www.zachatie.org

Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: imam vjara в Януари 08, 2008, 17:56:45 pm

Титла: отровните роднини
Публикувано от: imam vjara в Януари 08, 2008, 17:56:45 pm
Събрах смелост.Може би ще ми олекне след като го напиша.
Вярно е,че в живота има много трудни моменти,но,ние хората,правим тези моменти още по-трудни и тежки.Със съпруга ми живеем в чужбина.В началото като дойдохме ми беше много тежко,но сега съм благодарна,че сме толкова далеч от родителите му.Ако бяхме в България може би нямаше да издържа на всичко това.
Майка му има фикс идеята,че трябва да направя in vitro,все едно че това е някаква мода.Постоянно ме преследва с налудничавата си идея.След като сама не можа да постигне целите си,в играта се включи и тежката артилерия.Два-три дни преди Нова година,бяхме изправени пред съд.Баща му ми изнесе реч,че след 30 шансовете за забременяване намалявали,пробвали сме по един начин,сега да пробваме по друг.Даже намекнаха и за осиновяване.Луда работа,ако сърцето ти мълчи,как могат те да ти кажат да вземеш чуждо дете и да го гледаш като свое.Отново нараниха сърцето ми преди празника.Все едно,че нямам право да се опитам въпреки всичkо да се почувствам и аз малко щастлива.И все сочат към мен.Дори сега,когато се изясни,че сме с мъжки фактор и съпруга ми им го каза,те пак"годините,та,годините"
Извинявам се,че стана малко дълго,но наистина като че ли ми поолекна.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: DivaRoza в Януари 08, 2008, 18:44:51 pm
imam vjara, не знам на колко години си, та историята ти се върти все около годините...Според мен нямаш проблем, щом си далеч от дразнителя. Лошото е, ако живеете заедно и зависите по някакъв начин от родителите. Но, щом вие си плащате сметките и сте пълнолетни, тази пъпна зависимост трябва с времето да отслабне - за доброто на двете страни е. Така ще има повече независимост и уважение помежду ви. Вие сте отделно семейство и не бива да позволявате други хора, пък било то и родителите ви, да се месят при вземането на такива важни решения. Защото в повечето случаи от тях е само ентусиазмът, а грижите и всичко останало си остава за вас. Родителите могат да бъдат големи манипулатори, когато ги води егоистичното в тях. Вие двамата с мъжа си трябва да сте твърди, да имате обща външна политика и да им я съобщите тази външна политика по дипломатичен, но категоричен начин. И разстоянието в пространството няма значение, защото вие, вътре в себе си трябва да имате яснота по въпроса, защото това е вашият живот, а не техният. А това за възрастта над 30 години въобще няма да го коментирам, защото всичко около него има малко горчиво-нетактичен привкус...все пак ние, които сме доста над 30, не кандидатстваме за елитни манекенки, за да се гледа на това начинание като на мисия невъзможна...
Успех ти пожелавам и повече вътрешна свобода, сила и независимост!!!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Ledena_luna в Януари 08, 2008, 22:39:24 pm
 :D Каквото и да каже свекървата все е лошо. Пък това което са ти казали е вярно след 35 шансовете почват да намаляват. Ако ти не си готова да го слушаш е друг въпрос,притесняват се хората за вас. Незнам що така войнствено всички приемате загрижеността на свекървите. Ами и те са хора и се притесняват. Ако те беше попитала майка ти за същото дали щеше да го приемеш по този начин. Просто помисли по въпроса и не си създавай излишнио ядове.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: cygnus в Януари 09, 2008, 06:41:57 am
Луничка, вярно невярно по тази тема е много важно как точно човек ще окаже помощта си, защото знаем колко много боли. Такава форма на подкрепа също би ме подразнила и мен. Сякаш те са малки и не знаят. Може да предложи по друг начин помощта си. Щом момичето е открило и пише в този сайт, значи успешно може да се ориентира и да търси информация не само в интернет, но и по принцип. Според мен ако бяха казали, че каквото и да решат двамата, те ще ги подкрепят по всички възможни за тях начини, щеше да бъде много по-окуражаващо и добронамерено. И вместо да притискат с аргумента си за възраст, можеха със същия аргумент да я успокоят, че има достатъчно време да си направят план за действие и да не се притесняват, а резултата няма да закъснее.
imam vjara, успех и се опитай да игнорираш емоциите около тези разговори! Пожелавам ти много скоро радостни новини!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: mishanta в Януари 09, 2008, 11:53:20 am
Подкрепям Сygnus  и мисля че помощта морална или друга, никога не бива да бъде натрапена!
Родителите са тези които трябва да подкрепят, а не да те карат да се чувстваш виновен!
А когато човек не е готов за дадена стъпка не бива да я предприема!
При нас не е имало подобна ситуация, родителите ни винаги са били тактични към проблема ни!И са ни подкрепяли!
Ние дълго се лутахме и отлагахме по ред причини, който бяха м/у нас двамата!
За щастие открихме "Зачатие" и то ни срещна с лекаря :lovedock: който сбъдна мечтата ни!
Без подкрепата тук и информацията не бихме успяли!

 yahoo_17Късмет imam vjara!
Сбъдни мечтата си и не позволявайте някой друг да взима решенията вместо вас!
Успех!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: sindarella в Януари 09, 2008, 16:16:35 pm
imam vjara,
аз си мисля, че за момента проблема е туширан от заминаването ви в чужбина и ограничаването на контакта с родителите на съпруга ти, което е добре, след като психически явно непрестанните им натяквания по темата зачеване са те поизтормозили. По принцип аз съм толерантен човек и успявам доста време да издържа разни такива "атаки" и "съвети", но когато започне да ми писва просто казвам, че живота си е мой, аз съм пълнолетна, и ако имам нужда от съвет - сама ще го потърся, след което с лека усмивка си обръщам гърба. Моя баща пък ми създаде притеснения в друга насока - не искаше да забременявам втори път, след като родих сина ми Дани само ни повтаряше - на мен и съпруга ми - "не ви трябва друго дете, това ви е достатъчно" и други от този род. Питах го защо ми говори така - отговора беше "Защото така". Знам, че той се притеснява да не се разболея, от бременността организма ми да отслабне и да стане податлив на заболявания, загуби мама преди много години, аз съм единственото нещо, което му остана от нея и е нормално да се страхува, разбирам го. Живота, обаче, си е мой, решението да забременея втори път го взех само след обсъждане със съпруга ми, е на татко ще му се наложи 9 месеца да поживее със страховете си, но му казах, че просто трябва да има Вяра, че всичко ще се развие нормално и аз ще съм добре! Съвета ми към теб е - когато роднините на съпруга ти започнат пак да ти дават "акъли" :wink: просто им кажи - Имайте Вяра в сина си и в мен, всичко ще е наред и толкова!Не влагай излишни емоции и не се ядосвай че ти казали това или онова - пускай негативите покрай ушите си и гледай напред, времето ни на тоя свят е прекалено кратко и ценно, оползотворявай го с неща, които ти носят радост! Успех! Вярвам, че сама ще намериш най-верния път за справяне с проблема от обкръжаващата среда, защото сама за себе си знаеш, кое е най-ценното за теб! :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: vesimira в Януари 19, 2008, 22:03:41 pm
Ето набързо и една история която ми се случи през 6 г.с. на бременността.
След спонтанен аборт в 5-6 г.с. и 5 години ходене по доктори , изследвания , стимулации , 5 инсеминации и много сълзи бях отново бременна.
Естествено посещавах клиника по стерилитет.
Та в този момент важен и напрегнат моята свекърва обяви че съм глезла щом ходя по частни  прегледи и че търся лукс който не мога да си позволя.
А в същото време е наясно че имаме материалната подкрепа от родителите ми.
Тя за мен е луда че ми говори така , все пак знаеше всичко което преживяваме.
Искаше ми се да я убия...
Толкова гадно ми стана че от тогава се държа адски различно с нея.
И тогава аз само се разплаках, казах  и че не е права защото има дъщеря и не е хубаво да говори за мен че не е ясно с нея как ще е - въпреки че на никого не пожелавам това което ние  преживяхме през тези години.
Та и аз се опарих от отровните роднини...  :(
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Змимка в Януари 19, 2008, 22:34:19 pm
Кофти ми е да се включвам тук, но в последно време отношенията с мъжа ми вървтя стремглаво надолу именно благодарение на неговото семейство.
Само допреди няколко дни си милех, че ако процедурата ми е неуспешна ще се разделим, но точно в този момент вече започвам да си мисля, че изобщо няма да стигнем до процедура.... :(
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Ganka в Януари 19, 2008, 23:23:52 pm
Кофти ми е да се включвам тук, но в последно време отношенията с мъжа ми вървтя стремглаво надолу именно благодарение на неговото семейство.
Само допреди няколко дни си милех, че ако процедурата ми е неуспешна ще се разделим, но точно в този момент вече започвам да си мисля, че изобщо няма да стигнем до процедура.... :(
Мимка, ти си ужасно емоционален човек. Недей така - ако се обичате всяко нещо може да се оправи. В крайна сметка е трудно да се избира. Седнете, поговорете като нормални хора, с по-малко емоции от твоя страна. Знам какво чувстваш, изпитала съм го, но за всяко нещо има начини и път. Ти просто трябва да намериш начина и пътя! Ти си познаваш момчето най-добре - поговори с него. Пожелавам ви да изгладите противоречията и да намерите пътя към себе си! Обичайте се! :bighug:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Змимка в Януари 19, 2008, 23:32:49 pm
Кофти ми е да се включвам тук, но в последно време отношенията с мъжа ми вървтя стремглаво надолу именно благодарение на неговото семейство.
Само допреди няколко дни си милех, че ако процедурата ми е неуспешна ще се разделим, но точно в този момент вече започвам да си мисля, че изобщо няма да стигнем до процедура.... :(
Мимка, ти си ужасно емоционален човек. Недей така - ако се обичате всяко нещо може да се оправи. В крайна сметка е трудно да се избира. Седнете, поговорете като нормални хора, с по-малко емоции от твоя страна. Знам какво чувстваш, изпитала съм го, но за всяко нещо има начини и път. Ти просто трябва да намериш начина и пътя! Ти си познаваш момчето най-добре - поговори с него. Пожелавам ви да изгладите противоречията и да намерите пътя към себе си! Обичайте се! :bighug:

Гане, благодаря мила!Това с говоренето явно не помага, това правиме цяла вечер..кажи-речи.Както се казва-Файда нЕма! :( Както и да го въртя накрая аз излизам виновна.Преди час му казах, че ми трябва още само една дума да му събера багажа.От тогава мълчи.Не го е страх от това да се раздели с мен, а от това какво ще каже майка му по въпроса, че 'Жена му го е изгонила'
Ми и аз си имам нервички...т.е. амй вече нямам, но това е друг въпрос.
Имаме още малко време.Зависи от него, аз за себе си съм претръпнала вече, че може да не е той човека, с когото ще остарея! :(
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: eganeva в Януари 20, 2008, 00:05:47 am
Мимка, разбирам те 1 към 1.
Нали знаеш приказката:
По тоя път, дето ти си тръгнала, аз от там се връщам.
Но това не е важно.

Имали сме такива моменти (че и по-лоши) за тези 16 години.
Повярвай ми, на сутринта всичко изглежда по друг начин.

Зависи от него, аз за себе си съм претръпнала вече, че може да не е той човека, с когото ще остарея! :(

Напротив, вие сте родени един за друг.
Двете половинки на 1 цяло.
Не се предавай така лесно.

Няма да се оставяш на майка му, я!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: kassi в Януари 20, 2008, 00:21:20 am
Абе, Мими, я вземете и се нагушкайте хубаво тази нощ :D
 Женята е права-на сутринта друго ще е. И така като те чета, искаш да ми кажеш, че по-силно мразиш майка му, отколкото обичаш него. Е, къде е логиката? Аз съм сигурна, че обичаш този мъж, просто явно много ти се е насъбрало и затова така говориш. Така де, подкрепям думите на Жени:
"По тоя път, дето ти си тръгнала, аз от там се връщам."
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Nina в Януари 20, 2008, 00:34:24 am
Мимка, темата е друга, но аз искам да ти кажа, че много отдавна ми е направило впечатление връзката ви с Яшо. Много хора говорят с любов, а ти пишеш с някаква огромна любов за тоя човек, поне на мен така ми се струва, че дори и сега, като пишеш тия тъжнотии. Дори съм си казвала - ей, те това е истинската любов, за вашата, някаква такава чиста, неподправена, хем по детски чиста, хем изстрадана с проблеми /преодолими!!!/ и така, това исках да напиша.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: eganeva в Януари 20, 2008, 00:49:42 am
Мимката я хвана липсата - Последно Активен:  януари 19, 2008, 11:37:19 .

Дано не е отишла да събира багажа. :wink:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: kassi в Януари 20, 2008, 00:51:03 am
Сори за оффа, според мен е послушала съвета ми :lol: :wink:.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: eganeva в Януари 20, 2008, 01:03:51 am
Имате ли телепатична връзка? :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Ganka в Януари 20, 2008, 01:36:07 am
Стига спамихте темата, ей :balk_163:
Миме, много е трудно да се дават съвети от страни, не за друго, просто не познавам майка му, но някак по логика приемам, че ми е ясно за какво става дума. Старите хора много често казват - "Утрото е по-мъдро от вечерта". Аз бих предложила наистина да си почакате утрото.
Понякога на мъжете им трябва повече време, за да решат какво искат. Ако той наистина те обича, то мисля че бихте намерили път и разбирателство. Има една много дребна подробност в цялата ситуация - не е страх, от това, какво ще каже майка му, че си го изгонила. Страха, че те е загубил го кара да мълчи. Мъжете винаги са се страхували и притеснявали една бременност, едно дете как ще се отрази на връзката им със жената - майка. Нашия светоглед се променя и с цялото си сърце и душа желаем да усетим зараждането на нов живот, докато при тях не е така и трябва да уважим техните страхове. Те/мъжете/ се страхуват от отхвърляне, от пренебрегване, от "второ място" в живота на жената. Това е движещият им мотив в такива ситуации. Ако ти си поставила целта "дете" даже над отношенията ви, то това е накарало него да се отдръпне и да се затвори в неговата си вселена. Ти искаш дете на всяка цена. Неговата цена обаче не е да загуби теб, за да имате дете. Ето това трябва да осъзнаеш ти. Трябва да му покажеш, че имаш нужда от дете, неговото дете, не просто някакво дете, от някой. Че си готова да се бориш за това дете само с него, с никой друг. Ако наистина се обичате и искате да сте заедно - то тогава ще намерите общ път!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Змимка в Януари 20, 2008, 08:46:40 am
Мимката я хвана липсата - Последно Активен:  януари 19, 2008, 11:37:19 .

Дано не е отишла да събира багажа. :wink:
Сори за оффа, според мен е послушала съвета ми :lol: :wink:.

Нито едното, нито другото.Ние още не си говорим, но честно казано в момента ми е през.... :oops:
Пак казвам, че изводите които правя не се дължат на една вечер, а на почти 9 годишна връзка.Другия месец започваме 8ма година борба за свое дете..(започнахме февруари 2001ва)не мисля, че това е причината за срива в отбошенията ни.Просто от майка ми съм се научила в брака си да не допускам трети лица да ми влияят-дори и нея.
За съжаления явно е нямало кой да научи него на това.
Нинче, мило, ще разкажа нещо много тъжно.
Баща ми беше изрод в пълния смисъл на тази дума.Пребиваше ни от бой с майка ми, а пред хората беше идеал за мъж.В един момент, когато бях на 13 години майка ми реши, че не може да си позволи лукса да рискува живота си, както и моя само заради идеята детето да има баща и се разведе.Няма да ти кажа през какъв кошмар мина.99% от 'приятелите' и буквално я обвиняваха, че зарязва такъв прекрасен мъж, такава прекрасна любов.
Това, което изглежда отстрани никога не е това, което е в действителност.
Разбира се, ние с Явор сме много далеч от този начин на живот, но не сме и баш идеал за любов и разбирателство.
Темата беше за отровните роднини, затова си позволих да се включа.То по-отровни от това-здраве кажи!
Благодаря на всички за вниманието и съветите!
Обичкам ви много, вие сте моята утеха!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: StefiZ в Януари 20, 2008, 09:59:12 am
Мимка, стана ми много тъжно като те прочетох :(
Идеалната любов, какво е това? Няма нищо идеално в живота, има моменти когато сме много щастливи, има такиви в които сме на дъното, но никога не се предаваме. Аз съвети няма да ти давам. Ти си голямо момиче и най-добре знаеш какви са в момента нещата между вас и дали, как и защо можете да ги оправите. Само ще ти кажа, НЕ позволявай на майка му да бъде причината за вашите проблеми, та ако ще да отидеш да си поговориш с нея, как, ти ще прецениш, дали ще й нашокаш канчето, дали ще се държиш мило, ти я познаваш и намери начина.
Бори се мила, 8г. се бориш за мига на щастие, когато ще зърнеш своето малко ангелче, не спирай!
А повярвай ми, нещата не стават само и единствено розови с появата на дълго чаканите ни деца. Да, миговете на щастие са многократно повече, но и проблемите се увеличават :wink:
целувки
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: eganeva в Януари 20, 2008, 12:09:52 pm
А повярвай ми, нещата не стават само и единствено розови с появата на дълго чаканите ни деца. Да, миговете на щастие са многократно повече, но и проблемите се увеличават :wink:

Напълно подкрепям! :D
Приятелките ми се ядосват на свекитата много по-вече след като
се родиха децата им.
Тогава започнаха неприятности от друг род.
Но проблемите ги имаше преди появата на детето и те си останаха,
дори мисля, че се задълбочиха и отношенията им се влошиха.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: du6ka в Януари 20, 2008, 16:25:57 pm
Никога не съм чула от свекърва ми укор за това, че нямаме деца. Може би, защото знае, че синът и има проблем... Или може би, защото е прекалено добра...Или може би, защото е изцяло погълната от грижите по другия си болен син...
Мили момичета, не разрешавайте да ви се месят в семейните отношения. На никого - и на свекървата, и на майката..Когато сте избрали мъжа, с когото да живеете, едва ли сте им искали мнението. Всички проблеми трябва да си решавате сами. Така сме направили и ние. И макар да сме допуснали и много грешки, направили сме ги двамата заедно и сега няма кого да обвиняваме...
imam vjara, Мимка, мили момичета, от позицията на много по-стар и мъдър човек, искам да ви кажа да не обръщате внимание на такива дребни неща, да не се занимавате с недобронамерени хора, да не се ядосвате много за неща, които са поправими...Просто се обичайте! Имайте доверие на човека до вас! Показвайте му всекидневно своята любов! Живейте за мига! Живейте за себе си, а не за другите! Воювайте за щастието си, а не по между си!  Всички, пишещи в този форум сме достатъчно изстрадали... За това нека се опитаме да бъдем малко по-щастливи...:bighug: :balk_21:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: eganeva в Януари 20, 2008, 17:06:26 pm
Душе, (http://tbn0.google.com/images?q=tbn:10H8nQQxvH-SkM:http://forum.bgkulinar.net/images/smiles/smileyhug.gif)
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: sami в Януари 20, 2008, 17:19:25 pm
Мимката я хвана липсата - Последно Активен:  януари 19, 2008, 11:37:19 .

Дано не е отишла да събира багажа. :wink:
Сори за оффа, според мен е послушала съвета ми :lol: :wink:.

Нито едното, нито другото.Ние още не си говорим, но честно казано в момента ми е през.... :oops:
Пак казвам, че изводите които правя не се дължат на една вечер, а на почти 9 годишна връзка.Другия месец започваме 8ма година борба за свое дете..(започнахме февруари 2001ва)не мисля, че това е причината за срива в отбошенията ни.Просто от майка ми съм се научила в брака си да не допускам трети лица да ми влияят-дори и нея.
За съжаления явно е нямало кой да научи него на това.
Нинче, мило, ще разкажа нещо много тъжно.
Баща ми беше изрод в пълния смисъл на тази дума.Пребиваше ни от бой с майка ми, а пред хората беше идеал за мъж.В един момент, когато бях на 13 години майка ми реши, че не може да си позволи лукса да рискува живота си, както и моя само заради идеята детето да има баща и се разведе.Няма да ти кажа през какъв кошмар мина.99% от 'приятелите' и буквално я обвиняваха, че зарязва такъв прекрасен мъж, такава прекрасна любов.
Това, което изглежда отстрани никога не е това, което е в действителност.
Разбира се, ние с Явор сме много далеч от този начин на живот, но не сме и баш идеал за любов и разбирателство.
Темата беше за отровните роднини, затова си позволих да се включа.То по-отровни от това-здраве кажи!
Благодаря на всички за вниманието и съветите!
Обичкам ви много, вие сте моята утеха!
Мило Миме,незнам,изглеждаш ми много добра и си ми много симпатична!
На мен също майка ми и баща ми се разведоха след 13-годишен брак.
Също имахме всяка вечер скандали и побоища/баща ми пиеше много и биеше майка ми,но не нас със
сестра ми/!
И мойта майка търпеше само и само децата да не са без баща.И така не е обаче.
Мисла,че ние,децата на такива родители търсим нещо съвсем различно в лицето на своя човек!
Назнам какво става с твоя брак,но със сигурност мога да ти кажа,че ако мъжа ти слуша
майка си или баща си или който и да е,винаги ще имаш проблеми!
При мен беше много трудно да го накарам да не слуша дъртата вещица-майка си,а не съм се и
опитвала да ти кажа честно да го накарам,след като видях как се държа с мен,и каквото кажеше брат му,това трябваше да стане!При нас беше повече брат му причината,искаше да се махна аз с децата,и така и стана.
Моля те от сърце,ако наистина обичаш мъжа си/убедена съм,че го обожаваш/,направи
всичко възможно да не ви се месят родителите му!
И не изпадай в меланхолия,в крайна сметка всяко зло става за някое добро!
Прегръщам те силно и те целувам!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: sami в Януари 20, 2008, 17:26:07 pm
Влязох си в "болната тема"!
Момичета,не ми се сърдете,извинете ме,но искам да дам един съвет,
като вече преминала по тоя гаден път!
Ако искате го приемете!
Никога ,ама никога не допускайте някой да ви се вре в семейството!
Нито вашите собствени майки!Но и мъжете си научете да "отстранят"
майките си!
Според мен само така може едно семейство да оцелее!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Змимка в Януари 23, 2008, 18:50:37 pm
Да докладвам!
Неочакван обрат.
Снощи моя убавец се държи ама на 180 градуса.Като минава покрай мен ме целува, гледа бебешки сайтове в интернет (никога не се е случвало), даже се регистрира в Елмаз.ком, само за да може да гласува за мен, защото видиш ли-неговата жена била 'най-хубавата'.Аз подозирам конспирация.Опитва се да ме докара до сърдечен удар. :lol:Неуспешно! :wink:
Тръгва сутринта, не мога да го изтържа от себе си.Аз съвсем се шашкам.
Днеска за капак ми звъни свекито.Тя ме довърши-абе да не си болна, не си идвала почти месец у дома.Викам-нямам какво да правя у вас и приключвам разговора.Обаждам се на Яшо-викам така, така.Очаквам нормалното в случая-мълчание.Той обаче-хубаво си направила! 8O
Сега ми се обажда-Мимче, искаш ли да ти взема нещо сладко, че си идвам.
Викам-на диета съм.Не искам.
Той-що бе мило, не се мъчи така, добре си си! 8O 8O 8O

 :lol: :lol: :lol:

Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: StefiZ в Януари 23, 2008, 18:52:25 pm
може пък да е размислил човека бе :wink:
дано да е така :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Mary в Януари 23, 2008, 19:01:32 pm
Ей, Мими, камък ми падна от сърцето, така да знаеш. Еми опомнило се е момчето.
Добре де, а ти не можа ли да изкопчиш, що така е станало?
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Змимка в Януари 23, 2008, 19:07:25 pm
Абе да ти кажа не съм се и опитвала.Заплювам че да не урочасам и мълча!
Всичко ще стане ясно от самосебе си.Пък и предполагаемата причина живее на 2 км от мен..... :?
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: eganeva в Януари 23, 2008, 19:35:28 pm
Пу, пу, пу!!! :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: DivaRoza в Януари 23, 2008, 19:54:36 pm
Мимка, радвам се, чак на мен ми стана по-добре от тази новина!  :D Ти си ни любимка с мъжа ми (и много други момичета тук, разбира се), принуден е да изслушва някои от историите тук, та чак на него му стана кофти заради тази ваша история!  :D Даже се бях наканила и съвет да ти давам, ама все време не остава...Да ти призная, макар и със закъснение, никак не съм почитателка на мълчанието, като начин да накажеш другия. Защото през това време в неговата глава нещо се върти, прищраква, шават насам-натам непрокотролирани мислички и...никой не знае какво може да последва. Аз не си спомням да съм му мълчала на мъжа ми и един час, и то не защото съм добричка, просто мъжете не бива да се остават без надзор...какво прави, какво мисли, по-добре е да си в течение и да са под контрол нещата...властта не бива да се изпуска...и никога не бива да сваляме кадифените ръкавици..., щото мъжете са си доста инертни и диви понякога...Това и в кръга на шегата, разбира се, но не само! :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: tani77 в Януари 23, 2008, 21:58:45 pm
Мимка и аз се радвам, че отношенията ви са се оправили! Бъдете щастливи и преследвайте целите си. То е ясно, че от време на време при всички нас има "вълнения", но важното е да съумяваме да ги преоодолеем и да гледаме напред с поглед изпълнен с надежда и любов.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: dgenifar_1 в Януари 29, 2008, 13:06:41 pm
здравеите наи накраия и аз се престрасхих да пи6а .Искам да ви помолиа за савет .Не знам как да се дарга с родителите на сапруга ми ниамаше ни доста време и сега се пребрахме откакто сме се варнали те са вечно недоволни ,сардите и винаги намират на4ин даме засегнат.С приятелиа ми сме заедно от 6 години и понеже тените не ме харесвали за снаха тои криеше вразката ни,след това заминахме за чужбина и след две години отцасвие се  варнахме решихме да направим сватба и тн както е по реда си но нештата запо4наха да излизат от контрол ,маика му и баштаму посточнно се месиат не дават никаде да ходия даже при моите родителикамоли неиде с приятелки незнам дали си струва да се бриа срешту такива хора молиа ви посаветваите ме много сам обаркана нормалнон ли е тяхното даржание :(
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: tani77 в Януари 29, 2008, 20:37:49 pm
dgenifar_1  - поведението на родителите на твоя мъж не само, че не е нормално, но и е недопостимо. Моето лично мнение е да се опиташ да се отделите от родителите му - да заживеете самостоятелно и след това без много - много да му "пилиш" на главата да ограничите до минимум контакта си с тях. Лично мое мнение е, но смятам, че така ще запазите щастието и разбирателството между вас двамата. Ако започнеш да изтъкваш пред мъжа си недостатъците на роднините му, той може отначало да се съгласява с теб, но рано или късно ще те обвини, тъй като ще се чувства между "чука и наковалнята".
Успех в тази сложна ситуация и дано скоро се оттървеш от "желязната" хватка на твоите свекър и свекърва.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: sany в Януари 30, 2008, 14:56:30 pm
dgenifar_1 мила, мога само да те посъветвам както  tani77  живейте отделно,иначе няма да има начин да сте щастливи и в никакъв начин не прави това което ти казват, защото те винаги ще са недоволни. Аз примерно се омъжих на 19 години и понеже си бях още дете много слушах свекито, ако знаеш сега как ме е яд. Няма да ти описвам през какво трябваше да мина само малка част от твоето описание беше в микса:) Заминахме за чужбина , аз пораснах и сега нещата са различни.Послушай ме ако намерите начин да се отделите ще ти е мирна главата а и на съпруга ти. А и нищо не крий от съпруга си, аз криех всичко а сега ме е яд.Успех и мисли за себе си повечко. Целувки
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Eли:) в Февруари 01, 2008, 10:06:24 am
dgenifar_1   - момичетата са ти казали вече, аз също съм на мнение че на първо място е добре да заживеете отделно. Зная го от личен опит.  Живели сме и при моите родители, и при свекър и свекърва. Винаги има нещо, което те дразни, нещо, което не е както трябва, и пречи на нормалните взаимоотношения в семейството.
Вие сте младо семейство, не позволявайте да ви се месят в живота- нито неговите, нито дори твоите родители. Когато двама души се обичат и държат един на друг, нищо и никой не може да им попречи.
Много е важно мъжът до теб да не се влияе от негативните думи и дела на родителите си, да застане твърдо зад теб. Аз за мое огромно щастие имам точно такъв човек до себе си, за което искрено му благодаря.
Обичайте се, подкрепяйте се, бъдете искрени един с друг и заедно, ръка за ръка бъдете в хубави и лоши моменти. Само така ще бъдете истински щастливи!
Успех, миличка  :bighug:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: AIDA в Февруари 01, 2008, 17:58:24 pm
понеже темата е за "отровни роднини" да вмъкна:

Днес моя братовчедка ми каза: Аууу не, как инвитро, те се раждат уроди !
Сърбеше ме езика да й отвърна: Ми ти значи инвитро си зачената !
Боже прости на невежите, невъзпитаните и прости хора!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: tani77 в Февруари 02, 2008, 16:10:07 pm
понеже темата е за "отровни роднини" да вмъкна:

Днес моя братовчедка ми каза: Аууу не, как инвитро, те се раждат уроди !
Сърбеше ме езика да й отвърна: Ми ти значи инвитро си зачената !
Боже прости на невежите, невъзпитаните и прости хора!
AIDA миличка съжалявам, че ти се е наложило да контактуваш с ограничени хора /то почти всички ние имаме контакти с подобни  :( /. Това, което ти е било на езика е трябвало да й го изстреляш в лицето та да й видиш тъпата физиономия и да я отрезвиш за поведението й. Но няма значение в повечето случаи не им стига сивото вещество и за да се усетят. Забрави това, което е казала и толкова. Живей си живота и се радвай, че подобен човек не ти е в къщата.
Хайде желая ти късмет и да им запушиш големите усти!!!!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: baracuda в Февруари 03, 2008, 11:56:12 am
Днес моя братовчедка ми каза: Аууу не, как инвитро, те се раждат уроди !
Сърбеше ме езика да й отвърна: Ми ти значи инвитро си зачената !

 :lol: :lol: :lol: Е,т'ва определено много ме разсмя!Ако се бях сетила за този отговор със удоволствие бих го изстреляла по въпросната. :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Danny S в Февруари 03, 2008, 21:21:14 pm



Сърбеше ме езика да й отвърна: Ми ти значи инвитро си зачената !

:cool:
Бившата ми свекърва често ме наричаше яловица пред общи познати, които естествено!!! ми докладваха! Бях млада, много и се връзвах и много плачех :( Сега нямам такива проблеми с роднини. :?  За лош късмет имам  нова отровна колежка, която не пропуска да ме ухапе :( Когато и кажеш "Това е важно " (работим в операционна все пак :?) тя отвръща, че единственото важно нещо са децата и!  Миналата седмица по повод моя забележка за работата и ми отговори: "Каква си ти да ми кажеш! Аз съм жена с опит, отгледала две деца и не се оставям да ме командват!" 8O 8O 8O Вътрешно ми идва да и извадя очичките, :witch:   но си мълча и оставям да и гледат сейра :x
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Змимка в Февруари 04, 2008, 11:32:24 am
Офф, Дани, чак мен ме хвана яд на тая овца.То бива, бива тъпи и ограничени хора, ама това нейното на нищо не прилича.За съжаление не се сещам и за остроумен отговор  :(
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: kassi в Февруари 04, 2008, 15:29:40 pm
понеже темата е за "отровни роднини" да вмъкна:

Днес моя братовчедка ми каза: Аууу не, как инвитро, те се раждат уроди !
Сърбеше ме езика да й отвърна: Ми ти значи инвитро си зачената !
Боже прости на невежите, невъзпитаните и прости хора!

Пази боже от такива познати, камо ли да са ти роднини. Покажи и моите момчета, да видим какво ще каже, какви са?!  :x
Избягвайте такива дребни душици, те са енергийни вампири, повярвайте ми.  :D :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Danny S в Февруари 04, 2008, 18:40:19 pm
Твоите момчета са най-чудесното нещо на света Каси! А тази госпожа ми се ще знаете къде да я навра! Ако не можем да ги избягваме поне да им теглим по една... така те сами ще ни избягват :lol: Извинявам се, не е това начина,   но колкото пъти го прочета това все ми кипва :x
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: kassi в Февруари 04, 2008, 22:52:20 pm
Дани, мила, знам че е така, те са злато за мен, но не мога да не се ядосвам на такива прости същества. И само като си помисля, че тази твоя близка не е единствената, а има още хиляди такива еснафски душички :x, а много оттях не знаят какво е овулация например. Тия хора не четат ли, не се ли образоват, за какво живеят изобщо :x!? Спирам, че пак ме тресна нервата :x, а няма смисъл.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Mary в Февруари 05, 2008, 00:34:51 am
Това, че не знаеш нещо, не означава, че може да обиждащ другите. За мен  всичко е умишлено. Тя просто е искала да я настъпи по болното място, защото явно няма с какво друго да я превъзхожда.
90% от моите познати също не са наясно какво е овулация, инплантиране и т.н., но никой не е бил груб или да обижда. Много съм благодарна на Господ, че нито приятелите ни или познатите ни, не са си позволили да бъдат нетактични, а напротив.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: kareliya в Февруари 11, 2008, 08:45:02 am
     Аз също не съм се сблъсквала с подобни изказвания,напротив,разпитвали са ме за повечето неща и аз с готовност им отговарям(поне това,за което знам).Все пак не можем да се сърдим на хората за незнанието и любопитството им.Те никога не са се сблъсквали с нашите проблеми.Коя от нас е знаела нещо за подробностите около АРТ?
И сега не знаем някои неща.Аз например нищо не разбирам от имунологичните проблеми и изследвания,просто защото не сме стигали до там.Проблема се оказа мъжки фактор и се насочихме към тази област.Така,че остава ни да бъдем търпеливи и да не обръщаме особено внимание на злобни бележки. :wink:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: joshi в Февруари 11, 2008, 10:17:15 am
понеже темата е за "отровни роднини" да вмъкна:
Днес моя братовчедка ми каза: Аууу не, как инвитро, те се раждат уроди !
Абе тази жена в кой век живее :x???Добре ли е изобщо?
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Lisko в Февруари 19, 2008, 11:22:48 am
Навярно навсякъде ги има тези вампири:)
Аз имам доста негативни превивявания с моята свкърва с която за мое щастие живяхме само 3 месеца заедно.Допреди година и половина живеехме в София защото когато се запознах с мъжа си аз работех и живеех там (съпругут ми е от варна).След това решихме да се преместим във Варна и тъй като в апартамента ни имаше наематели трябваше 4-5 месеца да живеем при свеки.И най-ве4е аз понеже мужът ми го няма по 4 месеца в БГ. Е...първият месец всичко беше ок но оттам нататак нещата загрубяха дотолкова, че "милата ми" свекърва си позволи един ден да ме напсува затова, че и заявих, че сметките и всичко свързано с нашето семейство си го движим ние с мъжа ми. И тя полудя, защото допеди аз да се появя в живота му го е правила тя.Аз разбира се си събрах багажа и се изнесох защото неможе накоя си изживяваща се като великата аристократка на варна (но много далече от такава) (та била тя и майка на майа ми)да ме псува.
Оттогава мина 1 година.Сега си говорим колкото да не натоварвам излишно съпруга си, но тя не пропуска случай да ми натяква как нямаме дете (а дори не подозира, че част от проблема е и във сина и) и, че аз съм причината.Та наскоро дори ми показваше едно списание с някакво бебе и ъдряйки с праст по снимката ми обясняваше как искала точно такова бебе да и родя.:)))Аз понеже трудно я изтрайвам напоследак и казах, че съм най - щастлива, че точно от нея нищо немога да родя но от и на мъжа си с удоволствие.
Няколко пъти съм и казвала и молила да спре да ми говори и закача на тема бебета, деца...но резултата е обратен:)Затова и тя май е единствената която в момента незнае, че правим инвитро.Няма и да узнае.Мислила съм си, че съм над тези дребни душици, но истината е, че ми влияе (макар да не и го показвам) и, понякога си го изкарвам незаслужено на мъжа си.
А на него мога само да му благодаря за подкрепата и търпението и затова, че не и се връзва защото доста добре си я познава.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: kassi в Февруари 19, 2008, 12:04:25 pm
Lisko, дръж далеч от себе си това чудовище :x. Де да можеше и от съпруга ти, но едва ли :(. Не мога да повярвам, че има толкова лоши хора.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Lisko в Февруари 19, 2008, 17:26:24 pm
Има Каси има.
И на мен ми бе6е трудно да проумея като се има предвид, че все пак е майка, нищо, че аз не съм и дъщеря.
Сега се сещам, че 3 месеца след като се преместихме във Варна беше разказала на целия квартал, че съм била отслабнала защото ми било паднало бебето и аз от мъка съм слабеела.А аз биах решила най накрая да сваля няколко излишни килограма.
Бях не потресена ами да ви кажа честно все още ми е трудно да проумея докъде може да стигне простотията в хората.Нямам думи...и на шега не бих казала подобна идиотщина.
Сега ми звъни всяка вечер и ми разправя простотиите си по 1 час, но аз рядко вдигам телефона когато видя, че е тя:)В интерес на истината сина и също няма желание да и слуша глупостите, но те хората са казали..."Който каквото и както си го направи..."

Изолирала съм я възможно най - дале4е от мен защото най-малко от нея имам нужда сега:)))))
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Luba_ в Февруари 21, 2008, 10:02:36 am
Здравейте! С моя приятел се сгодихме юни 2006г. и веднага започнаха с айде няма ли да имате бебе ,айде действайте и все подобни подмятания...Моите роднини всеки път ми викат следващия път да си дойдеш бременна...И аз не съм си ходила много време...Дразнят ме намеците ,но не толкова ...Още нямаме резултата,и сме с мъжки фактор...Свекърва ми обаче не иска да го проумее и разправя наляво на дясно ,че аз 2 г. не мога да забременея чак и съвети от доктори иска...Ония пък са толкова добри доктори ,че без да са ме виждали са ми сложили диагноза "Хормонален дисбаланс"Направо да се гръмне човек...Ма вече не ми пука и съм си ги сложила на едно стратегическо място всичките...
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: petq74 в Февруари 25, 2008, 10:50:45 am
Аиде и аз да се опла4а.Всеки си има свекарва от която се оплаква,а някои си нямат/да им завиди 4овек/,а аз си имам 2.Незнам какво сам сагрешила толкова,4е господ да реши така да ме накаже :lol:Двете хи4 не се оби4ат ама сякаш са се наговорили и имат график коя кога ще ме трови.Когато спре едната по4ва другата и обратно.За капак от в4ера и свекар ми ме по4на.Тои винаги е прецаквал сина си на тема семеиство,а снощи се опита да прецака и моето.След като изказах мнение разли4но от неговото се запо4на един скандал направо нямам думи.А за капак ми каза,4е щом е така аз несам желана в неговото семеиство 8O 8O 8Oи в неговата каща 8O 8O 8O,а всащност тои живее в моя апартамент за които аз плащам кара моята кола и се скарахме за моето ку4е за което тои има някакви извратени и нехуманни намерениия.След цялата тая история не пожела да ми даде ку4ето и реши,4е по скоро ще го заколи отколкото да ми го даде 8O и ме изгони от собствения ми апартамент :xИ явно това не ми е достата4но,4е и моя тиквеник вместо да ме защити седя си на газа и не каза нищо,нито ме защити.Сега го 4акам да се сабуди за да се разправям с него и с отровните роднини на мажа ми
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Luba_ в Февруари 25, 2008, 11:11:22 am
Аиде и аз да се опла4а.Всеки си има свекарва от която се оплаква,а някои си нямат/да им завиди 4овек/,а аз си имам 2.Незнам какво сам сагрешила толкова,4е господ да реши така да ме накаже :lol:Двете хи4 не се оби4ат ама сякаш са се наговорили и имат график коя кога ще ме трови.Когато спре едната по4ва другата и обратно.За капак от в4ера и свекар ми ме по4на.Тои винаги е прецаквал сина си на тема семеиство,а снощи се опита да прецака и моето.След като изказах мнение разли4но от неговото се запо4на един скандал направо нямам думи.А за капак ми каза,4е щом е така аз несам желана в неговото семеиство 8O 8O 8Oи в неговата каща 8O 8O 8O,а всащност тои живее в моя апартамент за които аз плащам кара моята кола и се скарахме за моето ку4е за което тои има някакви извратени и нехуманни намерениия.След цялата тая история не пожела да ми даде ку4ето и реши,4е по скоро ще го заколи отколкото да ми го даде 8O и ме изгони от собствения ми апартамент :xИ явно това не ми е достата4но,4е и моя тиквеник вместо да ме защити седя си на газа и не каза нищо,нито ме защити.Сега го 4акам да се сабуди за да се разправям с него и с отровните роднини на мажа ми

Лелееееее,направо ти се прекланям....Стягай ги тия и им тропни на масата...който плаща той поръчва музиката ,хич недей да си мълчиш,аз всичко си казвам на момента.. Побеснях !!! Как може такова нещо?! А па мъжа ти заслужава голям ритник и щамар зад врата... Стискам ти палци да излезеш по- скоро от тази ситуация и те съветвам въобще да не се даваш..
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Lisko в Февруари 25, 2008, 17:34:29 pm
Петя, това наистина звучи като филм.
Но и аз бих те посъветвала да не се оставяш и предаваш . Аз така дипломатично подхождах към свекърва си в продължение на 1 година и накрая тя ми се качи не на главата ами ме прескочи поне 5 пъти:)))

Съжелявам за неприятностите ти и дано успееш да ги разрешиш жъзможно най-бързо.

На мен свеки явно ми е сърдита за нещо защото стана 5 дни не ми е звъняла.Иначе не пропуска ден.
И ако може да ми се сърди още дълго дано:)
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: ne6i в Февруари 25, 2008, 18:17:14 pm
Цитат
Аиде и аз да се опла4а.Всеки си има свекарва от която се оплаква,а някои си нямат/да им завиди 4овек/,а аз си имам 2.
Напажо нямам думи, но ти се прекланям. много съжалявам за неприятностите ти и само мога да ти кажа да не се предава6. Аз съ6то имам две съкрови6та. Едната /майката/е все недоволна, няма мира и спиране. Ако има някакво питане кам сина си или е недоволна незнайно за6то все пита мен. Писна ми да им казвам 4е трябва да се обръ6та към него.  Другата пък само нарежда, какво, как, къде, за6то/дори и за работа, за6тото сме в една сфера/. Но ткаъв ни бил късмета. И все се опитва6 да угоди6 и на двете и на свекъра и на зълвта и зетя ама не става. :balk_132:и как да стане незнам.
 :crossfingers:Бъди силна
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: petq74 в Февруари 26, 2008, 10:46:48 am
Благодаря ви мили4ки за подкрепата,а ето и малко новини от в4ера.След като го наритах моя хубустник да става вместо закуска му спретнах един грандиозен скандал заради сабитията от ве4ерта.Изпратих го на работа сас специалната зада4а да мине през апартамента ми и да каже на бащта си и семеииството в което сам нежелана да се изнесат на момента от апартамента ми или да си плащат наем,да ми се варне колата и 4е заку4ето се двуомя.Може да му го оставя от сажаление кам него ,защото то единствено ще му баде семеиство и ще му дава някаква любов и вапреки вси4ко ще знае,4е дори то не е негово.И освен това тои за мен от този момент нататак е един непознат на които аз няма да проговоря до края на живота си и да не си прави труда да ми се извинява защото само ще се унижи и извинението няма да баде прието.След като предал какво сам казаотговора беше,4е ще ми варне вси4ко и ще се извини.Но мажа ми му казал,4е никога няма да приема и това явно савсем го секна.Днес на обяд отивам да си взема колата ,защото мисля,4е доиде и моят ред да ги поотровя малко :lol:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Luba_ в Февруари 26, 2008, 11:46:49 am
Аууу,Петя,ти ме удари в земята  :lol: Аз чак такава смелост нямам,дано не ми се случва такова нещо ,но ти ми трепна.. :)Супер си! Но ако ти е извини и усетиш че е искрен прости му... Не че ти се меся,но да простиш е най-трудното нещо и носи удовлетворение...Ти си много силна,ако прекалено ти се меся ,моля да ме извиниш,аз винаги съм така.. Успех във всичко ти желая...
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: pimi в Февруари 26, 2008, 15:45:26 pm
Браво Петя ти си смело момиче.

Да ви кажа и аз макратко за моето свеки.Определено не може да ме понася от момента в който ме видя за първи път.Аз съм и трън в очите.Първото нещо с което ме загуби беше че ме кълна няколко дена преди сватбата-това няма да го забравя.Много мизерии ми е правила през годините.
Миналата година така се случи че дъщерями се разболя от шарка точко по нова година-на 29 вечерта избиха пъпките.Аз съответно съм на работа.По нова година бачкам по 17-18 часа.Моя мъж се грижи за детето.На другия ден доведох лекар в къщи изписаха лекарства-спирт,мехлеми за пъпките и т.н.Времето мина детето оздравя но 10 дена след това се разболя таткото-от шарка.Познайте кой е виновен-ами аз разбира се.Нали ме е нямало в къщи да си гледам детето сина и пипал пъпките той я мажел и за това той се разболял а не аз.А аз съм карала шарка как да се разболея.И толкова сме загрижени че чак и не дойде да го види.
Е кажете сега един средноинтелигентен човек ще го каже ли това?
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Mary в Февруари 26, 2008, 15:54:34 pm
Ей, Петя, да ти кажа олекна ми след този развой на нещата.
Бе, Пими, ти не мойш ли с твърда ръка да бараш.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: pimi в Февруари 26, 2008, 17:17:52 pm
Абе мога аз ама да видим кога ще извадя тежката артилерия за сега си трайкам.

Оня ден беше върха на сладоледа.Влиза в цеха а там работим-аз,етървата демек другата снаха,и още 3 човека.Влиза нашата и казва-Какво правите?И ние отговаряме-Ами работим.Следва репликата:Работете че да имате я вижте аз навремето като работих много сега колко много болести имам.И излезе.Абе въобще страшно съкровище имам.И все по разни баячки и врачки ходи.Взех да се съмнявам да не ходи магии да прави.То вече не знам какво да очаквам.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: petq74 в Февруари 26, 2008, 22:33:09 pm
Нашият филм запо4ва да става психо-трилар с елементи на екшан :wink:
Цитат
Но ако ти е извини и усетиш че е искрен прости му...
не само,4е не се извини,но не се махна от апартамента ми :x и ми каза,4е няма да ми варне колата 8O 8O 8Oслед което аз полудях и му казах много тежки думи,4е и на гроба му няма да доида а ако отида ще да е за да му плюна отгоре :oops:/не се гордея с това ама тои се пидиграва с мен по тоя на4ин и това ми доиде отватре/.След свада с мажа ми стигнахме до решение за развод/тои де/ама докато се приберем до нас и нещо се разубеди.Обеща,4е ще накара баща му да ми купи друга кола след като неиска да варне тая 8O и ще му вземе парите за наема които му определих 8O.И ме попита искам ли да си взема ку4ето 8O.Та така безвазвратно се отарвах от едната страна и вращане няма ама и хи4 няма да ми липсват.Един камак по малко на врата :P
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Danny S в Февруари 28, 2008, 16:44:02 pm
  Ей, това простотията няма граници!!! Всеки път се изумявам и си повторям че не е възможно нормален човек да постъпва така :x  :x  :x
  Аз също имах неприятна реплика  днес, пак от колежката мила. Цяла седмица се моля да сменя едно дежурство за март за да не си изпусна часа при Стаменов..... разгеле уредих смяната.  Та колежката излизаща в отпуска каза  "...ти хубаво ни пращаш в отпуска, ама ако вземем да забременеем ще се скъсате от работа  сами...."  Ясно беше , че тези камъни са в моята градина.... Но се чудя  тази колежка /имайки дъщеря/ не знае ли, че живота както се изразява един познат е сурав и курав и не трябва да се подиграва защото не знае какво може да и дойде до главата някога... та има и такива хОРА :(
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: любопитка в Февруари 29, 2008, 15:17:42 pm
Нашият филм запо4ва да става психо-трилар с елементи на екшан :wink:
петя,четох,четох..чувала съм и от познати разни истории...ама да си кажа честно като твоите отровни и нагли "роднини" не съм знаела,че съществуват..знаеш ли за кой ми е мъчно в момента?!за мъжът ти..горкия..хем са му родители,хем ги вижда как се държат и го боли 100%,ама какво да направи..евала че те е подкрепил,предполагам че му е било много трудно да взема страна.. :?казвам го,защото ,когато си говорех все още със свекър ми :lol: и ме дразнеше постоянно..майка все ми казваше - "кате,опитай се да не им обръщаш внимание,защото съсипваш мъжът ти с караниците..на него са му родители и го боли.." !беше  ми ужасно трудно да го преодолея ,даже се ядосвах на майка ми и си мислех,че защитава мъжът ми ,та и казвах "ти него ли обичаш  обичаш повече или мен дето съм ти дъщеря?"беше ме много яд...все и казвах,че трябва мен да защитава,защото у тях него си го гледкат като писано яйце,а мен кучета ме яли.. :x...но сега вече осъзнавам,че майка е говорила от позицията на опита..и наистина на мъжът ми му е било непомалко трудно отколкото на мен..
,то вече и по-рядко ме дразнят,щото на със свекър ми не сме си говорили повече от 3 години,а отдвана започнах да не се съобарявам с никой..като ме дразнят си вдигам един скандал...и не ми дреме!!няма да им рева с часове и да се тровя,заради тях..е пак ме боли от някои подмятания,от клюки и любопитство..,но колкото по-малко контакти имам с тях,толкова по-малко говорим и това за мен е начина да се защитя..
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: petq74 в Февруари 29, 2008, 20:19:21 pm
Любопитка така е права си.Наи ве4е тои ги изживява,защото е между 4ука и наковалнята.Но мен ме боли не само заради родата му ами и затова,4е мажат ми не ме защити на момента.Оправданието му беше,4е му бил баща,а всащност тои му е баща веднаж на 5 години,когато има нужда от помощ.Тогава се сеща,4е има син и то не за да помогне като родител а да го потупа по рамото да каже ех, сине сине и да поиска някаква услуга от нас.Когато се запознах с мажа си те не си говориха близо две години преди това и аз бях тази която ги сдобри. 10 години ве4е сам с моя маж и вси4ко което имам от баща му е една стоика за снимка и само отрицателни емоции.Но наистина маика ти е права,защото вкраина сметка ние се караме а те си живеят живота и не им пука ,защото те са си добре и не се карат. 
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Lisko в Март 01, 2008, 07:37:45 am
Здравейте момичета и честита Баба Марта:)

Аз имам имунитет няколко дни, но днес очаквам да бада леко натровена от свеки, че в 9ч. имам 10 минутна среща с нея:):):)
Ще се опитам да се въздържа от скандал, както в повечето случаи, но може на втората минута да съм си тръгнала:)че на този етап най-малко нея искам да гледам и слушам:)
Ще ви пиша по-късно как е минало и дали изобщо е минало:)

Хубав ден ан всички:)
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: petq74 в Март 01, 2008, 08:39:58 am
4естита баба марта и от мен :P лиско стискам палци да мине вси4ко ок сас свекито и дано не те трови много :D
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Lisko в Март 01, 2008, 10:40:38 am
Петя мила, свеки не успя:)
Нямаше шанс по скоро:)Вероятно реши, че нещо ми има защото на всеки неин въпрос (а то при нея са 26 часа в денонощието)аз започвах да говоря за времето или цветята:)
Тя понеже не знае, че правихме ИКСИ и, че сам на 2 дни след трансфер усеща, че нещо правя и затова любопитства но засега няма шанс да разбере от мен а и от сина си.:)
както и да е,този път само малко ме издразни защото постоянно иска пари от нас.И то не защото и трябват а за да ги събирала.И аз днес и казах, че не е тя тази която трябва да събира нашите пари и да ми каже колко и трябват за нуждите и.Не веднъж е заявявала на сина си, че искала по 300 евро на месец за нея???
Аз полудях като я чух за първи път да го изтърсва това.
Ама както и да е...300 евро ще види като си ги изкара.Няма да се ядосвам с простотиите и:)
Лек ден от мен, а аз отивам на разходка в другите теми:)
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: petq74 в Март 01, 2008, 13:41:08 pm
браво лиско  :Dсамо така мила.Няма да им се даваме на тези мародери, които се нари4ат родители.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: любопитка в Март 01, 2008, 22:33:30 pm
..Но мен ме боли не само заради родата му ами и затова,4е мажат ми не ме защити на момента.Оправданието му беше,4е му бил баща.. 
и моя е така..особено в началото  на брака ни вечно мълчеше..що скандали сме имали по въпроса.. :lol: неговият довод беше"не е нужно като е обтегната атмосферата да се обаждам,аз после пак си те защитавам,но насаме като съм с тях.." 8O!ама карай..мисленето ни е различно на нас жените и това на мъжете ни.. :lol:,то след това да ме защитава е след дъжд качулка.. :wink:
момичета,наще поне засега още пари не са започнали да искат.. 8O,ама като ме знаят какво ми е отношението към тях,надали ще посмеят ей така за глупости..
понякога свекърва ми е много готина,немога да си кривя душата  :wink:,ама друг път..нейните гарджета се са най-хубави да му се невиди,от къде ме е намерил тоя нейн  син..само да го ядосвам..,че и тях...горките :lol: :lol: :lol:
п.п. честита баба марта !голяма съм забравана.. :oops:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Tanita13 в Март 01, 2008, 23:45:10 pm
Оооооо, по въпроса за отровните роднини мога роман да напиша.....Моята свекърва е пълно ку-ку. Мъжо ме предупреди още като отивах да се запознавам с тях, а то беше 2 месеца преди сватбата. Тя е жена, която не търпи някой да си има свои планове и да не се съобразява с нея. Не изслушва какво говориш и те прекъсва, освен това крещи като загубена. Лелеееее, бръкна ми в здравето направо! Миналата година ми правиха абразио заради кухо яйце, а тя, естествено, не знаеше, защото сина й не се обажда да си говори с нея. Та, изписват ме от болницата, аз съм срината направо, мъжа ми също, и звъни тя по телефона и ме пита какво ми има. Аз й казвам, а отговора беше: "Ми да, така ще стане ми, ти като не се спираш на едно място, ще го изгубиш естествено! Ще видиш другия път като стане пак така!" 8O

После пък, през лятото си намерихме нов апартамент и решихме да продадем нашия и да го купим, ама тя каза, че щяла да доплати 7-8 000 лева, че не достигаха. Обаче, каза, че новия апартамент щял да бъде записан на нейно име, защото като се разведем, аз ще го искам. Ние, съответно се отказахме да продаваме и си останахме в стария си апартамент. Обаче тя откачи и каза, че ще ни го продаде и ще ни изхвърли на улицата и каза моите родители като ни искат толкова - да ни прибират. Много ми беше интересно как щеше да го продаде като той е на мъжа ми.  :lol: Тогава вече съпругът ми полудя, отиде у тях и й каза, че ще я осъди, че е луда за връзване и че й забранява да ми се обажда и да говори въобще с мен. Та, пък, се обадила на моята майка и й казала, че аз съм най-невъзпитаното същество на света, че не й казвам "майко" и въобще съм ужасна. На мъжа ми казала, че за нищо не ставам (разбирайте за правене на деца)....и така. От август не си говорим и не се виждаме и днес звънна изненадващо у нас, ама все едно никога нищо не е ставало, да сме ходили у тях да си подарим мартеници.  8O Мъжът ми само се изсмя и каза, че не му се занимава с глупости. Та, ето това са моите "отровни роднини". Свекър ми е просто една безгласна буква, той прави, каквото му се каже.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: daniski в Март 02, 2008, 02:29:24 am
Танита 13 - свекърва ти е наистина ку-ку.
Аз живея в САЩ и тука такова нещо не съм видяла!не че хората не се карат,ама такива обиди и такава наглост няма!И при мен беше така-отровни гадни подмятания и направо речени обиди...за други работи,не за деца.И мъжа ми все си мълчеше.12 години мълчание.И аз си отидох.Чак в САЩ,а бившия в Словения.Сега си живеят сами свекър ми и свекърва ми.По на 75 години са.Желая им дълъг,дълъг самотен живот и дано КЪЩАТА им (в която за нас нямаше място)падне на главите им! :x
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Danny S в Март 02, 2008, 07:31:10 am
 Танита, не и обръщай внимание на свекърва си - наистина изглежда ку-ку :wink: Чудесно е, че мъжът ти има реален поглед върху нещата и и те подкрепя!
 daniski, :good_post: историята ти ми е мноого близка. Важното е , че сме намерили своето място където пипалата им не достигат!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: daniski в Март 03, 2008, 04:09:59 am
daniski, :good_post: историята ти ми е мноого близка. Важното е , че сме намерили своето място където пипалата им не достигат!
Danny благодаря ти!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Lisko в Март 03, 2008, 06:55:58 am
Момичета, само така:)

Няма да им се даваме на вампирите:)

Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: sany в Март 09, 2008, 02:13:50 am
daniski, :good_post: историята ти ми е мноого близка. Важното е , че сме намерили своето място където пипалата им не достигат!
И моята, но с тази разлика че сме си заедно . Сега все по-вече си мислим за връщане в България , но само като си помисля че ще ми е близо свекито ми се отщява:)
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: любопитка в Март 10, 2008, 10:46:56 am
при нас затишието премина и свеки пак се включи  :x!скарахме се в петък с милото и тя нали е на всяка манджа мерудия вика през вратата от коридора"защо се карате?стига сте викали като ненормални!!" 8O,че като ми падна пердето,направо побеснях както ме беше яд на мъжът ми ..целия ми гняв се обърна срещу тях,само се извърнах и му казах"върви да кажеш на майка си да се научи веднъж за винаги да не се меси,където не и е работа..караме ли се,биеме ли се...да не е посмяла да ни чука на вратата и да ни се меси повече!!";той също много се вбеси и излезе,и и каза да не се меси повече,тя обаче нагла  8O -"как няма да се меся?какво викате какви са тия ненормални работи"!аз си тръгнах,а той отишъл при тях и им вдигнал един скандал,че те като се карат ние не им седим пред вратата камо ли да им даваме акъл!!тя обаче тъпа,ама упорита"ама,вие се карате много често";а той и казал"имаме си проблеми,катя е изнервена...ние ще си се караме,после си се сдобряваме и си се гушнем,на вас не вие работа да се месите,защото само влошавате нещата!и не може да говориш,че сме ненормални,защото катя тук е на чуждо място и представи си какво и е!!и аз ако нейната майка се държи като теб,ще реагирам и по-лошо даже!!"
резултата е ,че сега не си говорим..на мен не ми пука и без това всеки път като съм добра с тях все ще свършат нещо такова,че да ме засегнат,дано поне сега вече разберат,че не трябва да се месят!!защото ние с милото си се гушнахме след половин час,ама с нея скоро няма да си проговоря,че и синът и вероятно няма да и говори!!а и беше взел и букет за 8-ми март,даде и го същата вечер,пък тя за отплата ни се навика и ни нарече ненормални и двамата/вероятно насочено към мен/..това ще и е последното цвете което получава от него,нито подаръци ще види повече..ще се постарая да усети разликата в отношението..
с нетърпение чакам след някоя и друга година да се махнем от тяхната къща!!!веднъж да си вземем наше жилище,кракът ми няма да стъпи повече там,нито пък техния при нас!!!
олекна ми малко като ви казах :oops:
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: InactiveByRequest в Март 10, 2008, 11:08:43 am
 Кате , добре сте и го е казал мъжът ти.На - добре ще е наистина да си потърсите друго жилище.
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: любопитка в Март 10, 2008, 11:27:03 am
Кате , добре сте и го е казал мъжът ти.На - добре ще е наистина да си потърсите друго жилище.
да fatalwoman,но за съжаление в началото на брака ни не  се е държал така,все мълчеше като има някакъв спор "бил им казвал после насаме че не са прави".. :? и мисля,че това донякъде е причината да си позволяват да ми говорят каквото решат,защото мъжът ми го е позволил в началото...затова сега неможе да си затвори устата свеки като и казва,защото така е свикнала!!ама ще се променят  нещата,мойто търпение отдавана се е изчерпало,що се отнася до цялата му рода!!иска ми се от две години поне да се махнем,но за наеми досега нямахме пари,а сега можем да си позволим да идем под наем,но пък няма да можем да ходим по лекари за да решим проблема с неставането на бебето вече три години!!затова се налага да търпя,веднъж да забременея и да си имаме бебе,ще се махнем..
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: vagabond в Ноември 03, 2008, 19:51:33 pm
Пожелавам ти да имаш дете в най-скоро време! Наистина ти го пожелавам...едиснтвеното, което ми направи впечатление в поста ти е как ще вземеш "чуждо дете".Аз съм едно такова дете. Заболя ме от думите ти. Моята майка също не е можела да има дете. По - точно правили са много опити, но все са завършвали със спонтанни аборти и една извънматочна бременност и отрязана една тръба. Била е на 35г. Можела е да има свои деца, да продължава да опитва, но са ме взели мен от родилния дом, без да са ме виждали. Обадили им се че съм се родила и отидат да ме вземат, защото чакат други хора. Не знам тя как се е чувствала, сигурно е била като теб. Искрено се надявам да си имаш детенце, но би било добре да преосмислиш възгледите си за чуждите деца, защото ние сме направили много хора щастливи, защото сме изпълнили много сърца и животи със смисъл, защото ние не сме виновни, че сме били изоставени и защото с такива възгледи много майки възпитават децата си. Това се нарича предразсъдък.
Сигурно е дразнещо постоянно да ти го натякват, още повече че не е в теб причината, но кураж и успех, не им обръщай внимание и слушай сърцето си :) Освен това ти трябва спокойствие, а не тормоз! Успех още веднъж и извинявай за дългия пост, просто ми стана мъчно...
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: imam vjara в Ноември 04, 2008, 15:30:23 pm
Пожелавам ти да имаш дете в най-скоро време! Наистина ти го пожелавам...едиснтвеното, което ми направи впечатление в поста ти е как ще вземеш "чуждо дете".Аз съм едно такова дете. Заболя ме от думите ти. Моята майка също не е можела да има дете. По - точно правили са много опити, но все са завършвали със спонтанни аборти и една извънматочна бременност и отрязана една тръба. Била е на 35г. Можела е да има свои деца, да продължава да опитва, но са ме взели мен от родилния дом, без да са ме виждали. Обадили им се че съм се родила и отидат да ме вземат, защото чакат други хора. Не знам тя как се е чувствала, сигурно е била като теб. Искрено се надявам да си имаш детенце, но би било добре да преосмислиш възгледите си за чуждите деца, защото ние сме направили много хора щастливи, защото сме изпълнили много сърца и животи със смисъл, защото ние не сме виновни, че сме били изоставени и защото с такива възгледи много майки възпитават децата си. Това се нарича предразсъдък.
Сигурно е дразнещо постоянно да ти го натякват, още повече че не е в теб причината, но кураж и успех, не им обръщай внимание и слушай сърцето си :) Освен това ти трябва спокойствие, а не тормоз! Успех още веднъж и извинявай за дългия пост, просто ми стана мъчно...
vagabond,съжалявам че съм те наранила.Тогава бях прекалено афектирана и може да не съм се изразила правилно.Нямам нищо против осиновените деца,познавам лично осиновени деца и когато съм общувала с тях даже и не съм се сещала за това.А и както казваш сама вината не е в децата,а във възрастните.Това което исках тогава да кажа е,че това са толкова лични решения(и ин витрото и осиновяването,а и каквото и да е друго,което човек ще предприеме в такава ситуация),че не може друг да ти 
налага какво да правиш.
Още веднъж се извинявам,че съм те наранила.Успех
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Раши в Ноември 06, 2008, 13:22:40 pm
Мимке мила, и аз съм на същия хал като теб, даже за момента живея със свекито и е ад! Важното е любовта ни да победи и да не се ядосваме заради хора, които са слаби и си нямат собствен живот! Много се радвам, че нещата при теб са се обърнали. Това ми дава надежда и на мен!

Стискам палци всичко да е наред и да успеем да запазим баланса в семействата си!

Всичко най-добро!
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Раши в Ноември 06, 2008, 13:25:19 pm
Imam viara,

Най-добрите ми пожелания и на теб! Дано скоро си имаш един малък ревящ пашкул в къщи :)))  :bori_020:

Усмивки :)
Титла: Re: отровните роднини
Публикувано от: Fussii в Януари 27, 2009, 12:53:41 pm
Мили момичета,
Огромна молба има  към вас. Темата е полезна. Моля ви не я превръщайте в чат!!!
Има други теми за разговори и реплики. Знам, че е по-лесно, но така се губи смисъла на темата, а има  нужда от нея.
След половин час отново ще влезна и ще изчистя всички лични бележки. Моля не ми се сърдете    :oops: