www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Усложнения при бременност => Темата е започната от: OPTI в Октомври 06, 2007, 13:20:44 pm
-
Здравейте ,момичета!Искам да споделя с вас своята адска болка. само Преди 7дни преживях аборт .Бях в 6месец и както всичко си вървеше нормално ,бебчо се развиваше като по учебник на 28.09 в 1ч след полунощ започнаха леки болки, които постепенно се усилиха.Приеха ме по спешност в АГ отделението на ВМИ-Пловдив.Установиха че имам 3см разкритие,настаниха ме в предродилна зала,включиха ме на системи за задържане,НО.........нашето момченце се роди НА 29.09. в6:30ч.НЕИЗПЛАКА!!!Казаха ,че нямало сърдечни тонове и вместо в количка за новородени го сложиха в чувалче и пратиха на патолозите.Така красивото ни мъничка момченце си ОТИДЕ БЕЗ ДА МУ БЪДЕ ДАДЕН ШАНС ЗА ЖИВОТ!
Не мога да ви опиша как се чуствах в този момент.Само който го е преживял знае.Преди 2дни ме изписаха, казаха че съм добре - физически.А психиката тя е друго нещо - опитвам се да се държа ,но сълзите ми не спират.Милото се прави на шут ,за да ме накара да се разсея и да не мисля,НО........
Незнам как се преживява подобно нещо.И дали въобще е възможно да се преживее.Знам ,че никога няма да забравя онова мъничко създание, което чакахме с толкова много любов! А сега накъде????Лежа си вкъщи -плача и се питам ЗАЩО??? С КАКВО ГО ЗАСУЖИХ?АЗ ЛИ УБИХ СИНЧЕТО СИ? Въпроси, които сигурно ще останат без отговор.След два дни ще са готови резултатите от хистологията и с милото се надяваме те да ни дадът отговор на хилядите въпроси ЗАЩО????
-
:hug2:
Прегръщам те!
-
mama*07, съжалявам за мъката ви и ви съчувствам. :bighug: :balk_21:
-
Мило , момиче!
С буца в гърлото ще се опитам да ти вдъхна утеха!
Животът е жесток , понякога непоносимо. Как се справяме с тези болки и кому са нужни -логика в живота няма , отговори също. :(
Но има вяра винаги и въпреки всичко!
Прегърни я!
Скрий я някъде ,за да я запазиш от болката ,нея нищо не бива да ти я отнема!
Тя ще те спаси!
И помни ,НЯМАШ ВИНА!
-
mama*07,
много, много съжалявам zагубата ви :(.
Не се самообвинявай. Не си убила ти детето си! Така се е случило.
Такова неЩо се преживява много трудно. Трябва време. НиЩо не се zабравя. Просто болката притъпява. СвикваШ да живееШ с нея, иzбутваШ я някъде на дълбоко и едва, когато бъдеШ истински Щастлива, тя рядко те навестява.
Аz zагубих момиченце в 20 г.с., което се роди живо и zдраво, но прекалено малко, zа да има Шанс да живее. Сега съм Щастлива майка.
След лоШото винаги идва добро.
Пожелавам ти да намериШ сили да преживееШ случилото се и да имате живо и zдраво дете!
-
:bighug:
-
мила ужасно съжалявам за загубата ти и силно те прегръщам.Дано скоро се възстановиш и психически!Знам,че мъката ти е огромна и трудно ще утихне.Трябва обаче да си силни,да не си позволиш да влезеш в дупка,да се отчаяш.
За болката-за съжаления тя не си отива.Аз загубих моите момченца в 20 г.с. през Декември и още не мога да го преживея. :(
-
Много тъжно :(
Не си виновна 3а нищо. Не си втълпявай. Трудно се 3абравя.
Животът ни поднася много жестоки и3питания.
Трябва да си силна, да преодолееш мъката и да вярваш, че ще си имате живо и 3драво детенце.
-
Не знам какво да кажа,но те прегръщам силно!!!
-
:bighug:
-
Бъди силна и заедно с човекът до теб ще се справите!
-
Много съжалявам мила, ужасно е :(. Бъди силна!
-
Съжалявам много за загубата ти :(
-
Много тъжно, съжалявам много, не си виновна за нищо.
Прегръдки ! :bighug:
Бъди силна !
-
Съжалявам за това, което ти се е случило.
Бъди силна!
:bighug:
-
Миличка, ужасно съжалявам за загубата ти :(
Не си виновна, просто по някога животът ни поднася неприятни изненади, с които трябва да се преборим. Ще бъде трудно, но не е невъзможно. Поплачи си, дай воля на емоциите си и нека след това болката остане зад теб. Ще бъдеш щастлива мама съвсем скоро, вярвай в това!
Прегръщам те силно!
-
Съжалявам за загубата ти! Плачи сега и когато си готова, изправи се и продължи!
-
Много съжалявам за загубата ви мила.Бъди силна,ние сме с теб! :bighug:
-
Съжалявам, мила.
Но ти не си виновна за нищо.
-
:( Немога да опиша колко ми е мъчно...
Нямаш вина, знам обаче, че ще мислиш за това, до тогава, докато душата ти се излекува. Ужасно е.
Много ми е тъжно........ :( :( :(
Ти ще успееш, пожелавам ти го от сърце!
-
:balk_145: :bighug:
-
Толкова съжалявам :(
-
Съжалявам за загуба ти, момичетата са ти казали това, което и аз искам да ти кажа - поплачи си и после се изправи и продължи напред. Болката едва ли ще си отиде, но я скатай някъде дълбоко в сърцето си. Прегръщам те! Ще бъдеш майка и това трябва да е стимулът ти да продължиш!
-
Съжалявам за всичко, което се е наложило да изживееш, мила! :bighug:
Не си виновна за нищо! Не се упреквай! По някога животът е несправедливо жесток!
Силно те прегръщам и ти желая да бъдеш в най-скоро време щастлива жена, съпруга и майка! :hug2:
-
Много съжалявам, че си преживяла и преживяваш това!!! :balk_145:
Вярвам, че някъде там, напред в Живота, твоето щастие те очаква!
След най-тежките мигове, идват и най-красивите! :bighug:
-
миличка, много съжалявам за това нещастие...
царство небесно за малкото ангелче!
на теб пожелавам кураж и сили, дръж се за най-близките си хора!
-
Много съжалявам мила .Бъди силна . :bighug:
-
Много съжалявам за това , което се е случило с вашето семейство :bighug:
-
...................... :balk_145: ..............
-
Миличка много съжалявам за случилото се!
-
Знам, че боли, много боли и болката няма да си отиде, но ти ще се научиш да живееш с нея и някой ден ще бъдеш отново щастлива. Далече е, но ще стане.
Колкото и да ти казвам, че нямаш вина, няма да ми повярваш сега, но се опитай един ден, когато се събудиш и сълзите не напират от очите ти, да си спомниш и да повярваш - нямаш вина, нито ти, нито близките ти, никой. Такива неща се случват - не е хубаво, но се случва.
Казват, че онзи горе изпитва тези, които най-много обича... не знам, дали е истина, знам само, че някой ден, ще станеш майка.
Съжалявам :balk_146:
-
:( Ох,думите не стигат...Ей това е то нещастие...милото ангелче е някъде там,в небесния рай...сигурно е трябвало да стане така...сигурно е за хубаво,защото един ден ще бъдеш майка,но не било писано да е сега...Много,много ми е мъчно и много съжалявам за загубата ви...Но един ден,вярвам че чудото при вас ще се случи!Горе главата! :bighug:
-
mama*07, нито си го "заслужила" с нещо, нито си го причинила ти. понякога животът е гаден и ни поднася жестоки изпитания. съжалявам за това, което ти се случва, лошо и тъжно е и няма думи, които да опишат или потушат мъката ти...
стискам палци скоро да преодолееш силната болка от случилото се и да продължиш напред с човекът до себе си, да намериш хилядите причини, които да те тласкат напред и те карат да си силна.
съжалявам... прегръщам те силно yahoo_17
-
:balk_145: :bighug:
-
Много е тъжно :balk_144: Нямаш никаква вина, не се самообвинявай. Съжалявам за загубата........ нямам думи...... :balk_146: :hug2:
-
Много ми е мъчно :( Съжалявам, мила.Бъди силна
-
Миличка само като ги чета тези думи и ми се къса сърцето!!!Искрено сажалявам за загубата на бебчо,аз загубих бебето си на 8 август 2007 в 8 г.с и си задавах същите въпроси ,болно ми е много ми е мъчно но трqбва да го приживэм няма как и да не се предаваме.Пожелавам ти от цялото си сърце по барзо възстановяване и да си родиш живо и здраво бебче! :bighug:
-
Съжалявам! С времето ще се поуспокоиш малко. Абсурдно е ти да си "убила" бебето! Не си вменявай такава тежка вина!!! Това просто...се случва. Пази се! Стискам палци всичко да е наред следващия път!
-
Мила, незнам какво да ти кажа...но каквото и да е от него няма да ти стане по-леко. Мога да ти изпратя само една много силна :bighug:
-
Мила, болно е и празнината в теб ще боли много дълго. Мога да ти кажа само едно, няма нещо с което да си заслужила ти или детето ти или съпругът ти това страдание. Понякога стават такива неща,ей така неясно защо, но със сигурност не защото вие двамата не заслужавате да бъдете родители на здрави и послушни деца. Знам, че сегаброиш назад дните и си мислиш, че си виновна за случилото се, защото не си се пазила или защото не си направила това или онова. Не е вярно. не можеш да си убила сина си, след като толкова си го искала и чакала. Никой не е виновен за случилото се. Прегръщам те. Дай си време толкова, колкото ти е нужно, за да събереш смелост и да опитет отново, защото заслужаваш да бъдеш майка.
-
Мила моя,и не си виновна.Аз изпитвах същите разяждащи чуства,вина,че съм виновна за страданието на сина ми.Но след вече година знам,че вината не е в мен.Въпреки,че малкия се задуши по време на раждане и косвено аз му причиних това,има и още много много фактори да се стигне до тук.Така,че не се самообвинявай,опитай се да погледнеш в бъдещето.Знам,че е трудно.Аз след година още не мога да преживея тази болка.Мето дете е живо,макар че не се развива психически,има парализа и епилепсия и какво ли още неневижда и чува,нищоооооо.Всеки ден изживявам тази агония и въпреки всичко се опитвам да гледам напред.Знам,че някой ден ще бъда щаслива......чакам този ден
-
Много съжалявам! :(
-
mama*07, съжалявам за това, което си преживяла.
Знам, че в момента нищо не би те успокоило, но явно така е било писано... Поплачи си!
Но след това трябва да намериш сили и да се изправиш, заради твоето дете, което те чака там някъде.
Силна прегръдка и от мен. :bighug:
(http://www.fantasygif.it/Fiori%20e%20Piante/Fiori/15.gif)
-
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА МОМИЧЕТА!Знам че на вас мога да разчитам.Още от самото начало (преди 2г, когато започнахме опитите за бебче).Много научих от вас.Винаги ми давахте подкрепа и надежда за следващият месец.Когато забременях преди 7месеца се радвахте заедно с мен.БЛАГОДАРЯ
Знам, че боли, много боли и болката няма да си отиде, но ти ще се научиш да живееш с нея и някой ден ще бъдеш отново щастлива. Далече е, но ще стане.
Колкото и да ти казвам, че нямаш вина, няма да ми повярваш сега, но се опитай един ден, когато се събудиш и сълзите не напират от очите ти, да си спомниш и да повярваш - нямаш вина, нито ти, нито близките ти, никой. Такива неща се случват - не е хубаво, но се случва.
Казват, че онзи горе изпитва тези, които най-много обича... не знам, дали е истина, знам само, че някой ден, ще станеш майка.
Съжалявам :balk_146:
В ОНЗИ ГОРЕ НЕ ВЯРВАМ!АКО ГО ИМАШЕ НЯМАШЕ ДА ПОЗВОЛЯВА НАШИТЕ БЕБЧЕТА ДА СИ ОТИВАТ БЕЗ ВРЕМЕ, А ДРУГИ ДА РАЖДАТ И ДА ГИ ЗАХВЪРЛЯТ.И Докога изпитания.преди 4г (само месец след годежа)почина майка ми;после баща ми на два пъти едвам оцеля;два дни преди сватбата почина дядо ми;сега и бебето ни си отиде.
Всички казват СИЛНА СИ!ЩЕ ПРЕОДОЛЕЕШ И ТОВА!!!Е УМОРИХ СЕ ДА БЪДА СИЛНА!ИСКАМ ДА СЪМ СЛАБА!И СЪДБАТА ДА МЕ СЪЖАЛИ !ДА ПОЛУЧА НЕЩО И АЗ НАГОТОВО!ЕЙ ТЪЙ ПРОСТО ЗАЩОТО СЪМ ЖИВ ЧОВЕК!
-
Кураж. Понякога животът е непоносим, но сме тук за да го изживеем. Нека използваме времето за повече усмивки колкото и да ни се плаче. Прегръщам те силно. :bighug:
-
мама07, съжалявам за загубата ти. знам, че не мога да те успокоя.
но ти сама казваш, че си силна. животът ти е предложил много изпитания и си се справила. продължавай да се бориш! на някои хора им е по-трудно, на други по-лесно. но всичко зависи от това как приемаме нещата и света около нас.
не се предавай! имаш човек до себе си, който те обича. това е много! не се обвинявай, не си виновна! продължавайте да се борите и дано скоро имаш твоето щастие, което заслужаваш!
-
Миличка, знам колко ти е тежко, аз също загубих бебето си, само че в 14та седмица. И аз минах през такива периоди - на обвинения, на самосъжаление, на желание да умра. И аз се обръщах назад и си мислех какво не съм направила, за да не оцелее моето бебе. От хистологията разбрах, че не съм виновна, не че ми стана по-леко, но поне мога да тръгна напред. Опитай се и ти да го направиш. Така е, никога не получаваме даром нищо, но пък затова, когато го получим ни е по-сладко. Болката ще остане и ще намалее тогава, когато започнеш отново опитите. Ще има страх, притеснение, вяра, надежда... Аз вярвам, че ще успееш пак и ще видиш така чаканото си детенце!
Прегръщам те и ти желая бързо да се изправиш на крака!
-
СИЛНА СИ!ЩЕ ПРЕОДОЛЕЕШ И ТОВА!!!Е УМОРИХ СЕ ДА БЪДА СИЛНА!ИСКАМ ДА СЪМ СЛАБА!И СЪДБАТА ДА МЕ СЪЖАЛИ !ДА ПОЛУЧА НЕЩО И АЗ НАГОТОВО!ЕЙ ТЪЙ ПРОСТО ЗАЩОТО СЪМ ЖИВ ЧОВЕК![/b]
Споделям болката ти, мила!И аз като теб искам живота ми да бъде по-нормален и по-поносим.Не искам много. Искам само да оставя нещо след себе си. И аз съм преживяла много неща,и всеки ден се питам ако имам грях,не го ли изплатих. Боря се със съдбата си ежедневно и се опитвам да и докажа,че заслужавам.И вярвам.Вярвам в бога.Това ми остана.Онова,което ми сториха не може да е божие дело.И аз загубих скъпото си бебче в 6 месец.Но ако ти не вярваш,аз ще вярвам и за двете.Ще вярвам,ще се моля и ще се надявам и нашите домове да бъдат огряни с малко светлинка.
-
Но ако ти не вярваш,аз ще вярвам и за двете.
БЛАГОДАРЯ! :thankyousign:
Ще вярвам,ще се моля и ще се надявам и нашите домове да бъдат огряни с малко светлинка.
:blowingdust2: ДАНО!
-
Съжалявам за това, което съдбата ти е одредила да изпиташ! Знам, че няма думи, които могат да те утешат в този момент. Аз също преживях аборт в 20г.с. поради лекарска грешка. Бремеността ми беше след множество лапароскопии и 4 инвитро опита. Болка винаги ще има! Това няма никога да се забрави, но да се надяваме с течение на времето поне малко да отшуми. Страх винаги ще има, но поне не трябва да губиме надежда. Бъди силна и вярвай, че един ден ще си мама на едно здараво и хубаво бебче!
-
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОДКРЕПАТА МОМИЧЕТА!Знам че на вас мога да разчитам.Още от самото начало (преди 2г, когато започнахме опитите за бебче).Много научих от вас.Винаги ми давахте подкрепа и надежда за следващият месец.Когато забременях преди 7месеца се радвахте заедно с мен.БЛАГОДАРЯ
Знам, че боли, много боли и болката няма да си отиде, но ти ще се научиш да живееш с нея и някой ден ще бъдеш отново щастлива. Далече е, но ще стане.
Колкото и да ти казвам, че нямаш вина, няма да ми повярваш сега, но се опитай един ден, когато се събудиш и сълзите не напират от очите ти, да си спомниш и да повярваш - нямаш вина, нито ти, нито близките ти, никой. Такива неща се случват - не е хубаво, но се случва.
Казват, че онзи горе изпитва тези, които най-много обича... не знам, дали е истина, знам само, че някой ден, ще станеш майка.
Съжалявам :balk_146:
В ОНЗИ ГОРЕ НЕ ВЯРВАМ!АКО ГО ИМАШЕ НЯМАШЕ ДА ПОЗВОЛЯВА НАШИТЕ БЕБЧЕТА ДА СИ ОТИВАТ БЕЗ ВРЕМЕ, А ДРУГИ ДА РАЖДАТ И ДА ГИ ЗАХВЪРЛЯТ.И Докога изпитания.преди 4г (само месец след годежа)почина майка ми;после баща ми на два пъти едвам оцеля;два дни преди сватбата почина дядо ми;сега и бебето ни си отиде.
Всички казват СИЛНА СИ!ЩЕ ПРЕОДОЛЕЕШ И ТОВА!!!Е УМОРИХ СЕ ДА БЪДА СИЛНА!ИСКАМ ДА СЪМ СЛАБА!И СЪДБАТА ДА МЕ СЪЖАЛИ !ДА ПОЛУЧА НЕЩО И АЗ НАГОТОВО!ЕЙ ТЪЙ ПРОСТО ЗАЩОТО СЪМ ЖИВ ЧОВЕК!
Хей момиче,
нещата в живота са много по-сложни отколкото на нас ни се иска.
Ние се опитваме да опростяваме сложността на света до едно ниво, където нашата степен на познание ни позволява да направляваме нещата по своя воля.
За съжаление понякога това не ни се отдава, но това не може и не трябва да ни отказва.
Не би трябвало и да упорстваме прекаленно много, в смисъл че понякога прекаленното хвърляне за постигането на една единствена цел може да попречи и на реализирането на същата.
В живота ни има преплетени много случайности, аз много обичам да наричам тези случайности - божии работи. Природата си прави понякога шегички с нас. Но природата е велико нещо и ние можем само да и се удивляваме.
Ти си загубила толкова много близки хора и при това съвсем за кратко време. Самият факт че природата е избрала други да си заминат - а теб те е пощадила - би трябвало да ти говори много.
Значи ти имаш още много неща да вършиш в сегашния ти живот. И след като искаш да дадеш нов живот - сигурен съм че това ще стане. Може да не е от първия, може да не е и от втория или третия път.
Понякога това може да стане на десетия път. Но това няма значение. Важното е че ти искаш да направиш нещо, продължавай напред. Междувременно не спирай да се радваш на живота в множеството му други форми: радвай се на цветята, на тревичките, на Слънцето - който е основния ни източник на топлина и енергия и без него никакъв живот на Земята нямаше да е възможен.
Смени си мирогледа, приемай нещата спокойно - такива, каквито са. Емоционалните залитания в случай като твоя биха били много зловредни. Пази си емоциите за хубавите неща - които ще дойдат по-късно.
Хайде чао, дръж се, не си сама, много сме, ти си част от голямото цяло, животът е пред теб.
Знам че не ти е лесно, ама ще се оправиш.
-
Миличка, ужасно е това, което ти се е случило.Съжалявам.Не може да се преживее, просто се свиква с болката.Намери сили и помисли за бъдещето.Наистина не си сама, много сме. :bighug:
-
Много много съжалямам бъди силна мила. :bighug:
-
много съжалявам за загубата :(
Всеки има момент, когато иска поне за малко да е слаб, защото е много, безкрайно уморен вече.
Но след този момент, пътят е само един - напред.
А бебе ще имаш, вярвай го, най - прекрасното.
-
кураж миличка.ще успееш,трябва да вярваш. :bighug: