www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: Eli_ в Август 22, 2007, 17:01:45 pm
-
Незнам дали само на мен така ми се струва,но разговорите на хората около моята възраст /между 30 и 40 годишните/ се въртят все около децата. Особено в службата всички имат или деца или малки внуци ,за които да разправят. Много ми е неловко ,защото немога да се включвам по темите ,а направя ли го обикновено е още по-тъпо ,защото видите ли аз не разбирам,нали нямам деца...какво се обаждам. И се почва познатото "ти нищо незнаеш и ще видиш какво е ...." ,нали се сещате. :ywoohoo: Затова предпочитам да "съм заета" с нещо друго. Понякога изглежа така,сякаш страня ,но това е моят начин да запазя душевния си мир.
Чудя се за какво биха си говорили ако ги нямаше децата им ? Всичко някакси е свързано с тях ....вие как мислите :balk_80:
-
Аз пък говоря за моите племенници. Активно се включвам в дискусията за децата. Засега те са моите деца и много си ги обичам.
-
Здравей, мила Ели. Аз също изпадам непрекъснато в такива ситуации и по някога ми е много болно, че не мога да говоря от опит, но затова пък говоря с много обич за моята племеница-Стефани. Аз много я обичам и безкрайно много и се радвам, защото може да не е мое дете, но пак носи частица от мен :D А иначе хората, които започват тези теми и знаят за моя проблем се усещат и им става неловко и гледат да сменят темата докато не са видяли сълзите в очите ми.
Дръж се, мила, ти знаеш, че накой ден и ние ще говорим от "опит".
Поздрави. Ели
-
Мисля, че е нормално хората да говорят за децата си. Те са най-ценното и хубаво, истинско нещо, което може да има човек. Ще видиш ти как ще си, като си имаш бебче. Едва ли ще си по-различна. В катедрата, в която работех в БГ, бях единствената без деца. Всички колеги си имаха вече дечица. Някои от тях знаеха за нашите опити, но си обсъждаха децата. Никога не съм си мислела, че хората трябва да спрат да живеят само защото аз имам проблем. Било ми е доста интересно да слушам и съм се включвала в разговорите, защото си мислех, че това е нещо, което ми предстои и е добре да знам. Да знаеш как да се грижиш правилно за децата (тук включвам физическото израстване, емоционалното, душевното, интелектуалното) си е цяла наука, така, че винаги може да се почерпи полезен опит. По-скоро на тях не им е било много интересно да слушат моите стартови вълнения. С тукашните колеги даже не ми се и споделя. Затова понякога пиша във форума, защото тук всички се вълнуват от бебешката тема и това е единственото място, в което на никого не му омръзва тази тема и тя е вечно актуална. С колегите си имам други теми за разговори.
-
Рози, не мисля, че някой е казал хората да спрат да говорят за децата си или да спрът да живеят, защото ние все още нямаме деца. Но понякога това е много болезнено, ако това е в момент, в който на мен за пореден път ми е дошло. Или на някое момиче след поредният неуспешен опит ин витро...Мисля, че трябва да се съобразяваме с болките на хората около нас и да бъдем максимално щадящи към тях.
-
Ми, Натали, някакво предложение имаш ли как да стане това?! Как да накараме хората (най-общо казано) да спрат да се вълнуват за себе си на глас ?! Щото освен за самоизолация, в момента не се сещам за друго.
-
Всичко е до съобразяване с околните. Всичко е усет.Преди 10 години почина майката на моята най-добра приятелка. От тогава аз винаги се съобразявам какво говоря, какви примери с моята майка давам и не започвам разговор за нея, ако тя не е започнала преди мен. Лесно е когато човек е съобразителен и внимава да не нарани някой.
-
Миличка, по принцип си права, много права! Обаче я си представи следното: аз работех с тези хора всеки ден се срещаме и обсъждаме работни въпроси, аз споделям нещо за себе си, те - за тях. И така точно две години, откакто се откри проблем при нас (иначе 10 години заедно). Излиза, че всеки път те като заговорят за децата си на мен трябва да ми призлява ли? Не мога да им забраня на хората да си обсъждат децата, разбираш ли?! Аз да не съм някакъв изрод или пък чудовище?! А и ми се вижда малко егоистично и от наша страна. Малко повечко самоконтрол е нужен. Щото едни нямат деца, други - мъже (имахме и една неомъжена възрастна колежка),трети - нещо друго, а животът си продължава, това имам предвид. Самоконтрол и да се научим да съпреживяваме радостите на другите. Поне аз така ги виждам нещата.Оставам на страна случаите, когато се говори умишлено, за да ни наранят. Но на мен поне това не ми се е случвало.
-
А и ми се вижда малко егоистично и от наша страна. Малко повечко самоконтрол е нужен. Самоконтрол и да се научим да съпреживяваме радостите на другите. Поне аз така ги виждам нещата.Оставам на страна случаите, когато се говори умишлено, за да ни наранят. Но на мен поне това не ми се е случвало.
Егоестично??? Не мисля, че точно ние и хора като нас, които са се научили да се радват на чуждите радости могат да се нарекат егоисти... И да за самоконтрола съм съгласна, НО НЕ от наша страна. Те са тези, който умишлено или не ни нараняват и трябва от време на време да се контролират поне. Никой не е казал, че трябва да спрат, но поне малко трябва да внимават!
-
В моят офис се говори единствено за деца, всичките ми колежки имат момиченца на 1,2,3г и по цял ден говорят за тях.
Имах период в който ми ставаше адски мъчно и се затварях и плачех в тоалетната, така се наревавах и после ми олекваше. Установих, че няма значение дали те говорят за децата си, аз просто страдах, гледах през прозореца, виждах бременна жена и реввах.
Обясних си проблема, за да не ме питат всеки ден ние няма ли да си направим бебе вече. Те не разбират, защото за тях е лесно, "ми щом не става ще си направите ин-витро". За тях е естествено и по единия и другия път. Аз да си мисля какво ме чака.
Та сега сме в състояние- те си говорят- аз ги слушам, но не се намесвам. Не мога да симулирам загриженост или мнение, след като аз имам други грижи. Просто се включвам рядко, за да знаят че нямам какво да кажа. Някои са много внимателни, и не говорят много в мое присъствие. Други пък нарочно говорят, защото знаят че страдам. Абсолютно нищо не мога да променя.
Аз не говоря по цял ден за проблемите си със зачеването и не мисля някой ден да говоря само за шарката която малкото е хванало, или вчера какво е казало, или колко е умно.
Кучетата си лаят, кервана си върви...не страдай моля те, приеми го просто.
-
Те не разбират, защото за тях е лесно, "ми щом не става ще си направите ин-витро". За тях е естествено и по единия и другия път. Аз да си мисля какво ме чака.
Ех, Боже, няма ли край хорската глупост и простотия!!! :balk_149: :balk_150:
-
при мен пък е точно обратното.Нямам приятели с деца,нямам колеги с деца,нямам и близки роднини с деца.За това повечето изобщо не могат да разберат тревогите ми около забременяването и самата бременност. :(
-
Други пък нарочно говорят, защото знаят че страдам.
Еее, ако съм ЧУМА тези ще ги тръшна! :balk_198:
п.п.май нещо много се запалих
-
Брей, човек да не си напише мнението, щото все отнякъде ще изскочи Натали и ще го направи на пух и прах!!!
-
Брей, човек да не си напише мнението, щото все отнякъде ще изскочи Натали и ще го направи на пух и прах!!!
Ако нещо искаш да ми кажеш просто го кажи?!!!
-
Момичета, прави сте, че хората не са длъжни да се съобразяват с нашите проблеми.Не всички знаят за тях. От началото на годината започнах нова работа.Колективът беше тепърва формиран.Събираме се с цел опознаване на весело мероприятие и есдествено в един момент на масата започва разговор за деца.Бяхме 10 човека и начаника в един момент реши да уточни кой колко и какви деца има.Започна да пита наред колегите и те отговарят. Аз бях последна и казах, че нямам деца. Пък възрастта ми не предполага такъв отрицателен отговор. На всички им стана много неловко, беше очевидно че нещо не е наред и веднага смениха темата. Не мога да ги обвинявам. Не обвинявам и най близките ми приятелки, които знаят за проблема, но говорят за децата си. Естествено е.
Но ето от кое най- много ме заболя. Имам племеница, която вече е на девет години. Прекрасно дете, което много обичам. Имам го като свое. Та преди около две- три години беше, на някаква почивка бяхме със сестра ми и куклата започна да се глези. Един път и казах спокойно, два пъти, цирка обаче продължава, накрая и направих забележка по- остро и тогава. . . сестра ми твърде строго ме изгледа и рече " няма да говориш така на детето, като си родиш твое дете, тогава го възпитавай както си решиш". Да изброявам ли защо ме заболя- сестра ми е лекар, отлично знае какъв е проблема и още по- добре знае какво е отношението ми към нейното дете, за което се грижа като за свое. Как да го нарека това, преднамерена грубост, просто нетактичност , нервен изблик или . . .
-
Не се чудете, че от година и половина съм омъжена, а разказвам случка от преди три години. Преди пет години ми махна тръбите, така че беше ясно на всички от семейството ми за какъм проблем иде реч.
-
пак без да исках пуснах 2 постинга едни и са6ти сориии :oops:
-
има едно нещо, за което не си давате сметка. а то е, че човек обикновено говори и мисли най-вече за онова, което най-силно го вълнува и занимава в даден момент. също така - търси себеподобни, за да споделя.
преминаваме през различни етапи от живота си. в един момент вълнение №1 ни е едно нещо, в следващия - друго.
ще дам пример със себе си и няколко мои приятелки от тези форуми. когато се опитвахме да забременеем, говорехме помежду си само за фоликули, спермограми, стимулации, цикли, базални температури - знаете как е. общо взето, когато нямах дете, също като вас не ме интересуваха особено разговорите за деца.
когато забременяхме почти едновременно - минахме на друга вълна. и само за проблемите и емоциите на бременността говорехме помежду си.
когато родихме, децата станаха тема номер едно. практически рядко си говорим за нещо друго, защото темата е безкрайна, а ние сме още зелени тикви. нормално е родители с малки деца да говорят много за тях, особено с "колеги по съдба". а и темата за децата е универсална обща тема, както за времето. докато стерилитетът не е нещо, което се обсъжда свободно в кафе-паузата.
та така де... дано дадох своите 2 стотинки по темата...
-
Сагласна сам с дива роза все пак аз не сам "Star" или някоия известна ли4ност :lol:,за да да разказвам житието и битието си на хората и да о4аквам те да се саобразяват с мене.Моите проблеми са савсем разли4ни например от проблемите на колегите ми,но това 4е се усмихват и имат 4увство за хумор не озна4иава ,4е нямат проблеми нали? Все пак трява за не6то да се говори било на работа ,било някаде другаде,4овек трябва да се разтоварва и да прекарва всяка минута палноценно (за6тото живота е кратак),а не да живее нон стоп с проблемите си :?...Пак и винаги сам си казвала ,4е има хора много по зле от мене, с 10 пати по стра6ни проблеми от моите ,затова нямам право да се оплаквам и да хлен4а.Факта ,4е аз и мажа ми сме здрави и можем да се прехранваме(тоест да работим)- няма по-голямао богатсво от това...
И аз сам се 4увставала неловко като стане дума за деца ,за6тото нямам кои знаи какав опит и ако се намеся и на мене са ми казвали "кво знаи6 ти ,6те види6 какво е " :lol: "не е таи, ами таи" и затова пове4е не се намесвам в такива теми , дори и на роднини все пак са тяхни децата и да си ги отглеждат както мислят за добре(все пак вси4ки сме разли4ни и мислим разли4но и едно и са6то не6то го виждаме по савсем разли4ен на4ин)и на мене няма да ми е прятно ,ако ми се месят или не6то се скарат на детето ми.Аз не сам правила никога забележки на тяхните,нямам това право (нямам предвид тебе аксина,за6тото ние не сме толкова близки роднини,както ти сас сестра ти )
С една дума не си го слагаите на сарцето ,все пак, за да успеем трябва да сме сас силен характер и воля и да вярваме ,4е 6те успеем не трябва такива работи да ни дестабилизират
-
Мисля, че е нормално хората да говорят за децата си. Те са най-ценното и хубаво, истинско нещо, което може да има човек.
Те са огромна грижа. Не са кристална топка в библиотеката. Ако ти се разгони котката цяла седмица говориш за това, макар че много добре знаеш, че котката е добре. А ако детето ти подсмърча и не спи спокойно за какво да говориш? За нови обувки, кремчета и интимна козметика ли? Няма начин просто.
Но никой не очаква хора, които нямат деца да се включват в разговора. Ако имат какво да кажат или искат да слушат добре, лошо няма. Ако искат да стоят отстрани, никой, ама наистина никой няма да каже, че странят. Ако обаче искат да се включат, а после да се подсърдват, че не си приел тяхното мнение на 100%... тогава няма значение дали имаш 100 или нямаш нито едно дете. И дали става дума за деца или за коли, моливи или химикалки... няма никакво значение. Все едно никой няма да те търпи.
-
и при наши такива събирания неминуемо се отваря и темата за децата.Преди много се дразнех,защото всъщност разговора се превръщаше от диалог в монолог.Да, нека да се попохвалят, но всичко си има граница.Когато решиш да започнеш разговор с някой,той трябва да ти е "съмишленик", човек,с когото можеш да обмениш опит,който преживява/преживял същото, който разбира. Все едно аз да почна да говоря за лингвистика на човек,който е на космически години от тази тема!Еми съобразявам се и не почвам.Толкова е просто!
А, и не мога да си обясня прекаленото "идентифициране" на родителите с детето им: "Сега се къпем, снощи много плакахме, вчера много слушахме, цяла нощ ни боля стомахчето...." 8O Ми незнам... не го разбирам това поведение.
Не ме рабирайте погрешно, много се радвам на приятелките ми с деца.
Малко да се отклоня от темата.Съпругът ми работи допълнително,все събираме за инвитро, все не сме свободни, все ангажименти,та преди няколко дни ми се изстреля въпроса от човек,който не е запознат с проблемите ни:"Ами кво ги правите толкова много пари?" 8O :x
-
Не съм съгласна ,че нещата са черни и бели.
Естествено ,че проблема е вътре в тези , които го преживяват .
Но нима не е ясно ,че тези ,които нямат деца са уязвими ,
тези ,които са разведени са уязвими ,
тези ,които са преживели загуба на близък човек са уязвими.
И какво , ако някой го сподели...
Но никой не очаква хора, които нямат деца да се включват в разговора. Ако имат какво да кажат или искат да слушат добре, лошо няма. Ако искат да стоят отстрани, никой, ама наистина никой няма да каже, че странят. Ако обаче искат да се включат, а после да се подсърдват, че не си приел тяхното мнение на 100%... тогава няма значение дали имаш 100 или нямаш нито едно дете. И дали става дума за деца или за коли, моливи или химикалки... няма никакво значение. Все едно никой няма да те търпи.
....слагаме го на място?!
Лично аз мисля ,че Ели , просто е в момент на емоционална слабост. Преживява тези разговори , по този начин и споделя.
Едва ли иска света да се върти около нея , да се съобразяват с нея , да внимават какво говорят и пр.
Ели , никой няма нищо лично спрямо теб !
В този свят , всеки се интересува само и единствено от собствения си живот .
Говоря за хора които не са ти близки , нито врагове.
Не взимай нещата лично , ако приемаш съвети , това е от мен!
-
....слагаме го на място?!
За съжаление е така... Ако 100 човека са тактични винаги ще се намери един, който няма да е и ще ти го каже в очите. Но това не значи, че е с лоши чувства.
Била съм и от едната страна и от другата. Сега според мен правилният начин е да приемеш нещата точно така, както ако постоянно обсъждат данъчните промени или промените в социалното осигуряване. Поне на този етап това не те засяга, но някога и ти ще си на тяхно място.
А как се чувства системният администратор във фирма с журналисти или юристи.
Как се чувства счетоводителят във фирма за звукозаписи.
Не се чувстват излишни и няма нужда да реват, че нямат дар слово и не пеят добре. Всеки има своята ценност тук и сега.
Разликата е, че желанието за деца е биология, а различното мислене на някои категории хора не е.
-
Мисля, че навсякъде хората като се съберат говорят за децата си - дали са малки или студенти, няма значение. Напълно нормално.Повече жените, мъжете си намират и други теми на разговор. А пък ако няма с какво друго да предизвикат внимание, тогава е задължително да се говори за децата и внуците. Но никой не е виновен за нашите проблеми, просто трябва да свикнеш с това - не е преднамерено.
-
Аз имам 5 приятелки общо и три от тях са бременни, в рамките на една година стана просто, а ние се мъчим вече трета година. Всички са по-малки от мен с 5-6 години, но това както и да е. Мисълта ми е, че като се ядосам на работа, като се сдарпаме с мъжа и пр. винаги намирах утеха в тях, защото се ратоварвах и се смеехме непрекъснато. Сега обаче е много трудно, постоянно се говори само за бременост и деца и се получава още по-сконфузно когато се опитват да мълчат заради мене, мен ми става още по-криво от тогава когато си говорят открито. Но реших че причината е в мен, те се развиват и държат нормално, както и аз бих правила на тяхно място. За да не се товаря ще разредя контактите си с тях, хем на мен ще ми е по-спокойно, хем те ще се чувстват по-удобно. Вместо да се силя и да се мъча да се покажа на непукист, по добре да си взема една хубава книга, да изгледам един хубав филм и да запазя нервите си за това което ми предстои:"ин витро", доктора каза изрично да съм много положително настроена и спокойна!!!
-
Трудна тема.
Аз си спомням времето, когато точно в този подфорум бяхме доста по-остри към хората, които никак не се съобразяват пред кого точно говорят. И намирахме подкрепа и утеха за наранените си души сред посестримите си тук. А и къде да си изкажат болката момичетата, ако не тук? Източникът на такава болка може да не е рационален, ама все толкова си боли. Естествено, че не може земята да се върти покрай нас и нашите проблеми, но пък колко по-добро място щеше да е светът, ако всички бяха мааалко по-тактични.
Преди да имам дете, на мен лично тези разговори за децата във всички случаи ми бяха неприятни - ако съм в лошо емоционално състояние, ме закопаваха още повече; ако съм в добро, ми бяха откровено досадни. Сега в главата си имам хиляди задачи и въпроси, свързани с отглеждането, но съвсем умишлено избягвам да ги коментирам в кръг, различен от съпруга ми и родители с деца на същата възраст. Не е толкова сложно. Децата са много голямо богатство, но ние сме си ние, трябва да си запазим идентичността и да сме в състояние да поддържаме разговор и на други теми и да се съобразяваме кога в каква среда сме. Та аз лично никак не оправдавам безкрайните разговори за деца, дори ако всички наоколо са родители. Още по-малко ги намирам за приемливи, когато знаеш, че ще досадиш, или по-лошо, ще нараниш някого наоколо.
И да, понеже няма как да промениш света, и аз правех като надин4и, просто се изолирах от хора, които имат в момента друг дневен ред. Често никак не са злонамерени, но все таки те боцкат по болното място, така че защо да си го причиняваш.
-
За съжаление е така... Ако 100 човека са тактични винаги ще се намери един, който няма да е и ще ти го каже в очите. Но това не значи, че е с лоши чувства.
Тамара , само да припомня , този подфорум се нарича Емоционални проблеми.
Мислиш ли ,че липсата на такт ,точно в него е оправдана?
Сега според мен правилният начин е да приемеш нещата точно така, както ако постоянно обсъждат данъчните промени или промените в социалното осигуряване. Поне на този етап това не те засяга, но някога и ти ще си на тяхно място.
Де да можехме да се роботизираме така ,щеше да е къде - къде по лесно!
А и къде да си изкажат болката момичетата, ако не тук?
:good_post:
-
Тамара , само да припомня , този подфорума се нарича Емоционални проблеми.
Мислиш ли ,че липсата на такт ,точно в него е оправдана?
Не мога да те разбера. Ако ме обвиняваш в липса на такт - няма да споря. Ако ме обвиняваш, че си изказах мнението - не ме притесняваш. Но ако наистина мислиш, че съм се стремяла да бъда нетактична, тогава нека ти обясня.
В момента имам дете и когато говоря за него не е за да нараня някого. Ако някой няма деца няма да се обидя, че не се включва в разговора и няма да приема, че страни от мен, само защото не се включва в този разговор.
Самата аз 3 години съм била и от другата страна. Зная колко е неприятно другите да говорят по тема, по която аз не мога да взема отношение, зная и какво ми е било отвътре и колко рев съм изревала. Затова казвам нещата отвътре и отвън изглеждат различно.
Ако стоиш и гледаш в земята и не взимаш отношение отвън нито личи, че ти е кофти до безкрайност, нито някой ще ти се разсърди. Никой няма да те осъди за това, че нямаш деца или че казваш, че ти е рано още. В техните очи ти си като счетоводителят.
И всичко това е до момента, когато започнеш да даваш мнение от рода - по-добре е певците да са по-руси, защото това ще намали разходите за боя за коса. Всички ще замълчат тогава и няма да ти кажат нищо. Но ако се развикаш, когато вземат чернокоса певица и те помолят да заделиш пари за боята... е тогава ще те поставят на място. Предполагам се досещаш защо... не защото си ниска и дебела и имаш белег на рамото.
-
Но никой не е виновен за нашите проблеми, просто трябва да свикнеш с това - не е преднамерено.
Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"
-
Ако някой няма деца няма да се обидя, че не се включва в разговора и няма да приема, че страни от мен, само защото не се включва в този разговор.
Ти разсъждаваш така, но някои хора не. Имам приятелка, скоято едновременно започнахме опитите, тя съответно си забреня и на сега дори е бременна с второ.
Е много ясно,че като се видя с нея ще се поговори за детето и. Все пак от куртоазия, любезност, човещина питам как е тя, как е детето. Говорим за бременността и детето и. Но тази моя приятелка много обича да се говори само за детето и. И е приятно и аз да се усмихвам, радвам и т.н. когато ми говори за него. Но аз мога да се усмихвам искрено само до един момент, само до определено положение мога да изтърпя. Е как не се усеща тази моя приятелка,че ми е неприятно и тежко да ми говори от един момент нататък. Това за нея може да е огромна радост или най-голямата и радост в живота, но това не значи,че постоянно може да ми говори за нея и да ми натрапва през цялото време радостта си и аз да се чудя от къде да намеря сили да се преборя с мъката си да я слушам. Не съм длъжна да търпя, не съм длъжна да изтезавам самата себе си да слушам за чуждата радост и на всичкото отгоре да е обидена защо по някое време рязко сменям темата на разговор с прогнозата за времето примерно.
Всеки може да сподели това което го вълнува най-много, всеки може да разкаже, но всеки би трябвало да има ум, кога да задълбочи приказките по темата, кога да ги спре и съответно да прецени кога тези приказки са тежки и нежелани на отсрещната страна.
-
Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"
Да много добре е казано!
-
Зададох ти въпрос и ако ти се е сторил риторичен , така е!
Според мен , за да пише някой тук , изпитва болка и едва ли ще се почувства по-добре ако го "сложим на място "!
Много неща можем да кажем , по различен начин с малко повече разбиране !
Това се опитах да кажа!
С най-добри намерения и без никакви обвинения! :D
-
Зададох ти въпрос и ако ти се е сторил риторичен , така е!
Според мен , за да пише някой тук , изпитва болка и едва ли ще се почувства по-добре ако го "сложим на място "!
Много неща можем да кажем , по различен начин с малко повече разбиране !
Това се опитах да кажа!
С най-добри намерения и без никакви обвинения! :D
Винаги си успявала да кажеш това което чувствам аз.
-
Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"
Натали, не си права. никой не ти навира нищо в лицето, при това непрекъснато. просто ти така го възприемаш в този етап от живота си. утре ще го осмисляш по друг начин.
и примерът ти не е точен. във връзка с темата, аз бих го променила така - "ти като говориш със слепец, въздържаш ли се целенасочено от използването на глагола "виждам"?"
очевидно е невъзможно.
хората над определена възраст преобладаващо имат деца, това е научен факт. естествено е да говорят за тях. според мен са малцина онези, които умишлено биха говорили основно за въжета в къщата на обесения, ако ми позволите аналогията. просто в моменти на изострена чувствителност по някой въпрос ни се струва, че околните правят нещо нарочно, за да ни дразнят.
в тази връзка ми хрумва и нещо друго - чела съм в същия този форум оплаквания, че бременните и родилите приятелки на някои момичета ги избягвали, за да не им натрапват положението си и това ги обижда. е, когато не ги избягват и говорят за положението си, пак някой се обижда.
затова пак казвам, проблемът е в моментното светоусещане.
-
Да, никой не е виновен за нашите проблеми, но нужно ли е да ни ги навират в лицата непрекъснато???
Един хипотетичен въпрос: "Ти като срешнеш слепец на улицата питаш ли го за това? Обясняваш ли му всъшност колко красиво е наоколо, но той не трябва да съжалява, че не може да го види???"
Натали, не си права. никой не ти навира нищо в лицето, при това непрекъснато. просто ти така го възприемаш в този етап от живота си. утре ще го осмисляш по друг начин.
и примерът ти не е точен. във връзка с темата, аз бих го променила така - "ти като говориш със слепец, въздържаш ли се целенасочено от използването на глагола "виждам"?"
очевидно е невъзможно.
хората над определена възраст преобладаващо имат деца, това е научен факт. естествено е да говорят за тях. според мен са малцина онези, които умишлено биха говорили основно за въжета в къщата на обесения, ако ми позволите аналогията. просто в моменти на изострена чувствителност по някой въпрос ни се струва, че околните правят нещо нарочно, за да ни дразнят.
в тази връзка ми хрумва и нещо друго - чела съм в същия този форум оплаквания, че бременните и родилите приятелки на някои момичета ги избягвали, за да не им натрапват положението си и това ги обижда. е, когато не ги избягват и говорят за положението си, пак някой се обижда.
затова пак казвам, проблемът е в моментното светоусещане.
Няма да споря повече! Всеки има право на собствено мнение. За мен е така! Не карам никой да се съгласява с него.
-
Скъпа Натали, явно не си ме разбрала какво се опитвам да ти кажа. Аз работя в колектив главно с жени и всички имат или деца или внуци. Когато се черпим за рожденни дни, говорят главно за децата си. Тежко е разбира се, когато не можеш да се включиш, а пък и ако кажеш нещо не се знае дали е най- умесното. Но не можем да спрем хода на историята. И ние ако има с какво да се похвалим, няма да сме по-различни. Винаги има по един в колектива, който го прави нарочно понякога, но не му се връзвай. Такава ни е българската природа.
-
Аз пък имам приятелки, които не прекаляват с разговорите за децата си в мое присъствие и такива, които направо си го правят нарочно. Мисля, че е просто въпрос на възпитание и манталитет. Едната от тези, които го прави нарочно има нахалството да ме пита какво става след като се е оперирал мъжа ми(от варикоцеле) пред всички на масата(бяхме на рд). Тя говори доста високо по принцип. Искам да ви обясня, че тя също не можеше да забременее доста време и има няколко аборта. Стана ми неприятно, че въобще ми говори на тази тема. Отговорих и, че правя всичко възможно и каквото трябва, а ако не стане ще си осиновя. Отговора и беше, че трябвало да заминем някъде, за да не ни разнасяли, че детето не е наше, защото добре че нея са я видяли с корем, че иначе щели и нея да я разнасят... 8O Аз отговорих, че това няма да стане, а детето ще знае от самото начало, че е осиновено(исках да и кажа, че по този начин ще го предпазя от такива "доброжелатели" като нея, но си замълчах). Предишният ден имахме среща с нея и мъжа и в една градинка. Седнахме с мъжа ми и ги зачакахме. Заговорихме се с един друг приятел, който го срещнахме случайно. По едно време мъжът ми каза, че тя била дошла отдавна в градинката и ми я показа.. Видях, че е седнала на една пейка и си говори с друга майка. Детето щъкаше около нея.. Появи се и мъжът и и ни попита дали тя не се е появявала-обадил и се, че сме в градинката и ги чакаме. Казахме му, че въобще не е идвала при нас. Няма да ви казвам как се почувствах... Просто си беше демонстрация и ми показа, че аз съм на по-долно ниво, за това, че нямам деца.. Все едно да я поканя у нас и да си изляза.. Значи тя понеже няма за какво да си говори с мен(аз деца нямам), дори не смята да дойде да ме поздрави, а седи на пейката на 10 метра от нас и си говори с една от майките. А нейното дете е на 4 години и половина и половината му приказки не му се разбират. Когато я попитах защо не го заведе на логопед ми каза, че се лигавел и затова не му се разбирало 8O. Другата ми приятелка знае за проблемите ми и има 2 деца. Тя също е минала по този път-не е можела да забременее и има преди това няколко аборта. Тя не ми говори въобше за децата си, а просто се е отдала на тях и полага максимални усилия да ги възпита добре и да им даде всичко, на което е способна. Не съм я чула да се оплаква. Случвало се е да сподели нещо, което я е натоварило във връзка с възпитанието на децата, но да ми говори непрекъснато за тях и това да бъде основна тема-не. Или да ми демонстрира, че няма за какво да си говори с мен... Странна работа-имам доведена дъщеря и с една приятелка отгледахме сина и с майка и(таткото каза, че нямал пръст в тази работа). Имам достатъчно опит. И двете са на 15 години вече... Защо си мислят, че не разбирам от гледане на деца? Ами аз и в детска градина съм работила, учих навремето детска педагогика и психология... Това ми беше УПК-то. :(
-
, че трябвало да заминем някъде, за да не ни разнасяли, че детето не е наше, защото добре че нея са я видяли с корем, че иначе щели и нея да я разнасят... 8O
8O :balk_149:
Пази Боже сляпо да прогледа...
-
Аз пък имам приятелки, които не прекаляват с разговорите за децата си в мое присъствие и такива, които направо си го правят нарочно. Мисля, че е просто въпрос на възпитание и манталитет.
Точно това имах в предвид и аз.
-
С две думи
отговор 2
Дръж се, мила, ти знаеш, че накой ден и ние ще говорим от "опит".
отговор 4
Мисля, че трябва да се съобразяваме с болките на хората около нас.
отговор 6
Всичко е до съобразяване с околните.
отговор 8
Егоестично??? Не точно ние и хора като нас
отговор 10
Ех, Боже, няма ли край хорската глупост и простотия!!!
отговор 12
Еее, ако съм ЧУМА тези ще ги тръшна!
отговор 14
Ако нещо искаш да ми кажеш просто го кажи?!!!
отговор 29
"Ти като срешнеш слепец на улицата обясняваш ли му колко красиво е наоколо"
отговор 35
Не карам никой да се съгласява с него.
отговор 39
Точно това имах В предвид и аз.
-
Аз пък имам приятелки, които не прекаляват с разговорите за децата си в мое присъствие и такива, които направо си го правят нарочно. Мисля, че е просто въпрос на възпитание и манталитет.
Ей това е точно на място казано!
Тамара, за твоя пример със счетоводителя на звукозаписната компания - той няма аспирации да става музикант, следователно може да му е малко тъпо, че не може да вземе отношение по музикални въпроси, но от това не го боли, той си тежи на мястото като счетоводител. Когато обаче разговорът се върти все около децата в компания, където има хора, борещи се със стерилитет, тях ги боли. Това е голяма разлика. Няма как всички да са тактични и съобразителни, ама поне ние като сме минали през това, можем да правим необходимото да подхождаме с повече деликатност и да учим околните на това. Ти като си плакала 3 години след такива ситуации, кажи сега, ще ти даде ли сърце да коментираш нон-стоп каши и пюренца, ако знаеш или подозираш, че около теб има някой, който после ще си изплаче очите заради това?
С две думи, каквото и да мислиш, струва ми се много неуместно точно в Емоционалния подфорум да седнем сега да обясняваме колко много майчинството променя мирогледа и какво е, като вече си от другата страна. Тук е място, където момичета си изплакват болката, ако можеш да помогнеш - направи го. Ако не - замълчи. Другото дай Боже всички да го разберат скоро от личен опит.
-
Всичко това ни се случва,просто защото сме свръхчувствителни на темата деца,а това е защото тази огромна болка замъглява реалните ни мисли и реакции!Аз често се изхващам,как действително нещо не ме засяга чак толкова и всъщност мога да го преглътна,но го мисля дълго време.Борба между разума и чувствата според мен това е !Мога да слушам за чуждите деца,мога дори да гледам детето на някоя приятелка(и го правя),но никой неможе да спре болката ми!Ще се скрия,ще се нарева....докога ще се крием!?
-
Аз явно съм някакъв вид мазохистка, защото много обичам разговорите за децата. Заразправят ли се колежките за ваксини, алергии и детски градини, аз съм първа писта. Просто толкова ме влече да стана майка, че понякога се идентифицирам с този образ и забравям, че не съм такава. В някакви моменти се осъзнавам, и истината ме бодва жестоко :?
Обикновено обаче много ме боли от разговори за бременност и раждане :( Тогава спичам тотално. Просто няма как да се излъжа, че съм бременна :x
Обясних си проблема, за да не ме питат всеки ден ние няма ли да си направим бебе вече. Те не разбират, защото за тях е лесно, "ми щом не става ще си направите ин-витро". За тях е естествено и по единия и другия път. Аз да си мисля какво ме чака.
АИДА, съчувствам ти искрено, защото ин витрото изобщо не е лесно, както си го представят незапознатите. Все пак обаче евала на колегите ти, че по никакъв начин не приемат ин витрото като неестествено или неправилно! До колкото разбирам никой не ти е подмятал "защо не осиновите вместо да харчите пари за ин витро" или да задава нетактични въпроси.
-
С две думи, каквото и да мислиш, струва ми се много неуместно точно в Емоционалния подфорум да седнем сега да обясняваме колко много майчинството променя мирогледа и какво е, като вече си от другата страна. Тук е място, където момичета си изплакват болката, ако можеш да помогнеш - направи го. Ако не - замълчи.
мармотче, ако визираш моите постинги, ще си позволя да отбележа, че не си ме разбрала правилно. не съм имала предвид този дух, който звучи от твоята перифраза. нека върнем нещата от начало. ето какво споделя Eli_ :
Незнам дали само на мен така ми се струва,но разговорите на хората около моята възраст /между 30 и 40 годишните/ се въртят все около децата. Особено в службата всички имат или деца или малки внуци ,за които да разправят.
това й наблюдение е напълно вярно. следва поредица от оплаквания, че "те" го правят нарочно и колко много ни боли.
опитах се (и това според мен е вид помощ, затова го правя!) да поясня, че е нормално за хората, а) на тая възраст, б) в такава среда да имат често пъти тази обща тема и че най-вероятно в болшинството случаи не се касае за умишлено нараняване на бездетния участник в разговора. просто, както много правилно каза и Anna31,
Всичко това ни се случва,просто защото сме свръхчувствителни на темата деца,а това е защото тази огромна болка замъглява реалните ни мисли и реакции!
в моя трудов колектив повечето са по-възрастни от мен - имат деца на различни етапи от живота им. 10 години съм с тия хора, те знаят че нямам деца, не са знаели защо. обсъждали са помежду си децата си, не през цялото време разбира се, но минахме през изпити за гимназии, абитуриенти, изпити за университети... заедно. и аз участвах в Радините вълнения. но понеже нагласата ми е била друга, явно - не съм ходила никога да рева в тоалетната после. не съм разсъждавала в тая плоскост - "те имат, а аз нямам, колко ме боли, те са лоши и ме нараняват нарочно".
мисля, че като се опитвам да предложа един по-различен подход и начин на възприемане на темата, само бих помогнала на някого да преодолее неприятните емоции. ако Натали Кирова, примерно, отиде на психотерапия по този повод, вероятно ще чуе нещо подобно и там.
в крайна сметка, за такта и етикета го знаем всички.
-
Jam, написах последния си цитиран постинг, провокирана от изострящия се тон в темата. Смятам, че това, което написахте и ти, и Тамара, в първите си мнения по темата, беше много полезно, защото предоставя на момичетата различна перспектива. И двете (а и Розичката, и мюсли) казахте, че в общия случай никой не ни изолира умишлено, просто какъв е дневният ред на повечето хора в нашата възрастова група. Това е така и в рационалните си моменти едва ли има някой, който да не го осъзнава. Обаче не всички моменти са такива, понякога просто искаме да си излеем мъката и точно Емоционалните е такова убежище - където хора със сходен проблем могат да те изслушат и разберат. Затова леко ме подразни, че веднъж ти и повече пъти Тамара намерихте за необходимо да затвърждавате допълнително и с по-силни думи вече оповестената си позиция. В интерес на истината, точно толкова ме подразни и натали, чиято емоция разбирам, но не подкрепям излизането от рамките на добрия тон. Абе просто ми се ще атмосферата тук да е по-приятелска, това е. Искам точно ние да сме като тези приятелки на Туто, които се съобразяват с аудиторията. Не можем да променим околните, но можем поне в нашето малко виртуално пространство да се подкрепяме или поне да не се нападаме взаимно.
-
За две различни неща, струва ми се, се говори - нарочното натякване на лоши, нетактични, прости хора и децата, като най-нормалната тема на разговор между хората по принцип.
Моето мнение е, че ние наистина сме свръхчувствителни и понякога виждаме умисъл там където всъшност няма. Или липса на такт, недостатъчна съпричастност. Но не знам...мисля, че все пак аз никога не съм общувала с хора, които знаейки положението ми, нарочно да ми натякват за децата си. Ако ми се беше случил контакт с такъв човек, щях да го игнорирам за в бъдеще. Сигурно има и такива хорица, но сигурна съм, че повечето просто говорят за това, което е тяхно ежедневие и ги вълнува най - много - децата им, но без умисъл, и може би дори не се замислят, че може предизвикат болка, която те самите не познават.
Аз лично, се старая да обсъждам въпроси, свързани с децата предимно с хора, които също имат. Имам едно наум, че може да засегна някого, но не само това - може просто да досаждам на такива, които не мислят за деца и това изобщо не ги вълнува.
-
Не мисля, че аз съм излязла някъде от рамките на добрият тон. Ако съдиш по себе си ТАМАРА-ок.
Но аз ще замълча, защото когато си вече от другата страна и имаш дете е различно. Защото то ти помага да забравиш всичката болка, която си преживяла преди време и разбираш, че си е заслужавало. Но когато се бориш всеки ден и вярата ти умира по-малко всеки месец и незнаеш дали ще успееш е доста по-различно. Така че не разбирам защо се заяждаш с мен? Проблем ли имаш с мен?
-
Ей, и тук успяхте да се скарате. :(
-
Аз пък не мога да кажа на хората за какво да си говорят.
Когато не ми харесва темата, си намирам друго занимание. Обичам разговорите за деца и разпитвам всичките си приятелки за бременност, раждане, гледане на техните деца. Да, няма какво да споделя като опит, но е хубаво да знам какво са преживели те. Не намирам за лошо някой да се хвали с деца или внуци - напротив. Понякога ми е малко гадно когато разбера за поредната бременна приятелка признавам, но има я надеждата, че някой ден и другите ще разберат за мен.
Ели, недей да се тормозиш толкова от разговорите на колежки. Вероятно те могат да говорят и на други теми, само трябва да ги откриете.
И в крайна сметка хората обсъждат това, което ги вълнува нали така. Аз честно казано от работа не ми остава много време за разговори, но когато намерим такова е доста разтоварващо пък било то и за внучето на някой. :)
-
Не мисля, че аз съм излязла някъде от рамките на добрият тон. Ако съдиш по себе си ТАМАРА-ок.
Но аз ще замълча, защото когато си вече от другата страна и имаш дете е различно. Защото то ти помага да забравиш всичката болка, която си преживяла преди време и разбираш, че си е заслужавало. Но когато се бориш всеки ден и вярата ти умира по-малко всеки месец и незнаеш дали ще успееш е доста по-различно. Така че не разбирам защо се заяждаш с мен? Проблем ли имаш с мен?
Натали не мисля ,4е някоя мама тук би забравила как е забременяла или колко далго е 4акала.Това,което мисли6 е обидно,а говорим за тактика ,така ли бе6е?
Ама има една приакзка,ако сам не си помогне6 и господ няма да ти помогне.Пожелавам ти много скоро да си в 4ислото на мамите(и вси4ки ,моми4ета ,които все о6те се борят за оса6тествяване на ме4тата си ) ,за да разбере6 ,4е не е така :wink:
-
...
Редактирано заради обида на други потребители!
-
Хе, ако другите са глупаци, то безспорно това беше езикът на един интелигентен човек! :lol: :lol:
-
Когато преминеш границите е все едно , каква кауза защитаваш ,никой няма да те разбере!
-
Не искам да се заяждам, но по-нагоре съм писала за случка от миналата седмица. Незнам дали сте прочели точно за какво става въпрос. Значи тази "приятелка", която не се съобразява я отбягвам по принцип. Просто се налагаше да се видим и аз направих компромис. Та пак на темата...
А мнооого жени правят точно това..."Нека си се мисли за красива, ама нали си няма бебе"...чували ли сте подобни неща от "солидарни" люде?
Случая е такъв.. По мой адрес е имало много грозни коментари..не искам да ги повтарям. Също така ми стана много неприятно когато се правеше, че не ни вижда, а после дори не дойде да ни поздрави... На следващия ден бяхме канени заедно на РД на един общ познат и ни сложиха на една маса с нея и мъжът и.. Тя започна на много висок глас да коментира операцията на мъжа ми и какво ще правим.. Писала съм какво и отговорих и тя какво ми е отговорила... Това е все пак човек, който е минал по същия път. 3 години не можеше да забременее и буквално всеки месец ходеше на гинеколог(преди това имаше аборт). Това поведение според мен е доста показателно. А за другата ми приятелка да ви кажа честно умирам от кеф като е с децата. Не ми тежи въобще. Много ми е приятно и като ми говори за тях, но тя просто не прекалява и го прави с мярка.
Една част от тях започват да отбягват жени с проблеми, за да не се връщат назад...
Това направи тази несъобразителната ми приятелка. Като забременя започна да ме отбягва, а като роди съвсем.... Та аз само и напомням за това, което е преживяла и вероятно си мисли, че мога да заразя синчето и ...незнам. Има и нахалството да ми казва какво била казала еди коя си за мен и за това, че не мога да имам деца и какво ли още не. Не смятам, че съм толкова чувствителна. Мисля си даже, че тя има проблем и много се притеснява от мен.. Кой знае какво е говорила по мой адрес зад гърба ми-точно така се държи!
Не одобрявам обаче квалификации от сорта..."ти си глупачка". Просто не е редно по този начин. :(
-
Тутто, не се натоварвай емоционално от простотията на тази жена, какъв е смисълът? Не й обръщай никакво внимание, ако се налага я постави на място ( както си мислела да й кажеш по въпроса за осиновяването) и се радвай на истинските си приятели - тези, които заслужават.
То на простия човек така му харесва да си е прост, толкова е доволен от себе си...
-
Туто, какво да каже човек... Има несъобразителни хора, ок. Но явно има и открито злобнички, като тази твоя "приятелка". Игнор му е майката, не се връщай към този епизод, не си струва похабените нерви.
Бианка, ако досега говорехме за добър тон, ти счупи с гръм и трясък всякакви скали, откъм долната им граница. При този език, вярно няма никакво значение каква теза защитаваш.
-
Абе, Мармот, то пак е в добрия тон, ама с " " :D
-
...
Редактирано заради обида на други потребители!
-
Никой не те оплюва. Просто не харесваме езика ти. Кое точно не разбираш?
-
Никой не те оплюва. Просто не харесваме езика ти. Кое точно не разбираш?
Това което ти не реазбираш е, че не ме интересува дали харесваш езикът ми, защото е по-остър.Това, което не разбирам е, че не схващаш към кого и към какво е насочен...пък и до колкото виждам, тук на кикого не му пука на кой какво му харесва...
-
Езикът ти не е остър, а невъзпитан.
Мисля, че сме коментирали как хора, използващи обидни квалификации, няма да се толерират. Надявам се да го спазим.
-
...пък и до колкото виждам, тук на кикого не му пука на кой какво му харесва...
Напротив, на повечето потребители много им пука, когато се използва откровено груб език и лични нападки. Този форум няма да се превърне в място, където се сипят махленски обиди към други потребители, без значение колко не си съгласна с тях. Всички имаме право на различно мнение, стига да го изразяваме по цивилизован начин. Много моля повече да не спамим темата с обиди не по същество. Не прави чест на никого от нас.
-
С две думи
отговор 2
Дръж се, мила, ти знаеш, че накой ден и ние ще говорим от "опит".
отговор 4
Мисля, че трябва да се съобразяваме с болките на хората около нас.
отговор 6
Всичко е до съобразяване с околните.
отговор 8
Егоестично??? Не точно ние и хора като нас
отговор 10
Ех, Боже, няма ли край хорската глупост и простотия!!!
отговор 12
Еее, ако съм ЧУМА тези ще ги тръшна!
отговор 14
Ако нещо искаш да ми кажеш просто го кажи?!!!
отговор 29
"Ти като срешнеш слепец на улицата обясняваш ли му колко красиво е наоколо"
отговор 35
Не карам никой да се съгласява с него.
отговор 39
Точно това имах В предвид и аз.
Кажете ми, мили мои...това какво е?...Не забелязах отлъчване и непоносимост към такива постове...Или скрито и подмолно може, но "право куме в очи"-не?!...
-
Бианка ,
ето това е проблема :
Тамара...ти си глупачка!
Тук не си говорим по този начин !
Предполагам и на теб няма да ти е добре , ако някой ти сложи обидна квалификация?!
Можеш , спокойно да изложиш своето мнение , но не стигай до там , щом искаш да бъде разбрано !
-
За протокола: Тамара, колкото и да й ври и кипи отвътре, спря да пише така, след като я помолихме еднократно. За което съм й благодарна. Сега, Бианка, ще те замоля и ти да направиш същото. Следващият път няма да моля теб, а модератор!
-
По тази тема моето мнение се припокрива почти напълно с това на мармота. Има значение дали този с когото говориш непрекъснато за памперси и пюрета и няма деца - дали просто още не е на този етап или пък опитва с течение на години безрезултатно (понякога няма как човек да знае кое от двете е) - в единия случай на човека отсреща ще му стане досадно, а в другия ще се почувства отчаяно и безпомощно. Знам, че е много трудно на една жена, която е в майчинство да говори за друго - просто няма други информационни дразнителни, трудно превключва на тема различна от тези свързани с бебето, но поне в присъствието на жена, която се бори за дете мисля, че доброто възпитание изисква да се съобрази с това. Колко пъти ми се е случвало да мълча и да се правя, че гледам компа и работя, в същото време се чудя как да скрия навлажнените си очи докато всички в стаята обсъждат истории с децата си. И както някой писа в темата - тук в този форум е единственото оазисче, където всеки може да си поплаче на нечие рамо от нетактичността и коравосърдечието на много хора. Тъпо е, че точно тук и точно по тази тема няма единомислие. Аз не намирам оправдание пред приятелка преминала току що неуспешно ин витро, други две приятелки, които знаят за това, на кафето, в нейната компания да поддържат темата за захранване и бебешки акита повече от 2-3 мин. В аналогична ситуация винаги се старая да отклоня темата на второто изречение, лесно е.
-
И аз се подписвам под мнението на Мармотчето. Не мога да забравя как разговорите за деца, пюрета, акита и т.н. ме вкарваха или в отчаяние или в скука. В опита си да се абстрахирам от тези неща се бях засипала в работата. На една бизнес среща с една жена и петима мъже, мъжете започнаха да си говорят за кърмене и ние с колежката бяхме така 8O.
Трудно е да се абстрахира човек, но се научаваш как да смениш болната тема или да се махнеш от ситуацията. Човек трябва да се съобразява с аудиторията, независимо дали има или няма деца.
-
И на мен често ми се случва да слушам разговори за децата ,как са настинали ,как се хранят и т.н,и ми е мъчно но какво да правя не може хората да спрат разговорите защото на мен ми е мъчно,някой се сещат за моята болка и сменят темата .Нали все пак затова са родили дечица за да им се радват .Те са щастливи и си споделят щастието с други себеподобни ,те не го правят умишлено .
-
Преди мъничко дойде един колега и ми показа второто си бебе на клип. Редовно го прави. Ми радва се човека, какво по-естествено от това. Засмях се, казах му две мили думи и това е ... За какво болка? И тъга, Или отчаяние ... Елементарно междучовешко общуване.
Но все пак незнам ... Всеки е прав за себе си.
Не можем да корим някого за чувствата, които изпитва, но пък още по-малко можем да искаме другите да се съобразяват с нашите чувства, били те изказани или не /още повече ако е второто/
Защо го казвам ли? За да обясня моето златно правило в живота:
не мога да променя другите, мога да променя себе си
Ако съм в гадно настроение по една или друга причина, включая и ходенето по любими доктори, просто не комуникирам с хора, които са на друга вълна, подбирам си заниманията и оставям срещите си с приятели за моменти, в които контакта ще е пълноценен.
-
mmery, ако може човек да си подбере компанията от приятели то има някои ситуации, които няма как да подбере - колеги, партньори. Освен това в различни моменти хората имат различен праг на чувствителност от емоционална гледна точка. И точно тук сама казваш, подбираш си заниманията и срещите с приятели - точно това е - просто тези приятели остават извън програмата за деня - това е, което в крайна сметка получават за несъобразителността си.
-
Имам една приятелка, която преди време изживя болезнена раздяла и от тогава не може да си намери мъж. Тя ми е признавала, че за нея това е най-голямата болка в живота й, и се чувства много непълноценна без другар в живота. Като се видим, винаги ми е малко неловко да й разказвам за живота си, защото усещам, че изпитва тиха мъка от всяко мое споменаване на мъжа, къщата, съвместните забавления... Тя ми е най-добрата приятелка от училище, но точно с нея не съм споделяла никога за моите проблеми с безплодието. Просто си мисля, че за нея да се оплаквам, че не мога да зачена, е както за мен някоя да ми се оплаква, че не може да се наспи заради бебето... Не само ще се възприеме като нетактично, но и още повече ще я накара да се почувства далеч от мечтата си.
Може би тази история идва малко оф-топик тук, но просто исках да покажа, че дори ние с нашата болка, може да нараним някого.
-
Много подобен случай на моя,Grizka. Имах приятелка от училищните години, която бързо забременя/има близначета, да са живи и здрави/,бързо се ожени и за съжаление бързо се разделиха с мъжа си. Срещите ни бяха изключително натоварващи за мен,не за друго, а защото на фона на нейните проблеми, просто не можех да се похваля с нищо, все за да не я засегна.Тогава не знаех,че имам репродуктивни проблеми и живота ми беше друг.И тези "наши разговори" бяха едни дъъъъъълги монолози. Просто защото аз се съобразявах. Що за приятелство е това?И приключих срещите си с нея.
Темата на постинга ми не съвпада много с обявената,но все се отнася за проявата на такт и границата, до която може човек да стигне.
-
Аз съм на мнение, че не трябва толкова да се обръща внимание на разговорите за деца и да ни става гадно чак. Все пак нали те са най-голямата радост в едно семейство. Много ясно че който ги има ще иска да говори за тях. Аз никога не съм ревала или не ми е ставало гадно от подобни разговори, дори напротив, включвам се с моя опит като леля :wink: А и не може всички хора около нас да знаят какви проблеми имаме и затова да избягват тази тема. Не трябва да бъдем егоисти!Споделям щастието на другите, за да споделят моето и те след време. Ако се противя сега и правя физиономии, няма ли същите тези хора след време да кажат:"Тя се мръщеше когато ние се радвахме, защо ние трябва да се радваме сега с нея!" Това е мое мнение, но мисля че всички трябва да реагираме така. Дори ще ходим другата седмица на бебе, на бъдещите ни кръстници, и много се радвам че ще гушкам малката принцеса, нищо че не е моя :) Знам че и моя ред ще дойде и искам всички да се радват с мен! Затова аз сега ще се радвам с тях!
Кой на каквото си постели на това ще спи! - хората са го казали много точно и важи дори и за такива ситуации. Така че давайте повече усмивки!
-
Всеки е уязвим по един или по друг начин ... в един или друг момент ...
Но май не говорихме за това ... но до там стигнахме.
-
Аз пък много обичам да слушам и да се включвам в разговори за деца,на мои колеги,приятели и роднини.Не се чувствам зле,напротив,дори много-често аз първа питам за децата,да ми кажат нещо ново за тях. :D Явно ми личи,че обожавам такива разговори,защото самите родители с охота ми споделят,показват снимки и клипчета на малчуганите си. :D Естествено,съвети от личен опит няма как да дам за някои ситуации,но винаги съм излагала гледната си точка,ако бях на мястото на "изстрадалия"родител. :wink: На мен лично тези разговори са ми много,ама много-приятни и са имали благотворно въздействие върху мен. :D
-
Имам една приятелка, която преди време изживя болезнена раздяла и от тогава не може да си намери мъж. ... Не само ще се възприеме като нетактично, но и още повече ще я накара да се почувства далеч от мечтата си.
Може би тази история идва малко оф-топик тук, но просто исках да покажа, че дори ние с нашата болка, може да нараним някого.
Не мисля, че отговорът ти е извън темата. Нали все пак става въпрос за толерантност и съобразяване с болката на другите. И аз се чувствам неловко и не налитам да прегръщам и целувам мъжа си пред наши познати,които са без половинка. Това си го правим в компанията на други двойки, или насаме. Както и не говорим за пари пред хора с по-малки доходи от нас. Защото знам, че и другите искат да на мерят своята половинка, да имат по-високи доходи и т.н., така както аз искам бебче. Но все пак си се виждаме и имаме теми за разговор и ни е приятно заедно, защото се съобразяваме.
И да се присъединя към Мармотчето - това е подфорум "Емоционални проблеми" - тук споделяме болките си, преди всичко свързани с проблемното забременяване. И аз съм изпада в дупка след поредното идване на М., или след нетактично поведение на някой близък. Споделяла съм тук, плакала съм пред монитора. Може на някои от момичетата да са им се стрували едва ли не лигави моите темички, но не са ми го казвали, а винаги съм получавала подкрепа и виртуална прегръдка. Благодаря за тази подкрепа :bighug: Дори само да напишеш болката си и мъничко олеква, но като те нападнат и то хора, минали през твоите проблеми... :(
-
bebe_вече 2007, страхотно си го казала. Мисля че всички общо взето тка го чувстваме, все пак сме хора нали така, а толерантността е част от уважението ни към другите. :good_post:
-
Здравейте,момичета,аз също обичам да говоря с колежките си за децата им,дори в момента едната е бременна с второ в третия месец и аз постоянно я разпитвам и тя с радост говори с мен и за предната си пребенност и за сегашната,като съответно не пропуска да ми пожелае скоро и на мен да забременея.Не можем да се сърдим на хората,които си имат дечица,разбира се те са щастливи и споделят помежду си,а това,че някой чуства болка от такива теми мисля,че няма смисъл да се товари допълнително,хората които са нямали проблем едва ли разбират истински какво ни е на нас.Ние лично си имаме един кръщелник на почти 2 год.и страшно много го обичаме,като наше детенце ни е.Не бива да губим кураж или пък да завиждаме на тези ,които забременяват както се казва от поглед.Горе главата и нас щастието ще ни се усмихне -аз поне не губя надежда все още.Пък и нали казват,че и психиката играе голяма роля за бебеправене,нека си я пазим. :rainbow: :blowingdust: :balk_602:
-
Здравейте :) Отдавна не съм влизала във форума. Видях,че сте се "развихрили" по темата.
Какво да ви кажа.. не искам никого да обвинявам, знам че не го правят нарочно /повечето ,де/ . Само знам,че някой ден, дай Боже ,когато имам дете ще бъда безкрайно тактична и съобразителна в присъствието на хора без деца ,особено ако са около 30-те и нагоре.
Инъче днес една от най-близките ми приятелки роди ... ,а аз незнам как /или въобще дали/ ще му узрее мозъка на мойто момче да започнем тепърва опити.... пък ако започнем колко време ще отнеме... един господ знае.
:balk_159:Общо взето се чувствам ,като "прокълната" - сякаш нещо все трябва да пречи. :witch:Направо се чудя как хората си намират мъже - нормални ,искащи деца ,как всичко им се получава от самосебеси ,даже и без да го искат. :ask:
Може би ако успея да спра да искам дете всичко ще се нареди. :balk_160:
-
Направо се чудя как хората си намират мъже - нормални ,искащи деца ,как всичко им се получава от самосебеси ,даже и без да го искат. :ask:
Ех, Ели, къде са тези хора, дето всичко им се нарежда? Няма такова нещо - всичко да ти е "на тамън" (много смешно изглежда написано :lol: ). Едни имат проблеми със забремеяване, други с намирането на подходящ партьор, трети със здравето, с намиране на хубава работа, с досадни роднини... Абе всеки си има грижи - важното е да оценяваме това, което имаме ;) И аз самата забравям това често :oops:
Пожелавам ти бебето да ви изненада преди да сте започнали да го планирате :balk_21:
-
Ех, Ели, къде са тези хора, дето всичко им се нарежда? Няма такова нещо - всичко да ти е "на тамън" (
Абе да ти кажа не е съвсем така. Например комшията - ерген със добра работа, солидна заплата, собствена къща / не малка/, кола, а гадже - йок. Всички си мислеха, че няма да се ожени никога, а той взе че на 38 год. се сгоди, ожени и жена му роди. Сега е на 39 год. и от две седмици има второ дете, а и те са нашарени. :lol: А за него всичко това е напълно нормално и е естествения ход на живота, е не че не е :wink: :D
Да де ама можеше и да не е така, не че му го пожелавам, ама що и нас не ни прихване този естествен ход, а трябва със зъби и нокти да се борим със живота?
Явно на някой е писано да постигат мечтите си по трудния, а други по лесния начин.
П.П. В една тема някой беше написал, че гори ли къщата на комшията , застига и нашата, там има ли нещастие, то се прехвърля при нас, има ли щастие, то ще прелети при нас. Та в тоя ред на мисли, си чакам щастието на комшията. :wink: :lol:
-
Мари, дано бебешкото щастие дойде от комшиите и във вашата къща :) Ама двечки бебчета наведнъж да дойдат ;) :bori_007: :bori_004:
-
Мерси, да ти се връща.
-
Zdravei Eli, az su6to nyamam deca, a okolo men vsi4ki ili ve4e imat, ili o4akvat dete. Mnogo moi poznati sled rajdaneto na deteto se promenyat osnovno, tuk vklju4vam i mujete. Predi6nite temi, koito sa gi valnuvali izblednyavat na fona na valnenieto okolo decata. Naposledak se sbluskvam ejednevno s razgovori za deca, bebeta, bremennost, rajdane, otglejdane, u4ili6te i t.n. Istinata e, 4e, ako dori za mig, uspee6 da se postavi6 na tyahno myasto, 6te razbere6, 4e usmivkata na tvoeto beb4e, malkite o4i4ki, koito gledkat i opoznavat sveta i pogledat, koito o4akva pomo6t i obyasnenie ot teb, maikata (ili ot ba6tata), izmenyat fokusat na tvoeto mislene, za6toto v tozi moment razbira6, 4e imenno zaradi tezi migove si gotov na vsi4ko. I to4no zatvoa horata neprekusnato govoryat za decata si. Vijdam promyanata kakto ujenite, taka i v mujete, usmivkata na liceto, kogato popita6 kak e deteto i ot tam sledvat celi 4asove razgovori na tema deteto.
Az nyamam deca, daje plemennici, no vapreki vsi4ko se vklju4vam, slu6am, za6toto i az i edin den 6te imam svoe beb4e, daje se hva6tam, 4e i na moetolice se poyavyava sladka i izpulnena s 6tastie usmivka pri misulta, 4e i az 6te imam svoe dete edin den..... makar da ne sum namerila o6te tatkoto de.... :ask:
Vslu6va6 se v tehnite razgovori i postepenno zapo4va6 da razbira6 vsu6tnost za kakvo to4no stava vapros, a osven tova nau4ava6 i dosta interesni ne6ta, koito sled vreme i na teb 6te budat ot polza!!! :)
Pozdravi
-
Бръмбарче, пиши на КИРИЛИЦА!
Ето написаното от Бръмбарче:
Здравей, Ели, аз също нямам деца, а около мен всички или вече имат, или очакват дете.Много мои познати след раждането на детето се променят основно, тук включвам и мъжете.Предишните теми, които са ги вълнували избледняват на фона на вълнението около децата. Напоследък се сблъсквам ежедневно с разговори за деца, бебета, бременност, раждане, отглеждане, училище и т.н. Истината е, че ако дори за миг успееш да се поставиш на тяхното място, ще разбереш, че усмивката на твоето бебче,
малките очички, които гледкат и опознават света и погледът, който очаква помощ и
обяснение от теб, майката или бащата, изменят фокусът на твоето мислене, защото в този момент разбираш, че именно заради тези мигове си готов на всичко.
И точно затова хората непрекъснато говорят за децата си.
Виждам промяната както в жените, така и в мъжете, усмивката на лицето когато попиташ как е детето и от там следват цели часове разговори на тема детето.
Аз нямам деца, даже племенници, но въпреки всичко се включвам, слушам, защото и аз един ден ще имам свое бебче, даже се хващам, че и на моето лице се появява сладка
и изпълнена с щастие усмивка при мисълта, че и аз ще имам свое дете един ден...
макар да не съм намерила още таткото де...
Вслушваш се в техните разговори и постепенно започваш да разбираш всъщност за какво точно става въпрос, а освен това научаваш и доста интересни неща, които след време и на теб ще бъдат от полза!!!
Поздрави
-
Благодаря, еганева! Че много ми е трудно да чета на латиница и обикновено ги прескачам.
-
Благодаря, еганева! Че много ми е трудно да чета на латиница и обикновено ги прескачам.
Няма нищо.
Стори ми се интересно, затова го "преведох". :D