www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Емоционална подкрепа => Темата е започната от: мрън в Юли 24, 2004, 17:18:34 pm
-
за времето, когато ще гушкате едно малко ревящо вързопче? Правите ли планове как ще го кръстите, какво бебе искате, къде ще водите детенцето си като порасне?
-
Оооооооо днес очевидно всички сме в ...онова настроение.
Мда, аз често се потяпям в мечти. Винаги съм била такава - когато се боря за нещо или кроя планове как да стане в мислите си го преживявам отново и отново. Сега е същото, но с тази разлика че на моменти вече не ми носи удоволствие....често завършва с големите крокодилски сълзи.
-
Винаги съм била такава - когато се боря за нещо или кроя планове как да стане в мислите си го преживявам отново и отново. Сега е същото, но с тази разлика че на моменти вече не ми носи удоволствие....често завършва с големите крокодилски сълзи.
Това ми е толкова познато. И за настроението си права. Днес излизахме с племенника ни, седнахме на кафе и след 15 минути вече се бях омърлушила- около нас имаше само колички, тичащи дечица, бременни мжени и някак си това ми скапа настроението за целия ден.
-
В началото на опитите не смеех да мечтая честно казано и ми се струваше, че ако се отнеса в такива мисли, че бъде много болезнено, но напоследък се улавям, че се размечтавам, чак се учудвам за какви подробности дори. Просто има явно някакви механизми съзнанието, когато му липсва някакво удоволствие да си го доставя именно по този начин - с мечтите.
:babyflips:
-
Здравейте момичета! Странно е, но аз също доста често се потапям в такива мечти- особено, когато вечер си легна, или видя- по телевизора или на улицата някое бебенце- розово, пухкаво. Постоянно си представям как и аз гушкам такова, как то ми се плези, как рита с крачета и маха с ръчички... Въобще...много такива работи, но след това ме обвзема онова гадно чувство и ме връхлитат лошите мисли- дали и кога ще зачена отново, дали всичко ще мине добре този път и дали няма да изживея отново кошмара да загубя детето. Да не говорим как се заглеждам във всяка бременна жена около мен или всяка детдса количка...Та така- добрите и лошите мисли се редуват постоянно.
-
Здравейте!
И на мен това чувство ми е силно познато. А да не говоря ,когато видя някой да се кара на дете направо полудявам, идвами да му ударя шамар. Просто не мога да разбера,що за родетел може да е този ,който бие детето си, нима не може да намери друг подход.
Аз никога не съм "яла" шамари като малка ,но въпреки това родителите ми не са ме разглезили. Бяха строги,но справедливи и смея да твърдя ,че са направили от мен и сестра ми ,хора!!!
-
Аз също често си мечтая за момента в който ще стана мама.Даже имената сме избрали.Тези ми мечти не ме натъжават,а напротив.....карат ме да се чувствам сигурна,че някой ден и аз ще заслужа това щастие.Докато си мечтая обаче често изпитвам страх.Много искам да имам дете,а понякога ме е страх,че няма да се справя.Че няма да мога да го възпитам добре и да го направя добър човек.Че няма да мога да го предпазя понякога и разни такива работи.
Но се чувствам готова да се изправя пред тези си страхове в името на това да имам така желаното бебе.
-
Да много често си мечтая за този ден,когато ще гушна малкото си златце и се моля всички в този форум,да им се осъществи тази мечта.
Ще стани момичета,щом вярваш силно то чудото става :babyflips:
-
Дали си мечтая? Та аз постоянно за това мисля. Такива планове съм си направила, че чак и баба се виждам. Но от тези мечти ми става тъжно, тъй като все още не са се осъществили. :?
-
И аз постоянно си мечтая за мига в който ще гушна своето сладко бебче! Мисля си и имена, опитвам се да си го представя ....... абе въобще копнея да съм близо до този миг на върховно щастие!
-
Мечтая си непрекъснато! Знам къде ще стои легълцето му, как ще се казва, как ще се грижа за него...
Да не говорим че всяка нощ,абсолютно всяка, сънувам бебета,не са моите но винаги има бебе в съня ми.Незнам как да го разтълкувам, дори мисля да отида на психотерапевт или на гледачка!
-
Всяка вечер заспивайки си се представям с тумбаче,след това как идва бебчо на бял свят,как го гушкаме и му се радваме.Толкова приятно ми става и заспивам сладко.А сутринта се събуждам с нови сили за борбата-да се случи чудото!!!
-
Темата е от 2004 :)
Радвам се, че повечето момичета пислаи в нея по онова време, вече гушкат своята мечта :)
-
Темата е от 2004 :)
Може да е от 2004, но продължава да е актуална! темата е за това всяка която има нужда да сподели мечтите си, и не мисля, че някаква си дата трябва да е обект на внимание!!!
п.п. Нима ти вече не мечтаеш?
-
Исках да кажа, че се радвам за момичетата със сбъднати мечти писали по темата от онова време;) Става ми хубаво и едно такова мило, като се сетя че сме мечтали заедно и тяхната мечта вече е реалност. Това ми дава увереност, че и моята ще се сбъдне ;)
Не съм казала, че темата не е актуална.
Не знам дали мечатая вече, за креватче, за име, за цвят на очите, за цвят на косата, за пол .... Мечтата ми вече е съвсем простичка - да гушна здраво бебенце! Другото отпадна през годините .....
-
Исках да кажа, че се радвам за момичетата със сбъднати мечти писали по темата от онова време;) Става ми хубаво и едно такова мило, като се сетя че сме мечтали заеднио и е тяхната мечта вече е реалност. Това ми дава увереност, че и моята ще се сбъдне ;)
Не съм казала, че темата не е актуална.
Не знам дали мечатая вече, за креватче, за име, за цвят на очите, за цвят на косата, за пол .... Мечтата ми вече е съвсем простичка - да гушна здраво бебенце! Другото отпадна през годините .....
Извинявай,че изтълкувах негативно думите ти!
Не вярвам да си спряла да мечтаеш! Да, някои от нас отдавна спряха да мечтаят за колички, креватчета и тем подобни, но неистово продължаваме да мечтаем за нежната прегръдка на желаното бебе!
Познавайки собсвеното си страдание, ако имах силата да променя подобна мъка в душите на хората, бих го сторила без да се замисля!
Зеленоочка, продължавай да вярваш! Някой ден и ти, и аз, и всички тук ще прегърнем своите рожби!
-
Мечтая постоянно!!! В последните месеци всяка вечер преди да заспя ,си представям че съм бременна и го усещам все едно е истина..Честно казано това ми се отразява зле на психическото равновесие,но пък тези минутки всяка вечер ...Не бих се отказала от тях..
-
Ух, да- това психическо равновесие - и усещането все едно е истина.Върви, че разбирай въобразяваш ли си или имаш наистина симптоми после!!!!Та аз си ги представям и то така ясно наистина....И ходя и оглеждам колички креватчета ще кажеш че вече съм бременна. И хорята ме гледат с една усмихната нежност.А днес в един магазин след поредният ми маратон с една приятелка която си има двугодишно хлапе в един магазин за деца влязох и хлътнах в отделението за коолички и кревати и столчета ииииии. насреща ми една жена минимум в шести месец и ме гледа благо благо и пита- с какво мога да ви помогна. ЕЕЕх лошо като се срещне мечтата с истинската действителност.
-
Аз си мечтая, но донякъде се пазя да не взема да се размечтая твърде много, че тогава ме боли. Избягвам детските магазини и площадки. Не знам, може би ще се науча да живея с мечтите си без да ме нараняват. За момента ми е трудно, но се опитвам.
Желая ви вашите мечти скоро да станат реалност! :flower:
-
Аз си мечтая, но донякъде се пазя да не взема да се размечтая твърде много, че тогава ме боли. Избягвам детските магазини и площадки. Не знам, може би ще се науча да живея с мечтите си без да ме нараняват. За момента ми е трудно, но се опитвам.
Желая ви вашите мечти скоро да станат реалност! :flower:
Много ми се иска и на мен да избягвам детските магазини, но няма как, работя в такъв. По цял ден съм с бременни и малки деца. Всичките ми приятелки вече са с две деца, годинките ми вече не са малко, на мъжа ми също. Вече няколко години се моля най-накрая и мене щастието да ме сполети. Не ми се ходи на работа, защото само се натоварвам, а по принцип ми е много приятно да съм в магазина. Но последните месеци не е съвсем така. Мисля си как в момента, в който разбера, че съм бременна ще си взема болнични и ще си почивам, и физически, и психически. Най-близките ми вече май се усещат, че има проблеми и вече спряха да ни питат Айде, за къде чакате, но с клиентите не е така.
