www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: dimidi в Октомври 07, 2005, 12:40:37 pm
-
Здравейте ,момичета !! Аз съм нова тук и се надявам да станеп приятели !! Казвам се Димитричка ! На 34 години съм ! От няколко месеца се омъжих и се опитвам да забременея ,но не се получава ! Вече не мога нито да ям нито да спя нито телевизия да гледам и за нищо друго не мисла освен -защо не мога да забременея !! Не вдигам телефона ,не излизам с приятели постоянно се караме със съпруга ми ! Даже съм станала отвратително ревнива и чувствителна ! Явно не мога да губя !! Дори онзи ден стигнах дотам че му казах да си върви защото съм ялова а той направо изтръпна от неочакваната ми реакция !! Това вече е параноя или лудост ! Не мога да престана да мисля -как да се справя !!!??? Зная ,че не е лесно да се дават съвети ,но ви моля ако някоя го е преживяла да ми каже как да го преживея и аз !!!
-
Ох, миличка.... много е трудно да се дават съвети, з-то всеки човек преживява нещата и реагира по различен начин. Аз загубих два пъти бебетата си, вярно в начални месеци - 8 и 12 седмица, но болката е голяма. Твоят проблем е сходени напълно те разбирам. Мога само да ти кажа, че само позитивната нагласа ще ти помогне. И аз в началото реагирах като теб - затворих се в къщи, криех се от приятели, карах се с мъжа ми и наистина се чувствах все по-зле и по-зле психически. А и колегите си неможех да понасям. И в един момент си казах - защо пък трябва вечно да съм намръщена и нещастна, какво ми е виновен мъжа ми или който и да било. Просто ми писна да съм нещастна. И в един момент погледнах на нещата по друг начин - излизам, ходя по купони с приятели, излизам с колеги, правя така, че мъжа ми да се чувства добре с мен. И да ти кажа - успявам. Сега трудностите само ни сплотяват и като че ли се обичаме повече.
Болката я има естествено, но я подтиснала дълбоко в мен, и страха също.
Незабравяй, че психиката е много важен момент при опитите ви за бебче. Я се усмихни, успокой се, направи мъжа си щастлив. Не го карай да се чувства виновен и объркан. Бъди момичето, за което се е оженил. И най-важното - не се затваряй в себе си. Говори с него, но не го товари излишно. Мъжете са по-слаби от нас, дори и да не го показват. От теб зависи всичко - нищо не се постига с лошо отношение и негативна нагласа.
Ще видиш, че щом се успокоиш и си върнеш усмивката, нещата ще се наредят. Търпението е формулата за успеха!!!
-
мила,понякога нещата не стават толкова бързо колкото ни се иска.това че няколко месеца неможеш да забременееш не означава веднага да си мислиш най-лошото.ако това ще те успокои по-добре отиди на лекар и направи едно две изследвания за да видиш има ли проблем или няма.ако има да го решавате и да вървите напред.преди да си направила това и да знаеш къде е причината не трябва да си лепваш етикета ЯЛОВА!аз чаках една година преди да реша че може и да има проблем и започнах изследванията и сега се надявам проблема да се реши и пак да правим опити за бебче.като се подтискаш и се затваряш в себе си,а и като се караш със съпруга си не е начина да постигнеш това което ние всички искаме.
провери каква е причината и давайте смело напред.
Живей си живота и не се затормозявай с глупости.
успех
-
определено си се нашашкала прекалено и вземи сериозни мерки да си намериш работа или други занимания!
медицината казва, че за евентуални проблеми може да се мисли, ако след ЕДНА ГОДИНА РЕДОВНИ ПОЛОВИ КОНТАКТИ БЕЗ ПРЕДПАЗВАНЕ не настъпи бременност! някъде даже говорят за 2 години.
при жени над 35 години се препоръчва посещение при лекар след по-кратък срок - 6 месеца.
шансът за оплождане в рамките на 1 цикъл е само 20%. това не е толкова много, защо всички жени си мислят, че е достатъчно мъжът един път да се изпразни в тях и ще забременеят!? :) това го има само по филмите и при 18-годишните тийнейджъри...
-
Благодаря ви за съветите момичета !! Сега когато прочетох мненията ви съм по -спокойна ! Зная ,че понякога нещата не се нареждат така както ги искаме !! Ще почакам още няколко месеца и ще отидем със съпруга ми на лекар ! Дано не се наложи ,но ще го направя в името на толкова желаното бебче ! Пожелавам на всички ви късмет и щастие ! Целувки :lol:
-
Ако това ще те успокой,всички тук сме така.Е хайде да не говоря чак от името на всички момичета,но когато влязох за пръв път в сайта се изумих колко еднакво преживяваме всичко.Видях,че има и други като мен със същите терзания и това малко ме успокой.Вече не мислех,че съм единствената с подобни "убийствени" мисли.Всяка сутрин се събуждам с мисълта дали някога ще стана майка и си задавам един и същи въпрос :"Токова ли съм лоша,че Бог е решил завинаги да ме затрие от лицета на Земята?"Но има моменти на "възход и падение".При мен /а доколкото знам и при другите момичета /са свързани с момента преди,по време или след М.Върху емоциите влияние си оказват и нивата на хормоните в различните етапи.Ако имаш истинска подкрепа в лицето на съпруга си,знай че това е най-голямото богатство.Не го отблъсквай,не го плаши,колкото и да ти е трудно.Я се опитай да си представиш,че и той се обърне срещу теб или го нямаше.Тогава?Затова се опитай да съхраниш любовта ви каквото и да ти струва,защото тя ще те топли и крепи в борбата ви за бебе.Ако я убиеш или изгубиш ще съжаляваш още повече.Стискай зъби и продължавай напред!!!Докрай!Успех! :balk_103:
-
Можеш да прочетеш в този сайт секцията "От къде да започна", да си направиш план за действие и да решиш кога точно искаш да почнеш да търсиш проблем. При теб още е много рано да се говори за проблем, така че слушай Jam и дай на природата нужното време :wink:.
