-
Темата е малко извън всякакви проблеми които се нищят тук, но пък е тема която в момента ме интересува или по-скоро тормози.
По принцип в момента не говорим за това, но знам че темата е много тежка за обсъждане. Неговите баба и дядо са починали т.е. бабата почина на скоро но неговите чувства към тях са нещо специално и за цял живот...това го разбирам защото бабите и дядовците са едно от най-хубавите неща в живота ни...обаче аз искам да ги кръстя на накой от моите родители защото те са изключителни хора - просто го заслужават - първо внуче и т.н.
Повярвайте ми незнам как се постъпва в такъв момент! просто споделете опит- накрая ще го кръстя бебето на него си и ще сложа край на дилемата. Знам
-
Аз намерих изход - не го кръстих на никого. Ама не помогна - пак изписаха една мара в рода. Другият вариант е да измислиш сборно име - както например Тамара на баба Таня и на баба Мара.
-
Много ми се иска да ти дам съвет, но не мога!
Или по-скоро не искам.
Знаеш ли, тук много момичета искат просто да са бременни.....
Не го приемай лично!Просто тук всички тайничко мечтаем за имена, за чудеса!
Обаче рядко го изказваме на глас, за да сме толерантни към тези които още се борят!
-
Мишееее :balk_21:
-
:D Абе рано или късно се стига до това...за някои е проблем...за други веднага се стига до консенсус.Моментът с избора на име е отговорна част от целия процес(от забременяването до самото раждане).Съвет не мога да ти дам,но мисля,че един разговор с мъжа ти би помогнал.Нека и той разбере твоето желание,от какви чувства е породено то,пък компромис ще намерите,трябва и двамата да сте удовлетворени от резултата.Успех! :wink:
-
Подкрепям Мишанта.....и пожелавам на всички тук да имат такива проблеми скоро!
Иначе изборът на име според мен трябва да е избор само на двамата родители, защото после цял живот следва натякване и т.н. Не искам, да ви разказвам за мен, за да не засегна някого, но на такива неща се наслушах от роднини и приятели :wink: и не мога да разбера защо всички си мислят, че ние сме длъжни да се съобразим с техните предложения. Аман от прости хора, а по-лошото е когато ти се водят за близки :x.
-
Аз също мисля, че родителите са тези, които трябва да изберат името и да бъде харесано и от двамата. В края на краищата детето е тяхно.
-
РАзбира се ,4е родителите са тия които 6те дадат името на детето си и по някакав на4ин трябва да се стигне до разбиране и всеки да направи компромис.Все пак е егоисти4но примерно само маиката да мисли името ,а ба6тата да не вземе у4астие или обратното.
То и аз се наслу6ах на предложения ,но от едното влиза от другото ухо излиза .
Никои няма право да ни се меси то4но за това ,та да даде6 име на детето си е един от парвите ти ангажименти кам него.
Може доста да си говорим празни приказки тук ,но както ти е казала баракуда ,наи-добре е да поговори6 сас сапруга си по тая тема.Само двамата можете да ре6ите този проблем (ако може да го наре4ем така)
-
Човекът прави името красиво, поне така си мисля. Иначе, като практическо правило, може би да се внимава с прекалено умалителните и гальовни имена, които много често са съкращение от по-голямо и дълго име. Да имат предвид родителите, че децата им някой ден ще пораснат и прекалено умалителното име често звучи смешно, когато го носи вече някой дядо, например. А, също и идеологическите увлечения са смешни, каквито е имало в началото на социализма. Сега такива вече не се срещат. Модата сега май е по модната, филмова и чужбинска екзотика при имената. Иначе, със собствените имена се занимава науката Ономастика, има и речници на имената, където може да се прочетат съвети и да се направи справка. Пожелавам на всички да ни предстои скоро да мислим за тези неща!
-
Това наистина си е избор колкото отговорен пред детето за цял живот толкова и емоционален - да слушаш и да се ядосваш на хорската простотия! На мен също ми беше много трудно да избера името на моето слънчице! Исках да е хубаво, не исках да спазвам прословутата традиция защото не можех да избера хубаво име по този начин! Затова реших, че моето съкровище е една победителка в нелеката борба да я имам и тя сама си е извоювала името, което да носи цял живот - ВИКТОРИЯ! Надявам се цял живот да бъде победител в битките! :P
-
Подкрепям Мишето и Каси! След перипетиите, моят съпруг все още изобщо не иска да говори и мисли за имена. От суеверен страх нещо да не се обърка... Иначе това е много личен акт и също мисля, че е хубаво детето да има свое име, дадено му с любов, а не по задължение.
-
Слави е кръстен на моя баща.....не съжалявам въобще...целият прилича на дядо си. И по инат и по акъл :lol:
-
Момичета, не сте ли чували, че прекален светец и богу не е драг??? МММ???
Я ми обяснете тая работа - значи в една съседна тема може да си обсъждате на воля кой как си почиства триъгълника, дали коламаската е полезна или не по време на бременност, а тук, заради това че момичето е попитало за съвет как избирате име (и то в точния подфорум) и хайдеееее ... дайте да го изядем....
Хайде моля малко повече толерантност, а?
-
Стефания е дълго мислено име, напротив- преди да почнем опитите, докато опитвахме и докато бях бременна мислих и си мечтаех как ще наричм нашето бебче. Този беше един от начините по време на бременността да не мисля лошо неща и да се настройвам позитивно.
Иначе- свекър ми е Стоян, фамилията му е точно такава, каквото е името на дъщеря ни, много харесвам актрисата Стефания Колева, а и за капак на всичко забременях, след като пих от чашата с вино на СтефиЗ- е как да я кръстя, освен Стефания
/бета версията беше Симона :lol:/
-
аз съм чувала че не е хубаво първо дете да се кръщава на човек, който е починал - поверие някакво, но не гарантирам, че е вярно
-
Ми ние името сме го измислили още преди 7 години като започнахме с опитите.Кармен или Калоян.Само дето не виждам кого ще кръстя така.Освен да си вземем още едно кученце и да го кръстим Кармен, друг вариант нещо не виждам.... :(
-
Освен да си вземем още едно кученце и да го кръстим Кармен, друг вариант нещо не виждам.... :(
не виждам защо трябва да сме толкова саркастични, както казва Рали. А и защо трябва да е кученце... 8O
-
При нас и от двете страни имаше голям натиск и пазарлъци как да кръстим бебето. Ние бяхме категорични, че името не трябва да се свързва с някой роднина, за да избегнем негативите от ощетената страна. Затова решихме да кръстим детето на велик човек с условието името му да е лесно за произнасяне и възприемане в чужбина. Симеон (първи) дойде като съвсем логичен избор, но все пак бях направила списък с всички царски имена и си ги обсъждахме вкъщи.
Това обаче не ни спаси от натяквания. Майка ми се пазари следващото да е на нейно име, а свекъра твърди, че Симеон е кръстен на него - Мони на дядо си Милен :lol:
-
Аз съм много благодарна на родителите ни,защото не ни се месят в избора на име.Но аз и нямам против да кръстя децата си на тях.
Винаги съм искала да имам момиче(това преди да знам за проблемите,които ще имам) и бях измислила много имена,още преди да започнем опитите.Много от тях станаха напоследък много модерни,което на мен не ми допада.Бях решила последно,че ще е Рая-много ми харесва името,пък и може да мине за кръстена на свеки,защото тя е Румяна.
За мъжко име започнах да мисля,когато бях бременна с близнаците,защото те бяха момченца.Обаче се оказва,че нямам любими мъжки имена.Най-вероятно ще бъде Георги,защото баща ми и свекър ми се казват така,пък и е име на светец.
-
Аз много искам да носи името на баща си, но моя е категоричен, че не иска. Винаги съм била категорична за себе си, че ще носи индивидуално име и ако ще война да стане никои не може да ме разколебае. Вече сме решили и на моя му харесва, макар че според него докато се роди може да ми текне нещо друго :lol:. Но не вярвам де. По еднаа съвсем случайна случайност ще носи на свекърва ми буквата, ако е доволна доволна, ако не да е жива и здрава 8). За сега няма да го споделям защото при мен се случва така кажа нещо и то не стане 8).
-
Ми ние името сме го измислили още преди 7 години като започнахме с опитите.Кармен или Калоян.Само дето не виждам кого ще кръстя така.Освен да си вземем още едно кученце и да го кръстим Кармен, друг вариант нещо не виждам.... :(
Мимка,ше имаш детенце,което да кръстиш както си искаш :bighug:.
Относно въпроса поставен в началото на темата-мисля,че детето е по-логично да се кръсти на твоите родители,отколкото на неговите пра-родители.Бъди по-твърда.
-
Ох, при нас името въобще не беше лесна работа. Още отдавна знаехме, че детето няма да е кръстено на дядовците (защото са починали) и на бабите (защото едната е с моето име). На шега измислих името Марганас - на баба си Маргарита и баба си Анастасия. :lol: :lol: :lol: Голям смях падаше щом го кажех на някого. Пък ставаше и за момче, и за момиче. :lol: Няма да се спирам на всички имена, които обсъдихме, избягвайки дори първите буквички на бабите. Накрая като ми я показаха току що извадена от коремчето ми, просто знаех, че ще се казва Александра - това беше първото и единствено име, което измислих и което харесвах. Таткото тържествено обеща по телефона да не й казва Сашка и така взехме решението в последния момент, въпреки, че аз още от петия месец знаех, че тя си е Александра. :D
-
Аз много искам да носи името на баща си...
:balk_46: :balk_47: :balk_50: съм ЗА! Ясно е защо, нали :balk_602:
-
Освен да си вземем още едно кученце и да го кръстим Кармен, друг вариант нещо не виждам.... :(
не виждам защо трябва да сме толкова саркастични, както казва Рали. А и защо трябва да е кученце... 8O
В постинга ми няма грам сарказъм!Говоря за себе си.Който искаше разбра какво съм имала предвид.
А кученце, защото ако е котенце няма да се погодят с Тедка.
:lol:
Не виждам ти пък какво толкова го взе присърце.
-
аз пък си имам един фаворит - Боян, и един гравитиращ около него - Кристиян, като второто става и за момиче, Красимира също харесвам от малка, и Ирина, Анна и много други...
Е,аз измислих имената, само да има на кого да ги давам вече деее :wink:...
Има хубави сайтове , които изясняват и произхода на името, и значението, и дали си има имен ден.
-
Аз честно казано не мога да спра да се учудвам на егоизма на хората -защо бабите и дядовците, които дълго са чакали внучето ще се месят в избора на име и ще се сърдят,че не е точно тяхното?! Не мисля, че това е редно. При нас нямаше такива проблеми изобщо. Още преди да забременея, понеже все не се получаваше и нямаше открита причина за това, мъжа ми беше казал, че ако Господ все пак ни дари с дете то ще се казва или Христо или Мария, а аз обещах да го кръстя в църква както си му е редът. Така че си имаме Мария. Кръстена е на Богородица. Докато бях бременна само мислех как да избегнем галеното Мими, че хич не го възприемах и понасях, та стигнах до Мия, което супер ми хареса. когато се роди девойката просто помолих всички роднини и приятели да не я наричат Мими и това е. Важното е детенцето да се роди живо и здраво.
-
Освен да си вземем още едно кученце и да го кръстим Кармен, друг вариант нещо не виждам.... :(
не виждам защо трябва да сме толкова саркастични, както казва Рали. А и защо трябва да е кученце... 8O
Няма сарказъм в думите на Мимка, Солейче. Само Болка :(
И ние с милото отдавна сме измислили имена за трите ни мечтани бебчета. Но кога ще ги дадем :(
-
Аз честно казано не мога да спра да се учудвам на егоизма на хората -защо бабите и дядовците, които дълго са чакали внучето ще се месят в избора на име и ще се сърдят,че не е точно тяхното?! Не мисля, че това е редно.
Ми щото това една стара българска традиция с дълбоки корени и лесно не се отхвърля и от млади и от стари. Макар че и аз съм против тези за мен остарели традиции, все още чувам как моите родители правят намеци...даже и с роденото дете на брат ми, което е взело само първата буква от името на баща ми, са недоволни.... Та, така....
-
И на нас свекърите много ни се месиха, натякваха, недоволни...бяха изпилили нервите на мъжа ми, докато бяхме в болницата, защото не искаха името, което си бяхме избрали - руско било! Предадох се, защото не исках разправии, не съм им ядосана отдавна, защото гледам бързо да се разделям с негативните емоции, но още им се чудя, как за такива дребни неща се захванаха, след като имаше едно чудесно, доносено, здраво родено и толкова очаквано бебе! И така, и аз като Мини имах резервен вариант, който стана актуален - Симона. Но се радвам все пак, че е и на майка ми и на баща ми ( въпреки, че не е имало идея да носи буквичката на някого, но така съвпадна), защото те ясно показаха, че както го кръстим, така, за тях друго е важно.
По време на бременността си често, да не кажа постоянно, ме гонеха някакви параноии, че и този път нещо ще се случи лошо. Моя доктор накрая ми каза - успокой се, ще имаш бебе, живо и здраво, а от името и пола, все ще има недоволни :lol:
-
Благодаря на всички за мненията и препоръките! Радвам се, че се включиха повече дами!
Наистина смятам, че подфорумът е точно този, защото мисля че тук сме от другата страна т.е. настоящи и бъдещи мами, затова си позволих точно тук да обсъдя тази тема!
Ситуацията не е фатална и наистина се надявам с моя съпруг да говорим разумно и компромисно! Желая успех на всички и благодаря отново за мненията ви!
-
Момичета, не сте ли чували, че прекален светец и богу не е драг??? МММ???
Я ми обяснете тая работа - значи в една съседна тема може да си обсъждате на воля кой как си почиства триъгълника, дали коламаската е полезна или не по време на бременност, а тук, заради това че момичето е попитало за съвет как избирате име (и то в точния подфорум) и хайдеееее ... дайте да го изядем....
Хайде моля малко повече толерантност, а?
:good_post: Рали:balk_21:
-
И аз си мечтая за едно хубаво, звучно българско име, но не знам как ще се преборим с родите :( В смисъл с другата, щото с моята нямаме проблеми за това... :?
-
а и за капак на всичко забременях, след като пих от чашата с вино на СтефиЗ
СтефиЗ, следващият път да напиеш всички чаши с вино!
-
За момиче харесвам името Емма. Мъжко още нямам фаворит. Абсурдно е темата да се възприема за обидна, защото ние не сме обречени да нямаме деца, те просто временно се бавят. А междувременно можем да използваме паузата, за да измислим най-подходящото име за бъдещите си дечица. Няма по-нормално нещо от това. Мен лично не ме обижда. По същата логика ще е обидно да се обсъжда и раждането, защото на някои от нас може никога да не ни се случи да преживеем това. Но няма по-нормално вълнение за бременните момичета от това и аз лично четейки, го съпреживявам заедно с тях. Така, че благодаря и на авторката на тази тема, че ми припомни сладкото време преди 4 години, когато бях за кратко бременна за първи път и първото нещо, което направихме, като разбрах, че съм бременна (даже преди да съобщим тържествено на всички :D), беше да харесаме заедно името Емма. Аз все още вярвам, че моята Емма пътува към нас.
-
На нас пък никой не ни се е месил.Ни баби ни дядовци.Още като забременях с мъжа ми се бяхме разбрали че ще го кристим на майка му.Ако е момиче Ива ако е момче Иван.Хич не го харесвах това Иван ама за хатъра се съгласих да е така.Като се роди момиченце и си го писах Ива аз самата това име много го харесвам му казах на моя:видя ли щот не исках да е Иван за това женско го родих.В интерес на истината на никой не бяхме казали предварително как ще се казва бебето.Тази тема не сме я коментирали нито с моите нито с неговите родители.За мен родителите са тези които си решават как ще се казва детето им и нокой няма право да им се меси.
-
Аз все още вярвам, че моята Емма пътува към нас.
От това кратко изречение ми се напълниха очите....
Желaя ти много скоро да прегърнеш твоята ЕММА!!! preggo :sleepingbabygirl: yahoo_17
-
Не съм кръщавала на никой.
Моето дългоочаквано дете носи името на ангел.За мен тя е моята сбъдната мечта, моя ангел.
