www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Опити за забременяване => Темата е започната от: !!! в Ноември 06, 2009, 14:21:16 pm
-
Момичета от няколко дена се питам дали това че непрекъснато в мислите ни е бебе пречи на забременяването.
От няколко месеца насам непрекъснато мисля за това ден и нощ и се чуда дали това допълнително не усложнява забременяването.
-
Ами аз лично съм против тези изказвания за психиката,невярвам една жена да не може да забременее на психическа основа,ако неможе според мен има причина и тя не е открита все още.Как жени в нащо положение да не мисля за това денонощно,няма как да стане.Можеби ще бъда усвиркана от някой момичета но това е моето лично мнение.
За мене няма такова нещо като " Спри да мислиш и то ще стане".
-
ти може да си против, но медицината не е против психологическият фактор за стерилитета. много специалисти по репродуктивна медицина вярват в това и отнасят част от 15-те процента "неизяснен стерилитет" към психологическата причина.
аз съм се уверила в това от лични наблюдения. много от моите познати майки от форума - все жени с проблеми и то сериозни, правили АРТ и т.н., след раждане на първото си дете забременяват много бързо и лесно с второ - спонтанно и често пъти неочаквано за тях самите.
друг е въпросът, че човек трудно си изкарва от главата разни мисли.
-
Благодаря ви за отговорите момичета!
Jam в такъв случай какъв е съвета? Как да си изкараме разни мисли от главата или ако не това то как да стигнем до финала?
-
ех, Kriska, аз ако знаех какъв е начинът, сама щях да си изкарам разни тревожни мисли по други теми от главата...
до финала ще стигнете всички, рано или късно. моята стратегия е била да си намеря най-добрия лекар, да работя активно по въпроса и да вярвам, че ще се получи.
-
Е, ами аз съм от тези с неизяснен стерилитет. Ами не мога да повярвам, че се дължи на мислите ми. Не мога да повярвам в това, защото аз не винаги съм мислила за бебета. На 31г. съм. Е как досега поне веднъж случайно не забременях ? Този неизяснен фактор вече започна да ми тежи повече, от колкото мога да нося. :?
-
Почти винаги има някаква причина и ако я търсиш упорито при наистина добър и доказан специалист тя ще излезе наяве.
Аз имам пет години неуспешни опити и сума ти изследвания вкл. цветна снимка на тръбите и никакъв открит проблем. Едва вчера при посещение при д-р Александров разбрах,че тази ЦС на която прекрасно се виждат двете ми напълно проходими тръби на практика нищо не значи т.к. е твърде възможно те да са унищожени отвътре от хладимия. Имала съм положителен тест 2000 год. ,после съм се лекувала до отрицателен резултат.
Така,че неизяснения стерилитет при мен все пак е на път да се изясни ,а относно мислите : лягам и ставам само с мисълта да имам дете и това не може да се промени по никакъв начин. Не знам дали пречи ,но аз лично за толкова време не съм открила как да спра да мисля. Ако някой знае как да каже. :? Моето мнение е,че мислите не пречат на самото забременяване толкова ,колкото развалят отношенията между хората ,а от там всичко се срутва - поне при мен стана така.
Не спирай да търсиш причината , тя е накъде там, това мога да ти кажа и успех !
-
Момичета според мен тази тема е доста интересна!
Моите предни забременявания са били все в месеци в които изобщо не съм мислила за това! Правехме секс, без да следиме овулации и прочие, била съм много ангажирана в офиса, все по купони нощно време и хич не съм се и претиснявала за това.
А сега когато мисла за това всеки ден не се получава и старите болежки отново се появиха (имам ПКЯ).
Та за това аз си мисля че има връзка с психиката до някъде.
А относно лекарите - за близо 5 години много научих и през много минах и продължаваме напред, но все се надявах да не се стига до АРТ.
-
Почти винаги има някаква причина и ако я търсиш упорито при наистина добър и доказан специалист тя ще излезе наяве.
.....
Едва вчера при посещение при д-р Александров разбрах,че ...
Е, аз посещавам добър специалист по стерилитет. Посещавам д-р Александров. Не си говоря наизуст.
-
И аз все си мислех,че няма да се стигне до АРТ ,но май точно натам вървим. Вече започвам да търся информация как и къде да подавам документи за фонда. Сама на себе си омръзнах вече да си гледам навъсената и разревана физиолномия в огледалото.
Пак по въпроса за мислите : единственото ми забременяване ,макар и за малко беше наистина в месец когато бяхме най-ангажирани и не съм очаквала изобщо да стане нещо.Факт. Така че , човек трябва си отвлича вниманието по всякакъв начин само и само да не мисли само за забременяването - да си вземе куче, да прави ремонти , да се ангажира с някаква общественополезна дейност , да спортува - кой каквото му харесва. Няма друг начин.
-
Почти винаги има някаква причина и ако я търсиш упорито при наистина добър и доказан специалист тя ще излезе наяве.
.....
Едва вчера при посещение при д-р Александров разбрах,че ...
Е, аз посещавам добър специалист по стерилитет. Посещавам д-р Александров. Не си говоря наизуст.
Не твърдя,че говориш наизуст. Просто знам как се чувстваш и се опитвам да помагам със съвети ,не се знае от къде може да излезе нещо . Извинявам се ако така ти е прозвучало.
-
Моето мнение е, че мислите не пречат на самото забременяване толкова, колкото развалят отношенията между хората.
...
Сама на себе си омръзнах вече да си гледам навъсената и разревана физиолномия в огледалото.
Eli, това все едно аз съм го написала.
Подкрепям идеята да се правят изследвания при добър лекар, но и да опитваме да си владеем емоциите, за да щадим себе си и околните и за да се съхраним в незнайно дългия път към желаното дете.