Помисли си и за това - сега са ви първите месеци след брака, а и сигурно не си се омъжила само за да имате деца. Затова не си струва да ги разваляш с постоянна свръхчувствителност. Сигурно със съпруга ти имате още много общи неща, които ви интересуват и вълнуват - концентрирай се върху тях, това време няма да се върне назад, няма никаква причина да го запомняш с лош привкус.
Искрено ти желая хич да не стигнеш до прилагането на плана в действие :)
-
Димиди, и аз да се присъединя към призива на другите момичета - да не се шашкаш, да си гледаш съпруга и любовта.
Всички минаваме малко или много през подобни състояния. Пишем си тук, помагаме си. За мен най-тежкия момент беше горе долу този, в който си в момента. После си казах - ОК, давам още 3 месеца на природата, избирам си този и този лекар за започване на изследвания... - въобще съставих си план за действие и веднага се почувствах по-добре. Сега си го следвам и вече не съм толкова чувствителна на тази тема и не съм толкова тъжна :D Знам, че правя най-доброто, получавам най-добрите медицински услуги и знам, че не може да няма резултат :D
Преди 1-2 месеца имахме една мъничка раздяла с мъжо - недоразумения някакви - но тогава осъзнах, че без него много неща не биха имали смисъл. Така че радвай се на любовта и на половинката си, на неговата подкрепа.
Успех :D
-
определено си се нашашкала прекалено и вземи сериозни мерки да си намериш работа или други занимания!
медицината казва, че за евентуални проблеми може да се мисли, ако след ЕДНА ГОДИНА РЕДОВНИ ПОЛОВИ КОНТАКТИ БЕЗ ПРЕДПАЗВАНЕ не настъпи бременност! някъде даже говорят за 2 години.
при жени над 35 години се препоръчва посещение при лекар след по-кратък срок - 6 месеца.
шансът за оплождане в рамките на 1 цикъл е само 20%. това не е толкова много, защо всички жени си мислят, че е достатъчно мъжът един път да се изпразни в тях и ще забременеят!? :) това го има само по филмите и при 18-годишните тийнейджъри...
Jam-4e, откъде вземаш толкова сила да отговаряш и да се изказваш винаги толкова точно и неемоционално? Възхищавам ти се искрено.
-
Горе главата Димиди! :D
Вслушай се в съветите на момичета преди мене и бъди сигурна, че ще се почувстваш много по-добре!
Само факта, че си ни открила е крачка към успеха. Ако имаш въпроси или някакви други притеснения, споделяй ги с нас. Щади съпруга си!
Обичайте се и успешно бебеправене!:balk_21:
-
Благодаря ти за пожеланията ,мила Таня !! Опитвам се да бъда по -спокойна и успявам до деня в който ми дойде -тогава отново откачам но вече не е толкова зле както в началото !!! Радвам се че ви открих ! Вие сте моите сродни души и новите ми приятели !!! Обичам ви !! :heartbeat:
-
Мила Димиди, за мен самата беше прекрасно, когато открих този форум и започнах да чета и усетих, че не съм сама с тоя род мисли и терзания.
Тук ще намериш момичета с най-различни проблеми от различни градове и професии, и повярвай нито една от нас не е виновна, както и ти разбира се, за това, че не можем да имаме деца по лесния и бързия начин. Просто така се е случило, и то на нас! Е, не честно и не е лесно - ама това е положението и колкото повече си повярваш и се заредиш с търпение - толкова по-добре!
Стегни се и си подари нещо, поглези себе си и мъжа си - гушнете се и си кажете, че се обичате! :love:
-
Благодаря ти Бора ,за подкрепата ! Истина е ,че тук в този сайт аз открих приятели и разбиране но виждам и толкова много болка ! Дано на всички ни се усмихне щастието да гушнем в ръцете си едно малко ,беззащитно ,мило същество за което сме готови да направим всичко !Ти си истинки борец -възхищавам ти се ! :heartbeat:
-
dimidi,
какво стана с лекаря? какво ти каза?
-
Здравей Гъбка !! Благодаря ,че питаш !! Взеха ми цитонамазка и кръв за хормони и хламидии и утре /четвъртък /ще са готови резултатите !!! Когато ги видя ще ти кажа какво има /дано да няма нищо лошо / !Още веднъж ти благодаря за загрижеността ! Обичам те !? :heartbeat:
-
Още веднъж ти благодаря за загрижеността ! Обичам те !? :heartbeat:
Моля,моля:)
И чакаме добри резултати:)
-
Момичета и аз благодаря за хубавите отговори.Все едно сте ги писали и към мен.Аз съм в същият момент на откриване на причини,но явно не мога да приема,че има нещо,което не зависи само от мен.Така всичко си го изкарвам на мъжлето и много се дразня,когато той не реагира като мен.Май наистина ще се науча на търпение.Благодаря ви и се надявам ,че ви предстоят само хубави неща. :wink:
-
Мила Данидан, колкото по-бързо откриеш причините толкова по-добре и толкова по-скоро ще имате стратегия за действие.
Най-важната стратегия е обаче да се държите с мъжлето здраво и да се подкрепяте, че става доста напечено...
И кекс разбира се :wink:
-
Благодаря ти,Бора!Права си,разбира се.Ние сме в процес на откриване на причини.Открихме две засега.Но много е трудно,всички го знаете.Мисля все пак да направя всичко възможно да възвърна чувствата му,защото сме в почивка в момента и в крайна сметка осъзнавам,че той е по-важен от всичко друго,но вече сме толкова далеч един от друг,че ще е доста трудно.
И все пак,вярвам,че ще се науча да бъда по-спокойна и всичко ще се оправи скоро.
Желая ви го и на вас!
-
Данидан,май това е грешка която допускаме без да си даваме сметка,че пренебрегваме любимия мъж.И на мен моя снощи ми призна,че го губя по този начин въпреки че не го иска.Мисля да престана да смятам постоянно фертилни дни и да се отпусна малко(е поне няма да му повтарям постоянно :wink: )пък то ще стане,няма начин да не стане :P
-
И моят това ми призна. :roll:
Така е,колкото и трудно да е,важното е да запазим себе си и мъжлетата...а то всъщност зависи само от нас.Другото ще се случи,когато трябва.Успех! :wink:
-
здравейте,
аз също следя развоя на събитията и сега ми е притеснено и любопитно едновременно.. какво се случи с бебчетата, мъжете и проблемите?
горе главата и весели празници :)
-
как да започна като начало само ще ви кажа че живея с приятеля си вече 3 г и от 7 месеца правим опити за бебче но както се досещате има проблем. знам че когато признаеш на себе си че имаш емоционален проблем това е малката крачица която води към пътя на решаването. при мен проблема идва от там че се боря сама с това. живея в град далеч от роднини и приятели. единствено приятеля ми е близък и няма да ви казвам какво става като се скараме за нещо. вървя по непознатите улици, в непознатия град, с непознатите хора и сам си сама с проблема си а тои набира сили в мен и усещам как ще експлодирам(една тиха екзплозиика дълбоко в мозъка ми).а тепърва ми предстоят ходене по софиа и по разни прегледи и тем подобни. аз вече изживях една операция и стреса е наистина голям сега се повтаря. по-страшно е защото тогава не правехме опити за бебе(разбирате). направо ми идва еи така както си вървя и да почна да тичам....да избягам. уви от себе си не можеш да избягаш. затварям се в себе си все повече, само някои (които е запознат с случая ми) като ми каже ----" успокои се, трябва време да мине"--- и ми идва да хвана нещо и да го фрасна. никои не разбира страха ми и само дават съвети от които ми става по-зле.тъжното е че сам си самичка приятеля ми има много работа и точно сега когато имам наистина нужда от него тои не може да ми обърне нужното внимание дори понякога ме отрязва от коеот разбира се аз си правя криви заключения.скоро ми предстои преглед вече при специалист( надявам се). малко се успокоих като си назначих прегледа но това е нож с две остриета.защо трябва да е толкова трудно. имам една единствена приятелка тук и тя е бременна в 6-тия месец няма да ви казвам как сам като сам покраи нея(разбира се радвам се за нея) по ирония на съдбата другите 2 момичета които познавам така и са ми по близки едната е в 9-ти месец а другата малко след 5-тия. направо не е за вярване. звучи като заговор даже :evil: разбира се не е хахаха но аз... не знам.. те се опитват да ми вдъхнат кураж но става по зле. дори вече ги избягвам.какво да направя като е по силно от мен.а като сме заедно не може да се говори за друго освен за бебета а аз не издържам.и мисълта че почнах да правя опити преди тях направо....да се родят живи и здрави дечицата им но аз просто не мога да им обясня как се чувствам дори малко се сърдят.....понякога толкова се отчаивам че ми минават много страшни неща през главата( е не искам да ви кажа че искам да се самоубивам) не го мислете, просто мисля че е повече отколкото мога да понеса при това сама. :cry:
-
здравей naha. И аз съм изпадала в подобна ситуация. Много е трудно и адски боли. Покрай мен също е пълно с деца. Племенници племеннички и т.н. Обожавам ги повярвай ми, но като си тръгнат ми е толкова самотно и пусто. И когато някой се опита да ме оспокой избухвам на секундата. Така загубих доста приятели. С мажа ми в началото много се очуждихме. С времето човек се учи да се справя с болката. Сега ми е все едно колко деца има покрай мен, и колко бременни. Радвам и се с пълна сила. Знам че е адски трудно, но ако ти не си помогнеш и господ не може. Като се отчайваш и се затвориш в себе си едва ли ще си помогнеш. Затова гледай само напрет и скоро да ни зарадваш с 2 чертички.И не си самичка повярвай ми. Ами мъжа до теб каде го остави. Помисли че без него смисала на всичко се губи. Най-важното е да сте заедно и да се обичате, тогава няма невъзможни неща
-
Здравей naha, много мъчно ми стана като прочетох написаното от теб. Искам, ако мога да ти дам поне малко от моята сила и кураж, но знам че ти сама ще се справиш и ще изживееш всичко. Основание да мисля така ми дава твоя постинг, в който ти вече си направила първата крачка като си споделила всичко това и си си дала ясна сметка какво те тревожи и измъчва. Сега ти остава само да го преодолееш и съм убедена, че с времето ще откриеш начина по който да го направиш, защото виждам колко добър и интелигентен човек си. Мога единствено да те посъветвам да започнеш да гледаш по-позитивно на нещата и да се усмихваш повече. Намирай си повече развлечения и не допускай проблема със забременяването да те обземе изцяло. От личен опит мога да ти кажа, че първата година от опитите ми за забременяване беше най-кошмарна. Постоянно ме мъчиха разни въпроси и си фантазирах, че ще ми се случи какво ли не. Живота ми минаваше на лента и не намирах никакъв смисъл от него. С една дума не знаех защо живея, защото винаги съм си мислила, че най-важното нещо, което човек трябва да остави след себе си са децата. Но от както намерих сайта на Зачатие и се запознах с доста от момичетата (които смея да нарека добри приятелки, без да ги познавам лично), някак си се успокоих и почнах да виждам светлина в тунела, за което им благодаря от сърце. От тях научих, че трябва да се боря и да вярвам, че всичко ще има един прекрасен край :) .