Ех, мечти, мечти. Но поне мечтите са безплатни и можем да си мечтаем на воля. Само не искам да си въобразявам всеки месец разни "бременни" симптоми. Спрях вече и да плача, просто си ходя на доктори и си мечтая най-накрая този месец да не ми дойде.
-
Естествено, че си мечтая. И мисля, че всяка от нас тук, знае как ще изглежда детската стая, как ще се казва бебока, как ще се разхожда гордо с голямото коремче...Би било нечестно, да кажем че не го правим, защото искаме или не, това за нас вече е начин на живот. Аз си мечтая постоянно. Всеки път когато взема в ръцете си бебетата на моите приятелки, ми се стопля душичката и за секунда си представям, че това е моето съкровище. Всеки път, когато вляза в празната чакаща стая вкъщи, зная как ще изглежда когато вътре е бебчо, къде ще е креватчето, какъв цвят ще са стените, какви ще са пердетата и ...всико.
-
Ами мечтая разбира се. Дори понякога се улавям, че виждам в мечтите си всичко с най-малките подробности. Приятно е да помечтаеш, но после боли с още по-голяма сила, когато се върнеш в действителността.
-
А защо да не мечтаем......
В мечтите си аз съм била вече бременна,даже раждах....Помечтах си как с моето бебче ни изписват от болницата и за първи път го довеждам в неговият бъдещ дом....Абе в мечтите си съм доста подробна,но лично мен това не ме натоварва.По скоро си мисля,че ми дава стимул и хъс да успявам да издържам на чакането месец след месец.Имаше периоди,когато около мен много познати забременяха и родиха,в които ми беше много тежко и доста си поплаках.Сега обаче съм в някакъв оптимистичен период/може би,защото е пролет/ и ми е някак не толкова свито в душата.
Момичета,вземете си оптимизъм от зараждащата се пролет около нас,мечтайте си на воля и не спирайте да чакате най-голямата радост ви живота.
-
Ех, как да не ме4тая. То4но писах в друга тми4ка 4е днес се бях разме4тала. Всеки ден си ме4тая..как се развива малкото ембрион4е, как расте, как рита, как се ражда едно малко, сладко беб4е, как 6те го кръстя, как 6те съм неотлъ4но до него, как 6те му се радвам с тати...и мнооооого мнооооого о6те. Днес дори си повярвах на ме4тата, за млко бях отлетяла и си представях как виждам +++. Е, трудно мие понякога и то доста, имам и доста тягостни дни, но тези ме4ти ме крепят, знам 4е това наистина 6те бъде реалност и 6те стане моето 4удо. Вярвайте в ме4тите си мили моми4ета, вярвайте. 6те бъдете майки и 6те има сълзи от радост, пожелавам ви го от все сърце:bighug:
-
И аз мечтая,разбира се.. :) Но най -много ечтая за това как отиваме на доктор двамата и най-накрая се вижда малкото бебче там... даже съм сънувала този момент..Мисля че това ме кара да съм още по-силна и все по-"нахъсана" наистина да стане :):) Няма да се предам-ще мечтая докато мечтата ми стане реалност :) Искам моята Мартина или Владимир да се появат на бял сват :):) забравих да кажа че и имена си имат :oops: целувам ви момичета :)
-
Да,наистина е много стара темата . И аз се замислих за същото ,че тези които са писали как си мечтаят за бебе,вече повечето са майки - Cygnus,Freshbeeze,Mini,StefiZ,Фуси,Василена,Каси, Мишанта,Мари,Jam/razbira se/ и още много дето сега не се сещам /да не ми се
сърдят :oops:/.Незнам дали това ме обнадеждава,честно казано. Искрено се радвам на тяхното щастие,но това не означава,че то ще се случи и на мен. Така или инъче по времето ,когато правехме опити за бебе с вече бившия ми приятел ,този форум ми помогна да не полудея.Така и не разбрах всъщност защо не се получаваше,но никога,никога ,никога няма да забравя помощта,подкрепата и безценната информация която намерих тук. И най-вече Хората.
Вече две години не "работя по въпроса" за бебе и съм се отдалечила от тоя проблем /поне се старая/ ,но понякога влизам тук да видя "кой до къде я е докарал" :) и всеки път се убеждавам в едно,че когато и двамата го искат /и бъдещия татко и бъдещата майка/ и когато вървят по правилния път просто няма начин да не успеят. :)
А дали си мечтая за бебе.. не ,вече не. Искам да не мисля за това,защото тая мисъл ме обсебва, побърква - и мен и другите околко мен. За мен е важно да съм с човека ,когото обичам и знам,че ако любовта между нас е истинска и достатъчно силна рано или късно от нея ще се роди едно малко слънчице. :sunshine:
-
ооо, и още как... (http://m.sibir.bg/uploads_bg/blog/0042484/img_42484_7576_b.jpg)
-
И аз мечтая и често мисля за това. Когато видя бременна на улицата - си мечтая да ми се случи и на мен. Да бъдем родители и двамата с мъжа ми. До скоро мислех само за кариерата си и за себе си, за това да бъда най-добра в работата си. Сега вече мисля и си представям каква майка ще съм. Но понякога се страхувам, да не преживея разочарование. Но в друг момент се сещам, че когато мечтая силно за нещо - то винаги ми се сбъдва.Още от дете си представях разни неща, които след време просто се случваха. Но това са неща, които вече не ми носят удоволетворение, защото сега мечтая само за две неща - да сме здрави и да станем родители.
-
Мечтая. И преди мечтаех, но по-свободно. Сега малко ме е страх, защото всеки ми пълни главата със суеверия. Но аз си мечтая на воля, нищо че има много време.
-
Мечтая си през деня и го сънувам през нощта.Моето дете.Мисля си на кого ли ще прилича повече-на мен или на Него?Или пък и на двамата.ще си купя "кенгуро" за да го нося в него,докато се разхождаме из големите магазини.За да усещам топлинката му през цялото време.Ще му изплета терлички-аз още незная как,но ще се науча!И ще му купя най-красивите завивчици,които намеря.И ще е най-умното американче с български произход! :DПоне в нашия квартал,де...
-
Мечтая всеки ден ,всеки час ,всяка минута да си имам ylinfant
-
Мечтая всеки ден ,всеки час ,всяка минута да си имам ylinfant
:bori_020: :welcome_1:
-
Дали мечтая?....мисля, че никога не съм спирала само съдържанието на мечтите ми се е променяло. И парадокса в случая е бил, че винаги ми е било малко тъжно когато някоя мечта се сбъдне. Не зная може би аз нещо съм сбъркана :wink:
Сега мечтая да получавам колкото може по-дълго любовта на човека до мен и от тази любов да се роди едно малко ангелче някой ден. Бих искала този ден да е скоро, но се научих да бъда търпелива. И сега ми стига само безмерната любов, в която се къпя всеки ден.
-
Нкой казват че най хубавите мечти за това са мечти-за да бъдат неосъществими-при тази мисъл настръхвам и ми се плаче :balk_113:-защото май в крайна сметка искам само едно :bori_007: :bori_004: или колкото станат.
Ами :babyflips: -това е нй голямата ми мечта ?!
Не мечтая за нищо голямо и велико-за малките и дребни неща-парче торта или шоколад,обувки ,рокля ...хубава книга ,филм или песен ... ,приятна почивка на хубаво място ... готин секс с любимия ,да сме в хармония с него и близките...-все такива банални ежедневни неща,за които в действителност не мисля...
Дори не смея да мечтая за това което най-искам и за което ми се плаче.
Не смея да мисля и мечтая как ще видя :bfp1: ,как ще го гушкам един ден ...просто мн ме е страх че няма да стане и не си позволявам да помечтая....
-
мечтаем за деца,като знаем че живота става от тях по напрегнат и с повече отговорности,но съм готова да ги поема
-
Аз също се присъединявам към вас момичета ,колкото и да е трудно аз също съм готова да поема тази отговорност да бъда майка ,и всеки ден се моля за това !Бъдете живи и здрави и не спирайте да мечтаете ,вярвам ,че при всяка една от нас мечтата ще бъде докосната и осъществена. :DУспех на всички
-
Постоянно не съм спряла да си мечтая как ще имам още едно детенце и ще ходим лятото по разходки или пък зимата ще сме си всички в къщи на топличко и ще си гушкам двете деца.Мечтая си как двамата с баткото ще се радваме на малкото човече ама то все не идва при нас а ние тримата много го искаме и очакваме.
-
Аз и друг път съм писала тук,но одеве си сложих слушалките и си пуснах една хубава музичка и като се започна... Представих си че съм родила едно здраво у хубаво бебе,каших го в колата и го заведох в балкана измежду скали ,дървета,поляни ,синьо небе и кристален въздух.. Пях му ,разхождах го,говорех му и му се смеех на бебешките физиономии.. Много лудо е това,но ми хареса ..