Не е универсална рецепта, но поне на мен ми помага да си припомням, че едно-две поколения назад хората не са живели с чувството, че животът, и обществото в частност, им дължи каквото и да било. Така че и напредъкът в медицината, и здравеопазването са добре дошли, пък дано се получи.
-
Здравейте момичета, ще ви разкажа с мен какво се случи. Забременявала съм два пъти: първият път забременях през месец декември 2001 год. след една година опити и точно в месеца, в който тотално се разочаровах и си казах, че повече няма да го мисля, а и вече е време да посетя лекар, точно в този месец чудото се случи. Родих детето си през 2002 год.. През 2005 год. оперираха съпругът ми от варикоцеле. От две години подновихме опитите си за второ дете, но не се получаваше. На 05.10.2009 год. съпругът ми си направи спермограма и се оказа, че има едва 28% подвижни сперматозоиди. Посети уролог, който заяви, че за да подобри подвижността на сперматозоидите е необходимо да му се сложи еднократно инжекция, която е на цена около 250 лв. и ако няма ефект до три месеца се бие отново, като след шестия месец се прави контролна спермограма.Решихме в началото на месец ноември 2009 год. да я закупим, тъй като в момента нямахме възможност. Тотално се разочаровах, но и се примирих, че без намеса на лекар няма как да забременея и спрях да се надявам, че чудото ще стане. Цикълът ми е точен като часовник, но същият месец ми закъсня. Аз реших, че няма смисъл да си правя тест и изчаках. За първи път през този месец не си намерих симптоми за бременност и не се самонавивах, поради причината, че с тази лоша спермограма няка как да забременея. На третия ден от закъснението си направих тест за бременност и какво да вида :bfp1:. Просто щях да полудея от радост.
Извода при мен е, че два пъти забременявам точно в месеците, в който по никакъв начин не мисля,не се надявам и не очаквам да стане.
Момичета, желая ви от все сърце да изпитате радостта, която изпитах аз. Убедена съм и вярвам, че ще е скоро. :bighug:
-
Темата наистина е интересна. Във всяко мнение по въпроса има истина. Няма универсална рецепта, наистина.
Обаче, ако наистина мислите за бебе пречат, какво излиза? Сами си пречим да забременеем, макар и без да искаме. Не мисля....Нещата са много по-сложни и дълбоки. Никога не е еднозначно. И разбира се, при всеки е различно.
Според мен, психиката играе огромна роля, но не и решаваща. И не смятам, че постоянните мисли за бебета и забременяване пречат това да се случи. Допринасят - да, допълват други фактори - вероятно. Но ако приемем, че фикс идеята пречи, то би следвало, ако не мислим постоянно за едно и също, то да се получи. Само че не е толкова лесно.
Аз не съм много съгласна с определението "психологически стерилитет". Може да има някаква връзка, но не смятам, че е причина. Все си мисля, че неизяснения стерилитет се дължи на причини, които все още не са изследвани от науката или просто не са открити. Разбира се, в никакъв случай не претендирам, че съм права.
Това си е лично мое мнение.
Конкретно за моя случай не смятам, че като не мисля, ще ми помогне, чисто физиологично. Защо ли? Ами аз нямам тръби :? Колкото и да не го мисля и да се отдам на живота, зачатие не може да се случи :wink: Освен непорочното....Когато пък правя процедура, няма как да не мисля, за това което правя, просто е невъзможно. Е какво сега - сама ли съм си виновна, че не се получава?
Това си е от моята камбанария. Вероятно не съм права и мнението ми е продиктувано от гнева и болката. Но мисля, че то е валидно за хората с необратим стерилитет.
За останалите, не мисленето може и да помага наистина, а може и да е чиста случайност.
За мен лично винаги ми е звучало несеризно, когато някой каже - "когато най-малко го мислих, тогава забременях" и сметне, че точно това е причината. Сигурно нещо съм повредена, че мисля така, но какво да се прави. Стерилитета ме направи цинична....
Извинете за дългия и малко хаотичен пост!
Надявам се всяка една от нас да намери верния път и стигне скоро до края му!
-
sixsens, ти си изяснен случай на стерилитет и не попадаш в тая графа, която коментираме.
много ясно, че ти и да ходиш постоянно анестезирана, пак няма да забременеш спонтанно.
но просто, твърде много са случаите в този форум на жени със сериозни проблеми, опитвали се да забременеят с години, правили АРТ, които най-накрая успяват, раждат, и след 1-2 години второто идва изненадващо и за самите тях. пълно е с такива, казвам ви. аз лично нямам друго обяснение, освен успокоението.
апропо, аз за пръв път забременях в месеца, в който правихме ремонт, у дома беше всичко вили на могили и изобщо не съм мислела за овулации и т.н. щяхме да почваме процедури при Владимиров от следващия месец.
-
Аз не съм много съгласна с определението "психологически стерилитет". Може да има някаква връзка, но не смятам, че е причина. Все си мисля, че неизяснения стерилитет се дължи на причини, които все още не са изследвани от науката или просто не са открити.
Същото си го мисля и аз. Това много ме отчайва, но какво да направя - реалист съм :balk_144: :balk_145:
-
Ами и при мен се случи точно така.След 7 годишен стерилитет забременях в момент в който въобще не мислех за бебе.Миналата година април щяхме да правим трансфер със замразени ембриони,но при размразяването не оцеляха :?Тогава тотално се сринах.Знаех,че вече финансово не можехме да си позволим повече опити,а ми бяха казали,че е почти невъзможно да забременея нормално!Няма да обяснявам как се чувствахме,защото почти всички тук ще ме разберат!
Май месец ни предстоеше преместване в друг град.Преместихме се,започнах работа,намерих нови приятелства и живота ми се завъртя в друга посока.За пръв път откакто бяхме решили да имаме бебе,не мислехме за това!Пуснахме се по течението...
И тази година началото на юни очаквах лелката,но тя не идваше.Тест и не мислех да си правя,защото знаех,че няма смисъл.Теста го направих благодарение на една колежка която прати мъжа си да ми купи.Направих го доста скептично и бях убедена в отрицателния резултат-е уви бях бременна!!! :D Тази малка кукличка в момента шава в корема ми и ме прави безкрайно щастлива!Само се моля Бог да е с нас и тя да се роди жива и здрава!
Извинявам се,че стана толкова дълго,но ако вдъхна надежда дори и на едно момиче ще съм още по-щастлива!
Вярвам,че всяка от нас ще успее!
-
...а ми бяха казали,че е почти невъзможно да забременея нормално!
Какви бяха причините за неуспех през тези 7 години, та да ви кажат че е невъзможна спонтанна бременност ?
-
Момичета ето че вече в 1 страница от тази тема има няколко случая на спонтанно забременели точно в месеци когато не са мислили за това и не са се надявали.
Явно при определен % от жените си оказва влияние и това!
Моя позната близо 10 години нямаха дете. Направиха всички възможни изследвания (те бяха при д-р Владимиров). Нейните думи дори бяха че с парите които са дали за изследвания е можело да направят поне 1 инвитро. В крайна сметка правиха няколко инсеминации - нищо. Накрая от 1ви опит инвитро се получи. Нейните думи бяха: "Какво да ти кажа?! Болестта на века-стрес"
-
Ами чесно да си кажа ,аз също има една бременност преди години,но сметнах че съм още малка и мъжа до мен е този който не искам за баща на дете ми.Тогава найстина не съм мислиза изобщо за бебета,имах съвсем друг акъл,дискотеки,гаджета и т.н ,и даже разбрах че съм бременна в 2 мес.бях забравила че изобщо трябва да ми идва,и покрай една колежка която вика "абе нещо ми закъснява" и аз 8O като си видях календара лошо ми стана.Това е единствения момент от тогава в който аз видях 2-те чертички,ноооо сега вече има и проблеми та малко не вярвам,но ако сте прави значи и при нас ще стане.
-
sixsens, ти си изяснен случай на стерилитет и не попадаш в тая графа, която коментираме.
много ясно, че ти и да ходиш постоянно анестезирана, пак няма да забременеш спонтанно.
Да де :D И аз това казвам. Не за всички е валидна тая максима.
Аз съм малко рационалист човек и предпочитам всичко да си има точно и ясно, научно обяснение на нещата. Та затова съм малко скептик към по-абстрактните обяснения. Макар че психиката не винаги е абстракция :wink:
Абе, признавам си, че по-лесно приемам нещата, когато мисля рационално. Щото ако всеки път, когато си позволя да мисля за нещо малко повече или през главата ми мине някоя кофти мисъл, се притесня, че нещо лошо ще стане, досега да съм полудяла. не знам дали ме разбрахте.
Аз дори, когато не знаех, че проблема ми е необратим, когато още не знаех какъв ми е проблема въобще, не смятах, че като се успокоя и не мисля и хоп!!!!!
А това че много жени след ин витро забременяват спонтанно и неочаквано, може да има съвсем друго обяснение. Особено пък щом са имали сериозни проблеми. Може пък бременността да е повлияла проблема им в полжителна посока или нещо подобно. Това съвсем наизуст си го говоря :lol: Нали ви казвам, аз съм луда, искам все да има рационално обяснение. :lol:
Само искам да кажа, че не споря с никого. Просто си споделям изводите и разсъжденията. Често съм мислила по този въпрос. И все стигам до един и същи извод - случайност! Просто приемам, че всичко, което ми се случва е просто една случайност, а не че точно на мен и точно щото еди кво си. Така няма нищо лично! И ми е добре!
-
А това че много жени след ин витро забременяват спонтанно и неочаквано, може да има съвсем друго обяснение. Особено пък щом са имали сериозни проблеми. Може пък бременността да е повлияла проблема им в полжителна посока или нещо подобно.
sixsens и аз съм си ги мислила тези неща, но от друга страна има доста жени, които с години не могат да имат деца и когато осиновят - малко след това раждат. Познавам поне 3-4 такива случаи на мои познати.
-
...а ми бяха казали,че е почти невъзможно да забременея нормално!
Какви бяха причините за неуспех през тези 7 години, та да ви кажат че е невъзможна спонтанна бременност ?
Гардже ще ти отговоря на лични за да не спамя темата.
-
Пред мен е примера на моя близка, която от 1990 се опитва да забременее, при това е пробвала с двама съпрузи. С втория два пъти правиха неуспешно инвитро. Не знам по какъв начин е преодоляха психологическия момент, за нея смисъла на живота и всичките й мисли са били свързани с бъдещото дето, което не се появява. В момента е на 44 години, на 4 декември е термина й. Забременя по естествен път. И при тях причината за стерилитета е била неизяснена. Последните две години я видях външно видимо как се промени към добро. Помислих, че сигурно вече се е отписала, но са продължили да не се пазят и ето го чудото. Никой не може да ме убеди, че психиката не влияе. Всичко е в главата, в случаите, когато няма доказана сериозна причина за стерилитет. Въпреки, че и тогава смятам има начини за борба.
-
Според мен психологическия момент си го има отвсякъде. Не знам дали мислите ни ще повлияят на проходимостта на тръбите, но на хормоните със сигурност. Аз поне по себе си виждам, след като стресът и лошите мисли могат да се отразят на кръвното ми, главоболието, щитовидната жлеза, какво ли да остава пък за хормоните. Много пъти съм мислила - след като мога така да си навредя, защо да не мога и да си помогна сама. Важното е да мислим не "дали ще забременея", а "когато забременея...". Да се държим така все едно всеки момент това ще се случи и дори да си представяме миговете, когато това вече е факт (има една поредица на Вадим Зеланд именно за това как да създадем света такъв, какъвто го искаме).
Вероятно много от случаите на неизяснен стерилитет са в резултат на хормонални колебания, предизвикани от емоционалното ни състояние, колебания, достатъчно деликатни, за да не бъдат доловени от стандартните изследвания.
Всички знаете за безбройните случаи на бременности след осиновяване на дете. Лично аз имам позната, която беше отписана от медицината, благодарение на инвитро се сдоби с дете и след седем години ..... изненада - бременна по естествен път.
Така че непрекъснатите мисли за бебе не пречат, но зависи какви са, нека не са породени от съмнения, а изпълнени с трепетно очакване.
Успех на всички, мили момичета!
-
Snegina, абсолютно точно!!!
-
Нека и аз да се паркирам в темата.
Според мен непрекъснатите мисли за бебе само пречат(говоря за хората ,които нямат доказани репродуктивни проблеми).Ще ви разкажа накратко за мои познати,които от 6 години се опитват да се сдобият с дете.Беше ми неудобно да ги разпитвам за проблемите им,но наскоро темата сама дойде.
След множество прегледи,изследвания и т.н.(всички знаете за какво става въпрос),семеиството попада на док.(не му запомних името),който виждайки ,т.нар. неизяснен стерилитет ги съветва,да си вземат дом. любимец,да започнат ремонт,от който нямат нужда,да се откъснат замалко от битието и най-важното-ДА СПРАТ ДА ПРАВЯТ СЕКС ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ,това било голям стрес за мъжкият и женският организъм и затова не ставало.
В момента момичето е в 4 месец бременно,имат си кученце и чисто нов ремонтиран апартамент с детска стая. :wink:
П.п.под секс по задължение имам предвид задължителният секс,когато според нас настъпи ову. и трябва на всяка цена да се случи.
За мъжете това си е направо стресово състояние.
-
Според мен непрекъснатите мисли за бебе само пречат(говоря за хората ,които нямат доказани репродуктивни проблеми).
Ето за това говора и аз! Когато няма друг установен проблем си мисля че до голяма степен това е неизяснения стерилитет, а именно психиката ни!
Както и да е! Аз не съм с неизяснен стерилитет, но си мисля че стреса и негативните мисли влияят на хормоните малко или много и допълнително усложняват нашите опити, стимулации и т.н.
-
ти може да си против, но медицината не е против психологическият фактор за стерилитета. много специалисти по репродуктивна медицина вярват в това и отнасят част от 15-те процента "неизяснен стерилитет" към психологическата причина.
аз съм се уверила в това от лични наблюдения. много от моите познати майки от форума - все жени с проблеми и то сериозни, правили АРТ и т.н., след раждане на първото си дете забременяват много бързо и лесно с второ - спонтанно и често пъти неочаквано за тях самите.
друг е въпросът, че човек трудно си изкарва от главата разни мисли.
Абсолютно съм съгласна с JAm !
Около мен е пълно с примери, ще дам един . Моята кума около година и половина се поболя за бебе, то беше секс по книга и час и т.н., знаете как е. Взеха си куче ,което обсеби вниманието ти до толкова,че в един прекрасен момент се оказа,че е бременна на месец и половина ! Да и е жив и здрав сина ,вече е на 4 годинки !
-
teati - не че искам да те обидя,ама около мен всички забременяха в такъв периот от време година година и половина,и не смятам че тези случай са за пример,я да се мъчи тя 4 год или повече,да има проблем някакъв,пък нека си разреши проблема с психиката с едно куче.Не мисля че е така ако ще и 5 кучета да имам няма да забравя за това че искам бебе и.т.н
-
Аз също не съм склонна да вярвам, че само мислите ми могат да са причина за неизяснения стерилитет. Аз самата не съм направила все още всички изследвания, за да изключа абсолютно всичко друго и да остана на фаза "кофти мислите ми ми пречат да забременея".
Това, което много ме дразни в теориите за "психологическия стерилитет", е че всеки разбиращ и неразбиращ се хваща за него и още преди да си обяснил, че не можеш да имаш деца, започва да ти обяснява, че "то всичко е от стреса", и "ти понеже сега само за бебе мислиш, то затова не става".
Да, може и така да е, но за жалост не мога да бръкна в мозъка си и да изключа програмата "искам да имам дете и мисля за това денонощно". Разказите за това как позната на позната забременяла след 5-10-15 години стерилитет като спряла да мисли за бебе, също не ми помагат особено.
П.П.Написаното по-горе е написано с най-добри чувства и са надявам да не засегна никой с него. Това е моето лично мнение по въпроса.
-
Според мен непрекъснатите мисли за бебе само пречат(говоря за хората ,които нямат доказани репродуктивни проблеми).
Ето за това говора и аз! Когато няма друг установен проблем си мисля че до голяма степен това е неизяснения стерилитет, а именно психиката ни!
yahoo_33 Да,това е самата истина.Колкото и да не искам да го приема,да не мога да го преглътна....явно това е Съдбата ми.А проблем така и не се установи-неизяснен стерилитет,което адски ме измъчва.Защото НЯМА причина. :?
Мисля си вече,че се самоблокирам с притесненията и нервите,мисля много върху това (да не казвам само за това) и колкото по-яростно го желая и се фиксирам, толкова по-трудно е на организма ми да се отпусне,да зачене....
Дразнех се на хората,които ми казваха (явно с добри чувства) да не го мисля толкова,да мисля позитивно,да съм спокойна...Да,но си навих на пръста да изследвам всичко и тогава това...
А желанието трябва да се "пусне",а аз до такава степен съм го "сграбчила".
Сега оценям максимата,че:Бебчетата си избирали родителите, и страдали щом и те страдат,че те(новите души) още не са при тях.Но кое дете ще иска тъжни,депресирани и изнервени родители,които се отказват от мечтата си?
Господ ни подлага на изпитания,и ако издържим ще ни дари рожбичките.Така мисля аз.
ПП:Криска,поздравявам те за темата. :bighug:
-
Да ви кажа момичета ,че аз всячески се опитвам да не мисля за бебето,ограничих контактите с приятелки-бременни или с 1-2 деца,записах се на езиков курс,след 2 седмици започвам 2-ра работа, и т.н .
Малко извън темата(дано модераторите не ме скасрят);опитвам се да не мисля,но от всякъде ме заливат бебешки истории-филми,женски токшоута,да не говорим за рекламата с Оги(която е страхотна)но ме разревава всеки път,щом я видя.
Какда не го мисля???????
А и всеки ти вика"вие какво се мотаете,хайде ваш ред е,не знаете колко е хубаво!? " и т,н, ,но това вече е за един друг форум.
Криска,извинявай ,че ти спамя темата,ама в момента това чувствам.
-
Аз съм на мнение, че ако няма други открити проблеми разбирасе,може и да не е решаваща психиката но си мисля че може да повлияе до някаква степен.Тези неизбежни мисли натоварват много и това оказва някакво влияние,но това е мое лично мнение.Аз се опитвам да не мисля и не успявам,а като наближи датата става още по трудно:(,дано скоро се наредят нещата за всички.
-
teati - не че искам да те обидя,ама около мен всички забременяха в такъв периот от време година година и половина,и не смятам че тези случай са за пример,я да се мъчи тя 4 год или повече,да има проблем някакъв,пък нека си разреши проблема с психиката с едно куче.Не мисля че е така ако ще и 5 кучета да имам няма да забравя за това че искам бебе и.т.н
Не се обиждам, но не съм казала,че при всички е така. Ясно е,че не е . Просто има и голям процент жени,които не забременяват от много мислене. Това е .
-
Ама чакайте сега. Повечето жени първите 6-7 месеца от опитите за бебе не мислят нон-стоп за това. Мисленето и тревогите започват след този период. Поне при мен беше така. И би следвало да няма проблем, щом не им е фикс идея. Обаче една част от тях пак не забременяват. И после се оказват с неизсянен стерилитет.
Простата истина е, че все още не е доказано на 100% каква точно е връзката на психиката с неизяснения стерилитет. И доколко влияе в положителна или негативна посока. Човешкият мозък все още не е достатъчно изследван, за жалост. Дано някой ден се развием дотолкова, че да можем да влияем на събитията с мисълта си!
-
Ама чакайте сега. Повечето жени първите 6-7 месеца от опитите за бебе не мислят нон-стоп за това. Мисленето и тревогите започват след този период. Поне при мен беше така. И би следвало да няма проблем, щом не им е фикс идея. Обаче една част от тях пак не забременяват. И после се оказват с неизсянен стерилитет.
Простата истина е, че все още не е доказано на 100% каква точно е връзката на психиката с неизяснения стерилитет. И доколко влияе в положителна или негативна посока. Човешкият мозък все още не е достатъчно изследван, за жалост. Дано някой ден се развием дотолкова, че да можем да влияем на събитията с мисълта си!
Абсолютно съм съгласна. Това честно казано ме тревожи, но и аз така разсъждавам. И се чудя тежко ли да ми е от неизяснения фактор или да се "радвам, че нищо ми няма".
За съжаление никога не съм забременявала, а не винаги съм мислила за това целенасочено. Според мен - нещо друго пречи. Или съм твърде мнителна. А може и тревожния ми характер като цяло, знам ли :x
-
Ами, Гардже, за мен лично неизяснения стерилитет е най-гадния. Защото не знаеш срещу какво се бориш! Това че не е открит проблем, не значи задължително, че няма такъв. Ако нямаше, щеше вече да си забременяла, нали? Не искам да звуча обезкуражващо, дано не ми се разсърдиш. Но проблем все трябва да има, дори и психологически да е. Не мисля, обаче, че мнителността ти е причина. Аз също съм много мнителна, всичко подлагам на проверка. Винаги разигравам всички сценарии. И си признавам, че често първо предполагам и проверявам по-лошия вариант. Но това често ме спасява и предотвратява грешки и несполуки. Конкретен пример - правя ин витро. С тубарен фактор съм, ясен случай, богати яйчници. Много фоликуликули при стимулацията. Нямам основание да смятам, че няма да се оплодят с нормално ин витро. Но все пак помолих док да оплоди половината с ИКСИ, за всеки случай. Добре че го направихме. Нито една яйцеклетка не се оплоди нормално 8O
Извинете за отклонението извън темата. Просто исках да кажа, че малко мнителност понякога е от полза!
-
И за да сме още по-мнителни, по тази логика може да се окаже, че някой с "ясен фактор" си има и от другото - "неизяснения фактор" и тогава какво ? Става страшно ...
Но, я да сме по-ведри и оптимистични ... Все някога, всички ние ще успеем !
-
Но, я да сме по-ведри и оптимистични ... Все някога, всички ние ще успеем !
Е това вече е приказка :D Да се стремим повече такива мисли да имаме!
-
Здравейте мили момичета и от мен!Чета тази темичка с огромен интерес,чета и търся отговор за мен самата.Непрекъснатите мисли за бебче ,не би трябвало да са пречка,напротив нали основната философия е когато искаме нещо силно и сме позитивно настроени то да се случи,аз понякога се насилвам да съм позитивна,и при последния си опит/ИКСИ/ бе така,и наистина си повярвах че ще ми се случи,от там и отрицателния резултат беше много съкрушителен за мен,но ето ме изплувах и пак продължаваме да се борим.При мен непрекъснатите мисли за бебе ,ми пречат до толкова до колкото това ми е някаква фикс идея,по улиците забелязвам основно бременни,майки с колички и всичко ми се върти около това БЕБЕ,но може би това е онзи момент в който осъзнаваме ,че сме готови за това да станем родители и наистина Съдбата ще реши да бъде благосклонна и да ни дари с рожба.Малко се оплетох в собствените си мисли :oops:,извода ми е че ще се случи на всички ни само трябва да повярваме истински!!!
-
Да, ще се случи!
За щастие медицината ни дава все нови и нови надежди.
Винаги има какво още да се направи.
Не бих искала да си представя времето преди 60г например - без УЗ, хормонални изследвания, ин-витро (в т.ч. икси), замразяване на ембриони...
Само силички да имаме!
-
В продължение на повече от две години непрекъснатата мисъл за бебе ме побъркваше! Какви ли не глупости ми се въртяха из главата - четях какво ли не и се "самодиагностицирах". Всяка история на момичетата във форума я преживявах все едно се случва на мен. Станах много раздразнителна и заядлива и бях готова да разкъсам всеки който ме зачекне какво чакаме ние,та още си нямаме бебче.Избягвах бременни приятелки и такива с малки деца и вместо това си бях създала един мой собствен гаден свят на болката и отчаянието. Мислех си колко съм грешна и че за това Бог не ми дава бебче. Мислила съм си дори, че няма да бъда добра майка и затова не се получава...
Радвам се, че оставих всичко това зад гърба си. От години не съм била толкова спокойна. Не че съм спряла да мисля за дете, напротив - няма ден в който да не си представям нашия красив принц или принцеса! Но сега мисълта ме кара да се усмихвам, не избухвам в плач при всяко споменаване на думата БЕБЕ. След извънматочната бременност бях смазана, но също така си дадох сметка, че за всичко си има време, за всичко си има причина и че трябва да я карам по-спокойно. Все пак, най- важното нещо е че всички ние сме открили човека с който искаме да създадем деца, а имо хора които цял живот не могат да имат това...
-
Здравейте,момичета!
Непрекъснатите мисли за бебе,не мисля че пречат,но и не помагат.
Аз ще говоря от личен опит и ще се опитам да ви дам съвет, какво според мен е най добре да правите с вашите мисли.На първо място,нетрябва бебето да ни е фикс идея,като разбирам тези които правят дългогодишни опити,но моля ви момичето знаете че това понякога пречи в отношенията с любимия човек.Ката цяло всички трябва да сме щастливи от факта,че действаме,правим нещо за да се появи малкото човече на бял свят.Намерили сме своя лекър,клиника и вярваме, че ще успеем.Аз също вярвъм,че позотивните мисли ми помагат.Често,когато съм натъжена и вглъбена за пореден път в моя проблем,веднага игнорирам тези черни мисли с такива в които си представям,че съм бременна,че държа маничето в ръцете си,че най-накрая съм успяла,найстина ми става хубаво.Благодарна съм на Бог,че ми е дал половинка,която ужасно много ме подкрепя и неспира да ме укоръжава и обича,макар и понякога да съм ужасна.Така мили момичета,представъйте си това което искате да ви се случи и знайте ,че то ще се случи.Мислете си за хубави неща и неспирайте да вярвате,че ще успеете. :bori_020:
-
Здравейте момичета,
и аз смятам че психиката е в основата на здравето на човек.Известна ни е поговорката Здрав дух - здраво тяло! Лично аз макар и от скоро да правя опити за бебе - почти 6 месеца ми минават какви ли не мисли през главата....Вече 10 години съм с един партньор и от 2г сме семейсто, а през всичките тези години не се е случвало непланувано забременяване....макар и да сме имали контакти с прекъснат акт. Човек няма как да не си задава въпроси, те винаги ще бъдат в главите ни...Най важното е не да не мислим за бебе,а да сме положително настроени, макар че понякога е мнооого трудно. Човек трябва да е оптимист и да вярваме че след лошото идва добро... Иска се силна вяра и всички ще успеем!!!
-
След извънматочната бременност бях смазана, но също така си дадох сметка, че за всичко си има време, за всичко си има причина и че трябва да я карам по-спокойно. Все пак, най- важното нещо е че всички ние сме открили човека с който искаме да създадем деца, а имо хора които цял живот не могат да имат това...
това важи и за мен.
сега съм в почивка и се надявам да се възстановя психически добре, пък след това ще видим, каквото дойде. :wink:
-
Здравейте и от мен!Моето дете стана след близо 2 годишни опити - без устновени здравословни проблеми и при двамата. В един прекрасен зимен ден свекърва ми/до момента живееше при нас/ замина на работа в чужбина и след 1 месец теста показа 2 чертички. Много е важна положителната нагласа, позитивните мисли и разбира се известни усилия от двете страни. Ако бях открила този форум преди 6 години сигурно нямаше да чакам тези цели 2 години. За това сега, при опитите ми за второ дете следя мненията на всички участнички във форума за да успея без да си задавам въпросите:Здрава ли съм?Какъв ми е проблема ? и др. от този род.
Пожелавам успех и здравословни мисли на всички дами! :crossfingers:
-
Аз не мисля, че като искаш силно бъдещото ти бебе да се получи по-скоро, по някакъв начин ще си навредиш на възможностите ти за забременяване, а главното тук е по какъв начин си мислиш за това. Всичко е въпрос на нагласи.
Няма нищо, което да мразя повече от репликата "Не го мисли и то ще стане". Е аз пък избирам да го мисля и то постоянно да го мисля. Но като ходя на лекар за сто хиляден път, аз си мисля, не че нещо не ми е наред, а че правя нещо добро за бъдещото си бебе, да открия евентуалните проблеми и да им потърся най-доброто решение. Мислите ми за бъдещото ми бебе ме караха да си правя редовно тестове за овулация, да си следя хормоните, да внимавам какво хапвам, да не прекалявам с кафето, да се стремя да си подобря физическата активност, да се образовам по темата, да си вземам редовно фолиевата киселина и всички останало, което би помогнало на бъдещото ми бебе. Най-трудно е разбира се след периода на овулацията, когато всяко боцване в корема ти се привижда като желания симптом. Обаче в двете седмици до цикъла, все ще се намери с какво да си запълва човек времето и да си отвлича вниманието. Работата за мен например е идеалния отдушник. Пък каквото има да става, ще става и не вярвам да няма начин да не стане. Пък ако има причина да не става, ще я намеря и това, няма да стане чрез "немислене по въпроса". Важното е мислите да са положителни и по-прагматични!
-
Само с мисли не вредим, но аз мисла че при много от нас това се превръща във фикс идея - а това вече пречи! Всичко прекалено не е добре
-
Всичко прекалено не е добре
:good_post:
-
Скарлет, ти си пример за позитивно мислене в правилната посока.
Не е случайно, че при теб има успех!
На мен трудно ми се удава...
Дано повечето момичета го постигнат osi_9
-
прекрасна тема и дилема!
При мен уви се загнезди от самото начало на нашите (засъжаление до сега неуспешни) опити постоянната мисъл ,че искам възможно най-скоро да усетя ,че и аз ще дам живот, да не би да ми има нещо, след като не става, защо не става... Болезнено и непоносимо е това за всяка жена, която от все сърце желае да стане мама, за всяка двойка, която иска и в нейното гнезденце да има детски смях...
Мислите ми в началото на опитите ми бяха по-скоро нетърпеливи, тъжни, имах винаги всякакви "симптоми" :wink: ,минах през момента на пренавиването... в момента съм в лек застой,тъй като и мъжа ми не е до мен,но сега пък (въпреки,че си наложих да не го мисля така) смятам,че губим време :?
Въпреки всичко смятам ,че ще имаме дечица, знам го просто,но явно момента не е подходящ и когато дойде няма начин да ни подмине. Това трябва да е може би най-положителната фаза, в която съм изпадала :P
Борбата и мечтите продължават!
-
Моми4ета доктора му е "маиката"не става ли бебо до 1 година се ходи при 4и4о доктор! : :wink:
-
Мисля си, че както съществуват неизяснени от науката анатомични проблеми, така има и неизяснени психологически такива, да не говорим пък за сложните връзки между едното и другото.
Лошото на "немисленето" е, че трябва да се случи по естествен начин, без да си го налагаме, иначе се получава като с розовия слон. Който не знае за какво става въпрос, нека затвори очи и се опита да издържи 5 минути без да мисли за розов слон. osi_15 :P
Аз се провалям и със слона и с бебето :oops:
-
Момичета аз не мога да не мисля за това, то ми е в главата, незнам правилно или неправилно е :? вече 1 год., в началото не мислех толкова, но сега съм отчаяна :(
Опитвам се но........кога....
Целувки на всички :D
-
Момичета аз не мога да не мисля за това, то ми е в главата, незнам правилно или неправилно е :? вече 1 год., в началото не мислех толкова, но сега съм отчаяна :(
Опитвам се но........кога....
Целувки на всички :D
От въпроси като кога или защо, полза няма. Щом е минала година, отиди на лекар, няма за къде да чакаш. Не си губи времето с въпроси и очаквания, а провери дали нямаш проблем! Дано да нямаш :D
Успех!
-
Благодаря, дано :D
-
Здравейте, от 2 месеца се опитваме и ние със съпруга ми да направим нещо по върпоса. Досега не можеше и дума да се каже за дете - особено против бях аз. Но изненадващо бързо промених мнението си. И сега искам да имам дете. Понеже бях пушач, отказах цигарите. Пия всеки ден фолиева киселина, подбирам храната си. Понеже работя до късно нямам възможност да спортувам, но ходя пеша доста. И май наистина това дете, което всъщност го няма, се е превърнало във фикс идея за мен. Когато преди 2 дни ми дойде, сякаш всичко се срина за мен. Винаги съм мислела, че просто е нужно да не прекъсваме половия акт и нещата ще се случат веднага.
Глупаво и наивно нали? Колегите и приятелите ми не искат и да слушат вече за моите терзания. Успокояват ме, че едва сега започваме, има време, не може когато аз искам и т.н. Най - често ми повтарят, че не трябва да го мисля толкова. Промених много неща от ежедневието си, за да си отвличам вниманието - не се получава. Може ли някой по - конкретно да сподели как го е постигнал.
-
iced_lady, от 2 месеца и вече си отчаяна ? Тук повечето момичета са поне с година - две стерилитет. Да не говоря, че някои са от 10г., че може и нагоре. Поне пред тях имай мъничко търпение и бъди толерантна. Не искам да те обиждам, не ме разбирай погрешно - но никой няма да успее да ти даде съвет как да се справиш с въпросите в главата си. Просто погледни как се чувстват много жени тук и след това сама реши дали едва 2 месеца са повод за безпокойство.
Искрено ти желая още идния месец да видиш 2-те чертички на теста за бременност. Не се вглеждай толкова и се наслаждавай на живота си.
-
iced_lady, от 2 месеца и вече си отчаяна ? Тук повечето момичета са поне с година - две стерилитет. Да не говоря, че някои са от 10г., че може и нагоре. Поне пред тях имай мъничко търпение и бъди толерантна. Не искам да те обиждам, не ме разбирай погрешно - но никой няма да успее да ти даде съвет как да се справиш с въпросите в главата си. Просто погледни как се чувстват много жени тук и след това сама реши дали едва 2 месеца са повод за безпокойство.
:good_post:
Мдааа, много рано се отчайваш. Казали са ти го и хората около теб. Това да не е проект като да си купиш телевизор или да си ушиеш пердета? Дай си малко време.
-
iced_lady, от 2 месеца и вече си отчаяна ? Тук повечето момичета са поне с година - две стерилитет. Да не говоря, че някои са от 10г., че може и нагоре. Поне пред тях имай мъничко търпение и бъди толерантна. Не искам да те обиждам, не ме разбирай погрешно - но никой няма да успее да ти даде съвет как да се справиш с въпросите в главата си. Просто погледни как се чувстват много жени тук и след това сама реши дали едва 2 месеца са повод за безпокойство.
Заставам зад всяка дума!
След 2 мес. си съкрушена,а ако са 2г. и нагоре...
Не виждам място чак за сриване!При целенасочени опити-със следене на ову(тестове и/или БТ),ако не настъпи бременност до 6 мес.-потърси специализирана помощ. yahoo_33
Ако можех да върна времето назад,никога не бих чакала година! :?
-
Мила iced_lady! Та какво са два месеца, погледни го като на два цикъла. Това не е фокус, хоп и айде! Та дори докато се научиш да разбираш тялото си и сигналите, които то ти дава може да минат малко повече от два месеца. Може да не сте уцелили момента, но това не трябва да те отчайва! Тук има толкова много жени, които дори и вътрешно да крещят, продължават да опитват и опитват, и не спират да търсят начини за постигане на заветнана цел! Желая ти успех и да ни зарадваш скоро с :bfp1:!
-
Здравей iced_lady, само в сапунените сериали става от първият път, но ти не се отчайвай, усмихни се и продължи напред до ++++ :D :D :D
-
Здравейте отново! Благодаря на всички за отговорите!
Наистина май малко съм попрекалила в миналия ми пост - всъщност не съм чак отчаяна, както е прозвучало. Просто влагам много енергия и позитивизъм в това и като видя, че е било напразно, се разочаровам доста. А при повечето ми роднини децата винаги са идвали непланувани - включително при майка ми и някак започнах да се замислям как така при нас съм съпруга ми не се е получило така - ние сме женени от повече от 3 години, но сме заедно от 7 и май колкото повече се замислям, толкова повече се обърквам.
За жените, които много дълго чакат теста да покаже двете чертички, мога да кажа само едно: тези жени вдъхват респект у мен, която хленча след втория месец. И съм убедена, че такива силни жени, ще бъдат дарени с прекрасни деца, които ще израснат още по - силни личности.
Все пак най - хубавите неща никога не се случват бързо.
-
Имам едно дете, заченато без въобще да съм правила сметки за овулации и други подобни, при това от първия път в който спряхме да се пазим, а сега когато го мисля постоянно, нищо не става. Въпреки всичко, си мисля че не трябва да има зависимост. Просто късмет, съдба, здравословно състояние.
-
Здравейте. По тази тема за себе си се убедих че непрекъснатото мислене за бебе пречи на забременяването. 4 години ходихме със съпруга ми по доктори, правихме изследвания - установи се че лявата ми тръба е запушена а дясната пропуска. Започнахме всеки месец да следим овулацията при лекар и винаги фоликулът беше от десния яйчник, но така и не се получаваше нищо. През декември 2007 г. видяхме че имам фоликул на левия яйчник и този месец спрях да се надявам, бях сигурна че нямам шанс и щяхме да продължим следващия месец с опитите. Е точно тогава забременях! Нямам представа как яйцеклетката е преминала през запушената тръба, но резултата в момента спи на леглото до мен! :D
Желая късмет на всички!
-
iced_lady, от 2 месеца и вече си отчаяна ? Тук повечето момичета са поне с година - две стерилитет. Да не говоря, че някои са от 10г., че може и нагоре. Поне пред тях имай мъничко търпение и бъди толерантна. Не искам да те обиждам, не ме разбирай погрешно - но никой няма да успее да ти даде съвет как да се справиш с въпросите в главата си. Просто погледни как се чувстват много жени тук и след това сама реши дали едва 2 месеца са повод за безпокойство.
Заставам зад всяка дума!
След 2 мес. си съкрушена,а ако са 2г. и нагоре...
Не виждам място чак за сриване!При целенасочени опити-със следене на ову(тестове и/или БТ),ако не настъпи бременност до 6 мес.-потърси специализирана помощ. yahoo_33
Ако можех да върна времето назад,никога не бих чакала година! :?
Абсолютно съм съгласна! Ако има овулация и не става до 6 месеца трябва и двамата да си направите съответните изледваня.
-
След втората година на неставане на нашето бебче аз се шашках яко,но сега вече 4 година стана съм се успокоила,действаме с мъжа ми-стимулират ме с клостил-ходя на работа,върша си ежедневните неща,не се впускам вече в мисли -и да мисля и да не мисля,само се натоварвам и ми става още по-гадно.Така че по-добре да не го мисля-каквотъо е зависело от мен съм го направила.И аз ще си родя бебе-въпрос на време-колкото повече пришпорвам ,толкова по-гадно за мен!Не искам да давам съвети на никого-всеки си знае какво му е .Успех на всички!
-
Ние вече почнахме 4-тия месец, след 3 неуспешни месеца.Много се надявам този месец да стане.Правя ову тестове всеки ден, меря БТ и проверявам различни таблици, кога би трябвало да е най-подходящия момент.Но честно да си кажа, но може би наистина психиката и мислите за дете пречат.Баща ми е психолог с дългогодишен стаж (20-тина години), знае за силното ми желание за дете и ми говори, че не трябва да мисля а това, ако искам да стане.Но желанието е по-силно от мен... Опитвам се по-някакъв начин да се разсейвам, но май не се справям много добре.
п.с. не е в темата но да попитам - къде има незаключена тема за базалната температура...(намерих една - но беше заключена)