Желая ти успех и никога да не загубваш вярата си, която според мен е най-важното нещо за човека!
Поздрави :D
-
еи ама вие наистина сте много добрички и отзивчиви без да преовеличавам мога да ви кажа че до сега никой не е можел да вдъхне толкова кураж в мен отколкото вас всичките. странно нещо е живота получаваш помощ от там от кадето не си очаквал и още по странно е че дори не знам как изглеждате и това ме навежда на мисълта че наистина хората не бива да се оценяват само по външноста ние сме точния пример вие сте моята светлина в края на тъмния емоционален тунел. аз намирам сили да се справям но като си споделя тук макар да рискувам да отекча някои ми става по леко аз също съм отворена за всички и с радост ще помогна на този които се обърне към мен. вярвам че с общи усилия отново ще повярваме в мечтите и усмивките ще озареят лицата ни mc101 на всички пожелавам весели празници и 2+2+2+2+2......... много много по две чертички догодина за всички измъчени сърца. :comm:
-
Може ли да помрънкам малко и аз? :cry:
Отдавна не ме е боляло толкова. От 14 часа не спирам да мисля. Криво ми е, апатията направо ме задушава. Не ми се работи, не ми се говори, нищо не ми се прави - искам да съм сама.
Вчера - в деня, в който разбрах, че този месец отново няма да имам овулация, че този месец пак няма да се надявам за бебе, че шансовете не са нулеви, ами чак минусови....но...вчера се държах учудващо добре, приех го "мъжки", докато...докато не излезнахме вечерта една компания и едната девойка ми каза, че е бременна. А не го планираха. Мислиха да правят сватба чак септември, но ето на - още някой ден и влиза в третия месец. Боже, не й завиждам, напротив, пожелавам й всичко да е идеално, да няма проблеми, радвам се за нея. Обаче аз. Сякаш някой бръкна дълбоко в утихналата рана. Защо? Защо при някои става толкова лесно, прекалено лесно.
Мъча се да се успокоя. Ето на, аз, ние всичките, ако не бяха проблемите нямаше да разберем, какво означава това чудо да сътвориш живот. Нямаше да знаем толкова много за нашите тела. Нямаше да се познаваме и да намерим такива добри приятели. Нямаше, нямаше да има много неща. Но....аз не исках. Никой не ме попита дали искам.
Боли ме. Плачи ми се.
Тези редова не ги пиша за да чакам някой да ме успокоява и съжалява. Просто исках да споделя. Защото знам, че който ме прочете и ще ме разбере. А кой по-добре от вас би ме разбрал?! Така уж се чувствам малко по-добре.
-
Дръж се за нас.
Тук всички знаем как и колко боли.
-
Да ви кажа честно аз малко престанах да споделям с околните ми, откакто открих форума, тъй като съм наясно, че тук мога да прочета и да споделя точно това, което чувствам, мисля и което ме вълнува. Тук се разбираме от една дума, на всички ни е до болка познато и трепването от новината, че някоя наша позната е успяла; очакването на овулации и менструации; поредните психози и променливи настроения...
Какво се опитвам да кажа ли - абе много ви благодаря на всички, че сте откровени и че отделяте време да напишете мнението си и да успокоите, да посъветвате и, и ... и искам да ви :bighug: и да ви :kiss:
-
Сякаш някой бръкна дълбоко в утихналата рана. Защо? Защо при някои става толкова лесно, прекалено лесно.
Мъча се да се успокоя.
Васи всички изпадаме в подобни ситуации и сме се мъчили да разберем "защо?" , но трябва да се държиш. Това е не бива да се предаваш. А по въпроса за мрънкането всеки има такива моменти ние за това сме тук за да те изслушаме това помага понякога. Знай че сме до теб. Мисли за нас като за твоята подкрепа. :balk_21: Насили се, :balk_21: усмихни се и давай напред! :balk_21:
-
Боже, не й завиждам, напротив, пожелавам й всичко да е идеално, да няма проблеми, радвам се за нея. Обаче аз. Сякаш някой бръкна дълбоко в утихналата рана. Защо? Защо при някои става толкова лесно, прекалено лесно.
Да си призная съвсем често - аз пък завиждам (не в лошия смисъл на думата - съвсем благородна завист), в същото време се радвам, когато всичко протича нормално при тях и ме боли, когато се случи нещо лошо. И в същото време, съвсем егоистично си задавам въпроса - а те съчувстват ли ми, дали разбират проблема, който имам и колко сила се иска, за да можеш да се радваш с тях? За съжаление отговорът, до който все по-често стигам е "не" и това от една страна е тъжно, защото хората не знаят колко болка има в нас и от друга страна ме прави щастлива, защото никога няма да я изпитат.
-
Моята сестра която ми е кака роди второ дете преди три месеца.Страшно много го обичам и постоянно акъла ми е при него.Виждам че сестра ми се старае като отида у тях и веднага ми го дава да го гушна,да го преобуя,да го преоблека...Усещам че и на нея и е мъчно за мен.Едва ли подозира каква е болката която изпитвам когато го взема да го преспя примерно.Боли ме не защото не е мое/все пак ми е племенник/а защото като заспи трябва да си тръгна без да видя как се събужда и гука :balk_144:
-
Милички, добре че ви има - наистина е безценно, че можем да се разберем с две думи :D И аз напоследък не споделям много много с околните - може ли да се сравни със споделянето с вас!!
Както понякога пиша, сте ми виртуалните сестрички :D , ама как иначе, като за толкова съкровено и всепоглъщащо нещо като борбата за дете вие сте ми приятелите, опората, помощта!
И аз се скапах малко ... уморих се да се движа нагоре-надолу по емоционалната крива... Като почнахме опитите - каква радост! Като се закучи - колко страхове, притеснения, униние. Като започнахме изследванията - пак нови надежди и приповдигнато настроение, че сега вече ще стане. Като не стана, пак умора и болка. Като направих лапароскопията, която разсея последните съмнения и всичко се оказа ОК, как ме озари отново радост и тръпнех в надежда.... (даже мъж ми каза, че съм изглеждала по-особено, по-спокойна и ведра...) Пък като се оказа междувременно, че спермограмата се е подобрила почти до нормоспермия - казах си "е няма как да не стане до 3-4 месеца" - надежди, планове .... Като не стана и двете инсеминации минаха безуспешно, пак в тъмнината - защо не става, какво още да направя ... Като направих хистероскопията и се оказа, че имало остатък от полип, който може би е пречил - пак надежди до облаците, пак планове.... И ей го на, днес пак ми дойде :cry: Поемам поредната крива надолу по емоционалната синусоида.... :?
Знам, че всичко това ви е познато и на вас :?
Васи, а на теб искам да кажа, че 2005 ти донесе едно много хубаво събитие - сватбата, така че не е минала напразно :D Все пак и тия неща са много важни - ние като ги имаме, и недооценяваме въпроса... някои хора са самотни и това им тежи.
Прегръщам ви :D
-
ВАСИ,горе главата-ще дойде и нашият час. (http://www.diariodalilicarrie.blogger.com.br/bomfinde.gif) (http://www.diariodalilicarrie.blogger.com.br/amor1.gif) (http://bestsmileys.com/hugging/4.gif)
-
Момичета,при нас опитите са от почти две години,въпреки,че отпреди това започнаха проблемите.Знам,че не мога да се оплаквам,защото това е нищо време,но как ви разбирам,ако знаете.Аз съм усмихнат,слънчев човек.Споделям с близките си,но знам,че те не разбират чувствата ми и все пак се опитвам да запазя духа си...но,боже,колко е трудно...как успявате наистина.Отскоро ви познавам,но наистина ви се възхищавам!Страх ме е най-много от това,че изведнъж ще се срутя...
И аз просто споделих,защото се натъжих от споделеното от Васи.
Успех на всички ви,знам,че наистина човек е много по-щастлив,когато е извоювал щастието си,но дано наистина тази Година е по-успешна за всички ни и този,там горе,който определя нещата,ни дари с бебчета!
-
Днес си позволявам едно малко полудяване, днес мога да плача, да викам, да мразя и проклинам целия свят, та дори да забравя. Но утре сутринта, ще се събудя в 8:00, ще си измеря ББТ, ще приготвя кафе и закуска за двама. Ще погледна любимия и той мен и любовта ни ще ни направи по-силни до следвакщия път.... и после оттласък от дъното.... и пак.... Как бихме продължили без доза полудяване или без любов!?
Ако не е писано на нас, то поне на вас да ви се случи, момичета!
-
Здравейте момичета.Нова съм в форума но май съм най стара в опитите да имам бебенце и сигурно най лудата!!!!!! след 9 инвитро и то неуспешни и на края на целия филм диагноза ;ЦИТАТ- от докторката която ми идваше да я цапна ,,О ми ти нямаш яйцеклетки вече това е ранна критическа.Така както ида е ГОРЕ ГЛАВИЧКИТЕ НА ВСИЧКИТЕ И НАШЕТО СЛЪНЦЕ ЩЕ ДОЙДЕ.
СТИСКАМ ПАЛЦИ С ПОКАЗАЛЦИ ЗА ВСИЧКИ НАС :wink:
-
Добре дошла и дано не се задържиш дълго тука.
Също така добре дошла и в клуба на Лейди-тата!
-
олеееееееее чак сега влизам тук благодаря ти за хубавите пожелания ЛЕЙДИ много сте разбрани
успех на всички -пчелички :wink:някой да не се обиди за пчеличките
-
Ха, май дойде и моя ред да помрънкам - не знам какво стана - вчера любимия каточели беше забравил, че в неделя съм на лапароскопия и предложи в събота да ходим да хапнем вечерта някъде. Стана ми кофти (нали знаете - разхлабително и ресторант, някак си не върви, въпреки че говорим за това, какво ще се прави в събота вече няколко дни), но го преглътнах - какво пък толкова. Днес, обаче, като ми сервира по телефона, че е купил билки за забременяване (някои сигурно са прочели) и искал да започнем веднага да ги пием, но не бил сигурен как се пият и как бил поръчал две опаковки (и общо струват 30 евро - не че цената е проблем) и как щяло да стане и т.н. и като чух оптимизма в гласа му и усетих някаква вяра и не спира да звъни... и не знам какво ми стана - стана ми едно такова тъжно и мило и някак си драго и пък много тъжно и... и сега не мога да спра да рева, а съм на работа и не може така. И въпреки всичко - ето на - сълзите напират и не мога да ги спра. Е, оплаках се, ама започва наистина да ми се струва, че съм лудичка...
-
Ами страх го е за теб, объркан е, чуди се как да ти помогне.
Покажи му, че го обичаш.
-
Ами страх го е за теб, объркан е, чуди се как да ти помогне.
Покажи му, че го обичаш.
Знам, Лали и ми е толкова мъчно, че устремена към целта, понякога забравям за чудото, което имам - сигурно затова не мога да спра да рева.
-
Граци, не си лудичка, ами си даже сладичка...толкова искрена!
Знаеш ли какво - аз на твое място бих се доверила на мъжа си-толкова вяра и позитивизъм има в деянието му, че -точно това може да е ключа към Чудото! Дай боже!!!
-
Ех crazy33 това е нормално понякога всички изпадаме в кризи, и да си призная честно и аз имам моменти в които от смятане на дни и планиране забравям, че всъщност любовта ни е събрала. Спокойно нещата отминават идват по-добри. Целият ни живот е на приливи и отливи. Мъжете имат нужда понякога жената да се гушне в тях и да им мърка, а като ни видят такива с опънати нерви и бездънни очи не смеят да си го помислят. После се мъчат да ни успокоят с дейстивя и тогава идва сегашното състояние. Лали е права покажи му че го обичаш и не превръщай бебеправенето в самоцел. :balk_21: :grouphug2:
-
Crazy, и аз съм съгласна с момичетата. Всъщност съм 100% убедена, че половинката ти е по-стресирана и от теб за предстоящата ти лапароскопия и се опитва по някакъв начин да разведри обстановката.
А за ресторанта му прости - едва ли е съобразил, че трябва да пиеш очистителни в събота.
Аз трябваше да ги пия на рождения си ден, защото на другия ме оперираха и не мога да ти опиша колко воля ми трябваше да не нападна тортата :D.
Успех в неделя!
-
Crazy33, според мен си се трогнала от желанието и вълнението на Любимия, също така понеже си поизнервена покрай предстоящата лапароскопия, емоциите са малко в повече, та си се натъжила. Съвсем нормална реакция според мен, не си се "крейзнала" :wink:
Миличка, всички имаме такива моменти! Иначе пък е толкова хубаво, когато двамата партньори са съпричасни и изживяват тези трудности и вълнения заедно :)
Стисам палци за резултатите от лапароскопията!!
-
Благодаря ви много, момичета, не можете да си представите колко сте прави всичките (всъщност - можете :) )
-
Днес наистина имам чувството, че съм на ръба на полудяването :cry: Мразя ги тези дни около дата на М., ама така ги мразя, че искам по накакъв начин да ги "прескачам" :evil: От толкова години чакане, имах чувството, че съм свикнала, че съм се отказала да търся постоянно признаци, но явно не е така...И най-малкото нещо, което може да ми подсказва, че има вероятност чудото да е станало ме хвърля в трескава надежда...Ето днес - висока БТ, и куп други признаци...И аз глупачката взех, че си направих тест...Резултатът е ясен - поредното разочарование...Чувствам се толкова тъпо, като последната глупачка...И знам, че като ми дойде довечера или утре най-вероятно ще се нарева и ще трябва да събера сили да продължа да се боря...
Много несвързан постинг...извинете ме, просто исках да споделя с някой, а освен вас никой не би ме разбрал как точно се чувствам...
-
Мила Тифани,
И аз не веднъж съм се чувствала така. Ужасно е да чакаш, да се надяваш и отново и отново да се разочароваш. За Коледа братовчед ми ми подари една книжка на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко". Прочетоя я буквално за два дена и от тогава я препрочитам периодично. На мен доста ми помогна от гледна точка на това да мисля по-позитивно, да не изпадам непрекъснато в депресии и най-важното да вярвам, че щом толкова силно желая нещо да се случи, то ще се случи рано или късно. Силата е вътре в нас и затова не се отчайвай толкова лесно. Може пък другият месец preggo . Човек нищо не знае.
-
аз от тъпотия направих 3 теста защото си изнамерих сумати признаци а дори и 1 ден не ми закъсня.Съсипана съм психически.
-
тормозих се много и здраво и миналия месец след поредния отрицателен тест казах край. Никакви тестове и мечти докато не ми закъснее поне 10 дена. И ми е добре. И то естествено ми закъсня 2 дни обаче геройски удържах фронта и тест не направих. Даже този месец хвърлих търмометъра и челните стойки след кекс, и ми е още по добре. Ходя си на лекар, правя си изследванията едно по едно и това е. Ако не ще само има начини да се появи и това е. Като се тръшкам няма да стане. Чудя се само кога пак ще ме хванат лудите. Казват след затишие идва буря :lol: :lol: :lol:
-
готино е, като можеш да се надяваш. много по- страшно е, когато даже не се надяваш.
-
Ей,мили момичета,не се отчайвайте,бъдете силни.Аз също много страдам и си мислех,че ще подлудея като за пореден път ми дойде,но си казах трябва да си силна и не да ревеш като истеричка всеки месец.
Вече нито си меря Т,нито следя дните на ову,абе оставила сам всичко на самотек.
Наслаждавам се на съпругът ми всеки ден,повтаря ме си колко се обича ме и колко сме щастливи и че един ден мечтата ни да станем голямо семейство ще се сбъдне.Не се отчайвайте мили момичета,усмихвайте се по-вече.
-
И аз го имам това чувство.Дори вече почвам да се стресирам и от звъненето на звънеца ни-почвам да си мисля,че ще дойдат да ме приберат в някоя лудница.
На почти 35 ми поставиха съмнения за СПКЯ.Декември си правих хормонални изследвания,бяха ок.Ама доктора казва-може да си в начален стадий или от другата група(15-20% при които изследванията не показвали такава наличност).И за проверка ми каза лапаро.Аз се настроих,започна да правя проучвания и да си водя запискаи-къде и как.След което говорих с мъжа ми,а той като ми вдигна един луд скандал.Аз луда ли съм била,жива,здрава,права,да се оставям в ръцете на касапите(така той нарича хирурзите).Опитах се да му обясня как стоят нещата,но той в яда си ми тръшна хапчетата на земята .Слава богу бяха в неотворена опаковка и не се бяха счупили.Взех си ги и сякаш само това чакаше -скандала започна с нова сила.Тоя път си каза истината-аз съм била с лоши хормони ,неговата сперма не ставала,въпреки подобрението което има.Да съм спирала да си меря температурата и да съм спирала да се мъкна всеки месец на гинеколог.Само съм била хвърляла тия пари на вятъра.
И ме постави в много гадна ситуация-ако съм забременеяла ,щял да изчака детето да се роди и да провери дали е той бащата,щото лекаря който той посещава му казал ,че имало 1-2%вероятност да стане баща по естествен начин.А за инвитрото или икси дори и не иска да говори.В петък(17.02) като бил в немската клиниката(за което не знаех) и носел материала за изследване и псувал ,някакъв младеж му казал-ей ,добре че има такива като тебе с такава "водниста сперма",че да ме включват като донор за съпругите им и му се изсмял злобно.И моя изпразнил стерилната чашка и се прибрал.И затова не иска повече никога да маструбира.И аз оставам в пълна безиизходица-не мога да прибегна до донорска инсеминация,щото тъпият им доктор се сетил кога да си отвори устата,не мога и да се надявам на инвитро или икси ,заради "неговият стрес".
Предлага ми осиновяване като възможност,но аз не искам.Откъде да знам ,що за хулиган е бил бащата,за да изостави си приятелката си бременна?Или откъде да знам тя какво е правила,пушила,пила по време на бременността ,само и само да се оттърве от бебето растящо в нея?И после като го захвърли като ненужна вещ в някой дом ,естествено,че ще излъже ,че не е правила нищо подобно и ще поеми по стария си път без чувство на вина.И тук той ми дойде с контра въпроса:А каква е гаранцията,че детето ще е нормално ,ако е от нас?В смисъл -той е преминал през доста войни-Виетнам,Ирак,Авганистан,Косово,Кувейт и по всяка вероятност си е взел свръхдоза радиация.А аз съм от семейство на химици и зная много добре ,че на някой от радиоактивните елементи им трябват 100-110 години за да се разпаднат напълно.И има донякъде право ,но аз се чувствувам като смазана -това ни е първият скандал откакто се познаваме и го преживявам много тежко.А отделно,че отвсякъде ме дебне безизходицата :roll:
-
iliyanas мила,съжалявам за това ,което ти се е случило.Ситуацията е гадна наистина,но мисля,че като се поуспокои съпруга ти ще обмисли нещата.Репликата на младежа в клиниката явно е "запалила фитила" и е отприщила напрежението!Не е лесна за никои тази борба и жалко,че има хора,които си позволяват да се гаврят с болката на другите.Незнам какво да ти кажа,ще ти пожелая да бъдеш силна и смела....... и не забравяи,че след ноща винаги идва ден :bighug:
-
Илиянка, мъжът явно преживява стрес, който е последствие от работата или сборен битов фактор. Мисля, че като се успокои пак ще говорите/ако вече не сте го направили/.
Въпросният лекар е смятал за нормално да каже какъв е хоризонта , но е още по-нормално мъж да реагира с вулканизирано достойноство/а пък оня , с `чудесната` сперма...сигурно само това му е гордостта/. Моят би реагирал още по-остро, познавам си го.
Не се тормози, не плачи и не обвинявай себе си. :D Като мине бурята с мъжа ти говорете очи в очи и за неща, които са тормозили и двама ви.Той може би си мисли, че неговата сперма за нищо не става и така сяда с наведена глава още на старта.Но дори и това да е основен минусов фактор не трябва така пораженчески да тегли чертата.
Илиянка :D , ще има добър развой в ситуацията,...а и слънцето ще огрее навсякъде! :wink:
-
Ляне, прегръщам те силно и ти пожелавам бързо да разрешите проблемът и да намерите компромисно решение, угодно и за двама ви!
(http://members.cox.net/meshare/hug9.gif)
-
Илиянче, съжалявам за неприятната ситуация, която се е създала :(
Не се отчайвай, всички ние минаваме през подобни кризи. Тези решения са трудни и понякога искат време.
Според мен, като се поуспокои обстановката, обсъдете отново вариантите - да продължите борбата за собствено дете, да помислите за осиновяване, а защо не и двете, както планира да направи Фуси (сигурно си чела темата й).
За осиновяването - и твоите доводи разбирам, както разбирам и неговите - за съжаление, гаранции няма в никой от вариантите :cry: Човек трябва да осъзнае рисковете и да ги приеме, няма как. Все пак, толкова много семейства с осиновявания са много щастливи заедно.
Трудно се отказва човек от борбата за собствено дете, обаче.
А този тъпанар, дето се е изгаврил в клиниката - думи нямам. Но най-вече, нали си знаем, че много прост народ броди по земята, не би трябвало да се засягаме от толкова елементарни същества. Трябва да ги приемем като даденост и да ги игнорираме :wink:
Надявам се скоро нещата при вас да се подредят! Стискам ви палци :D
-
Илианке, надявам се да се успокои мъжа ти и да му минат тези мисли. Гуш :bighug:
-
Илиянче,успокои се,мила
съжалявам че така се е случило и ти пожелавам от сърце да си оправиш отношенията със съпруга си и да поговорите спокойно.Бъди силна и не се отказвай да се бориш,сигурна съм че всяка от нас е преживяла нещо подобно.
Успех и Късмет
-
Благодаря Ви много момичета,за топлите думи ,надеждата и окуражаването.
Не исках да ви занимавам с моите глупости,но изведнъж се почувствах ужасно самотна и наранена.Мечтата ми беше разбита на парчета,съпругът ми беше бесен ,беше късно през ноща-единствената приятелка която имах тук напусна завинаги страната,родителите ми спяха може спяха може би 5ти сън,а аз имах нужда да споделя мъката си с някого. Надявам се нещата да се оправят,въпреки ,че може би това би отнело известно време.
НО още веднъж бих желала да благодаря ,че ви има.Топли,сърдечни,отзивчиви и разбиращи болката на другия.
Прегръщам ви от сърце :bighug: ,желая ви щастие и докрая на годината да се похвалите с най-желаната вест preggo
-
Миличка,сигурно си усетила,че оревах наскоро форума заради семейни скандали. Направо срам ме хвана. :oops: Разбирам те прекрасно. Въртиш се в един затворен кръг и искаш някой от някъде да ти помогне...но уви,колкото и сълзи да изплачеш полза няма. Гадно е ,но е така. Искам да съм силна,да се усмихвам,да дишам леко,да съм небрежно спокойна и..абе просто човека ,който бях преди - човека в който мъжът ми се влюби. Наскоро ми призна,че не изпитва вече влечение към мен. А аз пресмятам овулацията :twisted: за какво ? Дълго време се държеше студено и накрая ми каза,че незнае какво му става...и просто има нужда от малко време и т.н. /нали се сещаш понякога какво означава това../ Изнесох се за около две седмици - ревах в чата :) -момичетата знаят. После се върнах с нови надежди сега по препоръка на Лали опитвам женски хитрости :wink: ,мила ,нежна и добра ,а сърцето ми плаче и треперя пак да не стъпя на криво,да не го ядосам,да не се скараме. Това ни е орисията,мила Илианас - трябва да си носим кръста и да сме силните. Писна ми да се мисля за не достатъчна жена,не стига,че немога стана майка,а и мъжът ми вече не иска да ме докосне. Срутвам се от ден на ден,но ...просто няма как,няма изход,ще се борим докрай. Ние сме с теб ако искаш да поговориш с някого. Успех !!! :)
-
Скъпа Ели ,разбирам напълно болката ти ,мъката която се опитваш да избуташ на дъното на душата си и стремежа си да бъдеш такава каквато някога си била,плюс и да се съобразяваш с желанията на физически силният,но психически слаб мъжки пол-имам предвид съпругът(те май повечето мъже са такива :lol: ).
Просто на нас се пада тежката мисия да сме много в 1:майка на пораснал мъж,любовница,психолог,добра домакиня и т.н.
И към това като се добави и неосъществената за нас задача да станем майки и е нормално в един момент да си изпуснем нервите.Просто би трябвало да ни е простено.Защото тях(мъжете) какво ги занимава?Да ходят на работа и като имат къде да се приберат у дома ,да почувствуват топлината на домашният уют,да задоволят своите нужди и потребности.И дотам...
Затова се опитай да бъдеш себе си,направи нещо за себе си или си купи-опитай се да се заредиш отнякъде с нова сила.Но това го прави заради себе си,защото така ще можеш да се справиш много по-добре.А ако иначе непрекъснато се чудиш какво да направиш,само и само да му угодиш,първо,че тази роля ще те изнерви още повече от "страх да не стъпиш накриво" и второ губиш своята идентичност.
А за скандалите винаги ще ги има.Факта дори и че има поговорка:"Семейство без скандал е като къща без комин".Просто при някои идват и отминават по-бързо,а на други им трябва повече време за да се възстановят.
А ако имаш нужда да споделиш,тук сме ,успех с хитринките и горе главата!Силни сме ,подкрепяме се едни други и имаме сили да преминаваме през препятствията на живота.
Пожелавам ти :balk_602: и неговото скорошно признание :youwoman:
-
Ляне, Ели, съвместното съжителство е постоянни взаимни компромиси, доверие и уважение...Не познавам двойка, която да не е карала за нещо/а причини-много/. Когато пък времето минава, а бебе няма, всяка крачка е като по мина, бум, стъпиш и се почва...
Мъжете много ги е страх, нищо че не признават,страх ги е заради вашите прегледи, манипулации, болезнени всячески...И сексът отива в друго измерение...Дано и при двете ви да няма камъчета, които отново да обърнат колата ви :D!