| (http://www.zachatie.org/snimki_stamenov/1_3.gif) | Милена Божилова Клиничен психолог Емоционален консултант в Център за репродуктивно здраве „Надежда”. тел. за връзка – 02 965 57 40, 0898 89 34 91 |
Добре дошла и от мен!Здравей,Tamara! Не мисля, че трябва да настояваш пред твойта съученичка да говорите по темата след, като ти си и споменала за твоите проблеми и тя не се е включила в обсъждане на този въпрос. Това , че си се сближила с майка и не е повод да навлизаш в пространство в което не искат да те допуснат. Мисля, че майката трябва да намери начин да говори с дъщеря си, но този начин определено не е през теб.
Мен на последък ме мъчи следния проблем. Сближих се с майката на моя приятелка и бивша съученичка. Майка й ме моли да я попитам защо още нямат деца, след като са женени от 10 години. Тя се притеснява, защото мойта съученичка нищо не й е споделяла. Все казвала, че сега не е моментът. Аз не знаех как да постъпя... и все още не знам.
Много съм близка с дъщерята, но тя нищо не ми е казвала. Аз съм й казвала, че имам такива проблеми...
Как е правилно да се постъпи... или поне как не е неправилно.
Здравейте, много се радвам, че сте тук. След моите два неуспешни опита ИКСИ моят доктор казва, че неуспеха ми се дължи на психическа основа и трябва да поработя върху това, защото всичко е наред, а не става. Какво според вас трябва да направя преди третия ми опит за да съм по-спокойна? Благодаря ви за отговора.Здравей, в много от случаите на неуспех при прилагането на репродуктивни технологии причината е психологическа. би било положително за теб да се консултираш с психолог с който ще намерите подходящата терапия.Успех!
Здражеите!Здравей! В живота си човек преживява тежки моменти по различни поводи. Всеки от нас е плакал и е бил тъжен. Тъгата като емоция е една от базисните и най дълбоки човешки чувства. Важно е човек да я изживее, но да не и позволява да го завладее. Трябва да знаеш, че има специалисти, които могат да те разберат и да ти помогнат по- лесно да излезеш от това състояние. Мисля, че е важно и да има с кого да споделяш чувствата си. Затова съветвам моите пациенти да имат емоционален консултант до себе си още от началото на лечението, защото така ще бъдат по- устойчиви. Разбирам, че ти е тежко, но не губи вяра и надежда. Всичко е в твоите ръце! Успех! :D
При мен наи-трудно е след като видиа отрицателен теста си и с това няма свикване....Последният път се затворих за 10 дена и не излязох от къщи, само пла4 и мъка..Как да се дигна след такова състояние, за да намериа сили да продължа борбата?
Здражеите!Здравей! Всеки човек преживява тежки моменти по различни поводи. Тъгата е едно от базисните и най- дълбоки човешки чувства. Хубаво е в такива моменти да споделиш с някой който да те разбере. Трябва да изживееш тъгата си , но да не се оставяш да те завладее. Не губи вяра и надежда и знай, че не си сама. За да мога да те посъветвам нещо по- конкретно трябва да се срещна с теб, защото не те познавам и съответно незнам кои са твоите силни страни. А психологията както е известно няма готови рецепти. Желая ти успех!
При мен наи-трудно е след като видиа отрицателен теста си и с това няма свикване....Последният път се затворих за 10 дена и не излязох от къщи, само пла4 и мъка..Как да се дигна след такова състояние, за да намериа сили да продължа борбата?
Здравейте Милена :)Здравейте! За съжаление не познавам други психолози, които да работят в сферата на репродуктивните технологии. Но ако ми кажете къде освен в Пловдив Ви е удобно да отидете за консултация мога да помисля за някакъв вариант.
Радвам се, че все повече специалисти отделят от свободното си време за да помагат на момичетата във форума.
Бихте ли препоръчали къде можем да направим подобно посещение при психолог в пловдив или по-на юг и изобщо има ли такива които да откликнат на тревогите и емоционалните ни проблеми, без да гледат с насмешка, освен в софия?
Благодаря предварително :bighug:
Това все едно аз съм го писала ...
Останах силно разочарована от близки приятели, с родителите си и сестра ми не споделям, за да не ги притеснявам излишно, колегите - колкото и да усещат болката ми, не успявам да ги допусна и тях...
искам да говоря, на моменти искам да крещя, искам някой да ме чуе, искам рамо, на което да поплача, искам човек, който просто да ме излуша и окуражи...просто искам да споделя и да бъда разбрана, а не да ме гледат със съжаление.
Здравейте и добре дошла ,Милена! :DЗдравейте! Не използвам този метод в практиката си , така че не мога да дам мнението си относно това, дали той работи или не. Това, което съм чела представя транссърфинга като технология за управляване на реалността, и то твърде своеобразна. Тук целта не се постига, а в повечето случаи сама се реализира.Основната идея на транссърфинга е основана на предположението, че съществува пространство на варианти, където се съхраняват сценариите на всички възможни събития. Броят на техните вариантите е безкраен. Мисля си обаче, че не може да се оценява дали една техника или метод работят изобщо. По важното е как се отразяват върху конкретния човек и дали му вършат работа. Поздрави!
Интересно ми е ,какво мислите за нашумелия напоследък ,транссърфинг?
Според вас ,е ли той добър метод за лекуване на емоционална болка или е просто за хора с излишък на вяра?
Поздрави!
Искам да попитам за проблема следродилна депресия. Защо много жени, при които всичко минава добре след раждане изпадат в депресияБлагодаря Ви предварително.
Здравейте госпожо Божилова! Казвам се Силвия. Искам да попитам за проблема следродилна депресия. Защо много жени, при които всичко минава добре след раждане изпадат в депресия? А моя случай е следният: имах нормална бременост, без проблеми. Но нещо стана по време на раждането....бебето не можа да излезе и се задуши. Беше голямо. А и мисля че докторите не овладяха ситуацията, защото те ми го казаха - не директно, разбира се. Та как да се чувстваме ние, защото знам че не съм само аз със този проблем. Опитвам се да се държа. Всички ми казват че съм силна, но докога?Здравей Силвия! Нещата, които искам да ти кажа са много лични. Ето защо бих те помолила да ми изпратиш лично съобщение или на m_bozhilova@abv.bg, за да може отговорът ми да е достъпен само за теб. Поздрави!
Предварително Ви благодаря!
Все по-трудно ми е да се преборя с тъгата и отчаянието, които ме обхващат след поредната менструация! Уж се успокоявам и не мисля чак тлкова за това, но явно само се самозалъгвам! Не знам какво да правя за да се отърва от това ужасно тягостно чувство! А и сълзи не ми останаха вече! :balk_145: Опитвам се да мисля позитивно, но много бързо ми се изчерпва запасът от положителни мисли и отчаянието пак ме обзема. Може би това е депресия, не знам , но не издържам вече!
Незнам откъде да започна,открих този сайт,реших се да се регистрирам и да пиша:bighug:
Преди една седмица направих спонтанно раждане в 8ми месец.Детето почина.Съсипана съм много,защото лощото чи съм стерилна,а това ми беще първото и последното детенце което ще имам :( :( :( :( :(.Разбирам че съм пред емоционалнален срив,съпстваща с депресия.Психолог съм,но преди това съм човек.Моля ви помогнете ми да преодолея тази загуба.. :( :( :(Препорачаха ми един психолог мисля,че е се казва А.Коцева-психолог.Знаете ли, каде да я потърся??? :?
(http://www.zachatie.org/snimki_stamenov/1_3.gif) Милена Божилова
Клиничен психолог
Емоционален консултант в
Център за репродуктивно здраве „Надежда”.
тел. за връзка – 02 965 57 40, 0898 89 34 91
Почти две години работя в сферата на репродуктивното здраве като психолог. Работата ми в ЦРЗ «Надежда» е свързана непосредствено с пациентите. Аз съм до тях по време на различните
И аз съм така, преди малко до като кажа на една приятелка, 4е ве4е се уморих да мисля и съм оставила нещата когато станат и хоп поредните сълзи и размисли и тъгата с пълна сила.....Четох някъде, 4е невъзможността да имаш дете психолозите приравянват с това да загубиш близък 4овек, защото и в двата слу4ая ти страдаш за някого, дали за 4овек който си познавал или този който никога не си познал. Някак си размишлявам, 4е проблемът безплодие е много по-тежък, защото с годините 4овек е сподобен да забрави, малко или много да се отърси от загубата на близкият, но проблемът безплодие се задълбо4ава. Трудно ми е, изолирам се от хората, може би за да се предпазя да не ме наранят, особено от такива които имат малки деца/бебета. Залъгвам се като си създавам изкуствени радости, но всичко е временно. Незнам какво да правя?! Незнам кога ще дойде края на всичко и на4алото на нещо хубаво, най-хубавото нещо което съм 4акала до сега.и аз се чуствам по същият начин!загубата на близък човек,с времето отшумява,защото е еднократна загуба...,а липсата на детето,което искаме и очакваме е ежедневна..все едно всеки ден губиш ..аз лично не съм убедена,че се справям с всичко,може и аз да потърся консултация с психолог..