ти само го мислиш и то за това не става или пък Не позволявай да ти стане фикс идея....
Лелееее идва ми да ги удуша с 2 пръста... Ма им се хиля и не им показвам абсолютно никаква емоция...
Ами и аз се опитвам да не показвам емоция, ама то като ми е криво и не става. По принцип съм усмихнат и ведър човек...Определено ми личи, когато нещо не ми е наред...Лошото е, че те уж ме обичат и като колега, и като човек, дори като приятел, но всъщност аз усеащам на моменти друго отношение...да го наречем леко лицемерно. Не искам да проявявам слабост, особено пък да знаят от какво е породена тя. Определено тая тема ще отмести темата за бебета от злорадост...
-
и на мене ми се е случвало да ми зададат такъв "подходящ" върпос - направо ми е идвало да стана и да се развикам ....ама те хората какво са виновни?!
lubaboiko - много ме кефиш! :lol:
и нещо оптимистично: http://www.misli.hit.bg/today.html
-
Благодаря ти Роси,много си мила.. :oops:
-
Мен като ме питат хайде кога ще имате бебе, или пък баба ми: "Хм, котка ще ми гледа, я вземи си направи едно бебе него да гледаш вместо котката, че си вече на възраст ...". Просто поглеждам човека право в очите и му обяснявам спокойно, че това е въпрос на късмет, тото и нищо не може да се планира на 100%.
Не виждам защо трябва да се чувстваме подтиснати, или например непълноценни за това, че просто не сме имали късмет. То е също като тотото: пускаш фишове, правиш комбинации, пускаш много фишове с много комбинации и какво става... Някои хора с един фиш успяват, а ние отново трябва да се потрудим за следващия тираж .... Каквото било писано ... това.
Да не говорим че понякога половинката е толкова мързелива, че направо къса нерви. Моя например не мога да го накарам да направи една спермограма от 4-ри (да, четири) месеца. Иначе ако го питаш: "Даааа, много искам бебе". Ами то миличък само с искане не става :)
А относно натрапчивите мисли, аз знаете ли как се справям с тях - гледам да се разсейвам (със спорт, танци и т.н.), или и ако и това не помага ... намирам си други натрапчиви мисли - нещо като клин клин избива. Ето сега - отказвам цигарите. После друг кусур ще си намеря да поправям и така... :)
И честито на elza76!
-
Мен като ме питат хайде кога ще имате бебе, или пък баба ми: "Хм, котка ще ми гледа, я вземи си направи едно бебе него да гледаш вместо котката, че си вече на възраст ...". Просто поглеждам човека право в очите и му обяснявам спокойно, че това е въпрос на късмет, тото и нищо не може да се планира на 100%.
Не виждам защо трябва да се чувстваме подтиснати, или например непълноценни за това, че просто не сме имали късмет. То е също като тотото: пускаш фишове, правиш комбинации, пускаш много фишове с много комбинации и какво става... Някои хора с един фиш успяват, а ние отново трябва да се потрудим за следващия тираж .... Каквото било писано ... това.
Да не говорим че понякога половинката е толкова мързелива, че направо къса нерви. Моя например не мога да го накарам да направи една спермограма от 4-ри (да, четири) месеца. Иначе ако го питаш: "Даааа, много искам бебе". Ами то миличък само с искане не става :)
А относно натрапчивите мисли, аз знаете ли как се справям с тях - гледам да се разсейвам (със спорт, танци и т.н.), или и ако и това не помага ... намирам си други натрапчиви мисли - нещо като клин клин избива. Ето сега - отказвам цигарите. После друг кусур ще си намеря да поправям и така... :)
И честито на elza76!
Всичко това звучи много добре ,но аз мисля че това сме го минали вече и нищо не ни разсейва.. И аз спазвам диети ,работя занимавам се с куп неща ,но напоследък вече нищо не върши работа... Дано при теб се получат нещата преди този момент да настъпи,защото е отвратително наистина...
Късмет на всички..
-
Аз пък да ви кажа осъзнах че е по-добре да не споделям много-много. Когато изживявах най-трудните си моменти - извънматочната, после неуспешните инсеминации и т.н. споделях на най-близките си приятели и на част от роднините. Ама с течение на времето репликите от рода "успокой се и ще стане" и т.н. ме побъркаха. Сега новите ми колеги (въпреки че са ми вече доста близки) нямат и най-малка представа какво изживявам (в тази насока) и поне ги няма съжалителните погледи и това не е тема-табу. Естествено "вие какво чакате" съм го преживявала доста често, но се измъквам с някоя шегичка и край. Ще намерим начин да се справим. Пък като ни натежи прекалено - споделям с най-близките приятели и толкоз.
-
Момичета, да не падаме духом !
Аз и моя приятел се опитваме от скоро да си направим бебече- но май и този месец няма да стане - имам други симптоми... както и да е! Миналата седмица празнувахме Св. Валентин - предварително, май че не се получи - и обстановката сменихме и града. Не се оправдаха надеждите ми,това което бих искала(твърде слабо представяне). От мисълта, че трябва да стане и той зацепва съвсем, напров ужас. А и се опасява,че това с правенето :bed:да не ме се превърне във фикс идея. Но нали така момичета трябва да се опитва - той и без друга не живеем заедно и само когато е при мен .. . Когато смятам че ще съм овулация го извиквам.
Понякога съм доста затруднена - на моменти сякаш не ме разбира-абе от друга планета са мъжете !Обяснявам му, че все пак трябва да се опитваме по-често - ако има проблем да го хванем по от-рано. И при мен така все ми пожелават - "да имаш вече и ти", "бе май от доста време с него пък нищо по въпроса".. и такива неща. Понякога е доста обидно. :(
-
момичета важно е да се ангажирате максимално че колкото повече го мислим толкова по зле аз го мислих и този месец ще го пропусна че имам коли бактерии и от къде се взеха незнам боли ме едната гърда и лекарите викат раждай ама как да забременя 8O
-
То се знае че трябва да е така,ма как точно се постига това да не го мислите?!
Че при мен нещо не се получава...Все си го мисля и не ми стига през деня ,ми като заспя почват сънищата едни положиелни тестове едни бебета...
-
Здравейте, отново ! Съгласна съм с теб, но така ме съветват мои познати. Да съм спокойна, до колкот мога. То всеки си знае себе си, аз само като пожелание към всички Вас. :bighug:
-
Здравейте, отново ! Съгласна съм с теб, но така ме съветват мои познати. Да съм спокойна, до колкот мога. То всеки си знае себе си, аз само като пожелание към всички Вас. :bighug:
:bighug:
-
Здравейте, отново ! Съгласна съм с теб, но така ме съветват мои познати. Да съм спокойна, до колкот мога. То всеки си знае себе си, аз само като пожелание към всички Вас. :bighug:
:bighug:
И на мен така ми казват обаче..как да стане като все се чудя ще има ли О. няма ли да има..ще дойде ли няма ли да дойде...Общо взето е много трудно да милсиш за други неща когато има(а в случаи дори и да няма) проблем..Най важното е да има подкрепа от страна на близките защото това е един много емоционален момент за нас бъдещите майки...Имаме най много нужда от любов и разбиране :)..дано го получаваме винаги.. успех от мен
-
:balk_172:Аз в момента правя опити да пиша дипломна работа....и ми е много трудно да се съсредоточа....Постоянно тичам до Компютъра да проверявам дали не сте писали нещо....Така беше миналия месец... mf_bounce8 officespace :balk_160:
Този месец съм решила да дам почивка на съзнанието си...никакви тестове,БТ и т.н!Само отбелязвам в календара кога :bed: И нищо повече...отдали сме се на любов пък да видим какво ще излезе...Като ни се иска :wink: ОК.Ако не.... :balk_21: :balk_126: и това е...
-
:balk_172:Аз в момента правя опити да пиша дипломна работа....и ми е много трудно да се съсредоточа....Постоянно тичам до Компютъра да проверявам дали не сте писали нещо....Така беше миналия месец... mf_bounce8 officespace :balk_160:
Този месец съм решила да дам почивка на съзнанието си...никакви тестове,БТ и т.н!Само отбелязвам в календара кога :bed: И нищо повече...отдали сме се на любов пък да видим какво ще излезе...Като ни се иска :wink: ОК.Ако не.... :balk_21: :balk_126: и това е...
много правилно :D -тоя месец,не се разсейвай по форумите,ми си учи да се справиш на дипломната работа..пък после ще следиш и О. ,и БТ ..има време :D
-
И ние така момичета. много отдавна сме спрели да следим О и кога трябва и не трябва. З-то с времето само се изнервяме от това и от непрекъснатите разочарования. Естествено не сме се "успокоили", както трябвало просто защото не знаем как става това, но гледаме го караме по-така.
-
И мен са ме питали колегите "Вие какво чакате?" или "Ние на вашите години вече две сме имали..." Много досадно и дори болно ми става, защото вече година стана от нашето непазене. Направо ми идва да изкрещя "Стига бе хора! Ние много искаме, но не мога да забременея. Не разбирате ли?".
На всичкото отгоре напоследък с мъжо нещо не се спогаждаме. По-скоро сякаш той е много изнервен и намира, ако не всеки ден то поне през ден за какво да ми вика, да ми натяква за неща, които преди ги е виждал у мен, но си е мълчал, а сега вече не търпи. УЖАС. Нали всеки има някакви недостатъци и бракът/съжителството е един компромис. Аз вече съм го направила тоя компромис, но явно той сега се присеща за някои неща. Направо не знам. Уж вече сме решили да се обърнем сериозно към лекар за помощ, а май излиза по-добре въобще да не бързаме. Имам усещането, че ей така, ако му кажа я да зарежем тая работа с бебеправенето много ще се зарадва вътрешно. Преди малко пак избухна за нещо, за което аз на негово място не бих и дори бих обяснила спокойно как трябва да се постъпи.
Ами това е. :(
-
aksinia миличка не се ядосвай,по-вечето мъже са такива преди сватбата всичко е О.К,а вече като потръгне семейният живот забравят какво са ни обещавали и с кои наши недостатъци са ни приемали,започват да си искат своето и хич не ги интерисува нищо.Това са дребни работи и ти ще трябва да свикваш с тях във всяко семейство има и радостни и напрегнати моменти,не си въобразявай глупости,че той щял да се радва ако му кажеш да изчакате с бебеправенето.Моя съвет е да не се връзваш и да не приемаш много вътрешно нещата.
-
Уффф, ние сме заедно от три години, но от две живеем заедно. Първата година още спряхме дасе пазим, но при мен се появи проблем и трябваше да се пазим известно време. След това започна да ми прави впечатление, че точно около предполагаемата ми О него все го нямаше. Работата му е свързана с много пътуване и по стечение на обстоятелствата, точно в тези дни той беше извън града. Фактически, от около 1,5 г. правим опити.... Веднъж го бях попитала какво ще стане с нас ако не мога да забременея и той каза "споко, скъпа, ще гледаме племенниците"! Доплака ми се и не знам дали съм го обичала някога повече! Да, тръгнахме по прегледи, направихме спермограма, отдохме при специалст по стерилитет! Само веднъж! След това все няма време! Натоварен е! Аз си ходя при моята гинеколожка, от която съм страшно доволна! Не е специалист в тази област, но ми влиза в положение и търси решение. Не споделям на милото кога съм в О, за да не натоварвам допълнително обстановката! Стига ми, че аз мисля за това! И да! - и ние се караме и ние спорим, и ние сме искали до сега поне 2-3 пъти да се разделяме, но НЕ и заради това, че не мога да забременея! Аз вярвам, че ще забременея и, че ще имам деца! Живея с тази мисъл и така по-леко посрещам поредния цикъл! Битката е загубена, но не и войната!
-
Миличките...вие!
аз все още не съм обсебена чак толкова от тази мисъл и се надявам да не го допусна...Иначе адски много искаме бебе,но все си казвам то когато му дойде времето ще стане!Незнам може би при мен е от възраста (21) и от неотдавна почнатите опити...незнам но ми става гадно като чета какво преживявате момичета,съчувствам ви и от сърце ви желая скоро една по една да се похвалите...(е иаз в това число де) :blowingdust2:
<a href="http://www.glitterfy.com/" target="_blank"><img src="http://i192.photobucket.com/albums/z27/glitterfy_com-1/graphics/129/having_a_baby.gif" border="0"><br />Glitterfy.com - Glitter Graphics</a>
-
Sof хубаво е, че си на 21, не искам да те плаша, но това не бива да те успокоява. Ние с мъжа ми за почнахме да живеем заедно, когто бяхме на 20. Още от тогава започнахме опити за бебенце, но то все не идваше. Сега съм на 31 и още го няма. Може би 7-8 години съм ходила за прегледи и консултации при гинеколози - местни. И се га осъзнавам грешката си. Трябва колкто се може по-рано да се обърнеш към специалист по стерилитет, защото годинките се изнизват незабелязано забързани в ежедневието си се успокояваме "е, все ще стане. На мен ли ще се случи?". Обикновените гинеколози не познават областта на стерилитета. Позволяват си да експериментират със здравето ти. Започваме да ги сменяме по-често и след голямо лутане стигаме до специализираните клиники по стериритет, вече осъзнали, че точно на нас се е случило. За себе си аз го обяснявам със страха да приемеш истината и да вземеш решение да се бориш. Ако силно го желаеш и време ще намериш и средства. Всеки сам избира пътя си. Желая ти успех
-
Миличките...вие!
аз все още не съм обсебена чак толкова от тази мисъл и се надявам да не го допусна...Иначе адски много искаме бебе,но все си казвам то когато му дойде времето ще стане!Незнам може би при мен е от възраста (21) и от неотдавна почнатите опити...незнам но ми става гадно като чета какво преживявате момичета,съчувствам ви и от сърце ви желая скоро една по една да се похвалите...(е иаз в това число де) :blowingdust2:
<a href="http://www.glitterfy.com/" target="_blank"><img src="http://i192.photobucket.com/albums/z27/glitterfy_com-1/graphics/129/having_a_baby.gif" border="0"><br />Glitterfy.com - Glitter Graphics</a>
здравей,сега да ти обясня при мен как се получи цялото напрежение...,на 21 години изобщо даже немислех за това,както е казала теди "на мен ли ще се случи"...е да,ама точно на мен се случи явно...първата година неуспешни опити не се притеснявах толкова,можело да е от стрес...намирах си оправадяния-отидохме на лекар(уж в специализирана клиника)-всичко ни било ок(а пък ФСХ ми е било под нормата тогава...интересно как реши ,че е наред всичко :lol:),да сме се успокояли и ще стане...млади сме...и аз глупачката вярвам!!!мина още една вече почнах да се притеснявам,но пак все си викам,когато е писано,може да не е сега момента..докато накрая осъзнах,че момента сам няма да дойде!!!!Господ помага ако и сам си помогнеш...старите хора за това са казали "Господ помага,но в кошара не вкарва" :wink:
бих те посъветвала,изчакай година и ако не стане търсете лекар/възможно най-добрия,в клиника по стерилите/!дано не ти се налага :D
-
:hello2: Здравейте, момичета !
Съгласно съм, че колкото по-рано толкаво по-добре ! Сега вече от позицята на времето го разбирам. Преди године дори не се замислях, нямаше подходящ човек или имаше, но аз не исках.
Сега когато съм готова - все нещо не се получава. Не мога да виня и приятелят ми изцяло, пътува(сега май по-често) за да се видим. Уж и миналият месец бях в овулация, ама на...нищо. То май колкота повече искаш то толкава не се получава. :(
На всички останали повече кураж, то ние жените сме по-издръжливи(във всякакъв смисъл).
Кураж на всички и да чувам само хубави новички за повече.. :bfp1:
От сърце Ви го пожелавам... и на себе си ! :bighug:
-
Абе аз съм много зле настроена към фразата ,когато искаш не става.. Навсякъде където чета за подобни неща пише че няма данни прекомерното мислене и желание за бебе да е пречка за забременяване... Даже пише като съвет за роднини да не говорят постоянно за това двойката да се успокои и ще стане ,защото това не е техен проблем и пак казват че мислите не пречат за зачеване...
Аз пожелавам също успех на всички и не допускайте отровата на роднините да ви разочарова...
-
Благодаря ви момичета,но аз все пак не искам това да ми става фикс идея,точно заради това не меря температура,не правим кекс по график и нищо подобно....просто не се пазим за сега....а то дано стане...
УСПЕХ нА ВСИЧКИ
-
Благодаря ви момичета,но аз все пак не искам това да ми става фикс идея,точно заради това не меря температура,не правим кекс по график и нищо подобно....просто не се пазим за сега....а то дано стане...
УСПЕХ нА ВСИЧКИ
Няма лошо никак!! Пожелавам ти успех от сърце... :)
-
Като станат 7-8 години да не става, не знам как мога да не го мисля. До преди две години си казвах "Какво пък, всички лекари казват, че съм наред значи трябва все някога да стане." Да, ама не. То не съм била съвсем наред, а докторите, при които съм ходила, не чак такива специалисти. Когато бебето не идва толкова дълго, ставаш и си лягаш с тази мисъл. Успех в успокоението и не мисленето.
-
Ужасно ми се отразява с една дума.Напълно съм си разстроила съня. Каквото и да правя, все си мисля за това. А и около мен роднини, приятели и колеги само за това питат и още повече ме изнервят. А ми се иска да им изкрещя на всички - оставете ме на мира и аз искам бебе!!! След пореднато залагане след О - спирам всякакъв алкохол /не че пия много/, започвам да търся всякакви признаци на бременност и така до следващия път. Не съм предполагала, но и съпругът ми го вкарах в това "приключение". Той е единственият /освен вас/, който е напълно в течение на абсолютно всичко около бебеправенето.
-
Благодаря ви момичета,но аз все пак не искам това да ми става фикс идея,точно заради това не меря температура,не правим кекс по график и нищо подобно....просто не се пазим за сега....а то дано стане...
УСПЕХ нА ВСИЧКИ
И аз така си мислех, секс без да му мислим и каквото стане. Стискам палци при теб да се полу4и. При нас ве4е 2 г. и половина няма и няма. Плаках и о6те си пла4а тайно. Зълва ми роди преди няколко дни и сега се успокоявам след поредните натяквания на баби и съкрови6та, види6 ли по-малките ни били засрамили. А пък аз само 4акам да видя племенника си и да му 4уя глас4ето, мисля си 4е ме успокоява. По4нах с мерене на БТ, записвания при специалисти, извоювах и слънцето да си направи спермограма. Това да ви кажа 4естно ме побарква ве4е. На работата съ6то се 6егуват с мен и 4акат да ме видят бременна, а аз все гоня срокове, зада4и, справки, от4ети. Спрях да се впрягам, ре6их 4е няма да обръ6там внимание на такива не6та и 4е е крайно време да намаля темпото с работата и да се взема в ръце и да търся спокойствие.Надявам скоро вси4ки да станем мами, пожелавам ви го от сърце.
-
Чакането се отразява негативно на съвместния живот на двама души.Ние сме заедно от шест години, живеем заедно вече 4г. и половина, но поради различни причини не сме работили за бебе сериозно( не живеем сами, лекувахме инфекции и се пазихме), и така времето си минава.Когато се огледах и осъзнах колко време съм изгубила, а дори не знам дали съществува проблем при нас направо изпаднах в криза(по принцип винаги съм била уравновесена).Опитвам се да съм спокойна, но не мога да чакам да стане от само себе си.Дано скоро всяка от нас напусне форума, гушнала едно малко същество.
-
Чакането се отразява негативно на съвместния живот на двама души.
Мисля че донякъде си права. И донякъде е разбираемо, но не би трябвало да е така. Ние в един момент така се бяхме отчаяли, че бяхме спряли да го обсъждаме. Но нещата трябва да се обсъждат и да се опитваме да го преодолеем. Това е гол. болка и за двамата. Но да знаете - после ще е неописуема радост. Сигурна съм. Сама хора като нас, които толкова са го изстрадали, ще го оценят истински.
-
как ми се отразява..?..последната новост е ,че от това очакване..не само че немисля за друго,ми с времето започва и да не ме интересува достатъчно нищо друго..-вчера си подадох молбата за напускане от работа!!олекна ми,поне ще се съсредоточа върху изследванията и процедурите,но от друга страна ако и това не помогне..какво следва..повярвайте ми искам да се преборя с цялото напрежение и очакване,но вече наистина немога да мисля за друго..сякаш нищо няма смисъл..
явно е поредния период на спад и разочарование,дано свърши по-скоро и започне отново периода с оптимизъм и надежда!!
успех момичета и взимайте мерки колкото може по-рано,защото иначе само подтискате проблема и оставяте времето да си лети..,а когато вече се осъзнаете колко време е заминало,тогава идва огромния страх и напрежение-ДАЛИ ЩЕ СТАНЕ НЯКОГА!!! :?
-
как ми се отразява..?..последната новост е ,че от това очакване..не само че немисля за друго,ми с времето започва и да не ме интересува достатъчно нищо друго..-вчера си подадох молбата за напускане от работа!!олекна ми,поне ще се съсредоточа върху изследванията и процедурите,но от друга страна ако и това не помогне..какво следва..повярвайте ми искам да се преборя с цялото напрежение и очакване,но вече наистина немога да мисля за друго..сякаш нищо няма смисъл..
явно е поредния период на спад и разочарование,дано свърши по-скоро и започне отново периода с оптимизъм и надежда!!
успех момичета и взимайте мерки колкото може по-рано,защото иначе само подтискате проблема и оставяте времето да си лети..,а когато вече се осъзнаете колко време е заминало,тогава идва огромния страх и напрежение-ДАЛИ ЩЕ СТАНЕ НЯКОГА!!! :?
Аз също от известно време бягам от работа..И много се замислям да напускам ,но имаме голям заем и не мога да си позволя,а на мъжа ми му се отразява зле и той е започнал да не си гледа работата толкова добре .Неговата шефка сега го е взела на мушка и го унижава страшно много.Гадно ни е и на двамата ,но като го питах преди малко как ще излезем от ситуацията,той ми отговори че ще намерим начин,само бебо да се появи по- скоро...А аз тъкмо се бях поуспокоила...Сутринта преди да се събудя сънувах че си карам бебето при баба ми да го види...Пощурявам и започвам да се притеснявам наистина..
-
Преди време бях чела ето това:http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27 (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27) и много ме впечатли. Предполагам, че всички ще се съгласите с истините, защото ежедневно ни се случва да попадаме в такива ситуации. Не е лошо да го знаят повече хора. Може би ще се замислят преди да се обърнат към някого с въпроса "Какво чакате, толкова години и още нямате деца?". Съжалявам, че много от вас не срещат разбиране от най-близките си хора - семейството, което боли. За щастие аз имам пълната подкрепа на свекъра и свекърва ми. Те платиха повечето ни изследвания, първото ин-витро. Сега имам думата им, че ще платят и втория опит. И никога някой от тях не ме е засегнал с лоша дума, нетактичност или любопитство. Доста време криехме, че проблеми има, но хвърлихме бомбата, когато се наложи лапароскопската ми операция по спешност и ги помолихме за финансова помощ. След този разговор сами предложиха помощта си, за което съм им страшно благодарна.
-
Теди, тази статия е толкова затрогваща и истинска. Там е събрано абсолютно всичко, което изпитваме. Ето защо въпреки че всички приятели и роднини са доста загрижени за нас, доста често им отвръщам рязко и им казвам да прекратят темата. А дори може да имам нужда точно тогава да поговоря с някого. Просто някои реплики някой път така ме засягат, да не говорим за съжалителните погледи.
-
така е. Който не е засегнат не се замисля. А съм забелязала, че хората проявяват и някак по-силно любопитство към семейства с трудности в забременяването. Шушука се, разнищват се разни истории и сякаш това става обществен проблем в по-малките градчета. Едва ли не целия град се занимава с теб. Качил си някое кило/от хормоните/ и "О, бременна е най-после". Дори са ме спирали да ме питат!?! Думи нямам за хорската простота....
-
Момичета, останала съм с впечатлението,че ние май се засягаме много лесно и почти от всичко. Не само от директни въпросчета. Истината е ,че сме твърде чувствителни и понякога и най-безобидната забележка, намек или въпрос, а дори и някаква реакция ни нараняват. Колкото и да са внимателни нашите близки и приятели, дори тяхната загриженост може да остане неразбрана! И така ще бъде....докато не се случат и нашите малки бебешки чудеса.
-
Теди,тази статия направо ме разплака,толкова истини са събрани в нея.Колко точно са описани чувствата които бушуват всекидневно в душите ни.Как ми се отразява чакането -ами знаете как е при вас,нищо по различно и при мен.Това чакане ме обсебва все повече ,особенно сега като се позатопли времето ,всички майки излизат с количките на разходка ,а аз незная дали някога ще бутам количка.Много боли,но онази малка надежда ,онази малка искрица не ме напуска и се надявам все някой ден чудото да ме сполети и мен и вас.
-
Момичета, останала съм с впечатлението,че ние май се засягаме много лесно и почти от всичко. Не само от директни въпросчета. Истината е ,че сме твърде чувствителни и понякога и най-безобидната забележка, намек или въпрос, а дори и някаква реакция ни нараняват. Колкото и да са внимателни нашите близки и приятели, дори тяхната загриженост може да остане неразбрана! И така ще бъде....докато не се случат и нашите малки бебешки чудеса.
:good_post:
Ето това е истината, поне за мен. Не са ми виновни хората, които аз понякога в яда си оприличавам на лицемерни и безчувствени. Боли ме, когато дори се опитат да говорят с мен на човешки език, за подкрапа, за разбиране...Но репликата: "Успокой се и ще стане" ме изкарва извън кожата ми...аз не мога да се успокоя...ако има някой идея как става това с успокоението ще съм благодарна, ако сподели! :)
-
УСПОКОЕНИЕ - Няма такова нещо в ситуация като нашата. Ще се случи когато гушнем своите дечица или когато се предадеш и се откажеш от мечтата си. Така че не се успокоявайте. Борете се.
-
Момичета, останала съм с впечатлението,че ние май се засягаме много лесно и почти от всичко. Не само от директни въпросчета. Истината е ,че сме твърде чувствителни и понякога и най-безобидната забележка, намек или въпрос, а дори и някаква реакция ни нараняват. Колкото и да са внимателни нашите близки и приятели, дори тяхната загриженост може да остане неразбрана! И така ще бъде....докато не се случат и нашите малки бебешки чудеса.
С това също съм съгласна. Аз напоследък съм толкова рязка с приятелките ми и със свекърва ми само да подхванат темата. А те го правят за добро, ама аз все си викам какво ли разбирате вие, нямате представа какво изживявам. Ужасна съм, ама след толкова години просто е такава раничка - само леко да я докоснеш и бликва кръв веднага.
Определено обаче има само един начин да се излекува. Пожелавам го на всички
-
Преди време бях чела ето това:http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27 (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27) и много ме впечатли. Предполагам, че всички ще се съгласите с истините, защото ежедневно ни се случва да попадаме в такива ситуации. Не е лошо да го знаят повече хора. Може би ще се замислят преди да се обърнат към някого с въпроса "Какво чакате, толкова години и още нямате деца?"..
ето това е много добър ход :D!смятам да го приложа,ще пратя линка по email на повечето ми приятели,за да го прочетат и най-накрая да проуметя колко нараняват с думите си понякога..,защото както казва everything_possible ние сме безкрайно раними и дори,когато някой добронамерено се опитва да помогне,може с определени реплики толкова да ни нарани,че вместо да ни успокои може да ни вкара часове наред в отчаяние..
вчера мъжът ми /след като предната нощ почти не бях спала../ сам поиска да види за какво става въпрос във форума,прочете и статията,чийто линк е пуснала теди,и моите среднощни излияния..и знаете ли какво каза?!"не съм предполагал,колкото и да се старя да разбера,че ви боли толкова!"прегърна ме и каза,че това трябва да го пратя на по-близките ни приятели и,че той вече ще внимава много какви думи използва,когато съм тъжна и имам нужда от утеха..беше му толкова мъчно за всички нас..накрая спря да чете и се пошегува,че ако продължи ще започне и той да плаче :wink:!предполагам,че по същия начин много хора просто не усещат нещата като нас..
-
Преди време бях чела ето това:http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27 (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27) и много ме впечатли. Предполагам, че всички ще се съгласите с истините, защото ежедневно ни се случва да попадаме в такива ситуации. Не е лошо да го знаят повече хора. Може би ще се замислят преди да се обърнат към някого с въпроса "Какво чакате, толкова години и още нямате деца?"..
Като стана въпрос за тази статия... :)
Точно вчера пратих линка на една приятелка, която също дълго време се бореше със стерилитет. След като изливах душата си в продължение на часове, а тя търпеливо ме изслушваше :) й казах, че възнамерявам още днес да я разпечатя в 100 екземпляра :) Та да мога преди да ме подхванат следващия път да я дам на моите "приятели", "скъпи роднини" просто да я прочетат. Тогава, ако все още мислят, че биха могли да кажат нещо смислено, да го направят, ако ли не - просто да замълчат. :)
-
Преди време бях чела ето това:http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27 (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=484&Itemid=27) и много ме впечатли. Предполагам, че всички ще се съгласите с истините, защото ежедневно ни се случва да попадаме в такива ситуации. Не е лошо да го знаят повече хора. Може би ще се замислят преди да се обърнат към някого с въпроса "Какво чакате, толкова години и още нямате деца?"..
Като стана въпрос за тази статия... :)
Точно вчера пратих линка на една приятелка, която също дълго време се бореше със стерилитет. След като изливах душата си в продължение на часове, а тя търпеливо ме изслушваше :) й казах, че възнамерявам още днес да я разпечата в 100 екземпляра :) Та да мога преди да ме подхванат следващия път да я дам на моите "приятели", "скъпи роднини" просто да я прочетат. Тогава, ако все още мислят, че биха могли да кажат нещо смислено, да го направят, ако ли не - просто да замълчат. :)
:good_post: добре си го измислила elma :bighug: !теди ,май ни даде възможност да затворим устите на много хора :lol: :lol:
-
Радвам се, че ви допадна статията. Тя беше едно от първите неща, които прочетох в зачатие. Хубава е идеята за разпространението й, но май още нямам тази смелост. Единствено на мъжа ми и на вас съм я показала. И той я хареса и съм му много благодарна за подкрепата. Никога не ми е казал дума, с която да ме засегне. Не веднъж през тези 10 години съм му предлагала да се разделим и да потърси щастието си с друга, но категорично отказа, по скоро за това се спречкахме. Той доста често отсъства по работа, но когато се случи да загубихме бебето беше в къщи и ако не беше ме подкрепял безрезервно, може би сега щях да съм в някой психодиспансер и нямаше да планираме сега втори опит. Толкова е важно да има до нас такива хора. Пожелавам ви го
-
Съжалявам, но единственото което направи тази статия е за пореден път да ми докаже колко съм ранима! Стоя пред компа и сълзите ми се стичат! Сега можех да бъда навън и да разхождам собственото си дете. А то какво , седя и се зверя в монитора, кой кога ще изпадне в подобно състояние и на мен отново да ми избият емоциите. Искам да викам, да крещя и целия свят да ме чуе. Искам деца! Искам, болезнено много, защото това е смисъла на моето съществуване. Не искам нищо друго! Не искам този сайт да съществува! Не искам хората да страдат по несбъднатите си мечти! И то какви мечти! Бих дала всичко никога да не ми се беше налагало да влизам тук! Искам да съм неопитна мама, но МАМА...Ще чуя ли някога тази думичка? Толкова ми си иска, че дори не давам воля на мъката си по-изгубеното си дете...Кой може да го разбере...? Кой може да излекува душата ми? Да, зная,че пак ще се изправя, но как постоянно да напомням на сърцето си, че трябва да забрави малкото сърчице, което тъпаше в утробата ми?...Днес една колежка ми се похвали,че неина братовчедка чака тризнаци всеки момент! Е ми добре! Радвам се! Ама знае ли тя каква дупка зее в душата ми? Едва ли! Не ме интересува кой е доброжелателен и кой не! ИСКАМ СИ БЕБЕТО, но никой не може да ми го върне! Искам да съм силна и да продължа, но Господ ми е свидетел- аз съм човек и не мога да избягам от себе си!
-
Ами да и мен менатъжава и не веднъж съм плакала докато я чета и препрочитам, но пък всичко е истина. Труден е пътя, през който трябва да преминем. И е още по-трудно, когато сме заобиколени от бебетата на съседи, роднини, приятели... Наложи ми се не веднъж да преодолея чувството на очаяние и бих казала завист, пък била тя и добронамерена гледайки бремеността на сестра ми, на наша приятелка, на снаха ми и на кой ли още не. Наложи се, когато изписваха тази приятелка с бебето й да отидем с мъжа й и да му помогнем да напазарува всичко за бебто / не бяха купили нищо, защото детето се роди в 8 месец и имаше доста проблеми, та не им даваха много шансове/-легло, ваничка, дрешки и т.н. Да знаете как боли! Но трябва да продължим. И докато ровех из нета открих това стихче:
По прашната пътека...
По прашната пътека на тъгата,
осеяна с прашинки мъка и печал,
вървиш със участ страшна,непозната
и си мислиш,че си жив,а си полуумрял!
По прашната пътека продължи,
макар и в безнадеждието да отвежда
и сред нищото във нея намери
прашинката останала надежда!
По прашната пътека продължи
дори когато си открил надежда,
защото ти е писано да те боли,
защото твоята пътека там отвежда!
Подхожда на чувствата ни.
-
теди,everything_possible,чета и не мога да удържа мъката и сълзите си.Знам как боли,но знам ,че всички заслужаваме и ще бъдем най-прекрасните мами.
-
:Dей Роузи здрасти и тук.Аз мисля само за това!На работа и на всякъде, дори и с дъщеря ми, което ме дразни ужасно понякога много се мразя че съм рязка с нея, тя е толкова мъничка и нежна и така ме обича!Ужасна съм, а с мъж ми се държа много добре и любовно!Но, да знаете мисля само за това!
-
everything_possible :bighug: ,поради всичко,което си написала и болкато която изпитваш,точно за тов3а е статията..да я дадем на познатите ни и да ни оставят на мира...и аз НЕ ИСКАМ ДА ЧУВАМ,за съседката или колежката или просто приятелка,която е забременяла..колко бързо и изненадващо е станало..неискам,защото ме боли!!това което мога да кажа,че ние сме си силни,но емоциите трябва да се изливат,когато те боли трябва да плачеш,да крещиш ако трябва и да чупиш..ако от това ти олеква,за да можем да продължим напред..ето аз преди два дни бях толкова отчаяна..но като свършиха сълзите и сега съм по-добре..не че не ме боли,не че съм забравила и немисля за това,но съм по съсредоточена в борбата,отколкото в мислите дали ще стане изобщо..
теди стихотворението е мнооого истинско и дава поука,тръгнал веднъж по-един път...да не се отказваш..дори да ти се иска ..редно е да стигнеш докрай,колкото и да е трудно!!
моля се всички да успеем един ден,пък дано е тази година :bighug:
-
Съжалявам за вчерашното излияние! Светът е отново хубав и аз отново гледам напред! Благодаря ви Роузи и Кате че сте толкова съпричасни към всяко мое емоционално състояние!
Кате, :balk_21: Роузи, :balk_21:
-
Съжалявам за вчерашното излияние! Светът е отново хубав и аз отново гледам напред! Благодаря ви Роузи и Кате че сте толкова съпричасни към всяко мое емоционално състояние!
Кате, :balk_21: Роузи, :balk_21:
мацка,нали сме си лика прилика :oops:!единия ден плаче една от нас...на другия друга..затова сме тук да си вдъхваме кураж взаимно :wink: и да си помагаме с обмяна на опит и знания
в началото като започнах да пиша във форума,едно момиче ми беше казало/вече е станала мама на двама юнаци/ ,че за нея zachatie е като второ семейство,че тук е срещнала безкрайно много подкрепа..и се е радвала и тъжила заедно с другите момичета,както и те с нея..!известно време не можех да проумея как така ги чуства толкова близки,но от доста време вече и аз се чуствам по същият начин.. :oops:
-
любопитка,и аз ви чувствам като част от моето семейство.Ми ще си плачем заедно,ще се радваме на успехите си ,ще се подкрепяме.И един ден като ни се родят бебчетата може и редом да ги разкарваме в парковете :lol:
-
за нея zachatie е като второ семейство,че тук е срещнала безкрайно много подкрепа..и се е радвала и тъжила заедно с другите момичета,както и те с нея..!
САМАТА ИСТИНА! Стоя си сама в къщи /мъжът ми пак е по работа далече от къщи/ и какво бих правила ако не чета всичко , което сте написали тук. Чувстваш се някак по-леко, когато има с кого да споделиш каккво те вълнува, какво те натъжава и този някой да те разбира и безрезервно да те подкрепя. Благодаря ви :bighug:
-
Нашето чакане е мъчително,защото не знаем ДОКОГА е.Дори затворниците си знаят датата на която чакането им ще свърши и ще излязат навън.
Не можем да си направим квадратчета с дните,които всеки ден да зачертаваме докато накрая свършат и ваканцията дойде...обичах да го правя като малка и да гледам как намалява времето до желания миг.
Всеки месец носи надежда -а после разочарование.Колко може да понесе човек без да полудее!?Съществува ли примирение или просто (не)спираш да чакаш?бих искала да не си задавам толкова въпроси...
-
Даниски, това с квадратчетата ми е много познато, но аз го правя от 2 години:)Всеки път когато съпруга ми тръгне за 4 месеца си написвам дните от 120 до 0, лепвам листа на хладилника и всяка сутрин задрасквам по един.Това ми помага да не ми е толкова тежко докато го чакам да се прибере.Вече е по4ти наполовина задраскан:)
А другите чакания и очаквания...от тях винаги ще боли по малко или по много и всеки намира начина по който да се справя, но е много по-лесно когато сме заедно.
-
Какви други неща да чакамебе мацки? Всеки,който е тук в този форум -чака за бебоче. Както и аз. Ето това чакаме. В момента съм на работа и какво правя- тук във форума съм с вас, а работата е на заден план. Отпращам клиентите, за да не ми пречат да чета тук. Снощи имахме такъв скандал със съпруга ми, че -признавам си- идеше ми да се гръмна. Бях занимарила донякъде дори и хигиената в дома,за да мога да съм във форума.
Всичко край мен ме дразни. Работя в Студентски град и всеки ден виждан бъдещи майки и настоящи такива,които бутат количките с малките ангелчета, забърсват им устичката,когато се окапят с нещо. А аз стоя отстрани и си представям, че зад количката съм аз и това ангелче в нея е моето дете. Не минава вечер без да си поплача тайничко в тоялетната. Дразни ме всеки човек. А от това ми настроение се плаша. не ми се излиза с приятели, защото всички имат деца,жените си говорят коя КАКВИ ХРАНИ ДАВА. БОЛИ МЕ ОТ ТОВА.
-
Момичета и аз да се запиша в тази темичка :D
Знам, че няма да ви кажа нищо ново но все пак ми се иска да сподела какво чувствам
Аз мн искам бебче, имам чувството, че мъжа ми - по-малко го иска и това ме изнервя страшно много
Женени сме почти от година и цялата рода пита за бебе. Майка ми пита: "Ама вие правите ли нещо по въпроса" УЖАС и това всеки път като се видим аз реагирам като на майтап ама не ни е смешно. Енда колежка пък като ме види по коридора на работа винаги първо ме поглежда в корема а след това в очите и ме поздравява иде ми да и шитна едни шамар
Ачера беше върха: моя братовчетка ми се обади и ми каза: "Видях днес една бременна приятелка и се сетих да ти се обада да те чуя как си" ...... :?
Направо незнам как да се освободя от подобни хора
-
Извинявайте за излиянията просто мн ми дойде напоследък
-
galichka душичко направо ти съчуствам. Незнам какво да ти кажа ние с моя приятел (все още) работим по въпроса за бебе и също досега няма резултат. Много искам да се оженим, но точно от това ме е страх, че веднага всички ще започнат да ни питат какво става :x Направо се чудя на такива хора :x Това е толкова лична тема и деликатна, а пък да го чуеш от най-близките сигурно е ужасно :( Аз мислех да споделя с някой и много мислех да е с майка ми, но сега направо се колебая ... пък и не искам да я товаря с моите проблеми. Споделям тук в сайта и наистина разбирането на момичетата тук много ми помага :thankyousign:
-
Момичета и аз да се запиша в тази темичка :D
Знам, че няма да ви кажа нищо ново но все пак ми се иска да сподела какво чувствам
Аз мн искам бебче, имам чувството, че мъжа ми - по-малко го иска и това ме изнервя страшно много
Женени сме почти от година и цялата рода пита за бебе. Майка ми пита: "Ама вие правите ли нещо по въпроса" УЖАС и това всеки път като се видим аз реагирам като на майтап ама не ни е смешно. Енда колежка пък като ме види по коридора на работа винаги първо ме поглежда в корема а след това в очите и ме поздравява иде ми да и шитна едни шамар
Ачера беше върха: моя братовчетка ми се обади и ми каза: "Видях днес една бременна приятелка и се сетих да ти се обада да те чуя как си" ...... :?
Направо незнам как да се освободя от подобни хора
ЛЕЛЕ. ВСЕ ЕДНО АЗ СЪМ ГО ПИСАЛА. А НАЙ-ГАДНОТО Е КАТО ТИ КАЖАТ: " АМИ ВИЖ Я ТАЗИ, ВЕЧЕ Е БРЕМЕННА С ВТОРО,А ВИЕ КАКВО ЧАКАТЕ?" Е КАЖЕТЕ КАК ДА РЕАГИРАМ НА ТАКИВА РЕПЛИКИ. :x
-
Мили момичета, зная, че сега вероятно ви изглежда невъзможно това което ще ви напиша но аз успях да го превъзмогна.
Не ме боли когато видя майка с количка или бременна жена, радвам се защото вероятно те нямат моя (нашия) проблем и точно затова съм доволна.Никой, дори и ние не го заслужаваме но се е случило вече и можем само да се борим.
Не обръщайте внимание на онези които уж с любов ви питат не сте ли ВЕЧЕ бременни.Вие сами можете да ги различите кои са те:)
Не ви поучавам, защото въпреки, че не ме боли от тези неща вече, още си спомням колко тежко изживявах нещата.Само ми се прииска да споделя, че не е невъзможно да ги игнорирате първо със съзнанието а после и със сетивата си.
Ако знаете колко повече и по-често започнах да се усмихвам след това:))))
Прегръщам ви и ми се иска да можех истински да ви помогна а не само с думи.
-
:bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
-
Lisko много благодаря за топлите думи :bighug: :bighug:
-
:witch:понякога съм така, а сега тези дни от чакане ми настръхва косата и се опитвам да не мисля за това :bfp:защото си давам сметка че когато не го мисля по- бързо ще ми мине времето и ще отида си купя тестче, Божке дано не ми дойде!
-
Симони, само не карай бързо на завоите моля те:)
Стискам палци и успокой малко пеперудите в корема си:))))
-
за мен вече просто няма нищо друго важно,немога да мисле за нищо друго...става по-зле..и май даже не се и опитвам да спра с мисленето...притеснявам се за толкова много неща,че се чудя как още не ми е експлоадирал мозъка..
-
:D Аз днес само се правя, че работя :D
Скрила съм се зад компа и чета форумчето, и само пресмятам дати и цикли :oops: :wink:
-
АЗ днес "избягах" от работа :lol:т.е. взех си отпуск до края на седмицата. 6те си имам майстори вка6ти и 6те мога да си седя във форум4ето. А на работа не мога да се скрия за да си 4ета и да пи6а. Ве4е всяка мисъл ми е свързана с беб4ета. Ходих да купя на племенника си дре6ки и си представях 4е ги купувам за моето беб4е. Пла4а тайно всеки ден и се моля. Все по-4есто сънувам разни стра6ни не6та, не спя...Дано вси4ко да свър6и добре за вси4ки ни
-
Мили момичета, разберете, че така си вредите повече и не си помагате изобщо.
нямам никаква представа как да насочите мислите си в друга посокоа поне за няколко дни.Аз си спомням, че имах моменти в които бях оцветила всички "книжки за оцветяване" на племенницата си, та дори започнах да си купувам и за в нас.Купих си и флумастри:)и оцветявах ли оцветявах:))))))Сега не ми се вижда толкова добра идея но в онези моменти детето неможеше да си види празни книжките:))))))
Сега ку4ето и котката са ми отдушника и ми помагат много да не мисля.И форума разбира се:)Ами ето, още един ден мина, за мен остават още само 8:))))))))
Намерете си нещо да ви разсейва...не че е лесно:)
-
за мен вече просто няма нищо друго важно,немога да мисле за нищо друго...става по-зле..и май даже не се и опитвам да спра с мисленето...притеснявам се за толкова много неща,че се чудя как още не ми е експлоадирал мозъка..
и аз съм акто тебе! хем имам изпити , а не ми се сяда да уча ...мислите ми са все там! Днес бях на гениколког , за да ме прегледа профилактично ,да "видим как са нещата" И тя като ми вика: " Е хайде де! няма ли го още това бебе!? Не се безпокой скоро ще настъпи овулация! обещавам ти че ще стане, ще видиш! " и аз като се разревах ....ужас :oops: . ох стига ,че и сега започнах... :balk_145: :balk_144:
-
Ох ,и аз вече взех да иЗперквам .Това чакане взе да ме изнервя .Вече си загубих съня,обзела ме е такава апатия към всичко и към всички.Дори не мога да се зарадвам на приятелкатата си която споделя трепетите си около новородения бебок.Незнам докога ще продължи това чакане,ама взе да ми писва.Иде ми да избягам и да спра да искам бебе,ама не мога .Казвате да се разсейваме ,ами дайте идея как :ask:И се питам с какво сме съгршили толкова та Бог така ни наказва ?Май си изпуснах нервите ,но поне ми олекна.А и нали темата е за чакането :D и аз си описах как от моето ми омръзна :lol:
-
и на мене ми омръзна ..... чакане..броене на дни...чакане...броене ...чакане...чакане ..а още за първи месец правя тестове за овулация! ама това чакане от лапарото , после гадния диферелин 6 месеца ....и аз май се поувлякох! :oops:
-
Ето ви мнооого много :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
И ако имах вълшебна пръчица да ви прехвърля малко от моето търпение:)
-
Lisko и за теб една голяма :bighug:И да знаеш че ти се възхищавам !Не се променяй никога.
-
Мили момичета, зная, че сега вероятно ви изглежда невъзможно това което ще ви напиша но аз успях да го превъзмогна.
Не ме боли когато видя майка с количка или бременна жена, радвам се защото вероятно те нямат моя (нашия) проблем и точно затова съм доволна.
Лиско, това е страхотно мислене. Май всички трябва да насочим мислите си в такава позитивна насока. Защото аз мн. често се дразня и малко по-малко избягвам общуването с приятелките ми с деца. И все си казвам аз съм искала детенце много преди тях, а то. Да ама явно не е дошло времето, в което да имаме и ние. А то все някога ще дойде. Нима до тогава тр. да съм скъсала връзките със всички приятели и да съм станала супер злобна. Май не.
-
Благодаря ви момичета и наистина се моля всеки да намери спокойствие в душата и мислите си.Аз преди не съм и предполагала какво голямо богатство е това.
Мише, аз преди години бях стигнала наистина до там, че не си вдигах телефона на бременните си приателки или тези с деца и все се правех, че имам много работа и бях "все в офиса":). Един ден (многото от които бях започнала да излизам на разходки сама), в парка се усетих, че се радвам и усмихвам на майките с количките, на крещящите им деца.Изпитах вина и малко срам, че съм "обвинявала" познатите си за радостта им от тяхната бременност или от родените им дечица и съжалих за многото пропуснати срещи и мигове. Разбира се, че имаше въпроси (и сега ги има) :"хайде твой ред е", "ами вие какво чакате":)))Някои знаеха за проблемите ни, други не, но спрях да приемам въпросите им като опит да ме наранят или да ме накарат да се чувставам инвалид, защото разбрах, че не те са искали това а аз с мисленето си съм си го причинявала...
Сега постоянно им напомням, че ако имат работа може да ми оставят бебетата, децата си да ги гледам:)И се радвам когато го правят.За мен е боатство да мога да общувам с малките човечета:)Даже се шегувам с повечето, че ще си регистрирам ясла или детска градина (това ми е между другото една от мечтите-да мога да направя такова добро ама още не съм порастнала достатъчно:))))та поне да могат по цял ден да си стоят с мен:)))
Прегръщам ви силно и се радвам, че мога ако не друго поне малко усмивки да ви предизвикам:)))))
-
Ох момичета това с разсейването на мислите е добра идея, но аз и там ударих на камък :( Аз си мислех дали да не се оженим с моя приятел след като той няколко пъти ми предлага. Помислих си така по подготовката за сватбата ще се разсеям и ще се чуствам по спокойна. Но познайте какво .... пак моята шантава глава си каза "ами ако немога да имам деца, защо да го обвързвам по този начин", "ами като почнат да питат хората защо се бави бебето, как ще ги гледам в очите". Тези глупави мисли утрепаха желанието и пак се върнах от начало, направо съм за :bonk:
-
Аз също мн се радвам на майките в парка, имам и една бременна приятелка, с която често се виждаме и всеки път я гушкам мн силно защото има страхотно коремче. Дразнят ме единствено любопитните въпроси на хората, защото не осъзнават че може да ме заболи ката питат. 8O
-
Мила Галичка, немогат да разберат а и не е необходимо:)
Те немогат да усетят и осъзнаят твоята болка защото за тях не е било трудно това което на теб понякога ти изглежда невъзможно.А и защо да се опитваме да им обясняваме?Те вероятно имат други болки и терзания и понякога ние вероятно засягаме тях като питаме а даже не разбираме?:)Любопитни и нетактични хора около нас ще има винаги, но ако спрем да ги приемаме като дразнители няма да могат да ни влияят:)
Животът е прекрасен и твърде кратък.Наслаждавайте му се защото докато обичате и има кой да ви обича другото си идва на местото но с вяра:)
Мила Кайли (дано да го пиша правилно), другите хора са просто други хора , които не би трябвало да те интересуват:)Щом човекът до теб е преценил, че иска точно теб какво значение има какво мисли някой който минава за малко.
Дори и с близките и роднините ни е така.Те са част от нас но не са нас.Ние си имаме семеиства и свой живот.Затова...каквото и да те питат-за бебета или за здраве, гледай ги в очите без страх а с любов и спокойствие.
Някой ден им омръзва да се занимават с теб и проблемите на другите.
Прегръщам ви и не се отчайвайте.Поне не много на този етап:)
-
lisko :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
-
Lisko и от мен мнооооого :bighug: :bighug: :bighug:
-
Лиско, не мога да ти опи6а с какъв оптимизъм, спокйствие и благодат пълни6 сърцето ми и предполагам на вси4ки моми4ета. Ти си един прекрасен 4овек и едно голямо БЛАГОДАРЯ за това което прави6. :bighug: :bighug: :bighug:
-
Лиско, напълно съм съгласна с казаното от теб. Излишно е да се натоварваме с допълнителна мъка заради нечии неволни думи или щастие, което в момента ние самите нямаме. И при нас ще дойде рано или късно, по един или друг начин, стига да го искаме достатъчно и да не престанем да се борим.
Тези дни си мислех колко съм страдала за глупости преди да срещна моето момче. Тогава си мислех, че когато намеря Човека всички проблеми ще ми се струват песен. Сега го имам до себе си, точно такъв, какъвто винаги съм си мечтала да бъде, а вместо да се радвам на времето, прекарано с него, пак страдам, че нямам нещо друго. Искам някой ден детето ми да има страхотните родители, които си мислим, че ще бъдем, а не двама души с разклатени нерви и отношения. Не искам да отлагам щастието за тогава, а после за някой друг път, май накрая става навик, а животът си минава.
Ето, от няколко месеца отлагам едно пътуване до България, не смея да запазя билети защото все си мисля "ами ако се окаже, че съм бременна и пътуването ми се отрази зле?". Три мои приятелки родиха наскоро, а аз още не съм ги видяла - страх ме е да не извадя някоя тъпа реакция, а наистина ми липсват и се радвам за тях. Реших, че няма да отлагам повече и да се товаря с такива мисли, пък каквото сабя покаже :D
Бях чувала едно поверие, че жена, която иска дете, а то не идва, трябва да прекара един цял ден с някое чуждо детенце, да се грижи за него от сутринта до вечерта и скоро и нейното ще пристигне :D Не приемам такива неща насериозно, не вярвам, че могат да решат реални здравословни проблеми, но мисля, че в емоционален план има своята логика, а и защо пък да не отменим малко някоя приятелка, вместо да се отчуждаваме... би било забавно и за двете :D
Момичета, много се разписах, но имах нужда да споделя мислите си с вас :bighug: Съжалявам, че се срещаме точно в този форум и ни вълнуват нещата, които ни вълнуват в момента, но и това ще мине, ще видите. :bighug: :bighug: :bighug: Прегръщам ви всичките
-
Бях чувала едно поверие, че жена, която иска дете, а то не идва, трябва да прекара един цял ден с някое чуждо детенце, да се грижи за него от сутринта до вечерта и скоро и нейното ще пристигне :D
Де да беше вярно! Колко деца са минали през мене....Ама неисе....Поскоро си мисля че всичко е психика! Преди време се запознах с една бездетна жена и дълго време си мислех за нея, чудейки се дали аз самата ще имам. Бях почти сигурна в положителния отговор тъй като моята майка е родила три деца, и е правила много аборти по-простата причина че забременяваше от въздуха както си беше със спирала и с др контрацептиви. И аз си мислех че съм като нея...дори дълги години се вардих да не би да залитна и да забременея. Ако съм знаела само....Но сега си мисля,че сама съм привлякла към себе си много негативизъм / явно като си мислиш едни и същи неща с огромна доза страх- те се сбъдват/, а после....то е ясно. Но сега гледам с нова още по-голяма увереност, че АЗ МОГА ДА ИМАМ ДЕТЕ. Вярвам,че някъде там във вселената съществуват една или две душички които чакат да се родят на тая земя като МОИ ДЕЦА! Това е единствената ми мисъл и друга не мога да допусна до съзнанието си. Пък и в крайна сметка какво ми струва да мисля по-различно, да вярвам в себе си и в собствените си възможности.
-
Бях чувала едно поверие, че жена, която иска дете, а то не идва, трябва да прекара един цял ден с някое чуждо детенце, да се грижи за него от сутринта до вечерта и скоро и нейното ще пристигне :D
Де да беше вярно! Колко деца са минали през мене....Ама неисе....Поскоро си мисля че всичко е психика! Преди време се запознах с една бездетна жена и дълго време си мислех за нея, чудейки се дали аз самата ще имам. Бях почти сигурна в положителния отговор тъй като моята майка е родила три деца, и е правила много аборти по-простата причина че забременяваше от въздуха както си беше със спирала и с др контрацептиви. И аз си мислех че съм като нея...дори дълги години се вардих да не би да залитна и да забременея. Ако съм знаела само....Но сега си мисля,че сама съм привлякла към себе си много негативизъм / явно като си мислиш едни и същи неща с огромна доза страх- те се сбъдват/, а после....то е ясно. Но сега гледам с нова още по-голяма увереност, че АЗ МОГА ДА ИМАМ ДЕТЕ. Вярвам,че някъде там във вселената съществуват една или две душички които чакат да се родят на тая земя като МОИ ДЕЦА! Това е единствената ми мисъл и друга не мога да допусна до съзнанието си. Пък и в крайна сметка какво ми струва да мисля по-различно, да вярвам в себе си и в собствените си възможности.
миличка и аз колко деца съм гледала и гледам....ама уви моите ги няма още! :( и аз по едно време си мислех дали всичко ще е наред и дали ще имаме деца (при всяко наболяване на яйчниците) и какво направих? Навлякох си го на главата! Сега не ми се мисли ...имам си някакво предчувствие че ще стане - дано не се самозалъгвам! Ето и е "огледала" в неделя ще дават мода за бременни....навсякъде само за бебенца говорят! Искам и аззззззз......!
-
имам си някакво предчувствие че ще стане - дано не се самозалъгвам! Ето и е "огледала" в неделя ще дават мода за бременни....навсякъде само за бебенца говорят! Искам и аззззззз......!
Знаеш ли,че имаше период от живота ми в който бях много стресирана, и навсякъде виждах лоши неща. По миналата година се стегнах, отслабнах, придобих самочувствие и увереност и изведнъж започнах да виждам неща, които приемах като знаци на съдбата. Бебета,бебета,бебета.....Пусках тв и -инвитро. Отивам на гости- инвитро....Докато не взех решението и го направихме и то успешно. Оттук е и тази моя увереност,че това за мислите е една огромна истина!
Та мисълта ми беше,че това може да е твоят знак! Ако си гледала "Тайната" там е казано перфектно, че всяко твое желание-добро или /несъзнателно/ зло, се изпълнява, но вкраина сметка има и един трети етап- на получаването! Взависимост от това дали си готов да получиш това за което молиш! Защото само миг колебание може да те лиши от нещо красиво! Вярваш,вярваш,вярваш, и тъкмо то да се осъществи ти си казваш:" не няма да стане"...и хоп...ТВОЕТО ЖЕЛАНИЕ Е ЗАПОВЕД ЗА МЕН!
Аз желах, аз се молих и почти получих това което исках, но не съумях да го задържа защото се страхувах,а страховете ми се сбъднаха! Затова сега съм готова повече от всякога да се променя и съм сигурна че ще успея, защото го искам и защото го мога!
Ти също искаш и също МОЖЕШ и ЩЕ го ПОЛУЧИШ! Сигурна съм! Аз вярвам в доброто и в неговата сила!
-
Скоро и аз гледах този филм. Мога да кажа само, че те зарежда с толкова много оптимизъм и вяра. За една седмица 3 пъти го гледах и все нещо ново откриавм. Та сега си мисля колко далече едно от друго са вярата и надеждата. Едно е само да се надяваш, че нещо ще се случи, а съвсем друго да знаеш, да имаш вяра, че то ще се случи точно на теб. Само да го поискаш. А пък всички ние го искаме, нали? Не бива да се провират мисли на съмнение и страх. С тях трябва да се борим.
-
Май ще взема да го гледам и аз този филм. Много добре се почувствах тази вечер. Изпълнихте ме с оптимизъм. Благодаря ви и :balk_103:
-
аз си го изтеглих но нямах време да го гледам.Но предния уикенд момчето ми се е събудил по раничко и го е видял на лаптопа и си го е пуснал.Каза че е много хубав-не като филм комедия или друг жанр ,а като документален.Но е останал доволен.И като си говорихме след това каза че има логика..като си мислим лоши неща те сякаш се случват..как странно е устроен света ..
Мислете позитивно момичета :) ще станем най-хубавите мами на света :):) една голяма :bighug: за всички от мен :)
-
при мен пък момичета хубавите неща винаги са ставали,когато наистина съм се уморила от чакане,от сълзи и съвсем съм се обезверила/не че съм спряла да се надявам,но вече просто не съм вярвала,че ще се наредят/ и точно тогава е настъпвал обрат ,който ме е изненадвал дотакава степен,че е имало случаи да гледам как нещата се подреждат и да невярвам че се случват..
ще дам пример-кандидатсвах медицина,не ме приеха,записах в СУ,но не ми хареса,на следващата година пробвах в МК /но учих само две седмици за кандидат студентския изпит,викам си аз си знам всичко от миналата година :lol:/ изкарах 5,38 /с 6,00 диплома/ и не ме приеха;
на третата година се съдрах от учене изкарах 6,00 на изпита 8O и толкова вече не вярвах,че ще вляза,че се обърнах към майка и по най-детския и невинен начин я попитах"мамо,дали сега ще ме приемат?",а тя избухна в смях..помня още много такива примери,но няма смисъл да оспамвам повече темата..,вероятно е вярно това с +++ мисли,но при мен не действа,колкото пъти съм била сигурна ,че нещо ще стане и съм вярвала безрезервно,толкова пъти съм се разочаровала...а в момента,когато съм била почти сигурна,че вече просто няма начин да се оправят нещата,всичко е придобивало обрат!!
-
Има нещо такова! И при мен се е случвало - в момента в който се изморя вече и си кажа КРАЙ , не ме интересува и нещата се нареждат! Ама сега сякаш е друго ! Май не мога да кажа толкова лесно КРАй . Моя позната забременя така - току-що беше спряла фолиевата киселина , тестовете за овилация и БТ .....и хоп! Теди благодаря ти за позитивния пост! Определено се опитвам да гледам по - позитивно ! Държа се , ама когато съм сама и главата ми ще се пръсни от мисли! Обезателно ще гледам филма! Момичета добре че ви има! :bighug:
-
Има нещо такова! И при мен се е случвало - в момента в който се изморя вече и си кажа КРАЙ , не ме интересува и нещата се нареждат! Ама сега сякаш е друго ! Май не мога да кажа толкова лесно КРАй . Моя позната забременя така - току-що беше спряла фолиевата киселина , тестовете за овилация и БТ .....и хоп! Теди благодаря ти за позитивния пост! Определено се опитвам да гледам по - позитивно ! Държа се , ама когато съм сама и главата ми ще се пръсни от мисли! Обезателно ще гледам филма! Момичета добре че ви има! :bighug:
Аз също не мога да кажа край на опитите..Иска ми се да спре да ми пука и да се пусна малко по течението ,но и на мен мислите са ми все там..Рекорда да не мисля за това ми е половин ден...
-
Има нещо такова! И при мен се е случвало - в момента в който се изморя вече и си кажа КРАЙ , не ме интересува и нещата се нареждат! Ама сега сякаш е друго ! Май не мога да кажа толкова лесно КРАй . Моя позната забременя така - току-що беше спряла фолиевата киселина , тестовете за овилация и БТ .....и хоп! Теди благодаря ти за позитивния пост! Определено се опитвам да гледам по - позитивно ! Държа се , ама когато съм сама и главата ми ще се пръсни от мисли! Обезателно ще гледам филма! Момичета добре че ви има! :bighug:
Аз също не мога да кажа край на опитите..Иска ми се да спре да ми пука и да се пусна малко по течението ,но и на мен мислите са ми все там..Рекорда да не мисля за това ми е половин ден...
трябва да направим темичка с рекорди :lol: моят също е половин ден , защото ставам към 11!
-
Здравейте, с риск да повторя нещо казано до тук искам да ви споделя и при мен как е... Аме ГАДНО Е!!! Всеки месец след ову-то оприличавам ПМС със симптомите на бременност въпреки че никога не съм била бременна :oops: То не са болки в гърдите, то не са болки в кръста, гадене и пр... Не знам съкровището как ме издържа тези десетина дни преди да ми дойде. Миналия месец ми закъсня два дни - лелееее то бива изблици на нерви ама аз направо прекалих. На колежките отдавна спрях да им обръщам внимение, гаднички са. И аз спрях фолиевата киселина, спрях и ову тестовете, чувствам се малко по-добре като че ли от това. Целувам ви и пожелавам успех на всички :bighug: :bori_004: :bori_007:
-
Аз пък тъкмо реша че всичко е о'к и се поуспокоя малко(иначе пълно спокойствие не съществува)и хоп!!! Ето този месец БТ по- висока от 36.3 и то само един ден...Като змиите съм и сега пак почнах ...Ами сега ?!?! Ако и аз имам проблем?!? Ми как ще имаме деца като мъжа ми има пробле и аз?!?!И едни такива мисли ме налягат...Отврат ми е ..Иде ми да си легна и да спя 2години и като се събудя да ми кажат че всичко е наред и да си живея живота...
-
Здравейте момичета, първо искам да благодаря за статията 'Етикетът на безплодието", от много време само чета във форума и не мога да събера смелост да пиша, но сега си поплаках хуууубаво и реших,че мога и аз да се оплача и да знам, че ще ме разберете. Вие знаете какво е да ходиш по лекари, да правиш изследвания, да мериш температура, да пиеш хормони, да правиш тестове и да не се получава. Страх ме е,че напоследък усещам, че се отдалечавам от моето съкровище, заравям се в работата, намирам си какво да чистя, да пера, да готвя, и след това съм 'уморена', май вече не вярвам в ЧУДОТО. Имам няколко бременни приятелки, на всичкото отгоре моя мъж има голям син от предишен брак/женил се е много млад/ и сега ни изненада с новината, че приятелката му е бременна. Господи колко ме заболя, а как и завидях.
-
Здравейте момичета, първо искам да благодаря за статията 'Етикетът на безплодието", от много време само чета във форума и не мога да събера смелост да пиша, но сега си поплаках хуууубаво и реших,че мога и аз да се оплача и да знам, че ще ме разберете. Вие знаете какво е да ходиш по лекари, да правиш изследвания, да мериш температура, да пиеш хормони, да правиш тестове и да не се получава. Страх ме е,че напоследък усещам, че се отдалечавам от моето съкровище, заравям се в работата, намирам си какво да чистя, да пера, да готвя, и след това съм 'уморена', май вече не вярвам в ЧУДОТО. Имам няколко бременни приятелки, на всичкото отгоре моя мъж има голям син от предишен брак/женил се е много млад/ и сега ни изненада с новината, че приятелката му е бременна. Господи колко ме заболя, а как и завидях.
Не спирай да вярваш в ЧУДОТО! И на мен често ми се случва да се скапя толкова, но за два-три дни после се хващам в ръце оправям си косата, гримирам се купувам нова дрешка и хващам съкровището на работа по въпроса :dating: :bed: . Мисля, че важно в тези моменти да осъзнаем, че има мякой до нас който може да ни изслуша, да ни прегърне. Не бива да го отблъскваме, а аз често правя тази грешка особено преди М и толкова съжелявам след това :BangHead:
-
Благодаря за дозата оптимизъм, но тези хормони са в състояние да ме побъркат, чак се чудя как ме трае моя миличкия, аз самата понякога не мога. Но на темата, искам да прегърна с една гиляяяма предръдка всички, които са във форума,да знаете момичета много помагате, аз след вчерашното разкисване днес съм вече ОК, даже го подгоних моя, казах, че не може децата така да ни задминават, целувки на всички, стискам палци всички скоро да почнем да дебелеем, да повръщаме и всички други 'екстри'. :bighug: :bighug: