www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Осиновяване на дете => Темата е започната от: midge в Септември 12, 2005, 14:03:52 pm
-
Здравейте момичета,
въпросите ми са към вече осиновилите деца или тези, които са взели решението.
Аз съм на мнение, че вече ни е време да стартираме процедура по осиновяване /близо 6 годишен стерилитет - неизяснен/, за себе си съм напълно убедена и нямам никакви съмнения, че това е правилния път, но мъжа ми не е сигурен /ту е "твърдо за", ту "да изчакаме още малко", ту "категорично не"/.
Питането ми е как взехте решението, имахте ли периоди на колебания и т.н.т., изобщо всичко в емоционален план...
Това е отговорно решение, което естествено се взима от двама души и не бих искала да сгреша или да повлияя на решението на човека до мен.
Благодаря ви!
-
Тук има по-малко двойки, предприели тази процедура.
Затова ти препоръчвам, ако не си регистрирана вече, да се регистрираш ТУК (http://forum.bg-mamma.com/index.php?board=26.0).
Успех в доброто дело, което си започнала.
Иначе без личен опит бих е посъветвала да му предложиш да започнете процедурата, подаване на документи, изчакване на предложение, като му кажеш, че винаги може да се откажете в последния момент от взимането на детенце. Мъжете са по-инертни, по трудно взимат каквито и да било решения.
-
Мерси Лали! Знам, че не са много хората тук, но ще чакам... :)
Този форум е най-сериозен, бг мама не ми се нрави особено :(
-
Зачатие е сериозен в борбата със стерилитета.
Форумите за Осиновяване и за Деца с физически увреждания са много добри и сериозни в бг-маммата.
Наблюдавам ги и двата, наистина има много ценна информация.
-
Осиновяването също е част от борбата със стерилитета - ни повече ни по-малко истинско и носещо удовлетворение и щастие за човешкия живот - също както и раждането!
Според мен и двата форум имат време да се доразвият. Тук пишат предимно момичета, за които осиновяването все още е резервен вариант, а там пишат както вече осиновили, така и (по-голямата част от тях) не осиновили и без намерение да осиновяват, защото имат вече свои дечица (по-скоро наблюдатели), което от една страна е добре, но от друга би могло да смути. Има разлика малко между двата форума по отношение на самото състояние на емиоциите - дали да се вземе решението, самото решение и чак тогава да се пристъпи към самите действия.
Не мисля, че този форум тук е излишен - напротив. Освен това осиновяването е само един юридически акт и в момента, в който той се осъществи не би трябвало да има разлика вече между мамите, така че на осиновилите мами мястото им е вече в бг-мамма, защото те са мами напълно равностойни с останалите и имат много прекрасни дечица. Има малка разлика по отношение на мястото и на единия и на другия форум, Лали, сигурно я усещаш разликата.
Мидж, това е много хубаво решение, аз също съм го взела за себе си, че ако не стане въпреки всичко ще си осиновим. Хубавото е, че и мъжкото вече приема да се говори по темата. Е все още е твърдо "не" но поне темата вече се допуска за обсъждане, което е огромен плюс.
Късмет, каквото и да решите!
-
Сигнус, аз не те разбирам.
Искаш да кажеш, че мисля, че този форум тук е излишен ли?
Препоръката ми към бг-мамма за осиновяване е, че там пишат повече кандидат мами и има полезна иформация в тази връзка.
Тук повечето момичета са все още на етап опити за собствено дете.
Този форум тук не е излишен, той ще се развие, надявам се и с помощта на Мидж, като и на други осъществени вече мами.
А Майката е винаги Майка. Независимо дали е родила или осиновила детенцето си.
-
Благодаря Сигнус!
Точно от това имах нужда :D Явно до известна степен е нормално мъжете да са "твърдо не" в началото. Надявам се да отговорят и другите момичета.
Всъщност притеснението ми е следното: всичко което сме направили е било по следната схема: твърдо не от негова страна; лек натиск от моя; по-тежък натиск от моя; е добре от негова; и най-често накрая ми се казва "аз откога ти говоря, че така трябваше да постъпим още в началото, а не да се чудим и спорим" 8O
Решението за осиновяване, обаче не е като купуване на нещо, местене в друго жилище под наем или ходене някъде....
Незнам трябва ли да оказвам натиск и за такова решение :?:
-
Трябва! Мъжете са всъщност толкова слаби и нерешителни.
-
Абе Мидж, той в началото ми излизаше с изявления от рода на : " Не съм толкова богат, че да гледам чуждо дете". Представяш ли си!!!!! Бях ошашавена и му казах, че сама ще си осиновя ако трябва, а той да си ходи :) Обаче с времето нещата се променят. Като си поиграе с някое бебе и му кажа после и какво - ако си вземем едно такова малко наплюнчено лигавенце дето само се кокори и скимти, смее и рита, няма ли да ти е хубаво да го гушкаш и цункаш, какво като не е наше биологично :) Какво знаение имат някакви си гени там - нали това дете ще стане това, което ти го направиш и ще има това, което ти му дадеш, ще може това, на което ти го научиш.
Напоследък обсъждаме - колко опита още, ако не стане и има някаква стратегия изградена. Но той все още се надява да стане. Макар, че на мен малко започва да не ми пука. Все едно по един или друг начин ще стана майка - ако е наше - добре дошло, ако не ще си осиновим :)
-
оооооооооооооооооооооох! Олекна ми!!! Обичам ви мацки!
-
Здрасти Мидж :D
Мисля, че решението ти е много хубаво :D
При нас, след като не стана първите 7-8 месеца, преди да сме ходили по лекари си казахме, че ако не стане, ще си осиновим - това е напълно естествено и според двамата. Предполагам и мъжа ти мисли така, въпросът е кога се отказваш от надеждата да имаш собствено дете... Преди време имаше една хубава статия, не помня къде точно, че човек е готов за осиновяването, като се откаже от мисълта непременно да има свое дете. Така че този момент го преценете внимателно с мъжа ти. За осиновявавнето поне не ни притиска биологичния часовник, но пък 6 години да се измъчва човек са много...
Мен ако питаш, не бих му милсила много много и при възможност бих си осиновила детенце, пък после бих си продължила опитите за свое - и без друго искам 3 деца :D
Защо и вие не направите така - при добра възможност пристъпете към осиновяване, пък паралелно ще си продължавате да си опитвате - и без друго сме на години, че за естествени бременности 2 или 3 я имаме време, я нямаме :( Не знам колко деца искате по принцип, но ако повече от едно - действайте смело е моят съвет :D
Успех :D
-
Брагодаря ти Фрешче! Искаме със сигурност повече от едно :P тук поне сме единодушни! И аз разсъждавам именно от тази позиция - ако след това стане - добре дошло!!!
Според мен биологичния часовник работи срещу нас и при осиновяването. Ако осиновя на 40 например, едва ли ще съм много активна на 55 да кажем, а детето все още ще има нужда от помощ... такива си ги мисля
-
Трябва! Мъжете са всъщност толкова слаби и нерешителни.
и аз съм на същото мнение.Мъжете уж трябва да са силния пол,но са толкова страхливи.
Ние много време живеехме ту при наще,ту при техните.Един ден той реши да излезнем на квартира и се заехме с търсене.Най-накрая харесахме един апартамент и се бяхме уговорили с жената да отидем за договора.Половин час преди срещата,моя човек започна-"Ми ние сега май избързахме,ми не дали ще можем да се оправим финансово,ми дали това....,дали онова.....,ми що не се обадиш да се откажем..." 8O :evil: Хем той беше инициатор,хем го хвана шубето после.В крайна сметка взехме квартирата след скандал от моя страна,но достатъчно показва ,какви са мъжете.
Не знам ,какво ще каже за осиновяването-уж за момента е ЗА,но дали когато това решение се вземе твърдо-ще бъде на същата позиция-не знам.За сега това при нас не е на дневен ред,защото мисля,че има още много неща,които можем да направим.Но съм напълно за осиновяването и ще стана майка,по какъвто и да е начин.
Успех Мидж и не чакай мъжът ти сам да вземе това решение-говори му за това,иначе на дали ще поеме сам инициативата.Отдавна вече жените са силния пол.
-
Според мен биологичния часовник работи срещу нас и при осиновяването.
абсолютно,пък и има ограничения във възрастта на осиновителите.
-
Мидж, не знам мъжете точно страхливи ли са, но със сигурност са по-инертни от нас, и ми е направило впечатление, че мислят много "по-бавно" от нас по сериозни въпроси. Това, което е очевидно за нас, за тях не е така очевидно от пръв поглед. Сигурна съм, че мъжът ти ще е много щастлив от бащинството, но е добре да вземете решението заедно.
Аз бих говорила с мъжа си, бих му казала - виж сега, на 30 + години съм, имаме проблем, толкова време не става, дай боже да стане и бременността да е успешна - на тази възраст сигурно ще трябва да раждам секцио, това са +2 години пазене след това, после пак опити - я стане я не - обстоятелствата са такива, че може би няма да имаме време и късмет да имаме 3 наши деца. Също така много се измъчих от тези хикс години стерилитет, от този полу-живот. Затова бих искала да пристъпим към осиновяване, мисля че ще е прекрасно, помисли по въпроса .... ей такива работи.
Сигурна съм, че като се поуталожат мислите в главата му, ще пристъпи с желание не по-малко от твоето :D
-
Мidge, аз и съпругът ми взехме решението за осиновяване много трудно. Първо искам да кажа, че сме семейство от 10 години. Подадохме документи за осиновяване преди година. По мои наблюдения има хора, които сравнително лесно се решават на тази стъпка, за съжаление аз не съм от тях. Беше ми трудно да преодолея някои предразсъдъци и най-вече го считах като предателство към нероденото си дете - все още не мога да повярвам, че никога няма да родя мое си детенце. Този копнеж ще бъде завинаги в мен, дори да осиновя няколко деца. Това е.
Моят съвет е да потърсиш личен контакт с жени, които вече са си взели дете, на мен това много ми помогна.
Ще се радвам да съм ти полезна с каквото мога :) Поздрави
-
Здравей и от мен Lali.И аз скоро се регистрирах във този форум и във бг мама и двата са страхотни.Не е вярно че там са повече вече осиновилите.Ако се поровиш малко ще видиш .Ние със съпруга ми сме в период на проучване.Също имам 6 години борба със стерилитета,неуспешно ин витро и много други.някой те беше посъветвал да кажеш на съпруга си че може да се откаже винаги.Това е вярно още повече че това не става бързо.Може да минат и години докато се стигне до осиновяване.Познавам такива хора.Нищо не пречи да си подадете документите това не означава че ще спрете със опитите да станете биологични родители.Тази надежда винаги ще остане във вас.И някой ден това може и да стане.
Наистина не се взема толкова лесно решението може би най вече заради разбиранията на другите относно осиновяването.Замисляш се какво ще кажат хората но повярвяй за да сте истински щастливи трябва да игнорираш такива "добронамерени пожелатели".
желая ти успех във всяко начинание и здраве на семейството.
:lol:
-
Според мен биологичния часовник работи срещу нас и при осиновяването.
абсолютно,пък и има ограничения във възрастта на осиновителите.
Какви по точно са ограниченията?
-
Моля ви,напишете повече как сте взели своето решение за осиновяване и какво сте научили преди да го вземете!
Аз също мисля вече по въпроса и ми е много трудно.Не ме притеснява нито хорското мнение нито съпруга ми-той е по-съгласен от мен.Има го генетичния фактор,но дори и той не ме притеснява толкова,защото с любов и възпитание всичко е решимо,но здравето?Знаем много добре
че няма жена която да си остави детето и да не опита всичко в по-ранните месеци да го махне със всички възможни средства.Ще мога ли да преживея и да се преборя и с това след дългите години борба със стерилитета-защото ако се разболее или излязят увреждания по-късно няма да го изхвърля.Но още цял живот рев,безсилие,борба за живота и здравето му-защото ще ме боли както и ако аз бях го родила - ще издържа ли и искам ли да се подложа на това?Помогнете ми ако можете - още не съм решила.Вие как се справихте?
-
Ами виж мила, решеието е трудно и всеки трябва да го вземе за себе си.
Още в началото на борбата ми със стерилитета и аз и мъжът ми бяхме сигурни, че ако нищо не стане, ще си осиновим. Това в началото ни беше като утеха и спасение, в смисъл - "Абе карай, каквото и да се случи, изход винаги има. Няма страшно!"
Да, ама като опря ножа до кокала се оказа, че не толкова лесно.
Още по време на ИКСИ-то ми, бяхме решили, че ако се окаже неуспешно - моментално подаваме документи за осиновяване, за да може да ни боли по-малко от неуспеха. Сега си давам сметка колко
наивни сме били. Независимо от опцията осиновяване - болката и безнадеждността беше огромна. Сега като си спомня, ми се доплаква пак.... но както и да е минало, свършено...
ТА... още преди да разбера за неуспеха ни се свързах с моя позната, която си беше осиновила детенце преди няколко месеца и я помолих да се видим за да ми разкаже какво трябва да направя, ако иксито ми не успее...
Никога няма да забравя тоя ден: 18 ноември, вали един гаден дъждец, вече притъмнява, а аз вървя по улицата с едни черни очила и сълзите ми текат като из ведро. Чувствах се толкова измамена, ограбена, несправедливо ощетена, душата ми се ронеше.....
И както преди мислех - хе, хе ако не успея, ще си осиновя детенце, сега в главата ми бучеше само една единствена мисъл
"Никога не съм предполагала, че ще стигна дотук."
И се започнаха едни въпроси:
Ще мога ли да обичам едно чуждо дете...
Мъжът ми ще го обича ли...
Ще го харесвам ли.... ако е болно...ако е глупаво...ако е лошаво...
Родителите ни ще го обичат ли, ще го приемат ли наравно с кръвните си внучета; Моето дете, няма ли за тях да остане за тях винаги чуждото дете...
Приятелите ми ще го приемат ли, както приемат собствените си деца
Ще оправдавам ли всяка негова грешка с генетичния материал, който носи....ако го отпиша...ако не мога да го заобичам ....ако ме разочарова...ако ме наранява...ако .... ако....
Тук пиша напълно откровенно, като споделям и най-уродливите мисли, които са ми минавали през главата...
И най-вече - защо на мен, защо аз, защо на нас.....
Както и да е събрах се, позагладих перушината и отидох да се видя с моята позната. Тя е на 41 години, от които последните 10 преминали в инсеминации и инвитро опити, по света и у нас. Звъня аз на вратата, въоръжена с бонбони и бебешки подарък.
Отвори ми вратата моята позната, а зад крака и се подаде половин нос, едно око и едно ухо. Зад нея, като се крепеше едвам на краката си и се придържаше за крачола й, се клатеше най-прекрасното същество на света и се смееше гръмогласно. Един такъв, розов, пухкав, красив, умен и прилично дебел мъж в разцвета на силите си - точно на една година.
В тоя момент - нещо ми стана, олекна ми, все едно товара който носех се стопи за дин миг.
"После доста поговорихме с моята позната и също няма да забравя какво ми каза тя тогава:
Бъди готова да не го почустваш като свое от първия момент. Няма страшно, нормално е, ще мине!
Бъди готова да си кажеш - защо ми беше това, аз вече не го искам. Няма страшно, нормално е, ще мине!
Не се срамувай да искаш здраво дете, и това е нормално.
Не се срамувай дори да откажеш първото предложение, няма лошо да имаш изисквания.
Няма да го обичаш от първия миг, няма да ти е мило от първия ден. Ще се страхуваш, ще плачеш, на моменти няма да го искаш.
Но повярвай ми, всяка една секунда мъка, която съм изживяла си струваше заради това, което имам сега.
Единственото нещо, на което си се чудя е - защо чаках досега...."
Съвсем честно мога да кажа, тогава, в оня момент това момиче ми спаси живота. Честно и без преувеличение
На приятелката ми пожелавам само едно - да е жив и здрав сина й и да и носи много щастие.
А на себе си пожелавам, поне веднъж в живота си да имам възможност да направя за друг човек това, което тази жена направи тогава за мен.
Разбра се моите въпроси продължават, разбира се, че имам всякакви съмнения и страхове, но нима всяка майка ги няма. Нима рожденните деца не разочароват, нима от тях не боли, нима имаш гаранции за нещо.....
Но при всички положения решението е индивидуално, не е лесно и човек узрява за него по различно време и начин
Успех на всички момичета, каквото и да решат
-
Благодаря много за всичко което си написала и за това,че ми отговори толкова бързо,Фуси!Да ти кажа тайно се надявах да ми отговориш точно ти.Всичко което си написала все едно съм го мислила аз.И страховете дали ще го възпитам правилно от прекалено старание,защото ако е твое като трябва и ще го напердашиш,а няма
ливсеки път да се питам *ако наистина беше твое така ли щеше да постъпиш*и да го разваля от глезене и скрупули?-но вече си мисля,че като го обичаш всички въпроси ще отпаднат.Само от това още ме е страх - ако трябва и да го гледам болно и че се мъчи а аз да не мога с нищо да му помогна не знам как ще го преживея.А аз нямам време (кажи сега че всичко е случайно) на годините на приятелката ти съм точно!
Още веднъж много ти благодаря и успех във всичките ти начинания! :balk_21:
-
Аз също съм сигурна, че няма нищо случайно.
Така е, разбирам страховете ти, аз ги имам същите, те не минават като зъбобол :)
Но, какви гаранции можеш да имаш дори за собственото ти дете...
В моето семейство има едно голямо истинско нещастие с голямата ми братовчедка (няма да го описвам, защото изобщо не му е тук мястото). Тя е рожденно дете на вуйчо ми, роди се здрава, права, всичко беше наред докато не се разболя .... вуйчо ми не успя да издържи, леля ми и досега се грижи за нея.
Нищо не можеш да предвидиш, за нищо не можеш да имаш гаранции...
:balk_21: Помисили добре преди да решиш и си прецени силите и чак тогава вземете решение. Но съм убедена, че ще бъдеш прекрасна майка.....
-
Ох, Фани, толкова хубави и верни неща пишеш, че да ти кажа, вече помагаш на други хора в този тежък момент, както са помогнали на теб!
И аз точно като теб мисля, че гаранции няма, дори да е собственото ти дете (за болести) - ние си имаме една фамилна обремененост, от която пък колко ме е страх.... :( Но гаранции няма.
Мисля, че като мине известно време, повечето въпроси на въпзитанието няма да са различни - едва ли ще си спомня човек, че не го е раждал това дете. Единствено съм съгласна с терзанието, дали няма да си мислиш все, че е виновен "другият" генетичен материал ...
Една приятелка преди време ми каза нещо подобно. Тя се е разделила с нейния веднага след раждането на детето, и той 16 години въобще не се интересува от тях, бездушен. Та на тия теми като сме си говорили, казва ми - знаеш ли колко е страшно, някой път го виждам в очите на дъщеря си - та гена си е ген, но гаранция няма ни за собствени, ни за чужди.
-
Здравейте!
Много искам да ви кажа,че сте страхотни момичета и ви се възхищавам страшно много! :balk_5:
И при нас вече се говори за осиновяване!Освен всички неща за които сте писали имам и още притеснения,за които ще съм ви благодарна ако изкажете мненията си!Пъвото нещо,което ме притеснява,е че с приятеля ми нямаме сключен граждански брак-искаме да сме заедно без да ни задържа лист хартия.Възможно ли е така да осиновим дете?
