www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: maggi4ka в Ноември 02, 2007, 18:51:23 pm
-
Здравейте момичета. Отдавна не съм писала тук...От заглавието ми май става ясно защо...Неочаквано ли е? Мъжът ми си има любовница. "Бившата" му изгора с която са били заедно 4 години преди ние да се срещнем. Направо съм като полята с вряла вода... Незнам какво да правя, незнам какво да мисля....Оказва се, че не успя да дойде с мен за операцията ми през Юли, защото....е бил с нея.Всеки път, когато съм командировка ( на 2 месеца по веднъж за 3 дни ) и всеки път когато отивам при майка ми той е с нея. Случайно го разбрах естествено... А сега накъде. Раздялата ли е решението? Нямам сили даже да го погледна - гади ми се всеки път като си представя, че аз лежа по болниците, а той си се е забавлявал. Днес трябваше да отида при д-р Персенска да започнем стимулацията за инвитрото, но не го направих. Мисля си, че за момента няма смисъл да го правя. Той май че излиза просто не го заслужава...С какво обаче аз заслужих така грубо да ми се изсмее в лицето и да ми заяви, че това сега било НЕЙНОТО сладко отмъщение за това, което едно време аз съм и причинила. Момичета, побърквам се! Незнам накъде! А най-лошото е, че той не иска да говорим за това.Казва ми че съм психясала от тия клиники и че го занимавам само с глупости и му преча на живота...Някой минал ли е през такъв период. Раздялата ли е решението и няма ли да съжалявам после. Вече сама започнах да се чудя дали не си внушавам.
-
Има мъже, които не могат да издържат на емоционалния товар свързан с проблемите на безплодието и реагират с бягство. Твоят мъж може би не си дава сметка, че не е искал или не е могъл да понесе напрежението от това, което нарича "клиниките".Четох, че сравняват психичното напрежение и стреса свързани с безплодието с това при рак или СПИН. Мисля, че са прави. Адско е.
ПРедполагам, че си склонна да си мислиш, че ти е изневерявал на теб лично, но може и да не е така. Може да е изневерявал на "проблема безплодие" . През годините имах чувството, че мъжът ми вижда понякога в мен точно това. Мисля, че това чувство не ме е лъгало. Този постинг ще скандализира много хора тук, но ние толкова сме свикнали да мислим за проблемите ни като за женска болка, че не ни хрумва какво става с мъжете ни. Не знам как стоят при Вас нещата и къде е причината за безплодието, но при нас проблемът беше в мен и въпреки това мъжът ми е споделял, че се чувства импотентен, защото не може да ми направи дете. Изневярата може да е компенсация на това чувство за "немъжественост". Не се опитвам да те накарам да му съчувстваш, а да помислиш дали той не се е оказал по-слаб, отколкото и двамата сте склонни да признаете.
-
:bighug: Съжалявам, мила :( не знам какво да ти кажа, освен това - да не бързаш да вземаш крайни решения. Трябва да решите заедно дали искате да продължите - дали той ще спре да я вижда и ще те подкрепи, дали ти ще имаш сили да му простиш и да запазите семейството си... Пожелавам ти да имаш сила да се справиш с това изпитание и скоро усмивката отново да е на лицето ти :balk_21:
-
Пфу,че кофти история, maggi4ka ! Според мен всичко зависи от теб,не знам как ще преглътнеш тази изневяра...много е трудно...аз не бих могла.Моят съвет е да погледнеш от ТВОЯ страна,т.е.за ТЕБ как ще е по-добре занапред.Разговаряйте,мислете,но решението е изцяло твое!Успех!Умната! :goodluck:
-
Мисля, че проблемът ми е в това, че и аз незнам дали мога да го преглътна...как да продължа...имам ли сили пак да му се усмихна и да го прегърна без да видя лицето и... Може и да има нещо вярно в това, че се е оказал слаб и пр., но в крайна сметка за мен е всяка една инжекция, операция и т.н. Никога досега не съм го молила да идва с мен дори, защото знам как му действат болниците (преди 3 години баща му почина в ръцете му и докато дойде линейката, той беше като зверче в клетка, а после в спешното се държаха така сякаш сме ги обезпокоили и сме и нарушили личното спокойствие), но в крайна сметка исках само да ме подкрепи емоционално и да е до мен вкъщи...да говорим...А това се случва все по-рядко.... :BangHead: :balk_146:
-
Раздялата е едно много трудно решение. Изневярата е нещо нормално според мен. Двама души не могат да живеят само и единствено един за друг. Всъщност много хора го правят, но според мен не живеят живота си пълноценно. Ако дават всичко от себе си в къщи и по никакъв начин не рефлектира върху другия, за мен не е престъпление. Всеки живее собствения си живот, така както има нужда да го изживее.
Гадно и егоистично е обаче, когато това се прави явно. Скъса ли се нишката на доверието и възел да се завърже, то той ще остане. Безкрайно обидно е да разбереш подобно нещо, страхотен шамар. Мен би ме огорчило повече това, че вместо да е с мен и да е съпричастен към общия ни проблем, ще е с друга. Това аз няма да мога да простя.
Дай си време. След време ще погледнеш на нещата под друг ъгъл и ще вземеш решение не под афект.
-
Мило момиче, толкова си малка още, а какви работи ти минават през главата...Не зная какво да те посъветвам, не съм на твое място, а и честно казано не бих искала да бъда. Щях да кажа, че трябва да седнете на една маса, да си разкриете картите и хубавичко да си поговорите...но явно вие до сега не сте го правили. Трябва да се разговаря, непрекъснато, за всичко. Спрат ли разговорите, започва да настъпва отчуждение или безразличие. Помисли си, дай си време, не бързай с решението. Помни, обаче, че последната дума трябва да бъде твоя, че решението трябва да бъде твое, че трябва да постъпиш малко егоистично и да помислиш първо за себе си! Силно те прегръщам! :bighug: :bighug: :bighug:
-
maggi4ka, съжалявам мило момиче. :(
А той отказва ли се от връзктата ви?
-
Аз бих простила, стига той да иска да остане с мен.
Вече друг е въпросът ако НЕ иска.
-
Съжалявам за това което ти се е случило.
Направи всичко възможно , за да поговорите!
-
И аз съжалявам мила за това, което е станало. Мисля че семействата, които имат този проблем са много повече от тези, които го осъзнават, разбират или научават от някъде. Мое мнение което не налагам разбира се е ,че почти всеки мъж е готов да кръшне и да се унесе по връзката при всеки удобен случай.Няма мъж, който да отказва. Гледам многото ни познати семейства и всичките мъже от тях изневеряват, но жените им не знаят.Не мога да бъда наивна и да си мисля , че моя мъж не кръшка.Не съм си поставяла за цел да го хвана, защото ако го прави, осъзнавам, че губещата ще съм аз и това ще ни докара само скандали и нещастия.
Но тези мъже и моя ако изневерява го правят хитро.Твоя съпруг е имал нещастието да го хванеш, а ти ако решиш да се разделяте ще направиш услуга на другата. По-добре обърни внимание дали той си е взел поука или ще продължава, и тогава вземай по-сериозни решения.Но не превръщай живота си в следене да го хванеш.Опитай се да се успокоиш.Нали знаеш-времето лекува.Поговори със него спокойно, без да се карате.Дай му възможност да ти обясни защо го е направил и съжалява ли наистина.
-
Мале Pukanka как ми се ше всичко да ставаше така както го казваш. Само че при нас е малко по-сложно. Аз нямам за цел да го хвана. Случайно най-добрата ми приятелка ги е видяла(за което той не отрече, но каза че само са пили кафе като приятели - ОК няма лошо). В един момент обаче, съдбата чвно си знае работата, пак по странно стечение на обстоятелствата, аз разбрах нейния телефонен номер. После дойдоха разпечатките на телефонните ни сметки и видях, че номера и го има на абсолютно всеки един ден от месеца (през деня) и всяка вечер когато съм извън града - вечерта. Попитах - без скандал и без обвинения. Спокойно, както се предполага, че би направил един нормален и интелигентен човек. Да! Обаче защитната реакция и гузната съвест явно го надвиха и оттам се почнаха едни тиради и крещене, все едно аз съм направила нещо.На следващия ден дойде и съобщението. Беше го пратила от телефона на брат му. "Обожавам те слънце. Оная кукумявка кога ще ходи пак по София, та да мога да те видя без да се притеснявам, че трябва да се прибираш." И отдолу естествено името. Измъкнах всички разпечатки, които имаше вкъщи. Последната беше от м.Март. Хич не се учудих че още тогава има набиран нейния номер... Ами вече 2 седмици той се опитва да ме убеди, че той няма никаква вина, че съвестта му е чиста и никога не мие изневерил и най-забавното, че той не и е звънял. Питам го тогава к'во е това на разпечатката и как така нейния номер е там с разговори по 4-5 мин, а той ми казва че тя само му кликва и той не я е набирал никога. И редовния репертоар - "Тия клиники те побъркаха, вече почна да си внушаваш и да психясваш".....мисля, че коментара от моя страна по-нататък е излишен. Проблема ми е, че все още си го обичам и незнам какво ще правя без него, а в същото време ми се повръща от цялата тая история и немога да си представя да остана с него. Объркана съм, а немога да говоря с него - изкарва ме луда и точка...А аз знам, че виждам това което виждам...Не съм луда...Нали???
-
Магичка, рецепта няма за ситуацията. Има само много болка и тъга. Моя опит беше подобен на твоя, само с тази разлика, че не бяхме женени. Няма да обяснявам колко и как ми е изневерявал, какво правеше докато ме няма, как в мое присъствие е водил разговори с тази, която ме замести в последствие... И въпреки всичко го обичах ужасно, не можех да си представя живота без него, исках да имам деца от него, мечтаех за живот заедно, дори и да не се оженим, не това беше важното. Докато един ден не ме преби от бой, защото реши, че му изневерявам. Любовта ми се изпари за секунди. Тръгнах си без да се обърна назад, без да помисля пак за любовта си. Беше ми тежко, но и аз като теб чувах как съм полудяла, как си въобразявам и още хиляди други неща. Намирах косми в леглото, мръсни чаршафи, аз съм червенокоса, тя руса - не ми прилича на лудост това, ама като ми казваха и аз взех да се чудя дали наистина не съм полудяла от ревност...
Има различни типове мъже - такива, които кръшкат и се разбира; такива, които кръшкат и не се разбира и такива, които не го правят. Никога не можем да сме сигурни нашите от кои са. Стерилитета е едно голямо бреме за двойката. Тук поне сме виждали точно такива неща - изневяра, раздяла... За жалост няма как да се избегне, ако двойката е лабилна и ако има дори и едно зрънце съмнение в чувствата един към друг. Ти ще намериш пътя към себе си и връзката си, но сама ще избереш дали да е с болка и вина или да е без такава емоционална натовареност. Остави го известно време, не говори с него, не ходи по болници, остави нещата така. Но не се отнасяй с него както преди. Намери начин да покажеш болката си. И остави на неговото поведение да ти покаже пътя.
Пожелавам ти да намериш себе си и да вземеш най-доброто решение за себе си! И нека то да е с най-хубавия завършек - майчинството!
-
маггичка,РАЗБИРА СЕ че не си луда!хайде де,как не!Ходил си е с нея и още как!А тя пък иска да те дразни нарочно.Което може би е добър знак,тя е безсилна да те обиди по друг начин ,както и да ти даде "доказателства" че е с него.Обаче виждаш ли-той отрича,т.е. не иска да се разделяте...иначе защо да го прави?!Но пък аз на твое място бих отишла за седмица при мама -нека той си мисли че го напускам и нека да видим как ще реагира...
-
Цял ден следя темата с голям интерес и много ме сърбяха пръстите да драсна и аз няколко реда...все си казвах:Не бива, аз съм взела решението за себе си и нямам право да натежавам с мнението си на хората за такива неща, които всеки разбира по различен начин и най-добре за себе си. Аз също приключих една 15 годишна връзка, от които 5 години брак с развод. При нас нямаше изневяра-не физическа. При нас липсваха подкрепа, разбиране, подреждане на приоритетите в живота, слушаше родители, приятели и последно мен. Писна ми и както казах развода е факт.
Има различни типове мъже - такива, които кръшкат и се разбира; такива, които кръшкат и не се разбира и такива, които не го правят. Никога не можем да сме сигурни нашите от кои са. Стерилитета е едно голямо бреме за двойката. Тук поне сме виждали точно такива неща - изневяра, раздяла... За жалост няма как да се избегне, ако двойката е лабилна и ако има дори и едно зрънце съмнение в чувствата един към друг.
Тук съм съгласна с Гането. Ние не можем да знаем нашите мъже от кои са. Но знам едно, ако са от тези, които кръшкат поне да го правят умно и да не се разбира. Защото знам едно:нещо, което не знаеш НЕ БОЛИ. След като си е позволил да разбереш, той не те заслужава. Не си мисли, че времето лекува-не просто притъпява болката, но винаги я има.
Аз мисля, че когато двама човека са заедно и се обичат, още повече когато искат да имат дете те трябва да живеят един за друг, да бъдат едно цяло. Да показват обичта и подкрепата си всеки божи ден и да доказват чувствата си на другия. Може би аз съм непоправима романтичка или съм прекалено наивна...незнам.
Направи това, което сметнеш за правилно, но вземеш ли веднъж решението не се обръщай назад.Ако решиш да простиш никога повече не споменавай за изневярата и не натяквай. Ако решиш да си тръгнеш трябва да бъдеш много твърда и да го изтриеш от живота и сърцето си. Пожелавам ти късмет и да намериш верният път.
-
Миличка, сърцето ми се късаше, когато четях какво преживяваш :( Почти всяка от нас се е сблъсквала с подобен проблем през годините, може би не след брака, но с връзките, които сме имали и са приключили по една или друга причина. Със сигурност точна рецепта как да оправите отношенията си няма, но трябва да говорите и да си изясните нещата. Няма смисъл от нерви, но опитай да обясниш на съпруга си, че трябва да знаеш какво го е подтикнало да го направи. Разпечатката си е доста солидно доказателство, така че коментари от рода на това как си психясала са меко казано неуместни и обидни. Ти си интелигентна жена, поискай адекватен отговор и тогава прецени какво да правиш. Вярно е, че тя очаква с нетърпение да си събереш багажа, но не и прави това удоволствие, освен ако не си убедена, че това не е най-доброто за теб. Първо помисли за себе си!!!
Успех миличка и бъди силна!
-
Маги , съжалявам за болката ,която те е сполетяла!
Искам да ти кажа и нещо друго , сега не е време за взимане на важни решения.
Ти си наранена , шокирана , обидена , а и как иначе?!
Казват ,че целия живот всъщност е раздяла , първо с майката , после с първата любов , после с различни хора и събития , накрая ..със самия живот.
Никой не знае кое е добро и кое зло , доката не доживее до УТРЕ.
Илюзиите са най-големият ни враг , а под влияние на емоциите ,става още по-опасно!
Опитай сега , да погледнеш себе си , защото в цялата ситуация ти си човека , който има нужда от грижи , а кой друг освен теб , знае най-добре как да го направи?
Погрижи се , да се почувстваш добре!
Остави за малко всички други субекти на страни!
Дай си време !
Сега имаш нужда от "въздух", от верни приятели ,от най-близките ти хора и от любовта на всички тях.
Защото ти си ОБИЧАНА , защото тяхната любов ще те "зареди" и тогава , ще събереш сили , за да решиш , как ще продължи живота ти!
Прегръщам те силно и ти желая УСПЕХ!
Ели
-
Благодаря ви милички за думите коитео сте написали и за куража който ми вдъхва всеки пореден отговор.Daniski от вчера вече съм си при мама. Нямам и идея колко време ще остана тук, но поне засега не съм готова да се върна ТАМ и да го погледна. Вярно е, че той казва, че не иска да се разделя с мен и че ме обича и ако не било така никога нямало да се ожени за мен....Да, добре. Ти ме обичаш, но въпроса за мен в момента е как и по какъв начин ме обичаш, защото аз не го усещам. Защото единственото което чувствам е, че съм предадена, пренебрегната и унизена....Кажи ми къде е тая твойта обич, че да си взема малко от нея....Въпреки всичко, знам че ще стигна до правилния и най-добър изход за мен. Въпросът е да не би тогава да е късно за него...Защото ако в един момент ми омръзне, и както казва Nataly* просто си събера багажа и кажа точка...тогава какво правим, и за какво беше целият този цирк???Лелееее, добре че тук поне мога да си изкажа всичко което ме мъчи, щото иначе сигурно наистина ще психясам. БЛАГОДАРЯ ви момичета, че ви има!!!!
-
Маги,
мислех и по-рано да ти го напиша, но ти си взела вече това решение. Щом си се изнесла, чакй сега да видим какво ще е неговато поведение. Дали ще те умолява да се върнеш, дали ще поиска прошка или ще му е все едно, че сега не си при него.
Това би било своеобразен тест за него.
-
Здравей мила Магичка,
Как ми се иска да ти вдъхна кураж и да ти кажа че всичко ще се оправи но май горчивия опит говори че щом веднъж е изневерил отново ще го стори. Имам приателка която се разведе след 10годишна връзка и три годишен брак след като почнаха проблемите с безплодието. Той обаче изневеряваше непрекъснато и на всички им беше жал за нея. Накрая тя се осмели да реши че не иска хората да я съжаляват и го напусна!! Евала, те имаха моменти в които се разделяха той я умоляваше да се върне тя понеже го обичаше му вярваше и биваше отново наранена. Тя беше тогава на 32г и реши да почне отначало и да не бъде унижавана повече. Затова прецени внимателно нещата и най-вече мисли че ти не заслужаваш подобно отношение. Никой не заслужава, но да те изостави в момент когато имаш най-голяма нужда от него си е направо мръснишко! Мъжете понякога са такива страхливци че чак са смешни. Сигурна съм обаче че можеш да намериш различен и по-добър.
-
Мило момиче, пиша ти няколко реда само, за да те покрепя. Момичетата преди мен вече са ти казали важните неща, на които да обърнеш внимание. А най-важното нещо - си Ти. Никой не заслужава да бъде участник в такава история, но когато това се случи, трябва хубаво да се обмисли всичко, и то с оглед и на бъдещите ви взаимоотношения. Разбира се, че трябва да поговорите. Но по-важното е да си дадеш ясна сметка можеш ли да му вярваш на този човек, ще му имаш ли доверие занапред. Любовта е важен, основен компонент в една връзка, но само тя не е достатъчна. Доверието, взаимопомощта, уважението и самоуважението са другите съставки на рецептата. Защото аз лично не съм много склонна да приема, че само проблемите, свързани със забременяването са причина нещата да се развият по този начин. Помисли си и за това. Ако не беше това, след време все ще се намери нещо друго, което да отключи такъв тип поведение и на отношение към теб. Сигурно имам по-старомодни представи за брака, но в тях не влиза компонентът изневяра. Ако това е нормално според някои, защото мъжете видите ли все кръшкали, то кое е ненормалното в брака тогава? Или всеки го прави, но номерът е да не те хванат. Тази представа някак си ми е доста чужда и странна, не се оставяй да ти внушават, че такива неща са нормални в брака, защото не са. Някои мъже изневеряват ей така от скука, защото не знаят какво да правят със собствения си живот, други - за разнообразие, трети - от мързел, но при всички причината е една и съща - те просто са непочтени негодници. Които на първо място не уважават себе си. Ти ще си имаш своето дете, не се притеснявай за това. Толкова си млада още. Пожелавам ти успех и помисли за себе си, защото очевидно е, че партьорът ти се е сетил да се погрижи най-вече за своите си удоволствия.
Поздрави! И не си луда!!!
-
Мила,хубаво си направила че си отишла при майка си!
Остави за малко нещата така,опитай се да помислиш
какво е най добро за теб!
Дано да постъпиш правилно!
Не искам да казвам какво бих направила аз самата,
ти знаеш най добре!
На първо време се успокой!
После решавай! :bighug: :bighug:
-
Аз какво бих направила - бих го зарязала! Сори, обаче той тъп ли е, да прави това точно в този важен за теб момент. Не че е оправдано да го прави по принцип, но е най-лесно като си има оправдания. Мъжете били по-слаби емоционално...айде бе, къде го пише това, кой го казва. Като им изнася са силния пол, като не - били по-слаби...Аз не бих чакала, за да видя какво ще се получи. Колко да чакам, колко време имаме, за да чакаме? 2-3-5 години в чакане?
Успех ти желая и кураж.
-
А какво бихте казали за жена, която постъпи по този начин. Те имат проблеми, Тя иска дете, а Той не може и жената тръгва с бившия си приятел... Това би била най-неморалната постъпка. Но когато той го прави все някой го оправдава - всички мъже са такива... От друга страна, сигурно и аз не бих имала сили да се махна, но какво би ме спряло след време да постъпя като него...
Аз, обаче, не бих оставила доказателства навсякъде, а той защо го прави. Ако искам половинката да разбере не бих отричала, а той защо го прави. Ако съм виновна, не бих нападала и не бих обявявала за психясал, но той го прави. Може би той го прави, за да ти покаже нещо друго. И понеже всички мъже са такива, го прави по най-нелогичния начин. Може от яд да прави нелогични неща, ама защо го е било яд и защо не е засегнал директно темата. Или ако е, ти защо не си го чула...
И не че това има отношение към твоя случай или оправдава някого, ама моят мъж съвсем сериозно мисли, че преди да се роди хлапето аз съм била като луда - когато не говорех за тези проблеми ревях. Той и до сега не може да разбере защо.
-
Аз ще бъда много кратка, защото другите ве4е са написали пове4ето от нещата които мисля:
Аз ще го зарежа такъв без да ми мигне окото, любовта зна4и, да оби4аш другия пове4е отколкото оби4аш себе си, ако м/у мен и 4овека няма любов, за какво сме заедно?
За вси4ки, които казаха, 4е изневярата е нещо нормално, ще припомня, 4е има разлика от изневяра, / секс за 1-2 пъти / и извънбра4на връзка / което мъжа на маги4ка има/
Маги4ка, щастието, любовта и бебетата, тепърва ти предстоят, няма смисъл да "гаснеш" по неверен мъж, успех
-
Аз не мога и не искам да давам съвети в една толкова деликатна ситуация, в която всеки сам трябва да вземе решение.
След всичко което прочетох, аз ще ти кажа обаче как аз бих постъпила на твое място.
Ами ще го оставя. Абсолютно съм съгласна с Дива Роза, че не само проблемите около безплодието са причина за изневяра, даже това не би трябвало да е повод за това. Мен би ме наранило много повече неговото нехайство относно моето състояние, болници, клиники, операции, а той красавеца, не само че не го е еня, ами точно в този решителен и важен за двамата момент, той е с друга. Това би ме разбило от всякъде, не физическата му изневяра, а предателството. Аз никога не бих имала повече желание с този човек да правя тези така не лесни опити за бебе. Не и с него.
Помисли и реши за себе си как е най-добре за теб. Надявам се да вземеш най-правилното решение за теб.
-
Магичка, първо, много съжалявам за случващото се. Не ни стигат проблемите, ами и да загубиш почва под краката си - много е гадно :(
Поздравявам те и аз за решението ти да си при майка ти сега.
Ето и моето мнение - донякъде разбирам, ти да си командировка, а той да "разтоварва напрежението" с някоя сексуална забежка. Това мисля бих простила. Обаче, аз да съм в болница, а той да не ме подкрепи, а точно този момент да използва за сексуални авантюри 8O 8O 8O че то всеки роднина, приятел или колега би го направил за мен - толкова малко човещина се иска да подкрепиш близък в тежка ситуация, при изпитание, в болница. Това за мен е направо шокиращо и ако ще кафе да е пил с някоя или дори да е пил бира с приятели, не знам как бих преглътнала тази обида на първо място и второ сериозно ще ме мъчи въпросът за какво ми е този мъж въобще и какво ще правя в живота с него. Това би било огромно разочарование за мен.
Другата глупост е дето имал връзка с бивша приятелка - нали навремето е скъсал с нея и е избрал теб? Не можа ли поне да измисли нещо друго? Мъжете понякога са толкова глупави и инертни ... Магичка, тази история толкова прилича на случващото се на моя близка приятелка, включително бившата приятелка, частта с разпечатките, отричането, и най-гадното - опитите да внушиш чувство на вина у другия!! :x Само ще ти кажа, че вместо да се радват на най-хубавите си години и на малката си дъшеричка, след 3-4 години разочарования, депресия, плач, тя може най-сетне да вземе някакво добро решение за себе си, и дано. Е, при тях проблемите са повечко, но историята така ми заприлича ...
Аз не бих могла да спя спокойно, ако вместо да подкрепя близък в болница, отида някъде да се забавлявам. Твоят мъж как спи??
Извини ме, че се паля. Пожелавам ти да вземеш най-правилното за теб решение и каквото и да е то, ще имаш моята подкрепа!
-
Ще се повторя пак ама - благодаря ви искрено за подкрепата. И аз си мисля, че няма кво да правим заедно. Той ми реве по телефона втори ден, но въпреки това предължава да отрича. Може би се опитва да убеди себе си в нещо, ама резултат няма. FreshBreeze и аз също бих простила, ако просто е срещнал някоя и са прекарали една нощ заедно - химия ли, кво ли ще да е там...Ама тази която е била преди мен...И още повече, да предпочете да е снея докато аз съм в клиниката и се чудя какво и как да направя, защото искам като всяка жена да му подаря най-красивото нещо - дете....Това беше най-големия шамар. И колкото повече време минава, толкова повече си мисля, че няма да мога пак да го погледна и да е всичко както е било преди. И....как подяволите бих могла да правя с него секс. Та нали....ох незнам вече.
-
Обаче, аз да съм в болница, а той да не ме подкрепи, а точно този момент да използва за сексуални авантюри че то всеки роднина, приятел или колега би го направил за мен - толкова малко човещина се иска да подкрепиш близък в тежка ситуация, при изпитание, в болница. Това за мен е направо шокиращо и ако ще кафе да е пил с някоя или дори да е пил бира с приятели, не знам как бих преглътнала тази обида на първо място и второ сериозно ще ме мъчи въпросът за какво ми е този мъж въобще и какво ще правя в живота с него. Това би било огромно разочарование за мен.
Аз не бих могла да спя спокойно, ако вместо да подкрепя близък в болница, отида някъде да се забавлявам. Твоят мъж как спи??
АБСОЛЮТНО!! Точно това си мислех и аз!И точно това имах предвид.
-
Малиииииииииии идиот мръсен. Току що ми се обади да ми каже да се прибера утре, че щял да ми купи кола. :balk_149: :balk_153: Тоя сладурчо сладък дали е нормален?
-
маги4ка много добре си постапила и продалжаваи да даржиш на решението което си взела.и следвашия маж не го питаи дали иска да идва стеб по болниците ами му казваи кога трябва да сте там.моя не сам го питала нито веднаж дали му се идва но ве4е сме на пето инвитро и е с мен нонстоп.ако евентуално решиш да се варнеш при този/извиняваи 4е го нари4ам така ама тои неможе да се наре4е маж/го направи за да вземеш това което ти се полага- дете.зашото мила маже под пат и над пат днес са с теб утре с друга но детето си е само твое.може да зву4и егоисти4но но аз бих избрала единия от тези два варианта или го зарязвам веднага или се вращам и го вкарвам в парвата клиника за инвитро а после ако иска да се маха
-
Маги, съжалявам много, но според е обидно да се прави на невинен. В крайна сметка ти да не падаш от Марс?! Защо след като ти е изневерявал, сега се е сетил да спасява брака си? Какво би казал по този въпрос?
Не мога да ти дам съвет, но аз намирам такова поведение за обидно и подло.
Желая ти да намериш най-доброто решение за теб и да си наистина щастлива, защото го заслужаваш! :bighug:
-
Ех, Магичка, не исках да вземам отношение, защото и аз имам един развод зад гърба си и най- вероятно ще бъда много крайна, но мисля, че този човек не заслужава прошка, не заслужава теб...
Направо като чета и побеснявам... :x
Бих простила, ако има смелостта да ме погледне в очите и да каже - да, изневерих, бях с друга, но всичко това, което ни се случва ме натоварва ужасно много, имах нужда... или каквато и да е глупост от сорта...
Но да застане срещу мен, да отрича, при положение, че има неоспорими. очевАдни доказателства и да ме обявявя за луда, психясала и незнам си каква още...
Това е ужасно лицемерие, дебелоочие и т.н.
Той е лъгал и продължава да лъже... това не бих простила!
Все пак решението си е изцяло твое.
Само не забравяй, че трябва да направиш онова, което е най-добре за теб самата!
Прегръщам те и ти пожелавам много скоро да намериш верният път!
:bighug:
-
Ако съм виновна, не бих нападала и не бих обявявала за психясал, но той го прави.
Типично поведение за човек, който се опитва да "подчини" половинката си, за да изтъкне своето превъзходство. Прикрит комплекс за малоценност (това обяснява и изневярата).
Изневярата е по-малкият проблем - тази му черта надали ще се промени. Дори и никога повече да не ти изневери, не можеш да си сигурна при следващият ти слаб момент твой или дай Боже на детето дали той няма пак да реагира по някакъв абсолютно неадекватен начин...
Скоро може би ще станеш и "грозна", "скучна" ...или друга гадост, хубаво си помисли!
-
Ами ето, той отново е показал, че е сгафил и то сериозно. Сега, след като молбите и сълзите не са помогнали, опитва да те купи... с кола :x
Мила, наистина трябва сериозно да си помислиш какво ще предприемеш! Успех!
-
го направи за да вземеш това което ти се полага- дете.зашото мила маже под пат и над пат днес са с теб утре с друга но детето си е само твое.може да зву4и егоисти4но но аз бих избрала единия от тези два варианта или го зарязвам веднага или се вращам и го вкарвам в парвата клиника за инвитро а после ако иска да се маха
8O 8O 8O Ако ще е само донор на сперма - то в клиниките има анонимни банки
Маги, като прочетох цялата тема видях два вида жени - готови да простят и напълно против изневярата. Но ти сама трябва да решиш от кой тип си, кое е най-доброто за теб :balk_21: Дай си малко време и постъпи както чувстваш, че е най-добре за теб. Сигурна съм, че ще намериш щастието си, миличка, и тогава това ще е само далечен спомен. Преди години и на мен ми се случи, призна си, простих му и продължихме. Или поне опитахме. Не се получи, въпреки, че той вече беше по-примерен и от светец. Нещо се беше пречупило в мен. Но все пак опитахме и сега пред мен не стой въпросът - ами ако...
-
Ако ще е само донор на сперма - то в клиниките има анонимни банки
ли4но мое мнение и избор които бих направила ако се стигне до там изобщо е да си знам донора и гените които вземам от тоя маж.вклиниките едва ли могат да ми дадат инфо за характера и др важни неша а и не е сигурно 4е донора ше е с по добри гени от този които си го имам в кащи.така 4е ли4но аз бих искала да знам а не да имам анонимен донор.но всеки мисли разли4но.за едни едно е правилно за други не :)
-
Много съжалявам за болката на това момиче. Знам, обидата и безпомощността е голяма. Има обаче и друг вариант - ако все пак си решила да го зарежеш, вземи колата и го направи след това. Мисля, че доста ще го заболи. Съжалявам, ако звучи цинично, но това, което той е направил, е също толкова калпаво. Успех и горе главата!
-
ако все пак си решила да го зарежеш, вземи колата и го направи след това. Мисля, че доста ще го заболи.
:bad_idea:
-
Мъжете обикновено в такива ситуации компенсират с лъскави подаръци - така го разбират, така го правят, за това не го съди, други са му грешките.
Когато си готова опитай да говориш с него, най-лесно е да се затрие една връзка, може пък да грешиш някъде?! не се опитвам да го оправдая в никакъв случай, но ако имаш и най-малка надеждичка за вас двамата - опитайте!
Успех, каквото и да решиш! :)
-
Магичка,съжалявам за това,което се е случило!Никой не е застрахован от изневярата,може да се случи на всяка една от нас.Пиша всичко това,защото съм минала по твоя път.Преди 19 години се омъжих за ученическата си лювов.Кълнеше ми се във вечна вярност,но...едва 2 месеца преди сватбата ни се върна при бившата си приятелка.Свързах се с нея,разговаряхме,а тя нагла-нямало да скъса с него!Въпреки всичко се омъжих за него,но бракът ни просъществува едва 2 месеца.Тръгнах си заради другата.След това 9 години и не можех да си помисля за брак,беше ме страх да не се случи същото.Сега съм омъжена вече 10 години за прекрасен човек и само си спомням с усмивка за този период от живота си.
-
Хич не се страхувай да го zарежеШ zавинаги. Толкова пъти до сега те е лъгал и пак Ще го направи. А един път върнеШ ли се, той Ще е спокоен, че винаги Ще проЩаваШ и Ще се връЩаШ.
И аz съм с раzвод zад гърба си. В началото ме беШе страх да съм сама, не можех да си представя живота беz него. Бяхме 10 години zаедно, а семейство само 1,5. "Хванах" оЩе преди фиzическата иzневяра. Болката и обидата бяха толкова големи, че и zа момент не си помислих да му простя.
Някога той ме успокояваШе, че Господ не иска ние да имаме деца, а сега се радвам че тогава не се получи. С дете или беz дете мухльото си е мухльо. Все ЩеШе да кръШка.
Сега съм Щастлива с друг мъж.
И ти Ще намериШ Щастието си след време, сигурна съм. Късмет.
-
Чудех се дали да пиша,но ще се намеся и аз,просто защото съм много върл противник на такива двойни игри и некоректни отношения.
Първо-не си луда,нито си психясала.Ходенето по клиники не те е побъркало,това е една борба,която би трябвало да е ваша,обща,проблема не е в теб,а в семейството ви и е много тъпо от негова страна да го обръща срещу теб,само защото му изнася да си търси оправдание.
После-прави ми впечатление,че не е коя да е,а бившата му изгора..Значи все пак не е някаква нова тръпка,а връзка,която е приключила веднъж и би следвала да е изчерпана.Има причина да е преустановена веднъж,но той се обръща към нея,защото вероятно му е удобна или на разположение.Веднъж гледах едно много интересно предаване за изневярата и в студиото имаше един дедектив,който следи изневерници.Той каза,че от дългият си опит в това се е уверил в едно-там ,където веднъж е счупено,лепеното винаги се вижда.Колкото и усилия да правят партньорите,краят може само да се отлага-той е неизбежен.
Разбира се,че може би това правило си има своите изключения.
Аз лично не бих се върнала към стара връзка дори да ме нашибат с коприва.
Забелязала съм,че има жени,които са склонни да досаждат,когато биват отхвърляни.Не е изключено тя да е подела инициативата и той да се е поддал,предвид обстоятелствата,или от чисто мъжка суета,което обаче не му прави чест и не го оправдава ни най-малко.Изобщо каквато и да е причината за поведението и постъпката му(тук можем само да гадаем и аз разсъждавам,но не съм сигурна дали съм права или не)смятам,че няма ни най-малко право да те изкарва теб изкукуригала,като човека,който се държи глупаво,незряло и неадекватно е самият той!
Не съм съгласна с момичето,което каза,че всички мъже били склонни да кръшнат-според мен има хора,които са склонни и такива,които не са.Полът не е от значение.Определящи сигурно са десетки фактори-семейство,среда,възпитание,нагласа,а впоследствие и любов и уважение към партньора и манталитет вероятно като цяло...
Също съм привърженик на теорията,че когато човек срещне голямата си любов,той има нужда само от един човек и просто никога няма да изпита тази вътрешна потребност-да кривне от пътя.
За финал ще кажа,че според мен Магичка постъпва правилно,занапред се въздържам от съвети-тя сама ще прецени какво да прави и каквото и да реши,стискам палци нещата за нея да се подредят по възможно най-добрият начин и да е много щастлива!
-
Магичка, неприятна е ситуацията в която си в момента. Най-добре си направила, че си при майката, сега тя е твоята опора. След всяко зло идва добро, от опит ти казвам. Лично мое мнение, че тези любовни игри нямат край, но слушай сърцето си и излезте от ситуацията след разговор между двамата-той също е страна и то виновната в случая. Пожелавам ти благоприятен изход и не унивай.
-
Това с колата направо ме уби! Ей тия мъже направо... Сигурна съм че иска да се върнеш защото хората после ще го гледат накриво като прелюбодеец пък и отново да си му под контрола, решението да е негово а не твое. Мъжете много си падат по това да запазят името си неопетнено и семейството си под контрол. В крайна сметка обаче ти най-добре си го познаваш. Навремето сигурно е оставил приятелката си заради тебе, нали така? Ами просто историята се повтаря само че си ти сега от другата страна. Това показва че е повтарящо се поведение. Бъди силна и смела Магичка и мисли напред, колкото по-бързо го забравиш толкова по-добре. Любовта не се купува за съжаление, особено при двойките с такива проблеми като нашите. Тогава се разбира дали този човек заслужава да бъде баща на децата ти.
-
Магичка, съжалявам за кошмара, който преживяваш.
Аз бих те посъветвала, САМА ДА ВЗЕМЕШ РЕШЕНИЕ. Тук намираш подкрепа и съчувствие, но момичетата дават и крайни съвети, за което и тях моля - не давайте крайни съвети за раздяла. Решението за прошка или раздяла Магичка сама ще вземе. Това си е нейно право. Да не вземем да я подведем, и после тя да си бие главата.
Аз лично, бих те посъветвала, да му кажеш, че имаш нужда от време да осмислиш ситуацията, да се успокоиш. Посъветвай и него да не те притиска за известно време, после можете да започнете да разговаряте за това какво е направил и имате ли бъдеще заедно. Междувременно, хубаво си решила да останеш при майка си.
Моят личен опит е, че той може да си вземе поука и да не прави такива грешки в бъдеще. Дай му шанс, ти си го познаваш най-добре.
И моля те, ако му простиш и решиш да се съберете, нека това да не е заради колата.
Успех и бъди горда.
-
Момичета, току що пак ми се обади и ме направи най-черната овца. Разкрещя ми се как съм могла да изчезна за толкоз време, за коя съм се мислила и какво да кажел той на хората като го питат къде съм...Дори едно "Как си?" не чух.Започвам да се чудя дали въобще има смисъл да му давам време за да прецени ситуацията и да признае поне че е сгрешил.Та той се държи сякаш аз съм виновна, че съм отишла при майка ми и съм го оставила.Май всичко е вече свършило, колкото и да не ми се искаше да го призная. :(
-
Ех, Магичка, съжалявам! :bighug: Опитай да се отърсиш от всичко това, остани при майка си колкото имаш нужда и помисли, заслужава ли си! Надявам се да се справиш с всичко това!
-
maggi4ka, съжалявам! Както казах, това е черта на характера, разпознавам я безпогрешно, защото съм израстнала в семейство с такъв баща. Не знам какво и е на майка ми, но едно мога да ти кажа - децата страдат много. Властването се прехвърля и на тях :(. Следващият етап е да те моли...ако поддадеш и се примириш, пак в някакъв момент ще станеш най-черната било то свързано с нова изневяра или не. НЕ причинявай това на себе си, още по-малко на децата си. :bighug:
-
Мдааа.., по този повод се замислих - дали пък не е в това проблемът със зачеването... Може би наистина такава една връзка не би трябвало да има резултат, или поне не докато е в този си вид. Както казват мъдрите хора "всяко зло - за добро". Или ще се променят нещата, или.. пак ще се променят, но вече всеки ще е поел своя път.
А децата.., те ще дойдат тогава, когато родителите /като двойка/ са готови за това.
Мило момиче, успокой се сега, ясно е че си в криза. Трябва ти време и всичко ще си дойде на мястото. Търпение и успех ти желая!
-
атаката е наи добрата защита е казал наполеон.това зна4и 4е мажа ти се 4увства виновен и застрашен щом е предприел такава мярка като скандала и обвинетията срещу теб.а и това 4е за ден мина от една тактика на друга коренно разли4на от парвата доказва това 4е е виновен и се 4увства такав.проблема е доколко сам тои е наясно с това и дали реално го асмилира или вси4ко е подсазнателно а на практика тои отказва да се 4увства така и е сигурен 4е не е виновен.всяко зло за добро.дали ще продалжиш с него или не трябва да е ли4но твое решение но този слу4аи ти помага да нау4иш още нещо от характера на мажа ти.така 4е дори и да се варнеш при него ти трябва да се саобразяваш и с тази негова 4ерта нот характера му-не толкова приятна.трябва да прецениш можеш ли всеки пат когато стане проблем да понасяш обвиненията и скандалите му 4е ти си виновна и колко време ще можеш да го правиш.защото когато един ден любовта си отиде и остават уважението а то го няма в слу4ая и ти си на 50-60 години какво ще правиш тогава?според мен една вразка се крепи на довериети а то тук си е заминало безвазвратно.хи4 не ми се искаще да ти давам пример сас себе си но аз имах сащата вразка.няма да ти разправям как проте4е но ще ти кажа краиния резултат.тои се варна при лиубовницата си и сега тя му е жена а тои си има още три любовници и жена му знае и се тормози ама няма смелост да го напусне зашото има и дете от него.та маже с такова поведение никога не влизат в правия пат.това при него ще се повтаря периоди4но с теб или с друга жена.още пове4е 4е ако се варнеш при него тои ще си повярва колко неустоим маж е и дори при такова провинение жените му прощават и се вращат.каквото и да решиш маги4ка трябва да си подготвена за да не рухнеш психи4ески.бади силна и прецени ти какво искаш и как ти ше бадеш щастлива.преградки от мен и бади вярна на себе си а не на неверен маж
-
маже с такова поведение никога не влизат в правия пат.това при него ще се повтаря периоди4но с теб или с друга жена
Аз мисля по абсолютно същия начин. Даже написах по назад в темата, мъж има ли такива склоности да изневерява просто не се променя, то е като черта в характера с която си умира. Така че избора наистина е твой, дали ще се примириш с това или ще скъсаш веднъж завинаги. Аз лично мисля че никой не заслужава да бъде унижаван по този начин и мерките трябва да са мигновенни и крайни. Но това е мое мнение и не те ангажирам с него. Бъди силна и се цени високо, хората какво ще кажат няма никакво значение ако не си щастлива.
-
Благодаря ви момичета. За всичко. Четейки отговорите ви, се почувствах така сякаш съм при психоаналитик и той с въпросите си ме е накарал да осъзная това което всъщност съм знаела много отдавна, но съм отричала по една или друга причина. Като върна лентата назад, от самото начало на връзката ни осъзнавам, че винаги аз съм била виновната, упрекваната, унижаваната. Допреди 1 месец се чувствах виновна наистина заради това негово поведение. Мислех си, че самата мисъл за дете и желанието ми да стана майка са ме променили и съм станала отвратителна. Сега вече виждам, че поведението му просто е било такова още отпреди сватбата ни. Майка ми ми припомни някои случки, които бях оставила назад във времето като забравени, или така просто ми е било по-удобно. Винаги досега съм го оправдавала пред всички, че той просто е много добър и наивен и вярва много на хората, че му е в повече напрежението и понеже аз съм му най-близкия човек, като няма на кой друг си изкарва нервите на мен. Да обаче сега се запитах сама, дали най-близкият ти човек не би следвало да те успокоява и да ти вдъхва вяра и надежда, че всичко което ти се случва ще се оправи, а не да те изнерва и да ти унищожава живота, както ми е казвал многократно той. Нали най-близкият човек точно, би следвало да ти дарява смисъла на жичота, а не неговия провал....Благодаря ви момичета. Благодаря ви, за това, че сте до мен,макар и виртуално, в този толкова кошмарен момент от живота ми. Благодаря ви, че по един или друг начин ми помогнахте да се изправя срещу проблема и да видя истината - колкото и да е страшна и болезнена. Обичкам ви!!! Всички до една. И ви пожелавам да бъдете винаги обичани и ценени първо като личности и естествено най-вече като жени! Изглежда, че при мен се получи точно това - липсата на уважение и зачитане. Той просто си ме беше приел като някаква даденост и точка. Знае си, че вкъщи всичко е ОК и аз си го чакам. Не позволявайте да ви се случи това. Аз съм го позволила по един или друг начин и сега ми се налага да започвам да градя живота си отначало. Но - ма...та му! Важното е отсега нататък да успея да стъпя отново здраво на краката си и да подредя, мисли, чувства и жичот в тоя сложен пъзел в който неволно попаднах. ОБИЧКАМ ВИ!!!
-
Магичка, сигурна съм, че ще подредиш живота си така, както го искаш и скоро ще се сбъднат твоите мечти. Пожелавам пъзела да се нареди и скоро да ни зарадваш с хубави новини.
-
Здравей Магичка,
не съм писала в темата ти до сега, защото не смятам че в такава ситуация има правилен съвет, но следях какво се случва с теб. Искренно се радвам за взетото от теб решение и за смелостта да продължиш живота си. Бъди силна и вярвам че ще откриеш мъжът с който би могла да се чустваш щастлива и ценена. :bighug: :goodluck:
-
Магичка :bighug:
Бъди силна. Вярвам, че всичко при теб ще се подреди за добро.
-
Магичка вече всичко ти се е изяснило. Не се тревожи мила времето лекува всички рани, с излкючение само на нашата по безплодието, тя става все по-голяма, иначе тази от развода ще зарастне бързо. После само ще си спомняш и ще се чудиш защо не си го направила по-рано. Ще бъдеш много щастлива защото една моя позната веднъж ми каза - "добри неща се случват на добрите хора"..
-
Аз също вярвам, че всичко ще се нареди. Ако някоя от вас е пациентка на д-р Персенска, кажете и много поздрави от Магдалена от Благоевград. Аз сигурно скоро няма да я видя, но ми е криво, че стана така и се отказах преди "важната стъпка", но ще ида при нея веднага щом открия Човека!!!
-
Мила Маги,
аз силно вярвам,че всяко зло е за добро.Подкрепям те в избора трудно е, но ще се справиш - времето лекува.Животът е пред теб затова усмихни се и продължавай.Мисли за бъдещите си рожби,които ще се радват на някой много по-добър баща.
-
Мила Маги! Виж какво пише под аватара ми. Вярвам, наистина вярвам в това. Ще страдаш, ще те боли, ще съжаляваш може би и дори ще се обвиняваш, че си допуснала това. Но накрая ще излезеш още по-силна от цялата тази ситуация. Ти и сега си силна жена. Всяка от нас е. Но това изпитание ще те направи още по-силна.
Миличка, ще ти трябва още време за да се възстановиш, но вярвам, че ще го направиш. Всички тук сме научени да ставаме, след като паднем и да продължаваме напред.Борбата с общия ни проблем ни е научила на това. Вярно, че ти не просто си паднала, а си била блъсната и то от близък човек. Но както разбирам от последния ти пост, този удар май ти е помогнал да видиш по-ясно нещата, да си дадеш точна представа за мястото ти в тази връзка.
Каквото и да решиш знай, че тук ще намериш искрена подкрепа.
Бъди силна и ще бъдеш и истински обичана. От сърце ти го пожелавам.
-
А като срещнеш истинския мъж може и да няма нужда да се ходи по доктори :) Когато има любов стават чудеса !!!
-
МАГИЧКА,искрено ти съчуствам!изпитала съм такова разочарование и съм АБСОЛЮТНО съгласна с другите момичета,че счупеното нестава никога като ново,и че има хора които са така устроени (може би ),и няма да се променят!!!мога само да ти вдъхна поне малко кураж,защото не случайно старите хора казват"ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО",подкрепям напълно тези думи..
дори когато се чустваш в безисходица и невиждаш надеждата,точно тогава нещата се нареждат най-неочаквано и разбираш , че всичко е било за твое ДОБРО!!!!:bighug: :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:някой ден ще се обърнеш назад и ще си кажеш:"добре че стана така,сега съм толкова щастлива"!!!!!
-
Мисля, че си взела правилното решение. Както вече са ти писали, на всеки човек му се е случвало да бъде предаден. Преди брака си съм имала две сериозни и продължителни връзки. Причината да приключат и двете беше една и съща – хванах момчето в изневяра. Първия път нямаше място за отричане, защото го видях с очите си. Именно за да не доставя удоволствието и да не дам лесно победата на любовницата реших да продължим напред, но през няколкото месеца, в които се опитвахме да преглътнем случката аз бях обвинявана, че съм го подтикнала към такива действия. Така и не можах да преглътна станалото, мисълта ме човъркаше отвътре и именно поради тази причина не бих посъветвала никоя жена да продължи една такава връзка. Малко са жените, които наистина биха простили и забравили. Червейчето остава за цял живот.Е, в крайна сметка хванах си чантата и се изнесох. След месец като се върнах да си събера нещата намерих писма и подаръци от друго момиче – толкова е трябвало да бъда забравена. Не се пречупих пред телефонните обаждания и ревове, за което цял живот ще съм си благодарна. Втория път узнах чрез СМС, потвърдиха и общи приятели. Също както при вас се започна с отричане, предлагане на подаръци, което е най-голямото доказателство, че мъжът е виновен и иска да изкупи вината си. Този път не му мислих дълго. Още същия ден се разделих с въпросното момче. Отново имаше ревове, че с мен искал да прекара остатъка от живота си, че аз трябвало да бъда майка на децата му, но не благодаря! Аз не желая такъв баща за тях!
Исках да споделя случилото се с мен за да ти дам кураж, да разбереш, че такива неща за съжаление се случват по-често отколкото трябва и да знаеш, че в края на тунела винаги има светлина. Достатъчно е да видиш моята розова лентичка. Пожелавам ти много щастие!
-
Здравей , Магичка ! Аз също имам тежка раздяла зад гърба си и само исках да ти кажа,че никога не съжалих за това. Понякога ,когато имаш връзка / или брак / се чувстваш по-сигурен и защитен и въпреки ,че не се чувстваш добре с човека да теб, въпреки ,че понасяш много негативи си търсиш оправдания да останете заедно от срам и от страх да не останеш сам. После виждаш много неща отстрани и се чудиш защо си си губил времето. Според мен си постъпила правилно,че си се махнала. Опитай си да си стъпиш на краката ,повярвай в себе си и горе главата. Никой няма право да те тъпче и да си играе с теб ,да те лъже и да ти се подиграва зад гърба !
Помни ,че достойнството ти е най-скъпо и докато го имаш ,можеш да разчиташ на уважението на другите ! Подкрепям те изцяло , смело напред и не гледай повече назад !
Сигурна съм ,че ще намериш някой по-добър за теб и ще се чувстваш много по-добре ... И аз не вярвах ,но след раздялата ми се случи точно това и съм много по-щастлива от преди . Пожелавам същото и на теб ! :bighug:
-
Здравейте момичета. Отдавна не съм писала тук...От заглавието ми май става ясно защо...Неочаквано ли е? Мъжът ми си има любовница. "Бившата" му изгора с която са били заедно 4 години преди ние да се срещнем. Направо съм като полята с вряла вода... Незнам какво да правя, незнам какво да мисля....Оказва се, че не успя да дойде с мен за операцията ми през Юли, защото....е бил с нея.Всеки път, когато съм командировка ( на 2 месеца по веднъж за 3 дни ) и всеки път когато отивам при майка ми той е с нея. Случайно го разбрах естествено... А сега накъде. Раздялата ли е решението? Нямам сили даже да го погледна - гади ми се всеки път като си представя, че аз лежа по болниците, а той си се е забавлявал. Днес трябваше да отида при д-р Персенска да започнем стимулацията за инвитрото, но не го направих. Мисля си, че за момента няма смисъл да го правя. Той май че излиза просто не го заслужава...С какво обаче аз заслужих така грубо да ми се изсмее в лицето и да ми заяви, че това сега било НЕЙНОТО сладко отмъщение за това, което едно време аз съм и причинила. Момичета, побърквам се! Незнам накъде! А най-лошото е, че той не иска да говорим за това.Казва ми че съм психясала от тия клиники и че го занимавам само с глупости и му преча на живота...Някой минал ли е през такъв период. Раздялата ли е решението и няма ли да съжалявам после. Вече сама започнах да се чудя дали не си внушавам.
Виж сега миличка, моя бившият не е имал любовница, но отношението му също беше достатъчно обидно за мен. Никаква подкрепа морална, никаква. Да не говорим, че бременна с кървене съм бачкала, а той ми казваше, че се лигавя. Е резултата е ясен - спонтанен аборт. Разбира се има и други причини, които тогава не знаех, но така или иначе не беше особено емоционално подкрепящо! Ако ме питаш мен, ако не се чувстваш добре във връзката си, няма смисъл. Разбери ме правилно, когато вземаш решение за твоя живот това е за теб самата, но когато имаш дете, вземаш решение за двама ви - ти и детето. Аз реших, че ми е време да взема решение за себе си вместо след това да се терзая мога ли да взема и решение за детето си, да го оставя с баща алкохолик и да му навредя на психиката. Докато нямахме дете реших да сложа в ред нещата, разведох се. Никога не съм вярвала, че ще кажа, че се радвам, че така се е случило, защото ако сега имах дете, то щеше да страда. Никой не може да те посъветва, но пък от опит мога да ти кажа, че след развода светът не свършва!
-
Маги4ка, аз преживях същия кошмар този май.И на мен ми е болно от обидата, но връщане назад няма. Прегръщам те.
-
Абе я да се маха!
Мъже като този са срам за човечеството! Как може в такъв момент и по този начин!
Не съм чула за жена изоставила мъжа си докато той се лекува в името на общата мечта да имат дете, докато при тях като че ли това е най-естественото нещо. Ценности като доверие, подкрепа, приятелство и любов, като че ли са за боклука!
И е срам и позор, че има жени, които толерират подобно поведение с оправдания от типа:" те всички правят така, той има емоционални проблеми..". Глупости!
Ти нямаш ли емоционални проблеми? На теб не ти ли е трудно?Как се чувстваш? Или е по-важно да сме с мъже, каквито и да са?
Горе главата! Аз така се омъжих мн млада, а после се оказа, че съкровището е обратен. Има и по-зле, сега се опитвам да хвана един от последните влакове за детенце..
Няма страшно- всичко е поправимо! А и не се знае дали не е за добро...
-
Абе я да се маха!
Мъже като този са срам за човечеството! Как може в такъв момент и по този начин!
Не съм чула за жена изоставила мъжа си докато той се лекува в името на общата мечта да имат дете, докато при тях като че ли това е най-естественото нещо. Ценности като доверие, подкрепа, приятелство и любов, като че ли са за боклука!
И е срам и позор, че има жени, които толерират подобно поведение с оправдания от типа:" те всички правят така, той има емоционални проблеми..". Глупости!
Ти нямаш ли емоционални проблеми? На теб не ти ли е трудно?Как се чувстваш? Или е по-важно да сме с мъже, каквито и да са?
Така е. Аз мисля, че е по-добре сама от колкото зле придружена!
-
Подкрепям :D
-
Много мъже изневеряват на съпругите си,пове4ето от тях го правят заради комплексите си.Рано или късно жената винаги разбира.Има случаи ,когато тези жени са красиви ,умни и въобще с много положителни качества,но за съжаление не се оценяват,защото половинката им е изневерила.Факта 4е го е направил в толкова важен момент само доказва неговите чувства и колко е отговорен.Незнам сигурно е тежко и сигурно обвиняваш себе си ,макар и наи вероятно да нямаш вина.Mисълта ми е ,че човек не трябва да прави компромиси със себе си иначе му се качват на главата.Обедена съм ,че вътрешно в себе си знаеш какво да правиш
-
Магичка :bighug:
Искрено съжалявам за това, което ти се е случило и си изживяла.
Искам само да ти пожелая, да бъдеш най-обичаната и щастлива жена на света каквото и да решиш, както и да продължиш!
-
Мисля че проблема не е в това, че ти е изневирил а в това че точно в този труден момент в които той трябва да е до теб,той го е направил.Е аз това мисля,че е проблем,защото изневяра се прощава,компромиси се правят това е неотложно.
Решението си е твое,но пьк добре си помисли,защото до тук сте стигнали сте се борили,и в един момен всичко да отиде на вятара.. :(
-
...защото изневяра се прощава,компромиси се правят това е неотложно.
Решението си е твое,но пьк добре си помисли,защото до тук сте стигнали сте се борили,и в един момен всичко да отиде на вятара.. :(
прощава ли се?!?как не...кой е тоя бе?майната му!
Маги4ка,тук му казваме:следващият ...моля.
-
прощава ли се?!?как не...кой е тоя бе?майната му!
Маги4ка,тук му казваме:следващият ...моля.
:jump12:
-
аз пък от собствен опит съдя, че ако е заслужена - а това е въпрос на лична преценка - прошката променя. и една уж раздяла може да е всъщност нова среща. така мисля аз и го вярвам, но веднъж съм прощавала заслужено и слава богу, не направих грешка. обаче има моменти, в който не съм прощавала и не съжалявам.
много са лични тези решения. аз напълно разбирам магичка, напълно и си представям през какво минава. много боли. аз даже не знам как съм се справила с тази ситуация, като че ли бях като изтръпнала и просто действах напред, действах. сега, еотдавна, питах приятелка "абе аз как изобщо се държах пре този период" и тя ми каза - много силно и мъдро.
пък не съм такъв човек.
просто винаги съм вярвала в добрия край, но то има и доза интуиция и познаване на другия.
ако е му вярвах и не виждах, че му се къса сърцето заради това,което ми е причинил, едва ли щях да простя.
-
макар че май само веднъж са ми изневерявали.
Никога не ми се е слу4вало подобно нещо и даи бойе да не ми се слу4и.По повод прошката-да мога да прощавам,но никога не забравям.Затова си мисля тогава на кому е нужна такава прошка?Доверието е съсипано и цял живот ще помня,ще се съмнявам дали няма да се повтори и по този на4ин ще си съсипя живота,а и неговия.Няма да мога да се отпусна и да изживея хубавите мигове,които живота ми предоставя тай,като ще бада твърде заета с това да мисля дали е мил защото е гузен или защото все още ме оби4а.И обратното.Тои/ако е стока и е разбрал грешката си/също няма да може да се радва на вси4ко,защото ще е тварде зает да ми доказва,4е все още има надежда,ще се пита дали съм си върнала доверието в него и така,ще изгубим много ценно време от нашия живот.А също така мисля,4е изневярата е предателство срещу семейството,което е нещо свято за мен и ако простя ще е предателство срещу мен самата.В такъв слу4аи,защо трябва да страдам заради грешките на друг?Има неща,които могат да се простят,но има и такива,които нетрябва да се прощават.По този на4ин трябва да си полу4ат урока ина4е ще продължават да го правят независимо от това дали със вас или със следващата си жена.Размине ли им се веднаж те си мислят,4е винаги ще им се разминава,ако не при вас то при някоя друга
-
ами не винаги е така, петя74, поне от моя опит. прошка даваш ли - забравяш. И повече не споменаваш. Никакви натяквания. Прощаваш, ако вярваш. Ако не вярваш, че даваш прошката заслужено и не се опиташ поне да върнеш назад изгубеното доверие, то тази прошка не върши много работа. И от другата страна, прошката ако не се възприеме като ново начало, то наистина е безмислено и сигурно стават нещата, за които пишеш. Замъглява се истинската стойност на думите и действията от тук нататък и остава да гризе съмнението.
Искам само да кажа, че има случаши, в които прошката, но, пак повтарям, дадена на този, който може да я разбере и оцени и наистина съжалява за това което е сторил - може да промени много неща.
Но, ако се почне наново, но и двамата не си дават ясна сметка дали са готови да го направят, няма смисъл. Именно затова казах, че прошката трябва добре да се обмисли и е по-скоро акт на разум, а не на чувства и от двете страни.
-
Изчетох всичко, но не намерих някой със сходно мнение като моето.
Ето мнението ми по темата за изневярата!
Никога по никакъв повод не съм ревнувала.Има си някакво изхабяване на чувства, липсва вече страстта и емоцията.Нормално е в такъв момент, още повече след трудностите, които преживяваме да срещнеш някой различен (тук имам предвид както мъжа, така и жената).Този някой те запълва със страст, не ти говори за неплатени сметки и ин витро процедури.Мъжете потдават лесно.Казала съм на моя, че нямам нищо напротив.Който иска може да го пита.Единственото ми условие е да си я води в неговия си апартамент, а не пред хора да ме излага.Не ми е до него.Просто искам да се държи добре с мен, да е до мен, когато имам нужда от него, да ме подкрепя и да не ме лишава от нещо за сметка на другата.Идея си нямам дали се е възползвал от свободата, която му давам.Но щом не усещам съжалителни погледи, предполагам, че още се прави на скромен.Но и да го е направил-не съм усетила по никакъв начин-не се е отразило нито на отношението му към мен, нито на семейния бюджет.Не си заслужава да се разваля семейство заради една изневяра, освен ако той (или тя) не започне да влага много чувства в това.Тъпо е изречението, че човек отива при друг само когато нещо му липсва и е нещастен във връзката си.Лично познавам и мъже и жени, които са пример за идеално семейство, но не пропускат да кръшнат.(друг е въпроса колко са тъпи, щом даже и аз съм разбрала...)
Тук обаче идва конкретния случай на Маги.Цялата тази ситуация е обидна за нея.Бившата любов, лъжи, отсъствие...това аз не бих могла да преглътна.Едно е да си начеше крастата, друго е да ме зарязва, когато имам нужда от него.Недопустимо!
Мисля, че ще цитирам вече изказано мнение, но- Следващия, моля! :wink:
Маги, пожелавам ти от цялото си сърце звездичките ти да се наредят в желания от теб път и с правилния човек!
-
прошка даваш ли - забравяш
да така трябва да е,но аз не забравям и затова не мога да живея с този 4овек по нататък както съм писала.За това сме толкова разли4ни хората.Написала съм това от моя гледна то4ка как аз го 4увствам и как аз немога да се приема това.Бих си провалила живота от терзания и затова в моя слу4аи това да го оставя е за предпо4итане пред перспективата да се терзая и така да измъ4вам и него
-
Да, определено и аз съм на мнението на Мими.
-
Да, определено и аз съм на мнението на Мими.
:bighug:
-
Съгласна съм и с мимка.Няма мъж или жена в даден момент да не си помислят за нещо от сорта,но ако го прави то нека никога да не разбера,а и хората също.Не заслужавам да ме гледат със съжаление и да шушукат зад гърба ми,4е аз си седя в нас и се грижа за семеиството си а тои си развява байряка.Ако незнам няма да има проблем.И аз като мимка съм му дала такава свобода,но с това условие.Но също така и ,4е ако ми изгуби доверието губи и семеиството си
-
момичета съгласна съм с вас каквото и да е по добре никога да не науча,но има и жени които си зарязват семейството си и ходят без да се съобразяват с никой и нищо.нека не обвиняваме само мъжете.
-
нека не обвиняваме само мъжете.
Да така е,но темата беше за мъжете и за това се завартяхме около тях,но и жени има дето не са стока
-
Е, то много лесно се живее, ако не знаеш.
Имаше една мисъл, но не си спомням на кого... " Незнанието е живот, знанието смърт"
Ако не знаеш, не ти се налага да прощаваш.
Аз също като Петя, мога да прощавам, но не забравям. Дори и да не натяквам, дори и никога да не споменавам за това, какво се е случило, аз си го тая в сърцето и ме боли... много дълго...
Това, което казвам е на база минал опит.
Сега имам прекрасна връзка и невероятен човек до себе си и се надявам никога не изпадам в такива ситуации и никога да не стои пред мен въпроса : да простя ли, ще забравя ли...?!
-
неприятно е когато разбереш че някой е злоупотребил с довреието и наистина много боли.
понякога сле длъжни да правим компромиси ,но не и за сметка на себе си,защото понякога не можем да намерим границата и в целта си да запазим семейството унищожаваме себе си.
всяко нещо е разумно когато е с мярка.
-
Здравейте момичета. Мноооого отдавна не съм писала в темета, а трябваше - нали все пак е моя. Извинявам се за което. Та така.... Топли - топли новиники около мен. Цирка приключи. Човека сега си се прибира вкъщи навреме, звъни ми по 5-6 пъти на ден, просто ей - така (което да спомена за протокола само, не беше правил мноооого време). Как стана ли? Ми, подадох си аз документи за развод, събрах си 2 чантички дрехи и отидох при моята приятелка докато си намеря квартира. ТОЙ незнам дали се уплаши, дали осъзна какво е направил, но в момента в който видя документите се промени коренно. Пъ и има и друг фактор де, госпожицата когато разбра че се развеждаме и му би шута :balk_600: Сега всичко е по моите правила. Идва всеки път в клиниката с мен. Купува ми цветя с повод и без повод. Постоянно ми повтаря какъв глупак е бил. Въпроса е, че в момента аз самата съм много променена. Сякаш цялото му държание и внимание минава ей така покрай мен без да ме засяга. Много по - затворена съм от преди ( към него ). Не го питам нищо, не му правя никакви забевлежки, абе все едно че ми е все тая дали е до мен или не. Това донякъде помага. Естествено, не съм забравила. Дали съм простила - и аз самата незнам. В смисъл, че мисля затова, но по никакъв начин не му го показвам, а явно това много го дразни и сега по всякакви начини се опитва да ми привлече вниманието. Дали съм щастлива - честно казано, не съм сигурна, но пък ми е добре така - правя всичко което поискам, имам всичко каквото реша и не се съобразявам въобще с него. Естествено правя го нарочно, не че не ми пука съвсем. Но явно с този мъж, това е начина. И ако е така аз ще продължавам с това си държание, защото в крайна сметка, не съм се женила за да правя само сеир на хората, а и за да постигна нещо с някой в този живот. Този някой в случая естествено е съпругът ми.Реших да дам още известно време на този брак, ако потръгне - добре, ако не - живи и здрави...
-
много се радвам че нещата са се оправили поне за сега.мисля че си намерила правилния начин и явно е разбрал какво е загубил и дано не се е уплашил че ще остане сам и затова сега да е такъв.дано те обича а дали ще простиш или не това е въпрос на време и желание,но не прави компромиси със себе си.хайде успех
-
maggi4ka, :D
Не съм писала в темата ,но следях как се развиват нещата при теб и вече не се сдържах!
Какво да ти кажа, мила, напълни ми сърцето!
Ти си един голям женски юнак :D!
Радвам се,че си намерила сили да покажеш несъгласие с цялата ситуация. Радвам се и че нещата са се развили така....абе изобщо се зарадвах на всичко прочетено.
Много успехи от мен! :bighug:
-
Браво, Магичка, че нещата са се оправили към момента :D Дано твоят хубавец си е дал сметка за приоритетите в живота :D Важното е ти да се чувстваш добре, а не корекциите на собственото ти поведение да ти носят напрежение в ежедневието! Щом се чувстваш добре, давай смело! Радвам се много за теб :D
-
маги4ка радвам се 4е си намерила твоето решение на този проблем.Дано живота ти се нареди по на4ин,които на тебе ти допада.Радвам се,4е си успяла да подредиш живота и брака си.Ли4но на мен би ми било невъзможно,но се радвам за теб,защото в крайна сметка спаси брака си и полу4аваш като бонус най-добрия вариянт на държание след слу4ката.Дано това да продължи и занапред.Успех и късмет в семейния живот :bighug:
-
Благодаря момичета, че през цялото това време сте били мислено с мен. Много ми стоплихте душицата. Най-гадно ми беше, че в тоя град аз си нямам никой освен него - всичките ми роднини са поне на 200км оттук и наистина ми беше много трудно по едно време. Но в крайна сметка, май аз трябва да съм "мъжа" в семейството. Много ми помогнаха приятелствата, които завързах тук, в ZACHATIE. Прегръщам ви всички :bighug: и още един път БЛАГОДАРЯ ви за подкрепата.
-
Тази промяна вече ми допада. Само не допускай отново да се повтори, защото мъжете са непредсказуеми. Пожелавам ти попътен вятър и много щастливи мигове. :)
-
Здравей maggi4ka!Радвам се,че при теб нещата са започнали да се подреждат!Когато прочетох какво си преживяла ми стана много мъчно.Надявам се занапред всичко да се подреди още по-добре и да си много много щастлива и обичана!!
-
Maggi4kaa, мила :bighug:
Радвам се, че вече си по-добре. Ти си страхотна жена и заслужаваш щастието си, сигурна съм, че оттук нататък няма да бъдеш унизявана и лъгана! Желая ти от сърце всичко да потръгне, да забравите за случилото се и да продължите да живеете щастливо заедно!
-
Маги , мила, и аз като всички тук се радвам за теб и за решението ти. НО, рано или късно трябва да решиш със сигурност какво ще правиш! Преживях подобен като твоя случай- аз също след това си правих каквото си поискам и си "дресирвах" както си искам мъжал Но в един момент той седна на масата и ми зададе въпроса-" До кога ще ме наказваш? Или приеми всичко, че е минало и съм вече нов, или аз не мога да живея така- да не ме забелязваш". Е, наложи ми се вече да реша окончателно какво да правя. И реших. Но незная дали не съжалявам за решението си вече- реших да остана с него и всичко да си е както преди- любов, доверие и щастие, ама май не става.
-
здравейте!!!! и аз трябва да реша какво да правя!!!! бременна съм във 2 месец, разбрахме скоро, и той вече не иска бебе!! постоянно говори за аборт, а искаше 3 деца!! не мога да го махна, защото е много рисковано! имах две моли преди това! не се радвам, не съм спокйна, бях в болница заради цялото това напрежение за задържане! твърди че ме обича повече от всичко, но сега не бил момента???!!?? усещам че ми пречи по всякакъв начин и се чудя на себе си, защо го обичам!!! мисля че е ясно, може би ще се разделиме и ще се оправям сама!! успех на всички вас!!! целувки
-
vikjav , момента е много труден за теб, но трябва да вземеш най-правилното решение в случая. пожелавам ти да се оправят отношенията ви и заедно да се радвате на здраво бебче в скоро време.успех и кураж
-
мерси!!!! мерси... аз също се надявам, но зная че няма как да се получи.. :(...никога не съм си представяла че ще съм толкова тъжна и сама, когато се случи и бебенцето наистина е добре!! цунки
-
vikjav ужасно е това, което става с вас,но моето виждане е по-добре без мъж отколкото без деца.Все пак ти пожелажам да гледаш на нещата като труден период от вашата вразка и да се опитате да вземете правилното за вас решение.А аз продалжавам да се 4удя как има мъже,които искат една йена да се откаже от детето си заради тях и техния егоизъм.А ти би ли се отказала от детето си заради мъж?
-
vikjav ужасно е това, което става с вас,но моето виждане е по-добре без мъж отколкото без деца.Все пак ти пожелажам да гледаш на нещата като труден период от вашата вразка и да се опитате да вземете правилното за вас решение.А аз продалжавам да се 4удя как има мъже,които искат една йена да се откаже от детето си заради тях и техния егоизъм.А ти би ли се отказала от детето си заради мъж?
:good_post:
-
vikjav , a ти сигурна ли си, 4е този мъж те оби4а? На твое място бия дузпата на тоя нещастник и си гледам детето.
-
:)ОХ, и аз ако бях на мястото на хилядите правещи аборт бих родила хилядите деца и бих си ги гледала докато умра от преумора ама щастлива, но не съм на тяхно място:)
Както не съм на местото и на тези момичета ,които преживяват много труден и превратен момент в живота си.
Най - лесно е да махне6 с ръка и да зарежеш някой или нещо.Много по трудно и според мен благородно е, да опиташ да запазиш и съхраниш връзката и отношенията си с партньора.Понякога решенията на половинките ни са продиктувани от страх, от егоизъм, от глупост...но кой може да ни каже какъв ще е следващия?И дали няма да е по-лошо? и защо пък трябва да се мисли за раздяла? Ама защо и да се остава с такъв човек?
Въпроси и то много трудни ще има винаги?
Най-важното според мен е да се премислят много спокойно нещата и то с помоща на партньора.не мисля, че 2,3 или 6 месеца са от жизнено важно значение за да се вземат кардинални решения.
Всеки човек греши и има слабости или под въздействие на някой или нещо променя възгледите си.
Искрено ви пожелавам да имате сили да се преборите със ситуациията в живота ви какъвто и да е изхода от нея. Бъдете смели и се усмихвайте.
-
Здравейте момичета. Отдавна не съм писала тук...От заглавието ми май става ясно защо...Неочаквано ли е? Мъжът ми си има любовница. "Бившата" му изгора с която са били заедно 4 години преди ние да се срещнем. Направо съм като полята с вряла вода... Незнам какво да правя, незнам какво да мисля....Оказва се, че не успя да дойде с мен за операцията ми през Юли, защото....е бил с нея.Всеки път, когато съм командировка ( на 2 месеца по веднъж за 3 дни ) и всеки път когато отивам при майка ми той е с нея. Случайно го разбрах естествено... А сега накъде. Раздялата ли е решението? Нямам сили даже да го погледна - гади ми се всеки път като си представя, че аз лежа по болниците, а той си се е забавлявал. Днес трябваше да отида при д-р Персенска да започнем стимулацията за инвитрото, но не го направих. Мисля си, че за момента няма смисъл да го правя. Той май че излиза просто не го заслужава...С какво обаче аз заслужих така грубо да ми се изсмее в лицето и да ми заяви, че това сега било НЕЙНОТО сладко отмъщение за това, което едно време аз съм и причинила. Момичета, побърквам се! Незнам накъде! А най-лошото е, че той не иска да говорим за това.Казва ми че съм психясала от тия клиники и че го занимавам само с глупости и му преча на живота...Някой минал ли е през такъв период. Раздялата ли е решението и няма ли да съжалявам после. Вече сама започнах да се чудя дали не си внушавам.
Не си виновна нито ти, нито любовницата му. Всяка от вас двете се стреми към нещо и по някакъв начин го постига. Проблемът си е в него - ако се е стесирал от процедурите, на които се подлагаш, значи не е никакъв мъж, ако търси забравени преживявания - прав му път, ако обича нея, а не теб - пак каъв мъж е - да се крие, докато си в командировка или на процедура, ами да предприеме нещо цивилизовано.
Мила maggi4ka, не заслужаваш да те подлага на унижение. Мисля, че ще съжаляваш, ако не го изгониш още сега - дори и да се раздели със сладката отмъстителка какъв баща ще бъде след като не може да придружи жена си на операция, независимо дали я обича или не.....
Сложи началото на търсене на нов достоен мъж и :sperm2: още сега, не отлагай нито минута повече!!!!
:bighug:
-
Здравейте момичета. Мноооого отдавна не съм писала в темета, а трябваше - нали все пак е моя. Извинявам се за което. Та така.... Топли - топли новиники около мен. Цирка приключи. Човека сега си се прибира вкъщи навреме, звъни ми по 5-6 пъти на ден, просто ей - така (което да спомена за протокола само, не беше правил мноооого време). Как стана ли? Ми, подадох си аз документи за развод, събрах си 2 чантички дрехи и отидох при моята приятелка докато си намеря квартира. ТОЙ незнам дали се уплаши, дали осъзна какво е направил, но в момента в който видя документите се промени коренно. Пъ и има и друг фактор де, госпожицата когато разбра че се развеждаме и му би шута :balk_600: Сега всичко е по моите правила. Идва всеки път в клиниката с мен. Купува ми цветя с повод и без повод. Постоянно ми повтаря какъв глупак е бил. Въпроса е, че в момента аз самата съм много променена. Сякаш цялото му държание и внимание минава ей така покрай мен без да ме засяга. Много по - затворена съм от преди ( към него ). Не го питам нищо, не му правя никакви забевлежки, абе все едно че ми е все тая дали е до мен или не. Това донякъде помага. Естествено, не съм забравила. Дали съм простила - и аз самата незнам. В смисъл, че мисля затова, но по никакъв начин не му го показвам, а явно това много го дразни и сега по всякакви начини се опитва да ми привлече вниманието. Дали съм щастлива - честно казано, не съм сигурна, но пък ми е добре така - правя всичко което поискам, имам всичко каквото реша и не се съобразявам въобще с него. Естествено правя го нарочно, не че не ми пука съвсем. Но явно с този мъж, това е начина. И ако е така аз ще продължавам с това си държание, защото в крайна сметка, не съм се женила за да правя само сеир на хората, а и за да постигна нещо с някой в този живот. Този някой в случая естествено е съпругът ми.Реших да дам още известно време на този брак, ако потръгне - добре, ако не - живи и здрави...
Можех да ти кажа, че много се радвам, че всичко е потръгнало при теб и да те поздравя, но няма да го направя. Ще бъда малко нетактична с риск да те разсърдя, но без никакви лоши чувства, а напротив. Защо смяташ, че е естествено постиженията ти да са свързани задължително със съпруга ти, този който те унижи и обиди в труден момент? Колко ли още трудни моменти ще имате занапред (желая ти да няма такива, но все пак...), които дори да не са свъзрзани с любовни авантюри? Все ли ще изпълняваш ролята на мъжа в семейството? И най-важното - това ли заслужаваш? За какво точно даваш време на брака си - ами то вече си е пакзало, дали този мъж е достоен да го наричаш свой съпруг, какво още искаш да видиш? Харесва ли ти тази игра - ти си затворена, той ти подарява цветя, не искаш ли да ти подарява цветя някой към когото и сърцето и душата ти са отворени и не те информира за сладките отмъщения на любовницата си? Все още има и такива мъже, но никоя от нас няма да ги открие, докато се бори с някакви загубени каузи носещи гръмкото име "съпруг", което обаче няма никакъв пълнеж или пък докато играе безсмислени игри пред съпруга, който вече се е доказал като кръгъл идиот.
Извинявай за крайното ми изявление, но понякога не трябва само да те галят по главата и да те успокояват, че всичко ще се оправи, а напротив - в такива моменти имаме нужда от отрезвителен шамар, който да ни накара да се върнем в действителността.
-
Подкрепям Валерия. С угворката , че все пак има хора , които наистина осъзнават грешките си и не ги повтарят.Въпросният мъж от кои е - не знам....