www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: galia25 в Ноември 04, 2007, 15:17:09 pm
-
Здравейте момичета,
може би много от вас ще ме упрекнат и ще ме обвинят , че съм егоиска и ,че не съм права.
при нас проблема е при съпруга - азоспермия .След направена биопсия единствения начин да има дете е чрез инвтро, но аз не съм сигурна , че мога да се подложа на това.Много съм страхлива,нетърпя на болка , а това което изчетох тук направо ме ужаси.Страх ме е от неуспеха,ще рухна психически. Още от малка изпитвам нериязън към докторите, за първи път бях на гиниколог преди 2 години.Няма да казвам какво изживях.Благодаря на лекарката си , че ме предразположи.При мен проблем няма.Немога да преодолея това ,че аз мога да забременея по нормален начин а трябва да се подлагам на нещо на което не съм сигурна ,че искам да се подложа за да имам дете.
Обичам съпруга се и много съп привързана към него,но немога да преодолея стаха си и незнам какно да правя,за да не го нараня.
Пожелавам на всички много късмет.
ВЪЗХИЩАВАМ ВИ СЕ НА СМЕЛОСТА.
-
явно не го оби4аш достата4но.ако 4овек оби4а истински е готов да се изправи и срещу наи големите си страхове за този 4овек.незнам и неискам да знамкак бих понесла вси4ко ако мажа ми се откаже от борбата и наи сакровенната ни ме4та защото е базлио и вината не е в него.това ще го приема като предателство спрямо мен.немисля 4е мажа ти има нужда то4но сега да му сервираш и това достата4ен му е този удар 4е проблема е в него.но ти си решаваш все пак.сабери кураж ако го оби4аш и трагнете заедно по този пат все пак сме се омажили за тях
за да бадем с тях и в добро и в лошо
-
Ако трябва да бъда честна,и мен ме е страх,но ще се подложа на всичко необходимо в името на щастието ни!Ако наистина държиш на него ,заедно ще преодолеете всички страхове и ще се борите!!!!
-
Мен също ме беше страх и даже единия месец точно да почнем отидохме при доктора и се отказах.Затова пък следващия в резултата от чакането да мине месеца нетърпението ми ставаше все по голямо и сама си помислих и реших изведнъж да го направя.В цялата процедура нямаше нищо страшно нито инжекциите,пункцията която е с пълна упойка и т.н.Страшното беше чакането,но когато чуеш резултата от първия кръвен тест просто няма сравнение какво е чувството,че си успял и точно на теб се случва и ще имаш най-после дългоочакваната рожба.Не си струва от страх да си проваляш живота и семейството.Може би много други решения ще ти се налагат да взимаш в този живот и едно от тях е това.
Успех ти желая каквото и да решиш.
-
Напълно подкрепям думите на adi и petq74. Независимо в кой е проблема, другият ако го обича истински ще направи всичко, а да си имат деца.
Достатъчно му е да знае, че проблема е в него.
-
Мила, мисля че ти все още не искаш да имаш дете или не и от този мъж. Казваш, че много го обичаш. Ако наистина е така, би трябвало да си преглътнала факта, че ти можеш да имаш дете, заченато по естествен път. Обикновено при двойките със стерилитет няма "мой" и "твой" проблем. Проблемът е "наш". А за страха от лекари и интервенции - преодолява се, стига да искаш.
-
В цялата процедура няма никаква болка. Друг е въпроса дали искаш да го направиш. Все пак, както и да забременееш, след това ще трябва и да родиш- което като страх и болка изобщо не може да се сравнява с ин витрото.
-
:good_post:
-
Galian_75, няма нищо страшно в тези процедури. Напротив, всички ние ги чакаме с огромно нетърпение и желание, впускаме се в тях, като в приключение и ако не бяха толкова скъпи финансово, бихме ги правили много пъти... особено ако знаеш, че те ще ти помогнат да имаш дете от мъжа, когото обичаш. Друг е въпросът, ако не можеш да имаш дете от този мъж... Но, ако ти си здрава - можеш да правиш инсеменации с донорски материал. Това са абсолютно безболезнени и ненатоварващи физически и финансово процедури. Помисли си. Възможности има много. Стига ти да го искаш!
-
Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чуство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.
Това е дефиницията на думата любов. Обичаш ли съпруга си?
-
Опитвам се да те раzбера, но не мога. Ти не обичаШ съпруга си, ти не искаШ дете от него. А най-много ме драzни убедеността ти, че можеШ да zабременееШ по нормален начин. Не zнам от къде си толкова сигурна, ти си zнаеШ.
ЗаЩо го споделяШ тук, какво точно очакваШ от нас? Съчувстие, одобрение?
Не се zаяждам, но мисля че мястото ти не е тук.
-
Здравей Галиан_75,
Това трябва да бьде ваше индивидуално (семейно) решение. Аз и сьпруг ми сьщо имаме проблеми с фертилитета и преди около 14дни се вьрнахме от пьрвото и последното за нас ICSI. Ние имаме огромно желание да бьдем родители и да отгледаме и вьзпитаме НАШЕТО ( пьк било то и осиновено) дете.За мен и сьпругьт ми биология и генетика са две много маловажни и незна4ителни неща които преврьщат мьжьт в баща, а жената в майка. За сьжаление в БГ хората са много предубедени, а понякога дори и жестоки в оценките си , както виждаш от полу4ените отговори. Поговорете, изяснете 4увставата и желанията си , подкрепяйте се, и вярвайте 4е сте взели ПРАВИЛНОТО за ВАС (не за форума) решение.
-
Хубава жено, ти прочете ли добре постинга на момичето? Някъде да видя тя да мисли за "НИЕ"? И май решението там е индивидуално, НЕЙНО! Страхува се да не нарани съпруга си. Но повече се страхува от лекари. Струва ми се, че в този случай АЗ-ът надделява.
-
Как мислиш да забременееш по естествен начин? Аз освен за донорска инсеминация, за друго не се сещам. И това не е "естествен начин", а АРТ. Не са много мъжете, съгласни на такава стъпка, а дори и тези, които я приемат, вътрешно я изживяват трудно. Това ще е психическа травма за тях за цял живот. Ти мислиш само за себе си. Щом съпругът ти се е подложил на изследвания и биопсия, той е готов на всичко. Това, на което ти ще се подложиш при едно инвитро не е с нищо по-страшно. Психическото натоварване е и за двама ви. Не мога да разбера какъв съвет очакваш от хора, готови на всичко, готови да се борят докато има шанс да имат свое дете, колкото и малък да е той. Хора, които са преживяли по няколко неуспешни опита, но не са рухнали психически и са намерили сили да продължат да се борят.
Всеки от нас се е страхувал преди първия си опит. Но го е направил. За някои от нас е имало и втори опит, ще има и трети. Докато, дай Боже, успеем. Независимо какво ще ни струва това.
Както вече са писали и други момичета, този проблем не е твой или на съпруга ти. Проблеът е общ, защото вие сте се клели да сте заедно в радост и мъка, в добро или лошо...
-
Tanji нетърся съжаление нито одобрение. Понякога на човек му е нужна една еднствена окуражителна думичка ,която да му върне силите и вярятя ,че може да се справи.
Съжалявам ако съм ВИ подразнила.
Май наистина мястото не ми е тук.
МНОГО КЪСМЕТ
-
при нас проблема е при съпруга - азоспермия .След направена биопсия единствения начин да има дете е чрез инвтро
Галиан,най-голямата ми надежда е след биопсията да ни кажат,че можем да направим ИКСИ!
за първи път бях на гиниколог преди 2 години.Няма да казвам какво изживях.
А след това ходила ли си на лекар,правила ли си си изследвания?Сигурна ли си,че при теб всичко е наред?
Сигурна съм,че всяка жена може да се справи,стига да го иска със сърцето си!
-
А, според мен мястото ти е точно тук. Поговори с момичетата, ако трябва потърси психолог, има такива към клиниките по стерилитет. Ако проблемът е в страха, то той се преодолява.
Не се предавай, без да си опитала! Успех!
P.S. И с едно съм съгласна, не се знае дали и ти нямаш проблем.
-
Аз, пък напълно разбирам ГАЛИАН, ние също сме със азооспермия, и мисля 4е щом той не може да има деца по естествен на4ин, а аз не искам да се подлагам на АРТ, единствения на4ин е осиновяване или раздяла.
Аз, като 4аст от двойка с стерилитет ИМАМ ПРАВО НА ИЗБОР, нали, не е задължително да се подложим на АРТ за да станем родители, задължително е само ако жената държи да стане майка, а мъжа държи да стане биолог. баща, което за мен, за наща връзка, това е без зна4ение и е предразсъда4но....
Смятам, 4е да теглиш заем за АРТ, който да изплащаш 5-6 години и който с нищо не ти гарантира успеха на АРТ, при положение 4е щастливо бих осиновила, и с парите от заема бих гледала детето поне 1 година, е наложително само за двойки, които искат на всяка цена да станат биолог. родители.
Е, има и такива, за които родителството не е свързано с АРТ, заеми, неуспешни трансфери, отрицателни резултати и т.н.
Това, у4удва ли ви? Ами нищо 4удно!
Смятам 4е всеки има право на избор, ако мъжа на галиан я оби4а, той би ия разбрал, ако пък не- пътят за ново на4ало и за двамата е винаги там, нали!
Ах, 4е се ядосахх.....
-
galian_75, дори и да забременееш по естествен начин, след това ще ти се налага да ходиш по доктори, за да следят бременността ти, иначе би било безотговорно към първо към теб, после към детето и всички най-близки. Т.е ще ти се наложи да посетиш доктор, въпреки неприязанта ти. А и самото раждане - естествено или секцио, носи своята физическа болка, така че не опират нещата само до инвитро/естествено забременяване. Моят съвет е да се опиташ да преодолееш психологичните проблеми и неприязанта си, ако искаш да си щастлива с бебе, а физическата болка не винаги е нетърпима, освен това в много случаи се забравя изключително бързо. Успех!
-
несе ядосваи а про4ети още веднаж постинга на галиан.тук нестава вапрос за това дали ще си осиновят или не а за това 4е нея я е страх от доктори и шо да се подлага като проблем тя няма а мажа и.а тя можела нормално да си забременее.изобшо не се споменава за вариант на осиновяване
-
Напротив, всички ние ги чакаме с огромно нетърпение и желание, впускаме се в тях, като в приключение и ако не бяха толкова скъпи финансово, бихме ги правили много пъти... особено ако знаеш, че те ще ти помогнат да имаш дете от мъжа, когото обичаш.
Колко точно и хубаво си го написала, все едно че съм аз...
-
Да проблема ни е общ,винаги съм до него и съм го подкрепяла.Винаги сме обсъждали нещата заедно .Положих много усилия за да не се срине психически,за което съм много щастлива че успях.
Говорили сми много за вариянтите , които има пред нас.Решихме , че ще правим инвитро, дори имаме записан час за първо посещение при специалист.От три дни чета какво ме очаква и наистина изпадам в ужас.Лошото е , че нямя никой до мен които да ме подкрепи.
Сега прочетох това което първоначално съм написала ,не съм формолирала нещата добре, и като смисъл не е това което съм си мислила.
Но няма значени почувствах се още по кофти и съжалих, че съм споделила нищо.
-
Tanji нетърся съжаление нито одобрение. Понякога на човек му е нужна една еднствена окуражителна думичка ,която да му върне силите и вярятя ,че може да се справи.
Съжалявам ако съм ВИ подразнила.
Май наистина мястото не ми е тук.
МНОГО КЪСМЕТ
Виж лентичката ми под подписа - бременната жена Ще става майка едва при 8-а АРТ процедура (липсва едно крио). МислиШ ли, че тя нямаШе страхове? Преодоля ги, просто любовта е по-силна.
При съпругът ти съЩо не е беzболеzнено (говоря zа фиzическата болка, тя психическата се подраzбира). Щом се е подложил на биопсия, zначи иска да е и биологичен родител. МислиШ ли, че него не го е страх zа тебе, zа него, zа цялата процедура? Как Ще преживее един неуспех примерно, как Ще се кори, че не може да те дари "нормално" с дете? А ти не искаШ дори да му дадеШ Шанс да стане биологичен родител. Ако zа тебе това са отноШенията в едно любяЩо семейство, нямам какво да добавя.
Късмет и на тебе.
-
от две години ходим по доктори и двамата,след като разбрахми,че има проблем при него ,и аз се подложих на обстойни прегледи.Искахме да разберем и при мен какво е положението и ако имаше и при мен проблем да се започне с лечение и да не губим време.
Да ако съм бремена ще ходя на лекар, но ще е при моя , при който се чувствам спокойна и сигурна.
-
Галиан, ти си егоист! Никой не е застрахован от проблеми. Ако сега при теб няма, след време би могло и да се появят. Дано не се случва, но..... Тогава? Какво би направила? Постави се на мястото на съпруга си. Това би могло да те поосвести.
Който обича истински, обича с цялото си сърце и е готов на всичко за половинката си!
Няма нищо страшно в процедурата инвитро. Физическа болка няма!
Чакат ви само щастливи мигове след това!
Решението въпреки това е твое, но го обмисли от всички страни - плюсове, минуси и така.....
Успех!
Ние ходим по доктори от 14 год., причината е в мен, но мъжа ми е с мен и никога не ми е натяквал това - подлагал се е на каквото трябва.
Той просто ме ОБИЧА!
-
Опитвам се да те раzбера, но не мога. Ти не обичаШ съпруга си, ти не искаШ дете от него. А най-много ме драzни убедеността ти, че можеШ да zабременееШ по нормален начин. Не zнам от къде си толкова сигурна, ти си zнаеШ.
Напълно подкрепям тези думи! Смятам, че ти не знаеш какво е обич. Какво е да си готов да направиш всичко за човека, който обичаш. Помисли си ако беше обратното, ако проблема беше в теб(?), пак ли би реагирала така? Как би се чувствала?
-
Подкрепям те!
Това е твоето решение, вашето!
Да права си , ин витрото не е никак безболезнена процедура.
Не е гордост да направиш 10 ин витра и да се биеш в гърдите ,
че си силен човек.
Всички искаме да имаме деца,
всички за това се борим,
но не мисля вече,
че единсвения начин е ин витро.
Желая ти много успехи, ти ще бъдеш майка!
-
Доста жени тук се оплакват от реакциите на половинките си.Въпреки, че си жена, явно мисловната ти дейност не е узряла до степен, в която да надмогнеш въпросът "Защо да се тормозя, като не съм виновна АЗ?" ...Това, че слагаш в мислите си "АЗ", а не "НИЕ" говори много само по себе си...
-
Галиан, ти си егоист!
Барбарон, от това твое обвинение ми настръхна косата, не забравяй, 4е НИЕ НЯМАМЕ ПРАВО ДА СЪДИМ ИЛИ ОБВИНЯВАМЕ
Жената има право на избор, нашата диагноза азооспермия беше открита и потвърдена в Англия, след което, аз имах среща с психолог, който да поговори с мен и де вклю4и евентуално в списъка за безплатни ин-витро по ЗК.
Думите му бяха следните: вариантите са 3: или го напускаш и търсиш нов, или използвате донор, или осиновявате, 4овека каза, 4е колкото и да го оби4ам мъжа ми, инстинкта за самосъхранение и само-оби4ане е по-голям и силен при някои хора от лубовта към ближния....
4овекът каза, 4е не е срамно ако избера друг мъж, просто е 4овешко,
а какво виждам тук- група моми4ета, тръгнали да се борят с стерилитета, похвално, преодолели егото си, още по-похвално, но с инстинкти на обвинители по-силни от инстинктите на умеещи да прощават и разбират,
моми4ета ние сме тук не да се съдим, а да се разбираме взаимно, да си прощаваме, да бъдем добри...
-
Здравей, galian_75, няма да те упреквам за решението ти, нито за страховете ти. Но и аз като другите момичета мисля, че съпругът ти много иска да има свое дете. Физическата болка се преодолява. А и не само при инвитро (не знам дали я има, още не съм минала през това, но ми предстои). Физическата болка ще ни съпътства винаги. Никой не е застрахован. Но аз мисля, че психическата е по-страшна. Помисли за съпруга си и за неговата психическа болка, дори и да не ти казва, че го боли! Подкрепям напълно jazzybaby да се посъветваш с психолог. Всички имаме страхове. Важното е да разберем кое наистина има стойност за нас и за кое си струва да се борим. Мисля, че психологът ще ти помогне.
Желая ти да сте щастливи, каквото и да решиш!
-
Всеки е егоист, в по-малка или по-голяма степен.
Така мисля аз....но трябва ли да лепваме етикета на някой, който не познаваме?!?
Ти си егоист.....или.... Ти не обичаш мъжа си?!?!
Всеки преценява сам за себе си във времето.
За мен момичето е точно в етапа, когато трябва да осъзнае че имат проблем и има начин да се преодолее. Възникват много въпроси, повечето без отговори.
Нима на вас ви е било лесно някой да ви каже - за ин витро сте...и вие сте се метнали веднага?!?!? Не вярвам !
Трябва й време да прецени нещата и да свикне с мисълта. Да приеме вариантите и да решат, кой от всичките ще е.
В началото и на мен самата като се сблъскахме с проблема са ми минавали мисли - аз като нямам проблем, как да се подложа на нещо, което не е чак толкова розово и хубаво, както го описвате на момичето. Съгласете се, че само по себе си ин витрото или по принцип АРТ процедурите не са чак толкова безопасни, лесни и т.н.
Всеки претегля плюсове и минуси. Всеки търси отговорите на въпросите, които го тормозят. На мен ми трябваше време...имах моите страхове.....реших....направих го...два пъти. Това е мое решение, но имах и други варианти. Това че съм правила два пъти Икси показва ли, че обичам мъжа си повече от варианта, да бяхме осиновили или да правим инсе с донорска сперма?!?!? Или дори да не бяхме предприели нищо.....Не мисля.
Така виждам нещата аз !
-
Макиаки, да, всеки има право на избор, но Галиан не говори за избор, тя казва, че не може и не иска да се подложи на процедура инвитро. Не я обвинявам, нито пък я съдя. Просто и казвам истината в очите - нека я види - да прогледне! По същата логика, можеше причината да я в нея - ако тогава мъжа и разсъждаваше като нея - как щеше да се чувства?
Това трябва да се обмисли много добре, преди да каже на половинката си. Разбирам, че това е страшно, когато се установи, а явно тя не е много наясно с процедурите. Време е да понаучи някои нещица.
Не бих могла да си представя, че мъжа ми може да ме изостави заради това. Та ние се обичаме - В ДОБРО И ЗЛО! Когато има проблем - той се решава - не се изоставя!
То проблеми винаги има - от едно естество или от друго! Затова сме двама - да ги решаваме по-лесно! Ако бягаш от проблема, не мисля, че е решение.
Избора си е техен, но трябва Галиан да помисли - обича ли мъжа си или не - осиновяването също е решение, но тя не го отбелязва като вариант.
Добре де - обвиняваш ме, че съм много остра! Ами, например един нелечимо болен човек например - ако бъде изоставен от любимия - би ли го защитила? Аз - не!
-
Здравей Галина. Не искам да те опреквам. Всеки сам решава за себе си. Исках да ти кажа, че няма нищо страшно в самата процедура. Според мен си длъжна да опиташ, дори заради самата себе си. Сигурна съм, че след това няма и да си спомняш за страховете, които си изпитвала преди процедурата. Всичко е до нагласа, ако мислиш по-положително ще ти бъде и много по-лесно. Казвам ти това, защото преди няколко месеца и аз преминах през ин витро. Преди началото на пункцията лекарите едва успяха да ми сложат упойката, защото аз не преставах да плача-от страх, от това че не знам какво ме чака. ПОвярвай ми, след като се събудих съжалявах, нищо не съм усетила. На ЕТ също бях много напрегната и докато аз се страхувах док. вечв беше приключил и пак нищо не усетих. Страхът-истинският и основателния е след това. Сърцето ми се късаше от болка дали се е получило или не.
Не се страхувай. Поеми въздух и трагни по пътя, който сте избрали.
Не се шашкай, няма смисъл. Аз също съм в графата най-страхливи, но и за момент не съм се замисляла дали да се впусна в това изпитание или не. Нямам лоши спомени от клиниката, макар че и аз не си познавах много добре докторката.
Пожелавам ви успех. Дано да се обедиш колко напразни са били страховете ти.
-
Ех, момичета... всеки винаги гледа от собствената си камбанария и смята, че той е прав.
Галиан, трудно се взема такова решение и колкото повече четеш, толкова по-трудно ще ти бъде.
Когато започнахме опитите в началото на брака си аз бях убедената, че проблем нямам. Казаха че мъжа ми има. И аз така си казвах - защо да ходя по изследвания като знам, че не аз съм виновната. Да, ама мина време и бебето не става. Започнахме ново ходене по лекари и се оказа, че и двамата имаме проблеми. Когато ми казаха - вие не можете да имате нормално деца, трябва да направите ин витро и аз реагирах като теб. Защо да го правя. Само че седнах и помислих малко и реших, че ако това е единствения начин да имам дете от мъжа, който обичам - то аз ще го направя. Аз имам ужасен страх от игли - припадала съм само от вида на игла. Направиха ми цветна снимка два пъти един след друг, без упойка - всеки минал през това, знае колко боли. Хидротубация, инсеминация и още куп други неща. Без да се оплача, без да се замисля даже. Водеше ме мисълта, че искам бебе и го искам от точно този мъж. Успях, забременях и повярвай ми по-страшно беше самата мисъл за секциото, за упойката по време на секциото. След него не можех да дишам, беше ми зле, не можех да се движа сама и въпреки всичко, когато погледнах очите на сина си знаех, че всичко, което съм изтърпяла, на което съм се подложила си е заслужавало.
Дали ще постъпиш егоистично или не - ти сама ще решиш. Но някак си се постави на мястото на мъжа си и си помисли, ако ти беше тази, която няма възможност да стане биологичен родител, а мъжа ти се колебае как да постъпи, ти как би се почувствала.
Пожелавам ти много сила, каквото и да решиш!
-
И как така веднага се нахвърлихте с изкзвания, че е егоист, че мисловнат й дейност не била узряла, че не обича мъжа си и подобни?....
И с какво ще й помогнем така? Нали точно тази е целта ни тук?
Можем да си кажем мнението, но защо не с малко по друг тон?
Явно е, че момичето има проблем, има страхове, объркана е, може и наистина да не е готова и никога няма да бъде, но може и да има нужда да намери място, където да говори открито за страховете си и накрая, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПОМОЩТА ТУК, да говори вече за "Ние", а не за "Аз"
И аз мисля, че мястото на Галиан е тук!
-
Скъпа galian_75, напълно разбирам страха ти от доктори и медицински процедури. Единствената причина да се включа в тази тема е, за да те подкрепя. Да бъдеш майка е прекрасно. Когато преди 10 години трябваше да родя първото си дете, мислех, че не мога да го направя, защото точно като теб изпадам в ужас от лекари, игли и спринцовки. Вече не помня физическата болка и благодаря на Господ, че съм майка на 10-годишна прекрасна дъщеря. Днес имам зад гърба си един развод и прекрасен втори съпруг, който обожава дъщеря ми. За съжаление заради негово заболяване не можем да имаме собствено дете по естествен начин. Нашият лекар предложи ИКСИ или донорска инсеминация. Бяхме обсъждали втория вариант предварително и след прегледа се спряхме именно на него. Предложи го именно съпругът ми. Обясни, че е по-евтино и по-сигурно. Но аз знам, че го направи заради мен. Не искам да ти давам съвети, а просто да споделя нашата история. Пожелавам ти да бъдеш много силна и заедно с товето момче да откриете пътя към вашето бебе. От все сърце ви пожелавам да го прегърнете много, много скоро. Успех!
-
Миличка galian_75, пропуснах нещо важно. Съвсем наскоро, когато попаднах в дупка, една приятелка ми каза нещо, което не запомних от кого е, но си струва да се замислиш човек над него: Нищо не е нито толкова хубаво, нито толкова лошо, колкото изглежда... И нищо не е окончателно. Още веднъж ти желая успех от все сърце. :)
-
Аз лично не разбирам. Нямам право да съдя, но имам право да не разбирам.
За мен ин витрото беше спасителна сламка, до която не знаех дали ще доплувам. Съпругът ми сам ми предлагаше да се откажа от него и да имам нормален живот и семейство, а не всяка вечер да поливам възглавницата и да тръгвам на работа с подути очи, защото няма как и ин витро да направим, няма с какво. За мен ообаче той е моето семейство, а проблемът не е негов, а наш. А когато успях да се хвана за тази сламка бях много щстлива и точно, когато бях в стимулация се чувствах най-добре.
-
Аз лично подкрепям момичето. Когато декември месец ми казаха в болницата, единствения ми шанс е ин витро бях смазана. Не исках да ме боли повече. Когато се върнах от болницата прочетох всичко за ин витро в интернет. Не спрях да плача няколко дни защото се уплаших. Предстоеше ми свадба и както много момичета тук казах на съпруга ми да се разделим защото аз искам да осиновя дете, а той искаше собствено. За мен не беше важно по какъв начин ще съм майка, но за него имаше значение. Тогава той ми помогна да си стъпя на краката и да мина през всичко. А то не беше толкова безболезнено както всички казвате. Вместо да укорявате момичето погледнете от друг ъгъл нещата, от нейния. Тук не става въпрос дали обича човека до себе си, а дали може да се пребори със страха.
-
еми ако иска деца трябва да се пребори с тоя страх.трябва да реши дали да си спести шепа хап4ета и няколко инжекции или да остане без деца.а сам сигуърна 4е и лекарства е пила и инжекции са и слагали така 4е според мен се глези малко пове4е.
-
Галиан , безрезервно те разбирам!
Ще призная и още нещо , чувствала съм се точно като теб!
Психолозите наричат това , отхвърляне. Когато някой разбере за себе си , нещо шокиращо, било то , че НЯМА ДА ЗАБРЕМЕНЕЕ КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ или , че е уволнен или , че е загубил близък ,или друга шокираща новина , обикновено реагира с пълно отрицание и неприемане.
Това е нормална човешка реакция и нищо повече!
Ти си смела ,защото го споделяш , но между редовете ти, има зов за помощ!
Ще ти кажа нещо , НЕ СИ егоист,повече от другите.
Аз , не си вадя изводи ,че не обичаш мъжа си!
Ти просто имаш нужда от време за осъзнаване и решение.
В никакъв случай не избързвай !
Аз се подготвях психически близо година!
Не оставяй никой друг да ти казва ,"СЕГА ГО НАПРАВИ!"
Ти и той ,заедно ще решите , а ти се успокой и попитай сърцето си ,какво иска!
Сега страховете крещят и не го чуваш! :wink:
И още нещо - добре си дошла !
-
еми ако иска деца трябва да се пребори с тоя страх.трябва да реши дали да си спести шепа хап4ета и няколко инжекции или да остане без деца.а сам сигуърна 4е и лекарства е пила и инжекции са и слагали така 4е според мен се глези малко пове4е.
Доста силно казано, но всеки има право на мнение. Не смятам, че се глези. А да се сравнява процедурата с шепа хапчета и няколко инжекции е несериозно.
-
Всеки е егоист, в по-малка или по-голяма степен.
Нима на вас ви е било лесно някой да ви каже - за ин витро сте...и вие сте се метнали веднага?!?!? Не вярвам !
Рози, има... когато излязоха моите резултати и доктора каза - за ИКСИ сте, първия ми въпрос беше... "Кога почваме?"... :lol: :lol: :lol:
Да, после дойде момента със самообвиненията, с мислите, че съм половин жена... Преодолях ги, направих ИКСИ-то... и пак ще правя, докато издържи организма ми и има смисъл, няма да се предам...
Знам, че и аз гледам от собствената си камбанария, но първия пост просто не мога да го разбера, не мога да го приема... Страх ме е, затова се отказвам от ИКСИ... ами всички ни е страх... да не говорим за тези момичета, чиято диагноза е подобна на моята... нима на тях им е леко да ги тъпчат до козирката с хормони, да се чудят на кой свят са, едва да дишат... и въпреки всичко да падат, да стават, да се изтупват и да продължават напред водени от мечтата си за дете?
Та такива ми ти работи... Галиан, вземи се в ръце момиче, и скачай когато си готова, процедурите не хапят :wink: само леко боцкат, ама това не е болка за умиране :lol:
-
Когато единственият Шанс zа дете е АРТ, това не е присъда, това е въzможност!
Не е като да си болен от неиzлечима болест, не си обречен.
И от тебе не се иска да дариШ орган или да се съгласиШ да ти ампутират крайник...
Ако искам дете от тоzи мъж, ниЩо не би ме спряло, zа да осъЩествя мечтите ни.
-
когато излязоха моите резултати и доктора каза - за ИКСИ сте, първия ми въпрос беше... "Кога почваме?"...
и моята реакция а и тази на мажа ми беше то4но такава.но каквото и да реши според мен тя ше си е прав дали осиновяване или инвитро.но тук нестава вапрос за избор които тя трябва да направи а за това колко я е страх какво била преживяла от прегледа при гинеколога 8O какви ужасии била 4ела.. 8O.какви ужасии бе моми4е само хап4ета и инжекции а пункцията ти е с пална упоика която е мнооого хубава :wink:каде ги 4ете тия ужасии.верно 4е има и изклю4ения моми4ета на които им се слу4иха и неприятни неша но се броят на прасти а хиляди жени ще ти кажат 4е няма страшно.според мен този страх е от незнание. 4е то моми4ето за парви пат е ходило на гинеколог преди 2 години.страха идва от ниска сексуална култура според мен.а и 4е мисли 4е тя няма проблем и може да си забременее го доказва никои не е застрахован и никои незнае докато не се изправи срещу това.
-
Петя74 просто се радвай че не си преживяла ужаси :lol:
защото аз ги преживях и няма да повторя :wink:
А какво ви харесва на искитата?
Да ви дупчат всеки ден по няколко инжекции?
Да ви преглежат всеки ден???
Да ви правят всякакви манипулации???
Да ви вземах кръв почти всеки ден??
Кое кое ви харесва, наистина не мога да ви разбера??
Е, не ми казвайте че ви харесва :lol:
а го правите за да имате дете и търпите на всичко,
така ще ви разбера :D
-
Петя74 просто се радвай че не си преживяла ужаси :lol:
Е, не ми казвайте че ви харесва :lol:
а го правите за да имате дете и търпите на всичко,
така ще ви разбера :D
Е анджък де, те за това иде реч.... Щото девойката е на тема... мяу мяу мамо мааа болиии ... ама ха де!!! Мъжът й се подлага на биопсия, а тя какво?... Ама аз мяу глез не мога ... ей ТЕ ТОВА не мога да го разбера :lol:
-
Рали всеки избира сам какво да прави с живота си.
И не може тука като едни обезумяли да я обиждаме така.
Страхът е голямо шубе, знаеш :wink:
-
Знам знам :lol: :lol: :lol: Ама пусто кат' не мога да го разбера това девойче, и туй тоз :lol: (ПП - теб те разбирам :lol:)
-
и аз това казвам немога да я разбера а за радост няма радост в тая ситуация за какво да се радвам 4е ми предстои шесто инвитро ли или да се доказвам на някои 4е сам герои като се тап4а с наи разли4ни препарати и сам имала куража да продалжа.но изказвания от рода ама ще ме боли ли ама страшно ли е ама що пак да го правя като не сам виновна аз страх ме е от доктори от прегледи и т.н.еи това ме дразни.в друга тема едно от моми4етата беше писало 4е то4но когато трябвало да запо4нат с инвитрото мажа и я зарязал зашото неможел да продалжава така.вси4ки го опрекнаха казаха 4е тои не я заслужава защото то4н когато трябва да са заедно тои и обраша граб.това много ми напомня на този слу4аи но тук ролите са сменени.немога да си представя мажа ми да се откаже от вси4ко щото го е страх и ми се лигави.да не се сарди гарлата ама аз така го виждам.то страх страх ама не е болка за умиране
-
но тук нестава вапрос за избор които тя трябва да направи а за това колко я е страх какво била преживяла от прегледа при гинеколога 8O какви ужасии била 4ела.. 8O.какви ужасии бе моми4е само хап4ета и инжекции а пункцията ти е с пална упоика която е мнооого хубава
Аз пък продължавам да мисля, че не затова става въпрос и че това е само на пръв поглед!
Мисля, че Ефирче се опита да си/ни/й го обясно много точно, възпитано, умерено, без излишни лиготии и превземки, без да я сдъвче.
Не коментирам страха от лекари, страх ме е щот ще боли и тем подобни, за себе си знам докъде съм силна и знам, че страхът от болката не би ме спрял изобщо, но пък други неща, абсолютно безболезнени физически са ме преобръщали задълго. И въпреки че този страх така, както за вс и за мен е глупав, не бих държала такъв тон, не бих правила такива генерални заключения и изказвания за тази "лигла" и безлична "гърла"...
И пак - ако момичето наистина има проблем, с какво и помогнахме дотук?
А какво ще кажете за темите, пускани за осиновяването, където жената иска, отчаяно иска, но мъжът й е твърдо против, не може да преглътне, че няма да е биологично негово, егоиста! Ми да ги съветваме направо да се развеждат, щот не се обичат!
-
Копирам предишния си постинг тук , защото по неясни за мен причини , той липсва в темата.
Трия го , появи се!
Иначе мисълта ми ще бъде висяща!
Не разбирам ,защо това момиче е толкова съдено!?
Първо може изобщо да не иска да прави ин витро, това си е нейното тяло и нейният организъм и нейният живот! Тази процедура не е просто няколко боцкания , а процедура с реални рискове, и всеки за себе си взима решение , дали и кога!
Второ много от нас са "ходили в гората" и ги е било "страх от мечки", но са забравили!
Трето, всички сме различни!
На мен ми е чудно как някой може да пищи от паяк , но не мисля ,че това е глезотия , а реален СТРАХ.
Защо просто не се опитаме да разбираме другите , преди да им лепнем етикет..?
-
Не разбирам ,защо това момиче е толкова съдено!?
Първо може изобщо да не иска да прави ин витро, това си е нейното тяло и нейният организъм и нейният живот!
Второ много от нас са "ходили в гората" и ги е било "страх от мечки", но са забравили!
Трето, всички сме различни!
На мен ми е чудно как някой може да пищи от паяк , но не мисля ,че това е глезотия , а реален СТРАХ.
Защо просто не се опитаме да разбираме другите , преди да им лепнем етикет..?
Точно това беше и моята идея. :)
И мен ме е страх от хлебарки примерно и за много ще е смешно,
ама като ги видя тия черните ми прималява направо.
Така и не можах да го преодолея. :lol:
Точната дума е, че много хора са забравили началото, Ефирче.
Забравено е и всеки се е съсредоточил в настоящия момент.
За съжаление обаче много, много хора тръгват по нашия път....
Когато в началото е имало страх, объркване, отричане на проблема....
Спомняте ли си ?!?!
-
Страхът е толкова човешко чувство. И мен ме е страх - от болка, от доктори. Все още се притеснявам :oops: като се кача на магарето, макар лекарите ми да са много внимателни и да се държат професионално. Страх ме беше и от игли - за последните 3 години толкова пъти са ме боцкали, че вече този страх го преодолях (а така ми се иска да си бях родила като по учебник и още да ме е страх от боцкане :( ) Когато тръгнахме по този път, докторите казаха - проблемът е в мъжа ми. Той послушно ходи да му слагат прегнил, отиде и на операция от варикоцеле - за нея бях абсолютно против, защото го обичам и не искам да го боли. Готова бях да направим инвитро, за да не се налага него да го боли. Точно поради същите чувства, той направи операцията - за да не се налага да правим инвитро, за да не ме боли мен. Господ обаче си имал други планове - сега ми казват, че имама намален яйчников резерв и трябва да въпреки хубавите показатели на мъжа ми да направим инвитро. Страх ме е от това гадно инвитро, но повечеме е яд, че напразно моето момче го оперираха, макар той да се прави на мъж, че не го било боляло. Сега иска пак да прави операция, само и само аз да не се подлагам на всичко, свързано с инвитро, въпреки че му обяснявам, че няма смисъл. За това колкото и да ме е страх, ще направя каквото зависи от мен да го даря с бебче. Обичам го и се моля всеки ден да му родя дъщеричка с неговите черни очи, която той гордо да гушка.
п.с. Галиан, не те укоравям и разбирам страха ти. Важното е, каквото и да решите, да го направите заедно. Да се подкрепяте и да вървите заедно в живота. Пожелавам ти да вземете решение, което и двама ви ще направи щастливи. Не е лесно да се решиш на инвитро, на осиновяване или пък на донорска инсеминация. Дано на по-малко хора им се налага да правят такъв избор :(
-
Да разбереш как нещо не бива да се прави, също е начин на придвижване, стига от това да не страдат околните...
Решението е трудно, Аз лично много добре я разбирам Джилиан. При нас видимият проблем също беше при мъжа ми. При мен видимо няма проблем, но ще съм твърде наивна, ако убедено твърдя,че аз съм си 100 процента ок. Твърде много истории съм видяла, за да твърдя подобно нещо :lol:
След 5тата ни поредна неуспешна инсеминация, пред нас вариантът беше ИКСИ.Аз имах ужасна вътрешна съпротива да го правим. Исках веднага да подадем документи за осиновяване, но мъжът ми страшно настоя да опитаме. И когато започнахме, въпреки вътрешната ми съпротива, аз желаех от все сърце да успеем. Не успяхме и емоционалния удар беше жесток.
Затова може би и пръвоначалната ми вътрешна съпротива се превърна в убеденост, че второ на ИКСИ няма да се подложа. Но, аз съм така устроена - това е моята лудост, знам, че не е нормално, или поне не е обичайно срещано - не държа да бъда бременна и да родя, наистина не държа. Но повече от всичко на света, от както се помня, съм искала да бъда майка.
Не ме е било страх от физическа болка или дискомфорт. Страх ме беше, и както видях с основание, от емоционалния шамар. Сега времето отминава, лошото се забравя и когато говорим за второ дете мислим над варианта за второ осиновяване или най-много ИКСИ на ЕЦ (повече ми прилича на инсе, а там аз съм гърмян заек :wink:)
-
Ин витрото не е чак такава песен, каквато я описвате. И никой не може да даде гаранция, че точно на теб няма да се случи нещо лошо. Всички си мислим, но пъдим тази мисъл от главата си. Но не дай си боже, ако ти си този 1% на който му се е случило да му спукат кръвоносен съд и после те държат в болница и си на прага на смъртта... Тогава за какъв егоизъм става въпрос? Това е чист инстинкт за самосъхранение! Всеки сам знае и решава къде е предела на силата му и колко може да понесе!
Дали си направил 1 или 61 опита ин витро, ако точно на теб се случи нещо лошо? Никой не е застрахован и не е геройство това, колко процедури можеш да издържиш, а това дали можеш да се пречупиш в името на нещо друго... Нещо по-различно от това...
-
Уплашена си. Нормално е.
За мен новината, че имаме живи сперматозоиди беше най-хубавото нещо в живота ни. Това, че можем да направим икси приех като дар Божи. Но това съм аз.
Помисли добре. Рискове има, така е. Но макар и не толкова чести, колкото ни се иска и успехи има.
Има теми за азооспермия, погледни ги ако искаш. Но наистина мъжът ти прави максимално възможното за мъж за да имате дете. Ако имаш нужда от време, изчакайте с решението, но го вземете двамата.
-
Е анджък де, те за това иде реч.... Щото девойката е на тема... мяу мяу мамо мааа болиии ... ама ха де!!! Мъжът й се подлага на биопсия, а тя какво?... Ама аз мяу глез не мога ... ей ТЕ ТОВА не мога да го разбера :lol:
Мъжа и се е подложил на биопсия, защото в еякулата няма никой, ако вси4ко му беше наред, нямаше да има нужда да се подлага на биопсия,
моя мъж като му откриха азооспермия, дори не искаше да се подлага на биопсия- това е негово право, аз настоях, е той се съгласи, но можеше и да откаже, нали!
Това 4е някой решава да се подложи на биопсия или икси, не зна4и 4е автомати4но и вси4ки останали трябва да решим същото.
Рали Пат, много ме у4удва какво то4но не разбираш в това моми4е, може би ако си представиш, 4е вси4ки хора са разли4ни и ний сме тук не за да ги разбираме, а за да ги подкрепяме, даже дори не сме длъжни да ги разбираме, по-лесно ще разбереш :D
ПП малко гневно май зву4и от моя страна, ама не е :lol: просто исках да кажа, 4е ако някой е разли4ен от нас, не е задължително да успеем да го разберем, но и да не успеем, какво от това, нали, живота продължава :wink:
-
Галиан, толкова добре те разбирам...! И не виждам нищо толкова ужасно в страха ти, в нежеланието да си част от подобни медицински манипулации, да повярваш, че животът ти за неопределено време ще бъде свързан с болници, с игли, с болка... Твоят живот, който до момента е бил толкова нормален...
Изправена съм пред същия страх. Израсла съм в болници и поликлиники (дете съм на лекар), но да вляза в тях от позицията на пациент ме изпълва с ирационален ужас. И, да, точно като дива котка, мяу страх ме е, мяу, ще ме боли ли, мяу, не искам, мамо! Признавам, че съм глезена, до сега винаги съм получавала желаното бързо, лесно и безболезнено. А сега...
Нещата не се оправят с времето. Минаха няколко месеца, но така и не свикнах с мисълта, че няма да изненадам някоя сутрин мъжа си с новината, че този месец сме успели. Имало е моменти, когато съм се питала дали не искам бебето просто напук, защото не става. Имало е дни, в които наистина ми е било толкова тъжно, че съм била близо до думите "Не искам дете, не по този начин". Сега, когато стъпка по стъпка напредваме и може би в началото на следващата година (живот и здраве!) ще можем евентуално да започваме и нашата процедура ИКСИ, ме крепи единствено мисълта, че имам голям шанс да избегна стимулацията и да действаме с ин витро матурация. Иначе страхът би надделял, бих плакала от страх, а това е нещо, което не мога да причиня на моят любим мъж, не мога да му причиня болката да вижда как плача и да се чувства виновен (интересно, но откакто минахме вододела "Азооспермия", аз спрях да плача - поне не заради това, че бебето не става ...).
Според мен да се страхуваш е човешко. Четенето на медицинските подробности около процедурата не прави нещата по-леки, напротив. Аз лично имам фобия от венозни манипулации. Не от игли, не от инжекции, от венозни манипулации. И то истинска фобия. Не ме питайте как съм изследвала хормоните си... В лабораторията той даваше иформация за името ми, ден от цикъла и т.н, защото аз не можех да говоря от ужас.
Сега чета за пълна упойка...
Страх ме е, да. Толкова много, че... Не мога да намеря думите. Моля се, моля се да не се наредя сред онези от вас, които са преживели това повече от веднъж. не знам дали бих имала сили.
Засега продължаваме, На инат. На игра. Една част от мен не вярва, че е реално, адна част от мен крещи за пощада... Но няма да се откажа. Аз съм 24 годишна глезана, която тропа с краче и иска да стане майка. На децата на този мъж, точно на неговите.
И така, на инат, продължаваме. Обаче ме е страх и никак не се срамувам от това. Разпънете ме сега. Но ако дългото ми изляние бъде емоционална подкрепа на някого, мисля, че си струва. Понякога дори едно потупване, една дума на съпричастност, е достатъчна, за да съберем сили и да продължим. Ами, Галиан, не си сама.
-
roxanne - шапка ти свалям!!!
Ето това, което roxanne е написала, съм се опитала да обясня, ама явно не съм успяла... Щом искаш дете, преодоляваш всичките си страхове...
И за да ме разберете по-добре... И мен ме е страх, не от лекари, не от процедури, страх ме е от неуспеха, страх ме е, че ще разочаровам милото, страх ме е, че ще остарея сама и някой ден ще ме намерят наръфана от немската ми овчарка...
Но събирам страха си в шепа, стискам го, за да го смачкам и продължавам напред!!! Ще продължа до дупка, докато не ми кажат - край, твоят организъм повече за нищо не става, не можеш да станеш биологична майка!
Незнам момичета, много ми е трудно да ви го обясня...
ПП - makiyaki хич не звучиш гневно :lol: :lol: :lol:
-
С инвитрото не започва и свършва живота!Когато човек обича този ,който е до него прави всичко от любов !Просто при мен е така.
Имам една молба към всички които са правили или правят инвитро да не се превръщате в жертви .
-
Не разбирам ,защо това момиче е толкова съдено!?
Първо може изобщо да не иска да прави ин витро, това си е нейното тяло и нейният организъм и нейният живот!
Второ много от нас са "ходили в гората" и ги е било "страх от мечки", но са забравили!
Трето, всички сме различни!
На мен ми е чудно как някой може да пищи от паяк , но не мисля ,че това е глезотия , а реален СТРАХ.
Защо просто не се опитаме да разбираме другите , преди да им лепнем етикет..?
Точно това беше и моята идея. :)
И мен ме е страх от хлебарки примерно и за много ще е смешно,
ама като ги видя тия черните ми прималява направо.
Така и не можах да го преодолея. :lol:
Точната дума е, че много хора са забравили началото, Ефирче.
Забравено е и всеки се е съсредоточил в настоящия момент.
За съжаление обаче много, много хора тръгват по нашия път....
Когато в началото е имало страх, объркване, отричане на проблема....
Спомняте ли си ?!?!
Абсолютно подкрепям!
Тази година Господ ми даде да държа ръката на приятелката си, която беше с два литра кръв в корема, в болница след некадърно проведена пункция. Видях какво значи болка и надежда, сълзи и ужас в очите на мъжа й. Благодарна съм, че тя се спаси и ЖИВЕЕ. Тя ще стане майка и ще прегръща детето си, ще го целува, въпреки че то няма да е нейна рожба.
За мен няма нищо по-важно от това човек да е щастлив с избора си и без тежест в душата да живее с него. За това и Господ ни предоставя възможността да избираме. Смятам, че няма нищо по-лошо от това да се отнеме правото на човек да избира. С какво право натрапвате избор на това момиче?
Пожелавам на всички успех по тудният път да станат РОДИТЕЛИ, а родител човек може да стане по много начини.
Поздрави!
-
С какво право натрапвате избор на това момиче?
:balk_602:
-
Тази година Господ ми даде да държа ръката на приятелката си, която беше с два литра кръв в корема, в болница след некадърно проведена пункция. Видях какво значи болка и надежда, сълзи и ужас в очите на мъжа й. Благодарна съм, че тя се спаси и ЖИВЕЕ. Тя ще стане майка и ще прегръща детето си, ще го целува, въпреки че то няма да е нейна рожба.
Много трогателно!!! :balk_47:
-
С риск да бъда нападната ще кажа, че ако не е искала да й се натрапва избор, защо изобщо пуска тази тема - само за да бъде подкрепена, за да е сигурна, видиш ли, че не само тя мисли така - а защо не чуем мнението и на съпруга й? А как би се почувствала ако проблема е в нея и мъжа й трябваше да се откаже от това да се подложи на манипулация? Незнам - въпросите са много, не можем да съдим права ли е или не! Това е моето мнение!
-
Немога да преодолея това ,че аз мога да забременея по нормален начин а трябва да се подлагам на нещо на което не съм сигурна ,че искам да се подложа за да имам дете.
Ето това подразни и предизвика множеството коментари.
Винаги съм твърдяла, че не е задължително човек да има собствено биологично дете, за да е щастлив. Един от най-важните моменти в живота ми беше, когато за първи път чух думичката "мамо" от осиновения си син.
На няколко преки по-нататък във форума има тема за развода - мъжът избрал лесния път и тръгнал с бившата си приятелка, докато жена му обикаляла по лекари за лекуване на стерилитет. Там всички подкрепят жената. Каква е разликата в случая, освен че местата на партньорите са сменени и авторката на темата не е тръгнала с бившия си приятел? Ако някой може да ми обясни, ще му бъда благодарна.
Иначе естествено, че всеки прави своя избор. Някои могат да направят 10 процедури инвитро, други нито една - всеки решава сам къде и кога да спре. Случаят, обаче май не е такъв.
-
Фоксче, исках да кажа, че момичето има право на избор. И онзи, който е оставил съпругата си също има право на избор. Въобще не става въпрос за правилност на постъпката, а за изконното право да избереш. Дори Господ не го отнема. Кои сме ние, за да го правим (говоря съвсем принципно).
-
Ето това подразни и предизвика множеството коментари.
Винаги съм твърдяла, че не е задължително човек да има собствено биологично дете, за да е щастлив. Един от най-важните моменти в живота ми беше, когато за първи път чух думичката "мамо" от осиновения си син.
Фоксче, ти така ги усещаш нещата.Аз подкрепям казаното от теб. Много хора така са ги усетили, но може би не веднага. Други никога няма да ги усетят така, просто не могат да го приемат, не могат. Това прави ли едните хора по-добри от другите? Но тук темата се измества.
Ами може би наистина сега се сблъсква лице в лице с проблема, с истината, с дилемите. И ако е объркана, най - вероятно и тя самата не знае защо точно е пуснала темата...
Да се опитаме да й наложим мнението си или да й покажем нашето виждане са две различни неща. С един по-спокоен диалог може би щеше да стане ясно от какво точно я е страх, какво мисли съпругът й, щеше да лъсне дали е лигла или не още на първата страница. Ама аз не мисля, че ще пише повече. Ами резултатът е една лигла по-малко или един човек, който още повече се обърка. Ако е първото, не ми е кой знае какъв проблем, че съм си загубила днес малко време да пиша без смисъл. Ако е второто - ами браво на нас...
-
Жужка, никой не оспорва, че всеки има право на избор! Оспорвам лично аз факта, че двамата са семейство, а тя решава просто ей така да загърби възможността за свое дете, без да сме разбрали неговата гледна точка.
-
Жужка, никой не оспорва, че всеки има право на избор! Оспорвам лично аз факта, че двамата са семейство, а тя решава просто ей така да загърби възможността за свое дете, без да сме разбрали неговата гледна точка.
Мари, не знаеме как стоят нещата. Не дадохме възможност на момичето да си каже страховете.
Понякога и аз се паля от една само дума, която не е казана на място :? Но знам, че не всеки се изразява така, както аз го приемам. И се опитвам да бъда по-търпелива и по-толерантна. Нека всички се опитаме.
И аз се подразних на увереността й, че тя няма проблем. Но може би е искала нещо друго да каже, друг смисъл да е вложила в думите? Ако бяхме дали възможност да се поясни, без да нападаме...
-
НЕ я нападам, изказвам личното си мнение, нали затова е пусната темата? Щото аз бих пуснала такава тема, ако очаквам да разбера, колко са за и колко против!
-
Да, интересно - каква е целта на темата?
-
Мари, за мен я нападаме, може не в пряк текст, но прочети постовете!
Агресивни са, саркастични, ето ти например, казваш, че имаш много въпроси, но не обръщаш към нея, а го правиш безлично, с ритурични въпроси.
Подкрепям вижданията ви, и мен ме подразниха същите неща, и аз си зададох същите въпроси, но съм твърдо против грубия тон, с който си изказахте мнението!
Но така или иначе ние вече само си чешем езиците, тя едва ли ще пише повече.
Фоксче, с риск да се потретя сигурно и с риск да греша, разбира се, но може би целта на темата беше един объркан човек сега изправящ се пред реалността, да си подреди мислите, да започне отнякъде, да види къде греши, да се убеди, че може повече, от колкото си мисли, че е спосбен.
-
мисля 4е фокс4е много добре е разбрала за какво става вапрос вав темата и подкрепям неиното изказвне.
може би целта на темата беше един объркан човек сега изправящ се пред реалността, да си подреди мислите, да започне отнякъде, да види къде греши, да се убеди, че може повече, от колкото си мисли, че е спосбен.
каде в поста на моми4ето пише 4е тарси правилното решение 4е иска да си подреди мислите 4е може да греши или 4е иска да се обеди 4е може пове4е от колкото си мисли 4е е способна.аз никаде невидях такова нещо.тя говори едноли4но за своя страх никаде не е споделила мнение или желание на сапруга или общо желание за друг вариан като осиновяване.и примера които фокс4е е дала с другата тема е много на място
-
Галиан, ами добре, отказала си се. Това е твой избор и ти го знаеш. Всички позиции, които прочетох в по-горните постинги, приемам. Не всички разбирам, но приемам. Всеки един, който пише тук в този форум, вероятно е очаквал на него да се случи най-лесното зачеване. И естествено, фактът, че това го е подминало, вероятно за всяка от нас е било шок. Много често в началото на дългия път, който ни чертае стерилитета, изскача проблем при единия от партньорите. Така беше и при нас. Проблем в сперматогенезата вследствие от варикоцеле. Заключение с много думички след първата спермограма. Последва операция, подобрение в спермограмата, намаляха думичките накрая. Аз дори повярвах в естественото забременяване. Ама не се получава. Последваха три инсеминации, за съжаление - неуспешни. Изскочи и друг проблем - този път при мен, имунологичен. При него резултатите са прилични, би следвало да се получи с инсеминация. Да де, ама това не е математика и две и две не винаги прави четири. Може би сега причината да не става, се крие в мен. Не знам. Искам да кажа, че не знаеш като си легнеш довечера и се събудиш утре сутринта, накъде ще е задухал вятъра. Обичам съпруга си толкова много! И ако знаете колко искам да му родя дете! Неговото и мое дете! Искам да има неговите прекрасни сини очи! И ще направя ин-витро. Искам да кажа, ще го направим двамата това ин-витро. Защото това си е нашата обща мисия. Аз, слава Богу, не се страхувам от игли, даже сама ще си ги слагам тези инжекции ако мога. Мисля, че и другото ще изтърпя. Само да не стават фатални грешки. Дано не се случват на никоя от нас! Ще се боря до последно със всички сили и средства, защото това е, което искам! И ако знаеш колко много се обичаме сега! Защото това е нашата борба и тя ни сближава. А на теб, каквото и да решиш по-нататък, желая ти успех! И бъдете много щастливи двамата заедно!
-
Петя, това го каза Цветенце!
Цвете, може и да си права, но тя така или иначе повече не писа тук, към кой да задам въпросите си? Не искам да наранявам никой, знам колко е трудно в борбата за дете, но не мога да се съглася с нея и това е! Защо трябва да съм виновна затова?
-
мисля 4е фокс4е много добре е разбрала за какво става вапрос вав темата и подкрепям неиното изказвне.може би целта на темата беше един объркан човек сега изправящ се пред реалността, да си подреди мислите, да започне отнякъде, да види къде греши, да се убеди, че може повече, от колкото си мисли, че е спосбен.
каде в поста на моми4ето пише 4е тарси правилното решение 4е иска да си подреди мислите 4е може да греши или 4е иска да се обеди 4е може пове4е от колкото си мисли 4е е способна.аз никаде невидях такова нещо.тя говори едноли4но за своя страх никаде не е споделила мнение или желание на сапруга или общо желание за друг вариан като осиновяване.и примера които фокс4е е дала с другата тема е много на място
Петя, вече спорим ей тъй за спора. Просто опитах да помисля малко извън и между думите, а не само буквално от написаното. Да, права си, с думички не е написала такова нещо, друго имах предвид!
Мари, не си виновна, че не си съгласна бе, не исках да ти кажа това :bighug:
Напротив - и аз не съм съгласн. Като теб, като вас! Но не ми хареса начинът, по който и го показахте :(
-
Здравейте момичета,
може би много от вас ще ме упрекнат и ще ме обвинят , че съм егоиска и ,че не съм права.при нас проблема е при съпруга - азоспермия .След направена биопсия единствения начин да има дете е чрез инвтро, но аз не съм сигурна , че мога да се подложа на това.
Ами тя самата си е знаела, че ще бъде упрекната, обвинена като егоистка, дори неволно с поста си сама е предизвикала тези определения.
Galian_75 ако търсиш мнения, мисля, че вече имаш достатъчно. Ако ли пък търсиш подкрепа, мисля, че не я искаш правилно. Сама го казваш: Сега прочетох това което първоначално съм написала ,не съм формолирала нещата добре, и като смисъл не е това което съм си мислила.
Отговора е в теб, открий го! :)
-
да аз цветенце сам цитирала и затова отдолу питам каде е видяла вси4ко това а не сам зитирала фокс4е няма нужда тя е казала вси4ко много то4но
-
вече спорим ей тъй за спора.
маи маи ве4е така излиза.ама всеки си има мнение а някои мнения трагват в разли4на посока и темата се отдале4ава от сащноста
-
Когато човек иска истински нещо
той е готов за всичко за да го постигне!!!
Нито страх,нито боцкане,нито нищо не би ме
спряло!
Не казвам че съм най-смелата,но бях готова на всичко,
само и само да стана майка!А при нас проблема беше при него!
Тогава и той беше съгласен с всичко!
Не знам,това е мойто мнение!
Късмет!
-
Здравейте момичета,
може би много от вас ще ме упрекнат и ще ме обвинят , че съм егоиска и ,че не съм права.
- но аз не съм сигурна , че мога да се подложа на това.
-Страх ме е от неуспеха,ще рухна психически.
- не съм сигурна ,че искам да се подложа
-НОнемога да преодолея страха си
-незнам какно да правя,за да не го нараня.
.
ВЪЗХИЩАВАМ ВИ СЕ НА СМЕЛОСТА.
Употребата на тези изрази , говори ли ви ,за човек ,взел решение?
На мен ми звучат като вик за помощ!
-
И на мен за това ми стана неприятно. Нали тука е мястото, където човек да потърси подкрепа, като под подкрепа разбирам и да му се покаже къде греши.
А то излезе, че слабите и неузрелите не са желани.
То защо да го има този подфорум изобщо...
-
Ин витрото не е чак такава песен, каквато я описвате. И никой не може да даде гаранция, че точно на теб няма да се случи нещо лошо. Всички си мислим, но пъдим тази мисъл от главата си. Но не дай си боже, ако ти си този 1% на който му се е случило да му спукат кръвоносен съд и после те държат в болница и си на прага на смъртта... Тогава за какъв егоизъм става въпрос? Това е чист инстинкт за самосъхранение! Всеки сам знае и решава къде е предела на силата му и колко може да понесе!
Така е всеки сам решава къде е предела на силите му. Аз ин витро не съм правила-просто не стигнах до там. Но имам две лапароскопии (както повечето знаят не са тежки манипулации), но аз имам проблем със сърцето и когато се наложи да ми направят втората лапароскопия ме изправиха пред комисия. Която ме убеждаваше, че сърцето ми втора пълна упойка няма да издържи. Но аз бях решила, че ще направя всичко за да родя дете на човека, който тогава толкова много обичах. Накараха ме да подпиша 10 документа, че съм предупредена, че зная всички рискове и че те не носят никаква отговорност ако аз не издържа манипулацията. Не казах на никой за всичко това. Заех го само аз и на отиване към операционната мислено се сбогувах с хората, които бяха до мен и които аз толкова обичах.
Друг е въпроса за развода ми една година по-късно, когато бившият ми съпруг ми каза, че не съм направила всичко възможно за да имаме дете...може би е така.
Разказах това само за да подкрепя думите си, че може би при някои инстинкта за самосъхранение да е по-силен. Но при мен по-силна се оказа ЛЮБОВТА. Защото продъжавам да твърдя, че когато човек обича истински и силно е готов на всичко за другият.
-
Бих изтрила мненията си, защото съжалявам че писах изобщо. Не защото не отстоявам мнението си, а защото стана "КОЙ КРИВ, КОЙ ПРАВ", а девойката изобщо повече не се включва, така че, моля моите мнения да не бъдат повече коментирани.
Няма да ги изтрия, просто защото има цитати и вече са коментирани!
-
Ефи, права си, само че дори и да е било зов за помощ, вече няма как да разберем това... :(
Натали, аз също съм готова на всичко, за да имам дете. Аз също съм на мама и на татко глезлата, защото съм докторско дете и съм получавала всички екстри, за да съм добре и да се чувствам добре. Само че съдбата не ме е погалила с перце в битката за дете. Не ми помогна и това, да задържа второто си бебе. Знам обаче моите сили до къде се простират и какво аз бих направила, за да успея. Явно момичето не е сигурно в нейните и потърси нашата помощ. Понякога любовта не е достатъчно силна, за да рискуваш живота си, колкото и да ни се иска да вярваме в това. Всеки разбира по определен начин избора си в живота и пътя си. Аз също съм си мислила в началото да оставя мъжа си, да продължа напред с друг. Това прави ли ме по-малко егоист? Само че седнах и си помислих - ами ако утре ми се случи с друг и той ме зареже, защото аз не мога да имам дете? Тогава? И реших, че аз мога да преглътна себе си, достойнството си в името на общото ни щастие. Така както моя мъж преглътна себе си и достойнството си в името на същото нещо. Ние решихме, че се обичаме повече от всичко и че заедно ще успеем в каквото сме решили. Когато забременях втория път, бременността ми беше тежка и ужасна. Тогава мъжа ми каза - моля те, нека го махнем ако има опасност за теб. Аз не се съгласих. Толкова чакане и молби, не можех да ги отхвърля с лека ръка. И след това той беше до мен във всяка една минута...
Така че решението е да се говори, да се обсъжда, да се споделят страховете и да се изясни кой какво иска. Така най-лесно ще се стигне до решението.
-
Мари, извинявам се най-искрено, ако аз, съвсем неумишлено, съм омаловажила мнението ти с коментара си! Нямах това предвид, опитах се да поясня.
-
Галиан, страхът се преодолява - момичетата са ти казали - най-вече с много любов.
Мисля, че с помощта на съпруга и близките си, на непознатите момичета тук, разказали ти историята си, и не на последно място с лекарски екип,на който безрезервно да се довериш, имаш всички шансове да превъзмогнеш страховете си.
Пожелавам ти успех!
-
Гане, съгласна съм. Трябва да се говори за проблема да се опита някак да се намери решение. Просто не ми се вярва, че хора които се обичат се отказват толкова лесно от мечтите си. Или предават другият, защото проблема не е в тях. Прегръщам те. :bighug: :balk_21:
-
Натали, мила, хората понякога са странни животни :? и се случва да те предадат. Сигурно тогава надделява животинското, знам ли? :? Тъжно е, но се случва, а нашия път никак не е лесен, за жалост. Важното е да намерим човека, на който да повярваме безрезервно и да можем да се доверим! :bighug: :balk_21:
-
Ся, заглавието на темата не е "На път съм да се откажа" или "Колебая се дали..." ами си е "Отказах се от..."
Първо, който пише във форуми с неограничен достъп, трябва да е готов и на противни на неговото мнение, на нападки и на не дотам приятни коментари. Личното ми впечатление за форумите на Зачатие е че рядко някъде цари подобна търпимост и толерантност. Да ви покажа какви постове съм получавала в бг мамата - косите ще ви настръхнат :lol:
От всички постове прочетени в тази тема, мисля че мога да кажа, че момичето получи и доста подкрепа и разбиране, ама ми се струва, че се фръцна и ни отписа, докато ние тук се потим да мислим и пишем по нейната тема.
-
от две години ходим по доктори и двамата,след като разбрахми,че има проблем при него ,и аз се подложих на обстойни прегледи.Искахме да разберем и при мен какво е положението и ако имаше и при мен проблем да се започне с лечение и да не губим време.
Да ако съм бремена ще ходя на лекар, но ще е при моя , при който се чувствам спокойна и сигурна.
Джилиан, защо не помолиш и лекаря си, ако не си се отказала съвсем категорично от инвитро, дори и да не е специалист, да те подкрепи и заедно да преминете през тази процедура. Така ще си по-спокойна, че въпреки страха ти все пак имаш лекар, на който имаш доверие.
-
Еее, Фусинка, не се хващай така за едната дума - убедена съм, че точно ти си от хората, които виждат и зад думите, и между редовете и не възприемат така буквално.
но както и да е - може и да се е фръцнала, може и още повече да се е объркала, а може просто да няма нет, ето аз, например, нямах три дена :lol:
Но при всички случаи темата се изчерпа, да се заемем с нещо по-градивно.
-
Здравейте момичета,
искам първо да благодаря на всичк-на тези които ме разбират и поткрепят ,че ми върнаха вярата ,че мога де се справя със страховете си, на тези които ме критикуваха , че ме накараха да се замисля кое наистина е важно.
Някои ме опрекнаха ,че съм глезла и лигла - не, несъм.
Имам страх от лекари - така е ,през живота единствините инжекции които са ми поставяли са били за имунизации.Лекарства наистина много рядко пия, не съм лежала в болница и се надевам да не лежа.
Имаше мнение , че съм без всякаква култура - това ще го отмина и няма да го коментирам.
Неписах до сега защото днес не съм влизала в нета , исках да помисля.Бях и при лекарката си за да поговорим.
Благодаря ВИ отново е за критиките и за подкрепата
-
Галиан, хубаво е, че мислиш по въпроса и преосмисляш!
Ако става въпрос наистина само за страх от лекари, болници, лекарства, не знам, аз такива страхове не съм имала, но не ми се струва нещо непреодолимо, нито достатъчно, за да те откаже.
Въпросът е дали нямаш и някакви други резерви и съмнения, които се крият под страха от физическата болка.
-
Знаеш ли някъде бях чела че страха се преодолява с причинителя на страха.
Помисли, като се подложиш на манипулациите , отначало ще ти е трудно, но постепенно ще го преодолееш.
Важно е и да се консултираш със съответните терапевки, които работят към клиниките по стерелитет. Те могат да ти помогнат.
-
tzvetece - този стах ще се опитам да го преодолея,страх ме е от неуспеха,че и дватата ще рухнем.Страх ме е ,как ще мине биопсията , на съпруга.При първата няколко часа след операцията колабира и само аз си знам какво изживях.Доре ,че бяхме още в болницата, анестизиоложката беше се изплашила също,имах чувството, че нещо лошо ще стане.
-
И аз рухвам много често, но хубаво че бързо се изправям на кръка.
Това е нормално,защото 100% гаранция няма за нищо!
-
ДоБре де :oops: сори, ако съм засегнала Джилиан- извинявай мила!
Просто исках да кажа, че заглавието на темата подвежда и навява мисли за вече взето решение. Затова и повечето момичета, които се изказаха негативно - според мен мислят в тази посока.
Ако трябва докрай честна да бъда, мен ме стресна едно единствено нещо. Джилиан ти пишеш "много съм привързана към съпруга си" - така пишше според мен човек, при който тръпката някак си отсъства. Не искам да правя разрези и анализи, обаче, може би наистина е добре да помислиш какво, доколко и докъде си с този мъж.
Само дебело да подчертая - не искам да те нападам и не се заяждам. Напротив - съчувствам ти изключително много. Най-нормалното нещо на свмета е да си задаваш въпросите, които ти сега си задаваш.
Успех
-
Страхът от неуспех е най-естественото нещо в тази ситуация.
Аз имах силен страх дали ще износя, лежах си и се представях как лекарят ми отново ми казва същото нещо, за пореден път, а дори не бях бременна още. Обаче един ден си казах, че се взимам в ръце, приех го като предизвикателство, казах си, че ако не пробвам няма как да знам!
Но отговорите, от които трябва да почнеш, са на въпросите, върху които е разсъждавала Фуси. Всичко започва от отношенията със супруга ти.
-
Отговор на този въпрос имам - обичам съпруга си и то много.Немога да си представя да не съм с него.Това е човека който ме е направил много много щастлива.Това е наи-красивия и обаятелен мъж за мен,мъжът които ме кара да се чувствам желана и обичана жена.
-
Отговор на този въпрос имам - обичам съпруга си и то много.Немога да си представя да не съм с него.Това е човека който ме е направил много много щастлива.Това е наи-красивия и обаятелен мъж за мен,мъжът които ме кара да се чувствам желана и обичана жена.
Ми тогава смело, двамата заедно, напред към мечтата.
-
И аz доста помислих по темата. Вчера реагирах доста бурно. Иzвинявам се :oops:. Мисля, че и ти не беШе описала неЩата много точно.
Съжалявам, че така те нападнах. Не бях права. Пожелавам ви да успеете оЩе с първият опит, да имаШ лека бременност и бъдете Щастливи родители yahoo_17.
-
Отговор на този въпрос имам - обичам съпруга си и то много.Немога да си представя да не съм с него.Това е човека който ме е направил много много щастлива.Това е наи-красивия и обаятелен мъж за мен,мъжът които ме кара да се чувствам желана и обичана жена.
Това вече е друго. Значи със сигурност ще успеете да намерите пътя към вашите деца независимо по кой начин ще бъде.
Пожелавам ви да е много скоро!
Успех! :)
-
Благодаря Ви момичета,
пак се разплаках.Тази вечер ще говорим със съпруга и ще ви пиша какво сме решили.
-
такааа доиде ред и аз да се вклю4а след като галиан ве4е има решение сама за себе си.много се радвам и това е сериозно а не подигравателно 4е наи накрая си наясно сас ситуацията.няма да се извинявам и ще поясня защо реагирах така.стращно много това твое поведение ми напомня на една от моите наи добри приятелки.да нарекох те глезла да и тя е такава понякога да накараш някои да вземе правилното за себе си решение е да го изкараш изван равновесие да го накараш да мисли а не да пита ами сега?защото подкрепата според мен не винаги е в добрата дума.та по повод вси4ко това-моята приятелка като се затращка за нещо изнервя цялата компания и колкото пове4е се опитваме да я успокояваме толкова по зле става и тя затава пове4е.та от опита си сас нея знам 4е това е наи добрия на4ин да си отговориш сама на вси4ки вапроси които имаше в на4алото а не да 4акаш някои да ти даде правилен отговор на твоите терзания зашото тои никога няма да е такав.може да си ми сардита може да сам те обидила наи вероятно но аз сам доволна заради теб зашото ти ве4е знаеш какво 4увстваш какво искаш и какво можеш за момента а освен вси4ко това и се надаха което мноого ми хареса :D.ето един твои израз
Лошото е , че нямя никой до мен които да ме подкрепи.
тук ти полу4аващ подкрепа но помни понякога подкрепата идва и под други форми не е нужно да е добра дума или някои да даржи раката ти понякога е по добре някои да те накара да деистваш да постигнеш нещо а не да седне до теб и да се сополивите заедно.оше веднаж радвам се 4е стигна сама до отговорите на твоите вапроси
-
Благодаря Петя74 , подейства.
За пръв път изпаднах в такова състояние и се срамувам :oops:
-
:lol:радвам се 4е подеиства и ти желая успех каквото и да решиш но нека решението си е ваше и да е добро и за двама ви
-
galian_75, ако решите да опитате инвитро, най-важното е да си изберете добър екип. Ако екипът е добър, рискът от усложнения е минимален и няма нищо страшно.
-
Благодаря Петя74 , подейства.
За пръв път изпаднах в такова състояние и се срамувам :oops:
Няма за какво да се срамуваш. Такова решение не е лесно и е нормално да се уплашиш.
-
6 страници,5 от които само от днес... 8O Момичета,не ходите ли на работа,бре :wink: Или пък ако ходите,а имате толкова време за дискусии - светнете ме какво е :wink:
Майтапа настрана,но след като толкова се е изписало,каквото и да кажа,все някой ще го е казал вече.Затова искам само да пожелая на Galian75 всичко най-добро и късмет,каквото и да решат със съпруга си! :goodluck:
-
6 страници,5 от които само от днес... 8O Момичета,не ходите ли на работа,бре :wink: Или пък ако ходите,а имате толкова време за дискусии - светнете ме какво е :wink:
Майтапа настрана,но след като толкова се е изписало,каквото и да кажа,все някой ще го е казал вече.Затова искам само да пожелая на Galian75 всичко най-добро и късмет,каквото и да решат със съпруга си! :goodluck:
Абе чудехме се къде да се скараме. :D :D :D
Шегичка.....
Важното е galian_75 все пак да е взела някакво решение. :D
-
Подкрепям Петя74.
Не винаги начина да подкрепиш дадено решение, е само да съчувстваш. Нужно е малко "разтърсване"!
понякога да накараш някои да вземе правилното за себе си решение е да го изкараш изван равновесие да го накараш да мисли а не да пита ами сега?защото подкрепата според мен не винаги е в добрата дума.
Успех, Галиан! Вземете решението двамата - ваше право е!
И................ не се отказвай, ако това е вариант да бъдете родители /биологични/.
Тук, във форума има момичета, които биха дали какво ли не, за да могат да стигнат до трансфер - с инвитро процедура.
-
Галиан щом си тук значи обичаш съпруга си. Щом си тук значи искаш дете. Човек който не иска няма да се лута и чете. Няма да си направи труда. Страх да има го. Завладяващ е. Сковава те, но идва момента в който си казваш това трябва да го мина и точно сега е момента. Когато дойде този момент значи ти си готова и е време за това. Преди това и папата да те води и обеждава няма да стане. Насила хубост не става са казали хората.
Дайте си малко време и когато сте готови действайте. Щом се обичате ще успеете. Аз ви пожелавам това да е много скоро. Успех :)
-
Fussii и tanja , шапка ви свалям за достойното поведение ! :balk_63:
galian_75 , днес е време да се усмихваш ,намери си нови приятели и тяхната подкрепа!
Пък и ние се позамислихме в твоята темичка , поспорихме и ...продължаваме напред , всички заедно към мечтите си! :grouphug:
Желая ви успех ,мила , каквото и решение да вземете! :blowingdust2:
-
Fussii и tanja , шапка ви свалям за достойното поведение ! :balk_63:
Аз също!
-
Аз май ще съм от недостойните :P защото няма за какво да се извинявам.
Аз просто се радвам, че след като е видяла и негативните мнения се е размислила по въпроса и май ще намерят точния път! Успех и дано всичко приключи с най-прекрасното нещо - бебче!
-
Аз май ще съм от недостойните защото няма за какво да се извинявам.
Аз просто се радвам, че след като е видяла и негативните мнения се е размислила по въпроса и май ще намерят точния път! Успех и дано всичко приключи с най-прекрасното нещо - бебче!
и аз това имах в предвид.не само това което искаш да 4уеш може да ти помогне а и това което неискаш
-
Аз май ще съм от недостойните
Еххх, Мари, хаиде стига вече :balk_21:
Защо го казваш, никой нямаше това предвид, и ти го знаеш!
хиляда пъти го написах, не съм апелирала да няма други, различни, негативни мнения и критика, напротив, апелирах да не е с така със саркастичен и агресивен тон.
Разбира се, че няма за какво да се извиняваш, това е твоето мнение и ти го поддържаш.
-
Аз май ще съм от недостойните
Еххх, Мари, хаиде стига вече :balk_21:
Защо го казваш, никой нямаше това предвид, и ти го знаеш!
хиляда пъти го написах, не съм апелирала да няма други, различни, негативни мнения и критика, напротив, апелирах да не е с така със саркастичен и агресивен тон.
Разбира се, че няма за какво да се извиняваш, това е твоето мнение и ти го поддържаш.
Мила, точно затова съм сложила емотинка,защото не го приемам лично, но просто казвам, че си държа на мнението и това е. Иначе съм винаги с добри намерения, ама съм си малко цапната, та затова така :lol:
-
Здравейте момичета,
отново Ви БЛАГОДАРЯ,
ЩЕ СЕ БОРИМ СЪС МИЕТО СЪКРОВИЩЕ ДО КРАЙ!!!!
Имеме вече запазен час при д-р Владимиров за м.Декември и май нещо ме обзе нетърпение.
От едната на другата крайност.Немога да се позная никога не съм бела така.
-
:lol:поздравления и се надявам да не 4акате далго резултат
-
Хайде, късмет и попътен вятър!
-
Успех :D
-
Успех, мила и дано е от раз! Виждаш ли как всичко се нарежда полека-лека! Важното е да вярваш в себе си и да имаш подкрепата на момчето си!
-
УСПЕХ!!!! :D :D :D
-
Успех и от мен! :D
Важното е, че сте взели осъзнато решение!
-
:D Успех!
-
Добре дошла в отбора и успех!
-
:crossfingers: :balk_103: :balk_103:
Браво миличка!!!
Пожелавам ти УСПЕХ!!!
Скоро да стигнете до вашата мечта!!!
preggo stork-boy ylinfant
-
И аз най-искрено ти желая успех! :goodluck:
-
Прекалено сте строги, момичета!
Според мен тя просто не е готова все още да има дете. Това е. Независимо каква е истинската причина - психологическа или друга.
Не съдете за нея по себе си, момичета - ако вие не бихте се подложили на АТР, ако не обичате достатъчно мъжа си, примерно, недейте да пренасяте същото заключение и за друг човек... нали уж сме различни.
Според мен е прекалено притеснена и уплашена, за да има полза от вашите обвинения, укори, нападки. И не за това е пуснала темата си.
-
Миличка galian_75, пропуснах нещо важно. Съвсем наскоро, когато попаднах в дупка, една приятелка ми каза нещо, което не запомних от кого е, но си струва да се замислиш човек над него: Нищо не е нито толкова хубаво, нито толкова лошо, колкото изглежда... И нищо не е окончателно. Още веднъж ти желая успех от все сърце. :)
Браво на приятелката ти с такава пъдро расъждаване! :P
-
Здравейте момичета,
отново Ви БЛАГОДАРЯ,
ЩЕ СЕ БОРИМ СЪС МИЕТО СЪКРОВИЩЕ ДО КРАЙ!!!!
Имеме вече запазен час при д-р Владимиров за м.Декември и май нещо ме обзе нетърпение.
От едната на другата крайност.Немога да се позная никога не съм бела така.
Браво!Май вече добре напредва работа при вас :P от сърце се радвам за вашия избор и ви пожелавам много късмет и бързо да стигнете до вашата мечта! :bori_021:
-
Здравейте, забелязвали ли сте, че ако проблема е при мъжа, той си трае, съгласява се на куп изследвания. но ако е при жената-той си тръгва.
Успех на всички, каквото и да решите.
-
Аз също се ужасявах от поредния опит и не толкова от евентуален отрицателен резултат колкото от болката. След двата ми опита в ръцете на д-р Табакова, примирах от ужас и като добавим няколко злощастни момента в ръцете на шуменски лекари, защо ли още носят тази титла, бях ужасена. Сега съм пети ден след трансфер и искам да кажа на Галиана, че бих правила тези опити спокойна отново ако се наложи, дано разбира се да ми е за последен път, но това е само благодарение на екипа на д-р Стаменов. Когато отидох при тях само дето не припадах от ужас, но в края на процедурата мога да кажа, че болката е търпима, не е вярно че няма никаква, но е поносима. Освен това хората от екипа са страшно готини и ти помагат безкрайно. Пробвай в клиника "Надежда" и ще видиш, че не е страшно, а прекрасно преживяване.