Другото,което ме притеснява е,че в службата ми предстои съкращение и може известно време да остана без работа.Дали ако остана безработна за известно време няма да попречи на процедурата!
Хубаво е,че ви има момичета!Пожелавам на всички много щастие и скоро поне една детска усмивка озари дните ни! :bighug:
-
Това е често задаван въпрос. Отговорът ще разделя пак на две части:
Първо, да кажа две думи за правната същност на осиновяването. То е два вида - пълно и непълно. На прост език това означава, че:
При пълното осиновяване, осиновителя, поема пълните родителски задължения върху осиновения, а осиновения има право на:
- право на името на осиновителя
- право на родителска грижа
- право на издръжка
- право на наследяване (то не е точно задължение, но тук го пиша така за по-лесно)
Иначе казано пълното осиновяване замества кръвното родство между осиновител и осиновен. Между тях възникват отношения на произход, вкл и със всички близки на осиновителя. Издава се нов акт за раждане и в него като родител се вписва осиновителя.
При непълното осиновяване, осиновения НЕ придобива част от горните задължения. Осиновеният:
- запазва рожденото си име
- запазва биологичната и социалната връзка с биологичните си родители
- придобива право на наследяване ЕДИНСТВЕНО на осиновителя (но не и на близките на осиновителя).
- придобива право на издръжка от осиновителя (но изгубва правото на издръжка от рожденния родител или пълния осиновител)
Иначе казано при непълното осиновяване се получава връзка само между осиновител и осиновен, но не и между близките на осиновителя.
Така! Сега към въпроса ти:
І По закон
Според Семейния кодекс
Чл. 53. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица освен ако те са съпрузи.
Това означава, че двама души могат да осиновят пълно едно дете само ако са съпрузи.
Няма пречка двама души, които не са съпрузи, да осиновят едно лице като:
1. единият ще осинови пълно и ще замести напълно рождения родител
2. другият ще осинови непълно
ІІ На практика
В дирекциите социално подпомагане, приемат документите на всички двойки (а такива има много), които живеят без брак, а искат да имат дете.
На такива двойки се гледа точно като на женените ( от гледна точка на соц. работник, който изготвя доклада ).
Такива двойки НЕ са в по-неизгодна позиция, в сравнение с женените.
Но! Негативните последици са за детенцето, защото:
1. Само единият ще го осинови пълно
2. В акта за раждане ще бъде вписано - името на единия родител, а на мястото на другия ще бъде вписано - неизвестен.
3. Когато единия осинови детенцето напълно, (сега не подскачайте) няма как да принуди другия да осинови непълно. В живота се случват шарени неща, всичко е възможно! Може втория да се уплаши в последния момент и тогава първия ко прай, а детето?
4. Ако един ден се разделите (не казвам, че ще стане, но първо нищо сигурно няма, а за такива неща, човек си мисли с главата), само единият от двамата (непълният осиновител) ще има задължение за родителска грижа и издръжка.
Може много меркантилно да звучат тези неща, но това е живота!
Ако ти прави впечатление, никъде не споменавам мъжа/жената. Няма никакво значение кой ще осинови пълно и кой непълно. И двата варианта са напълно възможни.
Моят опит
Когато в началото на тази година, подадохме документи за осиновяване, бяхме изправени прад горната дилема. Да се женим ли или да не се женим, като ни бяха ясни последиците и от двата варианта.
Аз ревах, тръшках се, виках, че не ща да се женя, че ме принуждават, че ме изнудват... просто беше ужас!!! И така един месец! И преди това сме говорили за сватба, ама аз не та не! Доводите ми за това, не ща да ги споделям тука, че много ще ми се смеете....
Горкият ми мъж изтърпя всичко това. Накрая каза:
"Е докара го най-накрая до мечтата на всички жени - мъжа по корем да се влачи и да се моли: Зъмни ма Радке, а ти да викаш - не, не! А, мирясай най накрая!!!"
Та, в крайна сметка аз седнах, размислих и реших че:
1. МНОГО ИСКАМ да имам дете.
2. Най-важното е детето, а не аз, моето его и моите простотии и затова не мога да лиша едно дете, което и без друго е имало ужасната съдба да го оставят, от един родител, след като ИМА възможност да има двама.
Та така! Подписахме се почти за два дни, за да можем да пуснем документите навреме, а сега ще се женим истински (за мен църквата означава истински) в средата на юни.
И да ти кажа никак, ама никак не съжалявам!!!!!
-
При непълното осиновяване, осиновения НЕ придобива част от горните задължения. Осиновеният:
.....
- придобива право на издръжка от осиновителя (но изгубва правото на издръжка от рожденния родител или пълния осиновител)
4. Ако един ден се разделите ..., само единият от двамата (непълният осиновител) ще има задължение за родителска грижа и издръжка.
Фани, това пък за първи път го чувам - за пълно/непълно осиновяване... Непълно се прави в кои случаи на практика, предимно от партньор на пълен осиновител ли? Защо въобще са измислени тези две форми, особено непълното?
И това, което извадих от постинга ти, не ми е ясно :oops: - частта с издръжката по принцип и в случай на раздяла.
-
Глей ся!
Непълното осиновяване се предвижда в случаи, когато някой иска ... грубо казано да подпомогне сериозно другиго, без да ангажира с това близките си и без да прекъсва връзката на осиновения с рождените му родители.
Например, човек без деца и близки иска да остави имуществото си на някого или да подпомага някого, бз да го разделя от рождените му родители. Вместо да дарява, да плаща такси и т.н. - го осиновява непълно.
По-късно този институт започва да се използва и от двойки, които живеят без брак, но искат да осиновят дете.
-
Fussii,благодаря ти за изчерпателната информация!
Пожелавам ти много успех и щастие! :bighug:
-
Ма ти си психотерапевт плюс енциклопедия :balk_81: :balk_21: !
-
Радвам се ако съм те била полезна. Насреща съм за всякакви въпроси. А съм наясно, дотолкова, доколкото и аз минавам по тази пътека.
Иначе просто съм среднознаещ потребител! Ти да видиш другите момичета тука..... направо акъла ти ще се вземе, дане цитирам имена, че ще излезе като рекламоподмазвачество :lol: :lol: :lol:
-
Ма ти си психотерапевт плюс енциклопедия :balk_81: :balk_21: !
:balk_50:
-
Честито Фанииии! На скоро и аз така на една бърза сватба бях свидетел, беше чудесно. Значи да се обръщаме вече така: мила госпожо... :) Много щастие ти желая! и весела сватба през лятото :)
-
Благодаря ти много!
може и почитаема...и тогава ще те гризна по носа и ще видиш!!!
Благодаря ти още веднъж
-
Мили момичета, ще ви споделя нещо, с което много искам да ви вдъхна кураж и искрица надежда! Борих се дълго със стерилитета, но имах толкова много проблеми, че и докторите ме отписаха(не искам да ви натоварвам с моята история) Един ден влязох в черква и поисках от свещеника да ми прочете молитва за детенце. Никога няма да забравя как ме погледна и каза: "Я ми кажи, според теб, коя жена е повече майка - тази, която е родила детето си или тази, която не го е родила, но го е отгледала, обичала, грижила се е за него във всеки един момент?..."Скоро след това категорично реших да си осиновя дете. Помислих си: "Нима не обичам децата на приятелките ми, душа давам за тях, пък те не са мои?...Значи ще мога да обичам и осиновено детенце! А колко много деца са изоставени и имат огромна нужда от обичта, с която е изпълнено сърцето ми!"
Със сълзи в очите споделих решението си с една от най-добрите си приятелки и изведнъж ми олекна. Оставаше само да убедя съпруга ми. Знаех, че задачата щеше да е много трудна, още повече, че проблемът беше в мен. Но бях решила и нямаше връщане назад! Същия месец ми закъсня и се оказа, че съм бременна!!! Пиша тези редове, за да ви кажа, че най-много искам същото да се случи и с всяка от вас, защото сте ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ жени! Но и да предприемете голямата и трудна стъпка към осиновяването, това няма да ви направи по-малко майки! Прегръшам ви с обич :bighug:
-
И АЗ ОБМИСЛЯМ ТОЗИ ВАРИАНТ ОТ ДОСТА ВРЕМЕ, НО ВСЕ НЕ СЕ РЕШАВАМ. ОМЪЖЕНА СЪМ ОТ 15 ГОД. И ЧАК МИНАЛАТА ГОД. СЪБРАХ СМЕЛОСТ ДА ГОВОРЯ СЪС СЪПРУГА СИ ПО ТОЗИ ВЪПРОС. ТРЯБВА И ДВАМАТА ДА СМЕ АБСОЛЮТНО СИГУРНИ, НО ДАЛИ Е ТАКА..... ЩЕ СИ ДАМ ШАНС ОЩЕ НЯКОЛКО МЕСЕЦА И ТОГАВА ЩЕ РЕША ОКОНЧАТЕЛНО.
-
Единственото нещо, на което си се чудя е - защо чаках досега...."
Цитатът е на Fussi.Мисля ,че това е въпросът за който ще съжалявам...
-
Вече писах в съседната тема, а сега като чета тази и все едно аз разказвам за моите си неволи - просто съм изумена колко сходно мислят хората в подобни ситуации!!!
Мила Фуси и скъпи момичета, вашата искреност ми помага страшно много.В момента изживявам същите терзания и много се притеснявам как да убедя съпруга си.Все си мисля, че трябва сам той да го поиска, а не аз да му внушавам, но си давам сметка, че ако го оставя ще загубим години може би.Той страшно обича да бяга от проблемите и да се прави, че не ги забелязва.Неговите роднини също ме притесняват, а искам когато осиновим на детенцето да му бъде комфортно поне от страна на роднините.Имах сериозен разговор със свекърва си и тя ми отговори - трябва да изчакате още малко, аз знам, че ще си имате свое дете, с което ме разби.
