www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Темата е започната от: lusy27 в Ноември 29, 2007, 08:55:05 am
-
Всеки момент трябва да родя. Преди няколко дни съпругът ми ми сподели, че му е интересно как ще стане тръгването към болницата. Дали ще ми изтекат водите, дали ще ме хванат контракциите, дали ще прокървя или нещо друго. Дали ще е на работа, дали ще е в къщи и т.н.
Стори ми се интересна тема. Ако имате желание споделете как стана при вас. Когато се случи при мен ще споделя и аз. :P
-
Аз влезнах предния ден защото щях да съм секцио. Водите ми изтекоха обаче през ноща докато си бях в Патологията. Родих след един астрономически час вагинално :) 12 дена преди термин.
Леко раждане :D
-
Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.
Това, което ще ти кажа е, че е важно спокойствие и увереност, че всичко ще мине благополучно. Когато дойде момента, изобщо няма да имате време за паника, и след това ще се учудиш колко спокойна си била. :D Успех!
-
Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.
Принципно си права, ама на мен не ми бяха интересни и коментарите за киселини и т.н, докато не взеха да се появяват и при мен ;)
-
Всеки момент трябва да родя. Преди няколко дни съпругът ми ми сподели, че му е интересно как ще стане тръгването към болницата. Дали ще ми изтекат водите, дали ще ме хванат контракциите, дали ще прокървя или нещо друго. Дали ще е на работа, дали ще е в къщи и т.н.
Стори ми се интересна тема. Ако имате желание споделете как стана при вас. Когато се случи при мен ще споделя и аз.
А какъв ти беше проблема със стерилитета?!?
Иначе споко, няма неродила жена.
-
А какъв ти беше проблема със стерилитета?!?
Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.
Вижте предишните публикации на момичето. Да не би да има някаква продължителност на проблема, след която да може да се пише тук? И защо да няма нищо интересно в темата? Аз не съм бременна все още, но това е въпрос, който си задавам. Нека да бъдем малко по-търпеливи, да се опитаме. Един необоснован негативизъм усещам, дано да не съм права...
-
Нека да бъдем малко по-търпеливи, да се опитаме. Един необоснован негативизъм усещам, дано да не съм права...
Не виждам нищо негативно в отговора ми. Изказвам лично мнение и отговарям на въпроса и.
Що се отнася до това дали е интересна темата, по-скоро на мен ми беше притеснено, отколкото интересно.Мисля си, че този въпрос може да бъде зададен в седмичната тема, а не да се пуска специална тема. Но това пак е мое лично мнение.
Принцеска, благодаря за съвета да бъдем търпеливи. Аз съм! :wink:
-
kassi, :bighug:
Малко off, ама мен доста време ме беше страх да пиша, за да не ми се нахвърли някой по-опитен, и сега като съм се престрашила съм голям рицар. Е, като се подразня показвам рога, но затова и себе си включвам в призива за търпение :)
-
Мисля, че въпросът на Лейди в случая е уместен - от проблема при забременяването може да зависи как би протекло раждането. Поне аз така мисля.
Луси - моя позната преди години, като наближи раждането взе да вика, че я е страх от раждането. Казахме и - ами страх не страх, няма де да ходиш :) Това бебче ще излезе при всички положения. Чувала съм, че като гушнеш бебчето и забравяш за притесненията и болката - дай Боже, скоро всяка от нас разбере наистина дали е така. Пожелавам ти всичко да мине леко и безпроблемно и скоро да дадеш снимки на малкото слънчице :)
-
аз трябваше да постъпя един понеделник в болницата за наблюдение и планиране на секцио. в 2 през нощта на неделя срещу понеделник започнаха да ми изтичат водите без контракции и се озовах в спешната приемна на болницата. добре, че си бях приготвила багажа за следващата сутрин.
-
Първо, ако още не си си приготвила багажа - направи го.
Колкото на брой сме тук, толкова истории можем да ти разкажем, но всичко е индивидуално и при теб може да е съвсем различно!
Аз се бях подготвила за нормално раждане, ходих на училище за бременни и бях добре запозната какво предстои, това ми вдъхна спокойствие и увереност и когато моментът дойде ( започнаха регулярни контракции) просто извиках мъжа си, взех си сакчето и съвсем спокойно тръгнах да раждам.
Успех и без паника!
Също мисля, че няма смисъл за тези въпроси да се пускат отделни теми - има седмична тема и там се обсъждат всякакви неща. Да се грижим за добрата подредба на форума ни :D
-
Принцеска, благодаря за съвета да бъдем търпеливи. Аз съм! :wink:
Хахаха, Каси с тези близнаци, ако точно ти не си търпелива, не знам кой ще е :lol:
Да са ти живи и здрави - пу пу пу.
-
Здрасти, набързо моята история.
На 11.10.07 ми беше термина нормално раждане,бях си приготвила багаж койта после се оказа не съвсем пълен но се справих ме в последствие.Мъжът ми беше в командировка и се прибра на 11.10.07 в 8 вечерта, аз от 2 на обед бях започнала да чувствам нерегулярни контракции към 22.00 се усилииха и в 23.00 тръгнахме за болницата там ми изтекоха водите в 12.00 вече бях на системи и в 3.15 след полунощ на 12.10.07 родих.Аз обаче бях отпратила мъжа ми да си ляга щото си мислех сега ще си полежа малко и живот и здраве сутринта ще раждам ама не.Та той не беше в болницата по време на събитието дойде сутринта а бебето видя вечерта.
Та така се случи при нас.
Успех и не се притеснявай то всичко се нарежда.
-
Принцеска, благодаря за съвета да бъдем търпеливи. Аз съм! :wink:
Хахаха, Каси с тези близнаци, ако точно ти не си търпелива, не знам кой ще е :lol:
Да са ти живи и здрави - пу пу пу.
Много си права, не съм подозирала колко търпение имам в запас! :wink:
Принцеска, аз все още гоня вятърните мелници и вярвам в дон Кихот и неговата мисия! :lol:
-
кхъм... налага ли се да се спами във всяка тема?
приемете, че съм размахала леко модераторски пръст.
-
Тъй като щях да раждам в София, а живея на 90 км - решихме с мъжа ми да отидем 1 седмица преди термина и да чакаме...Да, ама не - бебка си е имала планове. 2 седмици преди термина започнаха да ми изтичат водите, без болки - та взех си събраното вече багажче и хайде в Токуда. След изчакване от една нощ и без болки и контракции, но другия ден - на системи няколко часа... и се появи Ема :D
Стискаме палци всичко да мине нормално :D
-
На 25 юли следобяд ме стегна корема, нямах болки, само пристягане. Обадих се на лекарката и тя каза да засечем. Ама нали на мен акъл ми се загуби изведнъж и взех чак и тефтер да записвам, а мъжа ми седи с хронометър и аз докладвам кога да засича. Може да ни се смее сега някой, обаче това е истината. Нещата станаха по-регулярни и на по-къси и равни интервали /стягането на корема/, обадих се на лекарката, чукнахме си среща в ТК в 20.30. Прегледа ме, разкритие 2 см, започнахме да попълваме документите, клизма, преобличане, тоалетна и "приятна" разходка в коридора на болницата, където една мацка мощно узвучаваше предродилна и за мой "късмет" се чуваше навсякъде. Като гарнитура - две поизпростели сестри, които си пускаха дебелашки майтапи и се караха не крещящата мацка -" Майоооооо, стига вика ма, така по ше те боли, като си го правила не си викала...." В 22.30 ми спукаха водите, уж случайно при преглед за разкритие, в 23.30 ми сложиха система и усмивката ми изчезна. Преположих тогава, че май щъркел да ги носи бебетата е по-добре, щото вече си ме понаболваха контракциите сериозно, на което "одухотворено" сестрата отвърна - "да ама щъркела нещо се ебава".....и тогава съвсем ми изчезна мерака за комуникация, само чаках кротко и в 2.45 през нощта изстрелях Крисон.
Успех.
-
И моето момче е имало собственни виждания за рожденния си ден....
На предродилната консултация без да се замисля,
интуитивно,избрах 21.11. за планово секцио!
Д-р Диков каза "избери си дата след 19.11" и аз- "ами средата на седмицата..."
После видях, че е деня на Християнското семейство и много се зарадвах...
Обаче Митаче реши друго, на 07.11 седейки си тук и пишейки за Децата в Бързица
започнаха болки близки до тези при менструация.
После се усилиха, после станаха на 15 мин,на 10мин и се озовах в болницата за спешно секцио!
Бях пила чай преди болките и затова изчакаха до 19 часа...
Тоновете на малкия не бяха добри и нямаше как да ме оставят на задържане...
Митачето :heartbeat: се появи на бял свят в 20.29 мин...
-
Преносих 8 дни. 9ия ден се падаше понеделник и планувахме да отида сутринта в болницата за приемане. Само където така и не се разбрах с доктора за колко часа. Същата нощ в 2 часа започнаха неравномерни контракции. Към 5 часа бяха пак неравномерни, но горе долу през 5 мин. Отидохме в болницата, приеха ме. В 9 часа мина завеждащият отделението и реши, че ще ме слагат на системи. След 5 часа родих. В 15 и 10 се роди моето дете с два напъна.
-
Аз родих то4но 1 ден след термина ,хванаха ме контракциите и прокарвих.Запатих се силна и вилна кам болницата и 6тастлива ,4е наи после доиде момента да се сре6тна с моята кукли4ка :D,докато ми сложат упоиката малко ми се свиха гемиите :P не можех да си кажа и малкото име(мажа ме гледа6е от4аянно :lol:) ,но после бе6е песен докато 4акахме да излезе бебка ,то не 4е сме я 4акали много за 6 h се роди (vlqzoh v 2h и родох в 8 h).За финала ми цепнаха едно épisiotomie(ама аз си бях виновна 6тото не напавах както трябва -наи-важното е ,4е бебка е добре )вазтанових се барзо е боли тук и там ,но гарджето като гракне трябва да се припка като сарни4ка :lol:,така ,4е просто няма време болката да ме завладее пак и е толкова хубавооо да си мамааа и вси4ко се забравяяя като види6 ангелската усмивка . При всеки разли4но преминава раждането ,наи важното да си позитивно настроена ,по добре за тебе ,за6тото така или ина4е бебето трябва да излезе по някакав на4ин.Забременяването няма никаква вразка с раждането и проти4ането на бремеността(тоест дали е нормално e za4enato или fiv ili inseminaciq)
Успех и безпроблемно раждане и здраво беб4е и барзо вазтановяване
-
Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.
Каси, тематиката на този форум е Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет. да не си забравила ти колко се вълнуваше и притесняваше от предстоящото раждане? някой каза ли ти, че това не е интересно?
А какъв ти беше проблема със стерилитета?!?
Иначе споко, няма неродила жена.
Лейди, този въпрос защо? трябва ли всеки да дава отчет преди да пише и пита? момичето съвсем интелигентно пита как е било при нас. да, няма неродила жена, но има емоции и чувства около това събитие.
Луси, това е най-силната емоция в живота ти! бъди щастлива всеки миг! аз преносих 4 дни и страха вече не го усещах. когато започне раждането ще знаеш :D максимално се концентрираш, няма страх. трябва да го направиш! това е! и после идва щастието!!!
-
Трябваше да се преместим в новото ни жилище, пуснаха тока в последния момент- понеделника преди да родя, няколко дни имахме довършителни работи и в събота от сутринта почнахме да събираме всичкия багаж от квартирата, на 3 курса се изнесохме. Всичкият багаж струпахме в средата на едната стая, почнах да нареждам от посудата. Някъде към 11 и нещо си легнах, в три ме преряза кръста- сякаш с нож, отидох до ВЦ-то- бях прокървила. Опитах се да поспя още, но така и не успях, към 4 и нещо станах и си пуснах кафе, Ники и той се разсъни- вика, ще раждаш ли- аз ми откъде да зная, за първи път ми е. В 5 почна да ми засича контракциите, бяха на 7-8 минути и звъннахме на нашите да идват, защото нямахме кола тогава, а щях да раждам в Пловдив. Дойдоха в 6, в 7 звънях на вратата на Селена. Излиза сестрата- аз ми от Сз съм и май ще раждам. Приеха ме, в 9 ми сложиха окситоцин, в 9:30 пробна доза епидурал, с анестезиолога майтапи- той ме пита как пътувахте от СЗ до тук- викам, ааами бързо има няма 10 контракции :lol: :lol: :lol: в 11:40 след 10-на минути напъни и епиозотомия се роди най-прекрасното за мен същество. Погледнах я и си казах- на баща си прилича, тогава приключи раждането ми и за мен това беше наградата за Ники, за всичко което преживя за да имаме щастието ни.
-
Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.
Каси, тематиката на този форум е Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет. да не си забравила ти колко се вълнуваше и притесняваше от предстоящото раждане? някой каза ли ти, че това не е интересно?
[
Алекс, права си, вълнувах се...но пак казвам на мен не ми беше интересно, а притеснено как протича секциото. Двете неща са доста различни!
И още, със сигурност ако въпросът беше поставен от потребител, чиято история около забременяването знаем, преживели сме бременността и всички тук/защото аз се вълнувам с всяко едно момиче/, едва ли щях да коментирам изобщо темата по този начин. Надявам се да не съм засегнала Луси, на която желая леко раждане и с интерес очаквам да сподели с нас как е преминало то!
Джам, приемам забележката ти и спирам дотук! Моля, да бъда извинена.
-
Много интерсна темичка. На мен лично ще ми е от полза много. Дано свадите да са до тук и повече майки да разкажат за най-великото преживяване в живота на една жена. Верно, че при всяка жена е различно, но в това му е чара :). Аз се опитвам психически да се настройвам вече за раждането и това, че чета вашите преживявания ми помага много. Пожелавам на всички леки раждания и само хубави вълнения, а на мамите благодаря за разказите им и да са им живи и здрави малките съкровища :kiss: :bighug:.
-
Всеки момент трябва да родя. Преди няколко дни съпругът ми ми сподели, че му е интересно как ще стане тръгването към болницата. Дали ще ми изтекат водите, дали ще ме хванат контракциите, дали ще прокървя или нещо друго. Дали ще е на работа, дали ще е в къщи и т.н.
Стори ми се интересна тема. Ако имате желание споделете как стана при вас. Когато се случи при мен ще споделя и аз. :P
Здравей миличка!
Първо искам да ти пожелая леко раждане,всичко да мине ок.и така ще бъде! :wink:
При мен се спукаха водите,в 5:00 часа сутринта,без болки без нищо!
Докато стигнем до болницата,докато ми направят изследвания,с една дума докато се
усетя,бях родила! :)В 8:22 часа изплака първото,и в 8:23 прорева и второто бебе!
Всъщност аз бях адски щастлива докато ме караха към родилното,нямах търпение
да родя!
Успех!
-
Сами невероятно :bighug:.
-
Аз пък не виждам нищо интересно в темата с оглед на тематиката на форума.
Каси, тематиката на този форум е Дългоочакваната бременност, раждане и майчинство след стерилитет. да не си забравила ти колко се вълнуваше и притесняваше от предстоящото раждане? някой каза ли ти, че това не е интересно?
А какъв ти беше проблема със стерилитета?!?
Иначе споко, няма неродила жена.
Лейди, този въпрос защо? трябва ли всеки да дава отчет преди да пише и пита? момичето съвсем интелигентно пита как е било при нас. да, няма неродила жена, но има емоции и чувства около това събитие.
Луси, това е най-силната емоция в живота ти! бъди щастлива всеки миг! аз преносих 4 дни и страха вече не го усещах. когато започне раждането ще знаеш :D максимално се концентрираш, няма страх. трябва да го направиш! това е! и после идва щастието!!!
:good_post:
-
Моята история е малко "ретро",защото се случи преди почти 13 години.В нея таткото липсва/омъжих се за него след 11 години/.Поради незнайни причини,никой не ме предупреди,че след изтичане на околоплодните води,трябва незабавно да се тръгне към родилното/може би защото в женската консултация повече бяха заети да ме увещават да оставя детето за осиновяване/.Та,събуждам се към 1 часа през нощта леко мокра,слагам превръзка и си лягам.В 4 часа-вир вода.Смяна на превръзката,побутнах бебка,тя премърда и...пак си легнах.В 9 часа ме събуди телефонът.Колежка от университета ми напомня,че имаме уговорка в 10 часа за лекции./Аз съм първи курс студентка,на квартира,сама,майка ми дойде едва след раждането/Казвам й,че може да закъснея,защото май са ми изтекли водите и преди лекциите ще мина през болницата.Грабвам приготвения сак и-в женска консултация.Там акушерката едва не ме наби,като разбра,че са ми изтекли водите,а аз сладко съм си спала...Пита ме в гората ли съм расла,абе голямо конско ми дръпна.Оттам по най-бързия начин-в приемната на родилното.На вратата две жени си приказват.Шмугвам се между тях.Едната:"Ти къде!?"Аз:"Ами идвам да раждам!"Тя:"Да бе!Я дай тук листа!"/информация,с която те изпращат в родилното/Гледа листа,гледа ми корема/аз бях 58кг барабар с бебето,направо да се чудиш как родих 3,050кг бебе/.Извод:"Нещо са ти объркали термина...Я седни там.../сядам, с една широка блуза съм,с която при сядане,корема ми визуално изчезва/Ама ти нямаш корем!!!"Осведомявам я,че водите ми са изтекли."А-а-а!"После извади много интересно съоръжение,с което ми мери корема,цъка с уста и реши най-накрая да ме прати по живо по здраво да си родя.Това е.Темата не е за самото раждане,така че ще го пропусна,само ще кажа,че това беше най-щастливия момент в моя живот.
-
Жекова,
твоята история е много сладка!
Хареса ми, как си вярвала, че след като се отбиеш през болницата и на лекции даже ще отидеш. :) Какво стана то, май закъсня за лекции с някой друг месец! :lol:
-
Бях писала преди, ама ми е изчезнал постинга :?.
Бях на консултация (36+1) при док, когато той ме изненада, че имам разкритие 3 см. Днес или най-късно утре ще си мама, каза той 8O.
Контракции имам от 18 г.с., така че не обръщах внимание на болката, а и как да си помисля за раждане, като беше толкова рано преди термина. Минах през магазините да си донакупя неща, които ми липсваха и отидох у нас да си стегна багажа.
Изкарах спокойна нощ, а на другата сутрин в болницата разкритието беше вече 6 см. Спукаха ми водите за по-бързо раждане и до час Мелани лежеше на гърдите ми.
Мъжът ми до последно не вярваше, че отиваме в болницата да раждам - мислеше, че ще ме прегледат и отпратят обратно в къщи да си изчакам термина :lol:.
На всички пожелавам такова бързо и лесно раждане :).
-
[/b][/quote]
И още, със сигурност ако въпросът беше поставен от потребител, чиято история около забременяването знаем, преживели сме бременността и всички тук/защото аз се вълнувам с всяко едно момиче/, едва ли щях да коментирам изобщо темата по този начин. Надявам се да не съм засегнала Луси, на която желая леко раждане и с интерес очаквам да сподели с нас как е преминало то!
[/b]
[/quote]
Моята история е известна.Писала съм и съм споделяла не веднъж за нея. Който желае може да проследи всичките ми публикации. Стерилитет може и да съм нямала, но видях не малко трудности и препятствия докато стигна до тук. Мисля че сега е мястото да благодаря за подкрепата на всички, коио ми даваха кураж по дългия път /на накой може да му се стори, че не е чак толкова дълъг, но всяка история е индивидуална/. Не искам да споменавам имена, за да не изпусна някой.
Не се сърдя на никого за коментарите или мнението. Отворена съм за критики и предложения. Съгласна съм, че можеби тази тема не е на най-точното си място, за което се извинявам. Но също така съм на мнение, че ако гафът е толкова голям има модулатори /ако не бъркав в названието/, които можеби, ако решат за важно, ще я преместят на точното място, надявам се да не я закриват/
Искам да добавя, че аз специално очаквах от 10-тина дена всеки момент да родя. През тези дни ходих с 3 см разкритие и нищо друго не се случваше. В един момент на човек му става любопитно как ще се случи, особено когато не знае какво да очаква.
При мен как се случи. Пуснах темата и отидох да гледам телевизия и после заспах. В 1,30 станах да отида до тоалетната. В коридора ми изтече нещо, като количество бе около една шепа. Започнах да се чудя дали това са водите или не. Отидох си до тоалетната. Събудих мъжа, а той да званя ли на кума, който щеше да ни кара да болницата./Трябва да спомена, че живея в Свиленград, а исках да родя в Хасково/. А аз като не знам какво става. Дали раждам или не. Дали това бяха води или не. Нямах болки, нямах контракции, нямах кръв.
Сложихме последните подробности в чантата, аз се измих и облякох. Още не се случваше нищо. Мъжа продължаваше да пита да звъни ли или не при това през една минута. Обадих се на мама и и казах какво става и по нейн съвет тръгнахме.
Кума и кумата дойдоха. Взеха ни. Още на вратата дойде първата контракция. Следващите бяха на 5мин - все още не толкова болезнени. Малко преди Хасково зачестиха на 2мин. Стигнахме благополучно в 3,00ч сутринта. Приехаме и в 6,00 родих най-прекрасното за мен същество- нашата Андрея.
-
Поздравления и тук! Виждам, че си се справила чудесно с раждането на твоята дъщеричка! Бъдете щастливи и дай боже повече такива истории в този форум!