www.zachatie.org

Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Усложнения при бременност => Темата е започната от: Vili85 в Септември 16, 2007, 22:46:44 pm

Титла: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 16, 2007, 22:46:44 pm
Загубих моето слънчице преди 3 дена,бях в 12г.с. и сърчицето му спря.Незнам как ще издържа,толкова ми е мъчно и болно.Не ми се живее!!!Искам си бебчето!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Desito в Септември 16, 2007, 23:12:45 pm
Мила Вили съжалявам.
Знам как се чувстваш. На мен същото ми се случи преди 5 месеца и то за втори
път. Трябва по някакъв начин да преодолееш случилото се. Трябва да си силна, да не се предаваш. Знам, че ще е трудно, но ще се справиш. :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: sia в Септември 17, 2007, 02:20:58 am
Съжалявам много за случилото ти се. Пиша ти, за да те обнадежда мъничко. Аз имам два спонтанни аборта, а пък след броени дни ми предстои да се срещна с моето така жадувано дете.
След като се съвземеш, потърси причината за аборта.
Успех! Вярвам, че най-доброто тепърва ти предстои!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Змимка в Септември 17, 2007, 08:01:46 am
Много съжалявам!Знам,че ти е трудно, затова си поплачи, излей всичко, което чувстваш.Не го затаявай в себе си.А след това, когато си готова смело вдигни глава и продължи напред.Ние сме с теб!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: petq74 в Септември 17, 2007, 08:55:01 am
вили скапа каквото и да ти кажа ще е безмислено.затова ще ти кава за моята рецепта как аз се справиь на два пати с този проблем.парвото го загубих в 3-ти месец а сега на 2.05 загубих 2 мом4енца близна4ета в 6-ти месец.остави си толкова дни колкото са ти нужни за да се отдадеш на това което ти се слу4ва при мен парвия пат бяха доста окола месец'но колкото са пове4е толкова по трудно излизаш от депресията.втория пат си оставих само 4 дена.ревах трашках се правих всевазможни глупости само да изкарам маката от себе си и да покажа на околните колко ми е зле но това сасипваше и тях.след тези дни станах избарсах си носа и о4ите и си казах стига толкова мисля 4е страданието ми по бебетата беше достата4но време е да се взема в раце и да си направя нови.тези никои няма да ми ги варне.парвото което направих е да се обадя да си запиша 4ас при лекарката и да и кажа 4е наесен сам пак при тях после седнах пред компа и взех да тарся всевазможни материали за това което ми се слу4и исках да разбера аз ли сам направила нещо което да доведе до това за да го избегна следващия пат.и така ден след ден от тема в тема болката из4езва.запо4ваш все по рядко да се сещаш за тпва благодарение на това 4е си ангажирана с мисията следващия пат вси4ко да е наред.гледаи да не се обращаш назад там си оставила само болка която те сасипва гледаи напред с надежда.прегращам те силно и запо4ни да твориш бадещето си
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Зеленоочка в Септември 17, 2007, 08:58:58 am
Vili85 много съжалявам миличка :(

