www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Lali в Ноември 08, 2005, 09:15:08 am
-
Положителен тест!!!
Еуфория и започва Страхът...
Страх дали е на правилното място...
Страх да не е кухо яйце, дали ще чуеш пулса...
Страх докато мине критичната 12 седмица, тогава обикновено си слагаш лентика...
Страх останалите месеци дали ще успееш да го износиш...
Страх да не му се увие пъпната връв около врата при раждането, да не получи родова травма, да не се наложи кувьоз...
Страх да не е увредено...
Страх дали диша докато спи, ставаш сто пъти на нощ, за да слушаш...
Страх дали се развива правилно, дали няма алергия към храните, дали ще седне, дали ще се изправи, дали ще проходи...
Страх дали ще проговори...
Е, тук следват няколко спокойни години, когато то е до теб, радваш се, обичаш го, то те обича...
Благодарна и спокойна си...
Страх, защото започва да иска да излиза само... през деня...
Страх от педофили, от наркотици, от кражби, изнасилване...
Детето ти е добро, обичливо, доверчиво...
Уважава те...
Страх дали ще се влюби в подходящия човек...
Е, подходящ е, ама да не му разбие сърчицето, съответно и твоето...
Е, това е МАЙЧИНИЯТ СТРАХ...
Няма край...
Какво е спасението от този Страх ли? Ще попита някой?
Като мечтаеш и се радваш на момента...
Радвай се на днешният ден, всичко е наред, грее слънце, имаш приятели, семейство, които те обичат...
Какво повече... :balk_7:
-
Това ме просълзи!!!
И ме навява на мисълта,не си ли се изкушила вече със тестче?
Сърбят ме ръцете вече всеки ден ти разглеждам графиката като разбрах че си на клостилбегит и мисля че си успяла.С нетърпение очаквам новата тема.
-
Не, за мен е рано още.
Тези, за които го написах си знаят.
Написах го за Големите и Силни момичета.
-
Развълнува ме Лали:) Много истинско :balk_47: :flower: Нека всички да изпитаме майчиния страх,пък нека и да няма край :) !
-
:youwoman:
-
:balk_21:
-
:good_post:
-
страхотно е Лали, и адски вярно :)
-
Много хубаво е написано:)
Нека всички го изпитаме
-
Лали, това си е философията на живота - един проблем и страх се заменя с друг. Сещам се от твоя постинг за майка ми, която все се обръща към мене с "дете". По едно време, като тинейджър бях започнала да се обиждам - ма кво дете моля, аз съм вече голяма. Жената ми обясни много кротко и спокойно, че и на сто години да стана, пак ще си остана дете за нея, независимо от житейския опит, който съм придобила.
-
Мисля, че майки, минали през чистлището на проблемното зачеване и износване, влагат много повече от всеки от тези страхове. Пожелавам тези усещания на всички момичета тук, но нека да бъдат неоснователни.
-
Дали ще го изпитаме някога ... :(
-
Браво Лали :)! Това е истинатa. Много добре си го описала.
-
Дали ще го изпитаме някога ... :(
Ама разбира се, че ще го изпитаме. Няма защо да се съмняваме в това. Просто е въпрос на време:)
-
Лали, изключително добре си го написала!
Притесненията са толкова много - първо докато забременеем, после докато го износим и най-накрая как ще протече животът му... Да всичко това си струва, неизвестното не винаги е толкова страшно.
Дай Боже всеки му!
-
Всеки път,като си правя тест си мисля "Дали ще се появи втора...АУ ами ако се появи ???"Никога не ми се е случвало да се появи.Понякога си задавам въпроса дали това не е самоцел.Дали не искам да се покажа,че ето виждате ли и аз мога..Не, просто искам истински смисъл на живота си - моето дете. С всичките плюсове и минуси.Знам,че мога да му дам много и то ще ми даде много-незаменими неща.Имам нужда от това повече от всичко на света.Докато не се случи не мога да съм истински щастлива.Това е.Радвам се на всичко и всички около мен.Обичам живота и близките си,но винаги има една "дупка",едно празно място до мен,в сърцето ми,в къщи, на улицата,на Коледа,когато ми е весело и когато ми тъжно...винаги си представям какво щеше да бъде ако имах едно малко мъниче,което да прегърна. :cry: Ох,много съм се разкиснала напоследък,момичета, :( извинявайте.