-
О,да,постоянно си мечтая.Мечтая как най-накрая ще усетя ритането на бебо в корема си,как ще се разхождам гордо с голямото си коремче,как и аз ще изпитам болката от раждането,която впрочем съм убедена,че е нищо в сравнение с болката която изпитвам в момента.Как тати ще дойде да ни вземе,как ще изкрещя на целия свят,че и аз най-накрая съм майка.Мечтая си как в неделя ние се опитваме да поспим до по-късно,но как малкото човече рано-рано ни събужда и го вземаме при нас и се гушкаме много.Чакамете мило бебче и още от сега много те обичаме :balk_145:
-
Мечтаех години наред...И се боях от това мечтата ми да не би да не се сбъдне. Страхувах се да не стана обсебена от мечтата за дете параноичка и да не съм жалка за околните. Самонаблюдавах се и се самоконтролирах. Но знаех, че трябва да мечтая, за да се случи.
При първия си ИКСИ опит се запознах с едно момиче, което също правеше първия си опит. И през цялото време беше абсолютно убедена, че ще се случи. Изглеждаше ми безумка и наивничка...Е, случи й се, а знаеше процента на успеваемост. А аз не успях.
При втория си опит тръгнах с убеждението, че ще се случи, въпреки че осъзнавах риска от разочарованието! Успях!!! И вече знам, че е важно да преследваш мечтите си с вярата, че ще се сбъднат.Сега съм щастлива и изпълнена с вечния страх на майката. Пожелавам Ви го!!!
-
Zdraveite,
Az mechtaia vseki den, vseki chas, vsiaka minuta, vsiaka sekunda i vsiaka stotna ot sekundata za decata, koito shte imam edin den. Predstaviam si kak rajdam, kak kurmia, kak se reduvame sus suprugut mi posrednosht koi da go dundurka............Da i se molia vseki den na Bog da mi pozvoli tova da se sluchi. Da razbera kakvo e da si maika, kakvo e da nosish deteto, da izpitash rodilni bolki, kakto moita maika e bila s men. Az imam problem sus zbremeniavaneto, no vupreki tova se nadiavam, che tozi roblem e samo prihologichen i ne sled dulgo shte kaja vulshebnite dumichki na muja si sled kato se e pribral ot rabota. Viarvam, che ako chovek naistina sledva mechtite si i znae che te shte stanat realnost te SHTE shtanat realnost.
:bori_007: :bori_004: :bori_005: :bori_016: :bori_015:
-
Zdraveite,
Az mechtaia vseki den, vseki chas, vsiaka minuta, vsiaka sekunda i vsiaka stotna ot sekundata za decata, koito shte imam edin den. Predstaviam si kak rajdam, kak kurmia, kak se reduvame sus suprugut mi posrednosht koi da go dundurka............Da i se molia vseki den na Bog da mi pozvoli tova da se sluchi. Da razbera kakvo e da si maika, kakvo e da nosish deteto, da izpitash rodilni bolki, kakto moita maika e bila s men. Az imam problem sus zbremeniavaneto, no vupreki tova se nadiavam, che tozi roblem e samo prihologichen i ne sled dulgo shte kaja vulshebnite dumichki na muja si sled kato se e pribral ot rabota. Viarvam, che ako chovek naistina sledva mechtite si i znae che te shte stanat realnost te SHTE shtanat realnost.
:bori_007: :bori_004: :bori_005: :bori_016: :bori_015:
ПИШИ НА КИРИЛИЦА!
Рядко някой тук чета такава маймуница.
-
ПИШИ НА КИРИЛИЦА!
Рядко някой тук чета такава маймуница.
ИЗВИНЯВАИ НАТАЛИ, НО ДОСЕГА НЕ СЪМ ПИСАЛА ВЪВ ФОРУМИ И ПОНЕЖЕ НА ДРУГИ МЕСТА СИ ПИША ТАКА НЕ СЕ СЪОБРЗИХ, ЧЕ НЯМА ДА СЕ РАЗБЕРЕ ОТ ТЕЗИ ДЕТО НЕ СА СВИКНАЛИ.МИСЛЯ СИ ОБАЧЕ, ЧЕ МОЖЕШЕ ДА СИ ПО-МИЛА.ДУМАТА:"маймуница" НЕ ЗВУЧИ ТАКА!!!!!!!!!!!!!!!! :balk_77: