Цитат от моя дневник
31. 08. 2005год.
Oset Норвегия
2.10 часа сутринта.
Цитат от моя дневник:
“Последен работен ден, приключихме в 23.30 часа.
Последната песен, която изпях беше “ Route 66 ”. Харесвам тази песен.
Натоварихме апаратурата за един час. Време е да лягам, вече е 02.40 часа. Предстои ни пътуване.”
“Моля се Господи благослови пътя ни до България!
Моля се за всичките ни близки и приятели!
Моля Те да бъдеш милостив и ни дари с най-голямата радост за едно семейство!
Благодаря Ти, че ни го даваш! Амин!
Вълнувам се много, през септември ни предстои Ин Витро процедура. ”
28.12.2005г.
Цитат от моя дневник:
“ Ето, че дойде края на тази година. За съжаление твърде много неща се случиха. Жалко е, че повечето изглеждат отрицателни, но...
Дано изхода бъде щастлив!
Вярвам, че Моят Бог ще ни благослови!”
22.03.2006г.
Цитат от моя дневник:
“ Вече сме от доста време в къщи, септември, октомври, ноември, декември, януари, февруари, март – 7 месеца. Това е много време!
Трябва да призная, че нещата твърде много се промениха.
Влезнах в друга действителност.
29.03.2006г.
Цитат от моя дневник:
“След два дни е теста. Изглежда просто и спокойно, а всъщност не е. Като се сетя от септември насам колко неща преживях и колко прежалих в живота си.
Не съжалявам, че спряхме да пътуваме.
Всичките ни стремежи са свързани с огромното желание да имаме бебе. Господи всичко е в Твоите ръце!”
29.07.2007год.
Цитат от моя дневник:
“Удивителен е животът!
Дори не съм си представяла, че на тази дата ще се намирам тук в Златни пясъци и ще пиша това.
Нямам думи какво преживяхме с Ваньо от 29.03.2006г. (последното описано от мен време).
Толкова много болка. Болка! Болка...
Загубих себе си, падах, ставах... сега не осъзнавам къде се намирам и дали всичко това е реалност.
Вече и аз самата не намирам разбиране и обяснение на живота си.
Неуспешни Ин Витро процедури- Септември, Февруари, Март...
Лапароскопии...
08.05. 2006 Загубих Кети. Не, думи няма смисъл да пиша. Много мъка, болка, тъга.
Юли 2006г. – IVF процедура! Радост! Бременна съм!
Загубих бебето си... 15.11.2006
Дори не зная какво да кажа...
Плача много... Самота... Боли... Обичам го!
Написах стих:
« Празнотата на отвято минало
Прахта напомняща живот,
Сълзите, търсещи морето
изпълват празните очи
Тупти сърцето - до скоро давало живот,
Откъснато виси във самота
Безвремие обгръща дните ми
а болката изтръгва стон. »
(Никога не съм мислила, че имам талант, по-скоро - чувства.)
Февруари 2007 - IVF процедура
Вятърът в косата ми, шумът от ежедневието на хората. Невероятно е!
Чувства далечни. Неуспех от процедурата. Тъга, но не обсебваща.
09.04.2007 – Кошмар - дядо почина.
Дядо Павел го няма вече.
А трябваше да родя детето си на 08.04.
А трябваше да съм щастлива! Възкресение е!
Юни - втора неуспешна Ин Витро процедура за тази година.
Нямам сили!
Юли – животът ми тръгна в друга посока.
Септември 2007 – Норвегия отново. Кораб, Bergen.
Отново разочарование. Посоката се оказа грешна. Зная цената. “
15.11.2007г.
Цитат от моя дневник:
“Една година отмина. Търся чувства да напиша, сърцето ми е празно.
Тиха пустота.
Копнежът да прегърна това малко създание - Боли.”
22.11.2007г.
Цитат от моя дневник:
“6 часа сутринта е. Не съм заспала, разсъждавам.
Мисля за бъдещето, настоящето, миналото...
Колко е странен живота... Хм... Дори изумителен...
Предложението на Паскал за работа е много приемливо, но не искам да отлагаме процедурата. Това е най-важното за нас. Да имаме бебе!
Зная, че започна ли работа в Норвегия ще сме финансово обезпечени и предполагам ще имаме известно спокойствие за бъдещето си.
Но... Уви!
Най-много искам да имам детенце.
Това е! Това е в сърцето ми, това е мечтата ми!
Искам отново да съм щастлива и да чакам бебето ми да се роди. Мечтая да е здраво!”
25.11.2007г.
Цитат от моя дневник:
“Предстои ми да взема решения.
Господи моля се в Твоето име! ”
“А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.” Евр.11:1
Вярвам!
deep
СЪРЦЕ ПОД МОЕТО СЪРЦЕ
Кой го измисли т’ва патетично заглавие, моля, кажете, не на шега? Мила детска учителка ли беше или пенсионирана поетеса с уклон към физиологични метафори май? Как ние, останалите – каръци, пушачки, нещастници, лигли, „с неизяснен”, с недонаправени изследвания, с недоизпипани органи, с недотерапевтирани мозъци – как да си представим тази проста анатомия, на която се крепи света, а ние свят нямаме – имаме само надежда.
Знам, че се побърках в последно време, знам, че е от поредното чакане. И пак няма да си пусна кръвен. Няма пък – напук – не че така ми е по-добре, но не бих искала да изглеждам още по-жалка в собствените си очи. Утре пак ще отида в клиниката. Там обикновено влизам отривисто и жизнерадостно изстрелвам: „Добър ден!”, при което 2-3 глави се вдигат, за да ме премерят от глава до пети, а останалите сигурно ми теглят нещо пожелателно наум за поздрава. В следващите няколко часа чакащите шпионски се изучават в натежалото от напрежение мълчание. Тази чакалня не е като другите, тук никой не зяпа клюкарски, тук погледите са строги и съсредоточени и сякаш мислено се питат: „Защо не приличаш по външност на мен, а си тук? На какъв принцип Господ ни избира?” Аз за себе си знам. Мен ме трансферира я на РД на мъжа ми, я на моя, а последният път беше на Великден. За да ми натрива носа – айде пак, наесен с песен, за да се науча, че те, хубавите работи, стават бавно и да ми напомни, че, видите ли, талантът е 1 %, трудът – 99 %. Ми, на – трудя се, колкото мога. Като моите идоли , Щъркелите, съм – те до 22 h-на работа, и аз с тях – да им правя компания. Може би белобрадият старец с черно чувство за хумор следващият път ще ми избере Международния ден на учените, за да ми го върне тъпкано за нелепите шеги, че е много вероятно да ни се роди гений. Момчето с иглата изглежда интелигентно и няма начин да не бодне сперматозоид със страшно ДНК, въпреки че, мъжо, те всичките са ти със супер ДНК.
После, както си му е редът, пак ще отида да прося /банките вече ги карам на жребий/ и ще обясня лъчезарно: „Железен е договорът, страхотна заплата, турбо-важна позиция, без мен Компанията загива. Просто малко, така, не че е важно, не че е спешно, но за едно ин-витро става въпрос...” По време на разпита ще ми идва да кажа: „Виж, УНСС – graduate, парите са жизненоважни, знаеш, че и утре могат да ме уволнят, а лекарствата от Касата ми стигнаха само за първите 4 дни, помогни ми и иди да празнуваш 8-и декември!” Но няма да го направя, ще демонстрирам просперитет, респект, университет и правилен вискозитет.
Сега съм вкъщи и чакам. Служебният ми е с изключен звук, не спира да просветва. Спомням си, че след последната ми лапароскопия, веднага щом излязох от упойка, първият човек, на когото се обадих, беше шефът ми, за да го успокоя, че скоро ще съм на работа. А когато го помолих за отпуск преди последната сага, ми обясни учтиво, че явно не са ме проучили добре, преди да ме вземат на тази висока позиция; че то с тези сериозни здравословни проблеми как го мисля занапред, а? И след половин час предложи да съберем по 50 кинта за подарък за бебето на родилата ни колежка - обеци с диамантчета, божке... На устата ми беше да кажа, че искам златен спекулум за моя доктор. Клоня към уволнение... М-да, ще търся болничен. Бюрократичното тяло на Щъркелите пък не давало болнични по време на стимулация!?! Добре, че беше милото ми, подкупно GP, което с терапевтичен тон ми обясни, че трябва да съм спокойна по време на процедурата и после с не толкова терапевтичен тон ми предложи да го почерпя в замяна на един бронхит от него. С две думи – скоро май ще загубя и единственото обяснение на неизречения от т.нар. „технически сътруднички” в Отдел „Администриране” въпрос: ”Вие, какво, нещо, деца, няма ли...?” – „Ами, щото съм много амбициозна и правя кариера.” Дотогава ще съм си същата Търчи-Лъжи – с кредити и незавършени ремонти, и тайнствено отговаряща на служебния: „Къде ли? Ами тук, наблизо, до поликлиниката, нещо понастинах.” А аз тайно се ограмотявам гинекологично всъщност, но това е тайна.
Вчера една новородила моя приятелка, с ученически прякор The Moron, (С кой акъл я поканих, че и започна „Часът на мама”, а аз – съответно – да се пържа в собствен сос) изтресе: „К’во е т’ва зигота?” Ми как, бе, пиле, к’во е? Ми тъй ли ги правите тия деца – от въздуха? Ми питай мен, питай и к’во е cumulus oophorus, и zona pellucida, и... На интересуващите се от химия мога да кажа, че ХЕС, освен бризантна взривна смес, е и средство, разширяващо утеро-плацентарните кръвоносни съдове за венозно капелно вливане преди ЕТ, само че се пише HAS. Или пък спора около Интралипид-а и Имуновенин-а? Но да не забравяме икономистите. Рекламите ни набиват, че има верига офиси SDI – Лидери в застраховането, а аз, патката, ходих до Плевен, за да изследваме процента дефрагментация на сперматозоидите чрез теста SDI. Сега като видя офис с табела SDI, и все към него ме влече. И други работи мога да кажа, ама ще спра, че много ме тресе злобата – що да го ограмотявам момичето, то Господ си знае работата, а и учените още не са установили...
От това, последното, се сетих за един случай. Преди няколко години, докато се разхождахме с мой познат по улиците на Лайден (тогава още не знаех за проблема си), го попитах: „Прави ли ти впечатление колко майки с близнаци и тризнаци се разхождат?” И той отвърна: „”Ъ, те тук ги правят ин-витро, щото холандците мислят само за пари и ги мързи да правят секс.” (Макар и изразявайки се с общонародния глагол за правене на секс.) Сега, по ирония на съдбата, при мен се получи обратното: „Мисля само за пари, щото правя ин-витро, ” и още по-трагичното продължение: „поради което не правя секс.” То и без това майка ми ни беше на гости за 2-3 дни. Не че имам нещо против жената, ама как пък тъй един път не попита: „Как става тая пункция?”, „Какво представлява трансферът?” Мисли си сигурно: Ау, тия страхотии ужасни, я да не шашкаме детенцето допълнително с травмиращи теми...” Да не говорим за оня вещер свекърва ми. При нея е още по-зле – за толкова години нищо не ме е попитала, което ме навежда на мисълта, че сигурно мисли, горката, че е заразно, да не ‘зема да й лепна тая зла болест, дето мори толкоз народ... Да, ама взех, че я лепнах на сина й – и милият ми мъж скоро се присъедини към по-слабия отбор – амортизация някаква на Джонитата показва спермограмата. Затова сега беше ICSI и оттук нататък тъй ще е май. Но, както казах, вярвам, че ръката на момчето ще избере късметлийското Джони.
Не, днес май ще мина без: „Защо точно аз?” (Имаше такава книга, с подзаглавие „Изповед на една жена, болна от СПИН.) Истина е обаче, колкото и да ме е срам, че през всичкото време мислих: „Защо точно на мен?” Минаваха ми всякакви идиотски идеи, включително Аристотеловата теория за това как децата изкупуват греховете на родителите си и прочее психо-, зоо-, пара-, екстра-, пан-, фило-, онто-, транс- и хич даже не транс-, ами пошли битови терзания. До отговор не стигам. Но съм сигурна, че има причина - липсва ми смирение. Трябва ми смирение. Ужасно много ми трябва, а нямам сили никакви да го получа. Сега се измъчвам и лутам, без да мога да спра. Нямам сили да приема Божието решение. Бягам от него, живея от опит до опит. Когато го приема – тогава ще имам сърце под моето сърце.
***
А днес аз ще тръгна и няма да чакам за порция Утре,
че Утре аз нямам, че Утре е дума за другите хора.
На гръб със раница надежда, нелепо сливайки се със тълпата.
Ванда