Как да и обясня, че всеки цикъл за мене е тежка депресия и след това ми трябват страшни сили да заживея отново...Мисля, че и тя го разбира, но не може да превъзмогне егото си.За сега ще я оставя да приеме идеята, пък и аз трябва да започна нова работа, но повече няма да се отказвам и да отстъпвам.
baracudке мисля, че сме в сходни етапи от борбата за бебче и ми звучиш много познато - мисля, че когато иска да стане майка една жена не може да бъде спряна и Бог и помага, ако има вяра.
Успех на всички и :bighug: благодаря, че ви има!
-
baracudке мисля, че сме в сходни етапи от борбата за бебче и ми звучиш много познато - мисля, че когато иска да стане майка една жена не може да бъде спряна и Бог и помага, ако има вяра.
Благодаря ти мила vmg7! :balk_21:Аз си мисля,че вече и да искам не мога да се "успокоя" и да "не мисля постоянно за бебче"е безнадеждно..Уж тайно си плача,та да ми мине,ама мойто мило ме засече вече два пъти и направо не повярва.Колкото и да ме успокоява,нещо се е пречупило в мен...Сега смятам да започна да пия жълт кантарион,пък може и да "загладя нервата" :balk_56:Не съм вярвала,че мога да рухна толкова,ама кво да се прави:Горе главата , :balk_602: смело и безотговорно напред към заветната цел! :balk_50:Късмет на всички! :biglove:
-
Спокойно! Всичко минава...... И аз след неуспешното ми ИКСИ бях убедена, че от мъка се умира и че аз съм се запътила към "по-доброто място" :lol:
Вече мина една година от тогава и явно още не съм се справила с това. Вчера си записах час при Док, да видим ще се мъчим ли още, и вече съжалявам за това. Само мисълта за предстоящите поредно разочарование, за пореден неуспех, за пореден юмрук в корема в областта на АРТ ме скапват. Май ще отменя часа.
Единственото, което прави живота ми хубав и то много хубав и изпълнен с надежда е факта, че сме вписани в регистрите по осиновяване. Заради това не съм депресирана, заради това не плача, заради това не се чувствам непълноценна.
Давам си сметка обаче, че това решение е трудно за всеки и по-добре да си наистина силно мотивиран и наистина да го искаш, за да го направиш.
Пожелавам на всички момичета от все сърце да стигнат до своите отговори, когато му дойде времето.
:bighug:
-
Благодаря ви за бързите отговори момичета!Много е хубаво когато се чувствам подкрепяна и разбирана в начинанията си.
Фуси напълно те разбирам въпреки че никога не съм се подлагала на подобни мъчения и именно нежеланието ми да го правя ме кара да се отдам напълно на борбата за осиновяване на детенце и надеждата, че на един по-късен етап когато се успокоим и не мислим за това, не се чувстваме непълноценни ще имаме и друго дете.Твоят избор в момента е много труден и ти като здравомислеща жена ти е трудно да послушаш какво ти казва сърцето.Моят съвет е да направиш това, което ще те направи щастлива и спокойна.Звучи просто и лесно и съм наясно, че не е така на практика, но ако следваме това правило животът ни ще е много щастлив.Отскоро се опитвам и аз да го прилагам .Бог да е с теб каквото и да решиш!!!Зная, че тук много хора те обичат и подкрепят - успех и дано си в края на трудния път по който вървиш :crossfingers: :bighug: :bighug:
baracudке абсолютно същото се случва и с мен.Вече дори секса не се получава и е все по-рядък и обременяващ.Усещам силното желание на мъжа ми да си имаме детенце и огромният му страх да осиновим.Нямам колебания и съмнения за след това, но докато го убедя ще е страшно трудно, а после дори няма да ще да признае, че се е дърпал.Проблемът идва от моето нетърпение/разбираемо от всички вас :)/ и неговата безспорна способност да избягва проблемите до безкрайност.Виждам, че и при вас е така за съжаление и ти пожелавам да имаш сили да се пребориш за бебчето си и дано си по-убедителна от мен :balk_21:...
-
:thankyousign: :cool: :balk_21: :sunshine:
-
Здравейте!Ние осиновихме прекрасно момченце преди 4 месеца.Когато казах на съпруга ми че искам да осиновим дете той не каза нищо,нито да нито не.След няколко дни ми каза че е съгласен но да изчакаме около година да видим дали ще стане нещо.Да ви кайа през тази година почти всеки ден зачеквах тази тема докато тя не стана нещо обикновенно в нашия дом.Постапенно се свикна с идеята и подадохме документите.Един съвет от мен води мъжа си за всички документи с теб макар да не е нужно за да види колко е трудно всичко.Аз ходих сама само да взема молбата от социалните и до съвета защото първия път бяха одедна почивка и мъжът ми не можеше да отсъства от работа. Успех!
-
Mia71, благодаря за съвета - явно всички минаваме по този трънлив път.Радвам се за вас и поздравления за детенцето - да ви е живо и здраво и много да ви радва.
В момента в къщи е лека война по повод осиновяването- и въпреки, че съпругът ми много се колебае аз вече съм решила твърдо.Много съществена роля има и свекърва ми която не ни подкрепя/или по- точно ни подкрепя на половина със уговорки и със :Ами изчакайте още малко, направете си изследвания, пийте витамини/ и от там още повече срива неговата увереност.Мнооого е трудно.Преди три дена се бях сринала напълно и си мислех, че никога нищо няма да стане.
Сега пак сме на етап изчакване и настройка и търпение, такт, разбиране...Постоянносе колебая да говоря ли за това, да премълчавам ли.Според него съм превърнала идеята във фикс и само пресилвам и драматизирам.
А всичко е толкова по- лесно ако отвориш сърцето си с любов към едно изоставено и нуждаещо се от обич детенце.
-
Сега пак сме на етап изчакване и настройка и търпение, такт, разбиране...Постоянносе колебая да говоря ли за това, да премълчавам ли.Според него съм превърнала идеята във фикс и само пресилвам и драматизирам.
А всичко е толкова по- лесно ако отвориш сърцето си с любов към едно изоставено и нуждаещо се от обич детенце.
Лесно е, но само когато си готов. Мисля, че трябва да го оставиш да осмисли факта, да го възприеме като потенциална възможност, а след това и като реална възможност. При нас беше обратното - след второто неуспешно ИКСИ мъж ми застана пред мен и каза "Стига! Ще кандидатстваме за осиновяване!". Да, ама аз не бях готова - имах планове за лапароскопия, лечение, трето инвитро, всякакви такива неща - за мен момента не беше дошъл. Тогава той ми каза "Добре, правим това, което си си наумила, но ако не стане, минаваме към осиновяване и не искам и дума да чуя за следващо инвитро или друго лечение." и аз се съгласих. През годината, която ми отне изпълнението на моите "планове" той нито веднъж не отвори дума за това - ние се бяхме разбрали. В същото време стоически изтърпя студените и топли вълни, третото инвитро и т.н. Аз, от своя страна през това време много мислих и постепенно нещата си дойдоха на мястото. И когато му дойде времето нямах грам колебание за осиновяването. Но ми трябваше една година време, в който той ми даде пълно спокойствие, без да ме притиска.
-
Лесно е, но само когато си готов.
...
При нас беше обратното - след второто неуспешно ИКСИ мъж ми застана пред мен и каза "Стига! Ще кандидатстваме за осиновяване!". Да, ама аз не бях готова - имах планове за лапароскопия, лечение, трето инвитро, всякакви такива неща - за мен момента не беше дошъл. Тогава той ми каза "Добре, правим това, което си си наумила, но ако не стане, минаваме към осиновяване и не искам и дума да чуя за следващо инвитро или друго лечение."
Това все едно аз съм го писала. Само дето моето ин-витро е само едно и някак не мога да се примиря от мисълта, че може би, ако направим второ ... И че мъжът ми говори така, защото го е страх за мен, за моето здраве ... Не знам, още не мога да кажа с чиста съвет, че съм готова ... А как да разбера кога ще бъда ...
-
Мила Мишчице,
Много пъти с теб сме си говорили за това и хиляди пъти сме си споделяли страховете :D. Ти знаеш колко трудно ми беше и на мен да взема това решение и колко удовлетворена се чувствах след това :D.
Подаването на документи и кандидатстването за осиновяване не прекратява опитите ни на другия фронт :D - току виж се оказало, че два щъркела те посетят - единия от детския дом, а другия от клиниката на док :wink:.
-
Благодаря Петенце,
Колкото до клиниката на док - милото не иска и да чуе да ходим пак там и въобще по лекари, независимо къде и кои :? Ако успея да го убедя да работим и на двата фронта, сигурно ще ми е по-леко :(
-
Абе то и мойто мило не искаше да чуе за лекари и изследвания, но аз му казах, че за да минава по-бързо времето през което ще чакаме да ни се обадят, можем ей-тъй между другото, да направи и едно икси :lol: :lol: :lol:.
Така поставен въпроса беше доста лесно преглътнат и милото капитулира :mrgreen:.
-
Абе то и мойто мило не искаше да чуе за лекари и изследвания, но аз му казах, че за да минава по-бързо времето през което ще чакаме да ни се обадят, можем ей-тъй между другото, да направи и едно икси :lol: :lol: :lol:.
Така поставен въпроса беше доста лесно преглътнат и милото капитулира :mrgreen:.
Благодаря за идеята :) Може да опитам, но не знам дали ще има успех при мен :?