www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Опити за забременяване => Темата е започната от: InactiveByRequest в Юни 08, 2007, 11:16:07 am
-
Питам , защото моите изследвания са добри , на мъжа ми спермограмата също би трябвало да има подобрение ( имаше масово левкоцити , но според док ситуацията е овладяна , въпреки че втора спермограма още не сме правили), а резултата е нулев. Правим опити вече 2 год. Док казва , че може да е психолог. фактор. Е , как да се успокоя (мъжът ми не се шашка) като само това ми е в главата. Мисля освен за другите проблеми и най- вече за бебето.Дори секса започна да сдтава много механичен и изнервен , ужас направо. Дайте си мненията , моля!
Успех на всички!
Моля модераторие , ако преценят да я преместят , темата в Емоционални проблеми и да ме извинят!
-
Според мен психиката играе много голяма роля, особено след като не са открити някакви обективни причини. Това си е лично мое мнение. Психиката ни, нервната ни система, управляват целия ни организъм, всичките ни органи. Според мен хормоналните дисбаланси и имунологичните проблеми, които (пак мое лично виждане) са тъмна индия за медицината, биха могли да се самоизлекуват при вярната психическа нагласа.
Но не мога да ти кажа как да я постигнеш, самата аз за себе си не мога да намеря верния път. Огледай се как върви около теб, има ли нещо от обективната ти обкръжаваща среда, което те кара да се чувстваш особено некомфортно, принуждаваш ли се да правиш нещо, което е в голям конфликт с теб, с воля ти. Мисля, че отстраняването на такива обективни "неудобства" е начин индиректно да накараме психиката ни да се поуспокои (за пряко повлияване нямам идея). За целта обаче трябва да можеш да се вгледаш много добре, много често не си даваме сметка откъде идват основните дразнители и притеснения.
Дано съм ти помогнала поне малко.
Успех от мен!
-
При нас също секса е по-график в повечето случаи. Казват ми да се успокоя, да не мисля за това, да не правим секс по график, но не мога. Само това ми е в главата. Знам, че психиката влияе много на здравето. Според мен тя е голям процент от здравословното състояние на един човек. А как влияе на забременяването? Има много случаи, когато хората се мъчат с години да имат бебе и накрая си осиновяват. В този момент жената се успокоява и забременява. Аз лично знам за един такъв случай. Жената забременя година след като си осиновиха дете.
-
според мен в голяма степен. дори повече от болестите се коренят от психиката.
-
И аз мисля, че по принцип психологическият фактор в случая не е за подценяване - още-повече, че при вас няма здравословни проблеми. Така че се опитай да не мислиш само за това (знам, че ще е много трудно), опитай се да насочиш енергията и мислите си към някакви други занимания. Имам познати 2-3 двойки, които по същия начин не можеха да си имат бебе по 1-2 г., без да имат проблеми. Жените споделяха, че психически много се натоварват заради това, но след като в един момент най-малко са очаквали бебе, то се появява. Желая ти скоро да се похвалиш с добра новина! Успех?
-
аз също много съм мислила по този проблем. говори се, че психологическият фактор е много важен и може да е наистина голям проблем. историите за двойки осиновили си деца и впоследствие имащи свои собствени деца, също са много и показателни. но от друга страна - как се решава този проблем?? всеки казва - отпусни се, не мисли само за това, не се вторачвай в себе си и в прооблема, все едно можеш да си кажеш - майната му, не ми пука дали ще имам дете... да, можеш да мислиш за много други неща, но едва ли може да забравиш за това.
от друга страна - има мноооого планирани бебета, които стават от първия път или от много скоро след първия. нали тези родители като са планирали, също са мислили за това. защо при тях не е изиграл роля този психологически фактор? моя приятелка, която забременя от първия път, беше се побъркала от овулацията до теста дали ще е станало или не. и беше станало, нищо че само за това мислеше...
не знам, искам да кажа, че това е много сложна материя, и специалистите психолози не могат да я решат, а камо ли ние. много е лесно да кажеш успокой се, ще стане, но е много трудно да го чуваш постоянно и то да не става... със сигурност има такъв проблем "психологически фактор", но как се открива и как се лекува???
fatalwoman, казваш че резултатите на мъжа ти са се подобрили, но не сте правили спермограма. ами по-добре направете, така може само да предполагате и да се надявате. не се опирай основно на психологическия фактор, търси дуги причини, така може и да мислиш по-малко :wink:
а за секса по график - ясно е, че е неизбежно, трудно, досадно... всеки трябва да си намери свой начин да реши този проблем...при мен нещата се пооправиха малко като спрях да се ядосвам на този проблем и да го приемам за нормално в съответната ситуациа
-
Психологическият фактор е всичко и навсякъде!!!
Но да се говори само за такъв, следва да се изключат всички физиологични.
( имаше масово левкоцити , но според док ситуацията е овладяна , въпреки че втора спермограма още не сме правили) :? :? :?
-
Пише ти един човек с голям опит в такава ситуация. Влиянието на П.Ф. е МНОГО голямо. Със съпруга ми бяхме почти във същата ситуация. Непрекъснато се чудехме защо не става. Почти цяла година се мъчехме без резултат, когато забременях първия път - но засъжаление абортирах /по причини, които не искам да коментирам и не са свързани със проблемното забременяване/. После забременях втори път / но има възможност и да са ме объркали т.е. да не съм била бременна/ Последваха безкрайни месеци на безплодни опити. Буквално спяхме и се ... :oops: . Един ден през този февруари реших повече да не мисля за това. Спрях да отбелязвам М., дори спрях да влизам в чата. Отдадох се на английския / водя частни уроци / и на това да си търся интересна и много добре платена работа. Още на следващия месец съм забременяла без да се осетя. Всичко на всичко с мъжа ми го направихме само четири пъти за целия март. Като за капак се скарахме така, че хич не не беше до секс. В началото на април ми стана толкова лошо, че два дена не хапнах нищо. След празниците реших да направя тест, като бях 100% сигурна че е отрицателен, но " О, чудо!" После се борих със страха да не пометна. Един доктор ми каза, че само от мисли за аборт мога да пометна и ме посъветва, когато ме хване паника да си повтарям - добре развиваща се бременност.
На кратко - спри да мислиш за бременност и бебета, намери си занимание, хоби или нещо друго, което с всеки следващ ден да те поглъща все повече и повече и няма да осетиш кога ЧУДОТО ще се случи. Кураж, късмет и ЗАБРАВИ ЗА МЕНИЗИСА СИ - ПРАВИ СЕКС, КОГАТО ИСКАШ И ЗА УДОВОЛСТВИЕ. ОСТАНАЛОТО Е БОЖА РАБОТА. newsm41
-
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.
-
lusy27 , имаше ли открит проблем при вас? :)
-
lusy27 , имаше ли открит проблем при вас? :)
Не. Единственото, което би могло да се отчете като затруднение е нередовния ми м. Съпруга ми си направи преди време спермограма, която беше повече от задоволителна. Всичко беше в главите ни.
-
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.
Не знам какъв е твоя случай. Аз говоря, когато е сигурно, че проблем няма и съгласи се, че когато превърнем нещо в фиксидея, то то става недостижимо - започваме да буксуваме. Желая ти успех, това да отклониш внимението си далеч не значи да загубиш надежда. Дано успехът да е по-близо отколкото си мислиш. :bighug:
-
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.
Да, на фона на 4,5,6, или 7 години да забравиш,не е въобще лесно!
-
Е, хубаво, да забравим.
Но ето ме мен - четири пълни години без диагноза, но и без успех.
Как мога да забравя? През първите две забравях, сега не мога.
Не знам какъв е твоя случай. Аз говоря, когато е сигурно, че проблем няма и съгласи се, че когато превърнем нещо в фиксидея, то то става недостижимо - започваме да буксуваме. Желая ти успех, това да отклониш внимението си далеч не значи да загубиш надежда. Дано успехът да е по-близо отколкото си мислиш. :bighug:
Не въпроса да загубиш надежда...или да отклониш вниманието си...!
При наличие на стерилитет от 1 година може да се забрави по-лесно,но с минаване на времето ,идеите за "спри да мислиш" малко трудно се получават :)
-
Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм :lol:
-
Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм :lol:
Оооо да постоянно само това слушам :wink:,но уви наистина на фона на годините които чакаме,да спреш да мислиш за бебе, за мен в момента е доста сложно :D
По-скоро не спирам да вярвам,че всичко ще си дойде на мястото :wink:..и се старая да се водя от максимата(до някъде)...
"Да правим каквото трябва,да става каквото ще..." :D,и на нашата улица ще изгрее слънце :wink:
-
Да, много е лесно да се дават съвети... lusy27 почти година без резултат не е чак толкова дълго време - много от момичетата тук биха се радвали на такъв период.
Аз не вярвам в психологическия фактор :nono:
-
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм :lol:
Mда,както и: "Успокой се и ще стане". Само че никога не съм разбирала, защо аз, като проблем има и той е в мъжа ми. Винаги ме е забавлявал този съвет. Ако няма установен проблем, може да се оповаваш повече на психо фактора, като че ли. Ама като знаеш че само АРТ е спасява, все тая. :D Изключения има разбира се, но не са правило :)
-
Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм :lol:
Разбирам, че не е лесно да се чака дълго, но трябва да се гледа напред. А и темата е П.Ф. - при мен причината донякъде се оказа той. Просто споделих опита си и поуките, до които достигнах. Ако съм засегнала нкого, опитвайки се да вдъхна надежда на друг - съжалявам, не съм искала да омаловажавам ничии трудности.
-
Да, много е лесно да се дават съвети... lusy27 почти година без резултат не е чак толкова дълго време - много от момичетата тук биха се радвали на такъв период.
Аз не вярвам в психологическия фактор :nono:
Ние правихме опити повече от две години, а и автора на темата е попаднал навярно в моята ситуация - също две неуспешни години.
-
Mда,както и: "Успокой се и ще стане". Само че никога не съм разбирала, защо аз, като проблем има и той е в мъжа ми.
Ами значи е крайно време мъж ти да се успокои :balk_600:
-
Люси, няма такова нещо, никой не си засегнала :D.
Аз споделих как стоят нещата от друг ъгъл, при по-дълъг период на стерилитет.
Пък, който може, да не мисли :lol: - от това по-хубаво няма :D
-
Да взема и аз да се включа...Та по този повод за успокояването..Моите кумци имат също проблем..Бебето не става вече доста време. Кумата има дете от предишен брак и а-няколко аборта(както тя се изрази забременява от въздуха). Кумът със сигурност знае, че има проблем, защото е опитвал с друга жена с дете от друг, но не е ставало и си прави изследване-има отклонения.. Сега обаче отишли при един познат гинеколог(не се занимава със стерилитет). Той прегледал кумата и казал, че била нервна и затова не можела да забременее..А той незнае, че тя има дете и аборти.. Кумата беше много огорчена, че отново се хвърля вината върху нея..
-
Абсолютно така е.
Както казах, през първите две години и аз отклонявах вниманието си и не мога да кажа, че съм превърнала проблема във фикс идея /дори и сега/.
Като минат обаче четири пет години положението коренно се променя.
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм :lol:
Разбирам, че не е лесно да се чака дълго, но трябва да се гледа напред. А и темата е П.Ф. - при мен причината донякъде се оказа той. Просто споделих опита си и поуките, до които достигнах. Ако съм засегнала нкого, опитвайки се да вдъхна надежда на друг - съжалявам, не съм искала да омаловажавам ничии трудности.
Да разбира се,трябва да се гледа напред с ВЯРА и НАДЕЖДА!
Аз не съм се обидила миличка :D,просто ме е яд ,че всеки който ме срещне ми казва това(та дори и лекари) и вече ми звучи като клише,но на фона на годините които чакаме,много малко хора могат да си представят колко е трудна борбата точно с тъй наречения "психологически фактор" :D
Желая на всички мноооого късмет,защото го заслужаваме :D
-
Хайде, да се намеся и аз. :)
Моята логика:
Знае се, че работата на нервната и ендокринната системи са свързани.
Хормонът пролактин се влияе много от състоянието на възбуда на нервната система.
От своя страна, той като хормон, е в пряка и обратна връзка с останалите хормони.
Следователно, стресът може да повлияе на овулацията.
Адреналин и нор-адреналин са хормони, които реагират на състоянието на нервната система. До известна степен, те могат да повлияе на обмяната на веществата, като доведат до отслабване или напълняване, а това също може да въздейства върху репродуктивните хормони, и съответно върху овулацията.
Срещала съм статии в разни списания, че стресът намалявал имунитета.Но това, не съм го чела в сероизни медицински статии.
Моята логика е, че има връзка между нервната система(стресът, психическият фактор)и останалите системи в организма. Но не мисля, че желанието за бременност, ще попречи на настъпването на тази бременност.
Стресът може да е свързан със съвсем други неща- гадна работа, липса на разбиране в семейството и т.н.
Вероятно, има двойки при които психическият фактор пречи на забременяването, но това означава просто, че не трябва да се вманиачаваме, а не да спрем да се лекуваме. ДОбре е да почиваме повече, да се занимаваме с любими неща -спорт, хоби, екскурзии (доколкото можем финансово да си го позволим :oops:), да не се затваряме в черупката си.
-
Хайде, да се намеся и аз. :)
Моята логика:
Знае се, че работата на нервната и ендокринната системи са свързани.
Хормонът пролактин се влияе много от състоянието на възбуда на нервната система.
От своя страна, той като хормон, е в пряка и обратна връзка с останалите хормони.
Следователно, стресът може да повлияе на овулацията.
Адреналин и нор-адреналин са хормони, които реагират на състоянието на нервната система. До известна степен, те могат да повлияе на обмяната на веществата, като доведат до отслабване или напълняване, а това също може да въздейства върху репродуктивните хормони, и съответно върху овулацията.
Срещала съм статии в разни списания, че стресът намалявал имунитета.Но това, не съм го чела в сероизни медицински статии.
Моята логика е, че има връзка между нервната система(стресът, психическият фактор)и останалите системи в организма. Но не мисля, че желанието за бременност, ще попречи на настъпването на тази бременност.
Стресът може да е свързан със съвсем други неща- гадна работа, липса на разбиране в семейството и т.н.
Вероятно, има двойки при които психическият фактор пречи на забременяването, но това означава просто, че не трябва да се вманиачаваме, а не да спрем да се лекуваме. ДОбре е да почиваме повече, да се занимаваме с любими неща -спорт, хоби, екскурзии (доколкото можем финансово да си го позволим :oops:), да не се затваряме в черупката си.
И аз съм на това мнение. Особено, когато всичко е наред и с двамата.
-
И аз съм на това мнение. Особено, когато всичко е наред и с двамата.
[/quote]
Само, че всичко е наред и с двамаата, след като са направени всички възможни изследвания, които са страшно много на брой. Не след една спермограма и 2-3 хормонални.
-
И щом конкретизираме - аз съм с хашимото. Има връзка между репродуктивните ми проблеми и това автоимунно заболяване - факт. Не могат умните мозъци (много се извинявам, но са ме докарали до това състояние) да ми нагласят щитовидната жлеза и се лашкам нонстоп от свръх- в понижена функция. Хашимотото се повлиява отрицателно от стрес. Затова смятам, че ако успея да постигна оптималното си вътрешно равновесие, проблемът може и да се разреши или поне да има значително подобрение.
В този смисъл смятам, че психологичният фактор играе огромна роля, като не искам да го ограничавам до "дайте да се успокоим", защото това е много комплексно нещо. Какво значи спокойствието? Всеки го намира по различен за себе си начин и трябва добре да се вгледа в себе си, за види кои са тези неща, които му намаляват вътрешния комфорт.
А за това дали мислим за бебе или не: ами разбира се, че мислим. Но не са нашите непрестанни мисли за бебе, които изиграват негативният психологичен фактор, даже обратното, по-скоро някакви други неудобства или дори компромиси, които правим със себе си, без може би да го осъзнаваме.
-
Благодаря за мненията. Ами по тази логика може и да е станало чудото този месец, защото почти не сам се натоварвала с тежки мисли за дете, та дори и секс почти не сме правили от многото ангажименти и все пак се надявам.
Нали надеждата последна умира. :)
-
според мен в голяма степен. дори повече от болестите се коренят от психиката.
и аз мисля като Диана
-
Иначе, съвета "Спри да мислиш" сме го чували всички, сигурна съм :lol:
Mда,както и: "Успокой се и ще стане". Само че никога не съм разбирала, защо аз, като проблем има и той е в мъжа ми. Винаги ме е забавлявал този съвет. Ако няма установен проблем, може да се оповаваш повече на психо фактора, като че ли. Ама като знаеш че само АРТ е спасява, все тая. :D Изключения има разбира се, но не са правило :)
При нас е същото пложение от12г.
Всеки ден мисля и се надявам.
-
Пише ти един човек с голям опит в такава ситуация. Влиянието на П.Ф. е МНОГО голямо. Със съпруга ми бяхме почти във същата ситуация. Непрекъснато се чудехме защо не става. Почти цяла година се мъчехме без резултат, когато забременях първия път - но засъжаление абортирах /по причини, които не искам да коментирам и не са свързани със проблемното забременяване/. После забременях втори път / но има възможност и да са ме объркали т.е. да не съм била бременна/ Последваха безкрайни месеци на безплодни опити. Буквално спяхме и се ... :oops: . Един ден през този февруари реших повече да не мисля за това. Спрях да отбелязвам М., дори спрях да влизам в чата. Отдадох се на английския / водя частни уроци / и на това да си търся интересна и много добре платена работа. Още на следващия месец съм забременяла без да се осетя. Всичко на всичко с мъжа ми го направихме само четири пъти за целия март. Като за капак се скарахме така, че хич не не беше до секс. В началото на април ми стана толкова лошо, че два дена не хапнах нищо. След празниците реших да направя тест, като бях 100% сигурна че е отрицателен, но " О, чудо!" После се борих със страха да не пометна. Един доктор ми каза, че само от мисли за аборт мога да пометна и ме посъветва, когато ме хване паника да си повтарям - добре развиваща се бременност.
На кратко - спри да мислиш за бременност и бебета, намери си занимание, хоби или нещо друго, което с всеки следващ ден да те поглъща все повече и повече и няма да осетиш кога ЧУДОТО ще се случи. Кураж, късмет и ЗАБРАВИ ЗА МЕНИЗИСА СИ - ПРАВИ СЕКС, КОГАТО ИСКАШ И ЗА УДОВОЛСТВИЕ. ОСТАНАЛОТО Е БОЖА РАБОТА. newsm41
Че аз поне 10 години се мъча да забравя, амаааааааааа :balk_77:
-
Не знам дали изобщо е възможно човек с дългогодишен стерилитет да "изключи" от ума си мисълта за бебето и да не му мисли. Аз лично не познавам такъв. Затова ме дразни "успокой се и ще стане", макар в редки случай този съвет да е валиден. Психогенен фактор със сигурност съществува, но по-често факторът е медицински. Аз лично винаги съм се чувствала психически най-спокойна, като караме по стратегията "да направим каквото трябва, пък да става каквото ще". След като е минала годината опити без успех, т.е. стерилитет има, ако трябва просто да седна да чакам още с надеждата да стане ей така, сигурно бих откачила от нерви.
При нас имаше доста медицински проблеми, и при двамата, но никой фатален, просто шансовете ни бяха по-малки. Явно или все се наслагваха няколко фактора, или пък мозъците ни пречеха, не знам. За нас ключовият момент в 5-те години борба беше откриването на Зачатие и от тук на д-р Владимиров. С него седнахме и си направихме план - спермограма, хормони, тестове, лапаро вече имах... Това ни направи за първи път по-спокойни, имахме план и правехме каквото трябва, останалото е Божа работа. Бяхме си дали и срок, след който бихме обсъждали и осиновяване. Ами може би точно комбинацията на адекватна терапия на медицинските проблеми + вярата, че сега вече сме на прав път даде резултат, след третото инсе вече сме щастливи родители. А само 7 месеца след раждането на сина ни забременях пак, за първи път спонтанно. Тук вече виждам пръст на психогенния фактор - второ бебе не ни беше приоритет, а и дори не предполагахме, че може да ни се случи спонтанно. Разбира се, не подценявам и факта, че вероятно част от хормоналните ми проблеми са били отшумели след бремеността. С това исках да ви вдъхна малко надежда и да ви пожелая поне половината от нашия късмет!
-
Тук вече виждам пръст на психогенния фактор - второ бебе не ни беше приоритет, а и дори не предполагахме, че може да ни се случи спонтанно. Разбира се, не подценявам и факта, че вероятно част от хормоналните ми проблеми са били отшумели след бремеността. С това исках да ви вдъхна малко надежда и да ви пожелая поне половината от нашия късмет!
Мерси!чувала съм за много такива случаи , но как да я докарам да не го чувствам като цел и приоритет?
-
Разбира се, че ще ти е приоритет, но не мисли :cloud: за ЛИПСАТА на бебче, а за самото бебче което те чака някъде там. Приятните емоции, които ще изпиташ най-малкото ще те накарат да се почувстваш по-добре, а при липса на проблем, точно това се иска от теб. Късмет!!! :crossfingers: :balk_602: :balk_21:
-
Мерси!чувала съм за много такива случаи , но как да я докарам да не го чувствам като цел и приоритет?
Аз лично не знам този отговор, и не познавам някого, който да е успял напълно да игнорира мисълта при дългогодишен стерилитет. Затова си мисля, че добрата стратегия е да се атакуват медицинските фактори, а за психологическия - може би ще намалее, ако видиш напредък в медицинските или пък ако откриеш нова надежда в "своя" лекар. Затова и написах, че ме дразни ужасно да чувам "успокой се и ще стане". Ми трябва да си свръхчовек, за да се успокоиш напълно, пък и тогава няма да стане, ако има медицински проблем, какъвто обикновено има.
-
Мисля, че психиката влияе в много голяма степен. Няма да разказвам подробно моята история, но май при нас беше точно такава причината. 3,5 години опити -всякакви изследвания, неизяснен случай, 6-7 неуспешни инсета и забременях когато си платихме таксата за инвитро и вече си бях направила всички необходими изследвания и се готвех за самата процедура. Според д-р Владимиров съм си отместила съзнанието в друга посока и тогава психологическата пречка е изчезнала и чудото се е случило.
-
Психологическият фактор влияе на стерилитета. Но при дългогодишен стерилитет няма как да се изключи. Важното е да се мисли позитивно! Сега чета една много интересна книга "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Ако имате възможност я прочетете! Ето един цитат от тази книга:
"Колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновяват? А след това не минават и месеци и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца."
Така, че мислете само за това, че ще успеете, даже си го и представяйте и отхвърляйте всички всички негативни мисли и колебания!!! Може и налудничаво да звучи, но аз си представям всеки ден мига, когато моя гинеколог ще ми каже: "Бременна си! Честито!"
Запечатайте в подсъзнанието си това, което желаете! Ще успеем всички, аз вярвам в това! Повярвайте и вие!!!
-
Психологическият фактор влияе на стерилитета. Но при дългогодишен стерилитет няма как да се изключи. Важното е да се мисли позитивно! Сега чета една много интересна книга "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу. Ако имате възможност я прочетете! Ето един цитат от тази книга:
"Колко пъти сте слушали за бездетни двойки, които много години правят опити да си имат дете, докато накрая се отказват и си осиновяват? А след това не минават и месеци и жената забременява. Това се случва веднага щом изчезне напрежението, пораждано от мисълта за невъзможността да имат деца."
Така, че мислете само за това, че ще успеете, даже си го и представяйте и отхвърляйте всички всички негативни мисли и колебания!!! Може и налудничаво да звучи, но аз си представям всеки ден мига, когато моя гинеколог ще ми каже: "Бременна си! Честито!"
Запечатайте в подсъзнанието си това, което желаете! Ще успеем всички, аз вярвам в това! Повярвайте и вие!!!
:balk_602:книгата е наистина страхотна :D