-
Ех, Лали трепна ми сърцето като започнах да го чета, аз също като другите си помислих че става дума за теб, пожелавам ти този месец да е успешен.
-
Мила Лали ,това което си написала за майчиният страх е толкова истинско и затрогващо ,че ми текат сълзите със всеки прочетен ред !! Толкова си права ! За всичко ! Аз минавам по този път ! Досега съм стигнала до" излизането сам -през деня!"и се надявам да стигна до края ! Понякога си мисля че е несправедливо цял живот да си изпълнен с притеснеия по отношение на детето но ако ги нямаше тези притеснения не бих могла да си представя живота си ! Толкова обичам сина си ,че ако трябва със собствените си ръце ще изтръгна сърцето ми от гърдите си и ще му го дам ! Дано никога и на никой не се налага такъв избор ! Дано всички момичета в този сайт почувстват майчините тревоги ! Дано всички да здрави и щастливи ! дано !дано ! дано ! :D
-
Лали...
Мен ме е страх, че знам.
Тези, които не знаят, не се страхуват.
-
Лали,нямам думи...красиво и истинско е...Ели,ти също си го написала както го чувствам...мога само да кажа,благодаря ви,че ви има всичките!
-
Майчиният страх...няма по-точно описание!Много е истинско!Дай Боже,всяка от нас да го изпита! :blowingdust:
-
За сажеление когато сме били деца не сме осазнавали този майчин страх.Сега вече разбираме.....сега когато ни предстои.......
-
Мдаааааа истината си е истина. Много точно казано Лали :D
-
Много хубаво и истинско звучи....Понякога се питам ще бъда ли майка и каква...Колко време ще отнеме докато видя 2-те чертички, а ако не ги видя???Ще имам ли сили да освободя човека до мен, за да може поне той да изпита прескрасното усещане на бащинството?
Много е рано, за да правя прогнози все още...Все си мисля, че момичетата тук не може да сме толкова грешни и лоши, че да не ни бъде даден този чуден дар - Майчинството...
Не съм се отчаяла, за сега мисля няма от какво- просто съм много неспокойна, защото не знам какво ме очаква и какви изненади ще ми бъдат поднесени :P
Но се замислих за сутринта на рождения си ден!!Когато ме събуди с целувка и ми поднесе подарък с много мила картичка!Дали ще мога и аз така някоя сутрин да го събудя с целувка и да му дам подарък - тест с 2 чертички!!
Живееем, за да се надяваме, защото всеки следващ ден трябва да го направим по-хубав!!Никой нма да го направи вместо нас!!
-
супер, Лали . :youwoman: направо си е то4но така.А3 много искам така да се стархувам
-
Страхотно Лали!!!
Колкото повече го очакваме толкова по силен е той. Поне при мен е така. Сега се страхувам дали ще го износя.
Пожелавам на всички мили момичета да го почустват - неповторимо е и дано всички тези страхове са неоснователни и да гушкаме сладки пухкави бебоци, които да отгледаме и възпитаме като достойни българи!!!
-
Четейки редовете на Лали разбрах, че не съм луда..
Първите мисли след като видиш двете чертички са отново притеснения за местонахождението на бременността и ваденето на стари изследвания за прекарани разни и безобразни инфикции е началото на едно препрочитане за последствията при бременност.
Аз си мълчах..И като видях сакчето, и като хвръкнах по спешност заради кървенето преди дни и видях ембриончето.ЗНаете само вие и мъжа ми .Вие, защото може да ме разберете и мъжа ми,защото ми е мъж. :P
Неизвестност още седмица.Няма как да обикалям лекари ежедневно, стига ми само аз да мисля, че не съм от най-нормалните.
И следващата-7-ма г.с. отново ще си мълча...От страх...Погледът ми стига и в 12-та седмица и се виждам как си слагам лентичка, но възможността да бъда майка не я меря в сантиметри, а с чувството, което е описала Лали...
-
Миличката.Стискам палци да преминеш към вида страх от следваща степен. Стискам палци и те прегръщам.
-
Мила, mini_mouse! Ти си една прекрасна, много емоционална и съвсем нормална жена! Ние сме с теб във всичките ти страхове, ще трепериме заедно, ще чакаме заедно и ще ти стискаме палци!
-
Лали, поздравления , толкова е вярно ! :balk_103:
Майчиния страх няма край, всички моменти са ми толкова познати, толкова пъти съм ги изживявала със сина ми, който като малък правеше пристъпи със задушаване. Първия се случи , когато беше на 1 год. и 4 месеца посред нощ, не можех да разбера какво става, той просто не можеше да диша. Добре, че амбуланцията дойде бързо, в болницата го интубираха и 3-4 дни беше в интензивно отделение, само по движението на устичката му отгатвах думичката 'мама'...
След това се заредиха години, в които скачах при най-малкият съмнителен шум от стаята му и при нов пристъп или чаках лекарския екип или директно тичах с него в болницата. Така порасна моето момче ... Постепенно пристъпите се разредиха и преминаха.
Сега на ред са нови страхове - къде е, с кого излиза, а като се забави просто мозъка ми продуцира 1000 фантазии в секунда...
Бях чела някъде, че най-страховитите неща са винаги и само във майчините фантазии.
Затова и толкова години не се решавахме на 2-ро дете, а когато се решихме, то се забави с години. Тази година се случи, но последва миссед и пак се връщам в кръга на страха ...
Всичко е нормално, а всички ние сме силни за да продължим напред преборвайки страха на всеки един негов етап !!!!
Нека всички заедно преминем през отделните етапи, подкрепяйки се една друга, защото само така ще успеем :balk_101:
Горе главата момичета !
:balk_104:
-
Много точно Лали.
Браво!Аз направо ревах.
Докато бях бременна,все за нещо ме беше страх.
А сега като родих,май са по големи страховете.
Майчиния страх наистина никога не спира.
Обаче го пожелавам от все сърце на всички
момичета.
Успех на всички!
-
бъдещ татко,
най-напред - честита радост! пожелавам успешна бременност и леко раждане.
в организма на бременната ти жена сега бушува буря от хормони, които се отразяват на нейното настроение. много често характерът на бременната се променя, особено в първите месеци, когато и без това често й е лошо физически. не я припирай, не я "ръчкай" - няма какво да се организира толкова. прочетете статията за Пренаталния скрининг и женската консултация от д-р Даскалов, която е публикувана на сайта ни - там са описани всички необходими за бременната жена изследвания. друго няма какво да се ръчка и организира. осигури спокойствие и комфорт на бъдещата майка и всичко ще бъде наред.
до 3-тия месец на бременността няма нужда да се ходи толкова често на консултация - има 2-3 посещения най-много. после са веднъж месечно и едва към края на 7-мия месец стават по 2 пъти седмично, а в 9-тия месец - всяка седмица. рано ви е още.
и запомни едно - бременната жена не е болна жена.
колкото до израза "3 месеца безуспешни опити и сълзи и накрая чудото стана" - бих искала да ти напомня да бъдеш по-умерен в подобни изказвания на място, където повечето жени леят тези сълзи не 3 месеца, а години наред...
-
Бъдещ татко, радвам се, че моя мъж не прилича на теб.
Лично аз не бих се почувствала много хм... комфортно да ме ръчкат и бутат. Едно е съпричастност към бремеността, друго е постоянния тормоз - иди на ЖК, кога ще пуснеш ПКК и тем подобни.
Отделно доколкото съм чела, през първите седмици на бремеността, жената може да изпадне в депресивно състояние, да стане апатична и т.н., но това ще отмине...
-
Бъдещ татко, чудесно е, че си толкова загрижен за половинката си.
Ако наистина искаш да е добре просто не нарушавай личното й пространство, остави я да свикне с мисълта , че е бременна, че трябва да пренастрои програмата си.
Всяка една жена интуитивно усеща какво й е необходимо в периода на бременност, а 1-2 цигари няма да се отразят пагубно на бебето.
Бъди до нея, за да се чуства тя в сигурност и комфорт, съчуствай й, нека рамото ти е нейна опора, но остави всичко останало на нейната добра воля ...
Лека бременност и късмет!!!
-
До сега се въздържах от отговор, защото си мислех, че не е моя работа. Обаче сега не успях да замълча.
Всяко едно момиче тук бленува да чуе ако може след 2,3...5 месеца - бременна сте. Но не им се случва. Всяка една се бори да стане майка много повече от колкото ти можеш някога даже да си представиш и минава през неща, за които ти не си и сънувал даже че съществуват. Колкото до мъжете ни - всеки един от тях е наясно с какво точно се борим и през какво преминаваме.
Но никой от тях не си е позволил да ни ръчка или бута да направим каквото и било. Това, че ти не можеш да намериш начина да я накараш да отиде е само в твой минус. Има хиляди начини да заведеш една жена на лекар, че и даже да го направиш приятно изживяване за нея. От теб зависи да успееш да успокоиш страховете й и ходенето на ЖК да не е неприятно изживяване.
-
Никога не съм имала добро мнение за хора, които пренасят спор от лични бележки в достояние на цяла тема. За мен това само може да е показател ти какъв човек си, за което искренно съжалявам. Съжалявам и за това, че се опитваш да опорочиш една много хубава тема. Жалко за теб. Моето възпитание не ми позволява да кажа публично какво точно мисля за теб. Не и в тази тема.
-
Много е хубаво ... :)
-
Абсолютно вярно е това, ама и няма как да бъде. Дано имаме много поводи за безпочвени страхове :babbycarrage:
-
Истината си е истина!Когато видях положителния тест толкова се зарадвах,но в следващия миг си казах „Ами сега на къде?”.Точно както го написа Лали .
Хубавото е ,че няма по истинско и красиво нещо от притеснението за рожбата която носиш в теб.Надявам се всички да го усетите , а след това и другия период на развитието пред очите ни на малките създания.Желая от все сърце на всички да има за кого да се тревожим.
-
Много се радвах, когато сестрата ме извика да ми покаже теста, който имаше две чертички.Виках, скачах и бях щастлива.Моя първи опит ин витро -успешен.След близо 12 години стерилитет имах щастието да зърна двете черти.Еуфория, мъжът ми дойде да ме прибере от Варна бременна :D :D :D :D :D :D :D.Когато преспах два три дена в собственото си легло-ужас кръв.Защо, как така на мене се случва,какво става, това ле беше моя миг на истинска радост?Много инжекции и хапчета.Родих момиченце пу пу да ни е живо и здраво.Страх дали давам всичко, от което има нужда...........Винаги ще се страхуваме за добро :goodluck:
-
Страшно ми хареса написаното от Лали....
Това е истината...пред която като майки се изправяме всеки ден....
Когато бях бременна със сина ми Дани живеех в непрекъснати страхове - нормално ли ще се развие, давам ли му достатъчно хранителни вещества, как му влияе средата в която се движа, чува ли гласа ми, как му се отразяват тревогите ми от ежедневието и ....куп други въпроси.....
Мама почина когато бях малка - на 13години, но винаги във важните моменти от живота ми смятам, че е била по някакъв начин близо до мен и ми е помагала....
Една нощ, докато бях бременна сънувах дядо ми, той също почина отдавна, каза ми че го изпраща мама и му е поръчала да ми каже да спра да живея с непрестанното безпокойство и че всичко ще бъде наред и с първото, и с второто, и с третото ми дете.....За първото позна - Дани е най-гоямата радост в живота ми, за втория малък член на семейството тепърва ще разберем дали дядо е бил прав в съня ми, знам обаче едно много важно нещо - искам да бъда добър родител и не ме е страх да преживея страховете, за които говори Лали, това просто е част от магията да бъдеш Майка - най-важната роля, която ни е отредил живота създавайки ни Жени! :D
-
Браво Лили нека всички минем по този ред :P
-
страхотно, дори и да не си все още мама, мисля, че всяка жена може да се постави на това място,било то и за в момента!
Браво!!
-
Здравейте милички!
По повод страха искам да споделя че при мен също го има този страх.
Забременях от втори опит ИКСИ след 5 години опити и борба за дете.
Сега съм по средата на бременноста си и всеки ден изпитвам страх дали всичко с бебето е наред,когато не го усетя да рита 2-3 часа и вече ставам неспокойна.Лягам по гръб с ръка на корема и започвам да чакам малкото човече да ми покаже че е там и е добре.Докато се роди постоянно ще ги имам тези страхове.
Мили момичета пожелавам на всяка от вас да ги изживее тези страхове защото няма нищо по хубаво от това да носиш в себе си живот и да се подготвяш за най-голямата роля в своя живот-тази да бъдеш МАЙКА!УСПЕХ :D