Другата ми идея за име беше Алегра ( щастлива), ама туй вече никой не го прие от нашите :lol: а и на когото кажех, всички падаха да се смеят :lol:
Само да вметна, че никога не съм била привърженик на чуждестранни те имена, ама съдба :lol:
-
Елинеа, аз имах доста сериозна битка с моя мъж за името на детето. В техния род традиция е да се предава името на дядото, та моя мъж е Ангел на дядо си, моя син трябваше да е Атанас на дядото. Да, ама докато бях бременна и видиш ли моите "съкровища" не спряха да ме учудват с подвизи. Да не говорим, че за времето брак не са ми помогнали дето се вика и с една добра дума. А за капак свекървата реши, че ще гони брат ми посред зима от нашето жилище. Е, това преля чашата. Както ме убеждаваше майка ми да се преклоня, да се съглася - аз балкански и водолейски инат казах не. Не са заслужили и не смятам такъв жест да правя. Реших, че детето ми ще носи собствено име. След дълги препирни и обяснения стигнахме до името Александър. Направих компромис само за буквата. Опита се моя да ми обясни, че не може така. В един от пристъпите си на бяс не издържах и казах, че като иска да кръсти дете ще трябва да си го роди. Чух го в един разговор да пита майка си и баща си дали са съгласни да е Александър 8O Е, това ме разби, честно :x
Аз като малка съм си страдала от това, че не са ме кръстили както трябва. Дядо ми се карал с родителите ми и от звучното българско име Гергана, нашите ми сменили името на третия ден след раждането на Ганка. Не че не си го харесвам, ама що подигравки съм отнесла и за какво??? Да се задоволи една болна амбиция на човек, който никога не ми е бил дядо :x
Та според мен - каквото ти хареса на теб, което ти звучи добре - това трябва да е.
За второто бебе, когато го загубихме, моя мъж ме пита дали съм мислила за имена - знаех, че ако е момиче ще е Радмила, моята Мила, моето злато, а ако е момче - ще е Радослав... Да, но Господ не ми даде... Сега чакам да видя ще ми подари ли този шанс отново...
Така че, ако искаш нещо ти самата, бори се да го постигнеш!
-
Мили момичета,
от сърце ви пожелавам скоро да се сбъдне мечтата ви...
А като си мислих по темата вчера намерих някакъв изход...
Като няма кой да ми предложи брак, бебока ще носи тяхната фамилия а името ще трябва да оставят на мен... :lol:
-
благодаря на ганка за откровения постинг!
надявам се да не водя чак такава битка - тома което изчаквам в момента е да видя какъв пол ще е... пъко след това ще видим. както вижадм малко или много това се оказва важен въпрос когато времето дойде дано и аз избера педходящото име за моето дете!
Благодаря на всички включили се към тази тема!
-
Пожелавам ти да е това, което тайно си мечтаеш :lol: Аз винаги съм била благодарна на родителите си, че ми казаха - за нас няма никакво значение как ще го кръстиш, вие сте родителите, вие имате право да изберете. А и като хора, които са имали точно такива проблеми, нормално е да има повече разбиране. Стискам палци да е нещо, което харесвате и двамата и което ще носи само положителни емоции на детето!
-
Ганка, ако погледнеш в класацията за имена на мама и бебе.ком ще видиш 4е твоето име е с най-голям рейтинг :)
Истината е 4е вси4ки в даден етап от живота си не сме харесвали имената си, или сме били подигравани за тях- ако е Петруна- не4увано било, ако е Мария- всяка втора Мария била...е то угодия няма...
Аз много харесвах името Рая, преди всеки втори да по4на да го прилага :) в което няма нищо лошо, но като му дойде времето бих се спряла на някое прости4ко име, което да носи послание и да не е пре-експонирано, но компромиси винаги бих направила :)
Без да имам бебе, аз също си мисля за любими имена, идват ми наум само женски оба4е :lol:
Поздрави
-
Без да имам бебе, аз също си мисля за любими имена, идват ми наум само женски оба4е :lol:
Поздрави
И аз съм така. Нямам дете още, но си имам цял арсенал от имена, които харесвам и те са само женски. :wink: Едно единствено мъжко ми харесва и то е Александър, но на всички ви е ясно как днес всеки втори вече се казва така, иначе името е много хубаво.
А що се отнася до нашите имена, аз съм една от тези, които не харесва името си. В детската градина и доста след това, много са ми се подигравали, защото името ми е Елица и се римува почти с всичко. :? Но това е. Майка все ми казва: "Искам да те видя някой ден, когато твоето дете ти каже, че не си харесва името ти как ще се почувстваш?" И е права. Затова вече винаги се запознавам "Ели" и никой не знае цялото ми име. :wink:
-
8O, ей Елица е прекрасно име според мен :D
Ама и аз съм Мария и бяхме две в класа, три в компанията... и се римува с филия и ютия до колкото си спомням... и как мразя да ми казват Мери :x
Наистина няма угодия...
-
8O, ей Елица е прекрасно име според мен :D
Ама и аз съм Мария и бяхме две в класа, три в компанията... и се римува с филия и ютия до колкото си спомням... и как мразя да ми казват Мери :x
Наистина няма угодия...
Ужас, на мен ми викаха "Мари" с ударението на А!Умирах от яд!А инициалите ми бяха М.Г.К.|(допреди да се омъжа) и в първи клас мама ми беше написала на раницата инициалите.И всички ми викаха-МаГарКа.Сега всички ми викат Миме, Мимка, а мъжа ми Мимче и съм доволна.Само дядо му на моя ми вика-Марийо, но той на всички така вика-на свекито Марино, на етървата Илияно, та му свикнах.Веднъж само ми каза Маро и му казах ако иска да ме види пак да ми вика-Мария!Другото, което мразя и заради което съм затваряла телефон (веднъж на шефа си) е Марийка.Е направо започва да ми излиза пара от носа!
А за избора на имена етървата искаше да кръсти племенника Николай (като девера), но той пребледня и категорично отказа, защото в градината му викали "Николай лай-лай, кучето го лай" :lol: :lol: :lol: :lol:
-
А що се отнася до нашите имена, аз съм една от тези, които не харесва името си. В детската градина и доста след това, много са ми се подигравали, защото името ми е Елица и се римува почти с всичко. :? Но това е. Майка все ми казва: "Искам да те видя някой ден, когато твоето дете ти каже, че не си харесва името ти как ще се почувстваш?" И е права. Затова вече винаги се запознавам "Ели" и никой не знае цялото ми име. :wink:[/color]
ооо ма много си ти е хубаво името даже.На мен само ако някой се опитваше да ме римува с нещо и аз му казвах,че съм :"Зорница умница,неземна хубавица" и млъкваха. :lol:
-
Хахаха уникална римушка си си имала :lol:
-
Зори да, браво за римите - наистина с тази реплика повече няма как някой да ти каже "копче" :)
На мен пък в училище ми казваха Татяна Лолова и аз умирах от яд :x А сега на работа Татянке още повече побеснявам :x :x и им го казвам на колежките и те пак си налягат своето.
По-късно в средното ми излислиха името титка, защото бяхме 2 Татяни и 1 Таня и така ни различаваха, та титката си остана и до сега. Домашните ми казват Тане, Тането или малката Таня (защото зълвата се казва Таня) - ей такива милички :)
Без да имам бебе, аз също си мисля за любими имена, идват ми наум само женски оба4е :lol:
А на мен само мъжки Калоян, Теодосий (като първото е с буквата на свекървата, а второто е комбинация от имената на моите родители) Женско име не мога да харесам. Тя рибата е още в морето, ама аз си подгрявам тиганчето :lol: :lol: :lol:
-
Стана ми смешно! Как една по една започнахме да излизаме от псевдонимите във форума и се оказва че имената ни са много по- хубави от измислените форумски абривиатури!
Целувки на всички! Много сте сладки!
-
То по тази логика с римата, аболютно на всяко име може да се измисли някоя глупава рима, така че това не е важно, важното според мен е името да ви харесва, да подхожда и на фамилното и най-важното, да си го изберете вие, да се порадвате на възможността да изберете най-хубавото и никой да не ви натрапва мнение. :wink:
-
Ганка, ако погледнеш в класацията за имена на мама и бебе.ком ще видиш 4е твоето име е с най-голям рейтинг :)
Кажи,скъпа,къде е тая класация да погледна и аз :|
-
:secret:Ето Ле, мисля за това става дума!
http://www.mamaibebe.com/names.php (http://www.mamaibebe.com/names.php)
-
http://www.mamaibebe.com/names.php?t=f&w=195
-
ХА!Мише, по едно и също време сме пуснали постингите си.
Линка ми е конкретно за буквата Г! :wink:
-
Ураа, аз съм номер едно с мойта буква :P
-
Мерси,Мише и Миме :grouphug:
Но защо ми се струва,че тази класация е за всички живи хора в България,а мен ме интересува класацията за през последните няколко години,защото за идното поколение е все едно кое име е популярно сред 60-годишните,например.
А не мога да намеря такава класация...сигурно сега ще сметнете,че се занимавам с незначителни неща,но пък гледам да не мисля за разни те си страхове...
:)
-
Мерси,Мише и Миме :grouphug:
Но защо ми се струва,че тази класация е за всички живи хора в България,а мен ме интересува класацията за през последните няколко години,защото за идното поколение е все едно кое име е популярно сред 60-годишните,например.
А не мога да намеря такава класация...сигурно сега ще сметнете,че се занимавам с незначителни неща,но пък гледам да не мисля за разни те си страхове...
:)
Ле, я да се стягаш, че ще дърпаме ушите!!! :balk_21: Имаше мисля в бг-мама класация на най-предпочитаните имена :wink:
-
Еййй, Ганее, :balk_70:
-
Това за римите ме развесели. Ами на мен ми викаха жираф в началното училище. Това не се римуваше с мойто име, ама бях много по-висока от тях. Така че каквото и име да измислите винаги ще има прякор.
И май е по-добре да ти викат "Борис с ориз" отколкото "Кольо Бизона" или "Митьо Очите".
-
Хехе по тази таблица и моето е първо в списък със С :lol: :lol:
И аз като Гането не си долюбвам съвсем името, е вече свикнах, ама като бях по-малка не ми беше любимо :wink: Кръстена съм на дядо ми Стефан (хубаво име), той е много готин, със страхотно чувство за хумор и много се забавляваме като се дракаме с него, та той милия все си сменяше името, че не искал да се казва като мен, че съм била едно малко зло :lol: :lol:
А Деси не е кръстена на никой, исках да не е трибуквено име, че на последък все такива ги кръщават, но пък в същото време исках да има и хубаво кратко, та така стигнахме до царското име Десислава :D Е и тати е с Д и двамата дядовци, та има и щастлива рода от цялата работа :wink:
За статистиката, никой от бабите и дядовците не е имал грам притенции за име.
-
трибуквено име, че на последък все такива ги кръщават
Стефи, има и по-трагични случаи.На мъж ми един приятел едвам разколеба булката деня преди да роди от идеята за име на малката АЯ!!!!Сега носи благозвучното Александра, което е с 8 букви повече от първоначалния замисъл. :wink:
-
трибуквено име, че на последък все такива ги кръщават
Стефи, има и по-трагични случаи.На мъж ми един приятел едвам разколеба булката деня преди да роди от идеята за име на малката АЯ!!!!Сега носи благозвучното Александра, което е с 8 букви повече от първоначалния замисъл. :wink:
Като по-малка четох книга за разказа на една кобила- сестра й се казваше Ая, ох много хубава беше книгата, само че почти ми е изфирясала от главата :oops:
Също за протокола- никой не се е натискал да кръщаваме детето на него, даже като казах на майка ,че ако е момче ще е Георги на баща ми, тя държеше да е Николай на Ник
-
ох, не про4етох до край, гледам пуснали са линк,
Моми4ета на мен много ми харесва името Надя, ама то ве4е не среща много-много, защо така, сигурно имам странни вкусове...
Също ми харесват: Мая, едно време много ми харесваше и Фани, сега и то май не е модерно...
Не ми харесват Джесика, Ванеса, Рей4ъл и т.н
Предложете и вие имена, защото според класацията в мама и бебе, трябва да ги къщаваме Гунка и Панка... :lol:
Айй, пак редакция, класацията в бг-мама и тя е ужасна- име с В за моми4е, амми какво има да се 4удите- Виза, виза я.... 8O :lol:
-
С години чакаме бебчето и силно се надяваме да дойде живо и здраво.
Въпреки това, си мечтая за момиченце с име Вяра. Защото вярата ни е голяма. Пък и ние подписахме брак на 17 септември (Св. София, Вяра, Надежда и Любов). Ако е момче - ще е Георги.
И най-важното: ЩЕ ГИ ОБИЧАМ ЕДНАКВО! Само да са живи и здрави!
-
С години чакаме бебчето и силно се надяваме да дойде живо и здраво.
Въпреки това, си мечтая за момиченце с име Вяра. Защото вярата ни е голяма. Пък и ние подписахме брак на 17 септември (Св. София, Вяра, Надежда и Любов). Ако е момче - ще е Георги.
И най-важното: ЩЕ ГИ ОБИЧАМ ЕДНАКВО! Само да са живи и здрави!
От сърце ти пожелавам скоро време една адашка :wink:! И да си изпълниш обещанието! :D
-
Мимка, Марийка е нищо пред Марче :croc:, а на едно момче в първи клас му счупих зъбът след Маро :x
В крайна сметка както и да кръстиш , келешите все ще си намерят начин да се закачат... Пък и децата все някога трябва да разберат, че не всички на този свят са постоянно добронамерени :D
Аз харесвам Манол ,Райко / Райчо, Петър, Дилян, Боян за момче и
Гергана, Ралица, Калина, Елена, Елица, Бистра за момиче
Мразя Никола и Марко, щото всеки сега така си кръщава момчетата...
И Натали , нащо си е Наталия...
Едни познати си кръстиха близнаците Марк и Сияна, ами не ми харесва...
-
, а на едно момче в първи клас му счупих зъбът след Маро :x
8O 8O 8O
-
на едно момче в първи клас му счупих зъбът след Маро :x
Браво, моето момиче!!! :lol:Как ми се е искало и на мен да избия нечий зъб заради подигрвака с името ми!!!(Единствения зъб, който съм избивала беше в детската градина на настоящата ми кръстница, защото милата имаше неблагоразумието да мине пред люлката докато се люлеех!)
-
ооо ма много си ти е хубаво името даже.На мен само ако някой се опитваше да ме римува с нещо и аз му казвах,че съм :"Зорница умница,неземна хубавица" и млъкваха. :lol:
да, да страхотно име е Зорница, аз затова така си кръстих слънчицето :D :D :D
-
А какво ще кажете за име Темелко за мом4енце, една позната скоро така го кръсти 8O
-
Аз познавам един Темелко, но той е възрастен. Мислех, че това име е отживелица, но явно не е.
Моето име е Мери и аз по принцип винаги съм си го харесвала, прякори не съм имала, но на времето когато даваха филма "Мера според Мера" понякога ми викаха Мера. Е повярвай те ми, все едно някой ми бръва в г...за с боксова ръкавица. А и до бой често съм стигала. :lol:
А иначе за име на бъдещото си дете, дано имам някога, винаги съм мислела само женско. Но със времето се е променяло, то за толкова години..... Вече спрях да измислям, реших, че когато дойде момента тогава, но определено няма да го кажа на никой, дори и на мъжкото. Така съм решила.
-
О да, Зорница е много хубаво име...
А за онзи келеш - зъбът му предполагам е бил временен, щото не помня в гоРните класове да му е зеяла дупка в оградката... а тогава вече бяхме в мир...
-
А за онзи келеш - зъбът му предполагам е бил временен, щото не помня в гоРните класове да му е зеяла дупка в оградката... а тогава вече бяхме в мир...
:balk_46:
-
Лелей, на имена като Мария и Елица не сте доволни, направо сте за бой!
Знаете ли какво е от-до по време на цялото обучение да те подиграват, а името ти да се среща във всяка забавна тема по форумите за странни и смешни имена, а? А? А? :lol: :lol: :lol:
Научих се да си го нося, но на децата, някой ден, дай Боже, ще им спестя мъчението да носят необичайно име. Намислила съм си женско именце (на татко) и едно мъжко име (на мама), много хубави, ама си ги пазя, не казвам :wink:
-
Дано скоро да ги разберем Рони :P
Като се родят, щеш не щеш ша си кажеш! :crossfingers:
-
а знаете ли какво е при всяко запознанство като си казваш името отговорът отсреща да е А??? последвано от ааа, какво хубаво име!!!
то хубаво, че е хубаво, ама като всеки вика а??? и те карат да повтаряш по няколко пъти вече не е толкова хубаво. аз доскоро си мразех името, даже като тийнейджърка не си го казвах, а си казвах едно галено/съкратено. едва от няколко години започнах да си го харесвам. верно, че е хубаво, ама колко ми е бил акъла преди и ми е било неприятно...
затова смятам, че трябва много внимателно да избираме име за децата си. то е ясно, че почти всеки тийнейджър не си харесва името, но все пак, да не караме децата да се срамуват от името си.
а за кръщаването на някого - много ми се ще това да е отживелица, ама... по-добре е да изберете име за детето което ви харесва, вместо да изберете на кого да го кръстите... а недоволни родители винаги ще се намерят, то това им е част от работата на някои :wink:
-
margarete, ще ми се наложи да почакам повечко. Девойките тук поне мъже си имат, аз и без толква останах. Но нищо, някой ден ... ще изгрее пак и за мен слънце :)
-
едно време много ми харесваше и Фани, сега и то май не е модерно...
E какво като не е модерно, ама ха! :lol:
-
Абе все съм се чудела - на хората, дето има викат "Фани" това ли им е цялото им име? Или Фаня, или нещо друго? Фани мн ми харасва!
-
Цветенце, имах една колежка, на която пълното име е Теофана, но и казвахме Фани.
Иначе, и перфектното име да измислим, децата са толкова изобретателни и жестоки понякога в невинността си, че все ще сътворят някакво оригинално творчество с много поводи за подигравки. Няма спасение от детското творчество! :D Но и това е част от детските спомени, нали? Не може без това!
-
Да, фани, една съу4ени4ка така се казваше, само фани /стана нещо с клавиатурата, и ф-то не може да стане главна, а само малка буква излиза :lol:/
Ина4е пак за имената, но за бащините и фамилните да ви питам,
аз понеже съм в 4ужбина, тук мъжа и жената като се оженят носят една фамилия, т.е.
Г-н Петров /да ре4ем/ и Г-жа Пертов
Тъй като само в бг и русия имаме ж.р на фамилните имена, тук с мъжа ми трябва да обясняваме 4е сме семейни, и 4е фамилията ни е еднаква, а не само си прили4а...
Вий как бихте възприели да се променят така фамилиите, 4е имената на съпрузите да са еднакви/ фамилните де/
Ина4е за бащините- какъв е закона в бг, трябва ли задължително детето да има бащино име, в Англия децата имат 2 имена, но второто е по-скоро алтернативно на първото / ако детето не си хареса първото или нещо такова/ + ако има 2,3 или пове4е деца в семейството 2рите им имена никога не са еднакви...
ох много дълго стана :lol:
-
До колкото ми е известно всички в България трябва да имат по три имена, второто от които естествено е името на бащата. То може да има руското окончание "ов" или "ова" с различните разновидности, но може и да няма. Например: Галя Иванова или Галя Иван. Фамилното име може да бъде или на бащата на бащата (т.е. на дядото) или на фамилията на мъжа, т.е. родителите и детето да имат едно и също фамилно име. На мен този вариант най ми допада,всички да имат една фамилия иначе ми изглежда, че все едно детето не е от семейството на родителите си. Традицията да се кръщава на дядото също води до големи сръдни в семейството.
За еднаквите фамилни имена, за които питаш много не ми стана ясно, но ако става въпрос за родовете в българският, то аз ги предпочитам и смятам за по-правилни и благозвучни.
-
Абе Рони,
щото не търсиш качественно :P,
Ще изникне някой да ядосва и теб няма страшно :bighug:
Поне от сърце ти го пожелавам :D
-
Аз държах детето ми да е Стефания Николай ... , така ми е записана на стикера за легълцето й, но гадната служителка от рецепцията като дойде да попълва документите за издаване на акт за раждане се запъна и каза, че няма да я запише така, спорихме около 20 минути, казах й че не искам тогава да ми я записва и няма да й дам нашите данни, но в крайна сметка склоних- иначе детето нямаше да има акт за раждане, тъпанарката й с тъпънарка. За мен това си е дискриминация- не може турците и циганите да си се кръщават както си искат, а ти да нямаш право да си кръстиш детето както ти искаш. Мисля да водя дело, но това ще е догодина, като поотраснем малко.
Искам да помоля, Фани ако може да се включи по въпроса- да ме посъветва как тончно да процедирам
-
Мини, странно е, че тази служителка ти е отказали при положение, че законът дава тази възможност. Не знам как стоят нещата с промяната на бащините имена, но лично аз съм си сменяла фамилното име, когато за първи път ми се издаваше паспортът. Не помня много процедурата, а и тя със сигурност се е изменила поне 20 пъти за толкова години.
Имате ли проблеми с имената търсете направо служителите на служба ГРАО и хич не се занимавайте с невротизирани регистратори.
-
И аз се включвам в темата за имената. Борейки се да забременея толкова дълго си мислех че името ще е най лесното нещо...да, ама не! Името на детето е такава голяма отговорност (естествено зависи пак кой как я разбира..:)
Каси се беше съветвала с нумеролог, мисля и аз така да направя...само дето за да отидеш при нумеролог трябва да имаш поне няколко варианта и той да ти изчисли най доброто, а ние още нямаме...
Иска ми се името (за момченце) да е много звучно и с много гласни и да не е кръстено на никого.
Понеже нямам лентичка, само за протокола отбелязвам че вече сме в средата на 7 ми месец...
-
Аз съм водила дело за промяна на името. Значи името ми е Мери, служителката която ме е вписвала в актовата книга и другите документи, се е объркала и ме е написала Мари. При даването на акта за раждане ,баща ми видял и поискал да се оправи, жената само зачертала "а" с "е" и нищо друго. Аз предполагам, че би трябвало да напише "поправката е моя", да има подпис и печат, да поправи всичко и в другите документи, но тя не е направила нищо. Единствено само поправката в акта за раждане и то без пояснение. Докато бях ученичка и студентка нямаше проблем, но след това ми потрябва свидетелство за съдимост за работа. Мале, като се запъна жената там, че това което пише не било валидно, а аз вече доста напушена обяснявам, че няма как да съм Мари, във всички документи - паспорт, шофьор. книжка, дипломи навсякъде съм Мери, и ако е станала някаква грешка то тя не е по моя вина, а вината е на служител като нея. При което тя ми даде необходимия документ и каза, че за последно приема акта за валиден и да си оправя нещата.
От там аз се поинтересувах, ходих до София, стигнах до архива и навсякаде си бях Мари, казаха ми, че независимо къде и в кой е грешката, по закон аз съм Мари и единствения начин да си бъда с мойто име е да водя дело с държавата. Февруари месец си платих таксата в съда, заведох дело като се самопредставлявах - без адвокат, тогава си спестих 100 лв. Септември месец ходих на дело, заведох и двама свидетели, които трябваше да докажат че това съм аз и октомври месец имах нов акт за раждане с името което си беше моето.
Малко дълго стана, но Мини, дано ти е било от полза.
-
Аз държах детето ми да е Стефания Николай ... , така ми е записана на стикера за легълцето й, но гадната служителка от рецепцията като дойде да попълва документите за издаване на акт за раждане се запъна и каза, че няма да я запише така, спорихме около 20 минути, казах й че не искам тогава да ми я записва и няма да й дам нашите данни, но в крайна сметка склоних- иначе детето нямаше да има акт за раждане, тъпанарката й с тъпънарка. За мен това си е дискриминация- не може турците и циганите да си се кръщават както си искат, а ти да нямаш право да си кръстиш детето както ти искаш. Мисля да водя дело, но това ще е догодина, като поотраснем малко.
Искам да помоля, Фани ако може да се включи по въпроса- да ме посъветва как тончно да процедирам
Адаш, същото семейство, които в последния момент записаха дъщеря си Александрва вместо Ая и сложиха презиме Ростислав, вместо Ростиславова.Нямаше никакъв проблем, това е София.Незнам защо така са се запънали при теб... 8O 8O 8O
-
Аз имам приятелка, чиято дъщеря се казва Ая - тя много си харесва името.
-
Аз държах детето ми да е Стефания Николай ... , така ми е записана на стикера за легълцето й, но гадната служителка от рецепцията като дойде да попълва документите за издаване на акт за раждане се запъна и каза, че няма да я запише така, спорихме около 20 минути, казах й че не искам тогава да ми я записва и няма да й дам нашите данни, но в крайна сметка склоних- иначе детето нямаше да има акт за раждане, тъпанарката й с тъпънарка. За мен това си е дискриминация- не може турците и циганите да си се кръщават както си искат, а ти да нямаш право да си кръстиш детето както ти искаш. Мисля да водя дело, но това ще е догодина, като поотраснем малко.
Искам да помоля, Фани ако може да се включи по въпроса- да ме посъветва как тончно да процедирам
Ами Мини - тъпото е, че е въпрос на добронамеренст на служителката... Никола е записан Никола Калин Пенев без никакви проблеми. Сега ще проверя в закона точно как е и ще пиша пак.
-
Аз държах детето ми да е Стефания Николай ... , така ми е записана Ами Мини - тъпото е, че е въпрос на добронамеренст на служителката... Никола е записан Никола Калин Пенев без никакви проблеми. Сега ще проверя в закона точно как е и ще пиша пак.
Моля те за повече инфо, аз също бих искала детето ми да носи името на баща си без ов. Ще раждам във Варна, нямаме брак с таткото и може би това усложнява нещата. Някой знае ли?
-
Ще раждам във Варна, нямаме брак с таткото и може би това усложнява нещата. Някой знае ли?
Таткото трябва да отиде при нотариус. Те имат готови бланки. Там попълва декларация, че той е баща на детето си и ти я носи в родилния дом, за да я дадеш на когото трябва. На нас ни искаха и копия от личните карти.
-
Аз също исках да запиша дъщеря ми Анджела Евгени, дори в епикризата от родилно така е написана, но когато мъжа ми отиде до ГРАО в Плевен за да подаде документи за акт раждане, служителката му обяснила, че по закон нямаме право да я запишем така, единствения начн бил да подам някаква молба в Търново за смяна на бащиното име 8O и премахване на "ева" .Е познайте дали го направих :?
-
Айде довечера ще питам тези наши приятели по какъв ред са записали Александра с бащино име Ростислав и ще ви кажа, но не помня да са казвали, че са имали проблеми!
-
Благодаря Мимка - ще ми е много полезно инфо-то.
-
Ще раждам във Варна, нямаме брак с таткото и може би това усложнява нещата. Някой знае ли?[/color][/center]
В различните болници има известно разминаване в процедурата. Аз раждах в София в Шейново и тук не искаха нотариална декларация от таткото. Просто трябваше и двамата да отидем при служителката на регистратурата с двете лични карти и попълнихме декларация с имената на детето. Нямаше никакви проблеми в това отношение. Просто питай каква е процедурата в болницата, която си избрала.
-
ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ.
Tам са описани правилата за съставяне на имената, поне до колкото помня. :wink:
Искаше ми се да прикача самия закон, но не знам защо не се получи :(
-
ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ
Раздел II.
Имена на българските граждани
Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.
(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.
(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.
(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.
(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.
Чл. 16. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.
(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.
Чл. 17. Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.
Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.
Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)
(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)
(5) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)
(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)
Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.) (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.
(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.
Чл. 20. При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име. Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.
-
като чета чл.13 от ЗГР излиза, че е въпрос на добра воля на служителя по гр. регистрация как ще запише бащиното име.
-
като чета чл.13 от ЗГР излиза, че е въпрос на добра воля на служителя по гр. регистрация как ще запише бащиното име.
Е, това не е добре!
-
като чета чл.13 от ЗГР излиза, че е въпрос на добра воля на служителя по гр. регистрация как ще запише бащиното име.
май така излиза наистина и аз започвам да се ядосвам зверски на оная **** :x
-
като чета чл.13 от ЗГР излиза, че е въпрос на добра воля на служителя по гр. регистрация как ще запише бащиното име.
Не е въпрос на тяхната воля,а тотална некомпетентност от страна на този служител.Понеже не им се занимава,си прилагат "техните номера" и за съжаление,те минават.
-
Чл.13 още казва: "....противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите." За мен тук е мястото, с което можем да отстояваме желанието си. Значи мюсюлманите могат да не слагат окончания на имената си, а ние сме длъжни? Че защо? Както ние сме български граждани, така и те. За етноса: аз не съм рускиня, че да вземам тези окончания независимо, че са приети за официални. Етносът ми не позволява. :lol: Българските имена са завършвали на -ски. Също и винаги можеш да кажеш, че религията не ти позволява. Да не би да вземат да те питат коя религия си? Това е лична информация, която не сте длъжни да давате на никого! А ако кажа, че съм будист тогава какво ще ми отговорят служителките? Хич не им се давайте. Пак ви казвам, ако се правят на интересни искайте да ви покажат къде в закона е казано, че е ЗАБРАНЕНО да не се ползват окончанията -ов и -ев. Изобщо много може да се спори за тълкуването на тази част от чл.13.Искайте също от служителката да се свърже с началника си и той да ви обясни как нямате това право да видите как ще "омекнат" веднага. Не се "хващайте на въдицата", че като са служители на някоя администрация знаят всичко в нормативните актове, които администрацията отстоява. В работата ми съм се сблъсквала с много такива случаи. Има една определена група хора, които си мислят, че като заемат определени служебни места и са станали богове и всичко им е позволено.
-
Извинете, че ще се намеся в "справедливото" ви възмущение от служителите, но пък според мен е далеч по-благозвучно с окончанията -ов/а и -ев/а. Да не говорим, че за мъжките имена например излиза все едно, че са двойни собствени имена, а не собствено и бащино. Ми на мен не ми звучи например никак добре Александър Ангел Господинов 8O Все едно моя син има две имена, а не е така. Виж например аз бих искала да вземе името на дядо си за фамилно, но пък няма как. Изобщо не ми харесва звученето на съчетанието господин Господинов например, ама не ме питат. На мен по този начин имената ми звучат меко казано смешни, съжалявам да го кажа. :oops:
-
Звучи ми невероятно, човек, който не ми е никакъв да ми казва как ще се казва детето ми.Детето ми си го кръстих аз.Майкаат се мъчи и правото е нейно.Това си е мое мнение.Просто го споделян, не го налагам.Съгласна съм, че трябва да сме по-толерантни една към друга и въобще към всички ,които пишат в този форум.
-
Естествено всеки има различно мнение по въпроса с окончанията. Гане, на теб не ти харесва Господинов,на мен пък не ми харесва Евгениева - затова предпочитам да е само Евгени. Не ме притеснява също факта, че някой може да си помисли , че дъщеря ми има 2 имена, тъй като това е само документално формулирано и като се запознава с някой няма да каже "Прияно ми е -Анджела Евгени , а ще каже само първото си име или най-много плюс фамилията.
Държа да отбележа, че тук говоря специално за моя си случай, а не по принцип.Нямам нищо против окончанията, но някои имена просто не звучат добре с тях. Аз лично много си харесвам бащиното име :lol: и не мога да си представя да съм без окончание. :lol:
-
Ми освен да сменим на Евгени името :wink: Та Анджела да звучи по-добре. Майтапя се :balk_21: И аз не мога да си представя моето без окончанието. Много си го харесвам :lol:
-
хихихи, като си помисля само 4е аз имах предвид то4но това 4е харесвам хората да имат 1 или 2 имена по желание + фамилия, а нещо като бащино име изобщо да няма, т.е. един вид вместо да побългаряваме, да поевропей4ваме традицията :lol:
ако имам дете ще искам да няма бащино име, може да има второ име и то да е на бащата, но ще е без окон4ание и ако детето е моми4е, второто име ще е женско, например Анджела Евгения...
Така желая и ще се боря с закостенелите служителки докато стане на мойто, ама първо да се сдобия с дете де... :lol: :lol:
Ина4е май схванах Фуси май се казва фани :ask:
/абе какво става 4е ф-то не излиза и не излиза главно, пфуу/
-
а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници?8O от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име! :D
-
а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници?Shocked от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име! Very Happy
А като се има и впредвид,че често някои татковци настояват да се кръсти на майка му или баща му.. защото видиш ли то е първото внуче 8O изумлението ми е още по-голямо.Но съм твърдо "ЗА" майката да даде име на детето.
-
а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници?8O от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име! :D
Мани, мама, тва е щот сме живели у патриархата :wink: Ако бяхме у матриархата, щяха да вземат майчиното, ама не... Те тва е минке положението :lol:
-
а защо децата взимат само бащините си имена-второто, фамилията? ние какви сме? гостоприемници?8O от къде идва тази несправедливост, а? е затова, майката има правото да избира собственото му име! :D
Мани, мама, тва е щот сме живели у патриархата :wink: Ако бяхме у матриархата, щяха да вземат майчиното, ама не... Те тва е минке положението :lol:
Абе незнам незнам... в испанско взима и на мама и на тати фамилиите... И всеки после се пише както си иска... А не бих казала, че испанците не са мачовци... :lol:
-
Момичета, не се терзайте защо по този начин се образуват имената на българските граждани. В крайна сметка така е решил законодателя, може би след време нещата ще се променят, зависи как се развиват обществените отношения в тази насока.
И другото, независимо как и на кого е кръстено детето, то си остава най-силно свързано с майката.
-
Нещо принципно по въпроса ще напиша. Дали на нас ни "звучи" добре, или не ни "звучи" добре образуването на бащиното име, то това няма нищо общо с това дали така е прието по нормите на българското словообразуване. Ако на някой му се занимава, нека да отвори някоя книжка по българска ономастика (науката за имената, включва и образуването им) и да види как стоят нещата. Служителките просто следват наложените от традицията и от законите на българския език правила, а не си ги измислят. Прието е (не само в българския език, а и в другите славянски езици, в които има бащино име) бащиното име да има суфикс накрая, който се прибавя към основната форма на името на бащата. Друг е въпросът, че понякога от комбинацията на двете се получава нещо не много благозвучно. Съвсем нова (не славянска, а западна) е модата бащиното име на детето да остава същото като името на бащата, т.е. без суфикс. Например: Иван Николай (вместо правилното Николаев) Димитров. Съмнявам се да се променят основно и генерално тук нещата, защото образуването на бащиното име е само малка част от образуването въобще на имената (съществителни, прилагателни и други)в българския език. Освен това трябва да имаме предвид и явлението Пуризъм, т. е. борба за чистота на езика, и то на всички равнища. Стремеж да се запази спецификата и уникалността на родния език. Когато се възмущаваме от англицизмите например, трябва да имаме предвид, че чуждиците проникват на всяко едно равнище в езика. Както виждаме, в случая чуждото влияние е на ранище образуване на бащиното име. И ако някоя служителка направи компромис, то не означава, че това е правилно. Съжалявам, но засега това е така. А и, както се спомена по-горе, то лесно може да бъде объркано с второто име - също чуждо влияние. Няма значение какво ще каже детето, важното е какво се разбира, като е написано :D
P.S. Така както спазваме текста на канституцията и законите на държавата, в която живеем, така трябва да спазваме и законите на езика, който говорим и който е основен. Останалото е лично творчество и шикалкавене. Ако успеете да намерите пролука в закона за личното си творчество и модно увлечение - добре. :D Ако ли пък не, то остава да спазваме закона. Никой не е пострадал точно от спазването на закона - езиков или конституционен! :D
Лек ден, момичета!
-
Ако трябва да задълбаваме до толкова и Николай не е най-българското име което съм чувала, ама на- така са го кръстили моя мъж. Ако толкова държах на чуждиците, щях да кръстя дъщеря си с претенциозното за мен "Стефани"- именно заради по-българското звучене е Стефания, изобщо мисля, че не в това проблема- нека има правила, но нека са за всички, не може някой да си кръщава детето по един начин, а друг да не може.
-
Мини, за съжаление, си права! Обществена тайна е, че не се спазват не само езиковите закони и правила. :D А иначе принципно въпросът стои така, както написах по-горе. Ще видите, когато се стопим до 1, 2 милиона, как ще даваме мило и драго, за да си пазим родното и българското, да го съхраняваме - и то във всички сфери. Винаги има такива обратни тенденции, които са като защитни механизми. Много отблизо познавам един етнос, който е с впечатляващия брой на населението - около 50 000. Т. е. те са малцинство. Тези хора дават всичко, за да има кой да им афишира официално етническите и културни знаци на идентичност, и то пак не само на езиково равнище. Ама, сега май все още ни е широко около врата! :D Иначе, всеки си е свободен в рамките на закона да експериментира! :D Няма лошо, защото това пък е и катализатор да се променят нещата, да има нови тенденции и т.н. Но за да се установят и да се легитимират тенденциите е нужно да мине много време. Само времето е проверка да се види дали не става въпрос за временна мода, а за трайно установено положение на нещата. След 100 години (който е жив да види :D) може и да се "наемат" хора от Африка, за да се кръщават Иван Иванов Иванов, а не Иван Иван Иванов! :D Въобще, въпросът има много измерения и дълбочини.
P.S. Надявам се да не доживея времето, когато ще отпадне и суфикса от фамилното име. От варианта "Иван Иван Иван" вече ми става и леко тъжно. Иначе, дискусията по въпроса е много интересна. И тя не засяга собственото име, доколкото разбрах.
Лека вечер!
-
Искам да поясня някои неща относно това:
Няма значение какво ще каже детето, важното е какво се разбира, като е написано :D
Не, не е така :D. Когато в един документ фигурират 3 имена, то трябва да не си в ред, за да си помислиш, че детето си няма бащино име, а 2 собствени и фамилия :P Друг е въпросът ако фигурират 4 имена- е, ясно става, че собственото се състои от 2 имена.
Останалото е лично творчество и шикалкавене. Ако успеете да намерите пролука в закона за личното си творчество и модно увлечение - добре.
Това въобще не желая да го коментирам, защото ме обижда достатъчно.
Завършила съм педагогика- за българска учителка и ономастиката, както и пуризма са ми доста ясни по същество. Това не ми пречи да искам името на детето ми да е благозвучно.
-
Пиера, ами никой не обижда никого. Ние просто си разсъждаваме по темата. В една дискусия е важното да се чуят различни гледни точки. Дискусията е лоша, когато хората почнат да приемат всичко лично, отнасящо се само за тях. Ако си се засегнала - извинявай! Щом си завършила БФ, значи знаеш за разликата между благозвучието и нормата. Да си призная, от този форум научих за тази модна тенденция. Вариантът "Иван Иван Иванов" ми бе изцяло чужд и непознат досега. Но явно нещата се променят или аз нещо съм поизостанала с чуждите модни влияния. Едва ли обаче има някой, който може да оспори, че става въпрос за чуждо, не родно влияние. По върви например: "Маргарита Пол (Джон, Ейвън, Харви)+ фамилното..". Но в случая става въпрос за чуждо бащино, не българско име. Чак пък да се обиждаш от нечии размисли?! Нали не смяташ, че ще хукна да обикалям служителките и да ги предупреждавам за тази "опасна" тенденция?! Така че, малко се успокой! Не прочетох някой да ти забранява да си кръстиш детето, както си искаш. Ние само си разсъждаваме за нормата, модните тенденции и чуждите влияния. Дискусията може да е полезна. Повече от ясно е, че момичетата, които са си избрали варианта "Иван Иван Иванов", ще го бранят с всичка сила. Но не виждам някой да им оспорва това право. Нека пък и ние, които засега сме на традиционния вариант: "Иван Иванов Иванов" да си кажем защо го харесваме. Щото тя толерантността има винаги повече от едно лице.
Айде, лек ден!
-
ДиваРоза, наясно съм, че написаното не е с цел да обиди някого.Аз лично се почуствах едва ли не леко празноглава, защото се подвеждам по модни тенденции и шикалкавя.А не е така.Имам собствено мнение и не смятам, че е модно увлечение или сляпо подражание на запада.Та затова написах предния пост.
И пак повтарям- аз също харесвам Иван Иванов Иванов, конкретно за моя си случай говоря :D
-
Пиера, много се радвам, че се изяснихме! Не става въпрос за празноглавост. Не всичко чуждо се възприема, щото нашите глави са празни. Просто, в повечето случаи то изглежда по-примамливо, екзотично. То един вид става посредник, връзка между детето и чуждата култура. Я, да се сетим в началото на промените, когато почнаха всичките сапунки какви екзотични латино имена се появиха. Те като че ли обещават, че бъдещото дете ще бъде с гореща кръв, огнено сърце и пламенни страсти и...богато, разбира се. :D Да се върнем малко по-назад в началото на социализма тогава са налице идеологическите, съветски увлечения. Името е като етикет, който те прилепва към нещо. То събира в себе си цялата положителна енергия на символиката за добрите, красивите неща. А в началото на промените красивите, богатите неща не бяха нашенски. При нас всичко беше сиво, мрачно, отчаяно, депресиращо. И хората избираха красиви, чужди имена, за да може поне опосредствано да са част от света на красивото. На подсъзнателно ниво става изборът. Нещо такова ще да е станало и с бащиното име. Ще го проуча аз този въпрос. Явно е, че се среща вече тази тенденция. За мен тя е излишна. Други я предпочитат. А и щом законът позволява...Абе, много може да се разсъждава по темата. Всъщност, в исторически план дълго време само богатите са имали второ име,а за бедните в повечето случаи са оставали прякорите, прозвищата на базата на занаят, физически недъг и т. н. Да не се отплесвам. Та, не става въпрос за празноглавост, а за символично приобщаване към нещо друго. Ще видите вие, като станем една шепа! :D Едно си баба знае, едно си бае! :D
Пиера, лек ден! И поздрави!
-
Абсолютно съм съгласна с всичко.Асоциациите с чуждоземските блага влияят доста върху избора на име у хората.
:grouphug2:
Лека вечер :)
-
Аз нямам против след време и фамилията да е Иван, в англия например Камерън е както ли4но име така и фамилия,
за бащиното име, искам да го променят да не е бащино, а да се казва второ име- и 4овек да си прецени, с суфикс ли да е или без, дали да е на бащата или да е произволно, а защо не 1во име: собствено- майката и бащата го измислят, 2ро име- да е на дядото или бабата по желание, а може и произволно/ мн тъпо ми се вижда, уж собствено име пък на бабата или дядото, според мен по-4естно е бабата или дядото да взимат по-второстепенно име и 3то име- фамилия
Ина4е, ако имената се казват собствено, второ и фамилия, няма да се бърка дали е с 2 ли4ни имена или 2рото = бащиното
Даже може да има 2 първи 1 второ и фамилия, напр
Анна-Мария Николаева Тодорова
/скоба, зву4и добре дори ако е Анна-Мария Николета Тодор, затварям скобата/
:)
-
Абе, Макияки, каква Англия, бе?! Нали за това говорим да си се запази родното правило, а не да е под чуждо влияние. Щото някой е ходил в Китай, друг - в Париж, трети - в Испания, дванадесети - в Сингапур..., осемнадесети - в Космоса е летял. И си е харесал техните модели. Що не се опиташ да предложиш на англичаните да вземат нашия модел на образуване на бащиното име?! Няма лошо в традицията. Ние сме царе да променяме нещо, което няма нужда да бъде променяно и което работи на практика. За това става дума. Комплекси ли имаме, или пък пак си го изкарваме на държавата и правителството?! :D Що трябва да правим така, че все да е за удобство на чужденците?! Това е част и от самоуважението ни като нация. Като толкова не могат да го произнесат, да вземат някой курс по български и ще се оправи работата. Да не мислиш, че аз мога да произнеса правилно индийските, китайските и африканските имена?! Ама, на тях не им пука. Не съм чула, но може и да се провери, дали някой китаец си е сменил името на английско. Абсурдно е. И не става въпрос за това колко сме толерантни и можем да разрешим на всеки да си има лично творчество. Става въпрос за чувство за съобщност към по-големия колектив, към общия език. Правилата трябва да се спазват, щом са приети. А не да се разсъждава колко са вредни и колко хубаво можем да ги променим. Ти, щом си в Англия, знаеш, че тези са като часовник за правилата. Помрънкат, напишат някоя статия, но всичко живо ги изпълнява, защото глоби. Това, че англичаните могат да си променят личното, собствено име, то това си е тяхна работа и традиция. При нас никога не е било така. Що пък трябва да правим, каквото правят колонизаторите?! А от варианта "Анна-Мария Николета Тодор" мога да развия четворна шизофрения. Кой си ти, всъщност?!
Айде, и на теб лек ден!
-
Няма лошо в традицията. Ние сме царе да променяме нещо, което няма нужда да бъде променяно и което работи на практика. Това е част и от самоуважението ни като нация. Правилата трябва да се спазват, щом са приети. А не да се разсъждава колко са вредни и колко хубаво можем да ги променим. А от варианта "Анна-Мария Николета Тодор" мога да развия четворна шизофрения. Кой си ти, всъщност?!
ДиваРоза :balk_47:
-
Правилата трябва да се спазват не само защото са правила, а защото са основани на нашата си традиция. Друг е въпросът, че политическите режими, които са ни владели са ги видоизменили до колкото са могли.
Личното име. Често пъти то е било с пожелателен или защитен смисъл. Да наречеш първата си рожба на свекъра си е било прието, защото често младите за живели при родителите на мъжа. Дядото е бил отговорен за цялата къща и това е било един вид уважение, че се грижи за двете поколения, а често и за три ( и за собствените си стари родители). Бащиното име е продължение на патриархално устроената ни традиция -кой е баща му. Лично на мен ми е мило, че детето ми ще носи бащиното си име. Но едва ли не най-голяма роля е имало фамилното име, което в никакъв случай не е било "дядовото". Старите ни традиции са почитали изключително много родът и затова всички поколения за носели името на общия си прародител или някакво нарицателно, което да го обозначава (примерно: Бъчваров). Родът е обединяващото и общият корен между хората от различните поколения.
Има и една традиция, в която кръстникът кръщава децата на младите, които е венчал, което е съвсем недопустимо в днешни времена.
Това са си моите разсъждения и с тях не ангажирам никого, нито пък искам да обиждам. Мисълта ми е, че традицията се изменя, защото самият живот не е статична величина и води след себе си последиците от тази мобилност. Но "модернизирането" си има своите граници и тук съм напълно съгласна с ДиваРоза. Харесвам българската самобитност, колкото и оплювана да е в последно време. Тя е нещото, което ни отличава и която не ни прави част от сивата маса. Дано правилно да бъда разбрана. Не искам да съм прекалено многословна и да рискувам да изместя темата.
Смятам, че жената има право да кръсти детето, на което е дала живот и се радвам, че все повече бащи уважават това и право. Уважавам и българският език с цялата му сложност, която го прави така неповторим. Затова, когато съм харесвала мъжко име за детето си, винаги съм се съобразявала с факта, че някой ден това момче, ще стане баща и ще даде бащино име на своите деца, което не трябва да звучи кофти с окончанието - ов. Щом обаче една майка иска второто име на детето и да няма това окончание и законът и дава тази възможност, нека го направи.
-
Много хубава тема и ми се струва доста конструктивна и интересна.
Споделям голяма част от мненията по-горе - най-вече на ДиваРоза и Роксана. Името е нещо, с което човек се идентифицира през целия си живот и то трябва да притежава свойството да отразява принадлежност към някаква общност - дали ще е националност, род, семейство. Даването на имена на баби и дядовци е хубава традиция, но аз съм на мнение, че името на детето трябва да бъде избрано изключително от двамата му родители и не бива да става повод за конфликти.
-
Дива Роза, аз нямам нищо против българското и това да го запазим и да го уважаваме,
според мен традициите се менят, аз по принци съм твор4еска натура с голямо въображение, имената /както съм ги описала горе/ ми харесват, защото така са по-близо да твор4еския ми мироглед, а не за да се оприли4а с англи4аните или с китайците.
Мисля 4е ролята на тоталитарния строй в бг е постигнала целта си- да погуби въображението на хората, да ги принуди да сорат да мислят / държавата мисли за вси4ко- тя бди над нас/ и мисля 4е не трябва с такава ярост да се нахвърляме срещу мисленето на един или друг,
дори си мисля 4е всеки трябва да се стреми да бъде максимално толерантен към идеите на другите- това тук е то4но тема за идеи, аз не се опитвам да прокарам закон!!!???
Както и да е, защо да не си кръстим тогава децата Тервел и Кубрат- това е също българска традиция нали???
Даже на галено ще им викат Терви и Куби- сега като се замисля и те ми харесват :)
Поздрави и нека да водим по-спокойни дискусии, няма нужда да се палим, аз не се опитвам да наложа мнение, ако все пак моите постове ви дразнят, ще ги изтрия и ще спра да пиша в темата.
-
Макияки, поздравления, че напук на тоталитарния строй си успяла да запазиш въображението си! При нас, останалите, той е постигнал целта си - загубили сме си въображението и фантазията и идентичността си! Понеже чета аз, че ти леко на подигравка го избиваш, то и аз ще ти предложа нещо нестандартно, та да видиш, че и останалите люде тук (ох, прощавай: people! май е правилното) понякога можем да произведем нещо фантазийно. Дано се оцени. Предлагам нещо компромисно. Вместо имена да си се кръщаваме с математически символи. И аз вече си избрах нещо, което ще ми е като резервен вариант. Новото ми име: " 0,2 процента". Приятно ми е да се запознаем: Аз се казвам 0,2 процента. Но не питайте от какво са тези проценти. 0,2 процента съм умна или глупава, грозна или красива, дебела или слаба, българка или чужденка. Ей, това вече е сериозен повод да посетя психолога, защото неясният произход на името ми и премълчаното в него ме комплексират ужасно много. Те са поводи за депресиите ми и за шизофренията, която почва да се появява. Психоложката ме подкокоросва да питам майка си. Но нали ги знаете психолозите, те все се оправдават с майчиния комплекс. За всичките ни беди са виновни майките, по изключение - бащите. Питах я. Обаче и тя не помни от какво съм процент. Казва, че а, да се сети, но пак забравя. Мъчи се жената. Но аз оценявам, че поне се старае. Та така, целта в живота ми е да повиша процентите в името си. Но понеже не знам в каква посока да се движа. Се въртя в кръг. Та, така. Като кръщавате децата си с математически символи, кажете им все пак функция от какво са, за да нямат проблеми с идентичността си после. Щото моят проблем се оказа такъв.