Винаги е трудно да загубиш една  бременност и едва ли има бърз начин по-който болката да си иде :(
Трудно, особенно първите дни, че даже и месеци.
До 12 г.с се знае че рискът от спонтанен аборт е голям :( и когато това се случи след това, след тези 12 седмици в които треперим, след като вече лекичко сме се успокоили, аборта е нещо ужасно :(
Знам колко те боли сега, знам колко ти е мъчно, но ти трябва да намериш сили и да продължиш напред. Живота е пред теб, бори се за мечтаното бебе !
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: ani4ka в Септември 17, 2007, 09:09:28 am
Толкова ми е мъчно, че не знам какво да кажа... :( Пожелавам ти скоро всичко да е зад гърба ти, а ти да се радваш на едно малко бебче!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: eganeva в Септември 17, 2007, 09:24:59 am
Вили,  :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: baracuda в Септември 17, 2007, 09:46:55 am
  Vili,съжалявам,мила...Сега си почини и събирай сили...Много съжалявам. :hug2:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: tanja в Септември 17, 2007, 11:34:25 am
Съжалявам мила,
ниЩо не може да върне бебето и утеШи мъката ти. Пожелавам ти много сили, zа да преодолееШ болката и намериШ желание отново да се бориШ zа желаното дете!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Danidan в Септември 17, 2007, 11:56:02 am
Миличка,съжалявам :( :( :(...знам колко е трудно...и че няма думи, които да опишат болката..., но трябва да гледаш напред и да вярваш, че то ще се върне при теб!
С теб сме!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 17, 2007, 12:52:04 pm
Много ви благодаря за подкрепата,малко ми олекна.Не мога да спра да мисля за това.Сега повече от всякога искам бебе.Утре трябва да си взема епикризата и да разберем какъв е бил проблема за да си отиде моето бебче.Искам колкото се може по барзо да започнем с опитите за ново бебенце.Благодаря ви още веднъж за подкрепата :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Eli_ в Септември 17, 2007, 12:54:54 pm
Много съжалявам за теб  :( Няма думи ,които да те утешат, само времето и хората до теб ще ти помогнат. Малко по малко ще се успокоиш и ще намериш сили да продължиш напред.
 Пожелавам ти да си много обичана и подкрепяна в този момент ,зашото това е най-важното. Следващия път ще успееш ,вярвай в това ! Успех и горе главата !  :hug2:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: ani79 в Септември 17, 2007, 12:56:04 pm
Вили, съжалявам много за загубата. Това е загуба на част от теб и винаги ще те боли, но трябва да вярваш в бъдещето. Поплачи и викай колкото е необходимо, но след това се стегни, бъди силна и вярвай, че един ден ще гушнеш своето съкровище и ще бъдеш много щастлива. Прегръщам те и ти пожелавам много късмет.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: kiara в Септември 17, 2007, 13:56:13 pm
Миличка, много съжалявам!!! :( И аз се чувствам по същия начин!!! Аз загубих моето бебче преди една седмица в 10-та седмица, също спряло да се развива!!! Силно се надявам с времето болката ми да намалее!!!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: mama_tedka в Септември 17, 2007, 13:59:02 pm
Вили съжалявам за загубата ти,аз също преживях същото преди някоко месеца,така че напълно те разбирам...искам да ти кажа не губи вяра и желаното бебе ще дойде...нали знаеш за всеки влак си има пътници.Прегръщам те :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 17, 2007, 14:08:54 pm
Съжалявам и за вашата загуба момичета,надявам се скоро да се похвалим взаимно с добра новина.Нека гледаме напред и вярваме че ще дойде момента в който ще гушнем своите бебчета.Успех :goodluck:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: sami в Септември 17, 2007, 15:21:19 pm
Съжалявам и за вашата загуба момичета,надявам се скоро да се похвалим взаимно с добра новина.Нека гледаме напред и вярваме че ще дойде момента в който ще гушнем своите бебчета.Успех :goodluck:
А този момент ЩЕ ДОЙДЕ,МОМИЧЕТА,БЪДЕТЕ СИГУРНИ!
Съжалявам за загубените бебенца,но трябва да сте силни!
Разбирам ви напълно,и при мен първия опит "ИКСИ",приключи във втория
месец.Както казва Вили "исках да умра"!
Знайте че всяко зло е за добро!От всеки "удар"на живота,излизаме по силни,
по мъдри!
Вили,поплачи си,излей си мъката миличка,а после помисли
 че трябва да събираш сили за нов опит!
Колкото по бързо преодолееш мъката,толкова по бързо ще дойде
и твоето така желано бебенце!
Прегръщам те,ние сме с теб!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: z22 в Септември 17, 2007, 16:05:21 pm
много съжалявам за загубата ти.Знам,че сега имаш чувството,че е дошъл краят на света,но не е така.Ще се възстановиш,ще бъдеш отново бременна и този път ще е успешно - вярвай в това.Аз имам две загуби,сега отново съм бременна и гледам положително.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 17, 2007, 16:33:13 pm
Момичета нормалноли е да ме боли още ниско долу,и колко време след това кървихте?Болката не е голяма,но все пак аз да попитам.А кога трябва да отида на преглед?Защото моя лекуващ лекар ме вика след два дена,а от абора не е минала и седмица.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: z22 в Септември 17, 2007, 17:05:40 pm
аз също имах болки няколко дни.За прегледа - щом така е преценил отиди.Аз ходих 1 месец след аборта.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: rouzi-anna в Септември 17, 2007, 17:11:57 pm
Вили,много ми е мъчно за теб ,но живота е суров и незнаеш какво може да ти поднесе.Сега трябва да преглътнеш сълзите и да продължиш нататък.Ние сме с теб . :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Tanitа в Септември 17, 2007, 17:54:14 pm
Вили, мила, поплачи си, поскърби, но вдигни глава и продължи, защото " И утре е ден..."
Ние наистина сме с теб!
 :bighug: :bighug: :goodluck:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: DivaRoza в Септември 17, 2007, 18:29:57 pm
Вили, съчувствам ти! И аз, както повечето момичета тук, съм го преживяла - два пъти. Сега най-важното е да е наред всичко след абразиото, да ти дойде цикълът навреме, да си имаш овулация - ей такива практически неща сега са важни за теб. Емоционалният шок от случилото се е огромен за теб сега, но с времето ще се успокоиш. Макар и сега да не ти се вярва. Кураж! Успех ти пожелавам!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: petq74 в Септември 17, 2007, 18:37:45 pm
Цитат
Сега повече от всякога искам бебе.Утре трябва да си взема епикризата и да разберем какъв е бил проблема за да си отиде моето бебче.Искам колкото се може по барзо да започнем с опитите за ново
то4но така те искам и аз се 4увствах по сащия на4ин и желанието ми беше сащото стискам :crossfingers:за следващия пат
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: minim в Септември 17, 2007, 18:53:32 pm
миличка Вили....
какво да кажа - просто не знам....
толкова ми се иска да не съществува въобще такива теми...((
нестига болката от трудното зачеване...а после и всичко това...
плачи - те и без това сълзите трудно спират...
после стани, отупай се...вдигни глава и смело тръгни напред...
стискам палци повече да нямаш причини да пише в този подфорум...

а за това, че те викат толкова скоро...
мен също ме извикаха 5 дена след аборта...нека видят какво е положението...това няма да ти навреди, напротив - ще те успокои че всичко е минало добре...за което силно  :crossfingers: :crossfingers: :crossfingers:

и...нещото, което на мен ми помогна да се изправя на краката си, беше този форум...четях, мислех, премислях....общувах...момичетата тука са невероятно мили, защото разбиране на вън почти не се среща.
само, който е минал по този път, може да знае какво ти е и искренно да ти съчувства...


Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 17, 2007, 19:56:56 pm
С риск да се повторя искам да ви благодаря на всички,защото благодарение на вас започвам да се съвземам и да поглеждам напред.Още не мога да го преодолея но знам че ще успея.Наистина болката е голяма и съчувствам на всички вас коите сте преживели или преживявате този кошмар.Благодаря че сте с мен.Целувам ви,и ви пожелавам цялото щастие на този свят. :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: du6ka в Септември 17, 2007, 21:21:58 pm
Мила Vili85, много съжалявам за случилото се!  :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: lidia в Септември 17, 2007, 21:27:28 pm
Миличка ако можех само да помогна с нещо, щях света да обърна за да го направя. Но знам, че аз няма да мога да ти помогна да забравиш болката, а с времето ще се научиш да живееш с нея. Пожелавам ти само хубави неща от сега на татък.  :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Nataly* в Септември 17, 2007, 22:26:36 pm
Съжалявам...толкова много съжалявам :balk_144:
И аз съм го преживяла два пъти...тежко е, боли, но трябва да намериш сили да станеш и да продължиш напред. Но първо изплачи болката си.
Твоето щастие ще те намери някой ден. Късмет.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Пепка в Септември 17, 2007, 23:03:37 pm
Vili85 много съжалявам за това, което се е случило на теб и на другите момичета. Много е тежко, но трябва да намериш сили и да продължиш напред. Сигурно много те боли, но с времето всичко отшумява. А ако бъдеш силна и започнеш опитите за бебе, ще преодолееш по- бързо загубата. Стискам ти палци  :crossfingers:  :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: solei в Септември 18, 2007, 08:56:45 am
  Vili85,  :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: jam в Септември 18, 2007, 09:08:56 am
Вили, съжалявам за загубата ти.
уви, това е нещо, което се случва на много жени.

един съвет от мен, като минала 2 пъти през това изпитание - ще ти бъде по-леко психически, ако се опиташ правилно да степенуваш проблемите. и друг път съм го казвала това - не говорете така, като че ли сте загубили живо дете, защото има разлика огромна! загубила си ембрион, а не бебе. ако не си създаваш прекомерни драми, ще ти е по-лесно да продължиш напред към успеха.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 18, 2007, 09:16:19 am
Vili85, радвам се, че болката не успя да те сломи  :hug2: И аз съм с 2 миседа. И на мен, като при теб, ми помогна само надеждата за ново бебе. А то ще дойде. Все пак сме извървели половината път. Щом сме забременели веднъж, ще се случи пак. Твоята грижа е да се погрижиш за себе си. Направи всичко, което препоръчва лекарят ти. Подготви се за следващата си бременност. И нека този път бъде успешна  :goodluck:
п.п. И аз имах дори много силни болки вторият път. Отиди на лекар, за да си сигурна, че всичко е наред.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Liubomira* в Септември 18, 2007, 09:58:29 am
Съжалявам ,мила ,но имай вяра!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Lara в Септември 18, 2007, 10:36:57 am
Съжалявам много за случилото ти се, мила!!!  :balk_145: :bighug:
Знам колко силно боли, но вярвам, че ще намериш сили да се пребориш за мечтите си, а те ще се сбъднат скоро!!! Сега бъди здрава и имай късмет!!!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Eфирче в Септември 18, 2007, 11:12:55 am
Вили , имаш и моята подкрепа!
Бъди силна през сълзи и вярвай ,въпреки болката!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 18, 2007, 13:35:54 pm
Един въпрос.В Епикризата ли е описан резултата от хистологията или се взима отделно от нея.Аз си я взех но никъде не пише за този резултат.Единственото което има като иследвания е Лабораторни изследвания.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 18, 2007, 13:59:04 pm
Обикновено хистологията става след няколко дни. Зависи къде я правят. Трябваше да ти кажат кога да си я вземеш. Но така или иначе, там няма да намериш отговор на въпроса: Защо е станало? Все пак е добре да си я имаш. Защо не се обадиш да попиташ?
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: yana-v в Септември 18, 2007, 16:08:13 pm
Мила Вили, непременно си направи имунологични изследвания най-добре в Плевен при доц.Конова.Можеш да изпратиш кръв и по пощата. благодарение на тях сега в едната ми ръка спи едно малко съкровище!       
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: mpia в Септември 18, 2007, 16:32:00 pm
Вили с теб сме!
Бъди силна! :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 18, 2007, 18:11:59 pm
Благодаря ви много за това че сте с мен.yana-v много се радвам за теб и нека да ти е живо и здраво слънчицето.А би ли ми дала някакъв адрес или телефон на тази доц.Конова,за да мога да си го направя това изследване.Много ще съм ти благодарна :)
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: White в Септември 18, 2007, 18:14:20 pm
Ето тук можеш да откриеш доц. Конова.
http://www.ivfpleven.com/index.php?l=3
Обади се по телефона, запази си час и на място ще поговорите и тя ще прецени, каквиизследвания са ти необходими.
Пожелавам ти следващите сълзи в очите ти да са от безумна радост.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: mpia в Септември 18, 2007, 18:15:41 pm
В София-клиника Малинов също правят такива изследвания.
На мен ми препоръчаха Д-р Балтаджиева и в началото на следващия месец ще ходя при нея.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 18, 2007, 21:39:47 pm
Мерси за информацията момичета.Знае ли някой какви са тези изследвания ТАТ и МАТ?
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 19, 2007, 09:56:08 am
Виж тук http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=807&Itemid=37 (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=807&Itemid=37)
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: mpia в Септември 19, 2007, 10:30:54 am
За изследване на щитовидвата жлеза са- за Хашимото
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: denis в Септември 20, 2007, 07:44:13 am
Vili85 много съжалявам миличка  :(
Бъди силна.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: sugari75 в Септември 20, 2007, 09:33:39 am
Vili85...съжалявам за случилото ти се :( Но с всяка трудност ,която животът ни предлага излизаме по-силни.От сърце ти желая следващия път да е твоя :crossfingers: :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 20, 2007, 19:14:29 pm
Днес бях при док. и той каза че иска първо да види резултатите от хистологията,за да знае какво ще правим от тук нататък.Каза също да се пазим поне 6 месеца което на мен ми се вижда страшно много време.Кога можем да подновим половият живот с съпруга ми според вас?
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Ganka в Септември 20, 2007, 19:58:20 pm
Вили, 6 месеца наистина ни се виждат много след един аборт, но все пак е хубаво да поизчакаш организма ти да се пренастрои, да паднат до нормални граници хормоните и да се подготвиш психически за една нова бременност. Аз също съм след мисед и когато говорих с лекарите - тези тук в Германия ми препоръчват само три месеца, а лекарите в България - 6. Според това, което чух след миседа, тези в България поне за мен са прави. Имам доста проблеми и по време на бременността, и след нея. Казаха ми, че ако избързам може да се повтори отново всичко и аз предпочетох да изчакам. Всичко е индивидуално за всеки организъм, но можеш и да питаш лекаря си, ако се почувстваш готова. Полов живот може да си водите, просто се пазете и изчакайте необходимото време. Поне един или два цикъла и след преглед ще решите с лекуващия ти лекар какво да правите.
Успех и късмет каквото и да решиш!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 21, 2007, 11:01:23 am
Вили, лекарите препоръчват 6 месеца повече заради психическото, отколкото заради физическото възстановяване. Четох, че целта е да не възприемеш новото бебе като заместител на загубеното. Все пак мисля, че когато си загубил ембрион, такава опасност няма. Когато лекарят ти потвърди, че организмът ти е готов за нова бременност, можете да действате  :D И горе главата  :hug2:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: mishanta в Септември 21, 2007, 12:34:43 pm
yahoo_17Сила Вили!

(http://a2.rimg.info/3205ca1afc675c48b51b9422f0e88a54.gif)

С теб сме!

Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: marinalz в Септември 24, 2007, 00:02:10 am
Момичета и аз подобно на Вили в 10-та седмица преживях същото нещо(спряло е да се развива бебето,но нямах кръвотечение,Док ми каза че се води задържан аборт(missed) след което последва абразио)Сърцето ми се скъса от мъка.Сега се стягам за следващо инвитро.Непрекъснато си задавам въпроси-дали ще успея,на какво се дължи,има ли някое момиче като мен и при следващ опит дали е успявало?Пишете момичета.
Скъпа Вили,аз съм с теб,защото много добре зная какво чустваш.Трябва да продължим мила,и да си вдигнем главите-ще успеем ,ще видиш!!!!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: dianka в Септември 24, 2007, 10:49:53 am
Мила Вили!!! Бъди силна!!!и аз като теб, изгубих моето първо бебче в края на втория месец!и аз исках да умра!! обвинявах себе си за всичко, обвинявах се, че не съм изпълнявала заръките на лекарите, че съм пътувала, че съм тичала и за още хиляди неща...не исках да слушам какво казват близките ми хора, бях глуха и сляпа..сега, когато мина почти месец болката още я има, но мисля че разумът ми започва да надделява. много мислих, за това,което стана и знаеш ли, аз вярвам в Господ, вярвам че той е този който решава кой и кога ще се роди, и мисля, че в моя случай може би е било по-добре, че се намеси навреме. моята бременност приключи в 8-9 седмица, плод без сърдечна дейност..знам колко е тежко! но знам, че моето бъдещо дете има нужда от здрава и силна майка!! за това гледам напред и се моля следващия път, когато и да е той, всичко да е наред!! ще видиш , следващия път, ще износиш и родиш прекрасно бебенце!! Кураж!!!  :D
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 24, 2007, 11:43:11 am
Момичета и аз подобно на Вили в 10-та седмица преживях същото нещо(спряло е да се развива бебето,но нямах кръвотечение,Док ми каза че се води задържан аборт(missed) след което последва абразио)Сърцето ми се скъса от мъка.Сега се стягам за следващо инвитро.Непрекъснато си задавам въпроси-дали ще успея,на какво се дължи,има ли някое момиче като мен и при следващ опит дали е успявало?Пишете момичета.
Маринче, аз съм с 2 миседа и след втория направихме имунологични и генетични изследвания. Доколкото разбирам, при теб се случва за първи път. По принцип, за изследвания се мисли след 2 и повече аборта. Щом ще правиш инвитро, обаче, мисля, че е добре да обсъдиш тези изследвания с твоя доктор.
Успех  :)
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: marinalz в Септември 24, 2007, 21:11:56 pm
Stivarip,ти с инвитро ли си,на какво се дължат миседите ,какво се оказа ?Моят Док.ми назначава имунологични и генетични изследвания.Аз ще ги направя но незнам къде е по добре-дали в Малинов или в Плевен.Къде според теб да ги направя?
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Септември 24, 2007, 21:36:17 pm
Благодаря за подкрепата на всички ви!Незнам какво щях да правя без вас?Вие всички заедно ми помогнахте и все още помагате  да се съвзема след тази загуба за което ви благодаря от цялата си душа и сърце.Нека бъдем силни и вярваме че рано или късно щастието ще се усмихне на всяка една от нас.Успех!!! :kiss: :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 25, 2007, 10:08:53 am
Stivarip,ти с инвитро ли си,на какво се дължат миседите ,какво се оказа ?Моят Док.ми назначава имунологични и генетични изследвания.Аз ще ги направя но незнам къде е по добре-дали в Малинов или в Плевен.Къде според теб да ги направя?
Отговорих ти на лични.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: minim в Септември 25, 2007, 18:52:10 pm
Stivarip,ти с инвитро ли си,на какво се дължат миседите ,какво се оказа ?Моят Док.ми назначава имунологични и генетични изследвания.Аз ще ги направя но незнам къде е по добре-дали в Малинов или в Плевен.Къде според теб да ги направя?
Отговорих ти на лични.
ако нямате нищо против, може ли да отговориш и тук...
просто се "пълня" с информация по въпроса...
и все ми се иска, всичко да знам... :oops:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 26, 2007, 16:33:05 pm
То не е за тази тема, но ОК  :wink:
Забременявам на естествен цикъл. Имунологичните ми са в норма. При генетичните има проблем, който води до повишена склонност към тромбофилия (според Генетика). Владимиров е малко скептичен, че това е проблема, но ми назначи терапия с аспирин и при  :bfp: фраксипарин. Ако и така не стане, препоръча инвитро с преимплантационна диагностика.
За имунологичните ме прати в Александровска, за генетичните в Майчин дом. Иначе и за Малинов и за Плевен все хубави работи пише из форума и не мога да дам съвет  :?
Дано съм била полезна на някого  :D
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: minim в Септември 26, 2007, 20:27:52 pm
 :balk_81:
на мен поне - да
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Септември 27, 2007, 08:31:30 am
:balk_81:
на мен поне - да
  :balk_602:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: jimn в Септември 27, 2007, 12:09:18 pm
Един въпрос.В Епикризата ли е описан резултата от хистологията или се взима отделно от нея.Аз си я взех но никъде не пише за този резултат.Единственото което има като иследвания е Лабораторни изследвания.
8O :oops:Още веднъж -съжалявам за случилото се .Аз преди няма и 3-месеца изживях същия "ШОК" и то с 2- бебета- в 13г.с Сега реших да пиша -защото нямах сили да се изправя.Единствено мисълта и вярата ми че пак ще стане ме вдигна на крака.И ето че наново стартирах с процедурите .
Относно -хистологията на мен ми беше написано на самата епикриза .Не че ме успокои но така и не се писа нищо същественно освен ,че загубата е причинна от инфекция която така и не ми даде достатъчно яснота по въпроса .Какво я е породило от къде и прочие..Но..!!!!
Много ,много съжалявам...още веднъж. :oops: :oops: :oops:
Сега се възстановявай максимално бързо за да започнеш с положителна енергия няма връщане борбата продължава.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: minim в Септември 27, 2007, 18:09:44 pm
в моята епикриза има данни само за това, че действително е имало бременност...че матката е била уголемена, отговаряща на действителните седмици от бременността, че няма усложнения, че не са открити причини и т.н.
в общи линии др. Персенска каза, че епикризата не дава отговор на въпроса - защо се е стигнало до мисед...

мацки....горе главата...
трябва да се борим
трябва да сме силни
трябва да имаме вярата, надеждата, че отново ще сме дебелички...:)
трябва да го направим, за да грее отново щастието в очите ни!
 :crossfingers: :crossfingers: :crossfingers:
:bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: dianka в Септември 27, 2007, 18:58:35 pm
така е, minim, права си. и точно заради това, колкото и странно да звучи, очаквам с нетърпение да ми дойде М..знам ли, за да се успокоя най-сетне, за да знам, че скоро борбата започва отново :)
в този ред на мисли, искам да ви попитам - на вас колко време след аборта ви дойде? защото аз утре правя точно един месец, а нямам абсолютно никакви признаци и понеже съм голяма параноичка, вече си мисля какво ли не.. 8O
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: minim в Септември 27, 2007, 19:55:33 pm
и аз бях изпаднала в паника докато ми дойде...
това стана на 42 ден....голямо чакане подна...
при нормален цикъл от 28 дни, това чакане направо ме побърка...
вече се бях отчаяла и си мислех, че пак ще има някакъв проблем...
спрях да го мисля и да се притеснявам...казах си "каквото ще да става"..и то взе че ми дойде...
знам, по принцип, че е нормално от 30 до 45 дни...така каза и док...
така, че...свиркай си...не го мисли и той приятно ще те изненада....:) :crossfingers: :crossfingers: :crossfingers:
пожелавам ти това да е съвсем скоро...:)
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: dianka в Септември 27, 2007, 20:11:15 pm
ох, дано, дано!! :)
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Ganka в Септември 28, 2007, 14:01:27 pm
При мен след миседа дойде точно на 30ия ден. Аз съм с нормален цикъл от 28 дни. Предполагам, че при всеки си е индивидуално, но е нормално в рамките на 30-40 дни да е времето до идването на новия цикъл.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: dianka в Септември 28, 2007, 18:39:18 pm
ми аз явно си го "предизвиках" - днес е точно 30-тия ден и то взе че ми дойде. иначе се бях настроила за по-дълго чакане. сега почнах да се чудя кога да отида на преглед - дали да изчакам още един цикъл, или да изчакам да свърши този...
извинявайте , че ви занимавам, сигурно въпросите ми ви се струват безумни  :D ама аз съм си такава - все питам, все искам да знам..  :D
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Ganka в Септември 28, 2007, 18:51:10 pm
Дидима, на мен ми казаха след 1 цикъл да отида. Според мен е най-добре веднага след цикъла да се отиде и да се види какво е състоянието на нещата. Можеш да си пуснеш и хормони. И не се притеснявай - безумни въпроси няма, на никой не му е лесно след такова нещо, нормално е да питаш, да се чудиш. Питай, когато те притеснява нещо :D
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: OPTI в Октомври 06, 2007, 12:46:00 pm
Цитат
Загубих моето слънчице преди 3 дена,бях в 12г.с. и сърчицето му спря.Незнам как ще издържа,толкова ми е мъчно и болно.Не ми се живее!!!Искам си бебчето!
Ооооооооооо, мила ,така добре те разбирам.Аз загубих своето момченце преди 7дни.Вече преполовила 6месец и то си отиде.БОЛИ, О"КАК БОЛИ.МОГА ДА ТИ ДАМ САМО ЕДИН СЪВЕТ - обичайте се много с таткото, споделяйте болката.Само така ще я направите поносима.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Октомври 08, 2007, 18:11:06 pm
Кога можем да подновим (не опитите за бебе) половият си живот със съпруга ми.Моя позната ми каза че трябва чак след първата нормална менструация.Моля ви кажете какво мислите по въпроса! :ask:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: minim в Октомври 08, 2007, 18:36:13 pm
и аз така знам...след първия нормален цикъл...
някакъв вид презастраховане от инфекции.....
и така и направих...чинно си чаках...
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: mpia в Октомври 08, 2007, 18:42:37 pm
след като спре кървенето
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: z22 в Октомври 08, 2007, 19:39:50 pm
на мен ми казаха след месец,защо моят цикъл е мнооого дълъг.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Октомври 09, 2007, 09:45:06 am
Първият път ми казаха на втория цикъл. Вторият път - след 15 дни. Изчакай си втория цикъл според мен.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: OPTI в Октомври 09, 2007, 11:41:05 am
Кога можем да подновим (не опитите за бебе) половият си живот със съпруга ми.Моя позната ми каза че трябва чак след първата нормална менструация.Моля ви кажете какво мислите по въпроса! :ask:

Ами на мен лекарката ми каза след първият нормален МЦ.А друг лекар (специалист патологична бременост) ми каза да изчакаме 15-20дни.Общо взето докато спре кървнето.
в тази връзка искам да попитам: на вас кога ви спря кървенето след аборта.Защото на мен днес ми е 11ден и все още имам слабо кървене.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: z22 в Октомври 09, 2007, 12:02:46 pm
алед първият аборт(9-та г.с.) някъде 3-4 дни.След вторият аборт(20 г.с.) ми тече 20 дни и след преглед се оказа,че има остатъци от плацентата(а ме чистиха 2 пъти в МД) и се наложи наново кюртаж.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Stivarip в Октомври 09, 2007, 13:52:37 pm
И двата ми аборта бяха 7-8 г. с. Първият беше с вакуум и кирвих само първия ден. Вторият беше с кюрета и кървих до 10 ден, а до 20 ден ми зацапваше.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: ocean в Октомври 10, 2007, 03:51:49 am
след аборта в 20г.с. имах кървене две седмици и зацапване до към 30-тия ден. на 33-тия започна цикъла. не ми е правен кюртаж.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Dimo в Октомври 17, 2007, 18:09:42 pm
Преди малко казах следните думи за Мима,  но ми се ще да ги отправя и за теб Вили:

Хей момиче,
нещата в живота са много по-сложни отколкото на нас ни се иска.
Ние се опитваме да опростяваме сложността на света до едно ниво, където нашата степен на познание ни позволява да направляваме нещата по своя воля.

За съжаление понякога това не ни се отдава,   но това не може и не трябва да ни отказва.
Не би трябвало и да упорстваме прекаленно много, в смисъл че понякога прекаленното хвърляне за постигането на една единствена цел може да попречи и на реализирането на същата.

В живота ни има преплетени много случайности,  аз много обичам да наричам тези случайности - божии работи. Природата си прави понякога шегички с нас.  Но природата е велико нещо и ние можем само да и се удивляваме.

Ти си загубила толкова много близки хора и при това съвсем за кратко време. Самият факт че природата е избрала други да си заминат - а теб те е пощадила - би трябвало да ти говори много.
Значи ти имаш още много неща да вършиш в сегашния ти живот. И след като искаш да дадеш нов живот - сигурен съм че това ще стане. Може да не е от първия, може да не е и от втория или третия път.

Понякога това може да стане на десетия път.  Но това няма значение. Важното е че ти искаш да направиш нещо, продължавай напред.  Междувременно не спирай да се радваш на живота в множеството му други форми:  радвай се на цветята, на тревичките, на Слънцето - който е основния ни източник на топлина и енергия и без него никакъв живот на Земята нямаше да е възможен.

Смени си мирогледа,  приемай нещата спокойно - такива, каквито са.  Емоционалните залитания в случай като твоя биха били много зловредни.  Пази си емоциите за хубавите неща - които ще дойдат по-късно.

Хайде чао, дръж се, не си сама,  много сме, ти си част от голямото цяло, животът е пред теб.
Знам че не ти е лесно, ама ще се справиш.
------------
Живота е пълен с изпитания, не е лено да си жена, не е лесно да си майка,  не е лесно да си родител.  Не е лесно и да си мъж.  Не е лесно да си жив човек. Понякога трудностите правят живота по-интересен. Всеки може да се оправя с лесното. Но само силните хора обаче съумяват да преодолеят трудностите. Останалите отпадат.  Бъдете силни,  следвайте предначертания си път до края. Никога не се отказвайте от себе си.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: petq74 в Октомври 19, 2007, 22:15:11 pm
 :balk_47:вазхитена сам от написаното по-горе малко са мажете които могат да ти вдахнат толкова много кураж и надежда да те накарат да продалжиш да се бориш само с няколко изре4ения :balk_81:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: z22 в Октомври 19, 2007, 22:38:48 pm
аз пък изобщо не съм възхитена.Да хубаво го е написал човека,но е толкова лесно да се кажа от човек,който не го е преживял.Дали щеше да му е толкова ведър постинга след загубата на 3 бебета.
 Не мога да разбера Димо,какво търсиш в този форум.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: dianka в Октомври 20, 2007, 12:54:49 pm
Моя аборт беше в 9г.с.,като въобще не бях разбрала, че има проблем и ми дойде като гръм от ясно небе, след кюретажа (с пълна упойка) кървях около 10 дни,но слабо, а до 15-ия ден имах и някакво много гадно жълтеникаво зацапване  :x след това си мислех,че ще чакам М поне 1 месец,а то взе че ми дойде на 30 ден след аборта- доста обилно и с болки, но те не са нищо в сравнение с болката в душата! mama*07, пожелавам ти след няколко месеца да бъдеш mama*08!!!
 :bighug:
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: dudette_31 в Октомври 20, 2007, 15:59:02 pm
Здравейте момичета,

Да се присъединая към вашата болка и да споделя, че преди три месеца загубих бебето си в седми месец.Беше истински кошмар.Родих го/ ако въобще може да се употреби тази дума/ по естествен начин, а след това дори ми трагна и кърма.Няма нужда да ви описвам какво съм изживяла.Казаха, че е бебето е умряло заради усукатна около оста си пъпна връв.По важното което бих искала да ви кажа и което е нещото което ми помогна и винаги ми е помагало в такива моменти е вярата ми, че винаги ни се случва нещо,което ни предпазва от друго по-лошо нещо!Никой, никога не може да отговори защо и по каква точно причина съдбата ни изпраща изпитания, но аз мисля,че в такива моменти не бива да се самозабравяме в тъгата си и да се замислим колко лоши неща се случват ежеминутно по света!Аз съм благодарна, че останах жива, че хората които обичам са до мен и ме подкрепят!Всеки ден си мисля за момиченцето което загубих, но не питам защо, просто искам и се моля да успея да износя и родя едно живо и здраво дете следващия път!   
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Nataly* в Октомври 20, 2007, 22:24:30 pm
Здравейте момичета,

Да се присъединая към вашата болка и да споделя, че преди три месеца загубих бебето си в седми месец.Беше истински кошмар.Родих го/ ако въобще може да се употреби тази дума/ по естествен начин, а след това дори ми трагна и кърма.Няма нужда да ви описвам какво съм изживяла.Казаха, че е бебето е умряло заради усукатна около оста си пъпна връв.По важното което бих искала да ви кажа и което е нещото което ми помогна и винаги ми е помагало в такива моменти е вярата ми, че винаги ни се случва нещо,което ни предпазва от друго по-лошо нещо!Никой, никога не може да отговори защо и по каква точно причина съдбата ни изпраща изпитания, но аз мисля,че в такива моменти не бива да се самозабравяме в тъгата си и да се замислим колко лоши неща се случват ежеминутно по света!Аз съм благодарна, че останах жива, че хората които обичам са до мен и ме подкрепят!Всеки ден си мисля за момиченцето което загубих, но не питам защо, просто искам и се моля да успея да износя и родя едно живо и здраво дете следващия път!   
Съжалявам много за това, което си преживяла, но от поста ти лъха много сила и вяра. Продължавай напред и аз вярвам, че ще успееш. Пожелавам ти късмет.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: petq74 в Октомври 21, 2007, 18:34:08 pm
Цитат
.Дали щеше да му е толкова ведър постинга след загубата на 3 бебета.
аз сам загубила 3 бебета.2 от които преди 4 месеца.преживяла сам го.понякога 4овек има нужда от добра дума и малко кураж,което всащност димо се е опитал да направи.вазхишавам се на такива маже а не на тия които темерутесто мал4ат увисват носове и вместо да те успокоят ти тях трябва да успокояваш.иска ти се преградка добра дума и да ти каже няколко обнадеждаващи думи а тои седи мал4и и с това те кара да се 4увстваш оше по зле.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: z22 в Октомври 21, 2007, 18:58:19 pm
Петя ,аз също съм загубила 3,две от които миналият Декември.Не съм се отчаяла,но не съм и забравила.Думите ми обаче са продиктувани и от други постове на Димо-една от темите му е заключена даже.
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: petq74 в Октомври 21, 2007, 19:10:44 pm
z22мила просто исках да кажа 4е жените имаме нужда от мажка подкрепа.затова писах маже не визирам то4но димо,но в слу4ая тои е писал това.имах в предвид вси4ки маже подкрепящи жените в този транлив пат по които сме трагнали.даи боже пове4е маже които се интересуват и знаят какво да кажат защото повярваи ми виждала сам маже които вместо подкрепа ти поднасят още пове4е гор4ивина
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Vili85 в Октомври 23, 2007, 18:10:16 pm
Преди малко казах следните думи за Мима,  но ми се ще да ги отправя и за теб Вили:

Хей момиче,
нещата в живота са много по-сложни отколкото на нас ни се иска.
Ние се опитваме да опростяваме сложността на света до едно ниво, където нашата степен на познание ни позволява да направляваме нещата по своя воля.

За съжаление понякога това не ни се отдава,   но това не може и не трябва да ни отказва.
Не би трябвало и да упорстваме прекаленно много, в смисъл че понякога прекаленното хвърляне за постигането на една единствена цел може да попречи и на реализирането на същата.

В живота ни има преплетени много случайности,  аз много обичам да наричам тези случайности - божии работи. Природата си прави понякога шегички с нас.  Но природата е велико нещо и ние можем само да и се удивляваме.

Ти си загубила толкова много близки хора и при това съвсем за кратко време. Самият факт че природата е избрала други да си заминат - а теб те е пощадила - би трябвало да ти говори много.
Значи ти имаш още много неща да вършиш в сегашния ти живот. И след като искаш да дадеш нов живот - сигурен съм че това ще стане. Може да не е от първия, може да не е и от втория или третия път.

Понякога това може да стане на десетия път.  Но това няма значение. Важното е че ти искаш да направиш нещо, продължавай напред.  Междувременно не спирай да се радваш на живота в множеството му други форми:  радвай се на цветята, на тревичките, на Слънцето - който е основния ни източник на топлина и енергия и без него никакъв живот на Земята нямаше да е възможен.

Смени си мирогледа,  приемай нещата спокойно - такива, каквито са.  Емоционалните залитания в случай като твоя биха били много зловредни.  Пази си емоциите за хубавите неща - които ще дойдат по-късно.

Хайде чао, дръж се, не си сама,  много сме, ти си част от голямото цяло, животът е пред теб.
Знам че не ти е лесно, ама ще се справиш.
------------
Живота е пълен с изпитания, не е лено да си жена, не е лесно да си майка,  не е лесно да си родител.  Не е лесно и да си мъж.  Не е лесно да си жив човек. Понякога трудностите правят живота по-интересен. Всеки може да се оправя с лесното. Но само силните хора обаче съумяват да преодолеят трудностите. Останалите отпадат.  Бъдете силни,  следвайте предначертания си път до края. Никога не се отказвайте от себе си.

Много ти благодаря за тези думи!!!
Титла: Re: Загубих моето слънчице!Искам да умра!!!
Публикувано от: Buba_87 в Октомври 24, 2007, 13:37:39 pm
Здравей мила,искам да ти кажа 4е много съжалявам и че те разбирам отлично защото преди 3 месеца и аз преживях същото!Още не мога да забравя случилото се и единствено ме крепи надеждата за ново беб4е,със съпруга ми много искаме да опитаме отново но ме е страх всичко да не се повтори,казват че трябвало да се чака 6 месеца,а аз нямам търпение.За съжаление още не съм се възтановила,защото откакто мина кюртажа все ме тъпчат с лекарства и накрая организма ми се пренатовари,получих някакво хормонално смущение от което кървях 16 дни този месец и сега докторката ми каза да спра вси4ки лекарства за да се оправя,но ми каза и да не си мисля още за опити защото организма ми е много изтощен и все още не е готов за ново бебче.Надявам се при теб всичко да е наред и някак си да успееш на надмогнеш мъката.Дано след някой друг месец чудото да се случи и едно малко създание да ти върне уссмивката.