www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Осиновяване на дете => Темата е започната от: qwer в Август 28, 2007, 13:48:35 pm
-
Здравейте, днес ми се обадиха за среща утре с дете. Развълнувана съм много. Моля ви за някакви съвети, какво да се интересувам утре. Канво да питам, гледам
-
Здравейте, днес ми се обадиха за среща утре с дете. Развълнувана съм много. Моля ви за някакви съвети, какво да се интересувам утре. Канво да питам, гледам
Qwer,незнам какво да ти кажа,ще се включат другите момичета, които са минали през тези етапи,аз съм още на въпросниците... :balk_173: Обаче много се развълнувах като прочетох постинга ти,аз винаги съм си мислела за този момент и ми се струва,че няма да се държа много адекватно.
Междувременно пиши колко е голямо детенцето, това със сигурност има отношение към евентуалните ти въпроси.
Много стискам палци за утре!Ще чакаме инфо. :balk_103:
-
Ох, и аз нямам опит, но искам горещо да ви пожелая късмет!!
Чувала съм за съвет предварително по телефон да се опиташ да разбереш дали детенцето отговаря на вашите изисквания, които сте посочили (ако не отговаря, ще имаш възможност да осмислиш този факт малко предварително, за да бъде срещата по-ползотворна).
Предполагам социалните първо ще те запознаят с документите за детенцето - произход, евентуално някакви обстоятелства около раждането/изоставянето, здравословното състояние на детето.
Дано се включат и минали по този път с по-ценни съвети!
Хайде, много успех от мен и чакаме да разкажеш как е минала срещата! :D
-
И аз съм от тези, които още не са получили заветното обаждане, затова не мога да дам съвети, но ти стискам силно палци и ти желая да откриете вашето детенце. :D
Кураж!
-
Кураж!
-
Благодаря ви. Напоследък се бях отчаяла, че ще ми се обадят, затова като ми казаха изгубих ума и дума. Разбрах, че детето 6 месечно. Аз по принцип нямам претенции за пол, за етнос имам, за възраст нямам, е сякаш около 1,5 години повече исках, но може това да е съдбата.
-
qwer,бъди силна!То каквото е писано,ще стане!Късмет!Моля се тази среща да ти донесе само положителни емоции...пък каквото стане.С теб сме! :goodluck: :hug2:
-
Със съвет не мога да ти помогна,но от сърце ти желая успех!!!
-
qwer,пожелавам ти късмет утре!
-
колко е голямо детенцето? според възрастта му, има неща, които трябва да гледаш да са налице като правилно развитие, това се сещам само.
жалко, че Фусинка я няма, тя би ти дала най-актуални съвети.
-
Jam, qwer е писала, че детенцето е на 6 месеца!
Успех и късмет при срещата! Ще усетите, ако това е вашето детенце!
-
qwer, разказвай...
Как мина срещата?
-
Здравейте, разказвам тя е прекрасна и аз я обичам. Аз обичам всички деца.
Ще разказвам подред: казаха какво е детето, здраво с малък проблем, който се оправял. Отидохме в дома, там среща с директора: показаха ни досието, не видях нищо особено. Той каза, че тя има двустранна луксация на тазобедрена става, с каишки е и с нея работи рехабилитатор. За първи път чух тази дума и съответно питах дали ще ходи. Отговорът бе, че това се случва много често и се оправя, но гаранция не дава. Каза, че може да заведем лекар да я прегледа. Интересното е, че и двамата директори /и социалния/ няколко пъти повториха да не се притесняваме ако откажем детето. Тези им думи ми направиха впечатление, аз не я бях все още видяла, те казват това се среща често и се оправя, но ти не се притеснявай ако откажеш.
Видях я и се влюбих. Похвалих се на майка ми и свекърва ми. Но... Свекър ми като чул за проблема припаднал. Оказа се , че той имал такива проблеми, сега трудно ходи. Говорих с педиатър, който обеща утре или в понеделник да види детето. Мили момичета, плаках вчера цяла вечер. Незная какво да мисля. Пред очите ми е само тя, ръчичките и , които си играеха с моята коса, погледа и, тя ми се усмихна, гледаше ми и кротуваше.
Днес цял ден си мисля: досега ми беше много мъчно, че не бях бременна. Но сега си мисля, че е по-трудно, да имаш право да избираш. Не искам да имам такова право.
-
:bighug:
-
Много се развълнувах.Мила,дай Боже детенцето да се оправи,дай Боже всичко да се нареди,дай Боже да няма трудности и скоро да си я вземеш.Само мога да гадая колко ти е трудно и не знам какво да те посъветвам,затова само ти пожелавам.Дано педиатъра още утре да я погледне и проблема да е незначителен.Имам приятелка,чието детенце имаше същия проблем.Дълго време беше с каишки,проведоха рехабилитация,и не знам с подробности за съжаление как точно премина лечението,но детенцето сега е вече на 7 години и по цял ден не се спира,а от проблема няма и следа.От сърце ти желая и този проблем да може да се разреши така бързо,и да бъде ликвидиран изцяло.Виждам че тя вече е в сърцето ти и дано тя да си е твоето детенце.Моля те пиши като има нещо ново,и след като педиатъра я види.Вълнувам се като за себе си.Успех ти желая и дано дано дано!!!
-
Благодаря ви, много благодаря на всички.
-
Като малка съм имала същия проблем.Дълго време съм била с каиши.Нашите са ме завели на някакъв чекракчия(незнам дали правилно пиша думата) в Хасково,който ме сложил да лежа по корем и ми наместил краката.Майка ми казва,че от този момент проблемът изчезнал.
Нямам проблеми за сега,да чукам на дърво.
qwer,искрено ти желая проблемът да се реши и в най-скоро време да гушнеш детето си.
Успех!
-
Привет от мен.Аз имам позната и нейното детенце е с такъв проблем,който обаче откриха когато малката стана на около 3 год.На този етап лечението протича успешно.
Дано след консултацията с педиатър нещата се наредят.
Пожелавам ви успех и скоро да гушкате сладкото бебче!
-
мила qwer,
не бързай да се отчайваш! детенцето е още малко, на тази възраст обикновено този проблем подлежи на коригиране. това, че свекър ти е имал такъв проблем като дете, който не е отзвучал, нищо не значи. може при него да е било открито късно. затова сега задължително всички бебета трябва да се преглеждат от ортопед още преди да навършат 1 месец.
ето ти линк към сайта и координатите на един много добър детски ортопед от клиниката в Горна Баня - доктор Алексиев:
http://www.einet.bg/~alexiev/
защо не му звъннеш и да поговориш с него за проблема? обясни му, че става дума за осиновяване и т.н., предполагам, че ще бъде отзивчив за консултация.
-
Аз също много се развълнувах, дано вси4ко завърши щастливо, послушай сърцето си, 4етох в форума за майки, които са се срещали с здрави деца, но са ги отказали именно защото сърцето им е мъл4ало...
За свекъра искам да кажа- майка ми е НЯМАЛА локсации и НЕ е била с каиши, но също трудно ходи, тя пък хвана коксартроза и то на 50 години...
Успех мила, цункии и гушки
-
4етох в форума за майки, които са се срещали с здрави деца, но са ги отказали именно защото сърцето им е мъл4ало...
това вече ми звучи като латиносериал, честно. ако е истина - е безумно.
-
с такова впе4атление бях останала 8O :wink:
-
qwer,
много късмет от сега нататък и дано лекаря даде надежда и да си вземето бебчо в къщи.
Съжалявам,много се развълнувах и нищо не мога да кажа/напиша.
-
Qwer,
Имаш цялата ми подкрепа, каквото и да решиш :bighug:.
-
Qwer,имаш цялата ми подкрепа, каквото и да решиш!
Qwer,дано сърцето и разума ти изравнят везната на твоето колебание!Дано намериш верният път към решението.Успех! :hug2:
-
Qwer,
аz съм била с каиШи блиzо 6 месеца ( и на мене са ги поставили на 6 месечна въzраст) и месец след като са ги свалили съм проходила.
Раzбира се при всеки е индивидуално, но искам да ти вдъхна кураж, че това не е чак такъв проблем.
Късмет!
-
Qwer, направо с епросълзих като четох!Незнам каквода ти кажа, ако чувстваш че това е твоето дете действай.Няма гаранция, че ако я беше родила ти всичко щеше да е перфектно в нея.Пък и са ти казали,ч е може да се оправи.Заведи я на док и той да ти каже какво да правиш.
Жеаля успех и на двечките ви!
-
Qwer, послушай Jam, д-р Алексиев е прекрасен ортопед, занимава се точно с такива проблеми, звънни му, много е отзивчив и внимателен.
Дъщерята на близък приятел имаше двустранна луксация. Стоя известно време с каиши и се оправи. Сега е невероятна фога - не можеш да я стигнеш!
На времето не е имало подходящи средства за корекция на проблема, стигало се е до примиивни средства. В момента този проблем се лекува много успешно, още повече ако е открит навреме. Не видях колко голямо е детето, но със сигурност една консултация с д-р Алексиев ще е полезна. Работи и в събота.
Успех!
-
Qwer, като чета постинга ти, няма какво да се чудиш. Почти не знам дете, което да не е имало някакъв здравословен проблем. Явно вашият ще е този, ще отнеме време и много усилия, но това също е част от съдбата на родителите. Ще се справите, медицината е достатъчно напреднала, д-р Алексиев е много добър детски ортопед, също знам, че д-р Желев във Варна е гуру в областта. Приеми го като своя шанс - ако детенцето наистина е толкова малко, едва ли щяха да ви го предложат, ако беше напълно здраво. И слушай предимно сърцето си и това на мъжа до теб. Свекитата и целия останал свят не бива да влияят на толкова важно решение за твоето семейство. Желая ви късмет и скоро да има още по-добри новини от вас.
-
И аз да кажа, че каквото и да решите, с вас съм!!!
Доверете се на консултацията с педиатъра/педиатрите.
Успех, Миличка! :bighug: :bighug:
-
Qwer, сигурна съм, че ще вземеш най-доброто решение...
Имаш и моята подкрепа... :bighug:
-
Qwer, моята племенница беше с луксация на ставата, носеше известно време такива колани и сега детето е без никакви проблеми. проходи на година и един месец някъде :)
успех ти желая и дано всичко е наред и скоро да бъдете с малката принцеса :)
-
Здравей Qwer :)
какво всъщност те притеснява? здравословният проблем на малката или нещо друго? права си - да избираш дете е ужасно, мисля че по- скоро това е проблемът, който те кара да плачеш. не ми се е налагало (засега,надявам се никога да не ми се наложи...) да изпадам в твоята ситуация. често съм си мислила обаче. ще бъдеш чудесна майка, убедена съм. не се тревожи, изборът го прави сърцето, не разумът. мисля, че ти вече знаеш какво да направиш. не е като да си "избереш" коте...
относно здравословния проблем на малката принцеска - възползвай се от правото да я прегледа лекар, който ти избереш. и мен като малка са искали да ме слагат в гипсово корито заради изкривените ми от детски рахит крака. били са буквално като скоби, баба ми милата я е било срам от мен... за щастие майка ми е отказала и са ми сложили каиши, на нейна отговорност. сега да видиш какво се казва прави крака, никой не може и да предположи за детските ми проблеми :wink:
опитай се да успокоиш мислите и съвестта си и ще вземеш правилното решение. стискам палци :bighug: yahoo_17
-
На моя брат краката му са били като буквата "О"/то човек не бива да си прави шеги с такива неща,но мама така каза/,а сега какъв висок левент е.../метър осемдесет и много/.И краката му са по-прави от моите.Сега сериозно:
Аз имам голямо дете и знам-децата са огромна радост,но и тревога.Те не са кукли,само да им се радваме,понякога плачем и страдаме с тях.Това е да имаш дете.Мила,щом си усетила със сърцето си,че това е твоята принцеса,вземи я.Тя ще запълни живота ти.Събери кураж и помни,че ние всички тук знаем,че да си майка е трудно,но всички искаме да имаме деца.Прегръщам те!
-
Мила qwer, нали знаеш, че и наши да са дечицата - няма гаранция, че ще са напълно здравички! Всички се молим за това, но какво, ако не са? Едва ли ще ги изоставим. Тези малки душици нямат вина за това. Важното е, че си почувствала "любовна тръпка", влечение към това детенце. За проблема - послушай момичетата и го заведи на лекар за преглед и консултация. И аз мисля, че няма лошо в това, че имаш право и на избор, все пак. Гадно е, но е по-добре да не се захващаш с нещо, за което не си сигурна, че ще ти стигнат силите след това. Това не те прави по-лош човек, не се съди прекалено строго! Прегръдки и успехи!
-
Qwer,като четох постингите се просълзих ,искам да ти дам кураж ,мила .Мисля че щом сърцето ти дава знак че това е твоето дете значи няма грешка ,послушай го .Аз не мога да помогна с компетентен съвет ,но послушай момичетата и я заведи на лекар ,щом това е твое право .Успех ти желая ,сигурна съм че ще вземеш най правилното решение . :crossfingers: yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17 yahoo_17
-
Успех каквото и решение да вземеш.
-
Qwer,
тежестта за теб на един здравословен проблем при малко дете да голяма степен зависи от личния ти опит с подобни неща. Ще ти дам пример:
При първата ми среща със социалните ме попитаха дали съм склонна да осиновя дете със страбизъм /вродено кривогледство/. Всеки незнаещ би подскочил до тавана от ужас, обаче... аз самата съм родена така, брат ми също. По линия и на двата рода няма нито един човек с зрителни проблеми. Знам как се лекува, знам също, че може и да не се излекува. И при двамата с брат ми постигнаха само козметичен ефект. Още сме си леко кривогледички /в рамките на умерения чар ;)/ и носим очила, но това не ни пречи да живеем като 100% нормални - караме коли /и камиони/, имаме много приятели, работим, четем, вършеем в интернет, влюбваме се от време на време... /и на двамата още не ни е дошла "сляпата неделя" де ;)/. Дали ще имаш смелост да се бориш с тоя проблем при детето трябва сама да прецениш. И то така, че после никога да не съжаляваш за взетото решение.
Аз съм склонна да взема дете със страбизъм.
-
Здравейте момичета, толкова много сте мили, че незная дали мога да ви се отблагодаря. Заведох лекар, оказа се че при принцесата /а тя за мен е такава/ има друг проблем, за който не бяхме разбрали. А отделно и моята майка. Исках да ви пиша още в събота,но нямах сили. Плача вече три дни. Още в сряда започна да ме напада, не искам да ви се оплаквам, но съм много нещастна. Цяла събота ме се кара, напада, че никога не я слушам, тя ми казвала да осиновя преди години, не съм го направила, сега как ще се оправя с това дете, и още много, много обиди, боже господи на никого не ги пожелавам, да ги чуе от майка си. Аз не мога да издържа това натякване. Нямам сили. Ще откажем бебенцето. Карайте ми се и вие. Лоша съм. И заслужавам наказание. Но не мога да се преборя с майка си, а толкова я обичам
Искам само да се помолим за мъничката прелестна душица.
И друго: днес си обещах, ако някога пак ми се случи това щастие, о на никого няма да кажа и никакъв лекар няма да водя. Дано не съм ви измъчила с моите писания. Повярвайте ми много ми е тежко. Не съм силна. И все пак заслужавам да ми се карате, затова че се поддадох на майка ми и лекаря.
-
Мила qwer, успокой се, няма за какво да ти се караме. Мога да си представя как се чувстваш и колко си объркана. Не разбирам защо майка ти те напада, но и преди години да беше решила да осиновиш няма гаранция че е нямало да ти предложат датенце с подобен проблем. Не се обвинявай, напиши ако искаш какъв се оказа другия проблем.
-
Мила qwer, успокой се.Ако смяташ,че не можеш да се пребориш с другата болест на детенцето,ако твоите близки реагират по този начин,не се самообвинявай.Откажи детенцето,всички ще се молим малката принцеса да попадне в семейство,където ще я приемат безусловно.Така е по-добре и за нея, и за теб.Знам,че ти е мъчно сега,изживей си болката и продължи напред.Жалко, но такъв е живота. :bighug:
-
Миличка Qwer,
Само ще повторя какво ти написах по-рано: С теб съм и те подкрепям каквото и да решиш :bighug: :bighug:.
Сигурно ти е ужасно трудно.... и тъжно, но щом смяташ, че няма да се справиш и не получаваш подкрепата на най-близките си откажи се от момиченцето :(.
Едва ли някоя от нас би те обвинявала и би ти се карала - ние не сме в твоето положение и нямаме право да те съдим. Ти си зрял човек и можеш да поставиш на везните всички "за" и "против".
Направи това, което смяташ за правилно - от мен имаш цялата ми подкрепа. :D
П.п. всеки човек е различен, всеки живот уникален... но аз лично не бих позволила на майка ми да се меси. Благодарна съм, че са ме отгледали и възпитали, но живота си е мой и аз решавам какво да правя с него.
-
Здравей, мила Qwer,
знам, че ще вземеш най-правилното решение за вас и те подкрепям напълно.
Само, моля те, като взимаш решението, абстрахирай се от родителите ви - сега важните сте вие двамата, останалите нямат думата. Това исках да ти кажа и успех. :bighug:
ПП А за малката принцеса не се притеснявай, тя ще намери дом.
-
Успокой се.Не мисля че на някой тук дори му е хрумнало да ти се кара.Много съжалявам,но недей да се обвиняваш,спри да плачеш и си пази силите.Преминаваш през голямо изпитание,и сили ще ти трябват в огромни количества.И не забравяй че всяко зло е за добро.Така било писано.Господ си знае работата,имало защо да е така.Ще се помоля принцеската да има хубава съдба и да се оправи.Успокой се миличка,всички сме с теб.
-
Qwer, аз съм с теб на 100%. :bighug:
Преди години си обещах никога, ама наистина никога да не се привързвам към никого и към нищо. Много ми хареса и тази мисъл от филма "Жега": "Живей така, че когато усетиш жегата зад ъгъла да можеш да зарежеш всичко". Така определено се живее по-лесно.
Децата обаче не са диамантена огърлица, която можеш да подминеш. Най-вероятно ще се привържеш към тях, но трябва да преценяваш трезво. По-добре е да не се караш със семейството си. Ще имаш и други предложения.
-
Миличка, никой тук няма моралното право да ти се 'кара'.Защото в момента в тази ситуация си ти, а не ние.Майка ти не е постъпила правилно, но тя ти е майка.Може би се е ръководела от майчинския инстинкт-не е искала да прекарваш години наред в опити за лечение..знам ли.
Сега най-важното нещо е да се успокоиш.После нещата ще се наредят, ще видиш.
А тук всички ще се молим малката кукла да попадне в добро семейство.
Понеже не съм наясно с процедурата, сега следва ли да ти предложат друго дете или трябва наново да подавате документи?Извинявам се за глупавия въпрос, но наистина не съм наясно, а ми е интерсно, не се знае какво ще правиме ние след още някоя годинка. :?
-
сега следва ли да ти предложат друго дете или трябва наново да подавате документи?
Мимка, позволи ми аз да ти отговоря, тъй като и аз съм една от чакащите :?.
Не, не е необходимо да подава отново документи. Всеки рашил да кандидатства за осиновяване събира необходимия набор от документи и ги подава в дирекцията за Соц. подпомагане по постоянни си адрес. След като мине проучването (обикновено трае 3 месеца) кандидатите биват вписвани в Регистъра на кандидат осиновителите за срок от 2 години.
В рамките на тези две години няма ограничение колко деца ще ти предложат, но и никъде не е законово регламентирано, че трябва да ти предложат поне едно детенце :(....
-
...Нямам сили. Ще откажем бебенцето. Карайте ми се и вие. Лоша съм. И заслужавам наказание. Но не мога да се преборя с майка си, а толкова я обичам
Искам само да се помолим за мъничката прелестна душица.
И друго: днес си обещах, ако някога пак ми се случи това щастие, то на никого няма да кажа и никакъв лекар няма да водя. Дано не съм ви измъчила с моите писания. Повярвайте ми много ми е тежко. Не съм силна. И все пак заслужавам да ми се карате, затова че се поддадох на майка ми и лекаря.
qwer,не исках да пиша,защото сърцето ми се къса от прочетеното,обаче не мога да спра да мисля за преживяното от теб и мира не ми дава...Поставям се на твоето място и ми е адски болно,защото те разбирам колко си се привързала към малката душичка.Обаче...написала си,че детенцето има и друг здравословен проблем...Мисля,че майка ти най-добре те познава и е преценила,че ще е прекалено трудно да се справиш с това,щом и лекаря е казал "тежката"си дума...Не се притеснявай,че ще откажете детенцето,то ще бъде "ощастливено" от "подходящо" семейство,имащо възможност да го отгледа с тези здравословни проблеми.В крайна сметка ти и съпругът ти решавате...никъде не си написала какво е неговото мнение...подкрепя ли те безрезервно...пишеш от единствено лице,сякаш той няма отношение по въпроса...А е важно в такива моменти да разчитане един на друг,да вземате съдбовни решения заедно.Преглътни мъката,успокой се малко,бъди по-трезва във преценката си,съхрани психиката си,защото ще ти е нужна...следващият път...може и по-следващият...но ще разбереш кое е твоето(вашето) детенце.Ще бъдеш добра майка,толкова си състрадателна и любвеобвилна и послушай Tamara:'"Живей така, че когато усетиш жегата зад ъгъла да можеш да зарежеш всичко". Така определено се живее по-лесно'.Бъди здрава и щастлива!Успех! :goodluck: :hug2: :crossfingers:
-
В рамките на тези две години няма ограничение колко деца ще ти предложат, но и никъде не е законово регламентирано, че трябва да ти предложат поне едно детенце :(....
И чакането може да се окаже напразно??? 8O
Много, ама много се извинявам за спама.
-
И чакането може да се окаже напразно??? 8O
Много, ама много се извинявам за спама.
Теоретично е възможно, тогава подновяваш документите за още две години, но аз вярвам, че средно се чака най-много около година. Естествено, има и изключения, но до сега не съм чувала за кандидат-осиновител, който не е осиновил :D (освен един случай, но тогава ставаше на въпрос за много възрастни родители, които искаха бебе).
-
много съжалявам...
само да кажа 2 неща искам.
1. откъде сте толкова сигурни всички, че отхвърленото "предложение" ще си намери подходящо и способно да се грижи за него семейство?
2. не знам какво е другото заболяване на бебето, но се съмнявам да е нещо сериозно и непреодолимо. ако беше - вероятно нямаше да го предлагат за осиновяване, а щяха да го лекуват. луксацията при 6-месечно бебе пък изобщо не е някакъв фатален и нелечим проблем, ама друго си е да го нямаш проблема и да не се занимаваш с такива грижи.
майката на qwer е действала като в магазин - защо да си купя счупеното, като има здрави. нека си зададем въпроса, ако детето си го носила 9 месеца в корема си и се окаже със заболяване или дефект - тогава какво правиш? там няма избор, нали?
-
майката на qwer е действала като в магазин - защо да си купя счупеното, като има здрави. нека си зададем въпроса, ако детето си го носила 9 месеца в корема си и се окаже със заболяване или дефект - тогава какво правиш? там няма избор, нали?
На първо четене е така, jam, но от друга страна всеки има право на мнение. Израстнали сме по различен начин, възпитани сме различно, имаме различни ценности и разбирания за правилно, грешно, приемливо и т.н. Аз си мисля, че майката е реагирала така, просто защото иска най-доброто за своето дете, да го предпази от страдание, от грешки... Именно защото и тя е новисла qwer 9 месеца и след това е била част от живота и още много години се е опитала да я предпази. Да, qwer е голям човек и може сама да взима решения за себе си и семейството си, но майката няма как да спре да я възприема като своето "дете" и да се опитва да я предпази. Според мен правилен съвет и правилно тълкуване в ситуация като тази няма. Тя касае само qwer, семейството и и детето, по което страда. Ние може и да си мислим, че съпреживяваме емоциите им, но дали наистина можем да се поставим на тяхно място?
-
много съжалявам...
само да кажа 2 неща искам.
1. откъде сте толкова сигурни всички, че отхвърленото "предложение" ще си намери подходящо и способно да се грижи за него семейство?
Аз съм сигурна, че ще си намери подходящо семейство така, както съм сигурна, че това семейство не е подходящо. Защо ще намери - защото кандидат - осиновители в България в момента има много, а деца - малко. Защо това семейство не е подходящо - не можеш на сила да приемеш дете, което не искаш - да го направят би било огромна грешка, която ще се стовари върху плещите на детето, а това е неприемливо.
майката на qwer е действала като в магазин - защо да си купя счупеното, като има здрави.
Абсолютно съм съгласна, но такива хора има и ако се оставим, те ни манипулират, това е факт - моята собствена майка се опита да ми влияе на избора по едно време, но ако не им се оставим - не им минава номера- ела сега я виж, как чака малкия да се прибере в къщи :D.
Принцеска, майката в този случай няма право на мнение - това дете няма да бъде нейно, това дете ще бъде тяхно и само тяхно, но в такива моменти е много трудно да се противопоставиш на най-близките си хора.
-
Принцеска, майката в този случай няма право на мнение - това дете няма да бъде нейно, това дете ще бъде тяхно и само тяхно, но в такива моменти е много трудно да се противопоставиш на най-близките си хора.
Съгласна съм, разбира се, просто винаги, когато съм в конфликт с моите родители се опитвам да си обясня защо така реагират и да ги разбера. Мога и да не се съглася с тях, но поне се опитвам да разбера какво ги кара да мислят и постъпват по един или друг начин.
-
qwer така е почувствала нещата и решението,което е взела е следствие.На пръсти се броят момичетата тук,които могат да разберат как се чувства тя в момента заради отказа от дете.А колко ли са тези момичета тук, които се грижат за болни деца?И надали е споделила за избора си тук, за да се разсъждава дали това е правилно,или не.Колкото хора-толкова гледни точки.Факт е, че се влияе от близките си,факт е,че смята,че не може да се справи с проблема. И най-хубавото в случая е,че е взела това решение навреме, а не по-късно.И решението и трябва да се уважи.
-
qwer така е почувствала нещата и решението,което е взела е следствие.На пръсти се броят момичетата тук,които могат да разберат как се чувства тя в момента заради отказа от дете.А колко ли са тези момичета тук, които се грижат за болни деца?И надали е споделила за избора си тук, за да се разсъждава дали това е правилно,или не.Колкото хора-толкова гледни точки.Факт е, че се влияе от близките си,факт е,че смята,че не може да се справи с проблема. И най-хубавото в случая е,че е взела това решение навреме, а не по-късно.И решението и трябва да се уважи.
всяка майка в един или друг момент се е грижила за болно дете.
аз знам как се чувства тя - облекчена. и сега търси от нас уверение за правилността на постъпката си. началният и крайният постинг на 3-дневната драма ме навеждат на тази мисъл.
както е казал класикът - нейсе, запуши я... :balk_134:
-
Като казах болно дете, нямах предвид със зачервено гърло...
-
всяка майка в един или друг момент се е грижила за болно дете.
аз знам как се чувства тя - облекчена. и сега търси от нас уверение за правилността на постъпката си. началният и крайният постинг на 3-дневната драма ме навеждат на тази мисъл.
И ако е така... ние пък да вземем да я съдим ли. При условие че никога не сме били на нейно място. Няма ли да заприличаме на момичетата, които първо се сърдят, че говорят с тях за деца, а после че не говорят. Първо се сърдят на майки, които удрят и викат по децата си за глупости, а после се сърдят на майки, които не реагират на глезените си деца... Няма как да променим мнението й, но можем да я подкрепим.
А и все пак ако си направиш сама каруца си я караш такава каквато е, нали. Но ако идеш да си купиш, ще си избереш... с лети джанти - нали трябва да сме гъзари :balk_602:
-
qwer, незнам какво е другото заболяване на малката принцеса, не си написала, но само едно ще ти кажа, ако ТИ искаш това дете, не майка ти, баща ти и цялата рода, БОРИ се за него, бъди силна, казваш че не си, но аз не вярвам. За да стигнеш до тук ти си силна, много силна жена. Помисли си, не бързай и реши за себе си какво искаш, но бъди сигурна в това решение и го отстоявай. Едва ли някой ще те упрекне ако кажеш че не го искаш, но не защото майка ти така смята, а защото ти имаш следните причини, съображения, терзания ...
-
Лесно е да се съди от страни, трудно е ти сам да вземеш решение, когато нещата опрат до собствения ти живот, разбирания, съвест.
Квер, не бих те съдила, защото не знам самата аз какво решение бих взела на твое място. Да си говориш хипотетично е едно, да решаваш - съвсем друго.
Да родиш болно дете е едно, то е дошло вече в семейството и ти ще се бориш за него, съзнателно да поемеш този избор и съдба - съвсем друго.
Ако беше толкова лесно, много семейства щяха да приемат болни деца. Но не го правят. И не само заради финанси.
Имам близко семейство с болно детенце /не говорим за обичайните детски болести/. Виждам какво е. Много, много трудно. Първо да приемеш, че детето има проблем, после да отдадеш цялото си внимание и грижи, и любов.
-
Миличка qwer, приеми първо една топла прегръдка от мен!
За майка ти - явно и при нея избива напрежението, но по крайно неподходящ начин - това е последното, от което имаш нужда сега! Дано "влезне в час" - подкрепата на близките е много необходима в такава ситуация!
По основния въпрос - както казва една умна моя (и ваша) приятелка - няма нищо по-тъжно от едно зле осиновено дете. Така че искам да ти изпратя и моята подкрепа за решението ви! И аз също смятам, че скоро тя ще намери своите родители, които да я приемат без притеснения.
Искам да кажа още нещо - напоследък си мисля, че процесът на осиновяване е много по-стресиращ от АРТ процедурите и неуспехите. Затова всички мили момичета, които вървят по нея, имат горещата ми подкрепа!
И последно, никак не съм съгласна с Джам (иначе много я уважавам!). Обаче не бива прибързано да се пишат такива заключения. Колкото може един човек с три деца да вникне напълно в драмата на борещия се със стерилитета, така не може някой на фаза борба със стерилитета да разбере напълно човек, решил да осинови. Защото хората, желаещи да осиновят, е трябвало да преминат през много загуби - загубата, че няма да имат собствено дете, загубата, че вероятно няма да имат най-умните и най-красивите и най-здравите деца на света, за което всеки си мечтае и е напълно естествено. Защото осиновените дечица носят своята специфика и родителството винаги е малко по-различно - те трябва винаги да се опитват да наваксат дефицитите на детенцето, а и животът им ще е малко по-сложен. Някак всяка следваща загуба се преживява трудно, така си мисля.
П.С. Замислих се, че се изразих малко едностранно. Това беше моето разбиране защо осиновителите имат изисквания и защо не винаги имат сили да се справят с всичко. (Даже ми хрумна и още едно сравнение - ако съпруг/съпруга се разболее, напр. инвалидизира, пак ще го обичаме. Но ако вече е болен, като го срещнем за първи път, не всички от нас биха го избрали за партньор в живота). Относно дечицата - всички деца са прекрасни, нямам това предвид, но без да имат вина имат трудни проблеми за справяне пред себе си, едни го правят по-добре, други по-трудно. Подготовката на кандидат осиновителя за проявление на тези проблеми имах предвид като загуба, или ако не загуба, то нещо, което изстисква силите ти.
-
Фреши, много добре си го казала.
-
Защото хората, желаещи да осиновят, е трябвало да преминат през много загуби - загубата, че няма да имат собствено дете, загубата, че вероятно няма да имат най-умните и най-красивите и най-здравите деца на света, за което всеки си мечтае и е напълно естествено. Защото осиновените дечица носят своята специфика и родителството винаги е малко по-различно - те трябва винаги да се опитват да наваксат дефицитите на детенцето, а и животът им ще е малко по-сложен. Някак всяка следваща загуба се преживява трудно, така си мисля.
Е това вече не... Супер гадно е. Все пак осиновяват дете, а не идиот бе. Аз да не би да съм си мислила, че мойто е най-умно, да не е сега да седна да рева по цял нощ, че детето ми е с ларингит и научи буквите, а цифрите никак не ги харесва. Никога не съм си мислила, че детето ми ще е идеално. Напротив - искам нормално дете.
Кое точно е загуба... ако това да нямам най-детето е загуба... това е патология
-
Тамара, съвсем честно ти казвам, че преди мислех като теб. Ако ти дойде до главата обаче ще видиш, че не е така. Психолози ще ти обяснят подробно, че всяко дете, дори взето направо от родилния дом, страда от синдрома на депривация, който може да доведе до проблеми по-късно. Колкото повече е стояло детенцето в дом, толкова по-сериозен става този проблем. Трябва да си двойно по-всеотдаен и търпелив, за да опиташ да помогнеш на детето да го преодолее. Не знам четеш ли форума на осиновителите в БГ мама, да прочетеш с какви проблеми се сблъскват родителите, въпреки че дават най-доброто от себе си. Също така ще научиш, че според учените всяко едно дете знае, че е осиновено, независимо дали някой му е казал, и че особено в ранна ученическа възраст и в пубертета той изживява този факт доста трудно, а родителят няма с какво да му помогне, освен с любовта си. Ще чуеш, че статистически осиновените деца се справят по-трудно в училище. Струва ми се, че доста неща не знаеш. И аз не ги знаех и си разсъждавах като теб, какво толкова.
Ето, поясних се с послепис в горния ми пост. Хич не ми се иска да не бъда разбрана правилно :(
-
Миличка, Qwer, силно те прегръщам и аз!
Съгласна съм напълно с думите на FreshBreeze!
Всеки сам взема решение по толкова болезнен въпрос. В случая не сам, а със семейстовото си - ти и твоят съпруг. Никъде не видях мястото и ролята на съпруга ти в цялата тази ситуация! Не знам как бих постъпила аз на твое място!? Сигурна съм в едно - ако не съм убедена на 100%, че искам това дете - няма да го взема! Не се упреквай! Взела си решението си! Не се обръщай вече назад! :bighug:
-
чакайте малко сега...
аз никъде не съм написала осъдителни думи за qwer. честно казано, като прочетох последния й постинг, изпитах едно съжаление и разочарование от случая. някак ми се искаше всичко да завърши щастливо.
изразих просто две мисли, които ми хрумнаха във връзка с постингите на окуражение, които бяха написани след нейния. значи така - всичко е наред, ние сме съгласни, че не ти трябва болно дете, и ние така бихме постъпили, ама от друга страна, сигурни сме, че някой не мисли като нас и ще го вземе. е кой ще е тоя някой, ако всички мислим единодушно, че на осиновителя не му трябват дертове?
позволих си оценка да изразя единствено по повод намесата на майката и както гледам, не съм единствената, която е изразила подобна оценка.
съгласна съм с Фоксче, че явно qwer не е подходящият кандидат за това дете и в крайна сметка е по-добре за всички, че е дала отказ. но аз бих отишла малко по-далеч - дали изобщо тя е наистина готова за стъпката? ОК, дай Боже, утре ще намерят красиво, бяло и здраво детенце, дори от желания пол. ще го вземат и ще са много щастливи. и един ден то (хипотетичен пример) може да почне да реве без причина с часове, да се тръшка по земята и да истеризира, да не иска да яде и да спи, да се бие с другите деца, да носи двойки, да не слуша осиновителите си, и прочие доста реални за сбъдване неща. те не могат да се предвидят при първоначалната среща и преглед на детето... какво правим тогава? пак кусури и пак ядове са, не е ли тъй? ще го връщаме ли, защото е проблемно (макар и по друг начин)?
пак подчертавам - не давам оценка. изказвам едни по-скоро теоретични разсъждения, минали ми през ума по повод случая, които може би е добре да се вземат предвид от кандидат-осиновителката. не бих си позволила да съм категорична за казус, в който не знам самата аз как точно ще постъпя, защото не съм попадала в такава ситуация.
-
чакайте малко сега...
аз никъде не съм написала осъдителни думи за qwer. честно казано, като прочетох последния й постинг, изпитах едно съжаление и разочарование от случая. някак ми се искаше всичко да завърши щастливо...
позволих си оценка да изразя единствено по повод намесата на майката и както гледам, не съм единствената, която е изразила подобна оценка.
Явно не сме се разбрали... ами нямаше достатъчно прегръдки в стария постинг и съм го приела като размахване на пръст. За майката си права. И аз не бих се зарадвала на подобна груба намеса... сигурно бих направила на пук.
Тамара, съвсем честно ти казвам, че преди мислех като теб. Ако ти дойде до главата обаче ще видиш, че не е така. Психолози ще ти обяснят подробно, че всяко дете, дори взето направо от родилния дом, страда от синдрома на депривация, който може да доведе до проблеми по-късно...
А тук май мен не са ме разбрали... Не споря за осиновените деца, за тях нямам идея. Не знаех за този синдром и не го отричам. Не зная дали се дължи на детето или родителите и бля бля бля.
Но и неосиновените деца не са идеални. Нито са идеално здрави, нито идеално умни... и те имат слаби оценки, влизат в пубертета и те бягат от вкъщи и всички те без изключение в пубертета се чувстват като "пубертетчета" - т.е. отхвърлени от света. Само че ако това дете е твое и го заведеш на психолог, за да види дали не страда от същият този синдром... "а бе как така твойто баш ще страда. То е щастливо. То винаги си е мечтало точно за това семейство." И освен това слабите оценки на неосиновеното не се дължат на гени и синдром... те са под въздействието на околните! Е ако имаше осиновяване, щяхме да знаем къде да търсим повода... ама като няма. Затваряме си умерено очите, не се втелясваме и децата порастват.
Според мен само от гледната точка зависи дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. В общият случай двете чаши са еднакви (е освен ако на едната не й е празна долната половина). Зависи дали я гледа сърдитко или щастливко.
-
Мила Джам,
Моите дълбоки уважения към теб и форума, от който получих толкова много през 3-те години, откакто ви открих, но като едно от момичетата преминало през борбата със стерилитета и стигнало до фазата "осиновяване", не мога да се съглася с теб.
е кой ще е тоя някой, ако всички мислим единодушно, че на осиновителя не му трябват дертове?
Пишещите тук във форума сме една малка частица от хилядите хора в нашето положение, затова не можем да си вадим генерални изводи от 5-6 постинга тук.
Мисля също, че детенцето наистина има реални шансове да намери своето семейство, защото в момента кандидат осиновителите са колкото децата в домовете (та дори и повече, но сега не ми се занимава със статистика).
Убедена съм, и че едно осиновителско семейство, в което има лекар или рехабилитатор много по-добре би се справило със здравословните проблеми на детето, отколкото едно нищо не знаещо по конкретното заболяване семейство.
ОК, дай Боже, утре ще намерят красиво, бяло и здраво детенце, дори от желания пол. ще го вземат и ще са много щастливи. и един ден то (хипотетичен пример) може да почне да реве без причина с часове, да се тръшка по земята и да истеризира, да не иска да яде и да спи, да се бие с другите деца, да носи двойки, да не слуша осиновителите си, и прочие доста реални за сбъдване неща. те не могат да се предвидят при първоначалната среща и преглед на детето... какво правим тогава? пак кусури и пак ядове са, не е ли тъй? ще го връщаме ли, защото е проблемно (макар и по друг начин)?
А тези въпроси са първите, които всеки кандидат-осиновител си задава и неща, които често ни тормозят в безсънните нощи. Но мисля, че всеки поел по нашия път е готов да посрещне подобни проблеми и да се опита да ги разреши по най-добрия възможен начин, а не да си намира извинение с факта, че детето е осиновено, защото подобни проблеми може да има всяко дете - не само осиновените.
Но е факт, че осиновените деца имат дефицит в развитието си, страдат от загубата на биологичната си майка подсъзнателно и се нуждаят от много повече внимание и грижи.
Аз самата незнам как бих реагирала, ако ни предложат подобно детенце, но е много тежък товар в допълнение към специалните му нужди по принцип, да прибавиш и здравословни такива (не че се надявам да осиновим дете в перфектно здраве, защото ми е известно, че такива деца в домовете няма), но всеки преценява какъв товар може да носи.
По-добре да се откаже да се нагърби с него сега, отколкото да го поеме на плещите си и в последствие да се окаже, че й е непосилно да се справи с него....
-
Напълно съм съгласна с мненията на Фреши и Пети. Много е лесно гледайки отстрани да осъдиш някого и е ужасно трудно да се поставиш на негово място, ако не си бил никога в неговото положение.
И аз като Фреши мисля, че всякакви АРТ процедури са далеч по-лесни за преживяване от решението за осиновяване. Все пак ако при АРТ вземаш решение само за своето тяло и здраве, при осиновяването трябва да поемеш два пъти по-тежката отговорност за дете с двойно повече потенциални проблеми от отглежданите в родното си смейство. И то не защото са по-различни от другите чисто физически (съгласна съм, че и собственото ти дете може да е болно), а защото те имат още един повод да страдат - факта че са отделени от биологичната си майка, който те усещат дори подсъзнателно.
Смятам, че е по-добре и по-честно спрямо детето, което ти предлагат да си прецениш трезво силите и чувствата навреме, защото грешното решение касае и друг човешки живот освен твоя собствен.
qwer мила, подкрепям те каквото и да решиш :bighug:
-
Решението дали да се осинови дадено дете трябва да е изцяло на кандидат-осиновителите.
Лично на мен ми е странна реакцията на майката.
Децата прекарали известно време в институция имат известен дефицит в развитието си, това е неминуемо, което от своя страна може би при следващата среща с подходящо дете ще доведе майката на кандидат осиновителката до поредното такова излияние.
Много е трудно да откажеш дете, мога само да си представя какво е, просто qwer решението трябва да си е ваше, а не да е следствие на такъв тормоз.
-
Дълго време мислех дали да пиша или не...
Първо да кажа, че според мен не е по-лесно да минеш през АРТ, отколкото да вземеш решение за осиновяване, просто всяко нещо идва с времето си и когато му дойде времето решението е много лесно.
Второ, понеже съм минала през решението, дали да вземем точно това дете, ще кажа - взимането на решението е трудно, независимо дали детенцето е здраво или не е. Човек взима решение, което ще повлияе не само на неговия живот, но и на живота на едно дете, което е много по-тежко. Всеки човек си знае силите и сам преценява, с кое може да се справи, затова и аз мисля, че qwer взима правилното решение. Това, което и мен ме подразни беше, че малко или много се оправдаваш с роднините си - не е нужно да се оправдаваш, това си е твоето решение и никой не може да те съди за него.
Отново искам да ти кажа, че важни в тази стъпка сте вие със съпруга ти и евентуално бъдещото ви дете, роднините трябва да стоят на страни - те нямат думата.
-
Много се радвам, че размяната на мнения не пое към ожесточен спор, щото щеше да е много гадно :D Затова пращам по една прегръдка на Джам и на Тамара :D Темата е много дълбока и е трудно в няколко изречения да изразиш светоусещането си, ето аз не се справих много добре :?
Момичета, според мен е един огромен кошмар актът на отказване на дете :( Така че мисля, че qwer има нужда от цялата ни, безприкословна подкрепа!
-
ама от друга страна, сигурни сме, че някой не мисли като нас и ще го вземе. е кой ще е тоя някой, ако всички мислим единодушно, че на осиновителя не му трябват дертове?
Моята мисъл беше, че за такова решение се иска сила. Някои хора я намират в себе си. Някои хора сега са с изчерпани сили, но в бъдеще могат да намерят сили и за това. Въпрос на житейска ситуация. И дечица с още по-тежки здравословни проблеми биват осиновявани, например в чужбина.
Нормално е човек да иска най-доброто за себе си, особено докато още не е задоволил основни протребности в живота - да бъде обичан, да бъде родител...
Е, има и Майка Тереза и други стотици извънредно благородни хора, но ако всички бяхме такива, нямаше техните имена да изпъкват и да им се възхищаваме.
Кофти е да трябва да се оправдаваш, че си слаб. Мисля, че всеки има това право. Всеки има право на един живот и има пълното право да се стреми да е щастлив.
-
Много се радвам, че размяната на мнения не пое към ожесточен спор, щото щеше да е много гадно :D Затова пращам по една прегръдка на Джам и на Тамара :D Темата е много дълбока и е трудно в няколко изречения да изразиш светоусещането си, ето аз не се справих много добре :?
Момичета, според мен е един огромен кошмар актът на отказване на дете :( Така че мисля, че qwer има нужда от цялата ни, безприкословна подкрепа!
С това съм съгласна :bighug:
Няма нужда да го превръщаме в спор.
-
Момичета, според мен е един огромен кошмар актът на отказване на дете :( Така че мисля, че qwer има нужда от цялата ни, безприкословна подкрепа!
:hug2:
... ОК, дай Боже, утре ще намерят красиво, бяло и здраво детенце, дори от желания пол. ще го вземат и ще са много щастливи. и един ден то (хипотетичен пример) може да почне да реве без причина с часове, да се тръшка по земята и да истеризира, да не иска да яде и да спи, да се бие с другите деца, да носи двойки, да не слуша осиновителите си, и прочие доста реални за сбъдване неща. те не могат да се предвидят при първоначалната среща и преглед на детето...
Само инситуциите ги таксуват така. Те СА Родители.
-
Аз не мислех да се включвам, но ми стана интересно, доста от вас пишат, че децата които се осиновяват имат някакви проблеми, дефицит в развитието, че няма здрави деца и т.н., та чуденката ми е защо това се смята, че е така? Аз размишлявам от другата позиция, от позицията на вече пораснало осиновено дете. Никога не съм имала някакви здравословни, психически или каквито и да било проблеми. Приятелката ми от детство и тя е осиновена, също с никакви проблеми, познавам доста осиновени хора без абсолютно никакви проблеми, е при мен има един, но той не зависи от факта дали си осиновен или не. Единствено както някъде по-горе беше писано, подсъзнателно разбрах че съм осиновена. Ей така от нищото го разбрах и след известно време майка ми го потвърди.
Защо сега да няма здрави деца, кое е по-различното от преди? Стана ми много интересен този факт.
-
Защо сега да няма здрави деца, кое е по-различното от преди? Стана ми много интересен този факт.
Грозната причина се нарича ТЪРГОВИЯ. Огромна част от здравите, бели дечица се пазят за уредени и незаконни процедури.
-
Аз не мислех да се включвам, но ми стана интересно, доста от вас пишат, че децата които се осиновяват имат някакви проблеми, дефицит в развитието, че няма здрави деца и т.н., та чуденката ми е защо това се смята, че е така? Аз размишлявам от другата позиция, от позицията на вече пораснало осиновено дете. Никога не съм имала някакви здравословни, психически или каквито и да било проблеми. Приятелката ми от детство и тя е осиновена, също с никакви проблеми, познавам доста осиновени хора без абсолютно никакви проблеми, е при мен има един, но той не зависи от факта дали си осиновен или не. Единствено както някъде по-горе беше писано, подсъзнателно разбрах че съм осиновена. Ей така от нищото го разбрах и след известно време майка ми го потвърди.
Защо сега да няма здрави деца, кое е по-различното от преди? Стана ми много интересен този факт.
Не става въпрос може би само за здравословни проблеми.
Моето обяснение без да знам как е било преди е това, че ако вкъщи родителите се грижат за максимум 3, хайде гледах за американка с 6, 11 деца по 24 на ден, в дома и при най-добро желание от страна екипа такава грижа за всяко дете не може да има. Предполагам не разполагат с физическа възможност да се грижат и за психическото развитие на детето.
Когато говорихме със социален работник ни предупредиха, че често има такова изостване и да сме подготвени за това.
Съоптветно след като детето намери своите родители всичко това бързо се наваксва.
-
Добре де, но това не важи ли за вече поодраснали деца, да кажем над 1 год. Те вече разбират, но малките месечни бебета........те не осъзнават действителността.
А иначе аз май съм взета веднага защото съм родена на 31 октомври, а съм била вкъщи на 7 ноември. така поне пише в тези здравни картони дето някога се издаваше на всяко дете, по обясними причини не знам сега как е, дали ги има изобщо.
-
Добре де, но това не важи ли за вече поодраснали деца, да кажем над 1 год. Те вече разбират, но малките месечни бебета........те не осъзнават действителността.
А иначе аз май съм взета веднага защото съм родена на 31 октомври, а съм била вкъщи на 7 ноември. така поне пише в тези здравни картони дето някога се издаваше на всяко дете, по обясними причини не знам сега как е, дали ги има изобщо.
.
Процедурата по вписване на детето в регистъра е тромава - първо се чака майката да даде отказ, като се предполага, че тя страда от следродилна депресия и й трябва време да реши, междувременно социалните правят пътеки до нея с молба да си прибере детето, дори има случаи, в които й го връщат, а тя им го връща на тях и така - гоненица. След като даде отказ майката, се готви доклад за детето, което отнема време, след това вече то се вписва в регистъра и се осиновява. Средно това отнема около 6 месеца, т.е. осиновяването на по-малко дете по законния начин е рядко срещано, въпреки че се среща.
А ако случайно една от брънките в процедурата се забави, тогава вече възрастта на детето става по-голяма, а всичкото това време, прекарано в институция влияе на детето.
Пример - дом за деца до 3 години, групата е с деца от година и половина до три години, децата не се учат да казват, че им се пишка и това е нормално - представи си две лелки на 20 деца, които по всяко време искат да ходят до тоалетна. За сметка на това децата имат решим - часове, в които са на гърнето и в които трябва да си вършат "работата". Деца над 2 години вече са осъзнати - на тях не им е приятно да се напишкат в гащичките и стискат. Нормално, това води до проблеми с отделителната система. Тъжно, но факт.
-
Добре де, но това не важи ли за вече поодраснали деца, да кажем над 1 год. Те вече разбират, но малките месечни бебета........те не осъзнават действителността.
А иначе аз май съм взета веднага защото съм родена на 31 октомври, а съм била вкъщи на 7 ноември. така поне пише в тези здравни картони дето някога се издаваше на всяко дете, по обясними причини не знам сега как е, дали ги има изобщо.
абе Мари, за какво изоставане можеш да мислиш при бебе, осиновено на 7 дневна възраст?! та те повечето бебета се прибират в къщи на тая възраст също. аз моето съм си го взела у дома на 15-тия ден.
изобщо, малце наизуст се пише.
изоставане задължително има, да - при по-големите деца. бих казала, след 1-2 годинки. защото няма кой да се занимава с тях.
Фусси си взе бебето на 7 месеца. никой не го е поглеждал за игра или ласки в дома. обаче на 7 месеца е още рано за изоставане, природата си ги бута. Никола си е тип-топ бебе, че даже и по-напреднал в някои отношения от други бебета-набори.
-
Благодаря на всички ви. Бях ви писала, че не искам да слушам повече майка си, но и лекари. Съпругът ми не се влияе от мнението на майка ми, той даже и не го знае. Но се повлия от мнението на лекаря, който препоръча да се откажем. И не заради луксацията. Даже той каза, че може до 1месец всичко да се оправи, притеснението идвало от психическото състояние на майката, която оказа се , че лекаря познава. А пък аз имам познат психиатър.
А всички вие сте много прави. Нещата са много сложни, моите разсъждения са много близки с тези на Фреш, АРТ процедурите са песен, гледайки от сегашната процедура. Да аз познавам силни хора, но аз се разплаквам от най-малкото нещо /явно има и такива като мен/ сигурно затова съм лишена от възможността да имам дете. Някой беше писал ако утре нещо се случи с осиновенто дете, какво ще го връщаме ли: о не, точно затова сега ми е трудно. Аз може да се влияя от майка си,/когато споделя с нея/ но веднъж направила нещо го отстоявам докрай, тя и затова ми се сърди, иска всичко да знае предварително и почват нападки. Аз затова съжалявам,че и казах. Ох не знам дали добре го обясних. Но все пак приемам вината си.
Много благодаря на всички, които изразиха мнение по темата. Помогнахте ми много, дадохте ми възможност да се видя отстрани и дано да почерпя опит от вас.
-
qwer, напълно си в правото си, морално и каквото още измислиш, да направиш своя избор и да не се извиняваш за него. няма смисъл да страдаш за вече взето решение. вдигаш главата и напред! никой няма право да те съди в тази ситуация. не си изоставила детето си, не си наранила никого. никой няма право да те обвинява за това решение. май много обичам тази реплика, но....прекален светец и богу не е драг. :bighug: не са сълзите причината за нещастията в живота ни, а липсата на сълзи. късмет и повече вяра в себе си...
-
Да аз познавам силни хора, но аз се разплаквам от най-малкото нещо /явно има и такива като мен/ сигурно затова съм лишена от възможността да имам дете.
Мила Qwer, това даже не си го и помисляй!!! Ти си силен човек, и не си лишена от възможността да имаш дете - просто при теб детето идва по друг начин! Ти ще намериш твоето слънце и ще бъдете много щастливи заедно! Само трябва да вярваш силно и искрено, че наистина ще успееш!
Късмет и дано скоро бъдеш щастлива мама!
-
абе Мари, за какво изоставане можеш да мислиш при бебе, осиновено на 7 дневна възраст?! та те повечето бебета се прибират в къщи на тая възраст също. аз моето съм си го взела у дома на 15-тия ден.
изобщо, малце наизуст се пише.
изоставане задължително има, да - при по-големите деца. бих казала, след 1-2 годинки. защото няма кой да се занимава с тях.
Фусси си взе бебето на 7 месеца. никой не го е поглеждал за игра или ласки в дома. обаче на 7 месеца е още рано за изоставане, природата си ги бута. Никола си е тип-топ бебе, че даже и по-напреднал в някои отношения от други бебета-набори.
Еми и аз така си помислих и затова попитах, стана ми интересно дали винаги е така или само при по-късните осиновявания.
-
Съпругът ми не се влияе от мнението на майка ми, той даже и не го знае. Но се повлия от мнението на лекаря, който препоръча да се откажем....
... но веднъж направила нещо го отстоявам докрай....
qwer,радвам се че имаш огромната подкрепа на половинката си,мен лично доста ме стресна факта,че детето е било "застрашено" от психологически проблем...това е може би единственото нещо,което би ме спряло да "избера" въпросното детенце.Чест му прави на доктора,който е препоръчал отказа.Радвам се ,че си успяла да осмислиш добре ситуацията и се надявам за следващият път да сте не само по-добре подготвени,но и по-силни.Успех в борбата! :goodluck:
-
Да аз познавам силни хора, но аз се разплаквам от най-малкото нещо /явно има и такива като мен/ сигурно затова съм лишена от възможността да имам дете.
Мила Qwer, това даже не си го и помисляй!!! Ти си силен човек, и не си лишена от възможността да имаш дете - просто при теб детето идва по друг начин! Ти ще намериш твоето слънце и ще бъдете много щастливи заедно! Само трябва да вярваш силно и искрено, че наистина ще успееш!
Късмет и дано скоро бъдеш щастлива мама!
Чудесно казано, присъединявам се!
Джами, и аз мислих, че само когато детето "разбира", има значение, но се оказа, че тези дефицити се трупат още от самото начало. Дори и няколко месечно бебе, което не разбира. И на мен ми беше странно, но така твърди науката.
Мари, разбира се, че има много осиновени хора, които растат много щастливи и пълноценни. :D То нали това е смисълът на начинанието :D Просто понеже са възможни и други сценарии, родителите трябва да са подготвени максимално, за да се справят по-адекватно. Ето моя много близка приятелка от детството, осиновена, направо се провали като човек, независимо от старанието на техните (едвам изкара седми клас, после наркотици, проституция, никаква отговорност) - много тъжно :(
-
Пиша пост фактум, защото решението вече е взето, но темата ми се струва важна.
Аз също съм отказвала дете (http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=6683.0). Казвам аз, защото съпругът ми беше напълно готов да осиновим въпросното момиченце, но аз не можах да преглътна произхода й. Не се гордея с постъпката си, никак даже, но съм убедена, че решението ми тогава беше правилно. Слава богу, господ беше добър, че ми позволи да разбера абсолютно случайно, че момиченцето веднага след това беше осиновено от прекрасни хора, които я обожават и обичат от първата секунда. Това и трябваше да се случи, защото детето е прекрасно - господ си знае работата.
Също в чест на истината трябва да призная, че до ден днешен изпитвам вина, за отказа си.
Но не можеш да осиновиш от съжаление или по милост. Не можеш и да осиновиш с резерви и с надеждата,че някой ден ще заобичаш детето, въпреки резервите си. Това не бива да се допуска в никакъв случай. Ще пострада само и единствено детето, защото ще расте до недоволни и съмняващи се родители, които никога няма да го допуснат на 100 процента до себе си. Затова, майчета, дори да имате най-малкото съмнение , че ще можете да обичате едно дете - не го осиновявайте. Както беше писала една мнннного умна жена в бг мамата:
"Време е да осъзнаем, че осиновяването не е акт заместващ раждането на едно дете. Различно е. Изисква различен поглед, различен ангажимент, различно търпение, различен подход още в началото."
Ще напиша нещо, пък ме мислете за каквато искате, безчувствена, студена, каквато и та е ... :? Когато видяхме Никола за първи път той беше зелен на цвят (честна дума. просто никога не беше виждал слънце, нито чист въздух)и силно кривоглед. Нито беше най-красивото, нито най-симпатичното бебе, което бях виждала. Нищо не ми трепна, нищо не ми се обърна, нито се разплаках от щастие, нито се зарадвах. Просто най-обикновено бебе. Решението, че ТОЙ ще бъде нашето дете взехме около 3 минути след като го видяхме. За Калин не знам, моето решение беше изцяло рационално (макар че съм доста емоционален, на моменти лудичък, човек). Това беше здраво бебе и аз не можех да искам нищо повече.
Любовта дойде по-късно, бавно и постепенно. Сега, всеки ден си казвам, че не мога да го обичам по-силно, и още на другата сутрин разбирам, че не съм била права.
Сега, за осиновяването на дечица с леки или тежки здравни проблеми. Мисля, че решението на Qwer е вярното за нея. Всеки трябва да преценява докъде му стигат силите. Важно е точно в този момент да не се надценим, защото в залог е живота на едно абсолютно беззащитно същество.
Момичета, пак ще повторя, осиновяването не замества раждането. Кагато роди собственото си дете (предполагам), жената изгражда 9месечна връзка с него. Като второ и основно, разчита на собствените си познати гени. Може да е примитивно, елементарно, но е така и който каже че не е , едва ли ще бъде напълно искрен. Затова когато рожденото ни дете се разболее, да не дава господ, е едно. Когато ти показват едно напълно непознато бебе със здравословен проблем е друго.
Травмата от дългогодишен стерилитет е достатъчно силна, че човек да стартира една нова драма- осиновяване на дете със здравословен проблем с неясен изход. Трябва да си много силен за да предприемеш такава крачка. Аз например незнам дали имам тоя кураж, май по-скоро не. Има такива хора, в бг мамата например това са Ивка10, Мародиди, Кдимитрова и може би още някой, когото пропускам. Слава богу на всичките дечицата се оправиха напълно и са добре. Но те вярно са преценили силите си. Ужасно е да не можеш да различиш дали наистина си силен или просто ти се иска да бъдеш такъв.
И последно - за роднинското мнение.
Позволявам си да дам примера с Фоксчето, защото тя самата е споделяла тези факти публично във форума. Ако си спомняте нейната майка в началото беше категорично против акта на осиновяване въобще (сега се кара с другата баба кой повече да гледа Исето, ама карай :lol: :lol:). Но нашето момиче рече - животът си е мой и след години няма ти да стоиш в празна къща самотна. Не я послуша, двамата с мъжа и решиха и край! Важно е, много е важно да имаш родителска подкрепа, обаче нашето щастие си е наше дело и ние сами го градим, не родителите ни.
Аре че се запленснах. Целувки на всички
-
Ще напиша нещо, пък ме мислете за каквато искате, безчувствена, студена, каквато и та е ... :? Когато видяхме Никола за първи път той беше зелен на цвят
Значи все пак имало зелени човечета
а ти искаш да искаме да мислим за теб...
-
Fussii, :balk_21:
-
Фусинка, ти си една от най-прекрасните мами!Нали ви видях...двамката със зеленото човече сте страхотни само и единствено заедно!
Това е за теб!
(http://a248.e.akamai.net/f/80/71/6h/www.ftd.com/pics/products/CNG_c.jpg)
Qwer, и ти си смела жена.Много други нямаше да се справят в този момент.
Вярвам, че твоето слънце скоро ще се появи!
А това е за теб!
(http://a248.e.akamai.net/f/80/71/6h/www.ftd.com/pics/products/F375_c.jpg)
Не се променяйте, мацки!Заслужили сте си щастието!
Живейте си живота, усмихвайте се и не го забрявайте! 8)
-
Благодаря ти Данидан.
А на Фуси - особено много. Честно казано очаквах точно това мнение.
А иначе: аз сънувам малката принцеса и много се моля за нея и нейното щастие.
-
ми да удряме ключа на темата тогаз, щом всички са спокойни и доволни.
-
Аз не мисля, че трябва да заключваме темата - заглавието й е хубаво и на определен момент (дай Боже) всички чакащи в този форум, ще си зададат този въпрос.
Нека си остане - може някоя друга мама скоро да поиска съвет и дано този път е за това какви памперси и какви изграчки да занесе :D.
-
Фусинка, умен човек си ти :balk_21:
-
Аз пък съм съгласна със заключването на темата. Ако някой има подобен въпрос просто ще си пусне тема, ще му се отговори или ще му се даде линк. Тази тема е доста дълга, а скромният ми няколкогодишен опит във форумното пространство ми показа, че е пълно с хора, които четат само първия пост на дадена тема и ако се зададе друг въпрос от някой друг в края й, не му се обръща внимание и се продължава да се чоплят минали неща, а новите въпроси остават без отговор. И понеже проблемът в темата е доста щекотлив, вече е обсъден, по-добре е да не го дъвчим повече.