Но, Макияки, ти нямаш такъв проблем. Както нямаш и проблем с въображението, та се чудя защо се обиждаш. Ние си водим тук дискусийка по принцип. Зрелите хора не се обиждат на дискусиите. И не ги приемат лично.
Лека вечер, Миори!
-
(http://www.fantasygif.it/Smiles/Smiles/LAUGHT_16.gif)
-
Дива Роза,
аз не съм се засегнала, но не оби4ам нещата да са "под пара" както и не оби4ам да заменяме български думи4ки с английски, за да зву4им по напудрено,
и въпреки 4е е много модерно в Бг в момента да се говори българо-английски, аз се мъ4а да се боря с това :)
Айде да не се отклонявам от темата за имената,
4удесно е 4е вместо да се караме, можем да се посмеем
4естито ново име :o
Поздрави за хората с 4увство за хумор и въображение...
Сега дори ще цитирам Айнщайн: "Въображението е много по-важно от знанието" :D
-
Макияки, изключително много се радвам, че се изяснихме!
Никой не е "под пара".
Само ми позволи да оспоря и да не се съглася изцяло с тази мисъл на Айнщайн. Само въображение не стига. То има огромна сила, когато е съчетано с мисъл и знание. Щото, нали знаеш, че психиатричните домове са пълни точно с хора само и единствено с въображение...
Поздрави специални за теб! Че и няколко целувки! :D
-
ДиваРоза, :good_post:
Дискусията стана наистина много интересна. Преди да забременея си мислех, че ще е много лесно да дам име на детето си, обаче се оказа, че не е така. Не знам за останалите момичета, но на мен ми се иска да кръстя детето си с българско име. Интересно ми беше също за узная, че познатите ми с деца не са се замисляли върху произхода на имената или значението, когато са кръщавали. Повечето широко използвани имена, които сме приели за „наши” се оказва, че са с латински, гръцки, немски, френски, италиански, еврейски и не знам си още какъв произход. Ако някой иска, може да потърси в интернет азбучници с имена и да види срещу тях обяснението на значението и произхода им. Къде са българските имена? Ами някъде назад във времето преди покръстването, преди византийското, преди османското, комунистическото и т.н. робство. Каква история само, нали? Останали са брънки и имена като Кубрат, Тервел или Маламир и не виждам какво лошо има в тях. И за фамилни имена стават, ако се образуват по българската традиция.
И ще добавя нещо към предишния си пост. Отношението към жените и тяхната роля в обществото далеч не е било такова, каквото е било след Освобождението от турско робство. Нито е била смятана за втора ръка човек, нито за инкубатор и е имала достатъчно права, за да се чувства равна на мъжа, че и повече от това. Спомнете си само в колко народи съществува култа към Богинята-Майка. И ние сме го имали, само че е добре забравен. За съжаление 5 века сме гледали други обичай и привички та сме поприхванали това-онова от Ориента. Извинявам се за отклонението.
-
Рокси, поздравления за поста! И аз като теб си мислех че името ще е най лесното нещо - стига веднъж да забременеем. Да, ама не. Даване на името на детето е огромна отговорност - естествено зависи всеки пак как го разбира и колко знае по въпроса :) И аз съм се заровила в тълкуване на значението на имената, сходство на първо име с фамилия, изчисляване на вибрациите и т.н. Вече сме в края на 7 месец и все още не можем да се спрем твърдо на име. Има толкова хубави имена около нас и все пак...това което чета е толкова противоречиво като информация че все по вече се обърквам.
-
ДиваРоза, :good_post:
"Не знам за останалите момичета, но на мен ми се иска да кръстя детето си с българско име. "
Много интересна тема, с много интересни дискусии,затова я връщам.Изчетох я с огромен интерес. И аз като Роксана и Дива Роза съм върл привърженик на всичко българско.Но се получи такъв парадокс,когато се наложи да избирам името на бебето. Харесвам много типичните стари български имена - Неда,Богдана, Цвета, Диляна,Деница,Биляна. Но интуитивно ми дойде съвсем друго име за моята дъщеря- Андреа.
Мисля си,че всяка майка има право да избере името на рожбата си,защото тя интуитивно усеща как би искало да се казва детето.Това е доказано и от астролози,нумеролози и всички,които се занимават с езотерични науки.
-
Напълно съм съгласна с всички тук, които казват, че даването на име е огромна отговорност. И затова трябва да се подхожда внимателно.
Струва ми се (това е само мое мнение, не го смятам за универсално), че да се дава на детето име на роднина, е като да му задаваш програма. Да очакваш от него да бъде като/ да прилича на друг човек. А такива очаквания - в това вече съм убедена, не са особено полезни за детето. Пък ако ще бабите и дядовците да ме анатемосат (а те няма, интелигентни хора са).
Няма да дам на детето си - дай Боже да се роди живо и здраво - българско име. Първо и най-важно, защото е от смесен брак. Живеем в България и на съпруга ми му е достатъчно тъжно, че детето ще говори родния му език много слабо (или, не дай Боже, никак). Макар, че съпругът ми говори идеален български, без акцент. Като реверанс към него, а и понеже ще има изкилифирчена "чужбинска" фамилия, ще подаря на детето и съответното "чужбинско" име - Ингрид (или Ингрида) или Томас. Мъчно ми е, че ще се мъчи с, например "Ингрида Дайнюс Чуринскас", но това е положението. Темелко Дайнюс Чуринскас също не върви. Има и друго. Иска ми се децата ми да имат универсални имена, с които да се чувстват удобно навсякъде по света. Инга и Томи вървят и в БГ, поне докато е малка/ък. Няма да й /му вменявам каква/ъв да се чувства - българка/ин или литовка/ец. Да види и двете - сам/а да избира. Това съвсем не е най-важното.
Има ли и други дами тук, които очакват деца от смесени бракове? Как се справихте имената?
-
Стига де, изобщо няма да се мъчи. Или поне не повече от другите деца.
Марио сигурно ти изглежда обикновено име сега. Ама несъзнателно толкова "мъки" причиних на детето си с него. Оказа се, че "Р" в това съчетание трудно се изговаря. Опитваше се да си каже името и не успяваше и си издираше лицето от яд. Веднъж ми каза "Аз съм Мани". И на 4 вече заяви - "Вече съм голям, не съм Мани, а Марио". Ама и за секунда не си е помислял, че има по-хубаво име от неговото. Ако трябва на нещо да се измисли хубаво име, то е Марио. Ако бебето е момче също ще се казва Марио, защото това е най-хубавото име. И няма тън-мън.
-
Момичета,добре мислете как да решите проблема с името с бъдещите татковци,защото това което ми се случи на мен никой не може да си го представи,че е възможно и не го пожелавам на никой.Голямо бреме е да се живее с такава обида,болка и гняв.Детето ми три месеца беше без име,докато дойде денят на делото с което му сменихме името.Наложи се то и аз да платим с името му правото на детето да има баща и да живее с него.Толкова съм се борила и страдала за да зачена износя и родя това прекрасно момченце,че не можах да му отнема бащата.Ще добавя че от родилния дом си тръгнахме без баща и се прибрахме при моите родители,защото с детето бяхме изгонени от дома на бащата.Това ми беше сервирано в полунощ един ден преди изписването чрез посредник.Беше ми отнел ключовете за жилището и отказваше да даде вещите които бях приготвила за бебето.Добре че размисли и в последния момент ги даде,защото нашите за един ден трябваше да приготвят стая,да купят легло и ако трябваше да набавят и дрехи и другите необходими неща,да ги изперат,изсушат и изгладят,за да ни изпишат сигурно щяхме да се молим в клиниката да ни продадът дрешките с които беше облечено там бебето.А трябваше и да осигурят превоз за да ни приберат от Варна,където родих.Моите вещи обаче останаха в апартамента и една седмица разполагах само с дрехите с които ни изписаха и трите нощници с копчетата отпред.Всичко това защото при поредния отказ на таткото заедно да изберем име на детето и поредното му заявяване че аз нямам право да избера на сина си име
написах в документа че се казва Калоян.И му бях харесала това име именно защото се бях съобразила със свекъра ми-Костадин.За сравнение:мъжа ми се казва Живко и е кръстен на дядо си Желязко,а майка му не харесва името си по акт за раждане и се представя на хората с друго име като твърди,че това на акта е сгрешено.Ми то ако беше грешка да я бяха оправили.Ние сменихме цялото име на детето,което беше записано в друг град.Сами разбирате,че никога не бих кръстила детето на човек който,за да задоволи някакво перверзно егоистично чувство е причината едно толкова чакано дете да бъде изоставено от баща си още в родилния дом.Същия човек от край време парадира колко е болен и че има І група инвалидност.Аз се отказах от името което със сърцето си знам че е точното име за моето дете,но и бащата също трябваше да направи компромис и решихме детето да се казва Константин.То и след като го решихме пак имаше отмятане и натиск от негова страна,но тогава той трябваше да избира иска ли сина си.Сега живея с него за да си има детето татко,но..Чувствата ми към него останаха някъде между Варна,офиса на адвокатката и съдебната зала.За доверие и дума не може да става.Не смея да го оставя сам с детето и да изляза от апартамента.За да оправдае съвеста си ми дрънка едни глупости как за второто дете нямало да има претенции за името.Толкова гадно звучи,толкова е обидно и за това дете което имаме и за хипотетичното второ.Молих се,борих се и стана чудо-роди се моя Кике,но дори и да реша да опитам да забременея отново може никога да не стане.Със сигурност този мъж няма да даде и стотинка повече за прегледи и изследвания,камо ли за процедури.Вече отрича и проблема който открихме и лекувахме при него.Честно казано аз и не искам друго дете от този мъж,но за да не е сам синът ми трябва поне да опитам да му дам братче или сестриче.Аз съм сама и ми е много тежко,като си нямам такава опора.Така че мили бъдещи мами,ако можете,извлечете някаква полза от моята история и нека това да не се случва на никоя друга майка.На всичкото отгоре е упреквал баща ми,че са ме прибрали с детето.Е какво,на улицата ли трябваше да остана с дете на 5 дена.Извинявайте че оспамих яко темата,но толкова много ме боли.Минаха 8 месеца,а обидата и болката не намаляват,стават даже още по-силни.Дано да имате до себе си истински човек,а не кукла на конци,какъвто според мен е моя мъж.Името е важно за детето,защото цял живот ще живее с него и за мен то е някаква орисия за късмет и добруване.Трябва да се избира с любов към детето,за да му помага да живее по-лесно.Как така един дядо и една баба ще приемат едно пеленаче за своя плът и кръв само ако се казва като тях.Нали любовта е безусловна.Сега вече много го били обичали,но когато се роди дори не се обадиха да честитят раждането-чакали били името.Повдига ми се,отвращавам се от тази традиция.Поне да бяха направили нещо за мен,че да има за какво да съм им задължена.А за капак чух и че съм била виновна и едва ли не трябва да се извинявам.
Желая ви да сте много обичани и уважавани от мъжете си,да изберете заедно най-подходящото за вашето дете име,изписването ви от родилния дом да първия от многото красиви празници на малкото човече и много много щастлив семеен живот:мама,татко и вашето слънчице/слънчица.
-
О, Джи джо :balk_146: :bighug:
-
Джи-джо, знам историята ти от преди... Съжалявам за това, което си преживяла и ти, и детето ти. Въпреки всичко си мисля, че с този човек (съпругът ти) компорисът е немислим! Че какъв баща е той? Изобщо може ли да се нарече такъв, след като за него най-важно е името? Незнам, нямам право да съдя изборът ти, но аз за себе си едва ли бих направила компромис заради такъв човек! За мен той не заслужава, но естествено животът си е твой и ти правиш най-правилното за теб и детето ти! Дано съзнанието и психиката му се променят, защото животът ти с такъв човек би бил малък ад.
Извинявай, ако съм те наранила или обидила. Това е ЛИЧНО МОЕ мнение и никой не ангажирам с него. Бъди щастлива, защото ако ти не си и детето ти не те вижда щастлива, то също ще бъде обременено с проблемите и пряко или непряко ще израстне в среда, коята едва ли е най-добрата за него, а именно "мама" и "тате" да са в обтегнати отношения.
Късмет! :bighug:
По темата - свекърва ми се казва Стоянка, дъщеря ми Стилияна (избрах името, за да носи име на светец - Св. Стилиян - пазител и закрилник на децата).
Не мисля, че като кръстиш детето на някой, то носи неговият характер!
-
Кръстих детето ни на свекър ми. Уважавам го много и много се зарадвах, че той сам избра име за внука му, което е различно от неговото (защото Цветомир звучи къде къде по-добре от Цанко). Не държа на името. Човекът прави името, не то него.
Както не държа на името, така никога нямаше да направя този компромис, който си направила ти ,мила Dji-djo, защото въпросът вече далеч не е за името, а за обидата с която те принуждават да живееш дори и сега. Ужасно е. Явно си много силна жена, аз щях да си тръгна...Дано да намериш достатъчно сила и за напред и да направиш най-доброто за теб и най-важното за детето! :bighug:
-
Когато трябваше да взема решение майка ми каза две изречения които много ми повлиаха.Смисъла беше,че моето решение пряко ще рефлектира върху живота на детето и трябва да мисля какво би избрало то,ако можеше само да реши.Погледнах в тъмносините му очички и сякаш ги видях след 2-3 години плувнали в сълзи когато ще ме попита "А аз защо нямам татко".Много деца са задавали този въпрос и отговорите сигурно са най-различни,но едва ли има по-тъп отговор от този "Заради името ти".Безспорно което и да е дете,особено момченце ако трябва да избира между това да има татко и това да носи името което майка му е избрала за него,ще избере да си има татко.Безспорно животът с него е много труден и всеки ден се питам дали не сбърках.Но като видя блесналите очички с които малкото го посреща когато дойде сутрин при нас /спи в друга стая,за да не се събужда когато бебето плаче/ си казвам че си струва и че така трябва.Не знам докога ще я караме така.Дано някак си успея да почувствам пак поне малко обич.
-
Джи джо, може да е най-тъпия отговор на света, но става дума за щастието на детето ти. Ако ти и баща му не се разбирате и не сте щастливи - няма да бъдат щастливи 3-ма души. Труден е избора, но не знам в тази ситуация може ли да има някой щастлив и доволен. Съжалявам, много, надявам се нещата да се променят заради теб и детето :(
-
Джи Джо, съжалявам че е трябвало да преживееш това, не зная дали си взела правилното решение, само времето ще покаже.
Искам само да ти кажа, че варианти винаги има, майка ни е отгледала сама /с помощта на баба и дядо/, след като е напуснала биологичния ни родител, когато аз съм била на 11 месеца, а брат ми на 2 години. Изключително съм благодарна за това, което е направила за нас, омъжи се повторно след години, роди ни се сетричка, а баща ни е прекрасен човек. Водих дела да му взема имената, но по тъпо стечение на обстоятелствата не се получи. Но това, което ми даде този човек, никога нямаше да го получа от биологичния родител, убедена съм. Точно за това съм решила, ако бъдем благословени да си имаме момченце, да го кръстя на него- това е най-малкото, което мога да направя, за да му се отблагодаря.
Успех.
-
Джи-Джо, безкрайно съжалявам за всичко, което си преживяла. Препрочитам постовете ти и просто се треса от гняв, възмущение и недоумение!!! Как е възможно!
Но, мила, как можем изобщо да се поставим истинкски на мястото на някой друг? Пък дори и този друг да е детето ни? Нали мислим с нашия мозък, не с неговия? Това, което си си представила, когато си вземала решение, не е бил гласът на твоето дете, а собственият ти страх и традиционната натрапена ни вина, че "лишаваме детето от баща". Бабини деветини са това, естествено, че бащата е важен, но според мен мъжът ти сам е лишил детето си от баща, бидейки човекът, който е. Не обичам изразът "добра майка", но съм съгласна, че можеш да майчинстваш най-успешно, ако си щастлива. Или поне не нещастна.
Чудесно е, че мислиш за щастието на детето си, но откъде наистина знаеш, че предпочита да гледа нещастна майка и някакъв баща, вместо спокойна майка без човек, който ... хайде да не почвам да раздавам квалификации. Освен това, като имаш дете, това не означава, че животът ти е свършил, че никога повече няма да ти се случват нови неща, че няма да се развиваш, да срещаш нови хора, да имаш нови начинания. Нали така?
Бях на седем години, когато заявих на майка ми, че ние това повече няма да го търпим и й казах или да се стяга и да гони баща ми, или аз ще намеря начин да си уредя живота без него. После - доста скоро при това - тя срещна прекрасен човек, който ме отгледа и ми помагна да бъда успешен човек.
Извинявай за дългия пост, но много се ядосах на мъжа ти и много ми домъчня за теб!
-
Чудесни съвети й давате и адски я подкрепяте - думи нЕма.
Ми то и кьоравия ще види, че този човек е абсолютен егоист, а за свекърва й просто не искам да отварям дума.
Но тя е тази, която ще реши дали и до кога да остане с този човек.
Дали докато й изтече майчинството и има средства да се грижи сама за детето, дали докато успее да го накара да й припише апартамента или нещо друго, или за цял живот. Може съвсем скоро свекърва й да гушне букетчето и маминото детенце да порасне. Може и още хиляда неща.
Едно е сигурно - ако срещне по-свестен човек, няма да се чуди дълго. Няма да има задължение да гледа свекър и свекърва след години и детето ще я разбере напълно.
Самата аз не си спомням какви са били баба ми и дядо ми на младини. Но самият факт, че са ми сменили името както те искат - вече значи, че са си пъхали носа навсякъде. Затова сега не се впрягам особено, че на наште не им пука за тях. Щом са били толкова велики, сега да си берат величието и славата. И ще е така докато разберат, че вече са утрепки и трябва те да се съобразяват с другите и светът не се върти около тях.
-
Мила Джи-Джо,разтърси ме историята ти,
най-вече защото ми напомни за мен!С тази разлика че аз бях изгонена/първия път/
още бременна,а после с две бебета на 4,5 месеца посред зима,януари месец,и 1,5 месец таткото не звънна един телефон да пита как са децата!
Ние също имахме проблеми с имената.Аз си бях казала/още преди години/,че
ако имам дете първото ще носи името на свекър ми,за съжаление той не е жив,
но е бил добър човек,Йоаннис или Йоанна.Като се оказаха две бебенцата,
реших едното да е на свекър ми,а другото на майка ми/единствената която заслужава
абсолютно всичко!/Както и да е,първо претендира че трябвало децата да се кръстят само на неговите родители,така било тука в Гърция,иначе хората щели да му се подиграват!Аз много исках едното да е Анина,първата буква на майка ми и Сестра ми Ина.Като споделих това,нашия ми се скара много гадно:Какви били тия глупости,български имена децата му нямало да носят!После ми натякна да били Йоанна и Пинелопи/майка му,вещицата/,но тогава вече и аз се развиках и отрекох:Йоанна и Анастасия/майка ми/.След време обаче размислих че трябва да сложа непременно името на Богородица/просто трябваше/,и така реших Анастасия да е Мария-Анастасия.
А пък другото да не се сърди,реших да е Йоанна-Теодора/от доро теу,божи дар/.
Направих грешка обаче и казах на таткото за решението ми/вече се бяхме разделили/,
и така на кръщенето дойдоха цялото семейство,карахме се пред попа в църквата като последните идиоти,докато попа каза че няма да има кръщене!
Понеже едната/Йоанка/я кръсти сестра ми и беше дошла само за три дена,най-накрая пак аз отстъпих,и казах добре нека да е само Йоанна,но греха си е ваш!
Та миличка,искам да знаеш че напълно ти съчувствам,не е лесно да се живее с такъв простак.И аз много изтърпях,но какво да се прави.Нека нещата да станат така,както ще е най-добре за тебе и малкия!От сърце ти го пожелавам,и знай че съм с теб,гледай си детенцето,и нещата сами ще тръгнат нанякъде!
Извинявам се за дългото писане!
-
Намерих сайт в интернет, който обяснява какво точно означава всяко име. Мисля, че трябва да се поотърсим от навика да кръщаваме децата на някой, а да се поинтересуваме какво означава дадено име и как звучи интернационално, защото не знаем дали бъдещото ни дете ще иска да живее в България. Съвсем не искам да кажа, че трябва да ги кръщаваме Дейвид, Джон и т.н., и това ми се струва малко смешно. Моя позната се омъжи за евреин и искаше да кръсти детето си Сара, само че се оказа, че в Израел Сара е равносилно на българското Пенка или Станка, просто е много старомодно и провинциално. Имам и друг познат, който се казва Стамат, а на гръцки "стаматио" или нещо такова значело покойник. Не трябва и да кръщаваме децата си с модерни имена, които ни звучат добре, защото може да ги поставим в неловка ситуация. Като например небезизвестия Ферарио Спасов. В съчетание с фамилията на мен поне не ми звучи сериозно. Питах и мои познати италианци дали Ферарио е красиво малко име, а те само се усмихнаха.
-
Е, от тази история, която споделяш,Джи Джо, направо в кожата не ме побира!!! Ще бъда крайна, но си е точно - то човешката простотия граници няма!
Не знам какво може да се очаква от такъв човек - най-вероятно нищо добро... Такива проблеми при толкова силно желано дете...?! И то само заради името.
Макар че какво се учудвам... Преди години при едни познати момичето кръсти първородния си син на баща си и от другата фамилия, особено дядото - бащата на бащата, до ден днешен отказва да види първия си внук. Не подобриха отношенията и когато кръстиха второто си дете на майката на бащата...
Джи Джо, ще ми се да се въздържа от даване на съвети, но не мога. Не прави компромиси само в името на детето. Навремето майка ми е имала подобен на твоя проблем, направила е компромис в името на това да не остане сама с дете на ръце, е остана сама с три... Мога да разказвам много.
Имам една позната, която преди години направи компромис заради сина си и продължи да живее с баща му, събитията така се обърнаха, че бащата, защото беше безработен, а тя от сутрин до вечер на работа, така "обработи" детето, та то от малко майка си я нямаше за нищо... Разведоха се, но бащата спечели делото за сина си, защото връзките са негови, защото са в неговия град и т.н.
Мисли за себе си. Една спокойна и щастлива майка може да даде на детето си много повече от едно нездраво семейство. Децата страдат когато майките им страдат, когато майките им не са щастливи, понякога предпочитат дори те да са разделени, защото така за всички е по-добрият вариант, това от личен опит го зная.
В никакъв случай не те агитирам към раздели. Просто чистосърдечно те моля да мислиш и за себе си, така е по-вероятно да намериш верният път и за детето!
-
Скъпа Dji-djo , винаги съм много крайна към момичета, които прекалено толерират мъжете си, даже си позволих да кажа на друго момиче във форума, че задължително трябва да се разведе след като мъжът й признал, че е бил с любовница докато тя самата била на операция заради репродуктивен проблем. Укорих я, че дава втори шанс на брака си с мотива, че в труден за нея момент вече е видяла, че този кретен не е бил до нея. А според мен това точно е целта на брака, след като първоначалната страст затлее да знаеш, че не си сам и имаш подкрепа, независимо дали някой от двойката изневерява или не.
Твоят случай е доста по-различен и смятам, че си взела правилното решение, тъй като когато вече се появи детенцето неговите нужди трябва да са на първо място, а нуждата от двама родители е голяма. Съчувствам ти за горчивината и се възхищавам на здравият ти разум, който е надделял над чувствата. Гадно е родителите на мъжа ти да се бъркат в живота ти и то по този просташки начин, още по-гадно е, че мъжа, както ти казваш се е оказал "кукла на конци". Само че, сега след унижението и компромиса ти тази мижитурка заслужава да си намериш друг мъж и да го зарежеш. Но като цяло мисля, че с малко дете докато не се появи свестен мъж не трябва да оставаш сама. В никакъв случай не ти казвам да се регистрираш в сайт за запознанаства, но просто си обърни мирогледа и не си слагай скруполи, че си женена, ако някой те ухажва. Когато се чувстваш вътрешно отворена за нова връзка тя се появява, а и твоят хубостник заслужава същият шамар изневиделица, какъвто нанесе той на теб.
-
Мила Джи-джо, съжалявам за това, което е трябвало да преживееш.
Надявам се, че си взела правилното решение за теб и за сина ти.
Моята история е по-различна. И ние се карахме за името на сина ми, но не това беше причината за развода. Разделихме се, когато малкия беше на 4 години по мое желание. Непрекъснатото напрежение и конфликти у дома, мисля, че му се отразяваха много по-зле, отколкото това, че му се наложи да расте без баща си.
За мен беше по-важно неговото и моето спокойствие. Исках сина ми да израстне в атмосфера на любов и разбирателство, макар и само с мен и моите родители.
И не мисля, че сгреших.
Имам прекрасен, добър, 18 годишен син. Нито за миг не ме упрекнал за раздялата с баща му. Дори вече, опознавайки баща си разбра защо съм постъпила така.
Според мен, направих най- доброто за него.
А сега по темата... :)
Вторият ми син няма да бъде кръстен на баби и дядовци/ въпреки, че имат желание/.
Със съпруга ми, сме му избрали име, което харесва и на двама ни и в същото време е интернацинално. Или както се изразява моята половинка: "Като започне да пътува по света, на челото му няма да пише чужденец" :lol:
Само се моля да се роди жив и здрав!
Според мен майката трябва да избира името на детето.
Тя е тази, която го носи 9 месеца под сърцето си, тя е тази, която изкарва безброй безсънни нощи, тя е тази, която се смее или плаче с него, тя е тази, която го отглежда и възпитава.
Ако мъжете можеха да се справят с всичко това, Бог щеше да даде възможност и на тях да раждат.
-
Galli, :good_post:
Много мъдро е това, което си написала.
Всеки си има причина да крепи нефункциониращи и дори вредни връзки. Причините за всеки са важни, уважителни и съвсем легитимни - страх от неизвестното, вина, финансови притеснения, "какво ще кажат хората", "оставям детето си без баща". Смазващо е, разбирам как човек остава, парализиран от тях. И търпи, търпи ...
Обаче има един въпрос и жените, които търпят емоционален или друг вид тормоз от бащите на децата си, често го подминават. А той е дали искат децата им да приличат на съпрузите им. Когато децата стават свидетели на такива отношения, те разбират едно - "това е нормално, щом майка ми не се опъва, така трябва да бъде". И после го повтарят. Или развиват чувство за вина, че не са съумяли да защитят майките си. Или на свой ред придобиват психика на жертви.
Да останеш при мъж, когото твърдиш, че не обичаш и те наранява ежедневно, че оставя детето ти през нощта (и едва ли само тогава) изцяло на твоята грижа ... и да се чудиш дали да родиш второ дете от него... Естествено, че Джи Джо сама решава какво да прави, не сме и помисляли дргуго. Но подкрепа ли е да й казваме "Ох, миличка, ще видиш, че всички ще се оправи"?!? Как точно ще стане това "оправяне"? Да чака майката на съпруга си да умре? Едва ли.
Пожелавам на всички, в това число и на себе си - никой не е застрахован от грозни обрати в отношенията, а те често настъпват, когато се появи дете - да имаме мъдростта да знаем кога да драснем чертата. И да имаме подкрепата, за да не боли твърде много, ако това се случи.
-
"Ох, миличка, ще видиш, че всички ще се оправи"?!? Как точно ще стане това "оправяне"?
Не всички и казваме така. Напротив, аз директно съм и казала, че НИКОГА не бих се върнала при такива хора. Тежко е дете да расте без баща си, дваж по-тежко е да расте нещастно въпреки наличието на баща. Децата са зависими от средата, усещат всичко. Тази болка ще рефлектира върху него...един Господ знае как ще се отрази върху бъдещето му. Винаги съм твърдяла, че децата имат нужда от двама родители, но само ако те наистина са такива - родители, които се обичат, обичат и него с цялата си душа. Ако са просто двама индивиди, които уж са там...ами по-добре е един обичащ родител.
-
"Ох, миличка, ще видиш, че всички ще се оправи"?!? Как точно ще стане това "оправяне"?
Не всички и казваме така. Напротив, аз директно съм и казала, че НИКОГА не бих се върнала при такива хора. Тежко е дете да расте без баща си, дваж по-тежко е да расте нещастно въпреки наличието на баща. Децата са зависими от средата, усещат всичко. Тази болка ще рефлектира върху него...един Господ знае как ще се отрази върху бъдещето му. Винаги съм твърдяла, че децата имат нужда от двама родители, но само ако те наистина са такива - родители, които се обичат, обичат и него с цялата си душа. Ако са просто двама индивиди, които уж са там...ами по-добре е един обичащ родител.
Така е, Лан, много си права. Естествено, че е по-добре родителите да са двама ... ако наистина са родители. Както казваш - повечето от момичетата тук изказват мнения тъкмо в духа на твоето и моето.
-
Джи джо, много сила се иска, за да вземеш каквото и да е решение в такъв момент. Надявам се да си взела най-правилното за теб и сина ти. Да е жив и здрав и да расте щастливо и весело дете.
:bighug:
-
Джи джо, а защо не се оженихте преди това
и защо не обсъдихте името преди да се роди детето
и най-накрая като познаваш свекървище, защо не подготви мъжът ти предварително за този натиск, а я остави да си играе така с него
-
Момичета, какво я подложихте на другарска критика. :( И без това има нужда от цялата ни подкрепа сега, за да се справи с положението. Стига сме нищили вече.
Джи джо(http://www.zachatie.org/forum/Smileys/default/bighug.gif)
-
Ето това ме кара да не уважавам скъпата българска/или балканска/традиция-да кръстиш детето си на свекър и свекърва. Стотици примери има като преживелиците на Джи-Джо,косата ти може да се изправи от ужас. Тази традиция се е превърнала на моменти в извращение,за което нямам думи.
Хубаво е да кръстиш детето си на някого,който наистина уважаваш и се прекланяш пред него.Това определено е хубава традиция. Но когато се превръща в извращение....моите уважения-без нея!
Джи- Джо,много е тъжно това,което си преживяла.Смятам,че жената е сила и тя трябва да решава кое е най-добро за детето й. Понякога доброто не е традицията или общественото мнение.
-
Момичета,благодаря на всички за подкрепата и мненията.Всички до едно,независимо че са различни са много ценни и полезни за мен.Помогнахте ми много за да си дам сметка,че само по себе си съжителството с двама родители не е гаранция за щастливо дете.Все пак на този етап малкото много се радва когато баща му му обръща внимание и е много щастливо и превъзбудено когато сме тримата заедно.В такива моменти имам чувството че може би има шанс отново да изпитам нещо към мъжа ми
Тамара,ние сме заедно от 9г. и сме женени от 4г.Преди да се оженим живеехме в една стаичка с мивка в нея и тогава най-големия проблем със свекърва ми беше че искаха всяка седмица да ходим при тях /поне така изглеждаше тогава/.Наивно смятах че като се оженим официално те ще ни оставят повече време за нас.Няколко месеца преди сватбата мъжа ми си купи апартамент.Отначало казваше,че ще си купим жилище /парите са негови/,а после стана така че първо трябва да си купи апартамента и после да правим сватба /хм ясно е защо в такъв ред/.Това е била огромна светеща лампа,ама на,аз някакси не я видях.Бях в седми месец когато за пръв път заговорихме за името.Тогава за пръв път той ми каза че детето си има име /на баща му/ и аз нямам право на мнение.Е,аз пък си имах такова и го изказах.Илезе навън,тръшкайки вратата и следващите 2 седмици не ми говореше.В деня преди раждането му казах че е крайно време да решим как ще се казва детето.Тогава той се държа съвсем прилично и каза че аз съм майката и мен ще питат.Че техните имена майка им ги е избрала.Това ми прозвуча като зелена светлина аз да избера името,но му казах че не искам да е така и че трябва двамата заедно да го изберем.Ноооо така и не го избрахме тогава.Той само мълчеше и ме слушаше,но нищо не казваше.Детето се роди и няколко часа по-късно когато дойде да ме види отново му казах че малкото си няма име.Тогава само ме попита:И какво сега Костадин не ти харесва и смени темата.След един ден когато реално става попълването на документа с името отново го попитах мислил ли е по въпроса и какво решение ще вземем.Тогава грубо ми каза че няма какво да решаваме детето си имало име и аз трябвало да направя каквото трябва.Подписа документа и го завъртя към мен да впиша името.Не харесвам името,не харесвам и човека,така че нямаше вариант да дам на сина си абсолютно същото име,но бях уважила свекъра си и детето беше кръстено на дядо си-с първата буквичка и с красивото българско име Калоян.
Оф,извинявам се че внесох такъв смут в темата.От една страна имах нужда да споделя случилото се,а от друга исках да предупредя че ей на и такива неща се случват съвсем изневиделица и колкото и да е абсурдно,особено след като детето е заченато след борба със стерилитета баща му беше готов да се откаже от него преди още да го е взел в прегръдката си.Моето решение така или иначе не е окончателно.Наясно съм че ако детето расте в среда с обтегнати отношения няма да е щастливо.Отказах да продам леглото което родителите ми купиха за него,защото знам че въпреки че му смених името за да живее с баща си,може впоследствие да се разделим.Обаче се чувствам длъжна да дам достатъчно време и на себе си и на него.На мен,за да съм сигурна че съм взела правилното решение,независимо дали ще живеем тримата или само двамата с детето,а на мъжа ми евентуално да стане истински баща-грижовен и всеотдаен не само когато детето е в настроение и с него е забавно,не савмо когато идват близките му и той се фука със сина си,не само когато се снима с него и гордо го показва на всички срещнати познати.И тук ще напиша както в темата за щастието.Щастлива съм защото имам това прекрасно момченце,но не съм добре защото получих огромна порция простотия и още не мога да смеля как е възможно това да се случи в реалния живот извън сценария на сапунените сериали
Още веднъж много благодаря на всички и желая успех на момичетата,които все още се борят със стерилитета.Стискам палци за вас и вярвам че ще бъдете прекрасни майки и се моля и бъдещите татковци да са ви опора сега и после когато чудото на живота проплаче в прегръдките ви!
На всички бъдещи майки желая възможно най-леката и безпроблемна бременност,възможно най-лекото раждане и най-важното - здрави бебета и грижовни и всеотдайни татковци!
На всички които вече са майки желая дечицата им да растат здрави и много щастливи и весели!
С Кике прегръщаме всички вас и ви благодарим за загрижеността и приятелското рамо и подкрепа! :bighug:
-
Dji-djo :bighug:
Твоята история невероятно ме трогна! Късмет, мила, и много сила ти желая, защото няма да ти е лесно. Решенията, били те от страх или не, идват от сърцето, а твоето не е просто наранено.Времето ще ти помогне да превъзмогнеш всички несгоди и да се пребориш с тях.
Бъди щастлива и обичана!
-
Ох, Джи-джо, какво си преживяла, направо ума ми не го побира, макар че мойта майка ми е разправяла подобни истории за свекър си и свекърва си. Наистина много сила се иска, за да вземеш решение и то в такъв момент от живота си. Куражлийка си, приеми моето уважение.
И все пак неможах да се сдържа да драсна и аз ЛИЧНОТО си мнение по въпроса, все още чукам на дърво и силно се надявам да нямаме проблеми и ние с кръщаването на нероденото си бебе, макар, че знам, че точно това ще се очаква от нас, надявам се да имам сили и аз и съпруга ми да успеем да обясним на старите, какво мислим ние по въпроса, надявам се и той, който винаги е бил до мен да не се обърне като фурнаджийска лопата, уж ми обеща :), но всички сме лесни на обещания. Трудни сме когато трябва да ги спазим. Както и да е, не това беше идеята ми: мислех си докато преглеждах темата за един роман на Даниел Стийл, те нейните все са сапунени, но един имаше, в който семейството се беше разбрало да няма деца, но пък случайно момата забременя, тогава мъжа й я изостави. Такива хора лично псоред мен не заслужават никакви компромиси. Аз имам в момента лични проблеми с родителите си :( нещо което не е нито за хвалене, нито за премълчаване-родителите са родители, точно за това - за да бъдат до децата си в радост и в тъга, да преживяват болката им, да им помагат да решават проблеми, ако немогат да помагат-да не пречат. Не ставаме родители, за да сме до децата си само, когато сладко се усмихват, след като някой друг им е сменил памперса, родители сме, за да будуваме нощем, докато са още новородени, да тръпнем в очакване на първото зъбче, на първата думичка, на пръвото изправяне, на първата крачка, на първия ден в детската, в училище, на първата любов...
Родители сме, за да сме там, където то винаги ще ни намери и винаги ще може да поплаче на рамото ни, за да се успокои, независимо колко мъка ще ни носи това.
Ако някой си мисли, че става родител само за да кръсти детето си на собствените си родители и да спи в отделна стая, че да не му пречи, незнам до каква степен той наистина залужава това дете.
Евалата на теб, че след всичко което си преживяла даваш шанс, според мен обаче той не го заслужава и ако сам не разбира, няма и да разбере.
Присъединявам се към едно от менията в темата, да се оглеждаш за истинския и в момента в който го намериш да му плеснеш на твоя един звучен шамар.
Желаята само най-хубави неща, дано все пак успеете да намерите някакъв компромис, желаята и много късмет и щастливо детство за детенцето ти :grouphug:
-
при всичко изчетено в темата ... надявам се дечицата да растат щастливи с имената, които носят, независимо дали са били пожелани от родителите или от техните родители! и да ви развеселя малко - да ви споделя нашата история покрай избора на име. от години си имам фаворит за женско име - коренът на имената и на двамата ми родители по случайност. като влязох в 5-тия месец реших че е време да превъзмогна суеверията и да подема разговор за избора на име. около седмица подмятах всеки ден - май е време да се замислим за име, а ... вземи си направи списък, че моя е дълъг и все в този род ... някои мъже имат нужда от време да вземат решение без да се почувстват притиснати и манипулирани :wink:. та една вечер докато правих салата подех отново разговора. споделих любимите ми женски имена, мъжа ми, разбира се, нямаше ни едно измислено. и се почна един размисъл, едно чудо. едното име не ставало, щото познавал една мацка, дето се казвала така и била бая отвеяна, та вече имал едно наум за това име. другото не ставало, щото звучало сериозно и нямало да може да се бъзика с щерка си. за третото име беше най - яко - тъй като сме били франкофони имало голяма вероятност един ден (???) детето ни да отиде във Франция да учи (моля ви, не се смейте, някой хора впрегнаха каруцата пред магарето доста рано), та във Франция това име било остаряло, само лелките се казвали така, та щели да й се смеят... и това не става. за щастие моят фаворит беше приет радушно. сигурна съм защото се връзва етимологично с името на свекърва ми, постарах се да го вметна като аргумент ;). ама лошо няма. всичко да е наред, човекът прави името красиво.
-
Dji-djo, близо седмица си мисля за твоята история. Умът ми просто отказва да я смели. Не става дума за баналните претенции за името, те са класика в жанра, за съжаление. Обаче другото... Всяко детенце се ражда абсолютно беззащитно и зависимо от родителите си. Как е възможно да откажеш да се погрижиш за едно 3-дневно бебе, когато най-много се нуждае от закрила, ето това не ми го побира умът. Все тая какви са му причините, един родител просто не прави така. На един истински родител децата са му на 1 място в приоритетите, после всичко останало.
Не зная дали е правилно решението ти, само ти си знаеш всички обстоятелства и само ти можеш да прецениш. Възхищавам ти се, че си си дала време за трезва преценка, дано намериш най-доброто решение за себе си и за детенцето. Само ще си позволя да споделя собствения си опит, че децата нямат нужда от баща само заради традицията да се живее с двамата родители. Бих предпочела да нямам част от спомените, които имам за скандали или в най-добрия случай взаимно безразличие. Не на последно място, аз доста дълго имах едно гнетящо чувство за вина, че ако ме нямаше мен, нашите отдавна щяха да са си щастливо разведени, а те видиш ли, заради децата се търпят взаимно. И това бих се радвала да го нямам като спомен.
Иначе за имената - и двете ми деца си имат имена, които не са на никого, даже буквички не сме посвещавали. На нас ни харесват, надявам се и те да си ги харесат един ден.
-
Джи-Джо, Живко (който имах възможност да видя веднъж, след като пристигна с влака от бургас в софия в клиниката, в която беше ти) много се е изложил!!
Не се терзай за смяната на името, аз лично смятам, че не името прави човека!
Обаче направо ме обхваща страх като се замисля що за хора са тези твои роднини - що за ум, що за сърце, що за добродетели, що за човечност трябва да имат! Направо ми идва страшничко...
Моите родители никога не са държали на разни "традиции" и аз съм възпитана в свободолюбив дух. Малко преди да се оженим, преживях голям шок - случайно разбрах, че бъдещата ми свекърва, винаги любезна с мен до момента, ми спретнала "проучване" - ама вярно ли там работела майка ми, ама нещо не съм ли "мотаела" кой апартамент е мой (и кой просто семеен) - онемях, казвам ви. Другият проблем възникна със сватбата - моето разбиране за сватбата е, че човек я прави за себе си - винаги са ме отвращавали картинки на чужди сватби, дето разни роднини, които не познават почти женещите се, са нещо като дежурно присъствие - да хапнат, да пийнат. За мен това е много свят ден и исках да съм само сред близки хора. Да, обаче родителите на мъжа ми взеха да си правят планове да канят техни съседи и не знам какви роднини, дето мъжът ми познава бегло и аз се възпротивих. В комбинация на всичко първо сватбата беше под въпрос (на мъжа ми му беше тежко от създалата се ситуация и му отне малко време да застане категорично на моя страна). После техните "заплашиха", че няма да дойдат на сватбата, казахме им, ако искат да идват. Запознаването с нашите трябвало да стане у тях (в дома на моите родители), а ние искахме да е на ресторант - не дойдоха да се запознаят. В крайна сметка аз не отстъпих от моите разбирания (така де, не съм на 20г) и в крайна сметка дойдоха на сватбата, а постепенно мнителността на свекърва ми си отиде и сега мога да кажа с ръка на сърцето, че много я уважавам и много ни подкрепя. Нашите понеже често ги няма, последните години празниците те са ми семейството. Свекърва ми се оказа всъщност не тесногръда, много цивилизовано ни подкрепяха както в борбата със стерилитета, така и в решението да подадем документи за осиновяване.
Не знам защо се сетих сега за тая история и оспамих темата съвсем... при нас нещата парадоксално се подобриха след сватбата (предполагам с опознаването), но пък и аз не отстъпих от моите разбирания за живота. От друга страна пък в началото проблемите са били недоразумение, или пък хората се променят, или най-вече - човек трябва да решава собствените си дела според собствените си разбирания, а близките да дават своята подкрепа. От тези случки свекърва ми въобще, ама хич не ми се бърка, даже за елементарни съвети се въздържа и винаги казва "както си решите, така, ние може и да даваме съвети, но те може и да не са правилни, ние с добра мисъл го правим, но вие си решете както смятате за най-добре".
Джи Джо, в твоята история ми стана странно, че майката на Живко го е кръстила само по първа буква, а ти си направила същото - защо различен аршин?
-
"Джи Джо, в твоята история ми стана странно, че майката на Живко го е кръстила само по първа буква, а ти си направила същото - защо различен аршин?"
Ами сигурно, защото хората, както се казва: "Ка стареят-глупеят" за съжаление. Колкото по-стари стават, толкова по-сдухани и капризни-даже се вдетиняват, няма да се изненадам, ако и те са имали в миналото си такива проблеми, но сега гледат нещата през друга лупа и им се виждат различни.
Иначе избора на име трябва да се диктува от сърцето на родителите, а не спрямо разбиранията на шантавия ни патриархален свят.
Истината е, че и аз макар и толкова рано съм решила, че името на детето ми ще почва с буквата на свекър ми-харесала съм си и мъжко и женско име, но при мен нещата стоят по друг начин. Просто човека заслужава, и няма да го кръстя сто процента на него, не за друго, ами просото името му не ми допада съвсем, иначе бих :)
Джи-Джо още веднъж ти желая да намериш щастието си у човек, който ще те заслужава :)
-
аз момичета да ви кажа , харесала съм си едно име за момиче (някой ден като имаме момиче:)) обаче в съчетание с името на баща и става Мама миа:)))))
Бях сънувала, че ако имаме дъщеря трябва да я кръстим Ана-Мария.На мен името много ми харесва ама съпругът ми се казва Светлозар и няма шанс да кръстим детето си Ана-Мария Светлозарова Найденова:):):):)
И каквото и име да си харесам не ми се връзва с презимето на баща и/му :)
Освен да сменя бащата? :lol:
Е, още имаме време да мислим до догодина, че наесен след ИКСИ-то като забременея :wink::):):)
А на всички роднини-близки и не толкова съм им казала, че децата ни ще са си кръстени на самите тях си. Може би на свекърва ми не и се вярва , че така ще се случи и затова още не е "изказала свръхинтелектуалното си мнение" по въпроса:)
На всички пожелавам избора на имената да не е повод за мъка за който и да е.
-
Lisko, може да не е Ана-Мария Светлозарова, а Ана-Мария Светлозар Найденова, по новата мода :P Нали сега на бащино име много често не слагат окончание -ов, -ова, -ски и т.н.
-
Да, Нина е права - девер ми си кръстиха детето така - второто име е Емил 8)
-
Lisko, може да не е Ана-Мария Светлозарова, а Ана-Мария Светлозар Найденова, по новата мода :P Нали сега на бащино име много често не слагат окончание -ов, -ова, -ски и т.н.
Ще те поканя за кръстница:):):)
:):):)Ами то мода ,мода...ама ще ме хване как беше онази болест...тройна шизофрения ли?
Аз против тази мода нямам нищо против стига да прави хората щастливи и да им харесва, но за нашите деца ще си останем традиционалисти или ще прекръстим мъжа ми:).
Наши приятели също кръстиха сина си по модата и на мен ми хареса повече от ако бяха го ов-нали.
На мъжа ми ще му трябва повече от година за да приеме идеята за такава мода и (дай Божа да забременея)може да пропуснем датата за записване на име на детето :P
Сега чакам следващ сън с име:):):)
-
А как ви звучи Габриела Йонко Станчева?! Ние със сигурност няма да сме по модата :lol: Още умувам за женски имена, но засега това е фаворита и на двамата с таткото ни харесва. Първата буквичка е като името на свекър ми, макар че това е по-скоро съвпадение от колкото търсен ефект, но той не е лош човек и се надявам да се зарадва :D
Иначе и нашите кумуве си кръстиха дъщеричката Диляна Дилян Янкулова и на мен ми харесва как звучи, но с името на нашия татко този ефект нещо не се получава :D
-
Ще те поканя за кръстница:):):)
Може, баш другото лято мисля, че ще ми се доходи на кръщене :wink: Като е още малко, да не пищи от попа.
Аз ще ти напомня, серизоно!!!
:crossfingers:
Ами на мен понякога ми харесва когато се спестява окончание. Не съм чак традиционалистка. Просто по-лесно и по-добре понякога. На всеки както му харесва.
Нашият случай е ясен, все пак Кристина е с баща, който си носи арабско име, но се намериха хора, които да ни питат като сложиме -ова как ще е... :lol: Ми аз не мога да си изкелифенча езика, ако някой може - ок, та Кристина Ясин Мишауи с -ова некак си не върви. Айде, на бащиното пак може с -ова, ама на фамилията 8O
-
Ще те поканя за кръстница:):):)
Може, баш другото лято мисля, че ще ми се доходи на кръщене :wink: Като е още малко, да не пищи от попа.
Аз ще ти напомня, серизоно!!!
аз няма и да забравя:)
-
не навсякъде, Нинче
мен още ме е яд че я писаха с окончание
-
Мини, не се ядосвай, при Стефи звучи по-готино с окончание :)
-
Това с бащиното име много кофти. Добре, че тук се вписва само първото и фамилията. Иначе имената на малките щяха да изглеждат така: Александър Ивайлов Брестовски и Самуил Ивайлов Брестовски.
Според мен хубаво е когато се взима решение за името ма детето, то да е международно, защото не се знае един ден къде ще живеят децата ни. Ето например, тук никой незнае как се казвам, по простата причина че немогат да ми произнесат името :x.
-
Според мен българите трябва да си носят български имена! Какво значи "международно" - ако си кръстя детето "Жорж" например - ще се чувства добре във Франция, хубаво но той може след време да отиде да живее в Заир или в Иран...дали там ще звучи добре!? Може пък, следвайки тенденциите за увеличаване на ислямаското влияние да го кръстя - Али... :lol:
С една дума искам да кажа, че е хубаво човек да има корен, иначе след време всички да се казват с едно име (за по-лесно и добре произнесимо) пък да се различават само по ЕГН. Ако емигрира, трудно му е името и толкова много държи - винаги може да си смени името както му се харесва.
-
Пък аз откакто решихме да пробваме да си направим бебе, разправям, че на моето дете ще му викат Ники. Много харесвам името на свекъра, пък и той си заслужава тази радост. Така че за мъжкото име нямам проблем - Никола ще е. Виж за женското ми беше малко трудно - Николина не ща. За Николинка не ща и да чуя. Никол вече е много употребявано, а за Николета още съм в чуденка голяма. И накрая кумата предложи Никита - нали те за това са кумите да съветват :lol:. Не че ми е спешно, ама какво ще кажете вие за момичешките имена.
-
Ами Pesheck, то Никита по принцип е мъжко име :?, американците не са разбрали правилно и са го взели за женско. Иначе от така изброените женски на мен Никол ми е фаворит. При всички случаи обаче ти пожелавам, скоро да ти е спешен избора на име. :bighug:
-
Ами Pesheck, то Никита по принцип е мъжко име :?, американците не са разбрали правилно и са го взели за женско. Иначе от така изброените женски на мен Никол ми е фаворит. При всички случаи обаче ти пожелавам, скоро да ти е спешен избора на име. :bighug:
Да, и на мен винаги ми е било смешно, когато дават сериала или игр. филм Никита, все се сещам за Никита Хрушчов. Което пак ни връща на идеята, че не трябва да кръщаваме децата си с имена, които ни звучат добре без да се поинтересуваме от къде произлизат и какво означават. Принципно съм за интернационално звучащите имена като Александър, Виктор, Иван (въпреки, че е славянско е добре известно по целия свят), но пък и ми е малко смешно напр. синът на Софи Маринова (да й е жив и здрав и много да я радва) ама Лоренцо е малко прекалено..., ако баща му е италианец иди-дойди...
-
За Николинка не ща и да чуя.
Мъъъ, що бе, толкова звучно и прекрасно име :P майка ми найш като ме е видяла и е рекла - толкова малко бебе, с -ка ще е накрая :x без да помисли после ква магарица ще стана. Барем Николина да бях. Както й да е, няма само тя да е прецакана, тя е БожидарКА, а брат й /вуйчо ми/ е ЦецКО.
Тва -ко и -ка като някакво проклятие :lol: :lol: :lol:
Имам позната Николая, викаме и Ники. Но на мен и само Ники ми харесва, защо не? Тогава за бащино ще й отива без окончание. Хайде :crossfingers:
-
Нинче, нищо лично мила, но тия -ка накрая на името хич не ми харесват. Добре че на свекървата има кръстена внучка. Аз харесвам Лина, но тя е Линка и си го харесва жената, а моя вариант не. Така че съм решила въпроса кардинално - няма да е на нея :lol:
-
Pesheck, а не се притеснявай бе, естествено, че може да не ти харесва. Ако мен питаш аз не бих се кръстила с -ка, но сега като си го нося името и си го харесвам.
Има хора, които се прекръщават, аз не бих. Имам един познат, казваше се Марин, а му викаха Мишо. И ако някой се обърнеше към него по истинско име и го беше срам, било смешно, ми нормално име, кво.........Е, прекръсти се.....На Мишел :lol: :lol: :lol: пуканхме се от смях.....
-
ясно ми е откъде е тръгнало това с премахването на наставката от бащиното име - от измислените и нетипични имена, които биха образували смешно презиме (Ричардов, Джорджов).
ама да кръстиш детето си Мария Петър Иванова - извинете, адски е тъпо и смешно.
аз като чуя такова име, веднага си представям, че лицето се казва Мария-Петър.
а и не знам как успяват да запишат такива имена - доколкото ми е известно, наставката -ов, -ова е задължителна при образуване на фамилните имена. чела съм го някъде това в нормативен документ.
-
ясно ми е откъде е тръгнало това с премахването на наставката от бащиното име - от измислените и нетипични имена, които биха образували смешно презиме (Ричардов, Джорджов).
ама да кръстиш детето си Мария Петър Иванова - извинете, адски е тъпо и смешно.
аз като чуя такова име, веднага си представям, че лицето се казва Мария-Петър.
а и не знам как успяват да запишат такива имена - доколкото ми е известно, наставката -ов, -ова е задължителна при образуване на фамилните имена. чела съм го някъде това в нормативен документ.
Скъпа jam, нормативният акт, с който си се запознала вече не е в сила. За презимето Петров наистина няма нужда да се съкращава окончанието, но има и други презимена, като например, това на племенницата ми. Баща й се казва Спартак. Е нали няма да го виниш, че записа дъщеря си Десислава Спартак Иванова. Спартакова е малко трудно за произнасяне в държавата, в която живеят, а и на български не е много благозвучно. Не че ми харесва и самото име на бащата, но не си го е избирал сам....
-
ама да кръстиш детето си Мария Петър Иванова - извинете, адски е тъпо и смешно.
а и не знам как успяват да запишат такива имена - доколкото ми е известно, наставката -ов, -ова е задължителна при образуване на фамилните имена. чела съм го някъде това в нормативен документ.
Еееее, за Петрова и т.н. е ясно, но има някои, дет си цитирала, може и без окончание. Но въпреки, че не съм заклета традиционалистка, смятам, че с окончания у нас си е правилно.
За нормативния акт :? - може и това да са отменили. Знам доста хора, които не ползват окончание за бащино.
-
скъпа valeria22, трябва ли да се самоцитирам?
много ясно съм написала, че разбирам премахването на наставката при нетипичните имена, където тя звучи нелепо.
точно както звучи нелепо нейната липса при типичните български имена.
Мария Джон Атанасова е ОК
но
Мария Иван Атанасова е СМЕШНО
-
Пък аз откакто решихме да пробваме да си направим бебе, разправям, че на моето дете ще му викат Ники. Много харесвам името на свекъра, пък и той си заслужава тази радост. Така че за мъжкото име нямам проблем - Никола ще е. Виж за женското ми беше малко трудно - Николина не ща. За Николинка не ща и да чуя. Никол вече е много употребявано, а за Николета още съм в чуденка голяма. И накрая кумата предложи Никита - нали те за това са кумите да съветват :lol:. Не че ми е спешно, ама какво ще кажете вие за момичешките имена.
Пешек, какво ще кажеш за Николета? :lol:
Pesheck, а не се притеснявай бе, естествено, че може да не ти харесва. Ако мен питаш аз не бих се кръстила с -ка, но сега като си го нося името и си го харесвам.
Има хора, които се прекръщават, аз не бих. Имам един познат, казваше се Марин, а му викаха Мишо. И ако някой се обърнеше към него по истинско име и го беше срам, било смешно, ми нормално име, кво.........Е, прекръсти се.....На Мишел :lol: :lol: :lol: пуканхме се от смях.....
Като си говорим за -ко имаме семеен приятел, който се казва Сашко! И както капак на всичкото въпросния Сашко е 100-и кусур килограмов мъж, хирург и шеф на болница.
-
Не, не е отменен този нормативен акт
Чл.13. (изм.,ДВ,бр.96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Чл.14. (1) (изм.,ДВ,бр.96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Само че, аз продължавам да твърдя че съм дискриминирана по този начин, защото се оказва, че аз като християнин съм задължена да си кръстя детето по определения начин, а хора от други религии правят изключение. Все пак бащата на детето ни не се казва Николае, че тя да е Николаева :x
-
Пък аз откакто решихме да пробваме да си направим бебе, разправям, че на моето дете ще му викат Ники. Много харесвам името на свекъра, пък и той си заслужава тази радост. Така че за мъжкото име нямам проблем - Никола ще е. Виж за женското ми беше малко трудно - Николина не ща. За Николинка не ща и да чуя. Никол вече е много употребявано, а за Николета още съм в чуденка голяма. И накрая кумата предложи Никита - нали те за това са кумите да съветват :lol:. Не че ми е спешно, ама какво ще кажете вие за момичешките имена.
Peshek, моята баба се казваше Николина. Когато съм се родила, голяма чуденка е била, за моето име. Мама не искала да ме пише Николина и за онова време, варианта е бил Николета. НиколЕта ми е било името няколко дни. Но баща ми не мирясал, тогава не можело и да си кръстиш детето както искаш. Намерил някаква връзка и ми дал името НиколИта(било по-близо до Николина). С уговорката, ако ги хванат да кажат, че е правописна грешка. Майка ми е била втрещена, кръстницата ми трудно го приела. Сега съм му много благодарна. Името ми е уникално и смея да кажа единстевно. Където и да се регистрирам в нета, винаги е свободно.
В сегашната ми работа, всички ми казват цялото име, което е елексир за душата ми. Имам колеги с името Николай, Николина, Николета и Николетка. И като кажат Ники, става мазало.
Пожелавам ти съвсем скоро да се наложи да мислиш име на детето си. А може и НиколИта да я кръстите :wink:
-
Ееееей, това наистина ми хареса.
А може и НиколИта да я кръстите :wink:
Значи въпроса е решен. Сега вече може спокойно да забременявам :balk_48:
А това за бащиното име още си стои. Преди 7 г. на братовчед ми по изключение му разрешиха да запише сина си Илиан Лука Танчев. Щото той не е Луко, та да го пишат Луков, а Лукав съгласете се звучи абсурдно.
Но истина е че понякога бащините имена стават проблемни. Винаги ми е било смешно, когато колежката разказва как искала да кръсти дъщеря си. Искала бащиното име да е Венцислав, без -ова, щото не звучи добре наистина. Но освен това искала първото име на детето да е Кера-Тамара. И като заявила че ще се казва Кера-Тамара Венцислав нещо си и служителката подскочила чак :lol: Но пък записала сина си Иван-Асен. И наскоро чак се сети какво ли бащино име ще имат неговите деца. Та специално за момчетата май трябва да се мисли с по далечна переспектива.
То при нас рибата още в морето, ние не само тигана сложихме, ами наредихме масата, че и за вилиците се хванахме. :lol:
-
Мини, така е бе душко, ама не се ядосвай. Я само виж как звучи Стефания Николай, ми тъпо е, а Стефания Николаева е по-звучно, някак си има симетрия :wink: :D
-
Пешек, и аз съм като теб. Измислила съм си име, сега остава "само" другата част от задачата. :lol: :lol: :lol:
А за протокола - бащиното ми име не е на -ева или -ова, защото не е българско. Явно, че и някога е можело. :wink:
-
Все пак бащата на детето ни не се казва Николае, че тя да е Николаева
мини, този въпрос го решава науката фонетика, ако не ме лъже паметта - а не законодателството. има си правила за конверсия на гласните. нима искаш да е Николайова? ако е само Николай, по нашата граматика излиза, че детето се казва Стефания Николай, а не, че е дъщеря на Николай.
извинявай, ама и на мен Стефания Николай ми звучи нелепо, да не кажа друга дума.
-
ааа, недейте така, моля ви се
на мен пък ми харесва варианта без окончание, нали многократно тук казваме, че избора трябва да е на родителите- е да, ама в случая не е така
не съм съгласна- или на всеки който пожелае му се дава възможността, или на никой, няма средно положение за мен
продължавам да се чувствам прецакана, както и да ме убеждавате, че не звучало добре
дори ако се наложи да казвам някъде имената на детето й казвам само собственото и фамилията
-
Само че, аз продължавам да твърдя че съм дискриминирана по този начин, защото се оказва, че аз като християнин съм задължена да си кръстя детето по определения начин, а хора от други религии правят изключение. Все пак бащата на детето ни не се казва Николае, че тя да е Николаева :x[/color]
Това не можах да го схвана, бре душо! Кой те знае в родилния дом християнка ли си, от Азърбейджан ли си!? Да не би да са ти искали кръщелно свидетелство?
-
А за това, че при момченцата трябва от рано да се мисли съм съгласна. Ето на Цветомир му е супер името, но бащино име "Цветомиров, Цветомирова" ами не ми харесва...дано внуците си ги харесват...
-
Значи въпроса е решен. Сега вече може спокойно да забременявам :balk_48:
Ей аз пак закъчнях с моето предложение - Нина.
Сестра ми се казва Нина и е кръстена на баба ми Надежда. Ама баща ми се казва Николай и баба мги и до сега си твърди, че на баща ми е кръстена.
А и какво му е лошото детето да се казва само Ники - все едно пола?
-
А и какво му е лошото детето да се казва само Ники - все едно пола?
Подкрепям :D Искам да си кръстя детето с кратко име, за да не му измислят всякакви нелепи съкращения :wink:
-
:lol:Сладурки. Голямо мислене му ударихме/те.
Ники и аз съм с 4 буквено име, пък и ника ми е производно от него. Че и по-дълги варианти имаше. Така че краткостта не е гаранция.
-
и аз съм с 4 буквено име, пък и ника ми е производно от него.
само не ми казвай, че името ти е Пешо! :lol:
-
:lol:Сладурки. Голямо мислене му ударихме/те.
Ники и аз съм с 4 буквено име, пък и ника ми е производно от него. Че и по-дълги варианти имаше. Така че краткостта не е гаранция.
Моето е трибуквено, но всички ми казват на по-дългото галено :D А да не споменавам като дете колко съм се била заради тази "пчеличка Мая", ей много ме дразнеше! Вече си харесвам името, но трябваше да минат години докато спрат да ме спрягат с пчеличка :lol:
-
Аз си кръстих детето на мъжа ми. Нашите няма как да ми се разсърдят, а пък свекърите да се сърдят на сина си, ако искат. Макар че не съм усетила да има обидени или разсърдени. И сега някой като каже - еее, това дете е одрало кожата на майка си, мъжът ми казва - на мен пък ми е одрал името :D
-
и аз съм с 4 буквено име, пък и ника ми е производно от него.
само не ми казвай, че името ти е Пешо! :lol:
Не бе Джамка, най-обикновена Петя съм.:lol:
-
Пък аз откакто решихме да пробваме да си направим бебе, разправям, че на моето дете ще му викат Ники. Много харесвам името на свекъра, пък и той си заслужава тази радост. Така че за мъжкото име нямам проблем - Никола ще е. Виж за женското ми беше малко трудно - Николина не ща. За Николинка не ща и да чуя. Никол вече е много употребявано, а за Николета още съм в чуденка голяма. И накрая кумата предложи Никита - нали те за това са кумите да съветват :lol:. Не че ми е спешно, ама какво ще кажете вие за момичешките имена.
Аз малко късно се включвам - вече си избрала името :D , но моята малка племеница се казва Никита и аз много се кефя на името и. И много добре е прието от околните.
-
и аз съм с 4 буквено име, пък и ника ми е производно от него.
само не ми казвай, че името ти е Пешо! :lol:
хохохоххохо, как се смях само :lol: :lol: :lol:
Опасни сте :)
-
Аз малко късно се включвам - вече си избрала името :D , но моята малка племеница се казва Никита и аз много се кефя на името и. И много добре е прието от околните.
При нас има две сестрички Кайли и Никита. Има и две - Жаклин и Ванеса. Ама като цяло са рядкост "купешките" имена.
-
И на мен Никита много ми допада - за момче, за момиче няма значение. И едни други ми идват на ум като Драгота, Енравота... Но за момиче не се сещам такива старинни български имена. Но за момиче ми се иска много едно друго име... На сестра ми.
-
Хехе, странни, но хубави имена. Аз много харесвам на леля си името - Есена, жалко че няма да има на нея писано.
-
...Аз много харесвам на леля си името - Есена, жалко че няма да има на нея писано.
Вярно е, малко странно. То от Есен, ли идва?
-
Не, кръстена е на някаква нейна леля. Но мисля че не идва от есен. Май има еврейски корен - името де, не лелята.
-
Аз много харесвам на леля си името - Есена, жалко че няма да има на нея писано.
Не се заричай, знае ли човек! :bighug:
-
Pesheck ,важното е ти да усетиш със сърцето си кое е подходящия вариант.Държа на това убеждение за избор на име. Специално за твоите варианти - на мен всички страшно ми харесват.Всъщност това си е името Николай,така че всички варианти са супер. Николина вече става двойно,като Ники+Лина.Хубаво
Николета също суперзвучащо.Много българско ми звучи.
Никол- международно.
-
Не, кръстена е на някаква нейна леля. Но мисля че не идва от есен. Май има еврейски корен - името де, не лелята.
Няма лошо, няма лошо... Като ми остане време може и да се поразровя да видя какво значи. Навремето бях луда по това.
-
Pesheck, виж какво намерих за името Есен - видоизменено от Асен или Ясен или свързано с есента като сезон
http://www.imena.hit.bg/06E.html (http://www.imena.hit.bg/06E.html)
До еврейския вариант още не съм стигнала...
-
Ама Оги, аз въобще не съм сигурна за еврейския корен на името. Просто навремето така ме бъзикаше една приятелка. Баща ми Лазар - българско, но и библейско име. Сестра му Есена. Сина й Лука. Подозрително звучало. Виж не съм се сетила да питам мъжа на една приятелка евреин, дали е тяхно името или не.
-
Ама, Pesheck, аз въобще не искам да те притеснявам, а пък май така се е получило - извини ме, ако е така. Аз просто обичам да си се ровя за значението на имената! :D
-
Не си бе мила. И на мем ми е интересно. Но да ровя ме мързи. Така че ще се възползвам от твоя интерес - ако научиш нещо сподели.
Айде че оспамих темата :oops:
-
Пешек какво ще кажеш за Никея? Днес случайно срещнах това име.
Мъжко име тук често срещано е Нико. :wink: