www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: DivaRoza в Януари 12, 2008, 20:18:03 pm
-
Всички момичета тук ни е събрало желанието ни за дете. Но то, детето, само по себе си достатъчно ли ще бъде, за да бъде животът ни оттук нататък напълно щастлив? Или човек е вечно в едно такова търсещо, недоволно състояние на духа, което е и предпоставка за развитие, от друга страна. Хората, които имат деца, казват, че щастието на живота им е в децата. Но не мисля, че ние, които нямаме деца, трява да сме нещастни. Все пак, животът има много лица и зависи кое точно от тях в момента съзерцаваме.
Даа, това понятие е от онези вечните, неверни илюзии за живота, за които току си помислиш, че знаеш всичко, и то вземе, че те изненада и изчезне от живота ти.
Хайде за поразсъждаваме за това понятие, и то свързано с нашия конкретен живот. Ето някои насочващи въпросчета:
· Има ли пълно щастие, нещо като постоянно състояние на блажена щастливост, или щастието е само един миг, моментно изживяване на някаква голяма, силна емоция и чувство?
· Страхуваме ли се ние, българите, да използваме думата “щастие” и я заменяме с изрази от типа на: “добре съм”? Има ли някакво суеверие в този ирационален страх от думата “щастие”?
· Защо чужденците толкова смело, безотговорно и често използват думата “happy”, а ние се боим от нея?
· Ще ни бъде ли достатъчно детето, което толкова искаме, за да добие нашето щастие завършен, постоянен вид?
· Променя ли се представата ви за щастие през годините? Или то е като целите в живота – щом постигнеш едната, изваждаш другата цел от джоба и докато не я постигнеш, щастието го няма на хоризонта?
· Или ще се окажат прави онези хитри философи, които са го определили като непостижимо?
Предстои ми да си избера издателство до една година и нещо и да си харесам дизайн за корицата на една книжка, та за целта около Коледа обикалях книжарниците, за да крада идеи за модерен дизайн на корица. И попаднах на една книжка, която си и купих: “Happiness: How to find it and keep it”, Joan Duncan Oliver. Първоначално не мислех да я купувам, защото си мислех, че едва ли авторката ще ми каже нещо ново за щастието. Обаче книжката се оказа интересно написана, интересно издание също така с много цветни страници...знаете, такива неща грабват окото.
В книгата се предлага един много прагматичен, западен поглед към щастието, което, така написано, изглежда напълно постижимо за всеки, защото е събрано в няколко пункта. Според тази книга щастието, разбира се, е нещо комплексно, което по-скоро се доближава до реализираност, доволство от живота. Нужни са ти няколко компонентта, за да се почувстваш щастлив и ето някои от тях:
- позитивно мислене – (има ли някой, който да не полудява поне малко, като му кажеш, че тук е разковничето – това си е от мен :D);
- чувство на състрадание и милосърдие, които да упражняваме на практика върху други хора;
- да се сприятеляваш (befriending) с непознатото и да бъдеш доволен от новите неща, които ти се случват;
- да се научиш да изразяваш вътрешните си преживявания;
- да обръщаш внимание на семейството и приятелите си;
- да балансираш между миналото, настоящето и бъдещето, но да живееш в настоящето;
- да овладееш изкуството на ограниченията, т.е. да си доволен от това, което имаш в момента;
- да намериш своя морален компас;
- да се научиш да се радваш на интимната си връзка;
- да овладееш силата на хумора;
- да откриеш вътрешния си център на спокойствието и да черпиш от него;
- как щастието влияе на твоето здраве;
- как да си създаваме щастливи спомени и да ги извикваме, когато не сме толкова щастливи;
Ако се съди по тези критерии, то щастието е лесна работа. Друг е въпросът, че човек е една сложна психо-интелектуална система, в която много от протичащите процеси са непредсказуеми.
Питах мъжа си дали е щастлив според тези критерии и той ми казва, че и без тях е щастлив. За себе си – не знам, страх ме е от тази дума. По-скоро си имам приоритети и временни проектчета, които гоня...Но знам, че няма да се чувствам виновна, че понякога ми е добре и без дете, макар че то е цел.
Та, това беше един малко дълъг начин да ви попитам: “Щастливи ли сте, или просто сте добре?"
-
Когато си поставя една цел и не мога да я постигна - това не ме прави щастлива. Но ако си начертая съвсем ясно всяка една стъпка до тази цел и последователно постигам всяка една малка цел към голямата - това вече ме прави щастлива. Разбира се винаги може да се случи така, че макар че постигам тези междинни целички по пътя, пак да не достигна до крайната. Но знам, че съм направила всичко възможно. И това ме прави щастлива. Ако съзнателно съм се отказала да достигна целта, а не е станало от безсилие - пак ще съм щастлива. Когато се чувствам безсилна обаче, не съм щастлива, не съм независима и не съм свободна.
В този ред на мисли - да отгледам детето е само една от тези цели. Когато постигам междинните резултати съм щастлива. Но това е само една от целите. Искам да си поставя и други, но когато се опитам да ги осъщаствя, винаги се оказва, че има една приоритетна и всички други ще се съобразяват с нея. Когато детето ти е болно или нещастно забравяш за всичките си целички и стремежи, светът вече не съществува за теб. Знаеш, че можеш да изгубиш целта си и се чувсташ абсолютно безсилен. Когато то се оправи... всичко си е по старо му. Животът продължава. И именно това кара хората да мислят, че
Хората, които имат деца, казват, че щастието на живота им е в децата. Но не мисля, че ние, които нямаме деца, трява да сме нещастни.
Но да абсолютно си права. В никой случай това не означава, че хората без деца не трябва да имат свои цели. Да ги постигат и да продължаваш напред. И това да ги прави щастливи.
Ако в една стая свети лампа и още 50 свещички. Тогава няма да забелязваме свещичките. Но ако огасим лампата... Тогава виждаме всички тези свещички и разбираме колко силно светят. Те са си светили и преди, просто ние не сме ги виждали. Ние сме си втълпили, че в стаята е светло заради лампата, защото в другите стаи е светло заради лампите. Ето в тази ситуация са хората с деца. Децата не ти позволяват да погледнеш на другите неща в живота задълбочено. Именно затова те са единственото щастие на хората с деца.
А този приоритет е само един инстинкт. В него няма логика. Ако беше логичен, нямаше да има нужда да е инстинкт. Ако можеше да разсъждаваш логично, щеше ли да заложиш всичко на една карта и да чакаш да видиш дали е печаливша?
-
Щастието е способноста на човек да оценява красивите моменти от живота.Колкото повече моменти оцениш,толкова си по-щастлив.
Понякога стремежът да осъществиш една мечта може да те заслепи и да пропуснеш много стойностни неща.
Понякога ,когато загубиш нещо разбираш каква е била цената.
Имала съм много щастливи моменти,но единственият който ме накара да почувствам,че наистина живея беше моята кратка бременност.Едва ли би могло да има по-голямо щастие от това да създадеш един живот.Способността да сътвориш от 1 яйцеклетка и 1 сперматозоид човек.Да видиш и усетиш как расте вътре в теб,как се ражда,как ти гука,как те гледа,как казва първата думичка,как прохожда,как тръгва на училище,как завършва,как се жени,как те дарява с внуци и т.н.,и т.н.
Никой не може да ме убеди,че има нещо по-красиво и по-щастливо нещо от това.Надали има човек ,който да е преживял раждането на дете и да не си е помислил дори за миг,че това е ЧУДО.
Да,аз съм щастлива,защото имам съпруга си,близките си,приятелите си и хубави моменти,но стремежът ми да се сдобия с най-голямото щастие,винаги ще ме заслепява!
-
И двете ме разтърсихте, ама яко...
Не, не съм щастлива сега, уморена съм и тъжна съм.
Имам планове, но нищо не зависи от мен.
Имам приятели, ала остана ли сама оставам със страха...
Имам сили, но след всеки провал съм безсилна.
Имам желания, а все не намирам духа от бутилката.
Имам утроба, но празна.
Имам здраве, съпруг, семейство, дом и приятели за което трябва да съм щастлива, а винаги казвам "добре съм".
Имам..., 22 Пурегона и 3 Цитротида!
:bighug:
-
evro, :bighug:
Аз мисля, че съм щастлива, въпреки че една част от мен не спира да иска да си поставя нови цели и да търси щастието в постигането им. И съм съгласна, че трябва да живеем сега, не да си мислим, че ще бъдем щастливи, ако се случат определени неща. Така просто животът ни отминава без да усетим, а и щастието с него. То е в малките неща - една усмивка, една красива роза, един миг с любим човек, една добра дума и дори един слънчев лъч. Щастието, когато имаш дете, може би е по-различно, по-пълно, но това могат да споделят тези, които имат деца.
-
Щастието е нещо относително.
За един щастието е да намери парче хляб, изхвърлено в контейнера за боклук.
За друг щастието е прекара рожденния си ден в Египет и да получи за рожденния си ден нова кола в тон с новия си цвят на косата.
Какво е щастието за мен.Явно не съм го открила.
Равносметката:какво имам до сега.
Имам съпруг.Заедно сме вече близо 9 години.Уж се разбираме, но имам усещането, че ако опита е неуспешен ще се разделим.Много ни се събра и на двамата.
Имам прекрасна майка.Която обаче има множество миоми в матката и отказва да вземе мерки.Кръвоизливите и продължават.
Имам приятели.По-малката част от тях страдат, защото нямат дете.По-голямата странят от мен защото имат, или очакват, а аз нямам.
Да, аз съм от тези, които казват "Добре съм"...дори и да не съм!
-
Мимка - :hug2:
Понякога си мисля, че съм щастлива...независимо, че нямам деца...Имам съпруг, който ме обича и когото аз безкрайно обичам!!! Имам дом, майка, сестра, малко приятели, но истински, работа, която обичам, но която ме изнервя в последно време...
Но понякога си мисля какво би било да има и едно малко човече, за което да се грижа? Ето, н-р днес нямаше да мързелувам пред компа, а щях да съм на разходка в снега, да правя снежен човек и да се бия с топки...
Доктор Дейвид Ликен препоръчва продължителна диета, при която трябва да се захранваме всекидневно със здравословни хапки щастие. С прости, малки, стойностни радости. Изберете сами – чиния спагети с италиански сос, от която се носи божествен аромат, или просто отморяваща вана, пълна с пухкава пяна. Вдъхнете уханието на прясно смляно сутрешно кафе, насладете се на мириса на роза. Всяка сутрин отваряйте широко прозореца и вдишвайте дълбоко. Това са някой от възможните рецепти за повишаване равнището на щастие....
Разсъждавайки в тази посока си мисля, че щастието е всичко това, което имаме, но не го оценяме на време, а чак когато го загубим....Но моето(нашето) щастие би било пълно, ако се изпълнят мечтите ни ...или поне тази мечта...мечтата за дете...
-
Намерих нещо, което мисля, че ще ви бъде интересно - става въпрос за женското и за мъжкото щастие. Ще го копирам за тези, които искат да го прочетат.
Розичке, извинявай за спама по темата ти, но просто не се въздържах!
Какво струва щастието? Какво струва женското щастие???
Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:
1) Приятел
2) Другар
3) Любовник
4) Брат
5) Баща
6) Учител
7) Възпитател
8) Майстор готвач
9) Механик
10) Водопроводчик
11) Дизайнер на интериори
12) Модист
13) Електротехник
14) Сексолог
15) Гинеколог
16) Психолог
17) Психиатър
18) Терапевт
19) Остроумен
20) Симпатичен
21) Атлетичен
22) Нежен
23) Внимателен
24) Кавалер
25) Интелигентен
26) С богато въображение
27) Съзидателен
28) Благ
29) Силен
30) Разбиращ
31) Толерантен
32) Благоразумен
33) Амбициозен
34) Даровит
35) Смел
36) Решителен
37) Заслужаващ доверие
38) Съобразителен
39) Страстен
40) но преди всичко... ПЛАТЕЖОСПОСОБЕН.
Същевременно не бива да се забравя, че е задължително:
1. Да не си ревнив, но без да оставяш впечатление, че нехаеш за нея.
2. Да се разбираш добре с техните, но в никакъв случай повече, отколкото с нея
самата.
3. Да я оставяш да прави нейните си неща, но и да изразяваш интерес къде ходи и
какво прави...
Особено е важно да:
Не се забравят рожденните дни, годишнината, откакто сте заедно, от сватбата,
абитуриенските балове, именните дни, менструацията и, датата на първата ви
целувка, рожденните дни на любимите и леля, брат и сестра, на бабата и дядото и,
на най-добрата и приятелка.
За съжаление изпълнението мо-та-мо на тези инструкции не гарантират напълно, че
ще се чувства истински щастлива, понеже може да бъде обзета от усещането, че е
нетърпимо обсебена от задушаващо перфектен живот, в следствие на което да се
хвърли на врата на първия нещастник-животар, който намери!
Бог е казал: Обичайте ги!!!! ... НИКОГА НЕ Е КАЗВАЛ "РАЗБЕРЕТЕ ГИ".
_______________________________________________________________________________
Какво струва мъжкото щастие?!
НЯМА НИЩО ПО-ЛЕСНО ОТ ПОСТИГАНЕТО НА МЪЖКОТО ЩАСТИЕ
На мъжа му трябват единствено :
1) СЕКС
2) ХРАНА
Ей, жени, хайде сега кажете, дали не ви излизат мъжете почти гратис?!
П.П. Допълнение от мъжа ми - след години дори им трябва само храна...
-
Душка, :D :D :D
Мимка, сигурна съм, че ви е трудно. Но мъжът ти се е оженил за теб, за да бъдете заедно. Защото ти си важна за него и те обича. Не мисля, че фактът, че нямате деца, би могъл да промени тази обич. Просто има трудни моменти в живота. Не трябва да се отказвате от тази любов само заради трудностите. Та вие затова сте заедно - за да ги преодолявате пак заедно. Сигурна съм, че ще станете родители. Кураж, мила! :bighug:
-
Въпроса беше -какво е за мен щастието.
Аз обясних...
Пред мен и мъжа ми има два пътя след неуспешен опит-осиновяване или раздяла.За сега нещата клонят към второто.За съжаление не се дължи само на липсата на дете.В семейството ми се намесват и странични фактори като свекърва, баба, свекър, чичо, девер, етърва.Аз успях да ги елиминирам като фактор, но не и той.
Както и да е, темата не беше за това.
-
Розичке , страхотна тема ! :butterfly:
Напоследък ,често се замислям върху това.
Истината е ,че след като изхабих тонове енергия да упреквам ,цялата Вселена за всичко ,което ми се случи , гонейки мечтата си (единствината),след море от сълзи ,след стотици часове прекарани в самосъжаление , сама , изолирана , неразбрана ...живота ми удари толкова силен шамар , че се събудих , огледах се и сега , казвам с пълно сърце- всеки ден си намирам време да бъда щастлива!
Това за мен не е перманентно състояние , но е ВСЕКИ ДЕН и е задължително да открия нещо за което да се усмихна:
-здрава съм , близките ми също. ЖИВИ СМЕ!
-обичана съм и аз обичам
-работя нещо , което ми носи удовлетворение
-започнах да отглеждам цветя , преди забравях да ги поливам :?
-спрях да укорявам съпруга си , осъзнах че в брачният съюз Бог събира двама души , съвършенно различни не за да се моделират един друг , а за да се приемат такива , каквито са , за да остане при тях любовта.
-срещам се с приятелите ,радвам се , когато те ме търсят.
- и още и още..
За мен щастието не е миг , аз го превърнах в едно предпразнично настроение ,с което се срещам всеки ден.
Най-тежката мисия в този живот е , че имаме избор как да го изживеем и цялата отговорност е само и единствено наша.
Избрах да го живея пълноценно ,
да страдам , но и да се радвам ,
да се ядосвам , но и да прощавам ,
да плача , но и да скачам като дете от радост...
Защото не искам да отлети просто ей така , без да успея да оценя красотата му ,вторачена в другата му страна.
Нали аз избирам! :D
-
аз пак мисля,че на тази дума както и на още една-любов :lol:- много писатели,философи,поети както и обикновени хора(били те по-практични или някаде с главата в облаците :lol: )са търсили не знам какви значения 8O....а отваряйки речника и четейки обяснението на този тип думи направо да умираш от смях...поне на мене така ми звучи тяхното обяснение в речника :lol:...въпреки това някъде отдавна и не си спомня къде, някакв автор сравняваше щастието с капки вода от дъжда 8O...честно казано това сравнение най-много ме удовлетворява и си го запомних :lol:
Според мен няма как да си щастлив всеки ден,че ще се задавиш :lol:,но докато все пак съм жива и здрава ще продължавам да се смятам за "щастливка" каквото и да ми се случи :lol:...и не си падам много по цитати,но ще цитирам пак:"и утре е ден...."
сигурна съм,че всяка от вас знае кого цитирах :lol:,ако не нека Розичката помага малко :P
Бъдете щастливи!
-
Аз се чувствам щастлива ,от както се научих да живея с мисълта,че може и да нямам деца,но това не е края на света. Чувствам се победена в борбата за дете. Много рядко се предавам /да не кажа никога/ ,но тук наистина не успях. Вече две години минаха от както съм далече от тия неща /т.е. от както се разделих с приятеля си/ и наистина се чувствам щастлива и спокойна. Радвам се на чуждите деца ,като на свои ,имам най-прекрасния човек до себе си /още не сме говорили за деца/... живота е хубав ,когато си в мир със себе си,имаш истински приятели и работа ,която ти носи удоволствие ! Това никак не е малко ,нали ? :)
-
Мимка, права си, извинявай, че ти се намесих в мнението. Всеки разбира щастието по различен начин. Желая и на теб, и на всички тук да го намерят!
-
Розичке, от вчера се въртя около твоята тема и много размишлявах. Дълго и трудно би станало ако се разпростра над всички аспекти и засегнати точки. По-простичко ще е май ако всички го кажем със сърцето си.
Тези дни много дълго ми се случва да размишлявам върху това, какво е щастието, щастлива ли съм, какво става в живота ми и накъде вървя... Не знам дали ще успея да формулирам правилно мислите, които ме вълнуват, но бих опитала. Не съм сигурна, че ще съм и толкова поетична като момичетата тук.
Случиха ми се неща, които ме накараха да погледна друго яче на живота си.
Мислех си, че живота за мен свършва с диагнозата стерилитет. Не бях доволна, не исках да се примиря, не можех да остана щастлива сама с моя мъж. Бях готова на всичко, поставих си цел, дадох си срок и реших, че след това ще се примиря. Няма да съм щастлива, но ще съм добре.
Случи се чудото, забременях. Живеех от преглед до преглед, тук много момичета са го изпитали. Не знаех какво е да се зарадваш с пълно сърце и душа, да се почувстваш щастлив на самата дума "бременна сте". Видях детето си да се ражда живо и здраво и това е един единствен неописуем миг на пълно щастие, който изпитах. Тогава знаех, че никога няма да се повтори. Само този един единствен момент, който е мой, който внася слънце в душата ми. После започнаха страховете, съмненията, борбите. Вярно е, детето те променя и твоето щастие се състои в това, детето ти да е щастливо и да е добре. Когато се разболя за пръв път си мислех, че светът ми свършва. Бях готова да умра, ако нещо му се случи. За мен не беше важно да съм добре, не ме притесняваше това, че не бях спала няколко нощи, че не съм се хранила, че не знам ден ли е, нощ ли е - важно беше само то да е добре. Когато се усмихна за пръв път след 40 градуса температура, това е най-великия ми момент на щастие - отразен в неговите очи и усмивка.
Случи ми се втори път - забременях. И си мислех, че не мога да обичам толкова много, колкото обичах нероденото си дете. Пак не се зарадвах, душата ми беше свита и се бореше да изкара успешна бременност. Когато ми казаха "мисед" и има опасност ти да умреш, не мислех за нищо, даже за детето си, а за това, че си исках обратно тази точно бременност. Че искам това бебе, с цената на всичко...
Случиха ми се доста неприятности последните месеци, вярно мислех няма на къде повече. Обаче онази с косата не прощава... Тогава се замислих как живеем. Дали си заслужава борбата с всичко, дали си заслужават поставените цели, мъките, сълзите... И си помислих, че неподправената детска радост на детето ми при вида на първата елха, на първата играчка, сложена там, на първата усмивка, на първото мама, първата крачка, първия дъх в първата минута си заслужават дори да не съм добре, да кажа щастлива съм. Да, щастието се състои в това детето ти да е добре. Или поне моето... Така че дори и да не съм добре винаги ще казвам щастлива съм. Само заради една детска усмивка. До смъртта ми...
-
Дали съм щастлива - по-скоро не. Всяка сутрин се събуждам с мисълта защо точно на мен се случи да не изживея щастливите мигове на майчинството, как приятелките ми постепенно отглеждат децата си, как живеят с техните проблеми, колко прекрасни мигове те очакват като бал, казарма, годежи и т.н. Всичко това само ще го гледам отстрани и при мисълта, че на мен това няма да се случи ме влудява. Ако щастието беше в парите и осиновяването, защо и беше например на Н. Кидман да ражда и всички останали като нея. Мисля, че при нас жените е заложено - щастието да идва с децата. Може и да греша, но за момента това чувствам.
-
Няколко години живях с мисълта, че непременно трябва да успея да имам дете, да направя всичко възможно, че и невъзможното дори, че на всяка цена трябва да се стегна и да преодолявам трудностите, защото трябва да имам дете.
Е, един ден, не толкова отдавна, се събудих с мисълта, че "трябва" ми носи психическо натоварване и негативни емоции. Замислих се да заменя "трябва" с нещо друго, по приятно и неангажиращо, например "когато". Когато се почувствам готова, пак ще опитам, ако не се почувствам, просто няма да се насилвам. Когато се почувствам готова, ще се простя с мечтата за биологично дете, ако не се почувствам, ще си мечтая още дълго :D, и така. "Когато" се оказа хубаво понятие, сега съм по-освободена, мога да приема мисълта, че няма да съм бременна, че животът ми за друго е предопределен и така. Решихме да осиновим дете, почувствах радост от решението, приятен трепет от очакването, започнах съвсем реално да мечтая :D
Доближих се една стъпка към щастието :D
Имам невероятен съпруг, кака мога да се сърдя на Господ, че не ми дава дете, като ми е дал такъв съпруг? Май овладях изкуството на ограниченията, за което се говори в книгата на Розичка - радвам се на това, което имам :D
Комплексно, знам какво е щастие на теория - да си здрав, заобиколен с обичани хора, реализиран. На практика - имало е моменти, в които съм се чувствала истински, напълно щастлива. Те не са били свързани с нещо конкретно, просто моменти, които ме навестяват в най-необичайно време, дори като пускам пералнята :lol: Имало е такива моменти, тогава съм си казвала, ето, сега, в този момент, съм щастлива :D
Най-важното условие, за да е щастлив човек, според мен, е да живее в мир със себе си. На мен ми е трудничко да следвам тази максима /истинска Везна :lol:/, но се опитвам, всеки ден. Понякога ми се отдава, понякога не. Важното е, обаче, че се старая :D
-
А забелязали ли сте, че има хора, които просто не искат да бъдат щастливи и винаги някой друг им е виновен. Не зная дали са щастливи. Но като че ли им харесва околоните да ги съжаляват и постоянно се правят на нещастни.
Аз не харесвам такива хора.
Edit: Исках моя пост да е след Грейс, защото нейното мнение беше много позитивно. Но Aида ме изпревари. Определено не искам да критикувам никой конкретно.
-
опитвам се да преместя мнението след твоето...
но съдържанието си остава:
Откровенно нещастна съм.
Щастието се описва само с един поглед и усмивка. Детска.
Коледата не е коледа- без деца.
Всеки празник не е празник- без деца.
Всеки ден , не е ден- без деца.
Колкото и да се самоуспокояваме и позитивираме всички знаеме какво искаме за да бъдем истински щастливи. Другото е заблуждение.
според мен
-
Има един автор - Вадим Зеланд , по професия е ядрен физик, руснак.
Неговите книги ми дадоха криле. Там намерих много отговори за себе си.
Според неговите възгледи , животът е една огромна координатна система от избор на варианти.
Вярата , ражда страхове и съмнения. Той казва , не вярвайте , а имайте намерение.
Когато вярвате ,индуцирате сила ,родена от вашите страхове и се сбъдват не мечтите ви , а лошите ви прогнози.
Имаше една такава стара максима , пожелай си нещо и го забрави...
Въпросът е да правим каквото трябва и да имаме намерение да стигнем до крайната си цел ,без това да е съпроводено с помрачаване на живота ни и на радостта от него.
Вчера четох за младо момиче от Варна , лежи в кома от 20 месеца.
Предозирали й упойката при цезарово сечение.
Най-голямата й мечта била да има дете...
Така й не знае , все още ,че мечтата й е сбъдната. :(
Замислих се , колко струват мечтите ,защо да живея за утре или да страдам за вчера ,когато завися от толкова много събития и хора , защо да не се радвам днес , на белия сняг , на зимното слънце ,на усмихнатата продавачка в кварталния магазин и на много други неща...
Ще се боря , разбира се за мечтата си , но без да прегазвам себе си , защото утре-то не ми е обещано...
-
Малко объркани размисли ми идват сега. Много тъжно, но аз никога не съм използвала за себе си нито думата "щастие", нито производните и. Много тъжно. А и не съм чувала и колегите ми от БГ да я използват за себе си, а бяха интелигентни хора, в университет работят... Аз лично никога не съм и питала някого: "Щастлив ли си?" Някак си изпитвам известно неудобство, все едно става въпрос за прекалено лични неща. Чужденците обаче питат директно за това. Като че ли се подразбира, че това е естествено човешко състояние. Та, си мисля, че явно има нещо и във възпитанието ни, в социалните условия, в които векове е живял нашият народ, нещо в народопсихологията ни, в славянския ни корен, на който му доставя наслада да се самоизмъчва с недостижими месиански идеи...Ние все очакваме хубавото да дойде, защото все не го е имало днес, защото днес животът е скапан и т.н. Явно, трябва децата от малки да се възпитават да използват тази дума и може би тогава и тя ще започне да оказва някакво влияние върху живота им, не знам. А и човек е все едно такова недоволно същество, все иска и иска. Вероятно, за да си щастлив (като изключим безпричинните мигове, когато се чувстваме така) са нужни много неща. Наистина толкова сме се фокусирали в това дете, че си въобразяваме, че то ще донесе в живота ни неща, които липсват - хармония, радост, нови преживявания (това може би)... А не трябва ли редът да е обратен - ние да сме в мир със себе си, да има хармония в душите ни и тогава детето ще е естествената радост на живота ни. Нямам представа. Обаче за себе си знам, че ако нямам работа, т.е. нямам възможност да се реализирам и изразявам и чрез интелекта си, няма да съм нито доволна, нито щастлива, макар и да имам дете. Може би сега разсъждавам така. Може би въобще не става въпрос за външните условия и обстоятелства, а за нещата вътре в нас, там да има доволство и хармония. Но всичко е свързано и трудно се постига, когато едната част на веригата липсва. Аз 24 години се развивах в една област, градих кариера, имах професионални постижения и си бях много добре, постигах това, което исках. После мъжът ми замина за чужбина и не искаше да се връща и аз трябваше да избирам. Ами, трудно, но избрах любовта, семейството и евентуално детето..Обаче това с детето се оказа, че нито мога да го контролирам, нито мога да му влияя по някакъв начин. Пак работя в тази сфера и в този смисъл се чувствам удовлетворена, но дали щастлива? За чужбината - ами, тя е "брак по сметка", в който с времето започвате да се зачитате и уважавате взаимно, защото спазвате определени правила, но любов дали има, поне такава, каквато има към родината...едва ли. Имам мъж, който е най-добрият, търпелив и всеотдаен човек, но дали това ми е достатъчно да съм щастлива...Та, затова си мисля, че не бива да възлагаме прекалени надежди само на детето, което евентуално ще се появи, защото удовлетвореността от живота или недоволството е резултат от много неща и най-напред трябва да подредим нашия си вътрешен двор. Буда май беше казал, че желанията раждат страдание...
Сещам се и за моя зет, изключително странен, доста асоциален тип, англичанин, който, каквото и да го питаш, все казва, че е happy. Понякога ме дразни доста, защото го размахва това си щастие като някакво лого и между него няма нищо...Някак си хората се чувстват неудобно, от такава демонстрация...Много може да се разсъждава, и то в рзлични посоки. Иначе, и аз се опитвам да търся утеха в дребните радости, защото май, колкото повече има човек, толкова повече не му достига.
-
А забелязали ли сте, че има хора, които просто не искат да бъдат щастливи и винаги някой друг им е виновен. Не зная дали са щастливи. Но като че ли им харесва околоните да ги съжаляват и постоянно се правят на нещастни.
Аз не харесвам такива хора.
Така е. И аз не харесвам такива хора.
-
Ще се боря , разбира се за мечтата си , но без да прегазвам себе си , защото утре-то не ми е обещано...
Много,ама много съм съгласна с това!
-
Ако трябва да бъда откровена и кратка - ами НЕ, не съм щастлива.
Щастието винаги не е пълно, все липсва по нещо. Все има някъде някой проблем, все недостига нещо.
С бебешката тема вече съм наясно... Има една много хубава мисъл която по памет беше така: "Някои хора се стремят непрестанно през през първата половината от живота си да направят другата половина....нещастна". Е, така не искам да се случи с моя живот. И за това темата "Бебе", няма да бъде за мен фикс идея.
Не съм щастлива, въпреки че се радвам на дребни неща все още, на цъфнало цвете, на гальовнния ми котарак, на слънчев ден, на подарък, на обаждане на добър приятел. Но това за мен са дребните радости, които правят ежедневието ми по-приятно, живота ми по-радостен. Но щастието, пълното каквото и да значи то, ми се изплъзва.
Не мисля че само бебето липсва за да съм щастлива. Сега обаче! Но пък си мисля и друго /колко противоречиво!/ ако то дойде случайно, и понеже е толкова чакано и желано, така ще избута другите ми стремежи, че няма да имам време да съм нещастна, защото то ще бъде целият ми свят. И всички други малки несгоди или нещастия вероятно ще ми се струват смешни и маловажни пред голямото щастие че съм станала Майка!
Но сега, когато то го няма, имам други дребни неща да изглаждам за да бъда щастлива /поне малко!/
Какво точно е щастието?? Ами не знам, защото не съм щастлива.
-
"Да, щастието не е лесна работа. То не е за слабите, за плашливите, за тия, дето не знаят какво искат, за лесно отстъпващите и несигурните в себе си.
щастието не е за слабаците.
За щастието се иска смелост, хъс, кураж, упорство, издръжливост, постоянство, храброст, сърцатост, доблест, енергичност, съсредоточеност, страбилност, твърдост, силен характер, мъжество, безстрашие, яко дупе, здрави нерви, дързост, жилавост, якост, инат, толерантност, воля, мерак и добър синонимен речник.
Ако си мислите, че щастието е лесна работа, помислете отново. Теоритично щастието е много лесно; толкова лесно, че може да се изрази в скоби ("за да сте щастливи, мислете си за хубави неща") по средата на едно не много дълго изречение. За успешното осъществяване на тази теория обаче - за това се иска смелост, хъс, кураж и прочие.
Животът на всеки от нас е пълен с неща, които можем да обграждаме с хубави мисли. Ако случайно ги изчерпим, има книги, музика, филми, които са пълни с такива мисли. Трябва само да се съсредоточим върху хубавите неща, за да си мислим хубави неща, които ще ни направят щастливи. Това е всичко.
ТОГАВА ЗАщО, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ СМЕ ВИНАГИ щАСТЛИВИ!!??
Поради постоянните грижи и тревоги, за които вече стана дума - реакцията да бягаш или да се биеш, неясното, но всеобхватно чувство за малоценност, навици, пристрастия, части на мозъка, пресяващи хубавото, наследствеността и тъй нататъй - чудно ли е, че за мисленето на хубави мисли се иска сила.
Иска се също практика, търпение, дисциплина. Предизвикателството е голямо, но когато се справиш, ще знаеш, че си свършил работата си, и то добре. Тогава ще се озовеш между силните, гордите, избраните малцина.
Бъдете всичко, което можете да бъдете. Включете се в групата на щастливците."
И в този ред на мисли момичета, тук в този форум, независимо какво се е случило на всяка една от вас, дали е постигнала желаното или съвсем скоро ще го постигне, но всички вие за мен сте щастливки, защото сте силни, борбени, куражлийки, независими, борите се с всички сили за позитивното, дисципилинирано, търпеливо, понякога тъжно и мълчаливо. Упорити сте, издръжливи.
Вие сте щастливи, това е истината. Само мога да се съглася, че щастието да речем се степенува и след време /кратко/ много от момичетата тук ще са по-щастливи!!!! И с никакво друго мнение!
И аз всъщност съм на мнение, че щастието не е нещо абстракно, философско и кой знае колко сложно и извънземно..То е ежедневие, миг, резултат от някакво усилие, независимо какво, от свършена работа, от постигната цел. Има го навсякъде, има го и в нещастието.
Аз в момента съм щастлива..... И като цяло съм щастлива, освен когато не съм.
А според господин Джордж Бърнс мили момичета, щастието е да имаш голямо, обичливо, грижовно, сполотено семейство.......в друг град :) Мъж, кво да го прайш!?
-
Преди съм мислила и чела много неща на подобни теми. Стигнах до извода, че щастието за мен се крие в способността да се радвам на малките неща в живота, на онези кратки мигове, които оставят трайна следа в съзнанието ти. С времето осъзнаваш, че в различните периоди от живота, щастието е различно. Преди 8-9 години бях щастлива с работата си -интересна, динамична, в киносредите, срещала съм наживо и съм разговаряла с двама носители на Оскар. Чувствах, че правя нещо различно във всеки един миг от работния ден, което е невероятно и оттогава насетне не съм го изпитвала. Е, после тази работа приключи и тогава срещнах невероятния мъж, за който мечтаех преди това, този, за когото се молех и когото жадувах. Тогава щастлива ме правеше любовта, страстта и близостта на този човек. Една сутрин се събудих и разбрах, че не мога да си представя живота си без да се събуждам до него. Роди се желанието за дете, детето, което сънувах с неговите очи и неговата усмевка...Но това дете не идваше, минахме през какво ли не. Любовта вече не беше достатъчна, за да съм щастлива, имаше празнина, която не знаех как и дали ще мога да запълня с нещо. След 3,5 години чудото се случи и аз забременях, отново се чувствах щастлива. Сякаш цял живот сме били едно цяло с моята дъщеря, направо сияех. Прекрасна бременност, леко раждане, и си мислех -ето вече ще бъдем изцяло щастливи, но не...Заради нечия лекарска небрежност или грешка, изживях най-кошмарните 8 дни в живота си, а изписването на така чаканото ни бебе беше толкова тъжно :( Не се обадих на никого, не исках да говоря с никого, исках само да си взема бебето и да се махна оттам. Не знаех какво са й сторили, какво ме очаква, не знаех какво да мисля. Преживяхме тежки месеци, хиляди прегледи, изследвания и нищо конкретно. На всичкото отгоре, се появиха и финансови трудности, наложи се да се върна много рано на работа. Боже, колко страхове имаше през тази първа година от живота на Мия, колко сълзи, колко молитви съм отправила към Господ...Постепенно, Слава Богу страшните неща отпаднаха и когато видях първите й 2-3 плахи стъпки започнах отново да виждам светлина в тунела. Не мога да разбера защо, по дяволите ми беше отнета радостта от този толкова чакан миг щастие?! Не беше ли достатъчно изстрадано това майчинство и не бях ли заслужила да се насладя на малкото си момиченце? Нямам отговор, но осъзнавам, че въпреки всичко съм била много щастлива, когато за пръв път ми се усмихна, когато чух звънкия й смах, първото " мамо". Въпреки всичко останало, тези мигове са истинсокто щастие. Мисля, че от нас зависи доколко ще позволим на лошото и негативното да надделее. Ако вечер, когато си лягам има за какво да съм благодарна на Господ, значи съм щастлива! За мен това е най-точното определение на щастието.
-
Щастлива ли съм? Май сега си задавам този въпрос и в момента отговорът е - не.
Да, имам прекрасни родители, които ме обичат, които ме разбират и се опитват да ми помагат и аз ги обичам, но пак - не съм щастлива.
Да, имам прекрасен мъж - красив, умен, работлив, който се опитва да оцелее между сълзите и болката да имаме дете, която искрено разкривам пред него, вечер, когато мога да се отпусна, да бъда истинска, без фалшива усмивка. Всяка друга жена може би ще ми завижда да има такъв човек до себе си - да се скъсва да работи и въпреки това да има сили да я успокоява вечер; да е мил и грижовен; да я заведе на хубава почивка - балкан или море, за да забрави мъката или поредното разочарование; да ходи да прави непрекъснато спермограми, колкото и лекарите да твърдят, че при него нещата са неред, но той, пак заради нея, за да я спокойна тя; да се пълнят очите му със сълзи, когато тя прегръща децата на приятелките си и въпреки всичко да обича жената, която срещна в университета и т.н. Би трябвало да съм щастлива, а не съм.
Да, имам прекрасни приятели, на които мога да разчитам за всичко и които са толкова мили и тактични с мен, които плакаха на нова година, когато късметът ми бе:" Малко юначе в къщата ще плачи". Приятели, с които израснах, с които учих, заедно срещнахме любовта, заедно плачим и все още заедно мечтаем. Трябва да съм щастлива.
Да, имам прекрасна работа, колеги, които разбират положението ми и са с мен при поредната процедура.
Живея в прекрасна къща и водя нормален средностатистически живот.
Но въпреки това, аз не съм щастлива - какво мога да искам повече, не съм ли егоистка. Казвам си не, не съм егоист - аз просто искам да бъда майка.
Искам дете, не защото нещо ми липсва и то ще запълни празнината, а защото аз ИСКАМ ДА ДАМ - грижи, внимание, любов. Ето тази празнина ме измъчва и превръща в човек, който непознавам и който не искам да бъда.
Лошо е да си казвам, когато родя, ще бъда пак добрата, усмихната и веселата жена. Трябва да съм такава и сега, но въпросът "Защо на мен"? "Защо аз?" убива желанието да се боря срещу облика на вътрешното ми Аз и сякаш тъпча на едно място, чакайки мечтата ми да върне мен самата. И така пак се оказва, че искам нещо да получа, въпреки, че се боря да дам.
-
Мисля, че от нас зависи доколко ще позволим на лошото и негативното да надделее. Ако вечер, когато си лягам има за какво да съм благодарна на Господ, значи съм щастлива! За мен това е най-точното определение на щастието.
Толкова хубаво си го написала, че не бих се сетила за друго определение.В същото време толкова тъжно ми стана от историята ти, която породи нови страхове в мен. Ами ако наистина сме щастливи сега, а ние не го виждаме и оценяваме. Пълно щастие няма.
-
С времето осъзнаваш, че в различните периоди от живота, щастието е различно.
Да,така си мисля и аз!
-
Мисля, че от нас зависи доколко ще позволим на лошото и негативното да надделее. Ако вечер, когато си лягам има за какво да съм благодарна на Господ, значи съм щастлива! За мен това е най-точното определение на щастието.
МНого,ама много си права!
Лошо е да си казвам, когато родя, ще бъда пак добрата, усмихната и веселата жена. Трябва да съм такава и сега, но въпросът "Защо на мен"? "Защо аз?" убива желанието да се боря срещу облика на вътрешното ми Аз и сякаш тъпча на едно място, чакайки мечтата ми да върне мен самата. И така пак се оказва, че искам нещо да получа, въпреки, че се боря да дам.
:bighug:
-
Не съм щастлива!!! Идва ми да крещя!!! До кога ще се случват само лоши неща около мен? Вече не мисля само за бебето...вече мисля за живота и здравето на хората, които обичам...на всички хора...Всеки ден слушам в новините само за трагедии - моряците, катастрофи, изкоп, затрупал работници, пожар в ХЕИ и жертви...идва ми да крещя...боже, колко мъка има по този свят, боже!!! ... И около мен е същото...Баща ми почина, свекър ми не работи, само пие по цял ден, девер ми е диабетик от 26 г, инвалид І група, а е само на 35 г - операции, травми, гангрени, нерви, пари, нещастие....преди малко се обади зълва ми - ще оперират мъжа и - тумор...как може човек да е щастлив?! Писна ми от болести и неприятности...сърчицето ми се е свило...кога ще се случи нещо хубаво?
НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА - НЕЩАСТНА СЪМ! НЕЩАСТНИ СМЕ!
Поне сме двамата, за сега живи и здрави и много се обичаме!
-
Ох, Душе, много тъжно ми стана от твоя постинг!!! Абе, ние да не сме нещо омагьосани...и онова нещо, дето му казват "щастие" (каквото и да е то), да бяга от нас. Подозирах аз, че хората се страхуват да говорят за това, за да не би "дяволът да ги чуе", ако им е добре в момента и един куп други ирационални причини. Какво да направим, за да го привличаме...само благодарности, че сме живи ли?! Пак ли положителното мислене ще излезе герой и тук?! Ясно е, че трябва да прилагаме усилия и да се стараем, щото то няма да падне върху главите ни от небето едно огромно парче щастие. Но това достатъчно ли ще е?! Ами, когато нищо не зависи от нас и то пак е търтило да бяга далеч от нас?! В живота явно по-силно се изявяват синонимите му (по-далечни или по-близки по смисъл) - мижава радост, дребна радост, радост, голяма радост, удовлетворение, задоволство, ограничено доволство, добре ми е...Нямам представа.
-
Не съм щастлива!!! Идва ми да крещя!!! Поне сме двамата, за сега живи и здрави и много се обичаме!
Уф.... :( НО все пак:
Поне=щастлива съм, че сме двамата...!!!!!!
:bighug:
-
Ех, Душе, колко ми е познато това :(
-
А дали истински щастливите хора си задават този въпрос?
-
Чета и мисля от два дни :lol:
Второто по-трудно ми се отдава :wink:
За мен щастието е миг, прилив, емоция. Изпитвала съм го и в моменти на тотална депресия и емоционална дупка.
Пример - помните ли, преди две години, когато вече бяхме подали документи за осиновяване, та тогава ни предложиха да си купим дете. Мисля, че тогава беше един от миговете на тотално дъно. Помня как, веднага след въпросното предложение, едвам се добрах ревяща при майка ми и абсолютно съсипана и омазана в сълзи и сополи казах:
Значи, сега, освен, че господ по някаква причина не позволява да имаме собствено дете, сега и изобщо не мога да осиновя здраво дете, ами те изобщо не стигат до домовете, защото разни мерзавци ги купуват и продават още в родилното.
Тогава моята съвестна, стерилно почтена майка, тази дето е първа на опашката за данъци, викна:
"Абе маме, взимаме го бе! Взимаме го - вед-на-га! По колко ги дават?"
В този миг ме заля такава силна, топла вълна. Изпитах невероятен прилив на любов, благодарност и щастие. Това беше страхотен момент, който ще помня докато съм жива.
Иначе дните, седмиците, месеците, в които сме спокойни, нещата ни са наред и вървят - това са периоди на спокойствие, които, да - редуват се с дни, седмици, месеци, в които се случват гадории.
-
Няма как да съм щастлива :(,много ми е тъжно днес.Знам че на всяка от вас се случваха такива дни.Не съм пред цикл да съм така 8O,а съм в овулация,мъжо ми много далече :(няма как да го :bonk:,спрях цигарите :ywoohoo:,нищо не ми се прави :dontknow:А стига съм се оплаквала!Прегръщам ви и ви пожелавам само слънчеви и весели дни.
-
Душе мила :bighug: в живота има и такива моменти, дано скоро се осъществи мечтата ти, за да почувстваш прилив на щастие и да се откъснеш от ежедневието.
-
Благодаря ви, мили момичета!
DivaRoza, Nina, Ganka, Еagle - :bighug: !
Розичке, още веднъж ме извини за отклоненията от темата! :oops:
-
Бях чела някъде че щаститето е като здравето, щом не усещяш че го нямаш значи го имаш! А също четох че се предполага че човек се ражда щастлив, нещо като хормон на щастието, при някои е в по-вече от при други . Аз смятам че всеки човек има години в които е бил по-щастлив и години в които по-малко и такива в които не е. Това е част от чудото ЖИВОТ!
-
Мога да кажа с ръка на сърцето, че съм по-щастлива от някои
хора, които имат дете(деца).
-
Мога да кажа с ръка на сърцето, че съм по-щастлива от някои
хора, които имат дете(деца).
Толкова много думи ми се въртят в главата че чак ми пречат и мисли се лутат в моята празна глава...ще кажа само че си много права
-
Така и не можах да спра мисловен вулкан,вчера гледах "Тайната" и за разлика от вчера/а вчера само самоубийци ми се виждаха най-милите хора/днес съм "посветена в тайната" 8O
-
Мога да кажа с ръка на сърцето, че съм по-щастлива от някои
хора, които имат дете(деца).
Много си права Жени!
Всеки човек по различен начин усеща щастието!
Ето днес аз съм щастлива- намерих силна подкрепа от моя приятелка! Щастлива съм, че имам такава приятелка! Щастлива съм, че съм здрава, че моето семейство е здраво, че се обичаме! Има толкова много неща, заради които човек трябва да е щастлив! Аз нямам деца, но трябва ли да съм нещастна??? За себе си знам отговора- не, не трябва!
-
Щастлива съм сутрин да се събудя от сън.
Щастлива съм, че има някой до мен, с който се обичаме и държим един на друг.
Щастлива съм, че имаме прекрасни родители.
Щастлива съм, когато откривам красотата и в малките неща, и се усмихвам.
Щастлива съм, когато помагам на приятелите и колегите си.
Щастлива съм, че в службата ме ценят и уважават.
Щастлива съм, когато преодолея поредното изпитание в живота си.
Щастлива съм, вечер да се приберем живи и здрави в къщи.
Щастлива съм, когато дам дори последното си левче на някой просяк и той ми каже "Бог да те благослови".
Щастлива съм, щом правя някого щастлив.
Но ще бъда още по-щастлива, когато някой ден се сбъдне нашата най-голяма мечта. А аз не спирам да вярвам в това.
-
Дали съм щастлива. Не знам. Много често през последните години съм се питала. Преди бях на 100% сигурна, че съм щастлива, сега - според моментното ми състояние. Когато изпадам в дупка, налагам си насила да мисля позитивно, казвам си - здрава съм що годе, омъжена съм по любов, обичаме се все още, имаме собствено жилище, направихме му ремонт, имам си животинки, живеем като едно средно статистическо българско семейство. Вярно нямаме деца, но то е временно, само докато успеем да се уредим, щото после няма да можем. :lol: Какво искам повече? Ето тока се опитвам да се убеждавам, че не съм нещастна.
Лошото е от цялата тази ситуация, че аз съм вече променена, не радвам така както преди, станала съм по-егоистична, за което се мразя.
Но като цяло мисля, че съм щастлива.
-
Понякога, се чудя дали съм постъпила правилно в дадена ситуация. Преценявам, ако се върна 100 пъти в тази ситуация в колко от тях ще постъпя по същия начин. Ако е над 70, значи съм постъпила правилно. Ако гледам нещата през днешната ситуация, може би съм мога да постъпя и по-добре, но нали когато се обърне колата, пътища много.
Като се замисля дали бих сменила живота си за този на някой друг... ами на над 70% от хората не бих искала да съм на мястото. За мен щастието е относителна величина. И използвам същия критерий.
-
Наистина не помня къде съм го чела , беше доста отдавна..
Някакъв човек споделя , колко е нещастен , а един старец го съветва:
- Момче иди и си купи един вестник. Така , сега го отвори там където се публикуват некролозите. Виж всички тези хора. Всеки от тях би искал да е на твое място....
п.п. А знаете ли какво наблюдавам в тази тема , ами много здрави семейства сме създали бе хора ! :)
Обърнете внимание ,почти във всеки постинг , четем за мъжът-мечта.
И това ако не е щастие ...!?:D
А по повод на :
А дали истински щастливите хора си задават този въпрос?
Ами то такива няма ,както няма само ден или само нощ , само детство или само младост...
"Всичко тече , всичко се променя"...
Ех , se la vi! (правилно ли го написах?) :P
-
Каква хубава тема :D
Момичета, много съм щастлива :D Моето обяснение е кратко - ЛЮБОВТА! Толкова дълги години съм я търсила и съм изтисквала последните капки на волята ми за живот, за да продължа да я търся ... и сега тя ме заля с пълния си благодат :D Мисля си, че мъжът ми да имаше и половината от хубавите качества, които има, пак щях да съм луда по него :D Като сме заедно направо ме заливат вълни щастие, по няколко пъти на ден, направо физическо усещане - надига се една вълна от гърдите и ме хваща за гърлото :D Единственият проблем е, че съм много силно зависима емоционално от любовта ни и редките дни, в които се чувствам нещастна, е заради някое недоразумение в отношенията ни :? :lol:
Преди си мислех, че ми е по-важно да имам дете, например дори да имам някоя не много успешна връзка, но да имам дете от нея, би било чудесно. Постепенно осъзнах какво щастие е да живееш с любов и сега вече раздъждавам различно :D
(ей, уж щях да го кажа кратко ...)
-
Обърнете внимание ,почти във всеки постинг , четем за мъжът-мечта.
И това ако не е щастие ...!?:D
Хихи, това го прочетох, след като се пост-нах :lol:
-
Здравейте , попаднах в сайта случайно ,търсейки едни изследвания .Лекар съм ,но специалноста ми е доста далеч от проблемите на стерилитета. Имам и две студентки .Темата обаче не ми е безразлична - имах най -добрите дядо и баба и много ги обичах .Всъщност, някъде към десетата си година ги обикнах двойно .Тогава неволно подслушах един разговор от който разбрах ,че моите баба и дядо не са мои дядо и баба .Те бяха осиновили майка ми .Не е тема на поста , за това само ще кажа че имах достатъчно разум да разбера какво са направили за майка ми и да ги обикна още повече .
Сега за щастието- няма да забравя ,как в час по психиатрия ни заведоха в един диспансер разположен сред природата на чудно красиво място .Въпреки това, той бе пълен с тъжни , нещастни и депресивни хора .Упажнението се водеше от един стар лекар , който след визитацията ни събра и каза ,,Колеги , цялият този диспансер е пълен с хора, които не могат да се радват на малките неща .Това е най важното което трябва да запомните изобщо от психиатрията - ние работим с хора ,които не умеят да се радват на малките неща и ако успем да ги научим ще им помогнем ,ако ли не не .''
Не бих искал да бъда лош пророк, но си мисля ,че тези от вас ,които са нещастни , обвързали щастието си единствено с детето най - вероятно и след неговото раждане няма да бъдат дълго шастливи .Тогава пак ще обвържат щастието си с нещо външно .
За мен щастието е и въпрос на избор , а след като знам колко безкрайно дълго ще бъда мъртъв ,защо да не избера да изживея моите седемдесет и няколко години шастливо. .От моята гледна точка нещастите хора живеят, така сякаш са безсмъртни и могат да си позволят десетилетия да бъдат тъжни и нещастни, защото после ,някога във времето ще бъдат щастливи . Уви , професията ме научи отдавна, че сме наистина смъртни и си е чиста загуба на време да си позволим да бъдем нещастни .
-
Здравейте , попаднах в сайта случайно ,търсейки едни изследвания .Лекар съм ,но специалноста ми е доста далеч от проблемите на стерилитета. Имам и две студентки .Темата обаче не ми е безразлична - имах най -добрите дядо и баба и много ги обичах .Всъщност, някъде към десетата си година ги обикнах двойно .Тогава неволно подслушах един разговор от който разбрах ,че моите баба и дядо не са мои дядо и баба .Те бяха осиновили майка ми .Не е тема на поста , за това само ще кажа че имах достатъчно разум да разбера какво са направили за майка ми и да ги обикна още повече .
Сега за щастието- няма да забравя ,как в час по психиатрия ни заведоха в един диспансер разположен сред природата на чудно красиво място .Въпреки това, той бе пълен с тъжни , нещастни и депресивни хора .Упажнението се водеше от един стар лекар , който след визитацията ни събра и каза ,,Колеги , цялият този диспансер е пълен с хора, които не могат да се радват на малките неща .Това е най важното което трябва да запомните изобщо от психиатрията - ние работим с хора ,които не умеят да се радват на малките неща и ако успем да ги научим ще им помогнем ,ако ли не не .''
Не бих искал да бъда лош пророк, но си мисля ,че тези от вас ,които са нещастни , обвързали щастието си единствено с детето най - вероятно и след неговото раждане няма да бъдат дълго шастливи .Тогава пак ще обвържат щастието си с нещо външно .
За мен щастието е и въпрос на избор , а след като знам колко безкрайно дълго ще бъда мъртъв ,защо да не избера да изживея моите седемдесет и няколко години шастливо. .От моята гледна точка нещастите хора живеят, така сякаш са безсмъртни и могат да си позволят десетилетия да бъдат тъжни и нещастни, защото после ,някога във времето ще бъдат щастливи . Уви , професията ме научи отдавна, че сме наистина смъртни и си е чиста загуба на време да си позволим да бъдем нещастни .
:balk_602:
-
Това, че сме споделили, че поради факта, че не сме изживяли майчинството не се чувсваме щастливи, не означава, че не умеем да се радваме, както в днешния ден на хубавото време, на цъфналите теменужки и т.н. Никой не се оплака, че е нещастен, че не се е реализирал в работа, че материално не е добре. Но голямата болка и празнотата няма как да я залъжа. Само надеждата, че ще има изход може да я тушира донякъде.
-
ефирче го е казала много хубаво :D!съгласна съм и с постинга на лекаря,който дава пример от студентските си години..,НО съм съгласна и с мюсли и с другите момичета,които са тъжни от липсата на рожба,защото ги разбирам МНОГО ДОБРЕ!защото има моменти в които се чуствам също толкова нещастна,че не съм майка..и болката е не просто,че не съм в момента,а тя идва от страха дали ще стана изобщо..
за мен щастието е моментно удоволетворение от нещо!по-горе,четох сравнение,че има хора,които въпреки че имат деца са нещастни-да вероятно е така,защото те ГИ ИМАТ,но желаят други неща,които нямат!когато сме били разочаровани в любовта,сме казвали -"толкова сме нещастни",когато я намерим и се радваме,но почваме да се стремим към нещо друго..просто хората са така устроени,с постоянни стремежи..затова и са се развивали цивилизациите,и от пещерни хора постепенно сме станали настоящите..защото не са се задоволявали предците ни с постигнатото,а са искали още..такава ние природата!!
когато казваме "нещастни сме",аз вярвам че е моментна емоция,заради неудоволетворени желания,колкото по-силни са тези желания,толкова повече ни боли от неосъществяването им..
невярвам,че момичетата,които са споделили болката си от липсата на рожба-тяхна плът и кръв,която да възпитават и да гледат как расте-не оценяват красивя залез,или разцъфналите цветя и т.н. ,просто едното не замества другото!!!желанието за дете е инстинкт за създаване на поколение,който пак ни е в природата и неможем да се борим с него..няма как да се примирим с липсата на рожби,можем само да подтиснем в някаква степен тъгата..
ДА-аз съм щастлива от факта,че имам прекрасен съпруг,който ме обича и подкрепя за всичко..щастлива съм,че имам верни приятели до себе си,на които да разчитам,щастлива съм че работата ми доставя удоволствие(в повечето време :lol:),щастлива съм от опората на родителите ни и т.н. ;мога да се радвам като малко дете,когато си играя с кучетата на двора,или когато галя мъркащото ни коте..мога да тичам кипяща от енергия из поляните,радвайки им се и т.н. ,и т.н.
НО съм и също толкова нещастна от липсата на дете,наше ,което да съм почуствала 9 месеца растейки в мен,което да чуя как ми казва мамо,което да видя как прохожда и да го обсипя с цялата си любов,която няма друго приложение,защото любовта е различна и майчинската може да се даде само на дете!!затова човек,който има деца,не би могъл да ми казва да не се чуствам нещастна от липста им-АБСУРДНО Е!!той не ги чуства нещата като мен!!това,че ме боли,че искам да имам дете в никакъв случай не означава,че неоценявам това,което имам и че не му се радвам...напротив,точно болката ме кара да запазя способноста си да се радвам на дребните неща,но всяка една от нас която е изпитала тази болка съм сигурна,че има моменти в които и се струва сякаш няма за какво да продължава напред..защото отчаянието я завладява и съсипва..
и в заключение-няма пълно щастие според мен,точно защото това е моментна емоция..
-
Аз пък се чудя как може хора, случайно попаднали /както казват/ в сайта, който междудругото не е за лафче и започва още с първия си пост да поучава как нямаме време да бъдем нещастни, без дори да знае за какво изобщо си говорим ние тука. За колко болка става въпрос, колко напразни надежди, колко сълзи и разочерования и дори и по-лоши неща. Ей туй не мога да го разбера! И не ми и трябва!
-
... без дори да знае за какво изобщо си говорим ние тука. За колко болка става въпрос, колко напразни надежди, колко сълзи и разочерования и дори и по-лоши неща...
Така е.Много неща искам да кажа в тази тема,но още не намирам правилните думи...Много хубава тема...Полезна.
-
Розичке, мислих си много дълго по въпроса за тази пуста професионална реализация. И аз като теб имах големи планове за нея, харесвах си работата, исках да започна специализация по психология, обожавам да се занимавам с деца и това исках да работя. Само че... Винаги има едно но... След толкова време, прекарано в опити, работата, която харесвах и за която сутрин ставах с невероятно удоволствие, на която обичах да ходя, просто не ми харесваше вече. За мен беше вече само едно средство да си плащам нови прегледи и да вървя напред към мечтата да имам дете. Обучението, което исках да започна не ми беше толкова интересно. Как една жена, опустошена психически, можеше да даде нещо на проблемни деца...Как можех аз да им помогна, след като не можех да помогна на себе си.
Никога няма да забравя нещо, което ми каза майка ми и което е оставило много траен спомен у нея. Седели сме на плажа във Варна. Тя ми обяснявала нещо за работа, за образование, а аз съм й казала - "Не ми се прави нищо, не ми се живее, не ми се диша, искам да гледам бебе. Тогава ще си дойде всичко на мястото". Аз нямам спомен за това, но майка ми тогава е била много уплашена да не направя някоя глупост. Знам само, че след един момент вече нито работата има значение, нито образованието, нито приятелите, нито слънчевия ден, нито морето, нито синьото небе, нито цветята, нито красотата на утрешния ден - ако не можеш да ги покажеш на невинната чиста детска душа до теб. Душа, създадена от теб, моделирана от теб. Даже и да не е родена от теб...
Към мъж - да, умеем да се радваме на малките неща. Радваме се на това, че ако ние сме причината да има стерилитет в семейството ни, мъжете ни се борят заедно с нас и не ни изоставят. Радваме се, че въпреки всичко се обичаме и сме по-силни заедно. Радваме се, че сме живи, но не сме щастливи от факта, че обществото ни приема за болни. Че ни сочат с пръст като най-долните и презряни същества, само защото не можем да дадем дете... Че ни наричат ялови, безплодни и още куп отвратителни епитети... О, да, ние умеем да оценим малките неща в живота си. Но дали живота ни оценява и ни помага???
Колкото до това щастлива ли съм и дали съм заместила щастието си с щастието на детето си - щастлива съм, че съм жива, защото някои хора и това не са... Щастлива съм, че съм що годе здрава, защото други и това не са... Щастлива съм, че имам мъж, който ме обича и аз го обичам, защото други и това нямат... Но, мисля че въпреки всичко съм добре... не щастлива...
-
Гане, разбирам те прекрасно! Но всичко зависи какъв живот си водел до появата на желанието и готовността за дете. Моят живот така се стече, че късно се омъжих, късно се появи и готовността за дете и късно започнахме да опитваме - все по ред обективни и субективни причини. Чак на 34 г. започнахме опитите за дете. До тогава, а това си е доста време от съзнателния човешки живот, аз имах само и единствено работата си и удоволствието и разочарованието от различни неща, свързани с нея. Мъжът ми се появи късно в моя живот по някои стандарти. И аз до това време си бях една егоистична кариеристка, просто това беше единственото, което можех да правя и това беше сфера, в която се потапяш и откъсваш от външния свят, който не беше чак толкова розов;илюзия е това, така е, но понякога тази илюзия ражда и добри неща. Та, затова написах, че сега така разсъждавам, че едва ли ще бъда доволна и щастлива, пък и макар и с дете, но без работа. Просто аз никога не съм имала дете и нямам представа какво е с него. Сигурно е вярно, че то измества всички приоритети и ти дава нов светоглед. Но е вярно, че на 38 г. сме си вече изградени образи, които доста трудно се променят, не че, ако се наложи, това няма да стане. Просто, за сега нямам представа. Най-вероятно, ако това се случи, ще се наложи да балансирам между двете неща и даже само по баналната и прозаична причина, че в чужбината трябва да се работи, щото няма кой да ти поднесе нищо на готово и даром. Знаеш как стоят нещата. Та това са моите радости засега - работата, писането (не само във форума :D), мъжът ми, здравето, любопитството ми към новите и различни неща, семейството ми, някои добри познати...Това ми доставя радост, а дали е щастие - сигурно е щастие, макар да изпитвам необясним страх от тази дума.
-
Отдавна чета този форум и честно казано рядко пиша, но тук някак ми се ще и аз да кажа нещичко.
Живота на никого не е лесен, на всеки се налага да прави избор и да води някакви борби и това никога не свършва. Мъдрите хора са казали, че човек живее докато има за какво да се бори, когато стигнеш до там, че вече нямаш за какво да се бориш - няма да има и за какво да живееш. Дълбок поклон пред всички вас, които имате сили, за да преследвате мечтата си да имате детенце. И все пак съм съгласна с психиатъра/МЪЖ/, който се опитва да ни каже,че трябва да се радваме на малките неща в живота.
Аз съм на 27, омъжена по любов, все още нямаме бебче, което да осмисля денят ни, но вярвам, че и това ще стане един ден, защото напоследък си мисля все по-често че нещата сами се нареждат и може би не е много удачно да ги пришпорвам. Ако все пак не се случи щастливо събитие до година, може би ще трябва и ние да започнемм нашата борба, но дори и така да стане ще се постарая да запазя способността си да се радвам на дребните неща. Моята майка е загубила тази си способност и за съжаление това и пречи да има нормални отношения с децата си, а това тежи на всички понякога.
А колкото до мен - аз съм щастлива /да чукна на дърво/ :) имам любящ съпруг, хубава работа, собствено жилище, което обзавеждаме в момента с много любов и хъс, добри приятели, скоро прекарах прекрасни празници - като имах възможността да се кача на Рожен. Там е прекрасно дори и през зимата. Когато човек стъпи на такова място осъзнава, че има толкова дребни неща, за които просто не си струва да се ядосва, и също така има и важни неща, за които щем не щем трябва да се борим.
Желая на всички момичета във форума успехи в начинанието им, много здраве и късмет.
-
Аз съм на 27, омъжена по любов, все още нямаме бебче, което да осмисля денят ни, но вярвам, че и това ще стане един ден, защото напоследък си мисля все по-често че нещата сами се нареждат и може би не е много удачно да ги пришпорвам.
Мила Юлия, много си сладка :lol:. Казвам го съвсем искрено, без да се заяждам. Желая ти щастие и прекрасни мигове оттук нататък.
Но мила, в този форум съм трета година видяла съм толкова много болка и смелост, че думите ми са бедни. Надявам се да не приемеш думите ми като нравоучение, но моля те да разбереш, че цитираното от мен твое изречение, може много, ама много да нарани някого...
Представяш ли си как го четат момичета без тръби, с по две операции зъд гърба си, с няколко неуспешни опита ин витро... а ти им казваш - не пришпорвайте нещата, те сами ще се наредят.
27 години не са малко - мисли като пишеш и говориш. Пак най-добронамерено и без яд ти го казвам. Просто уважавай другите. Това първо.
Второ. То е към човека-мъж :lol:. Вижте бе хора, торкова глупави и елементарни ви изглеждаме, пишещите тук, та ни цитирате клишета от сорта на:
"радвайте се на млаките неща", или "Живота на никого не е лесен", или "не обвързвайте щастието си единствено с детето".
Моля ви се! Американска приложна психология всички сме чели.
-
..Второ. То е към човека-мъж :lol:. Вижте бе хора, торкова глупави и елементарни ви изглеждаме, пишещите тук, та ни цитирате клишета от сорта на:
"радвайте се на млаките неща", или "Живота на никого не е лесен", или "не обвързвайте щастието си единствено с детето".
Моля ви се! Американска приложна психология всички сме чели.
:good_post: точно това се опитах и аз да кажа,но с други думи!!това,че се чустваме нещастни от липсата на дете,няма нищо общо с другите неща,всяка една от нас цени тези "дребни неща" (много-повече дори от болшинството хора,защотото това и дава сили-поне при мен е така)..."дребните неща" носят радост - ДА,но тя не замества детето,твоята плът и кръв...,но само тези които усещат тази липса-знаят КОЛКО МНОГО БОЛИ!!
иначе всички се опитват мила julia_m да мислят позитивно бъди сигурна в това!!преди да открия този форум,дори не съм предполагала,колко хора се борят и какъв кураж имат..не може да става и дума ,че не умеят да се радват на "дребните неща"!мога да ти пожелая от сърце да не ти се налага да чакаш години..да не плачеш всеки път когато ти дойде и когато твоите приятелки и роднини ти съобщават постоянно,че чакат бебе(някои и второ),а ти се молиш ежедневно поне за едно,защото само тогава човек може да осъзнае колко е трудно да се радваш на "дребните неща"..
-
Ще отговоря само с два цитата.
... Знам само, че след един момент вече нито работата има значение, нито образованието, нито приятелите, нито слънчевия ден, нито морето, нито синьото небе, нито цветята, нито красотата на утрешния ден - ако не можеш да ги покажеш на невинната чиста детска душа до теб. Душа, създадена от теб, моделирана от теб. Даже и да не е родена от теб...
Към мъж - да, умеем да се радваме на малките неща. Радваме се на това, че ако ние сме причината да има стерилитет в семейството ни, мъжете ни се борят заедно с нас и не ни изоставят. Радваме се, че въпреки всичко се обичаме и сме по-силни заедно. Радваме се, че сме живи, но не сме щастливи от факта, че обществото ни приема за болни. Че ни сочат с пръст като най-долните и презряни същества, само защото не можем да дадем дете... Че ни наричат ялови, безплодни и още куп отвратителни епитети... О, да, ние умеем да оценим малките неща в живота си. Но дали живота ни оценява и ни помага???...
И дали всичко има смисъл като няма на кого да ги покажеш тези малките неща, дали дъгата е прекрасна ако няма две мънички очи да я забележат? Дали луната е красива, когато любимият/та не е до теб...?
Аз съм на 27, омъжена по любов, все още нямаме бебче, което да осмисля денят ни, но вярвам, че и това ще стане един ден, защото напоследък си мисля все по-често че нещата сами се нареждат и може би не е много удачно да ги пришпорвам.
Мила Юлия, много си сладка :lol:. Казвам го съвсем искрено, без да се заяждам. Желая ти щастие и прекрасни мигове оттук нататък.
Но мила, в този форум съм трета година видяла съм толкова много болка и смелост, че думите ми са бедни. Надявам се да не приемеш думите ми като нравоучение, но моля те да разбереш, че цитираното от мен твое изречение, може много, ама много да нарани някого...
Представяш ли си как го четат момичета без тръби, с по две операции зъд гърба си, с няколко неуспешни опита ин витро... а ти им казваш - не пришпорвайте нещата, те сами ще се наредят.
27 години не са малко - мисли като пишеш и говориш. Пак най-добронамерено и без яд ти го казвам. Просто уважавай другите. Това първо.
Второ. То е към човека-мъж :lol:. Вижте бе хора, торкова глупави и елементарни ви изглеждаме, пишещите тук, та ни цитирате клишета от сорта на:
"радвайте се на млаките неща", или "Живота на никого не е лесен", или "не обвързвайте щастието си единствено с детето".
Моля ви се! Американска приложна психология всички сме чели.
Е, това е! Фуси го е казала чудесно.
Милички, едно ще ви кажа: "УСПОКОЙТЕ СЕ И ЩЕ СТАНЕ!" и ще бъдем всички много щастливи. :lol: :lol: :lol:
-
И изобщо - към всички просто прелитащи птици:
Моля ви, не ни предлагайте лепенки за коляно, за да си лепим сърцата. Не е нужно да знаете защо. Просто недейте и бъдете живи, здрави и щастливи.
С най-добри чувства
-
Събуждам се днес и си казвам, да този път ще е хубав ден!
Преди няколко часа моя близка приятелка ми казва по телефона, че е бременна. Супер, радвам се за нея, защото го чака от 4 години, не е правила процедура, не е минавала по нашия път, просто станало, след като се успокоила :lol:
Не мога повече! Не искам да бъда силна, не искам да ми подмятат как всичко е наред, не искам да се правят, че разбират болката ми, не искам нищо... освен да знам едно - кога ще спре да ме боли? Когато си поплача ли? Хм, дори не подозирах колко сълзи имам...
-
просто станало, след като се успокоила
Ми какво да ти кажа, освен: Успокой се и ти и ще стане. Виж хората как забременяват. :lol: :lol: :lol:
Розовелка, не плачи. :bighug: Ще станеш мама.
-
За щастието: http://truden.com/extra/shtastie.html - колкото и пъти да го прочета, винаги се разплаквам. :balk_145:
-
Вчера станах на 39г.Трябваше да съм щастлива,но....Вече ми идва да крещя.
Щастие...къде е то?Само ако можеше да се копува със пари,щях да съм първа на опашката.Изминалата година беше ад за мен.ИКСИ-неуспешно,инвитро с донорска яйцеклетка-неуспешно,колата ми се скапа,и най големия кошмар беше ,че казаха на сина ми че е осиновен.Все още сме в шок.Кажете ми къде е тогава това ЩАСТИЕ?Къде да го търся?Синът ми на нова година ми казва "мамо трябва да си дадем равносметка за изминалата година",а аз му отговарям "виж хубавите неща ,направихме ти ремонт на детската, купихме ти нова секция,стъклена масичка и др.,приеха те с отличен успех след седми клас в училище където искаш", а отговара беше "мамо това са материални неща,аз ти говоря за духовни".В душата му е ад ,в моята също.Има проблеми с бившите си съученици,не искат да дружат с него защото е осиновен.Аз не мисля ,че е по различен от останалите,но трябва и с това да се преборим.И да ви кажа чесно ,вече съм на ръба на изтощението.Писна ми от всичко.
Какво е за мен щастието? Да се събудя сутрин без да ме боли глава,да видя усмивката на сина си,макар че все по рядко я виждам,да ми подарят цвете на рожденния ми ден и аз да не се разплача,а да се усмихна.
-
Веси, само мога да предполагам колко голяма е болката ти и колко трудно ти се вижда да продължищ/те напред.
Зная, че думите не помагат много в такива моменти и, че единственото спасение и успокоение е времето.Лоши и елементарни хора ще има навсякъде и по всяко време, но вие си останете едно цяло и не им позволявайте да ви натъжават.Поне не много:(
С цялото си сърце пожелавам на семейството ти да преодолее по-бързо този труден момент и да се случи чудото за което се борите.
Прегръщам те , ако позволиш и се опитай да се усмихваш въпреки болката.
-
Всеки ден се лутам между това дали съм щастлива или нещастна.Щастлива съм със съпруг ,който ме обича и се радвам, че сме здрави.Нещастна съм, когато се замисля за празнотата в душата ми и в живота ни.Борим се за бебче 5 години,направих ме си всички изследвания - няма проблеми, а то не се появява.Вчера се чувствах като мазохист.Излязох с приятелките си, а всички те с бебчетата си.Много ги обичам , но в същото време ми е мъчно.
-
Здравейте мили момичета, за пръв път пиша във форума, за стотен път го препрочитам...
Накратко за мен - 8 години борба, 4 неуспешни бременности...
Ще ви споделя какво ме направи щастлива тази вечер - изненадващо една стара, стара песен, отдавна окачествена като шлагер в рока...
Цитат от песента подарявам на вас момичета, които не познавам, но усещам като много близки до сърцето ми хора:
We are the champions - my friends
We'll keep on fighting till the end
We are the champions, no time for loosers
Cause we are the champions
Of the world
p.s. Песента е на Queen
-
Мило plod4e,thanks!! :youwoman: Насълзи ме с този спомен....пуснах и аз dir-а!
Иначе от известно време слушам старите парчета,а ма ме е хванала някава апатия....Чета и форума без да отговарям,нито дори се допитам за нещо!
Толкова да ми е тъпо и празно!На работа и при близки винаги се усмихвам,дори ги и разсмивам,давам идеи и поводи да се развеселим!А после вкъщи се сдухвам и се чуствам като изцедена!
Все ще изляза от този порочен кръг,ама дотогава ще лягам и ставам с подути от рев очи!!! :balk_145:
-
Аз съм толкова празна че добре че имам рутина в контактуването с околните.. За нищо не ставам и единственото което ми е в главата е предполагам и във вашите.. Не мога да плача ,смея се насила ,мразя работата ,чрез която дадох такава на поне 80 човека,дразни ме майка ми,дразни ме сестра ми ,която е медицинско лице и всеки ден ми казва че полудявам и си мисля само глупостии че бебето ми е фикс идея и.тн..
За какво щастие иде реч??! Всичко,ама всичко което имам и съм постигнала е плод на аааааадски мъки,глад ,рев мнооого работа..Не се шегувам въобще ...единствения стимул ми е бил че един ден няма да съм зле и ще имам семейство и няма да допусна грешката на родителите ми ,които са ме спуквали от бой,защото съм яла в 14.00 а не в 16.00 ,когато е времето за следобедна закуска или за нещо друго каквото и да било...Мечтаех си да имам страхотен мъж ,кола и жилище и всичко това за да може един ден децата ми да са щастливи и възпитани ,не като мен...Единственото нещо което не съм допускала е че няма да имам деца или че ще е толкова трудно..Готова съм да си осиновя...Да ! С удоволствие ще го направя...Но не мога да се взема в ръце,не мога да стана от леглото и да кажа "Днес имам сила"..Това не ми се е случвало поне от година.. Та какво щастие?!
-
Аз съм щастлива.
Понякога плача, понякога страдам, понякога падам и незная кога и как да се изправя, но се подпирам на коляно надигам се поотупвам се малко за пред околните и пак напред.
И съм щастлива, че съм жива и здрава, че повечето хора които обичам също са здрави та ако ще понякога да ме изкарват от нерви.Щастлива съм, че имам цел и мечта за която да се боря и че вече имам човек до себе си, който споделя това и ме разбира,обичаме се, лиспваме си, караме се,търсим се но вървим по един път.
Каквото и да съм и да сме постигнали (откакто сме заедно) е било с много мъки и труд и сълзи понякога.Живяла съм без ток в най студените зимни месеци, на свещ и маргарин и ако искате ми вярвайте и тогава бях щастлива защото не се разболях, не се продадох, и предадох.
И съм щастлива защото всичко това е зад гърба ми.Може някой ден (недай Боже) да ми се случи отново, но ако съм здрава и щом съм жива ще се изправя защото друго немога.
Преди години не съм била такава, но един ден разбрах колко сила имам в себе си и колко много трябва да си вярвам, не сляпо разбира се.Не да живея в приказка и самозаблуда а да преценявам реално доколкото мога нещата.И се получи мили момичета...научих се да мога да бъда щастлива.Понякога имам усещането, че живея втори живот и се опитвам да взема от него всичко, но не на всяка цена.
Аз съм щастлива и ви го пожелавам с цялото си сърце.
-
Щастлива съм! Не бях щастлива с бившия ми съпруг. За него това, че нямаме деца беше добре дошло. Докато аз мечтаех за дете, той мечтаеше за чужбина. Той не успя да отиде/беше мързелив, некадърен и самонадеян/, но успя да изпрати мен. С моята професия хората по света големи пари правели... Аз не исках големи пари. Исках нормално скучно семейство. И отидох за да му покажа че мога, не защото исках. Отидох, и порастнах за няколко месеца. И брака ни приключи.
Сега съм щастлива с мъжът до мен! Щастлива съм, че като се прибирам вечер прозорците светят! Щастлива съм, че милия като се прибере ме целува, а аз го питам да сипя ли по едно :wink: Щастлива съм че си скъсва задника от работа за да съберем парите за поредния опит! Щастлива съм, че синът му който живее с нас ме приема. Едно обикновено скучно ежедневие. Без много пари, но много любов и с правото на избор! А с едно малко човече с което да споделим любовта си ще бъде още по-хубаво. И за това не спираме да мечтаем :D
-
Да щастлива съм. Защото до мен има човек на когото мога да разчитам, за всичко, когото обичам и който ме обича.Повече от 10 години сме заедно с мъжа ми и зная, че ме разбира и ме подкрепя във всичко. Не, че не сме се карали - особено в периода, когато стана ясно, че бебето не става и че има проблеми. Тогава доста се бяха опънали взаимоотношенията ни, но решихме, че ще бъдем заедно във всичко. И след 6 години съвместен живот решихме да се оженим. Мислех си-ето на, животът ми ще се промени, като с магическа пръчица, ще си имаме детенце и ще бъдем щастливи. Но детенцето още го няма и променяш някакси представите си за щастие. Открих щастието във връзката ни, но не съм се отказала още нашето щастие да стане по-пълно с едно малко бебенце. Тогава ще бъда неизмеримо щастлива, а сега съм щастлива.
-
Щастието е относително понятие.всеки сам определя какво го прави щастлив.Да щастлива съм имам семейство и прекрасно дете е не винаги се чувствам разбрана и уважавана от съпруга си но единствената утеха е детето.Само ще ви кажа че кои каквото иска да говори ,но по важно от това да си бременна и то от човека който истински обичаш и да дочакаш мига на прекрасното раждане на едно малко същество НЯМА.това е щастие.молете се плачете борете се не губете надежда и знаите че всяка от вас рано или късно ще бъде докосната от това щастие.искрено ви го желая.
-
Щастието е пътник. То идва и си отива.Като вълните.Въпросът е да се научиш да го чакаш. И когато дойде да му се отдадеш изцяло,да го вдишаш с пълни гърди,да те изпълни и тогава можеш да крещиш от щастие.В моментите,когато го няма, да се наслаждаваш на спомена и да чакаш следващото.
Не може да си перманентно щастлив цял живот.Не може и да си нещастен.Мъдростта е тази,която ни дава умението да приемаме нещастието и да се радваме на щастието,когато дойде.
Сега съм щастлива.Но помня,когато бях до черно нещастна.После сигурно пак ще дойде момент,когато ще трябва да се боря с черното.Но съм готова.Готова съм да се боря с него.Както съм готова и да прегърна щастието, което е в мен сега.
-
Скоро четох в една книга,че няма щастие или нещастие, има само възможности да сме щастливи или не, и ние сами трябва да изберем това.
Знам,че мога да се чувствам щастлива от нещата които ми се случват,но съм избрала да съм нещастна,заради нещата,които НЕ ми се случват!Какъв парадокс!
В живота ми до сега никога не съм постигала успехите си с лекота,винаги е трябвало да се боря за тях,да падам и ставам,но въпреки всичко да успявам-и знаете ли скоро го осъзнах.Какво е щастието,ако не си се борил за да го имаш,ако не си го искал с цялото си сърце!?И знам че когато един ден имаме деца(сигурна съм,че ще се случи на всяка от нас) ще сме много по-щастливи майки от другите,защото ще знаем цената на щастието!
-
ето какво мога да кажа днес-явно е един от поредните ми черни дни..
НЕ-не съм щастлива..уморих се от постоянното лутане..уморява ме ужасно тази борба за дете..толкова хора го получават дори случайно,а ние неможем-ЗАЩО? :balk_145:
излязоха още няколко изследвания,които повтаряме за по-сигурно преди инвитрото и от където неочаквах проблем,НО защо ли съм се заблуждавала...проблемите са един след друг...дъх не ми дават да си поема..вече ме е страх да ида на лекар или до лабораторията за да давам кръв или да правя каквито и да било изследвания,защото просто ме е страх от резултата...не е честно..
за последният един месец,всичко което мислех че е ок излезе,че не е !!!!вече се чудя има ли нещо,което да ни е наред с мъжът ми,явно трябва така да си задавам въпросите..
оказах се с двурога матка,с почти непропускливи тръби,лоша морфология на мъжът ми и за капак явно и щитовидната жлеза ще излезе,че не е наред :balk_145:,защото ТСХ ми е 3 и нещо../освен ако не е лабораторна грешка разбира се,за което се моля../!дори няма да споменавам другите хормонални отклонения-тях вече ги приех,но някак си ми е трудно всеки месец да излизат нови..
как да съм щастлива?!
немога,старая се,наистина,но когато с цената на много услия се накарам да мисля позитивно-изкача някой нов проблем,който досега е бил ок,защо ли пък да не ни изненада ..все пак не трябва да отвикваме от лошите новини явно.. :(
ежедневието си е ясно,че е гадно..него даже не го броя,толкова ме е завъртяла цялата тази борба за бебе,че всички други проблеми сякаш несъществуват..
знам,че всички имат моменти ,в които се чустват изтощени и обезверени..на мен сега ми е такъв..опитвам се да се справя и много се надявам по-скоро да достигнем мечтите си,защото за всеки човек щастието е свързано с различни неща...и всеки човек иска тези неща с различна сила..
постът ми звучи малко хаотично и объркано,точно както се чуствам..съжалявам,че стана дълъг,но не ми се отдава нещо да пиша кратко.. :(
-
И аз като Ганка ще кажа-щастлива съм,но не съм добре.Щаслива съм защото в другата стая спи едно малко човече с любопитни очички,за което света е толкова интересен и всичко тепърва предстои.Не съм добре,защото именно бременността и раждането на детето провокираха таткото с думи и дела да ме отблъсне от себе си и да обиди и мен и детето,поставяйки го някъде в края на редицата от приоритетите в неговия живот,при все че твърди че много го обича.А отношението му към мен...Винаги съм знаела че сме много различни,но го обичах,а сега тези чувства ги няма.На тяхно място се появи омразата към него и семейството му.Слава богу,че дойде пролетта и душата ми малко се отпусна към него,но дори и без да го мразя,когато няма други чувства-любов,обич,доверие е безумно трудно да се отглежда дете.Правя много компромиси защото аз съм щастлива че го има и съм длъжна да му дам възможност и то да е щастливо с мама и татко.Работата отдавна не означава нищо за мен.Приятелите отпреди стерилитета се превърнаха в много добри познати.Приятелките от форумите са истинското бижу в живота ми след детето.Ами това е-за мен щастието е едно 8 месечно момченце и сигурно съм най-щастливата жена на света.
-
Аз също като Dji-Djo,цялото ми щастие са малките ми куклички!
И да ви кажа честно момичета знаете ли кое е най-голямото ми
щастие?
Да имам почивка/или след работа/,да взема дечицата и майка ми,
да се качим на колата и да отидем някъде на разходка,или в някой
парк или където и да е!
И съм го казвала на майка ми,може да ви звучи много тъпо,
но в тия моменти наистина се щувствам много щастлива!
Не ми липсва нищо,изпълнена ми е душата както се казва!
Мъж-изобщо,ама изобщо не ми липсва,даже мога откровенно да си кажа
че мразя мъжете.В смисъл,когато усетя че някой почва да засяга темата
за връзка или тем подобни,направо го намразвам и край!
Вярно,друго е да имаш някой до себе си да те разбира и да те подкрепя,
но на мен за сега не ми трябва никой.
Всичките ми най-щастливи моменти са свързани с малките ми!
Какво по голямо щастие за мен сутрин като се събудят с усмивка,
да ги гушкам и да ги мачкам докато не закъснея за работа/както винаги/,
или пък като чувам:"мамо,мамо....!
-
Dji-Djo, sami, ще дойде и другата любов, ще видите!!! Просто дръжте сърцето си отворено за това и "бъдете нащрек"!!! От старата си любов сте взели най-хубавото, което сте могли - дечицата! Ще има и друго щастие за вас, толкова сте млади още!!! И тогава щастието и хармонията ви ще бъдат пълни!!! Заслужавате го! Имайте вяра, момичета!
-
Щастлива съм! Не бях щастлива с бившия ми съпруг. За него това, че нямаме деца беше добре дошло. Докато аз мечтаех за дете, той мечтаеше за чужбина. Той не успя да отиде/беше мързелив, некадърен и самонадеян/, но успя да изпрати мен. С моята професия хората по света големи пари правели... Аз не исках големи пари. Исках нормално скучно семейство. И отидох за да му покажа че мога, не защото исках. Отидох, и порастнах за няколко месеца. И брака ни приключи.
Сега съм щастлива с мъжът до мен! Щастлива съм, че като се прибирам вечер прозорците светят! Щастлива съм, че милия като се прибере ме целува, а аз го питам да сипя ли по едно :wink: Щастлива съм че си скъсва задника от работа за да съберем парите за поредния опит! Щастлива съм, че синът му който живее с нас ме приема. Едно обикновено скучно ежедневие. Без много пари, но много любов и с правото на избор! А с едно малко човече с което да споделим любовта си ще бъде още по-хубаво. И за това не спираме да мечтаем :D
:good_post: :good_post: :good_post: :good_post: :good_post: